Решение № 13222 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1578/2023 г.

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от К. М. П., [ЕГН], от [населено място], против Заповед №Л-3588/13.10.2021г на директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието, с която на осн.чл.194 ал.2 т.2 и т.4 и чл.197 ал.1 т.6 вр.чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и 3, чл.204 т.3 и чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността – командир на отделение в Затвора – Варна, І-ва категория, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че обжалваната заповед не съответства на законовите изисквания за абсолютно задължително минимално съдържание, в същата липсват съществени елементи, изискуеми при реализиране на дисциплинарната отговорност, допуснати са груби пропуски и противоречия в констатациите на дисциплинарно-наказващия орган (ДНО). Оспорва изцяло законосъобразността на проведеното дисциплинарно производство като твърди, че не е спазено изискването за пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение. Твърди драстично нарушаване на процедурните норми и незаконност на състава на дисциплинарно-разследващия орган. Сочи, че дисциплинарното нарушение е конкретно деяние, а не неговата евентуална квалификация по ЗМВР и Етичния кодекс (ЕК). Законът допуска реализиране на различни видове юридическа отговорност, но в подобни случаи дисциплинарната отговорност е винаги и само функция на наказателната, особено при наличие на текущо наказателно разследване. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Н. С. от АК - Варна. Пълномощникът поддържа жалбата на изложените в нея основания, като моли при постановяване на решението да бъдат обсъдени и становищата на участвалите преди него в производството адвокати. Конкретно поддържа, че за всяко от евентуалните нарушения ДНО е следвало да определи отделно наказание, след което да наложи най-тежкото от тях. Пропускът това да бъде направено според жалбоподателят е порок, който не може да бъде саниран. В този смисъл поддържа наличие на основание по чл.146 т.5 от АПК за отмяна на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение; претендира и присъждане на разноски за всички инстанции. Ответната страна – главният директор на ГДИН, чрез юрк.С., оспорва жалбата по съображения в писмено становище с.д. № 14244/09.10.2023г. Заявява, че поддържа всички свои писмени отговори, становища и бележки, депозирани по адм.д. №2357/2021г на АС – Варна. Конкретно сочи, че оспорената Заповед № Л-3588/13.10.2021г. е издадена при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила, в сроковете по чл.210 ал.1 ЗМВР, и съдържа всички изискуеми реквизити. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № Л-2498/14.07.2021г. на гл. д-р на ГДИН за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по см. на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР от мл.експерт К. М. П. – командир на отделение в Затвора-Варна І-ва категория към затвора Варна І-ва категория. След приключване на производството е изготвена обобщена справка с рег.№ 8403/30.09.2021г. и становище рег.№ 2373/04.10.2021г. по описа на Затвора-Варна. Предвид събраните в дисциплинарното производство доказателства, ДРО е счел, че извършените от П. нарушения имат за резултат тежки отрицателни последици за дисциплината. Използването на служебното положение за лична облага и влизането в нерегламентиран контакт с л.св., злоупотребявайки с правомощията си на държавен служител, е в противоречие с изискванията за висока нравственост по чл.20, ал.1 ЗИНЗС. С действията си К. П. грубо е нарушил служебната етика и е злепоставил институцията ГДИН пред трети лица – органите на МВР по образуваното срещу него досъдебно производство, регистрирането му с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в ИС по изп. на наказанията, до която имат достъп служителите на ГДИН. Случаят е отразен и в средствата за масова информация, което уронва престижа на служителите в пенетенциарната система и е създал негативни настроения в обществото. С действията си П. е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и ЕК за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО. Намира за неоснователни твърденията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в дисциплинарното производство като счита, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон и без допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства безспорно се установява, че мл.