Решение № 182 от 13.5.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 279/2025 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 95, във вр. чл. 95а и чл. 95б, ал.1, т. 6 ЗАПСП.

В исковата молба се твърди, че М. е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и като организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал.2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), е вписано във водения от Министерството на културата „Регистър на сдруженията по чл. 40 от ЗАПСВ“ под № 1/13.01.1994г., съгласно Удостоверение № 11/19.01.1994г., и пререгистрирано със заповед на Министъра на културата, съобразно Удостоверение за регистрация № 62-00-0152/27.10.2011г. и Удостоверение № У-62/05.09.2014г.

Посочва, че с оглед чл. 95в, ал.2 ЗАПСП М. притежава качеството „особен ищец“ и може да предявява искове по повод на права, които са му поверени за управление и не е необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл.94г, ал.3, т. 7.

Посочва, че ответникът „Б.“ ООД, ЕИК •••• е търговско дружество, което стопанисва обект, в който публично се използват музикални произведения и свързани с тях литературни произведения (текстове) от репертоара на ищеца без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права.

В конкретния случай на 27.03.2025 г., в стопанисвания и управляван от ответното дружество обект Кафе-бар „В.“ /Б./, което се намира в гр. К., ул. ••••, са изпълнени публично посредством озвучаване на запис следните песни, предмет на настоящия иск, а именно: 1. RISE (FEAT. TASITA

D'MOUR) /РАЙС (ФИЙТ. ТАСИТА Д'МУР)/ PURPLE DISCO MACHINE

/ПЪРПЪЛ ДИСКО МАШИЙН/ Композитор и автор на текста: D'MOUR

TASITA /ТАСИТА Д'МУР/, член на Английското дружество PRS,

представлявано от М., композитор и автор на текста: HOLT SAMUEL ZACHARY /ХОЛТ САМУЕЛ ЗАКАРИ/ - член на английското дружество PRS, представлявано от М., Композитор и автор на текста: MILLS GAVIN CLIVE/МИЛС ГАВИН КЛАЙВ/- член на Английското дружество PRS, представлявано от М., композитор и автор на текста: SCHMIDT TINO /ШМИДТ ТИНО/ - член на немското дружество GEMA, представлявано от М.; 2. PLAYBOX /ПЛЕЙБОКС/ - PURPLE DISCO MACHINE /ПЪРПЪЛ

ДИСКО МАШИЙН/ - композитор и автор на текста FELDER ALLAN

WAYNE /ФЕЛДЪР АЛАН УЕЙН/ - член на американското дружество ΒΜΙ, представлявано от М., композитор и автор на текста: GOLDSTEIN MOREY Н /ГОЛДЩАЙН МОРЕЙ X./ - член на американското дружество ΒΜΙ,

представлявано от М., композитор и автор на текста: HARRIS NORMAN RAY /Харис Норман Рей/- член на американското дружество BMI, представлявано от М., композитор и автор на текста: KESSIE KEN /КЕСИ КЕН/ - член на американското дружество BMI, представлявано от М., композитор и автор на текста: SCHMIDT TINO /ШМИДТ ТИНО/ - член на немското дружество GEMA, представлявано от М.; 3. THE MUSIC (EXTENDED MIX) /ДЪ МЮЗИК (ЕКСТЕНДЕД МИ КС)/ KIDEKO & SAFFRON STONE

/КИДЕКО АНД САФРОН СТОУН/ композитор и автор на текста: HURLEY RYAN DAVID ALLAN /ХЪРЛИ РАЙЪН ДЕЙВИД АЛАН/-член на английското дружество PRS, представлявано от М., композитор и автор на текста: ROBINS SAFFRON GRACE/РОБИНС САФРОН ГРЕЙС/- член на английското дружество PRS, представлявано от М. 4. BELIEVE (FEAT. JOCELYN BROWN) [MARK KNIGHT REMIX] /БЕЛИЙВ (ФИЙТ.

ДЖОСЕЛИН БРАУН) [МАРК НАЙТ РЕМИКС] MINISTERS DE LA

FUNK /МИНИСТЪРС ДЕ ЛА ФАНК/ композитор и автор на текста:

BROWN JOCELYN /Браун Джоселин/ - член на американското дружество BMI, представлявано от М., композитор и автор на текста: HARDEN DUANE CHARLES /Хардън Дуейн Чарлз – член на Американското дружество ASCAP, представлявано от М.; композитор и автор на текста: MORILLO ERICK А /МОРИЛО ЕРИК А/ - член на американското дружество ASCAP,

представлявано от М., Композитор и автор на текста: NUNEZ JOSE A /НУНЕС ХОСЕ А/ - член на американското дружество ASCAP, представлявано от М., композитор и автор на текста: ROMERO HARRY /РОМЕРО ХАРИ/ - член на американското дружество ASCAP, представлявано от М.; 5. WE GOT YOU (RADIO EDIT) /УИ ГОТ Ю (РАДИО ЕДИТ)/ - MORENO PEZZOLATO

/МОРЕНО ПЕЦОЛАТО/ Композитор: PAPPADIA ELISA /ПАПАДИЯ

ЕЛАЙЗА/, член на италианското дружество SIAE, представлявано от М., композитор: PEZZOLATO MORENO GUGLIELMO /ПЕЦОЛАТО МОРЕНО

ГУЛИЕЛМО/ - член на италианското дружество SIAE, представлявано от М..

Посочените по-горе автори и композитори са членове на посочените организации за колективно управление на авторски права, които сдружение М., на основание чл.94с от ЗАПСП, представлява на територията на Р.Б. и отстъпва правата им за използване на музика на техните произведения. Музиката и текста на посочените песни са закриляни обекти по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗАПСП и за използването им е необходимо разрешение от авторите им и съответно обезщетение при неправомерното им използване.

С цел използването на музикални произведения с уредени авторски права, сдружението сключва договори с различни категории ползватели, въз основа на които дава разрешение от името на своите членове и на членовете на сродните дружества за използването на техните произведения. Сред ползвателите по смисъла на §2, т. 6 от ПРЗ на ЗАПСП са и питейни заведения, заведенията за хранене, търговски обекти и всякакви публични места, където се използват произведения за озвучаването им, без значение, дали това озвучаване се извършва посредством изпълнения „на живо" или техен звукозапис. За тази цел ползвателите следва да имат сключени писмени договори по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със съответните правоносители директно или чрез организацията за колективно управление, която управлява съответната категория права в 5 Този файл е копие на електронно подписан документ.

Разпоредбите на чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП във връзка с чл. 18, ал.1 от ЗАПСП изискват използването на произведения да се осъществява въз основа на отстъпени права. Отстъпването на авторски права следва да се извършва въз основа на договори, с които се уговарят условията за съответния вид използване и размера на дължимото възнаграждение.

