Решение № 15 от 2.3.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 175/2025 г.

дело от общ характер № 20254000600175 по описа за 2025 година

С Присъда № 10/31.03.2025 г., постановена по НОХД № 750/2025 г. на Окръжен съд – Плевен подсъдимият С. С. М. е признат за виновен в това, че:

1. На 10.12.2023 година в гр. Пордим, област Плевен отвлякъл Н. Л. Р., поради което и на основание чл.142, ал.1 НК и чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода.

2. На 10.12.2023 година в землището на с. Згалево, област Плевен извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Н. Л. Р. чрез употреба на сила, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода.

Подсъдимият С. М. е признат за невинен да е извършил престъплението чрез употреба на заплашване, поради което е оправдан по обвинението в тази част.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия С. С. М. е определено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия С. С. М. по ЗМВР и времето, през което е бил с мярка „Задържане под стража“, както и с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 20.06.2024 г. до 27.08.2024 г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Г. С., като защитник на подсъдимия С. С. М. против присъдата в осъдителната й част. Наведено е оплакване за неправилност. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимият С. М. да бъде изцяло оправдан по обвиненията за извършени престъпления.

Подадено е допълнение към въззивната жалба от адвокат Г. С., като защитник на подсъдимия С. М., в което са изложени подробни съображения. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан по обвинението за извършени престъпления.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Л. Г., повереник на Н. Л. Р. против присъдата в осъдителната й част. Наведено е оплакване за явно несправедливост на наложените наказания. Иска се да се измени присъдата, като се увеличи размера на наложените наказание за всяко едно от престъпленията към максималния такъв, предвиден за всяко от тях.

Представителят на Апелативна прокуратура заема становище, че подадените жалби са неоснователни и следва да се потвърди присъдата. Излага доводи в тази насока.

Адвокат Л. Г., като повереник на частния обвинител Н. Р., заема становище да се уважи подадената от тях жалба, както и да се остави без уважение жалбата на подсъдимия С. М., като се увеличи размера на наложените му наказания. Излага съображения в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимия М..

Частният обвинител Н. Р. поддържа подадената от повереника й въззивна жалба. Моли същата да се уважи, както и да се остави без уважени подадената от подсъдимия жалба.

Адвокат М. В., като защитник на подсъдимия С. М. поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения в нейна подкрепа. Моли да се уважи жалбата, като се отмени присъдата на Окръжния съд и се постанови друга такава, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършени престъпления. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата, като се намали размера на наложените наказания на подсъдимия С. М..

В правото се на последна дума подсъдимият С. М. моли да бъде оправдан, като алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание, като се отложи изтърпяването му.

Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадените жалби, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

При извършената проверка с оглед правомощията си по чл.314 НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на съдебното производство от първостепенния съд, при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От тук следва да се обсъди обосноваността на присъдата, както и приложението на материалния закон. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. От същия се установява, че подсъдимият е български гражданин от ромски произход. Същият има постоянен и настоящ адрес в гр. Пордим, Плевенска област. Подсъдимият е завършил основно образование. Същият живее на съпружески начала с И. И.. Баща е на две малолетни деца. Подсъдимият притежава добри характеристични данни като гражданин и като работник в „Керчев и синове“ ООД-гр. Русе. Осъждан е за извършени престъпления от общ характер.

Пострадалата Н. Л. Р. живеела в гр.Пордим на •••••••. Същата имала сключен граждански брак със св. Б. Б. Р.. Двамата отглеждали шест деца, като семейството живеело на посочения адрес. Св. Б. Р. имал двама братя св. В. А. и Е. Р..

През месец декември 2023 г. св. Б. Р. изтърпявал наказание лишаване от свобода и се намирал в Затвора Плевен. По същото време брат му св. В. А. бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и се намирал в Следствения арест в гр. Плевен

Подсъдимият и св. Р. се познавали, тъй като живеели в едно населено място. Двамата били в добри отношения, а така също имали и далечна родствена връзка. Подсъдимият решил да се възползва от обстоятелството, че съпругът на св. Р. се намирал в затвора, като решил да извърши блудствени действия с нея.

На 10.12.2023 г. около 19.00 ч. подсъдимият С. М. управлявал лекия си автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН 64••••. Пристигнал до дома на Н. Р.. Подсъдимият спрял колата пред къщата и започнал да подава звуков сигнал с клаксона. Пострадалата Р. и нейните деца се намирали в дома си и възприели звуковите сигнали. Първата и малолетната й дъщеря А. -М. И. излезли пред дома си. Подсъдимият М. обяснил на Р., че искал тя да запише номера на неговия мобилен телефон, за да го съобщи на съпруга си, а той да го предаде на брат си В. А.. Последният се намирал в Следствения арест в гр. Плевен. Подсъдимият пояснил, че трябвало да разговаря със св. В. А., за да му намери адвокат, който да му бъдел защитник. Времето било студено и св. А.-М. И. се прибрала в къщата. Подсъдимият С. М. поканил Н. Р. да влезе в колата и тя се съгласила, тъй като била излязла на улицата обута само с чорапи. Влязла в колата и седнала на предната дясна седалка, като останала отворена предната дясна врата. Подсъдимият и пострадалата започнали да разговарят. Първият се интересувал дали семейството на Р. разполага с пари и с храна. Пострадалата извадила мобилния си телефон, за да запише номера на подсъдимия. В този момент последният се пресегнал и затворил предната дясна врата, която автоматично се заключила. Запалил двигателя на колата и потеглил. Пострадалата Р. се изплашила и опитала да отвори предната дясна врата, но не могла. Тя се разплакала и започнала да моли подсъдимия да я върне обратно в дома й. Последният управлявал автомобила, като откарал Р. в района на ж.п. гара Пордим, която се намирала в края на града. Подсъдимият спрял колата и казал на пострадалата, че я харесвал и искал да бъде с нея. Предложил й 200 лв., за да осъществят полов акт. Пострадалата Р. му отказала, като взела да крещи, разплакала се и отново молила М. да я върне вкъщи. Подсъдимият привел колата в движение, като й заявил, че я връща в дома й. Автомобилът, който бил управляван от първия, излязъл от гр. Пордим и поел по пътя в посока към гр. Плевен и към в землището на с. Згалево, Плевенска област. Там подсъдимият го отклонил от пътното платно и навлязъл в сливова градина, която се намирала встрани от пътя и спрял там. Подсъдимият първо заявил на пострадалата, че искал да осъществи с нея полов акт, а после и казал, че иска само да му направи фелацио. Пострадалата не била съгласна и настоявала М. да я върне вкъщи. Подсъдимият хванал Р. за челюстите и й казал, че трябва да спи с него, защото иначе щяло да стане това, което не било ставало. Хванал й дясната ръка, вдигнал я и я изпънал нагоре. Подсъдимият се надвесил над Р., като започнал да я стиска по шията и да я целува, а с другата си ръка я опипвал по задните части и гениталиите. Пострадалата се разплакала и М. пуснал ръката й. Преместил се на предната дясна седалка, като се надвесил над нея и започнал да я опипва по гърдите. Подсъдимият повдигнал блузата на Р., като продължил да я опипва и целува по гърдите й. Започнал да натиска главата й, като я карал да гали зърната на гърдите му, защото така щял да свърши по-бързо. Св. Р. се съпротивлява безуспешно на действията на подсъдимия. Последният се преместил върху своята седалка, извадил половия си орган и започнал да мастурбира. Н. Р. се разплакала. Подсъдимият отново се прехвърлил на предната дясна седалка. Надвесил се над св. Р., като започнал да опипва и да целува гърдите й. Подсъдимият я стискал по шията и я целувал, а така също и по устните. Търкал половия си орган в дрехите й и я опипвал в областта на слабините. След това подсъдимият отново преминал на предната лява седалка, където продължил да мастурбира и еякулирал върху долнището на анцуга, с което бил облечен. Част от семенната течност попаднала и върху тапицерията на предната лява седалка на лекия автомобил.