експерт К. П., в качеството му на държавен служител, многократно не е изпълнявал основни задачи и задължения, а е влязъл в нерегламентирани взаимоотношения с л.св., използвал е труда им за изработване на вещи за лична употреба и като ръководител на екип от надзиратели, е организирал и ръководил действия на служители в разрез с установените правила, довели до изнасянето на изработените вещи, а деянието е станало достояние на трети лица. С действията си К. П. е използвал служебното си положение за лична облага – чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и 3 от ЗМВР, злоупотребил е с власт и доверие – чл.203 ал.1 т.8 от ЗМВР, и деянията му са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата – чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР. В заключение счита, че оспорената заповедт е издадена и в съответствие с целта на закона. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна, както и присъждане на юросконсултско възнагражение на осн.чл.78 ал.8 от ГПК. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 14.07.2021г. с постановление на ст.разследващ полицай по ДП № 213/2021г. по описа на ОДМВР-Варна (л.101 по адм.д. №2357/2021г) жалб.К. М. П. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 от НК. Постановлението било предоставено на н-ка на Затвора-Варна с писмо вх.№ 6606/03.09.2021г. на ВОП (л.99-102 по адм.д. №2357/2021г). Информация за образуваното досъдебно производство била поместена в Бюлетин № 127/15.07.2021г. на МП, ГДИН, за произшествия, значими събития и актуални за системата въпроси. (л.195 по адм.д. №2357/2021г). С изх.№ 1671/14.07.2021г. (л.69 по адм.д. №2357/2021г) началникът на Затвора-Варна – ст.комисар Й. Й., изготвил до главния директор на ГДИН предложение за образуване на дисциплинарно производство и временно отстраняване от длъжност на мл.експерт К. М. П. – командир на отделение в Затвора-Варна. В предложението било посочено, че на 14.07.2021г. около 08: 30ч е проведена специализирана полицейска операция от служители на ОДМВР-Варна на територията на Затвора-Варна, и във връзка с водено ДП № 213/2021г. по описа на ОДМВР-Варна, екип от полицейски служители, разследващи полицаи и прокурор при ВОП, съвместно със служители от сектор „Вътрешна сигурност“ при ГДИН, както и служители от сектор „ООМЛС“ при ГДИН, извършили процесуално-следствени действия „претърсване и изземване“ в района на затвора. Във връзка със случая било образувано ДП № 213/2021г. по описа на ОДМВР-Варна за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 от НК. Във връзка с така изготвеното предложение, със Заповед № Л-2498/14.07.2021г. (л.65 по адм.д. №2357/2021г) на гл.директор на ГДИН, съобщена на жалбоподателя на 14.07.2021г., на осн.чл.207 ал.1 т.2, ал.2 и ал.12, чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР и чл.215 ал.1 от ЗМВР било образувано дисциплинарно производство срещу К. М. П. – командир на отделение в затвора - [населено място], І-ва категория, и същият временно е отстранен от длъжност. С оглед изнесените в предложение вх.№ 10685/14.07.2021г. по описа на ГДИН (изх.№ 1671/14.07.2021г. по описа на Затвора - Варна – л.69) данни било прието, че с действията си мл.експерт К. П. е извършил нарушения на служебната дисциплина по см.чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за които на осн.чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата – се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство е определен състава на дисциплинарно-разследващия орган /ДРО/, както следва: П.: ст.комисар Й. Й. – н-к на затвора - Варна, І-ва категория; Членове: 1/ гл.инсп. К. С. – н-к сектор (надзорно-охранителна дейност) в Затвора-Варна; 2/ гл.