Съобразно чл. 19 от ЗАПСП възнаграждение за права се дължи, както за всеки вид използване, така и за всяко поредно използване на съответното произведение от същия вид.

Твърди, че ответното дружество "Б." ООД, ЕИК •••• няма отстъпени права да използва гореописаните произведения, въпреки че е използвало процесните произведения за озвучаване на своя обект, с което е нарушило нормата на чл.18, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗАПСП и е причинило вреди на описаните по-горе правоносители, тъй като в резултат на неговите действия, носителите на права са лишени от възнагражденията за своя творчески труд.

Посочва, че разгласяването на констатираните нарушения е форма на превенция, особено в случаите, когато те са системни, поради което и при евентуалното им установяване и на основание чл. 956, ал.1, т.6 от ЗАПСП те следва да бъдат публично анонсирани с цел да се осигури допълнително защита на интелектуалната собственост.

Въз основа на гореизложените обстоятелства, ищецът счита, че за него е налице правен интерес и моли съда да постанови решение с което да осъди „Б.“ ООД, ЕИК ••••, да заплати на Сдружение „М.“, ЕИК: ••••, както следва:

а/ сумата от общо 4 500 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи), поради нарушаване на правата на авторите - членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Р.Б. от сдружение М. върху всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по 500 лева (петстотин лева) за музиката и 500 лева (петстотин лева) за текста (литературното произведение), свързан с музиката във всяка от песните под № 1 до № 4 (вкл.), както и 500 лева (петстотин лева) за музиката на песен № 5, както следва:

1. RISE (FEAT. TASITA D'MOUR) /РАЙС (ФИЙТ. ТАСИТА Д'МУР)/ PURPLE DISCO MACHINE /ПЪРПЪЛ ДИСКО МАШИЙН/ - композитор и автор на текста: D'MOUR TASITA /ТАСИТА Д’МУР/ - член на английското дружество PRS, представлявано от Мюдикаутор, композитор и автор на текста: HOLT SAMUEL ZACHARY /ХОЛТ САМУЕЛ ЗАКАРИ/ - член на английското дружество PRS, представлявано от М., композитор и автор на текста: MILLS GAVIN CLIVE/МИЛС ГАВИН КЛАЙВ/ - член на английското дружество PRS, представлявано от М., композитор и автор на текста: SCHMIDT TINO /ШМИДТ ТИНО/ - член на немското дружество GEMА, представлявано от М..

2. PLAYBOX /ПЛЕЙБОКС/ - PURPLE DISCO MACHINE /ПЪРПЪЛ

ДИСКО МАШИЙН/ - композитор и автор на текста: FELDER ALLAN

WAYNE /ФЕЛДЪР АЛАН УЕЙН/ - член на американското дружество BMI, представлявано от М., композитор и автор на текста: GOLDSTEIN MOREY Н /ГОЛДЩАЙН МОРЕЙ X./ - член на американското дружество BMI,

представлявано от М., композитор и автор на текста: HARRIS NORMAN RAY/Харис Норман Рей/ - член на американското дружество BMI, представлявано от М., композитор и автор на текста: KESSIE KEN /КЕСИ КЕН/ - член на американското дружество BMI, представлявано от М., композитор и автор на текста: SCHMIDT TINO /ШМИДТ ТИНО/ - член на немското дружество GEMA, представлявано от М..

3. THE MUSIC (EXTENDED MIX) /ДЪ МЮЗИК (ЕКСТЕНДЕД МИ КС)/ KIDEKO & SAFFRON STONE /КИДЕКО АНД САФРОН СТОУН/ -

композитор и автор на текста: HURLEY RYAN DAVID ALLAN /ХЪРЛИ РАЙЪН ДЕЙВИД АЛАН/ - член на английското дружество PRS,

представлявано от М., композитор и автор на текста: ROBINS SAFFRON GRACE/РОБИНС САФРОН ГРЕЙС/ - член на английското дружество PRS, представлявано от М..

4. BELIEVE (FEAT. JOCELYN BROWN) [MARK KNIGHT REMIX]

/БЕЛИЙВ (ФИЙТ. ДЖОСЕЛИН БРАУН) [МАРК НАЙТ РЕМИКС]

MINISTERS DE LA FUNK /МИНИСТЪРС ДЕ ЛА ФАНК/ - композитор и автор на текста: BROWN JOCELYN /Браун Джоселин/ - член на американското дружество BMI, представлявано от М., композитор и автор на текста: HARDEN DUANE CHARLES /Хардън Дуейн Чарлз/- член на американското дружество ASCAP, представлявано от М., композитор и автор на текста: MORILLO ERICK А /МОРИЛО ЕРИК А/ - член на американското дружество ASCAP, представлявано от М., композитор и автор на текста: NUNEZ JOSE A /НУНЕС ХОСЕ А/ - член на американското дружество ASCAP, представлявано от М., композитор и автор на текста: ROMERO HARRY /РОМЕРО ХАРИ/- член на американското дружество ASCAP, представлявано от М..

5. WE GOT YOU (RADIO EDIT) /УИ ГОТ Ю (РАДИО ЕДИТ)/ -

MORENO PEZZOLATO /МОРЕНО ПЕЦОЛАТО/ - композитор: PAPPADIA

ELISA /ПАПАДИЯ ЕЛАЙЗА/ - член на италианското дружество SIAE, представлявано от М., композитор: PEZZOLATO MORENO GUGLIELMO /ПЕЦОЛАТО МОРЕНО ГУЛИЕЛМО/ - член на италианското дружество SIAE, представлявано от М..

ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на всички съдебно - деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение, направени по настоящото производство, както и в производството по чл. 390 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 7410/2025 по описа на Софийски градски съд, и изпълнителното дело, образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед.

б) На основание чл. 956, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на настоящото съдебно решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Уточнява, че по отношение определяне на размера на дължимото обезщетение, следва да се приложи чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, тъй като няма достатъчно данни за размера на иска, предвид липсата на установени критерии и нормативни изисквания за определянето на възнаграждения за еднократното публично изпълнение чрез запис в публично заведение, търговски обект, респ. публични места, на всяко от горните произведения музика или текст. Не са регламентирани и такива минимални възнаграждения, а освен това не може да се установи как този вид използване на едно произведение се е отразило на приходите на ответника.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва същата като недоказана и неоснователна. Твърди, че са неверни и недоказани направените твърдения по съществото на спора. Счита, че по никакъв начин не могат да се установят твърденията, че посочените в исковата молба произведения са били изпълнени в кафе-бар В.. В момента сдружение М. провежда кампания посъвместно в цялата страна като изпраща свои представители, в търговски заведения и обекти, с които не са сключили договор и съответно не използват техните услуги. В много от случаите, в които даден търговец откаже техните услуги, ищцовото дружество завежда иск с подобен петитум като настоящия.