След като удовлетворил половото си желание, подсъдимият откарал пострадалата до дома й. По пътя й казал, че нищо не й бил направил и това трябвало да си остане между тях. Подсъдимият предложил на Р. да й даде 20 лева, но тя отказала и влязла в къщата си. Била разстроена и плачела. Състоянието й било възприето от дъщеря й А. -М. И.. Пострадалата Р. се обадила по телефона на св. М. С. и й съобщила, че подсъдимият я отвлякъл и се опитал да я изнасили. Разговорът бил чут от св. Т. В., която се обадила на св. Е. Р., който бил девер на Н. Р.. Първата изпратила втория да отиде в дома на снаха си. Св. Е. Р. отишъл в къщата й. Там се появил и подсъдимият, който като видял Н. Р. й направил знак да мълчи. Пострадалата се притеснила от присъствието му и не разказала истината за случилото се на св. Е. Р.. Излъгала го, че непознато лице прескочило оградата на къщата, от което тя се била изплашила. Подсъдимият предложил на св. А. -М. И. 20 лева, но тя отказала да ги вземе. Той оставил банкнотата в раницата на друго от децата на Н. Р.. Св. Е. Р. й предложил заедно с децата да отидат в дома му. Подсъдимият ги откарал до къщата на св. Е. Р.. След като първият си тръгнал от там, пострадалата разказала какво й се е случило на св. И. М., която била съпруга на св. Е. Р..

В 21:02:17 ч. на 10.12.2023 г. Н. Р. се обадила на телефон 112 и съобщила за извършените от подсъдимия действия /л. 71 от том 2 от ДП/. Сигналът й бил предаден в оперативната дежурна част на ОД на МВР- Плевен в 21:12:47 ч. По-късно същата вечер св. Б. П., който бил служител в РУ на МВР Пордим, призовал по телефона С. М. да се яви незабавно в Първо РУ на МВР Плевен при ОД на МВР- Плевен. Подсъдимият пристигнал в полицейското управление, където по-късно бил задържан.

От назначената в хода на ДП медицинска експертиза за освидетелстване на живо лице № 673/2023 се установява, че при извършения преглед на Н. Р. са констатирани кръвонасядане в основата на шията вляво и кръвонасядане по предната повърхност на дясното бедро. Кръвонасядането в областта на шията е получено по механизма „ex vacuo“ чрез намаляване на извънсъдовото налягане /еротично захапване със смучене/.

Кръвонасядането по предната повърхност на дясното бедро е вследствие на действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като е възможно да се получи при притискане на тялото на пострадалата към седалката на лекия автомобил.

По делото е назначена ДНК експертиза на веществени доказателства № PG16/ DNA /29022024. Обет на изследване са били предадените от подсъдимия с протокол за доброволно предаване от 11.12.2023 г. две долнища на анцуг. Едното от тях е с надпис „Adidas“, а другото е със сиви кантове до коленете. От заключението на експертизата се установява, че по двете долнища е доказано наличие на човешка сперма. ДНК профилът на човешката сперма по двата изследвани обекта напълно съвпада с ДНК профила на С. С. М..

В същото експертно заключение са изследвани обекти № PG-16-1-1 /2024 и № PG-16-1-2 /2024, които са обтривка от шията на Н. Р.. По тях е установена една и съща смес от биологичен материал от две лица, които са от мъжки и женски пол в различно съотношение. По -голямото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-силен интензитет, които формират ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на С. С. М.. По-малкото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-слаб интензитет, които формират ДНК профил, който напълно съвпада с този на Н. Л. Р..

По делото е назначена аудио- техническа експертиза. От заключението й се установява, че представеният за изследване компакт диск CD-R 700 MB, който съдържа текстови файл и аудио файл във формат .way с наименование

„povikvane1_21,02,17 ch_10.12.2023 .way“ - Сх.1 от дата 10.12.2023 г. от 21:02:17 ч. с продължителност 07:28 минути. В заключението е възпроизведено и визуализирано съдържанието на аудиофайла. Лицето, което се е обадило на телефон 112 от мобилен телефон с № 0879 /694 716, се е представило като Н. Л. Р..

По делото е назначена психиатрична и психологична експертиза, изготвена от д-р Л. Т. и Б. Б.. От заключението й се установява, че Н. Р. е клинично психично здрава и репродуцира спомените си за инкриминираното деяние последователно, логически свързано и хронологично правилно. Вещите лица са приели, че тя е могла правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина по делото, както и да дава достоверни показания за тях. По време на инкриминираното деяние Н. Р. е изпитвала нормално психологичен /емоционално детерминиран/ страх в отговор на конкретен стимул, който е възприет като риск за здравето и живота й. Страхът, описван от Р., е нормално психологично разбираем и е пряко свързан с конкретната ситуация и с представа за определена опасност.

По делото е назначена психиатрична и психологична експертиза, изготвена от д-р Л. Т. и Б. Б.. От заключението й се установява, че подсъдимият С. С. М. е клинично психично здрав. Вещите лица не са установили психично заболяване в тесния смисъл на това понятие при него както в настоящия момент, така и в който и да е етап от живота му. Според експертите, подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на деяниеята, както и е могъл правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития от значение за ДП. Промяната в обясненията му може да бъде интерпретирана като защитно поведение с цел избягване или намаляване на наказателната отговорност.

На следващо място експертите приемат, че подсъдимият е личност с висока самооценка и склонност към демонстративно поведение, силно развито честолюбие и настойчивост при преследване на цели и отстояване на интереси. Личностовата структура е с преобладаващо субективно възприемане и оценяване на нещата, с изразен индивидуализъм, повишена чувствителност и афективност.

Вещите лица определят С. М., като личност с нисък праг на раздразнителност, с ниски комуникативни умения за обмисляне на различни варианти на поведение и за избор на най-адекватни действия, съобразени с вероятни последствия. При него е налице агресивен тип отреагиране, като начин за справяне с проблемни ситуации. Склонен е към избухливост, с нисък праг на фрустрация, склонен към прояви на вербална и физическа агресия, както и към преживявания на негативни чувства на ревност и омраза за недействителни и действителни възприети от него намерения или действия на други лица. В състояние на фрустрация М. демонстрира външна насоченост на гнева, враждебността и неудовлетворението вследствие на преживяване на непримиримост с фрустриращото въздействие и ниска вероятност да го приеме с реакция на търпимост и толерантност или да го омаловажи, като негативни последици за себе си.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени източници. Това са показанията на разпитаните свидетели Н. Р., М. С., И. М., Т. В., Е. Р., А.-М. И., Б. Р., Б. П., В. А., К. И., П. Д., С. С., Р. С., Р. Р., Ц. П. и обясненията на подсъдимия С. М., както и приобщените писмени и веществени доказателства, а така също и заключенията на медицинската, техническата, психолого - психиатричните и ДНК експертизи. От същите се установява по несъмна начин извършването на деянията, авторството на подсъдимия М. и вината му. Този извод се налага от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал.

За да обоснове решаващите си фактически констатации относно релевантните по делото обстоятелства от първостепенния съд са кредитирани с доверие показанията на пострадалата Н. Р., които са дадени от нея в хода на съдебното следствие, а така също дадените в досъдебната фаза, които са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Показанията на Р. са приети от решаващия първостепенен съд като логични и последователни, тъй като същите не са изолирани и се подкрепят от останалите доказателствени източници. Това са показанията на св. М. С., И. М., Т. В., Е. Р., А.-М. И. и Б. Р., към които следва да се прибавят заключенията на медицинската експертиза, ДНК експертизата на веществени доказателства и аудио-техническата експертиза.

Настоящият състав на въззивния съд напълно споделя доводите на първата инстанция, тъй като законосъобразно и обосновано са кредитирани показанията на пострадалата Р.. Същите са основен доказателствен източник, от който се установява какво е било поведението на подсъдимия М., посредством което са били осъществени инкриминираните деяния. Въз основа на показанията на Р. са изведени релевантните по делото факти. При преценката на достоверността им правилно е отчетено, че възприетите и възпроизведени от нея факти имат съществено значение за изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване.

По делото липсват данни св. Р. да е заинтересован от изхода му, които да я мотивират да бъде недобросъвестна при излагане на сочените от нея факти при провеждане на разпитите й. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че тя не е реализирала правата си да се конституира като граждански ищец в съдебното производство. Р. е разпитвана в качеството на свидетел, като носи наказателна отговорност за достоверността на твърдяните от нея обстоятелства.

Въззивният съд напълно споделя направения извод на първата инстанция, че показанията на св. Р. са подробни и последователни в изложението си. Пред въззивната инстанция е проведен допълнителен разпит на пострадалата, която потвърждава обстоятелства, сочени от нея при предишните й разпити, които са относими към времето, мястото и начина на извършване на инкриминираните деяния.