инсп. И. Т. – н-к на сектор ІІІ-на кат. в затворническо общежитие Варна, към затвора-[населено място]; 3/ инсп. М. Д.. – ВПД н-к на сектор І-ва категория в затворническо общежитие „Разделна“ към Затвора-Варна; 4/ инсп. Г. К. – инсп. VІ-та степен (човешки ресурси) в затвора-Варна; 5/ инсп. А. А. – инсп. VІ-та степен (режимна дейност) в затвора-Варна; 6/ инсп. Е. Т. – инсп. VІ-та степен (социална дейност и възпитателна работа) в затвора-Варна. С т.5 от Заповед № Л-2498/14.07.2021г. на ДРО е указано ако в хода на производството бъде открито друго тежко нарушение на служебната дисциплина по см.чл.203 ал.1 от ЗМВР, ДРО да квалифицира деянието съобразно установените факти и обстоятелства. С т.6 от заповедта е определен 4-месечен срок за приключване на дисциплинарното производство – считано от датата на образуването му. Със Заповед № Л-3142/03.09.2021г. (л.96 по адм.д. №2357/2021г) на осн.чл.214 ал.3 от ЗМВР срокът за временното отстраняване на държавния служител е удължен с 1 месец, считано от 01.09.2021г. С писмо рег.№ 8292/12.08.2021г. (л.119 по адм.д. №2357/2021г) гл. директор на ГДИН изпратил на началника на Затвора-Варна 1бр. DVD-R диск с видеозаписи от системата за видео-наблюдение на Затвора-Варна за периодите 30.01.2021г., 18.02.2021г. и 06.03.2021г. по повод образуваното със Заповед № Л-2498/14.07.2021г. дисциплинарно производство. Със Заповед № Л-498/18.08.2021г. (л.118 по адм.д. №2357/2021г) началникът на Затвора-Варна – ст.комисар Й., разпоредил на инсп. М. С. Д. – инспектор „НОТ“, и инсп.С. В. С. – инспектор „ВС“, да прегледат видеозаписите от предоставения носител и да изготвят протокол за разчитане на същите с разпознаване на всички служители от надзорно-охранителния състав при Затвора - Варна и лишените от свобода, движещи се в районните постове № 1, 2, 7, промишлен портал, мебелен цех, механичен цех и цех профили. В тази връзка бил изготвен Протокол рег.№ 7176/19.08.2021г. (л.120 по адм.д. №2357/2021г). След проверка в ежедневна ведомост, постова книга и писмени доклади било установено, че мл.експерт К. П. бил назначаван в наряд като Командир на отделение в Затвора-Варна на датите: 29.01.2021г. от 20: 00 часа до 08: 00 часа на 30.01.2021г.; на 18.02.2021г. от 20: 00 часа до 08: 00 часа на 19.02.2021г.; на 05.03.2021г. от 20: 00 часа до 08: 00 часа на 06.03.2021г. (л.169-194 по адм.д. №2357/2021г). По преписката са приложени писмени сведения/обяснения, както следва: рег.№ 6598/02.08.2021г. (л.129) от В. Х. В. – надзирател в Затвора-Варна, снето от Е. Т.; рег.№ 6142/21.07.2021г. (л.132) от Т. Л. Ц. – служител в Затвора-Варна, снето от И.Т.; рег.№ 6648/03.08.2021г. (л.134) от М. Д. Ж. – служител в Затвора-Варна, снето от инсп.С. С.; рег.№ 8600/02.08.2021г. (л.136) от П. Д. П. – служител на Затвора-Варна, снето от инсп.С. С.; рег.№ 699/13.08.2021г. (л.138) от Н. Г. Я. – служител на Затвора-Варна, снето от А.А.; рег.№ 3869/10.08.2021г. (л.139) от С. В. К. – надзирател в Затвора-Варна, снето от С. С.; рег.№ 6864/10.08.2021г. (л.141) от Т. С. Ч. – надзирател в Затвора-Варна, снето от А.А.; рег.№ 6847/10.08.2021г. (л.143) от А. А. И. – надзирател в Затвора-Варна, снето от А.А.; рег.№ 6645/03.08.2021г. (л.144) от А. М. А. – служител в Затвора-Варна, снето от инсп.К. С.; рег.№ 7580/02.09.2021г. (л.145) от М. М. М. – експерт стопанска дейност при Д. Ф. – ТП - [населено място], снето от И.Т.; рег.№ 4070/28.07.2021г. (л.146) от С. К. К. – лишен от свобода, снето от С. С.; рег.№ 4110/21.07.2021г. /л.148/ от И. И. И. – лишен от свобода, снето от инсп.С. С.; рег.№ 4073/28.07.2021г. от К. Д. Т. – лишен от свобода, снето от инсп.С. С.; рег.№ 4347/05.08.2021г. от А. П. С. – лишен от свобода, снето от Е. Т.; рег.№ 4071/28.07.2021г. (л.154) от К. П. Д. – лишен от свобода - без подписи за дал и снел обясненията; рег.№ 6751/06.08.2021г. (л.155) от И. П. И. – главен надзирател на Затвора-Варна, снето от инсп.вътрешна сигурност [населено място]; рег.№ 6861/10.08.2021г. (л.157) от Д. И. Й. – главен надзирател в Затвора-Варна, снето от инсп.вътрешна сигуронст [населено място]; рег.№ 7331/25.08.2021г. (л.161) от В. С. К. – главен надзирател, снето от Е. Т.; рег.№ 6273/23.07.2021г. (л.163) от И. С. К. – служител на Затвора-Варна, снето от И.Т.. С рег.