Заявява, че следва да бъде взето предвид, че не само ищцовото дружество притежава правата по чл. 94а от ЗАПСП, като „Б.“ ООД е сключило с друга организация договор за ползването и разпространяване на музикални произведения. В тази връзка, представя договор № 2025-0276 от 18.03.2025 г., сключен между ответното дружество и „Р.М.“ ЕООД. Съгласно приложеното удостоверение, публикувано на интернет страницата на Министерството на културата, за „Р.М.“ ЕООД е издадено Удостверение № У-1/06.01.2025 г., съгласно което дружеството притежава:, Авторски и сродни на тях права за публично изпълнение на музикални произведения, изпълнения и звукозаписи чрез озвучаване на публично достъпни помещения, площи и превозни средства“. Музиката и песните, които са били излъчени и озвучени в кафе-бар В. са именно такива, за които същото е притежавало права съгласно сключения договор с „Р.М.“ ЕООД.

Счита, че исковите претенции по никакъв начин не може да бъдат доказани не само по тяхното основание, но и по техния размер. Търсеният вид обезщетение е многократно завишен, икономически и правно необоснован.

Водим от горното, ответникът моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноските по делото.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът прави уточнения и допълнения към исковата молба. Излага съображения, че авторското право е сложно право, в съдържанието на което се включват множество отделни неимуществени и имуществени правомощия. Основно място сред последните заема изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Една от възможните форми на това правомощие е правото на публично изпълнение, представляващо възможността музикалното произведение да бъде изпълнявано на концерти, в заведения за хранене и забава, в хотели, магазини, други търговски обекти или изобщо на всякакви публично достъпни места по начин, даващ възможност за възприемането му от неограничен брой лица. Всяко използване на произведението от лице различно от автора, без за това да са му отстъпени съответните права, съставлява нарушение на авторското право. Предвид разпоредбата на чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП право на иск по чл. 95, 95а и 956 от ЗАПСП, освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и: 1. организациите за колективно управление на права и 2. професионалните защитни организации на правоносителите.

В настоящия случай, исковата молба е подадена от Сдружение „М.“, като освен представените към исковата молба удостоверения, от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94 г. ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата (https://mc.government.bg/page.php? p=52&s=447&sp=676&t=677&z=0), както и обявеното и там удостоверение, става ясно, че ищецът е субект, регистриран като организация за колективно управление на авторски права съгласно чл. 946 ЗАПСП. От разпоредбата на чл. 94с ЗАПСП пряко следва, че в качеството си на организация за колективно управление на права ищецът има право да представлява своите членове, други организации за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените му за колективно управление авторски права. За защитата на тези права организациите за колективно управление на права могат от свое име да предприемат юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 95а, като се прилага и чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП.

Съгласно чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП организациите за колективно управление на права (ищецът несъмнено има качеството на такава) разполагат с процесуална легитимация да предявяват искове за защита спрямо всички категории права, начини на използване и видове произведения, за които са регистрирани, без дори да е необходимо да доказват наличието и съдържанието на индивидуалните си правоотношения с авторите на конкретните произведения, които са предмет на иска, и без да е необходимо да доказват наличието на права по договори за съвместно представителство с чуждестранни сходни организации, т. е. законодателно установен е особен режим на процесуална субституция от вида на процесуалната суброгация, при която организацията за колективно упражняване на права може да действа самостоятелно. Тази норма има процесуален характер.

При тълкуване връзката една с друга на разпоредбата на чл. 94с, ал. 1 ЗАПСП и на нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП, се налага изводът, че организациите за колективно управление на права, които са регистрирани като такива в Р.Б., могат да предявят пред съда, както материалните права на своите членове, но също така и материалните права на лица, които са членове на сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, с които те имат сключени договори за взаимно представителство, съгласно вписванията във водения от министъра на културата регистър по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП.

С нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП е въведена оборима презумпция, съгласно която се предполага, че когато една чуждестранна организация за колективно управление на права е вписана в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, който се води от министъра на културата, то на нея са поверени за управление авторските права, които се притежават от нейните членове и в тези случаи организацията за колективно управление на права, която е предявила пред съд иск за защита на нарушено авторско право, не трябва да доказва индивидуалните права на управление и защита, които авторите, които са членове на тези чуждестранни организации са им предоставили, включително не трябва да доказва, че конкретните авторски права, които се защитават с предявения в процеса иск, са предоставени за управление и защита на чуждестранната организация от техния титуляр, който е неин член.

Посочва, че регистърът, воден от министъра на културата по чл. 94 г. ЗАПСП, е публичен и общодостъпен на следния линк към сайта на Министерство на културата: https://mc. government. bg/page.php? p=52&s=447&sp=676&t=677&z=0

При проверка за процесиите обстоятелства в регистъра по чл. 94 г. ЗАПСП било видно, че Сдружение "М." има качеството на организация за колективно управление на авторски права и това, че сред сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които Сдружение "М." има сключени договори за взаимно представителство, са и следните дружества в частта „Сродни чуждестранни организации, с които са сключени договори за взаимно представителство": BMI (N9 15), PRS (№ 33), GEMA (№ 19), ASCAP (№ 11) и SIAE (№ 46). В исковата молба за всеки от авторите, чиито права се защитават с предявените осъдителни искове, е посочено съответно в коя от изброените по-горе чуждестранни организации членува.

Организациите за колективно управление на права представят пред Министерство на културата договорите си за взаимно представителство с чуждестранни сродни организации, след което Министерство на културата като конктролен орган извършва проверка за валидността на представените документи и чак след това прави съответните вписвания в регистъра по чл. 94 г. ЗАПСП. Именно защото информацията и обстоятелствата в регистъра са вписани след осъществени контролни функции, данните в него са безспорни.

С оглед гореизложеното, Сдружение "М." твърди, че като организация за колективно управление на права, която е регистрирана като такава в Р.Б., има право да предяви пред съда искове за защита на авторски права, които се притежават от членовете на посочените чуждестранни организации и които са поверени за управление и защита на последните. След като изброените погоре чуждестранни организации са вписани в регистъра, воден от министъра на културата по чл. 94 г. ЗАПСП, то счита че в случая приложение намира установената в чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП презумпция.

Относно процесното деяние, представляващо нарушение от страна на ответника на авторското право, неговото установяване и причинените вреди ищецът излага следните съображения:

Защитата на авторското право по чл. 95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласието на техния притежател и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. По смисъла на § 2, т. 6 от ПРЗ на ЗАПСП сред ползвателите на произведения са питейни заведения, заведенията за хранене, търговски обекти и всякакви публични места, където се използват произведения за озвучаването им, без значение дали това озвучаване се извършва посредством изпълнения "на живо" или техен звукозапис. В чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП законодателно са дефинирани начините, по които защитените произведения могат да бъдат използвани. Един от способите, които довеждат творбите до знанието на широк кръг лица, е формулираният в т. 3 - а именно: изпълнение на произведението. В конкретния случай нарушението (публично изпълнение чрез използване на звукозапис и озвучаване) е реализирано на датата 27.03.2025г. в стопанисвания и управляван от ответното дружество обект Кафе-бар „В." /Б./, което се намира в гр. К., ул. ••••.