От показанията на св. Р. се установяват поредицата от конкретни действия, извършени от подсъдимия спрямо нея, посредством които са осъществени инкриминираните деяния. Първата доброволно се е качила в колата на М., което обстоятелство не се оспорва от нея, както и се потвърждава от показанията на дъщеря й - св. А.- М. И.. Подсъдимият е пристигнал с управлявания от него автомобил пред дома й около 19.00 ч., като е подавал звуков сигнал с клаксона. Св. Р. и дъщеря й са го възприели и са излезли пред дома си. Тези обстоятелства се установяват от показанията на двете свидетелки, като са посочили и часа, когато е станало това. Подсъдимият е обяснил на св. Р. по каква причина е пристигнал пред дома й, тъй като е искал да разговаря с нея и тя да запише неговия телефон, за да го предаде на съпруга си, а той на брат си св. В. А.. Пострадалата се е доверила на казаното от М. и се е качила в колата, тъй като е била излязла на улицата обута само по чорапи. В тази насока са както нейните показания, така и тези на св. Иванова. Последната потвърждава пристигането на подсъдимия с управлявания от него лек автомобил пред дома й и часа, в който е станало това, както и проведения разговор между него и майка й, която били обута само с чорапи без обувки и качването й в колата на М..

На следващо място по делото е категорично установено, че след като Н. Р. се е качила в колата, подсъдимият е затворил вратата, която се е заключила, според нея. Това е нейната субективна преценка. Св. Р. е правила опити да отвори вратата, но без успех, поради което е решила, че е била заключена. Подсъдимият е управлявал автомобила в посока към района на ж.п. гарата на града, а в последствие е излязъл извън него и е навлязъл в сливова градина в землището на с. Згалево, Плевенска област. Св. Р. е категорична в показанията си, че движението й с управлявания от М. автомобил е било против волята й, тъй като не е била съгласна с извършените от него действия, посредством които е била транспортирана в неизвестна за нея посока.

На следващо място от показанията на св. Р. се установяват както извършените от подсъдимия спрямо нея блудствени действия, а така също и употребената от него сила за осъществяване на намеренията му с цел удовлетворяване на половото му желание. Първата е правила опити да се противопостави на тези действия, които са били безуспешни, поради разликата в както пола и в телосложението им, а така също и на физическите им данни.

В показанията си св. Р. описва извършените редица действия от подсъдимия, чиято цел е била удовлетворяване на половото му желание, но без осъществяването на полов акт. М. я е целувал по шията и по гърдите, стискал я е за гърлото, опипвал я е по задните части и гениталиите, търкал е половия си орган в дрехите й, а така също и я е карал да гали зърната на гърдите му. Подсъдимият е променял местоположението си от едната на другата предна седалка. Извадил е половия си орган, мастурбирал е, като е достигнал до еякулация върху долнището на анцуга, с което е бил облечен. Част от семенната течност е попаднала върху тапицерията на предната лява седалка на лекия автомобил, което е обективирано на снимка № 9 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието на л.10, т.2 от ДП. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства. При изследването на двете долнища, предадени от подсъдимия С. М., е установено наличие на човешка сперма, чийто ДНК профил напълно съвпада с неговия ДНК профил. В тази насока са и показанията на св. Б. П., който е полицейски служител на РУ на МВР Плевен. Същият е получил през инкриминираната вечер телефонно обаждане от колеги от РУ- Пордим, че при тях е подаден сигнал от Н. Р., в който се твърдяло, че тя е изнасилена от С. М.. Св. Попов е провел телефонен разговор с последния, като му е наредил да се яви веднага в Първо РУ-Плевен. След пристигането на М. с адвокат в полицейското управление, свидетелят е провел разговор с него. Св. Попов сочи, че върху единия крачол на анцуга му е имало бяло засъхнало петно. Подсъдимият е обяснил, че е извършвал строителни дейности и се е изцапал, както и доброволно е предал дрехите, с които е бил облечен.

Наличието на физически контакт между св. Р. и подсъдимия се потвърждава и от заключението на медицинската експертиза, от която се установява какви са установените обективни находки по тялото на първата. При извършения й преглед са констатирани кръвонасядания в основата на шията, а така също и по предната повърхност на дясното бедро. Първото от тях е получено по механизма „ex vacuo“, което представлява еротично захапване със смучене. Следователно по експертен път е потвърдено наличието на следи по тялото на Н. Р., които са показателни за осъществен физически контакт между нея и подсъдимия, в каквато насока са както нейните показания, така и неговите обяснения, тъй като той не отрича поведението си спрямо нея.

На следващо място св. Р. твърди, че извършените спрямо нея действия от подсъдимия за удовлетворяване на половото му желание са били против волята й. Същата не е била съгласна да участва доброволно нито в полов акт с него, нито в извършените от него блудствени действия. Обстоятелството, че пострадалата не се е отбранявала активно, не е достатъчно, за да се направи извод, че доброволно е участвала в сексуалните действия с подсъдимия. В подкрепа на нейните твърдения са показанията на св. А. -М. И., М. С. и Т. В., от които се установява какво е било емоционалното и психическо състояние на св. Р. след инцидента, след като се е завърнала в дома си. Според първата свидетелка, майка й е била разтревожена и разплакана. След като се е прибрала, св. Р. е провела телефонен разговор след 19.00 ч. със св. М. С.. Последната заедно със св. Т. В. са били на работа през инкриминирания ден нощна смяна в Центъра за настаняване от семеен тип „Свети Мина“ в гр.Пордим. Св. С. е категорична за времето, по което се е обадила Р., че е било след 19.00 ч., тъй като между 18.30 ч. и 19.00 ч. е било храненето на децата в центъра. С оглед това обстоятелство свидетелката сочи, че обаждането е станало след 19.00 ч. По отношение на проведения телефонен разговор, св. С. описва състоянието й, а именно „Н. ревеше по телефона“, която й е казала, че подсъдимият е искал да я изнасили, бил я е взел насила в колата и я е закарал в сливовата градина на Пордим. Свидетелката възпроизвежда казаното от св. Р. какво се е случило между нея и подсъдимия, който е бил дошъл пред тях, като й казал, че искал да й даде телефонния си номер, за да го предаде на мъжа си, който е в затвора. По тази причина тя се е качила в колата, след което подсъдимият е бил заключил вратата. В показанията си св. С. изброява конкретните блудствени действия, които Р. й е споделила по телефона, че е била принуждавана да извърши от подсъдимия, включително и да го целува по гърдите. Съдържанието на телефонния разговор е било възприето и от св.Т. В., която също е разбрала какво се е случило между Р. и подсъдимия. Първата пояснява, че въпреки не е бил включен високоговорителя на телефона, но тя е чувала какво е говорила св. Р.. При направената съпоставка между показанията на св. С. и св. В. с тези на Н. Р. се констатира, че първите две възпроизвеждат същите факти, които се твърдят от пострадалата и които тя им е споделила непосредствено след деянията какво е било поведението на подсъдимия спрямо нея, а именно пристигането му пред дома й, първоначално проведения разговор между тях, причината, поради която тя се е качила в колата и най -вече последвалите му действия на сексуално посегателство спрямо нея.

На следващо място от показанията на св. С. и В. се установява, че докато първата е разговаряла със св. Р., подсъдимият е звънял непрекъснато на първата от тях. Св. В. се е обадила на св. Е. Р., като го е накарала да отиде в дома на Н. Р.. Св. С. твърди, че докато тя е разговаряла с последната, подсъдимият й е звънял по телефона. След като Р. заедно с децата са били откарани в дома на девера й, М. е продължавал да звъни непрекъснато на св. С.. Последната е отговорила на обажданията му, като му е заявила, че е знаела какво е направил. Подсъдимият първо е отричал, но след това си е признал в разговора със св. С., като е започнал да я моли, Н. Р. да не пуска жалба срещу него, а впоследствие е заплашил, че ще я пребие, ако пусне жалба.

След обаждането на св. В., св. Е. Р. отишъл в дома на св. Р.. Там се е появил и подсъдимият. Св. Р. била уплашена от неговото присъствие, поради което тя първоначално не е казала истината на девера си. От показанията на св. Е. Р. се установява какво е било емоционалното и физическо състояние на Н. Р., когато той е дошъл в дома й. Свидетелят твърди, че тя е била изплашена, треперела и плачела. В последствие Е. Р. е разбрал от съпругата си И. М. подробностите за случилото се между пострадалата и подсъдимия, след като са били откарани в дома му заедно с децата й.

От защитата се акцентира на обстоятелството, че Р. не е казала веднага на девера си какво се е случило между нея и подсъдимия. В показанията си тя е заявила, че се е страхувала, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на психиатрично –психологичната експертиза. Вещите лица приемат, че след случилото Р. е изпитвала емоционално детерминиран страх, което състояние води до трудно вземане на решение за справяне с проблема. Това й състояние се задълбочило и с появата на подсъдимия, който й правел знаци да мълчи, тъй като щял да я убие. След като ги закарал в дома на девера й, продължавал да я гледа злобно и да си клати главата.