№ 7336/25.08.2021г. (л.107) от ДРО била изготвена покана до К. П. за даване на писмени обяснения – в срок до 16: 00 часа на 27.08.2021г., по конкретно поставени въпроси, а именно: На 30.01.2021г., 18.02.2021г. и 06.03.2021г. бил ли е на работа по наряд; В посочените дати изнасял/внасял ли е с помощта на лишени от свобода и служители вещи и предмети, /ако да – с кои, какви и откъде/ извън оградната стена на затвора. Указано е да посочи доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Поканата била връчена на 25.08.2021г. в 13: 30ч, като с Протокол рег.№ 7418/27.08.2021г. (л.109) след проверка в Регистър за входяща кореспонденция на затвор-Варна било документирано, че в указания срок писмени обяснения до ДРО не са постъпили. С рег.№ 7416/27.08.2021г. на ГДИН К. П. представил писмени възражения (л.111) във връзка с Покана рег.№ 7336/25.08.2021г., в които изложил съображения за нарушаване правото му на защита, конкретно – че никъде в поканата не е посочена твърдяна фактическа обстановка и конкретно изпълнително деяние, което да осъществява някакъв състав на дисциплинарно нарушение. От поканата не ставало ясно и за кои негови действия става дума – за задържането или друго. Постъпилите възражения от П. били препратени до н-ка затвора-Варна с писмо рег.№ 9315/10.09.2021г. (л.110). С рег.№ 7950/16.09.2021г. била изготвена Кадрова справка (л.112), според която К. П. е преназначен на длъжност „Командир на отделение“ в Затвора-Варна със Заповед № Л-778/27.02.2017г. на главния директор на ГДИН. Със Заповеди № Л-45/25.01.2013г., № Л-3/27.01.2017г., № Л-2/29.01.2018г., № Л-544/28.10.2019г., № Л-91/31.01.2020г. и № Л-68/05.02.2021г. – всички на н-ка на Затвора-Варна, е награждаван с „Писмена похвала“. Не е наказван по време на службата си. Установено е, че за заеманата от К. П. длъжност на 13.01.2017г. е утвърдена длъжностна характеристика (л.113), с която същият се е запознал на 07.03.2017г. Съгласно декларация от 10.01.2018г. (л.117) П. се е запознал и с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието. В изпълнение на Заповед № Л-2498/14.07.2021г., относно извършената проверка за изясняване на постъпили данни за допуснато дисциплинарно нарушение от мл.експ.К. П., била изготвена Обобщена справка рег.№ 8403/30.09.2021г. (л.71). Справката е съобщена на П. на 01.10.2021г., видно от Протокол рег.№ 8436 от същата дата (л.202). Според отразеното в справката дисциплинарното производство е проведено за изясняване на постъпили в Затвора-Варна предварителни данни за допуснато дисциплинарно нарушение от П., отразени в кореспонденция и постъпили материали от Окръжна прокуратура – Варна – образувано ДП № 213/2021г. по описа на ОДМВР-Варна за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 вр.чл.194 ал.1 от НК ( кражба, извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение ), за това, че в периода 30.01.2021г. до 06.03.2021г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – иглолистен дървен материал, собственост на Затвора-Варна, като кражбата била извършена от длъжностно лице – надзирател в Затвора-Варна, което се е възползвало от служебното си положение. По ДП №213/2021г. К. П. бил задържан по реда на НПК за срок до 72 часа, и му било повдигнато обвинение. В обобщената справка са извършени преценка и анализ на събраните доказателства, в т.ч. на данните от Протокол за разчитане на видеозаписи рег.№ 7176/19.08.2021г. относно установеното за дати 30.01.2021г. – камери № № 5, 14, 12, 3, 6 и 16, 18.02.2021г.– камери № № 1, 15, 14, 2, 6 и 3, 06.03.2021г. – камери № № 5, 14, 12, 3, 6 и 16, както и на събраните писмени сведения/обяснения, снети от служители на Затвора-Варна и лишени от свобода. Въз основа на протокола за преглед на видеозаписите от охранителната система на затвора и писмените сведения/обяснения на служители на затвора и лишени от свобода, Комисията – ДРО е приела за безспорно доказан факта, че на установените и описани дати и часове в протокола от видеозаписа, копията от постовите книги, и снетите писмени обяснения, мл.експерт К. П. действително е внасял и изнасял предварително изработените вещи и предмети, чрез използване труда на лишените от свобода, и отдавайки неправомерни разпореждания на надзиратели. Предвид установения механизъм на извършване на деянията ДРО е приел, че извършеното от мл.