Посочва, че предвид разпоредбата на чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП право на иск по чл. 95, 95а и 956 от ЗАПСП освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и: 1. организациите за колективно управление на права и 2. професионалните защитни организации на правоносителите.

Излага доводи, че в областта на закрилата на авторските права държавната политика се осъществява от министъра на културата. Последният упражнява своите правомощия в две направления: 1) като следи пряко за спазването на разпоредбите на закона и реализира административно наказателната отговорност на нарушителите в производството по Глава XXXIII от ЗАПСП и 2) като поддържа публичен регистър на субектите, получили регистрация по чл. 946 за колективно управление на правата, подробно изброени в чл. 94, ал. 2 от ЗАПСП, и по реда на Глава XI "л" от закона упражнява предварителен, текущ и последващ контрол върху законосъобразността на начина, по който се извършва колективното управление на права.

Законът отчита спецификата на правата върху интелектуална собственост, поради което извън очертаната рамка на държавна регулация, на организациите за колективно управление на авторски или сродни на тях права е предоставена свободата да членуват в авторитетни международни неправителствени обществени организации с нестопанска цел и е признато правото да сключват договори за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, съгласно регистъра по чл. 94 г. от закона. Всяка от страните по договорите за взаимно представителство отстоява на своята територия правата на членовете на другата страна по същия начин и със същата грижа, както правата на своите членове, като в рамките на един широк кръг от правомощия предприема всякакви необходими действия за осигуряване закрила на правото на публично изпълнение на произведенията, предмет на договорите.

Ищецът твърди, че именно в изпълнение на тези права и защита на интересите на авторите е осъществено процесното посещение на 27.03.2025г., за извършването на което не е законодателно определена специална законова процедура. В случая посещението на 27.03.2025г. в процесния обект, за което свидетелства представената касова бележка, и установяването на използване на музикални произведения по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗАПСП без писмен договор по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права, е извършено от сътрудник на Сдружение М. Ч.П.. Посочва, че сътрудникът се явява в качеството си на гражданин, който оказва съдействие на сдружението при извършване на фактически посещения в обекти. Неговата дейност е само за извършване на посещения и установяване; дали в обект звучи музика, респ. кои са конкретните музикални произведения. Същият е извършила посещение, а не проверка в качество на контролен орган. Предмет на настоящото производство е реализирането на гражданската отговорност на ответника. Министерство на културата също следи за спазване на авторските права в качеството на контролен орган, като в тази връзка извършва проверки на ползвателите на музика и налага на нарушителите административни наказания (глоби и имуществени санкции), но настоящата искова претенция, ищецът посочва, че не касаела административна санкция, а упражняване на правото на ищеца, като организация за колективно управление на права да защити законните права и интереси на авторите чрез предявяване на иск с правно основание чл .95,95а и 956 от ЗАПСП във вр. чл. 95в ЗАПСП.

Посочва, че идентификацията на процесиите музикални произведения в обекта е била извършена от сътрудника посредством използваното на мобилното приложение "Shazam". Това е специализирано приложение за извършване на идентификация на музикални произведения, като приложението позволява резултатите от разпознаването да се генерират и изпратят като електронно писмо, което сътрудникът е изпратил по имейл до М.. След посещението на сътрудника е извършена от страна на М. проверка относно правата на съответния собственик на обекта относно публично разпространение на идентифицираните произведения. Липсата на права на ответника е основание за изпратеното Уведомително писмо с изх. № 108- 4335/01.04.2025г., с което представляващият М. се е обърнал към представляващия "Б." ООД, ЕИК ••••, стопанисващо Кафе-бар „В.'/Б./, което се намира в гр. К., ул. ••••, като го е информирал, че в обекта е било установено нелицензирало ползване на репертоар на ищеца с посочване на музикални произведения и носители на авторски права, които са засегнати. Пояснено е, че ползването е локализирано на 27.03.2025г. от сътрудник на М. на място в обекта, доколкото на тази дата упоменатите произведения са били възпроизведени от тонколони, озвучаващи обекта. Отбелязано е, че това е станало без предварително писмено уреждане на правата на използваната музика. В този контекст ответното дружество било поканено да се свърже с представител на М. с цел сключване на договор за уреждане на авторските права за ползване репертоара от музикални произведения поверен му за управление. В писмото присъствало и предупреждение, че липсата на подобно уреждане на правата, е основание за предявяване на граждански иск.

Ищецът посочва, че установеното използване на музикални произведения (включващи музика и/или текст) без разрешение на авторите и без сключен от ответника писмен договор по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права, е основание за предявяване на настоящия граждански иск с правно основание по чл. 95, 95а и 956 от ЗАПСП във връзка с чл. 95в ЗАПСП за защита на поверените на ищеца за управление права на авторите - членовете на сродните дружества със сключени договори за взаимно представителство.

Излага съображения, че съобразно чл. 19 от ЗАПСП възнаграждение за права се дължи, както за всеки вид използване, така и за всяко поредно използване на съответното произведение от същия вид. Ответното дружество няма отстъпени права да използва процесиите произведения, въпреки че е използвало същите за озвучаване на своя обект, с което е нарушило нормата на чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗАПСП и е причинило вреди на описаните в исковата молба правоносители, тъй като в резултат на неговите действия, носителите на права са лишени от възнагражденията за своя творчески труд. Използването на произведенията на авторско право без надлежно разрешение е в причинна връзка с възникнала вреда, имаща характер на пропусната ползанереализиран доход от възнаграждение. Използването на авторско произведение без съгласие на автора (чл. 35 от ЗАПСП) съставлява нарушение на авторското право, което поражда в негова полза право на обезщетение за причинените вреди (чл. 95 ЗАПСП). Твърди, че е налице причинна връзка между правонарушението и понесените вреди. Обстоятелството, че от ответника не е поискано, респ. получено разрешение от страна на авторите на песните /музика и текст/, респ. от техния представител, обосновава извода за наличие на причинна връзка между нарушението на авторските права и вредоносния резултат.

Посочва, че ответното дружество няма сключен писмен договор по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със съответните правоносители директно или чрез организацията за колективно управление, която управлява съответната категория права в държавата, в която се осъществява използването, поради което е налице нарушение на авторското право. Като неправомерно деяние нарушение представлява всяко използване, независимо дали е еднократно, повторно или системно.