След като пристигнали св. Р. и децата й в дома на девера й, първата е разговаряла с неговата съпруга – св. И. М.. Последната вече е била уведомена по телефона от св. Т. В. и св. М. С. за случилото се с Н. Р.. Св. М. в показанията си описва състоянието на последната, когато е дошла в дома й, а именно „ревеше много и трепереше“. Едва тогава св. Р. й е разказала за отвличането й от подсъдимия М. и извършените от него блудствени действия. Св. М. позвънила на телефон 112 и в нейно присъствие св. Н. Р. разговаряла със съответния служител.

На следващо място от показанията на св. Р. и св.М. се установява, че през инкриминираната вечер съпругата на подсъдимия И. И. е идвала два пъти в дома на Е. Р.. Първият път се е интересувала какво е станало между Н. Р. и съпруга й и той какво я е карал да прави. Съпругата на М. я е убеждавала, както и й се е молела каквото и да е станало да не ходи в полицията и да не пуска жалба срещу него, тъй като са имали деца.

Св. Н. Р. твърди, че тя и съпругът й не са искали пари от подсъдимия, за да промени показанията си. Подсъдимият е изпращал хора, които са предлагали първо 5 000 лв., а след това 10 000 лв., за да си оттегли жалбата.

По делото са разпитани св. Б. Р., В. А., Ф. Р., С. А., С. С., Р. С., С. С. и Р. Р.. Първият е съпруг на св. Р., а втория е неин девер. По време на инкриминираните деяния и след това св. Б. Р. и В. Б., както и останалите свидетели Р., А., С., С., С. и Р. са се намирали в затвора Плевен. В показанията им се твърдят противоречиви обстоятелства, касаещи отношенията между съпруга на Р. и подсъдимия след извършване на инкриминираните деяния. Св. В. А. твърди, че той е разговарял с подсъдимия, който е бил много изплашен, ревял и казвал, че не е той. М. е псувал непрекъснато Н. Р., като е искал да даде 5 000 лв., за да си оттеглела тя жалбата. Свидетелят казал това на жена си св. М. С., която да го предаде на Н., за да си оттегли жалбата срещу посочената сума. Св. А. е разказал и на брат си св. Б. Р. за разговора си с подсъдимия и за предложената сума. Брат му категорично е отказал, като е заявил, че не е искал пари, а С. М. да бъде осъден за това, което е направил. Св. Б. Р. потвърждава тези обстоятелства за направеното предложение от подсъдимия да даде 5 000 лв., за да оттегли жена му жалбата си, както и че е искал М. да получи наказание.

На следващо място са разпитани св. Ф. Р. и С. А., които са пребивавали в затвора заедно с подсъдимия М. и св. Б. Р.. Първият твърди, че е бил в приятелски отношения със С. М. и в лоши отношения със св. Р., както и че той многократно е бил присъствал на разговори между двамата. Според св. Ф. Р., св. Б. Р. е изнудвал подсъдимия да му даде 10 000 лева, за да промени показанията си Н. Р. и да оттегли жалбата си. Освен това свидетелят твърди, че е чувал от съучениците си в училището към затвора, че Б. Р. се е хвалел, че ще вземе 10 000 лева от подсъдимия. В същата насока са и показанията на св. А., който същото твърди, че е чувал разговори, в които св. Б. Р. е искал от С. М. сумата от 10 000 лева, за да промени съпругата му показанията си и да каже „истината“.

На следващо място по делото са разпитани св. С. С., Р. С., С. С. и Р. Р., които през инкриминирания период също са пребивавали в затвора. Четиримата свидетели потвърждават обстоятелствата, че са били чули, че съпругата на Б. Р. е била отвлечена и изнасилена. Св. С. сочи, че по време на престоя си в затвора е виждал Б. Р. да разговаря единствено с брат си В. А., но не и с подсъдимия.

Св. С. и подсъдимия са бил в една килия. Вторият е споделил на първия, че е бил задържан, заради някаква проститутка Н., с която са се били уговорили да правят секс. Тя му е била поискала 200 лв., а той й дал 20 лв., след което я е върнал в дома й. Според св. С., на карето е имало само разговори между Б. Р. и подсъдимия, по време на които първият само е обиждал втория, който само е мълчал.

Св. Р. Р., който по същото време е бил в затвора, е посещавал училището заедно със св. Б. Р.. Първият в показанията си характеризира последния, като много студен човек и останалите лишени от свобода са избягвали да контактуват с него, а така също и че не е споделял какво се е случило със съпругата му. В същата насока са и показанията на св. Р. С., който твърди, че Ф. Р. не е учил в училището към затвора заедно с Б. Р..

Първоинстанционният съд приема за недостоверни показанията на Ф. Р. и С. А.. Изложени са съображения, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Св. Р. е бил в приятелски отношения с подсъдимия, поради което дадените от него показания кореспондират с обясненията на С. М.. На следващо място обстоятелства, които се сочат от свидетелите Р. и А. за това, че св. Б. Р. искал пари от подсъдимия, не се потвърждават от показания на св. С., С., С. и Р., а така също и от приложената на л. 38 - л. 40 от т. 4 от ДП справка от Затвора -Плевен. От съдържанието на последната е видно, че за периода от 9.12.2023 г. до 30.05.2024 г., през който подсъдимият С. М. е пребивавал в ареста и в корпуса на затвора, не са били регистрирани подадени сигнали за осъществена принуда и отправени заплахи или други такива спрямо него. В същата насока е и приложената писмена декларация, в която С. М. саморъчно е записал, че няма никакви опасения и никой не го е притеснявал / л.43 от т. 4 от ДП/.

С оглед изложените съображения, правилно първостепенният съд е приел за недостоверни показанията на св. А. и св. Р.. Същите са изолирани и се опровергават от останалите гласни доказателства по делото, включително и от показанията на останалите лишени от свобода, които твърдят, че не са присъствали и не са чували разговори с подобно съдържание за това, че св. Б. Р. е искал от подсъдимия да заплати парична сума, за да промени показанията си Н. Р. и да оттегли жалбата си.

Свидетелките К. И. и П. Д., които са работили като учители в Затвора Плевен. Същите са обучавали Б. Р., който не е споделял с тях за какви обстоятелства е бил задържан, както и какво се е случило със съпругата му. Св. И. и Д. твърдят, че той не е бил ученик по едно и също време със св. Ф. Р., както и че не познават подсъдимия.

Наличието на твърденията, че е била предлагана сума от подсъдимия, за да си оттегли жалбата Н. Р., както и тези, че е била искана такава от Б. Р. от подсъдимия са обстоятелства, които са последващи извършването на инкриминираните деяния. Воденето на подобни разговори не изключва да са били осъществени извършените от подсъдимия действия спрямо пострадалата.

По искане на защитата на подсъдимия са разпитани св. Ц. П. и Г. К.. Същите твърдят, че на инкриминираната дата са възприели лекият автомобил, управляван от подсъдимия, когато е бил спрян пред дома на Н. Р., а така също и в землището на с. Згалево. Св. П. твърди, че на 10.12.2023 г. след обяд около 5 -6 часа е управлявал собствения си лек автомобил по улицата, на която е живеела пострадалата. Лекият автомобил на подсъдимия е бил спрян на улицата пред дома й, като в него се е качила Н. Р., седнала е на предната дясна седалка и е затворила вратата. В същата насока са и показанията на св. Г. К., който твърди, че на инкриминираната дата около 5-6 ч. е пътувал с лекия си автомобил от гр. Пордим към с. Пелишат, когато видял в землището на с. Згалево, Плевенска област встрани от асфалтовия път, че е бил спрян лек автомобил. Свидетелят се е приближил на около 10-15 м. до него и е установил, че това е колата на подсъдимия, който е бил вътре с непозната жена. Св. К. е чул разговор между двамата за сума от 200 лева и на шега хвърлил бучка пръст по лекия автомобил, който е потеглил след това. При обсъждането на тези показания следва да с има предвид, че свидетелите говорят за времето след обяд на инкриминирания ден, поради което следва да се има предвид не 5-6 часа, а 17-18 ч.

Първостепенният съд не е приел за достоверни показанията на св. П. относно обстоятелствата, че около 17-18 часа Н. Р. се е качила в колата на подсъдимия, както и че тя е затворила предната дясна врата. Изложените съображения в тази насока напълно се с поделят от въззивния съд. Твърденията на св. П. по отношение на тези обстоятелства се опровергават от показания на Н. Р. и на А. -М. И.. Първите две са категорични, че качването на пострадалата в лекия автомобил е станало след 19:00 часа. Според св. Р., след като се е качила в колата, вратата е била затворена от подсъдимия, а не от нея.