експерт К. П. в качеството му на служител от „Надзорно-охранителния състав“ при Затвора - Варна, може да се разгледа в два аспекта – първият, изразяващ се нерегламентиран контакт с лишени от свобода, намиращи се в подчинена зависимост, изразяващ се в използване на труда им за изработване на вещи и предмети, и изнасянето им (л.св. С. К. К. и л.св. И. И. И., л.св.К. Д. Т.), и вторият, изразяващ се в създаването на организация по изнасяне на готовите изделия, посредством отдаване на заповед на намиращи се в йерархична подчиненост служители (надзиратели), изразяваща се в отваряне на промишлен портал – „място особено уязвимо за бягство“, и натоварването им в личния му автомобил. Достигнат е извод, че двете действия в съвкупност целят получаване на облага за себе си – нарушение по чл.12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН. Към момента на извършване на деянието съгл.чл.290 от ППЗИНЗС мл.експерт К. П. – командир на отделение в Затвора – Варна е бил част от надзорно-охранителния състав на Затвора – Варна, като в това си качество е нарушил преките си задължения от длъжностната характеристика – нарушение по чл.194 ал.2 от ЗМВР. Служителят се е възползвал от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като е използвал труда на лишени от свобода за изработването на вещи и предмети от дървен и метален материал (сапове, етажерки за алкохол, тави, ножове и др.), като същият за една част е внасян от служителя, а за друга е използван такъв, собственост на Затвора, което е в разрез с разпоредбата на чл.294 от ППЗИНЗС, според която служителите от надзорно-охранителния състав не могат да използват труда и услугите на лишените от свобода и на задържаните под стража лица за лични нужди. Прието е, че извършеното попада и в хипотезата на чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и 3 от ЗМВР – използване на служебното положение, като е използван труда на лишени от свобода за изработка на вещи и предмети с цел лична облага, която не му се следва. Конкретно е прието за установено, че мл.експ. К. П. се е възползвал от труда на лишени от свобода – л.св. С. К. К., л.св.И. И. И., л.св.К. Д. Т., които са извършили действията и са изпълнявали разпорежданията му под страх, относно възможността за промяна на правния им статус (допускане на нарушение и спирането им от работа), като се има предвид, че са зависими лица и в повечето случаи инициативният документ за извършени нарушения от лишени от свобода се съставя от надзорно-охранителния състав. Така лишените от свобода са изработвали и съдействали при изнасяне на готовите изделия предназначени за служителя К. П. в притеснение за промяна на правния статус, която би утежнила в бъдеще изтърпяването на наложеното им наказание – лишаване от свобода. Извършеното уговаряне, разпореждане за изработка на вещи и предмети, и организирането за изнасянето им, представлява нарушение и на разпоредбата на чл.203 ал.1 т.8от ЗМВР – злоупотреба с власт или доверие, които действия попадат и в двете предложения на т.8. На следващо място е мотивирано, че П. е злоупотребил с властта си и спрямо надзирателите в качество му на техен пряк ръководител, като им е отдавал разпореждания в разрез със законовите норми, относно извършената организация за изнасянето на вещите и предметите от територията на затвора през пост № 12 – промишлен портал, който според утвърдената инструкция е особено уязвимо за бягство място. Действията му са извършени в нетипични ранни часове (между 6: 30 – 7: 00ч), извън регламентираните случаи, в неработните за администрацията и производствените зони дни (събота), и без отразяване по надлежния ред в задължителната постова документация, както и без знанието на неговия пряк ръководител – главен надзирател, на който е пряко подчинен, което безспорно води до извода, че всяко действие на П. е извършено с умисъл. С тези действия П. е злоупотребил и с доверието на органа по назначаването и Инструкцията, доколкото служебното му положение е с оглед изпълнение на задължения, като част от тях са качествен надзор и охрана и положително въздействие над лишените от свобода. Предвид естеството на надзорно-охранителната