По отношение на договор на ответника с дружество „Р.М." ЕООД, счита, че този договор е напълно неотносим към предмета на настоящото производство. Посочва, че процесиите музикални произведения не са част от репертоара на дружество „Р.М." ЕООД, нито последното има авторски права върху тях.

Видно от информацията в публичния регистър в електронната страница на Министерство на културата „Р.М." ЕООД няма сключени договори с чуждестранни организации за колективно управление на права, членове на които са авторите и композиторите на процесиите произведения.

Счита, че наличието на договор от страна на ответника с посоченото дружество само по себе си изобщо не означава, че в дадения ден и времеви период, когато представител на ищеца е посетил обект Кафе-сладкарница "Б. Бейкъри", стопанисван на ответника, не са били допуснати нарушенията на авторските права спрямо музикалните произведения, предмет на настоящото производство.

В допълнение, с направените твърдения ответникът не доказвал встъпването в правоотношение, по силата на което да е му е отстъпено правото да използва в рамките на осъществяваната от него търговска дейност съответния вид авторски права спрямо процесиите музикални произведения, което означава, че с факта на тяхното публично възпроизвеждане в търговския му обект на датата - 27.03.2025г., е осъществен съставът на нарушение над чужди авторски права, които се притежават от авторите на текста и композиторите на музиката на процесиите песни.

Относно на размера на претендираното обезщетение посочва, че защитата на авторското право, възприета в чл. 95 ЗАПСП, урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласието на техния притежател и без законът да допуска използването независимо от волята на последния.

Според възприетото в доктрината, музикалното произведение с текст представлява самостоятелни музикални и литературни произведения, предназначени за съвместно изпълнение (Е. Л., „Авторски и изпълнителни права в музиката", С. 2011 г., стр. 151 и сл., с цитираните там автори). Песента, като цяло, представлява музикално произведение, което обаче е резултат от творческите усилия както на композитора на музиката, така и на автора на текста й. Двете /текстът и музиката/ са отделни части на произведението, всяка от които, доколкото представлява плод на различна категория творчество - в областта на музиката или литературата, сама по себе си представлява обект на авторско право /според изричната норма на, ал. 3 на чл. 3 ЗАПСП, тълкувана и във връзка с чл. 3, ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗАПСП/ ползващ се с отделна правна защита. Тъй като при излъчването на песента без наличие на договор за отстъпени авторски права се осъществява нарушение при използването и на двата обекта на авторски права, за всяко от тях се дължи отделно обезщетение.

Твърди, че в настоящия случай следва да намери приложение именно разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, която предвижда определяне на обезщетението в границите от 500 лв. до 100 000 лв. Доколкото в случая се претендира минималния размер, под който съдът не би могъл да определи обезщетение, счита, че е безпредметно да се обсъждат възражения в тази връзка, които счита за неотносими и неправилни. Намира, че следва да се има предвид и че обезщетението има възпиращо и предупредително действие за нарушителя и за останалите членове на обществото, както и че в процесния случай авторите на музикални произведения са значителен брой творци, които са членове на различни сродни организации за колективно управление на авторски права, които имат договори за представителство с ищцовото сдружение.

Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът поддържа, че са неверни и недоказани твърденията на ищеца по същество на спора. Твърди, че ответното дружество разполага с нужните права за изпълняване на музикални произведения в стопанисваното от него заведение. Какви точно са тези произведения и дали Р.М. притежава правата за това е въпрос, който е относим към спора. Моли да бъде взето предвид, че лицето Ч.П. е служител на ищцовото дружество. Твърди, че неговото служебно задължение е да посещава всички заведения и ресторанти в страната, като убеждава собствениците да сключат договори с М.. В случай, че договор бъде сключен Павлов получава възнаграждение, ако не бъде — създава приложения отчет и документите се предават на съответните юристи, които предявяват иск с предмет подобен на настоящия. В хода на тези съдебни производства Павлов се явява да свидетелства против дружествата, за които не е успял да получи процент от несключения договор. Посочва, че видно от приложения протокол от проведеното о.с.з. от 11.10.2025 г. сътрудникът Павлов заявява дори, че провежда т.нар. „акции“ из страната. Той не отрича, че е свидетелствал по може би над 100 съдебни дела в полза на работодателя си и против дружествата, с които не е успял да съдейства за сключването на договор. Позовава се на мотивите на Решение № 416 от 13.07.2023 г. по гр. дело № 473/2022 г. на Софийски окръжен съд.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

От представеното с исковата молба удостоверение № 11/19.01.94 г. се установява, че ищцовото сдружение „М." е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписано е като организация за колективно управление на авторски права по чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в Регистъра на Министерството на културата под № 1/13.01.1994 г., отдел „Авторско право“ към Министерство на културата. Представено е удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 62-00-0152/27.10.2011 г., както и последващо такова от 05.09.2014 г., удостоверяващи, че сдружението е вписано като организация за колективно управление на авторски права с описаните начини.

С исковата молба е представен фискален бон № 0292253/27.03.2025 г., издаден в 17:11 ч. за консумация на напитки в кафе-бар „Б.“, гр. К., както и отчет за извършено посещение на обект: кафе-бар „Б.", стопанисван от „Б." ООД, изготвен от Ч.П. - сътрудник в СНЦ „М.". В отчета Павлов е посочил, че на 27.03.2026 г. около 16:30 часа посетил кафе-бар „Б.", в гр. К., ул. ••••, където останал около 40 минути. В заведението звучала музика от радио „Нова" от тонколони, разположени вътре и вън от обекта и идентифицирал 8 броя музикални произведения, посочени в доклада, част от които са и процесните такива.

Ч.В.П. е разпитан като свидетел по делото, като същият е заявил, че на горепосочената дата - 27.03.2025г., около 16:30 часа е посетил кафе-бар „Б.“, намиращ се в гр.К., ул.•••• с цел извършване на проверка. След представянето на касовия бон установил, че заведението се стопанисва от фирмата „Б.“ ООД. Към момента на посещението му, заведението било пълно с клиенти. Посочва, че обектът се озвучавал от няколко тонколони в различни ъгли на заведението, като озвучителната система е излъчвала радио Нова. Категоричен е, че музиката е звучала от този обект и някой от служителите е пускал това озвучаваше в обекта. Свидетелят започнал да засича съдържанието на излъчването с приложение в мобилния си телефон, наименовано Ш., като съобразно задълженията си в договора с М., след идентифициране на конкретното музикално произведение, изпратил, до СНЦ "М." писмо с линк към звуковия файл в Ш., за да удостовери точното наименование на обекта в който се намира, адреса, точния ден и час.

Свидетелят потвърждава, че наличният по делото касов бон удостоверява неговата консумация на въпросната дата. Представени са изпратените имейли.