На следващо място св. П. сочи, че е управлявал автомобила си с включени светлини на фаровете, тъй като се е било стъмнило, както и че се е намирал на разстояние от 40 -50 м. от колата на подсъдимия. Правилно е прието от първата инстанция, че при това положение св. П. е бил на разстояние, от което е могъл да види единствено затварянето на предната дясна врата на автомобила на М., като няма обективна възможност да види от кого действително е била затворена вратата. Изложените съображения напълно се споделят от въззивния съд, тъй като са анализирани показанията на св. П. по отношение на тези обстоятелства, като са съпоставени с показанията на св. Р. и Иванова.

На следващо място показанията на св. Г. К. са приети за недостоверни, тъй като се опровергават от приетата като писмено доказателство справка от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, филиал Плевен /л. 124 от НОХД № 750 /2024 г./. В същата е посочено, че на 10.12.2023 г. в района на гр. Пордим слънцето е залязло в 16:46 часа, а гражданският полумрак е бил с продължителност 35 минути. Следователно при тези обективни данни, съпоставени с показанията на св. Н. Р. и А.- М. И., според които качването в колата на първата е станало след 19:00 часа на 10.12.2023 г. се налага извод, че К. не е могъл в посочения от него часови интервал да възприеме лекия автомобил на подсъдимия, който е бил спрян в сливовата градина в землището на с. Згалево, Плевенска област. Св. Н. Р. и А.- М. И. са категорични, че качването на първата от тях в колата е станало малко след 19.00 ч. Показанията на двете свидетелки по отношение на часовото време не са изолирани, а се потвърждават и от св. С. и В.. Същите първи са разговаряли с Р. след връщането й, като са посочили по каква конкретна причина са запомнили, че обаждането на Р. е било след 19.00 ч. В тази насока са изложени по- горе мотиви. Следователно твърденията на св. П. и на св. К. по отношение на часовото време не могат да се приемат за достоверни, а от тук се явяват неоснователни възраженията на защитата, с които се позовават на тях.

От защитата се навежда довод, че от показанията на св. С. и св. В. се установява, че Н. Р. им се била обадила между 18.30 и 19.00 ч. Акцентира се на показанията на първата от тях, която е заявила при разпита си в съдебно заседание, че около час преди обаждането на Р., на нея й се е обадил подсъдимият и я попитал къде, а тя му отговорила, че е на работа и той затворил. Св. С. и В. са категорични, че обаждането на Р. е било след 19.00 ч., както и проведения с нея разговор, тъй като между 18.30 ч. и 19.00 ч. са хранили децата, през което време са били заети с това си задължение и не са водили разговори в този промеждутък. Защитата некоректно цитира техните показания. Обстоятелството, че подсъдимият се е обадил един час по – рано и е разговарял със св. С. по никакъв начин не променя часа на качването на Р. в колата му, а така също и не кореспондира по никакъв начин с показанията на св. П. и на св. К..

На следващо място не могат да се възприемат за достоверни показанията на св. К., че е възприел лицата, които са се намирали в лекия автомобил, както и че е чул между двамата разговор за сума от 200 лева. Лекият автомобил на подсъдимия е бил спрян в сливова градина, която се е намирала извън града. Следователно това е било неосветено място. Според цитираната по –горе справка, слънцето е залязло в 16:46 ч., а гражданският полумрак е бил с продължителност 35 минути. При така посочените данни в метеорологичната справка се налага извод, че след 17.30 часа е настъпила тъмната част на денонощието. Св. К. не е конкретизирал времето, а е използвал диапазон между 17 -18 ч., когато вече е настъпила тъмната част на денонощието. Като се има предвид това обстоятелство, към което следва да се прибави и разстоянието от 10 -15 м. следва да се направи извод, че същият не е имал обективна възможност да види кои са лицата, които са се намирали в МПС.

По отношение на твърдяното обстоятелства от св. К., че на инкриминирания ден е пристигнал в овощната градина извън града, за да следи да не се вършат кражби и да се режат овощните дървета. Тогава е видял автомобила на подсъдимия и тъй като прозорецът е бил отворен, е чул разговор за сума от 200 лева. Това твърдение е лишено от житейска и формална логика. Инкриминираните деяния са осъществени на 10.12.2023 г. декември. Видно от цитираната по –горе метеорологична справка, на тази дата времето е било студено с дневни температура около 0 градуса. При съвкупната преценка на тези обстоятелства не може да се приемат за достоверни показанията на св. К., че на инкриминираната дата, която е през месец декември при ниски температури около 0 градуси и в тъмната част на денонощието е излязъл извън града, за да проверява дали не се вършат кражби и дали не се режат овощните дървета.

Наведено е от защитата оплакване, че не са били своевременно иззети записите от камерите за наблюдение, които са монтирани на входа и изхода на гр.Пордим. По делото не са били иззети записите от камерите за наблюдение в града от инкриминирания ден. От защитата е направено доказателствено искане да се изиска справка от Община Пордим на инкриминираната дата имало ли е монтирани и работещи камери на входа и изхода на града. Монтирането на такива камери и дали са работили е обстоятелство, което ирелевантно за изясняване предмета на доказване. При наличието на камери е следвало да се изискат записите от тях непосредствено след извършване на деянията и да се приобщят по делото. Към настоящия етап, а именно две години след извършването им е напълно безпредметно да се изисква информация имало ли е монтирани камери и дали са работели, тъй като посочването на тези факти не може да допринесе по никакъв начин за изясняване фактическата обстановка по делото при липсата на записите от тях.

Подсъдимият С. М. дава обяснения както в досъдебното производство, а така също и пред първоинстнационния и пред въззивния съд. Според първите му обяснения, той е бил помолен от Б. Р. да му отиде на свиждане в затвора и да му занесе храна и цигари. Подсъдимият се е съгласил и е отишъл на свиждане, като е напазарувал за 100 лв., а след това е трябвало да му върнат парите. На 10.12.2023 г. около 17.30 ч. той отишъл до дома на Н. Р., за да му върне парите. Тя излязла с едното си дете. Подсъдимият я попитал какво става с парите. Р. му казала, че ще се оправят, като се качила доброволно в колата и по нейно указание тръгнали към с. Згалево. Подсъдимият бил много учуден от нейното желание, тъй като искал само да си вземе парите. Р. го попитала дали може да си оправят сметката по друг начин, като преспи с него, а той да й даде още 100 лева. М. й отказал, като й казал, че това което тя искала нямало как да стане. Той искал да си вземе само парите, които похарчил за свиждането на мъжа й. След това подсъдимият я върнал обратно в дома й. Преди да слезе Р. му поискала 20 лв., защото децата й нямало какво да ядат. М. отишъл до дома си, вземал 20 лв. и ги занесъл в тяхната къща. Там били братът на нейния мъж и всичките деца, които той закарал до дома на Е. Р.. Подсъдимият твърди, че маршрутът по който са се движили би определен от Р., както и че той не е извършвал с нея никакви действия за удовлетворяване на полово желание, тъй като не е имал такива намерения спрямо нея. Тези обясненията са приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 НПК, тъй като е констатирано съществено противоречие между тях и обясненията, дадени при разпита на подсъдимия в хода на съдебното следствие.

В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие както пред първата, така и пред въззивната инстанция подсъдимият признава, че е откарал Н. Р. в землището на с. Згалево, Плевенска област, както и че е осъществил с нея действия за задоволяване на сексуалното си желание. Първият е категоричен, че това е станало със съгласието на втората. Подсъдимият подробно обяснява какво е развитието на събитията според него. Сутринта на 10.12.2023 г. двамата са се били срещнали в гр. Пордим. Уговорили се да се видят отново същия ден, за да правят френска любов. Подсъдимият обещал да даде 200 лв. на Р.. Последната се съгласила, но му казала да дойде в дома й, когато се стъмни. М. пристигнал с лекия си автомобил до къщата й след 16:30 часа. Р. излязла с дъщеря си. Двамата с подсъдимия разговаряли. Според Р. още било рано, но той й казал, че не можел да се измъкне по -късно, ако се приберял. Тя се качила в колата и затворила вратата. Подсъдимият първо я откарал до ж.п. гарата в Пордим, а след това в землището на с. Згалево, където с нейно съгласие удовлетворил половото си желание, но без да осъществява полов акт с нея. Подсъдимият твърди, че първо бил обещал да даде на Р. 200 лв. Той нямал толкова пари в себе си, а и нямал намерение да й даде тази сума. Мислел да каже на Р., че парите, които бил дал за мъжа й, стигали за това, което получил като сексуална услуга. След това я откарал до дома й, където я оставил и отишъл да вземе пари от тях. Върнал се до дома на Р.. Там бил и нейния девер Е. Р.. Подсъдимият им казал, че дошъл да донесе 20 лв. по поръчение на мъжа й. След това в колата му се качили Р. с децата си и девера й и ги откарал до къщата на Е. Р..