дейност, с която е бил натоварен, П., като командир на отделение в затвора, е следвало особено стриктно да спазва забраните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Злоупотреба с доверие, свързано с възползване от служебното положение, е констатирана и в контекста на чл.293 от ППЗИНЗС, тъй като в служебното му качество на пряк ръководител на екип, от него се изисква да насърчава служителите да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Прието е, че разгледано в своята съвкупност, извършеното от П. представлява нарушение на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, доколкото е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. В заключение въз основа на събраните доказателства ДРО е приел, че извършеното от мл.експ.К. П., в качеството му на държавен служител от надзорно-охранителния състав при затвора Варна, независимо че е съставомерно по чл.195 ал.1 т.6 от НК, представлява също и корупционно поведение на самия служител, като вследствие на нерегламентиран контакт с лишени от свобода, нарушавайки редица нормативни актове и при условията на пряк умисъл, разпореждал на лишените от свобода да му изработват различни изделия, злоупотребявайки с правомощията си, които са в противоречие с изискванията за висока нравственост по чл.20 от ЗИНЗНС, с което уронил престижа на службата пред лишените от свобода и служителите на ГДИН, както и сред обществото – нарушение по чл.5 и чл.12 букви „в“ и „е“ вр.чл.22 от Етичния кодекс. Извършеното в качеството на държавен служител представлява тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в даване на разпореждания на лишени от свобода, работещи в дърводелски цех при затвора в [населено място], за извършване на нерегламентирана трудова дейност по негови поръчки, съгл.чл.3 т.6 и т.9, чл.4, чл.5, чл.12 буква „в“ и „е“, чл.13 ал.15, чл.17, чл.21, чл.22, чл.44, чл.67 и чл.70 от Етичния кодекс. Прието е за безспорно, че деянието, респ. поведението на П., е станало достояние на трети лица – органите на МВР по образуваното срещу него досъдебно производство, на служителите от системата на ГДИН, посредством публикации в служебен бюлетин и медии, което уронва престижа на ГДИН. С оглед гореустановените факти и приложими разпоредби, е прието, че в периода от месец януари 2021г. до м есец март 2021г., многократно мл.експ.П., като държавен служител на длъжността „Командир на отделение“ в затвора-Варна, при и по повод изпълнение на служебните си задължения по осъществяване на качествен надзор и охрана над лишени от свобода, не е изпълнил свои основни задачи и задължения, а е влязъл в нерегламентирани взаимоотношения със същите, използвал е труда им за изработване на вещи за лична употреба, и като ръководител на екип от надзиратели, организирал и ръководил действия на служители в разрез с установените правила, довели до изнасяне на така изработените вещи, а деянието е станало достояние на други лица и на цялото общество, посредством електронни издания. Конкретизирани са и и неизпълнените от служителя негови задължения: чл.291 т.4 и т.6, чл.293 т.1, 2, 3 и 6, чл.294 т.1 от ППЗИНС; чл.3, 4, 5, 6, 12, 13, 15, 17, 21, 22, 43, 52, 58, 67, 70 и 74 от Етичния кодекс; Глави III, V и VII от длъжностната характеристика. Предвид изложеното и на осн.чл.207 ал.7 и чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и 3, т.8 пр.1 и 2, и т.13 от ЗМВР, вр.чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, ДРО предложил за установеното тежко нарушение на служебната дисциплина – използване на служебното положение за лична облага, злоупотребя с власт и доверие, и дейния, несъвместими с етичните правила за поведение, на П. да бъде наложено дисциплинарно наказание – уволнение. С рег. № 8404/30.09.2021г. (л.201 по адм.д. №2357/2021г) председателят на Комисията – ДРО, изготвил до К. П. покана за запознаване с обобщената справка, в която му указал правото в срок от 24 часа след запознаване да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, както и да представи доказателства във връзка с твърденията си. Поканата е връчена на 30.09.2021г. Съгласно Протокол рег.№ 8456/04.10.2021г. (л.203 по адм.