По делото е представено уведомително писмо от „М.“ с изх. № 108- 4335/01.04.2025 г., адресирано до управителя на „Б." ООД и съдържащо констатации във връзка с озвучаването на кафе-бар „Б." на 27.03.2025 г. Към него е представена и обратна разписка, установяваща връчване на уведомителното писмо на 04.04.2025 г. на управителя на кафе-бар „Б.".

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, чието заключение, като неоспорено, обективно и компетентно дадено, изяснява въпросите, свързани с авторството на процесните музикални произведения, респективно - в кои организации за колективно управление на авторски права (ОКУАП) членуват конкретните носители на авторски права, както и наличието на сключени договори за взаимно представителство между тези организации и М..

От заключението на съдебно-компютърно-техническата експертиза се установява, че програмата Ш. (Shazam) има техническа възможност (опция), която да не засича музиката от обкръжаващата среда, а да засича тази, която върви и е пусната по процесния мобилен телефон или на друго електронно устройство, на което е инсталирана. Също така е възможно, в библиотеката с прослушани песни, такива да се добавят ръчно, без да се използва микрофона на съответното мобилно устройство или телефон. Песента може да бъде възпроизведена и пусната на самия мобилен телефон и чрез инсталираните на него тонколони програмата Shazam да добави дадена песен в библиотеката с прослушани песни. Има възможност да бъде създадена песен, при ползване на друг мобилен телефон или друго техническо средство за възпроизвеждане на песен, приложението да създаде библиотека със запис за прослушване на песента. При вече налични в библиотеката на приложението разпознати песни, библиотеката би изглеждала идентично на добавени, чрез прослушване песни. Възможно е ако в близост до телефона, на който е инсталирана програмата Shazam се доближи друг телефон или друго електронно устройство, на което звучи музикално изпълнение, актосъставителят да е засякъл него, а не това, звучащо реално в заведението. Независимо от посоченото, вещото лице е категорично, че въпреки, че приложението Shazam може да прави грешки при идентификацията на музикални произведения, същото е много точно.

Shazam е софтуерно приложение за разпознаване на музика, собственост на Apple Inc. Предназначението на този софтуер е да използва сложни алгоритми за дигитално "пръстово отпечатване" (digital fingerprinting), за да идентифицира песни, чрез сравняване на звукови проби с база данни.

Видно от експертизата, Shazam е приложение за разпознаване на музика (собственост на Apple), което идентифицира песни, изпълнители и текстове за секунди, като създава акустичен отпечатък на аудио проби. То работи на мобилни устройства и настолни компютри, като позволява на потребителите да откриват музика от радио, телевизия или приложения като TikTok, дори и офлайн. Основните функции включват интеграция със стрийминг услуги (Apple Music, Spotify), открИ.е на концерти и автоматично слушане.

При работа, приложението записва кратък аудио фрагмент и използва алгоритъм за „най-близко съвпадение", спрямо огромна база данни, за да идентифицира песента. Може да идентифицира музика през фоновия шум, да открива песни в други приложения и дори да разпознава музика в реклами.

Приложението има следните функции:

Auto Shazam: Автоматично идентифицира няколко песни подред.

Офлайн режим: Запазва аудио за сравнение, когато връзката бъде възстановена.

Класации и открИ.е: Предоставя глобални/регионални топ класации и открива нови таланти. Интеграция: Свързва се директно с YouTube, Spotify и Apple Music.

Данни и поверителност: Без акаунт данните са свързани с идентификационен номер, който не позволява идентифициране на личността; с акаунт данните са свързани с имейл или акаунт в Apple.

Наличност на платформата: Налично в Google Play, Apple App Store и чрез разширение за браузър на настолен компютър.

Данните от Shazam са интегрирани в Apple Music for Artists, което позволява на артистите да проследяват представянето на песните, да наблюдават регионалните тенденции и да виждат колко често се открива тяхната музика.

Приложението Shazam може да прави грешки при идентификацията на музикални произведения, въпреки че е много точно. Това се дължи основно на: Кавър версии и ремикси: Shazam може да не разпознае правилно различните версии на една песен и да ги обърка; Качество на звука: Силно фоново шумолене или много слаб запис може да попречат на правилното разпознаване.

Shazam е лицензирано и легално приложение, като е официален инструмент за разпознаване на музика. Може да бъде изтеглено официално и безплатно от легитимни платформи като Apple App Store и Google Play Store. Използването му е обвързано с общите условия на Apple за медийни услуги. То разпознава музика от различни източници (радио, телевизия, интернет), предоставя име на песен, изпълнител, текст и връзки за слушане, като работи под лиценза на Apple. В заключение вещото лице посочва, че Shazam е сигурно и официално поддържано приложение. Същото представлява развлекателно приложение (собственост на Apple Inc.), което не попада в сферата на държавния метрологичен контрол. Тоест, Shazam е софтуер за идентификация, а не измервателен уред.

След проверка на телефона на свидетеля Павлов, вещото лице е установило, че песните в библиотеката на мобилния телефон, които са прослушани в съответния ден 27.03.2025 г., в който същото лице е посетило заведението на Ответника, а именно „Кафе-бар В.''-стопанисвано от „Б."ООД с ЕИК •••• са общо 5(пет) музикални произведения, а именно:

1. Rise (feat Tasita D'Mour) - Purple Disco Machine

2. Piaybox- Purple Disco Machine

3. The music (Extended mix) - Kideko & Saffron stone

4. Believe (feat. Jocelyn Brown) [Mark Knight Remix] - Ministers de la funk

5. We got you (Radio edit) - Moreno Pezzolato

Експертизата е установила, че на процесната дата 27.03.2025 г., от имейл адрес •••@••• на имейл адрес •••@••• са били изпратени 5(пет) броя имейли, които съответно са и получени.

Първият имейл е бил изпратен в 16:32 часа на процесната дата 27.03.2025 г. Същият имейл е бил получен в 16:33 часа на процесната дата 27.03.2025 г.

Вторият имейл е бил изпратен в 16:38 часа на процесната дата 27.03.2025 г. Същият е бил получен в 16:38 часа на процесната дата 27.03.2025 г.

Третият имейл е бил изпратен в 16:43 часа на процесната дата 27.03.2025 г. Същият имейл е бил получен в 16:43 часа на процесната дата имейл 27.03.2025 г.

Четвъртият имейл е бил изпратен в 16:59 часа на процесната дата 27.03.2025 г. Същият имейл е бил получен в 16:59 часа на процесната дата 27.03.2025 г.

Петият имейл е бил изпратен в 17:04 часа на процесната дата 27.03.2025 г. Същият имейл е бил получен в 17:05 часа на процесната дата 27.03.2025 г.