Подсъдимият категорично отрича да е използвал физическа сила спрямо Н. Р., както и да я е транспортирал с автомобила си против нейната воля. Твърди, че тя и друг път го е задоволявала орално, както и че тя е работила като проститутка в Германия. Според подсъдимия, показанията както на пострадалата, така и на нейните близки и роднини, които го обвинявали в извършването на престъпленията, се дължало на това, че те искали по този начин да получат от него пари. По време на престоя си в Следствения арест в гр. Плевен многократно е бил изнудван от съпруга на Н. Р. - св. Б. Р. да даде 10 000 лева, за да си кажела истината жена му. Подсъдимият твърди, че първоначално се е бил съгласил, като започнали да водят кореспонденция с Б. Р.. Той първо му поискал 5 000 лв., а другите след като жена му дадяла показания пред съдия. След това обаче Р.и поискали да им се даде цялата сума и той отказал тогава.

Пред въззивната инстанция подсъдимия също дава обяснения, в които доразвива твърдяните от него обстоятелства и ги обогатява с нови факти. Според подсъдимия, двамата с Р. са се познавали от дълги години и са имали отношения, като са прави само френска любов. Тя се е занимавала с проституция както в Германия, така и в България, а съпругът й е би неин сводник. Подсъдимият е пристигнал пред дома й следобед към 4 ч., т.е. 16 ч. Подал е сигнал с клаксона и Р. излязла. Облечена била с анцуг, клин, суитшър и била обута с маратонки. Двамата отпътували в посока към Кулата в Пордим, тъй като било светло тръгнали в посока с. Згалево. На входа и изхода на града имало камери и на записите от тях били отразено тяхното движение. Записите от тях не били иззети, тай като не било уважено направеното от него искане. Стигнали до сливовата градина, където спрели и започнали любовната игра. Подсъдимият описва конкретните действия, които двамата са извършвали взаимно един спрямо друг, но без да се събличат. Той еякулирал преди да се стигне до фелацио. След това станало въпрос за 200 лв. Подсъдимият отказал да даде на Р. тази сума, а само 20 лв., тъй като имал толкова в себе си. След това я закарал до дома й, където я оставил. Тръгнал да търси пари, но не могъл да намери. Върнал се до къщата на Р., за да й даде 20 лв. Там бил девера й Е. Р.. Подсъдимият твърди, че ги били хванали, т.е. разбрали, че са били заедно, тъй като децата били оставени сами и някакъв човек дошъл да ги плаши. Подсъдимият се оправдавал, че само бил закарал Р. до магазина. След това закарал нея с децата до дома на девера й. Впоследствие подсъдимият подробна разказва обстоятелствата относно задържането си и водените разговори с адвокат К. В., който му е бил защитник в ДП. Той го посъветвал да не казва сега истината, която винаги можело да каже в съда, а да оправи нещата с жена си. Заедно с адвоката и разследващия полицай били скалъпени обясненията, които е дал след привличането му в качеството на обвиняем.

Подсъдимият подробно обяснява по време на престоя си в следствения арест за отношенията си с други затворници, както и за проведените множество разговори със св. Б. Р., който е искал от него да даде сумата от 10 000 лв., за да кажела Н. Р. истината и той да излезе. Подсъдимият трябвало първо да даде сумата от 5 000 лв., а след като тя кажела истината да даде още 5 000 лв. Впоследствие се отказал, тъй като бил посъветван от Командира на ареста да не дава никакви пари.

Подсъдимият твърди, че след освобождаването му от ареста семейството му било подложено на непрекъснат психически и физически тормоз от Р.и, включително им бил нанесен побой от тях, както и че непрекъснато са им искали пари.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимият С. М. е заявил, че поддържа дадените обясненията си в съдебно заседание. По отношение на обясненията, дадени по време на ДП, твърди, че били „съчинени“ от разследващия полицай и защитника му. Обясненията на подсъдимия, които са дадени в хода на разследването, а така също и дадените в хода на съдебното следствие са обсъдени и анализирани от първостепенния съд, като са съпоставени с останалите

доказателствени източници, въз основа на което са приети за недостоверни, тъй като се явяват негова защитна позиция. Този извод е обоснован и напълно се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

На първо място обясненията на подсъдимия се опровергават по категоричен начин от показания на св. Н. Р., М. С., Т. В., И. М., А. -М. И. и Е. Р., които са логични, последователни и непротиворечиви и установяват извършените престъпления и авторството на М.. От показанията на първата се установява тя по каква причина се е качила в колата, управлявана от подсъдимия, както и че движението на автомобила, в който са пътували двамата в посока извън града е било против волята й. Последващите действия на подсъдимия спрямо нея, посредством които той е удовлетворил сексуалното си желание също са били против волята й. Твърдяните от Р. обстоятелства не са изолирани. Същите кореспондират с показанията на св. М. С., Т. В., И. М., А.- М. И. и Е. Р., които описват състоянието и поведението й след връщането й първо в дома й, а след това и вечерта в дома на девера й. Св. А.- М. И. описва състоянието на майка си след слизането й от автомобила, че е била разтревожена и разплакана. В същата насока са и показанията на св. М. С. и Т. В.. Р. се е обадила на първата от тях и е разговаряла непосредствено след връщането й. Св. С. описва състоянието й по време на телефонния разговор, като твърди, че „Н. ревеше по телефона“. Първата възпроизвежда в показанията си какво й е разказала Н. Р. за случилото се между нея и подсъдимия. В същата насока са и показанията на св. Т. В., която през цялото време е чувала разговора между св. С. и Н. Р.. Първата потвърждава какво е било състоянието на последната след инцидента. В тази насока са и показанията на св. И. М. и Е. Р., в чието жилище са се намирали Р. с децата си вечерта след деянията. Двамата описват какво е било състоянието й, че е била изплашена, треперела и плачела. Състоянието, което описват свидетелите в показанията си говори за това, че осъществените спрямо нея действия от подсъдимия са били против волята й, както и че тя нито е искала, нито е желаела да има интимни отношения с него. Показанията на посочените свидетели са в пълно противоречие с обясненията на М., тъй като според него, двамата с Р. са имали интимни отношения през годините, както и че са имали предварителна уговорка същия ден да се видят за поред път, както и че тя е била инициатор и му е предложила сексуални услуги срещу заплащането на 200 лв. Така твърдяните от него обстоятелства са изолирани и не се подкрепят от никакви други доказателствени източници, поради което не могат да се приемат за достоверни обясненията му.

На следващо място е необходимо да се посочи, че от показанията на св. М. С. и Т. В. установява, че подсъдимият е звънял непрекъснато на първата от тях. В проведения между тях разговор първо е отричал, но после признал както е направил с Р., както и че се е молил тя да не пуска жалба срещу него, а впоследствие е заплашил, че ще я пребие, ако пусне жалба. Това му поведение също е показателно за това, че осъществените от него сексуални действия спрямо Р. не се характеризират с доброволност и взаимност.

На следващо място първостепенният съд е приел за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че свидетелите Н. Р., А. -М. И., Т. В. и М. С. съзнателно са променяли часа на влизането на пострадалата в лекия автомобил на подсъдимия от 16:30-16.45 ч. на 19:00 часа, за да обяснят защо обаждането на телефон 112 е станало в 21:02:17 часа. По отношение часа на качване на пострадалата в автомобила на подсъдимия са изложени по –горе мотиви от настоящия състав на съда, включително и защо не се приемат за достоверни показанията на св. П. и К., според които това е станало около 17-18 ч. В обясненията на подсъдимия варира часа на качване на Р. в колата. В първите обяснения, дадени в ДП се сочи, че това е станало в 17.30 ч. В обясненията пред първата инстанция часа се променя на 16.30 ч., а според последните му обяснения той е бил пред дома на Р. към 16.00 ч. Подсъдимият променя часа, в който Р. се е качила в колата му, като последователно се измества от 17.30 ч. към 16 ч., т.е. към светлата част на денонощието. При съпоставката на твърдените от него часове с показанията на свидетелите се констатира, че не съвпадат нито с посочения час от Н.Р. и дъщеря й, нито с часове, които се сочат от св. П. и К.. С оглед изложеното не може да се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия в тази им част.