д. №2357/2021г) на посочената дата П. е получил заверени копия на всички материали по дисциплинарната проверка. Съгласно Протокол рег. № 8502/04.10.2021г. (л.204 по адм.д. №2357/2021г) за времето от 01.10.2021г. до момента на изготвяне на протокола, не са постъпвали допълнителни обяснения или възражения от К. М. П. във връзка с покана рег. № 8404/30.09.2021г. Във връзка с изготвената обобщена справка, с рег.№ 10216/07.10.2021г. (л.42 по адм.д. №2357/2021г) главният директор на ГДИН изготвил на основание чл.206 ал.1 от ЗМВР покана до мл.експ.К. П. за даване на писмени обяснения в 3-дневен срок. Поканата била връчена на 09.10.2021г. В същата било указано в писмените обяснения да се отговори на въпросите: какви са утвърдените правила относно реда за отваряне/затваряне в работни и почивни дни на заключващите механизми на охранителните портални врати на пост „Промишлен портал“; какви са взаимоотношенията му с л.св. С. К.; наясно ли е с преките си задължения като командир на отделение; как ще обясни безспорните факти и обстоятелства, установени от снетата информация от камерите за видеонаблюдение относно внасянето и изнасянето на материали и черти непрозрачни торби с различни размери на и извън територията на затвора. Вписано е предупреждение, че непредставянето на обяснения (възражения) ще бъде считано за отказ. С вх.№ 8731/11.10.2021г. (л.50 по адм.д. №2357/2021г) К. П. подал писмени възражения по изготвената обобщена справка. В същите вписал изрично искане да бъде лично изслушан от ДНО, каквото е правото му по чл.206 ал.1 от ЗМВР. С оспорената понастоящем Заповед № Л-3588/13.10.2021г. (л.34 по адм.д. №2357/2021г) главният директор на ГДИН, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, възприел изцяло констатациите по обобщената справка и на осн.чл.194 ал.2 т.2 и т.4 и чл.197 ал.1 т.6 вр.чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и 3, чл.204 т.3 и чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР наложил на К. М. П. дисциплинарно наказание „Уволнение“, и прекратил служебното правоотношение за длъжността – командир на отделение в затвора [населено място], І-ва категория, считано от датата на връчване на заповедта. В с.з. на 22.03.2022г. по адм.д. №2357/2021г като свидетели са разпитани Т. Л. Ц., С. К. К. и М. А. П.. От показанията на св.Т. Ц. се установява, че е служител на Затвора-Варна. П. К. П. от около 6 години – бил негов командир. Относно „тези предмети, чували…“ посочва, че става въпрос за отпадъчен материал – кори от яйца, талаш. Имал е достъп до чувалите и е виждал какво има в тях. Корите за яйца излизали от кухнята, а талашът бил остатъчен материал от цеха. Във връзка с посочения в писмените обяснения чувал с приблизителни размери около 130см. посочва, че според него е греда, и доколкото знаел П. имал разрешение от тогавашния зам.началник да „си вкарва и обработва“, помагал му за нея, не се е крил. Чувал е, че и други вземат талаш и кори за яйце. В стопанския двор се влизало през промишления портал, който обслужвал цеха. Срещу този свидетел имало дисциплинарно производство и бил наказан за това, че не е разписвал постовата книга на пост „Промишлен портал“. Според показанията на св.С. К., той е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и познава К. П. от 2017г. Нямал преки отношения с него, работил е поддръжка на затвора. В работилницата му правил някои работи: прахосмукачка, духалка – за ремонт, две-три дръжки, дървени, за правене на струг, с негов материал, който си носел от вкъщи. Стругувал ги, обработвал ги и ги монтирал, после му ги предавал. Не му е помагал да пренася и изнася нещо, защото не може да излиза, освен когато е в отпуска. В замяна П. не му е давал нищо, не му е правил специални услуги. Не е чувал да носи телефони или лекарства на лишени от свобода. Не е имал други контакти с него, освен когато му е давал разни неща за поправка и когато му ги е връщал. Чувал е, но не го е виждал да изнася отпадъци. Когато станал случая с П., него го прибрали от работилницата. Дошли на обиск за наркотици, не намерили нищо и го изолирали за три месеца. За този период го разпитвали поне 20 пъти, началник смяната К. С. го заплашвал да каже, че П. е носил наркотици, иначе щели да го приведат в друг затвор. От показанията на св.