След проверка, на email адрес •••@••• вещото лице е установило, че на процесната дата 27.03.2025 г., от имейл адрес •••@••• на имейл адрес •••@••• са били изпратени 5(пет) броя имейли със съдържанието на приложените по делото, които съответно са и получени.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че когато с мобилното приложение, в случая „Ш.“, бъде установено дадено музикално произведение, има опция след като бъде установена да бъде споделена през имейл, като директно се прикача този линк. Категорично заявява, че не може физически да се коригира генерираният линк. В имейла са добавени наименование на конкретния търговски обект, в който е установена конкретната песен; града, в който се намира конкретния търговски обект, в който е установена конкретната песен; адреса на който се намира конкретния търговски обект, в който е установена конкретната песен

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № РД 09- 985/21.09.2021 г. на Министъра на културата, съобразно която длъжностните лица – служители в дирекция „Авторско право и сродните му права“ , при извършване на проверки с предмет музикални произведения, записани изпълнения на звукозаписи, при необходимост да използват за разпознаването им специализираните музикални приложения Shazam (Ш.), Track ID (Трак Ай Ди) и/или SoundHound (Саундхаунд). По делото е представен договор от 18.03.2025 г., видно от който „Р.М.“ ЕООД е отстъпил на „Б.“ ООД неизключителното право да използва публично в обект – кафе-бар „Б.“, намиращ се в гр. К., ул. ••••, чрез озвучителни устройства музикални звукозаписи от своя каталог, правата върху публичното изпълнение върху които принадлежат на Р.М. ЕООД или лицензодатели, с които Р.М. ЕООД има договори за взаимно представителство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 95, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за заплащане на обезщетение за нарушаване на авторски права.

По делото не е спорно, че ищецът СНЦ "М." е организация за колективно управление на изпълнителски права, регистрирано по реда на Глава 11 от ЗАПСП. В това свое качеството, съгласно разпоредбата на чл. 95в, ал.1 от ЗАПСП, може да предявява искове за защита на индивидуални права, които са му поверени за управление, съответно за защита. В тази хипотеза и съобразно чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП той не трябва да установява индивидуални права на управление, съответно за защита, на негови членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП.

От събраните по делото доказателства - извлечение от публичния регистър по чл. 94 г, ал. 1 ЗАПСП и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът има сключени договори за взаимно представителство с организациите, за които в исковата молба се сочи, че представляват авторските права на лицата, чиито твърдени нарушени права са предмет на настоящите искове.

В регистъра по чл. 94 г, ал. 4, т. 4 ЗАПС са вписани категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се отнася колективното управление на права. За ищцовото сдружение са вписани авторски права върху музикални и свързани с тях литературни произведения, измежду които и публично изпълнение на такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. З ЗАПСП/.

Твърдените нарушения се изразяват именно в публично изпълнение на музикални произведения, чиито автори се представляват от чуждестранни организации за колективно управление на права, с които ищецът има сключени договори за взаимно представителство. Следователно за защитата на тези индивидуални права ищецът притежава процесуална легитимация по чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП, при което и предявените искове са допустими.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В конкретния случай предмет на исковите претенции са нарушения върху правата върху литературни произведения (текст) и музикални произведения (мелодия), които са обект на закрила съгласно чл. 3, ал. 1, т.1 и 2 от ЗАПСП.

Твърдените от ищеца нарушения на авторските права се използване на песните, описани в исковата молба за озвучаване на своя обект, което съставлява публично изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП без отстъпени за това права на музикалните произведения /песни/, като по този начин е причинило вреди на правоносителите.

Тежестта на доказване на това обстоятелство (публичното изпълнение на процесните произведения в обект на ответника) се носи от ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване по отношение надлежното осъществяване на твърдените факти.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ЗАСП изпълнението е публично, когато се извършва по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. В чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП се уточнява, че публично изпълнение може да бъде на живо или чрез запис.

Според мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 19.03.2024 г. по т. д. № 4/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, терминът "публично изпълнение" няма легална дефиниция в ЗАПСП. Съдържанието на понятието следва да се изведе от чл. 58, ал. 1 ЗАПСП, разгледан във връзка с чл. 18, ал. 3 от същия закон, и "публично изпълнение" е налице, когато музикалното произведение (звукозаписът) се представя пред публика на живо или на запис. За да е налице публично изпълнение, следва да е изпълнена и хипотезата на чл. 18, ал. 3 ЗАПСП, а именно изпълнението да се извършва по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. За да се прецени кога изпълнението се извършва по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица, следва да се съобразят и нормите на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, която е транспонирана със ЗАПСП, и особено практиката на Съда на ЕС по тълкуването на тези норми. Съгласно чл 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО държавите членки са задължени да предоставят на авторите изключителното право да разрешават или забраняват всяко публично разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път. Съображение 23 от същата директива пояснява, че това право трябва да се разбира в широк смисъл, обхващащ всяко разгласяване пред публика, която не присъства на мястото, където се извършва разгласяването.

Чрез своята практика СЕС доразвива понятието, като установява два кумулативни елемента, а именно „акт на съобщаване“ на произведението и неговото „публично“ съобщаване (С-607/11). Понятието „акт на съобщаване“ обхваща всяко предаване на закриляни произведения, независимо от използваните средства или технически способи (С-325/11). На второ място, за да е налице „публично съобщаване“ произведението следва да бъде възприето от неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (С-306/05 - решение от 07.12.2006 г.). В решението си от 15.03.2012 г. по дело С- 135/10, СЕС подчертава, че по отношение на „неопределеността“ на публиката, става въпрос за това да се даде възможност по всякакъв подходящ начин съответното произведение да бъде възприето от лица по принцип, а не от определени лица, спадащи към частна група. От друга страна, що се отнася до израза „доста голям брой лица“, Съдът е уточнил, че този брой предполага „определен минимален праг“, поради което той изключва възможността да бъде квалифициран като „публика“ твърде малкият, дори незначителен кръг от засегнати лица (в този смисъл решение от 15 март 2012 г., C‑135/10т. 86). За да се определи броят на тези адресати, следва да бъдат отчетени кумулативните последици, които произтичат от предоставянето на произведенията на разположение на потенциалните адресати (в този смисъл решение от 7 декември 2006 г., C‑306/05 т. 39). Поспециално е важно да се установи колко лица имат едновременно и последователно достъп до едно и също произведение (в този смисъл решение от 15 март 2012 г., C‑162/10, т. 35). СЕС е приел, че за да може излъчването на произведение да попада в обхвата на понятието „публично съобщаване“, трябва произведението да е предадено пред „нова публика“, тоест публика, която авторите на закриляните произведения не са имали предвид, когато са разрешили тяхното използване чрез първоначалното публично съобщаване (в този смисъл решения C‑306/05, т. 40 и 42 и C‑403/08 и C‑429/08, т. 197). В този контекст е подчертана централната роля на ползвателя, като е прието, че за да е налице публично съобщаване, трябва ползвателят, съзнавайки напълно последиците от своите действия, да предоставя достъп до излъчваното предаване, което съдържа закриляното произведение, на допълнителна публика и да е видно, че без намесата му излъчваното произведение по принцип не би могло да достигне до тази „нова“ публика, макар тя да се намира в зоната на разпространение на въпросното предаване (в този смисъл решения по C‑306/05, т. 42 и C‑403/08 и C‑429/08, т. 195). СЕС е постановил, че лицата, стопанисващи заведение за обществено хранене, хотел или балнеосанаториум, са такива ползватели и извършват акт на публично съобщаване, когато целенасочено предават закриляни произведения, разпространявайки съзнателно сигнал посредством монтирани в съответното заведение радио- или телевизионни приемници (в този смисъл решения C‑306/05, т. 42 и 47, C‑403/08 и C‑429/08, т. 196 и C‑351/12, т. 26). Публиката, сред която се съобщава произведението в посочените заведения, не е случайно „привлечена“, а целево търсена от стопанисващите ги лица (C‑135/10, т. 91). Макар доходоносният характер на публичното излъчване на закриляното произведение безспорно да не е определящ за квалифицирането на излъчването като „публично съобщаване“ (C‑607/11, т. 43), той все пак има своето значение, по-специално за определяне на евентуалното възнаграждение, дължимо за посоченото излъчване. Съдът е постановил, че закриляни произведения се излъчват с цел печалба, когато ползвателят може да извлече икономическа полза от излъчването, свързана с привлекателността, а оттам и с по-голямата посещаемост на заведението, в което той излъчва произведенията (C‑403/08 и C‑429/08, т. 205 и 206).