На следващо място от показанията на св. Н. Р., А. -М. И., Т. В. и М. С. се установява както времето на извършване на деянията, а така също психическото и емоционалното й състояние, в което се е намирала първата. Към тези обстоятелства следва да се прибавят престоя на Р. в дома й след връщането й и водените там разговори със св. Е. Р. и подсъдимия, след това придвижването й до дома на Е. Р., последвалия там разговор с И. М., на която е споделила какво й се е случило. Обстоятелството, че не се е обадила на телефон 112 непосредствено след връщането си в дома й, се дължи както на емоционалното й състояние, тъй като е била изплашена и под въздействието на негативните преживявания, а така също и на цялата поредица от срещи и разговори с нейните близки. След намесата на св.М. е подаден сигнала на телефон 112 в 21:02:17 ч. Обстоятелството, че не е сигнализирала компетентните органи не означава, че не са били извършени инкриминираните деяния спрямо нея.

Тезата на подсъдимия, че е жертва на мащабен заговор, организиран от пострадалата и нейните близки, с цел да бъде принуден да даде значителни парична сума на Н. Р., за да си промени тя свидетелските си показания и да оттегли жалбата си, не е подкрепена от доказателства по делото. Напротив, по делото са налице гласни доказателствени източници, от които се установява, че самият подсъдим нееднократно е предлагал пари на пострадалата и съпруга й, за да оттегли тя жалбата си. Това са показанията на св. Н. Р., Б. Р. и В. А.. В същата насока са и показания на св. Т. В. и М. С., от които се установява, че С. М. още преди да бъде задържан, е правил многократни опити да осуети подаване на жалба за извършените от него престъпления. Опити за избягване на наказателното преследване спрямо него е правила и жената, с която съжителства И. И.. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от показанията на св. Н. Р. и И. М.. В тази насока са и показанията на св. Б. П., който е бил полицейски служител в Първо РУ-Плевен. При него се е явил подсъдимият, който го е питал: „може ли да се направи нещо и да сключи споразумение“. Такава позиция е необяснима за невинен човек.

Обясненията на подсъдимия в частта, че е бил изнудван от Б. Р. по време на престоя си в Затвора -Плевен се потвърждават само от св. Ф. Р. и С. А., които са били в приятелски отношения с него. В обратната насока са показания на Р. Р., В. А. и Б. Р., според които подсъдимият е предлагал да запрати парична сума, за да си оттегли жалбата Р..

По отношение обясненията на подсъдимия, че е бил изнудван по време на престоя си в затвора, се установява, че той не е сигнализирал ръководството. В издадената справка от Затвора –Плевен не се съдържат такива данни. Напротив в нея е посочено, че по отношение на М. не са регистрирани случаи на осъществена принуда и отправени заплахи.

По отношение на обясненията, дадени по време на ДП, подсъдимият твърди, че те били „съчинени“ от разследващия полицай и защитника му- адвокат К. В.. Фактите, които се сочат от М. в тях са доста лаконични и схематични за разлика от дадените последствие пространни обяснения както пред първата, а още по -вече и пред въззивната инстанция. При съпоставката им се констатира съществено противоречие между първите с последващите обяснения, което произтича най – вече от обстоятелството, че в първите от тях подсъдимият не твърди да е осъществявал каквито и да било сексуални действия с пострадалата Р.. Следва да се посочи, че обвиняемият / подсъдим не е длъжен да дава достоверни обясненията. Обясненията са както гласно доказателствено средство, а така също и средство за защита. Адвокат В. е бил защитник на подсъдимия в ДП. Защитникът и разследващият полицай не могат да бъдат разпитани като свидетели, тъй като са участвали в наказателното производство в друго процесуално качество. При липсата на процесуална възможност за провеждане разпит на същите, не могат да се проверяват твърденията на подсъдимия, сочени като причина за противоречието в обясненията му, поради което следва да се приеме, че се касае за негова защитна позиция.

Пред въззивната инстанция от защитата са представени 7 бр. снимки от сайт за компаньонки „Адам и Ева“ с обявена цена от 50 лв. на промоция, като се твърди, че на тях е заснета Н. Р.. Последната не отрича обстоятелството, че преди години е работила като компаньонка или проститутка, тъй като е била принудена. Твърди, че е преустановила тази дейност и работи в земеделието, както и че не е жената от тези снимки.

По делото е категорично установено, че както принудителното отвеждане на Р. извън населеното място, а така също и действията от подсъдимия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление осъществени спрямо нея са против волята й. Обстоятелството, че тя е работила като проститутка или компаньонка е ирелевантно за съставомерността на двете престъпления, тъй като същата не е била съгласна с осъществените от подсъдимия действия спрямо нея.

С оглед изложените съображения, въззивният съд приема за установено по категоричен начин, че подсъдимият С. С. М. е осъществил от обективна и от субективна страна фактическите състави на престъплението по чл. 142, ал. 1 НК и по чл.150, ал.1 НК. На 10.12.2023 г. в гр. Пордим, Плевенска област отвлякъл Н. Л. Р. и в землището на с. Згалево, Плевенска област извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст - Н. Л. Р. чрез употреба на сила.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.142, ал.1 НК се характеризира с ограничаване на възможността на пострадалото лице да се придвижва свободно в пространството и едновременно с това да бъде преместено или отведено на друго място, принудително и против неговата воля. При отвличането деецът принудително променя разположението на пострадалия в пространството, като го лишава от възможността сам да определя местонахождението си. Формите на упражнена принуда очертават единствено наложени ограничения, лишаващи пострадалия от възможност по собствена воля и усмотрение да се придвижва в пространството, като престъплението е довършено с напускане на мястото, където той се е намирал.

По делото е категорично установено, че пострадалата е излязла пред дома си, където е бил спрял подсъдимият с автомобила си. Двамата са разговаряли, като той й е предложил да седне в колата, тъй като време е било студено, а тя е била обута само по чорапи. Подсъдимият е затворил врата на автомобила, след което е потеглил в неизвестна за нея посока. Пострадалата не е била съгласна с извършените от него действия, посредством които тя е била отведена принудително от мястото, където се е намирала към друго такова. По този начин е било променено местонахождението й и то против волята й, а така също е била лишена от възможността да се придвижва свободно в пространството.

С автомобила си подсъдимият е променил в пространството

местоположението на пострадалата, което е било осъществено против волята й и по усмотрение на М.. С промяната в местонахождението на пострадалата по принудителен начин е довършено отвличането.

В инкриминирания случай отвличането е извършено при преследването на друга цел и осъществяване на друго престъпление /Р № 297 от 07.06.2013 г. по н. д. № 790/2013 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Р № 230 /19.06.2015 г. по н.д. № 398/2015 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Р № 202 от 08.04.2019 г. по н. д. № 769/2018 г. ІІІ н. о., Р № 200 от 08.03.2021 г. по н. д. № 928/2020 г. ІІ н.о. на ВКС, Р № 18/8.05.2018 г. по н.д. № 1140/2017 г. на ІІІ н.о, Р № 168/15.04.2020 г. по н.д. № 645/2019 г. на ІІІ н.о. на ВКС/

На следващо място подсъдимият С. М. е осъществил блудствени действия с пострадалата, които са описани по-горе в мотивите, а така също и е употребена сила, която се изразява в стискане с ръка на челюстите й и на гърлото й, повдигане и изпъване на дясната й ръка, както и притискане на тялото й към предната дясна седалка на лекия автомобил. По делото е категорично установено, че пострадалата не била съгласна с исканите от подсъдимия и осъществени с нея блудствени действия. През цялото време е плачела, молела се е, както и е оказвала съпротива, доколкото е можела да осъществи такава, с оглед физическите си данни. По този начин пострадалата е демонстрирала нежеланието си да участва в исканите от подсъдимия действия, което се извежда от цялостното й поведение, както от отправените думи към него, а така също и от оказаната съпротива, което е било категорично възприето от него.

От защитника на подсъдимия, както и от самия подсъдим е направено възражение пред първата инстанция, което се поддържа и като оплакване пред настоящия съд, че деянието е несъставомерно, тъй като М. е търсил сексуална услуга от Н. Р., която в миналото се е занимавала с проституция. Тази теза н а подсъдимия и защитника му е несъстоятелна, че тя предварително се е съгласила да задоволява сексуалните му желания, тъй като тя се е била занимавала с проституция. Напротив по делото е категорично установено, че Р. не се е съгласила предварително да извършва такива услуги, а се е качила в автомобила по настояване на подсъдимия, за да запише телефонния му номер, тъй като той е искал да намери адвокат на девера й.