В §2, т. 6 от ДРЗАПСП нормативно е определено, че "ползватели на произведения" са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа, заведения за хранене и развлечения, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в интернет, доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание и други, които довеждат произведението до знанието на публиката (читателите, зрителите и слушателите) пряко или чрез други лица – разпространители.

В случая ищецът е ангажирал свидетелски показания, че на 27.03.2025 г. около 16:30 часа е посетил кафе-бар „Б.“, намиращ се в гр.К., ул.•••• и по времето на престоя му чул озвучаване с изпълнение на посочените в исковата молба музикални произведения и за да определи авторството на музиката и текста свидетелят е използвал програмата Shazam, след което ги е изпратил на имейл на сдружението. Показанията на свидетеля се подкрепят и от косвени доказателства - представени имейли и отчет.

С оглед изложеното, съдът намира, че в конкретния случай е осъществено „публично изпълнение“ по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП на посочените в исковата музикалните произведения /песни/, като доколкото това е осъществено без отстъпени за това права, това е причинило вреди на правоносителите.

Не отнемат от валидността на този извод противопоставените от ответника твърдения и ангажирани доказателства, че в процесния период същият е бил в правоотношение с друга организация за колективно управление на права, вписана в регистъра по чл. 94 от ЗАСПС към Министерство на културата – Р.М. ЕООД. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, дружеството не преитежава правата за разпространение на процесните пет музикални произведения и те не са част от репертоара на компанията, поради което възпроизвеждането им на процесната дата не може да се разглежда като правомерно възпроизвеждане на музикални произведения по договора с Р.М. ЕООД.

По отношението доводите свързани със заинтересоваността на свидетеля, предвид трудовата му обвързаност със ищцовото дружество, следва да се отбележи, че според трайната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, не съществува забрана въз основа на показанията свидетеля бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на насрещната страна, като преценката бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства (решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). В същия смисъл е и решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, според което, при преценка на свидетелските показания съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали удостоверените от тях факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, или са ги узнали от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Предвид изложеното, съдът намира, че възможната заинтересованост на свидетеля, не дисквалифицира показанията му, а същите следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички други данни по делото. В случая от показанията на свидетеля се подкрепят от приложените електронни писма, съгласно които е извършил разпознаване на музикалните произведения, изпълнителите, като са посочени датата и часа на извършване на проверката, както и местоположението, в реално време чрез използваното приложение "Shazam", както и от приложения фискален бон.

Колкото до възраженията на ответника срещу използваното за идентификация на музикалните произведения приложение "Shazam", съдът приема, че извършеното по този начин разпознаване на музикалните произведения не е опорочено, тъй като ЗАПСП не предвижда ред и начин за установяване на извършено нарушение на авторските права. Следователно, могат да бъдат използвани всякакви методи, стига информацията, получена чрез използването им, да е в достатъчна степен точна и да идентифицира конкретни произведения и автори. От друга страна, следва да се вземе предвид констатацията на вещото лице, че приложението Shazam е много точно и рядко прави грешки при идентификацията на музикални произведения. Не е без значение и обстоятелството, че видно от представената по делото заповед на Министъра на културата, служители на министерство на културата също използват приложението "Ш." при осъществяване на контролната си дейност по спазване на ЗАПСП, което е допълнителен аргумент в подкрепа извода за достоверност на идентификация на музикалните произведения, извършена и в конкретния случай.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, че ответникът е извършил твърдените от ищеца нарушения на авторските права на авторите на текста и музиката на посочените произведения, поради което предявеният иск за обезщетение за извършеното нарушение на авторските права е доказан по своето основание. По делото не са събрани доказателства за размера на настъпилите за авторите на песните вреди, поради което на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, съдът намира за основателна претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати обезщетение за всяко отделно нарушение на авторски права, в минималния предвиден размер от по 500 лв. Посоченото обосновава основателност на иска до пълния му предявен размер.

По отношение на искането по чл.95б ал.1 т.6 ЗАПСП, съдът намира, че същото не следва да бъде уважавано. Посочената мярка има за цел не само санкциониране на нарушението, но и възстановяване на накърнената правна сфера и репутация на правоносителя. В случая с оглед извършеното нарушение, както и факта, че е за първи път, разходите за исканото разгласяване се явяват прекомерни и могат да доведат до неоправдано засягане на правата и законните интереси на ответника.

По разноските в настоящото производство.

С оглед уважаване на исковете, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за настоящото исково производство в размер на заплатената държавна такса от 117,60 евро (230 лв.), адвокатско възнаграждение в размер на 460,16 евро (900 лв.) и заплатени възнаграждения за експертизи – 1558 евро.

Съгласно ТР № 6 от 6.11.2013г.на ВКС по т.д.№6/2012г.на ОСГТК, в настоящото производство следва да се присъдят и направените от ищеца разноски в производството по обезпечение на исковете, включващи заплатената държавна такса за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 7410/2025 г. по описа на СГС – 20,45 евро (40 лв.), заплатен адвокатски хонорар – 322,11 евро (630 лв.). Ответникът следва да заплати и разноските в изпълнителното производство в размер на 46,02 евро (90 лв.)

Водим от горните мотиви, съдът