На следващо място не може да се приеме, че престъпният характер на поведението на подсъдимия се изключва, поради практикуването на пострадалата на неморално и непозволено от закона занятие чрез предоставяне на сексуални услуги със или без заплащане. Упражняването на такава дейност не лишава от правото лицето по собствена свободна воля да подбера кога, къде и с кого да осъществява сексуални контакти, нито прави допустимо и позволено физическото му, психическото и сексуалното му малтретиране. За съставомерността на престъпленията изнасилване и блудство е без значение здравословното, психиатричното или психичното състояние на пострадалата, алкохолното й повлияване, склонността й към доброволни или платени сексуални контакти, съдебното й минало и др., в каквато насока е трайната съдебна практика Р № 233/13.02.2017 г. по н.д. № 760/2016 г. на ІІ н.о., Р № 551 от 12.06.2013 г. по н. д. № 1916/2012 г. ІІ н. о./ С оглед изложеното, се явява неоснователно това оплакване.

От субективна страна подсъдимият е осъществил и двете престъпления при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици, както и е искал настъпването им. В случая подсъдимият напълно съзнателно е извършил действия, посредством които е ограничил възможността на пострадалата да се придвижва свободно в пространството, като принудително и против волята й я е отвел на друго място. Осъществил е с нея блудствени действия против волята й чрез употребата на физическа сила.

С обвинителния акт подсъдимият С. С. М. е предаден на съд, че е извършил престъплението по чл. 150, ал. 1 НК и чрез употреба на заплашване. С постановената присъда е признат за невинен по обвинението в тази му част, а именно да е извършил престъплението по член 150, ал. 1 НК чрез употреба на заплашване. Изложени са съображения, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Цитирани са конкретните думи, които са казани от подсъдимия на Н. Р., въз основа на които се формира това обвинение за употребата на заплашване, че тя „трябва да спи с него, защото иначе ще става каквото не е ставало“, които се съдържат в показанията й дадени по реда на чл.223 НПК в ДП. Същите са приобщени към доказателствата по чл.281, ал.1, т.2 НПК.

Първостепенният съд приема, че не е налице „заплашване“, чиято легална дефиниция е дадена в разпоредбата на чл. 198, ал. 2 НК, тъй като в конкретния случай употребения от подсъдимия израз не представляват заплашване в посочения смисъл. Използвани са общи фрази без конкретно съдържание, които да застрашават Н. Р. с извършването на конкретно деяние, което да излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота й. Казаното от С. М., представлява закана, която не би могла да мотивира пострадалата към поведение, което тя не желае.

На следващо място на подсъдимия С. М. са наложени наказания на основание чл.54 НК за извършеното престъпление по чл.142, ал.1 НК в размер на пет години, а за това по чл. 150, ал.1 НК от четири години лишаване от свобода. Обсъдени са както обществената опасност на деянията и личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Наложените наказания са определени при превес на смекчаващите обстоятелства. Като такива са отчетени добрите характеристични данни за М., като работник и гражданин, упражняването на общественополезен труд, а така също и влошеното здравословно състояние на дъщеря му Сияна С.ова М.а.

Отегчаващите обстоятелства са наличието на предходни осъждания, за които подсъдимият не е реабилитиран, включително и по реда на чл. 88а от НК. Краткият период от време на извършване на две умишлени престъпления от общ характер, както и високата им обществена опасност, с оглед времето, мястото и начина на извършването им.

Присъдата е атакувана и в частта на наложените наказания с подадените въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от повереника на частния обвинител с оплакване за явната им несправедливост. За да отговори на същите, въззивният съд извърши самостоятелна преценка на относимите обстоятелства при индивидуализацията на наказанията. Настоящият състав счита, че е налице неправилно приложение на закона при отчитането на относимите обстоятелства при индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания и при съвкупната им преценка, с оглед определяне на справедливия им размер.

Обществената опасност на престъплението по чл.142, ал.1 НК е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират както свободното придвижване в пространството на гражданите, така и свободното формиране на волята им. За разлика от първостепенния съд въззивният съд не счита, че с оглед времето, мястото и начина на извършването инкриминираното деяние се отличава с по -висока степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от този вид.

Обществената опасност на престъплението по чл.150, ал.1 НК е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които гарантират половата неприкосновеност на личността.

Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед предишните му осъждания. Същият има добри характеристични данни, тъй като се ползва с добро име в обществото. Подсъдимият е трудово ангажиран и полага труд в „Керчев и синове“ ЕООД, където също се ползва с добро име и авторитет, като е изпълнявал трудовите си задължения и възложените му задачи. Има семейство и е баща на две малолетни деца. Едното от тях Сияна С.ова М.а е с влошено здравословно състояние. Същата страда от локализирана симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсии и припадъци, като има призната 100 % инвалидност с чужда помощ, поради което се нужда от полагане на специални грижи. Сключено е тристранно споразумение № 822/ 14.03.2025 г. между Кмета на гр.Пордим с подсъдимия М. и Сияна С.ова М.а, с което баща й е назначен като личен асистент на детето за периода от 01.04.2025 г. до 01.01.2028 г. Подсъдимият дава подробни обяснения по обвинението за извършените престъпления, като прави частични

признания.

С оглед изложените съображения настоящият състав на съда счита, че следва да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства положителните данни за личността на подсъдимия, които се установяват както от издадената характеристика от Кмета на гр.Пордим, а така също и от работодателя му. Същият е трудово ангажиран, като полага труд от много години. Подсъдимият има семейство и е баща на две малолетни деца, на които е осигурявал издръжката. Едно от децата Сияна С.ова М.а страда от тежко заболяване и има призната 100 % инвалидност с чужда помощ, поради което се нужда от полагане на специални грижи. Подсъдимият е назначен като негов личен асистент.

Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат предишните осъждания на подсъдимия. Обществена опасност на двете престъпления е висока, с оглед предвидените завишени санкции за тях. Първостепенният съд приема, че е налице висока обществена опасност, като се изброява бланкетно времето, мястото и начина на извършването им. Липсват каквито и да било факти, въз основа на които първата инстанция приема, че като време, място и начин на извършване всяко едно от двете престъпления е било с висока обществена опасност. Настоящият състав на съда не се съгласява с този извод, като счита, че при съвкупната преценка на конкретните данни по делото, не може да се приеме, че обществената им опасност се отличава с по -висока степен в сравнение с престъпленията от този вид, което да е свързано с някакви особеност било с времето, мястото или начина на извършване, което да ги отличава и да налага по –високо наказание.

Непосредствено след деянията подсъдимият се е опитвал да въздейства върху пострадалата и нейните близки, за да не съобщават за извършеното от него, като е отправил закани и заплахи. Това му поведение не е довело до положителен за него резултат. Опитите на подсъдимия да окаже въздействие върху пострадалата и нейните близки да не съобщават за стореното от него се явява негова защитна реакция непосредствено след деянията, за да не се разгласяват и да стават достояние както на съпругата му, така и на обществеността в града им. Тези му действия в никакъв случай не могат да доведат до завишаване размера на наложните наказания.

Настоящият състав на въззивния съд като взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, прецени, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства и най- вече здравословното състояние на едното му дете, свързано с трайното му увреждане и полагането на непрекъснати грижи за него мотивират настоящия състав на съда да приеме, че наложеното наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.142, ал.1 НК трябва да бъде намалено от пет година на четири години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.150, ал.1 НК следва да се намали от четири на три години лишаване от свобода, като по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната му превенция.

Изолирането на подсъдимия за един по –кратък период от обществения живот ще му даде възможност да се поправи и превъзпита, както и да се върне към нормален живот.

По тези съображения подадената въззивна жалба от подсъдимия се явява частично основателна, а подадената въззивна жалба от частния обвинител е неоснователна. В същата е наведено само оплакване за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимия, като се иска тяхното увеличаване. Жалбата е бланкетна, като не се посочени никакви конкретни съображения в подкрепа на наведеното оплакване. Такива се изтъкват в съдебно заседание, които обаче не могат да доведат до увеличаване размера на наложените наказания. В тази насока са изложени по –горе мотиви.

На основание чл. 59, ал. 1 НК правилно е зачетено предварителното задържане на подсъдимия С. М., считано от 11.12.2023 г. до 20.06.2024 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест, считано от 20.06.2024 г. до 27.08.2024 г., като два дни домашен арест са зачетени за един ден лишаване от свобода.

С оглед изложените съображения на основание чл.337, ал.1, т.1 НПК следва да се измени присъдата в частта на наложеното наказание за извършените престъпления, като за това по чл. 142, ал.1 НК се намали от пет години на четири години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.150, ал.1 НК от четири години на три години лишаване от свобода.

При този изход на делото следва да се намали определеното на подсъдимия общо наказание на основание чл.23 ал.1 НК от пет години на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Присъдата следва да се потвърди в останалата обжалвана част.

Водим от изложените съображения и на основание чл.337 ал.1, т.1 НПК и чл.338 НПК, Великотърновският апелативен съд