М. П. се установява, че познава К. П. от 2010г., когато кандидатствал за работа в затвора. По това време св.П. бил главен надзирател. Б. в едно отделение от 2010-2016г. През 2016г. св.П. спечелил конкурс и застъпил на длъжност зам.началник на Затвора, а впоследствие К. П. бил повишен до командир на отделение. Като зам.началник му давал заповеди, поставял му задачи. По времето, когато започнало дисциплинарното производство срещу К. П., св.П. бил зам.началник на Затвора - Варна. През юли, когато започнало производството, бил в отпуск и не е уведомяван, не е давал сведения при дисциплинарното разследване. Спомня си, че в края на м.януари 2021г. – в работен ден, по обяд, К. П. дошъл в канцеларията му и го попитал дали може да си вкара две дъбови греди, които да бъдат обработени в дърводелския цех; сдобил се с тях като ходил да събаря някаква къща. Искал да бъдат нарязани на по-малки парчета, за да си направи рафтове. Бил си купил къща в някакво село и искал да си прави механа. Такива услуги в цеховете се правели срещу заплащане. Там се приемали поръчки от граждани и юридически лица. В случая св.П. отивал на среща с началника на затвора и отговорил на К. П., че ще го попита дали ще разреши. Началникът отговорил, че няма никакъв проблем – да се уговори с началника на цеха и да си заплати. Цеховете се водели към Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“. В. К. П. го уведомил, че е внесъл две греди за обработка, но свидетелят не знае кога ги е изнесъл. Относно талаша св.П. посочва, че много от служителите вземат такъв отпадъчен материал – използват го при отглеждане на животни, зазимяват водомери и т.н. Когато се съберяло по-голямо количество давали на конната база във Виница, иначе талашът се изхвърля, или се използва за горене по печките в цеховете. Не знае в цеха да е имало липси, в случай че е имало такива е щял да знае, тъй като е заместник-началник. Относно качествата на жалб.К. П., св.П. посочва, че може да е пример за всички служители в Затвора-Варна. Преди това бил работил в МВР, там бил повишен по заслуги и награден с офицерско звание за това, че си е вършил много добре работата. Свидетелят разчитал на него и му поставял много задачи във връзка с дейността в затвора, сочи също, че са били семейни приятели. В о.с.з. на 21.04.2022г. като свидетели са разпитани И. Т. Т., К. М. С. и С. В. С.. От показанията на св.И. Т. се установява, че е участвал в дисциплинарното производство като член на дисциплинарно-разследващия орган и е запознат с цялата процедура. Към процесната дата изпълнявал длъжността „Г. инспектор при н-ка на Затворническо общежитие“, а преди това е бил „Г. надзирател в Затвора-Варна“, както и „Човешки ресурси“. По време на разследването е снемал сведения от свидетели, връчвал покани на служителя, заедно с колегата „Човешки ресурси“ е участвал в цялата процедура по дисциплинарното производство. Относно св.Костакиев посочва, че в рамките на дисциплинарното производство същият е разпитван в рамките на работното време. Относно използването на услугите на мебелния цех посочва, че изделията се изработват от ДП „Фонд затворно дело“. Ако някой иска да му бъде извършена услуга се среща с представител на ДП и се уточняват подробностите – дали със собствени материали или със закупени от предприятието. След като се извърши калкулация и изготви оферта, офертата-поръчка се регистрира в нарочен дневник – регистър на предприятието, и след заплащане на 50% от стойността на изделието започва неговото изпълнение. След изработване на изделието се съставя нарочна бележка от кочан, която представлява разрешение за изнасяне на изделието. Бележката се изготвя от организатор-производство – служител на ДП „ФЗД“, като единият екземпляр остава в кочана, вторият се представя в счетоводството, а третият на промишления портал с цел организиране изнасянето на съответния продукт. Организаторът-производство е служител на предприятието с място на работа в затвора. Цехът се намира в оградната стена на затвора. Работниците в него са на пет дневна работна седмица, в рамките на работното време, определят се със заповед на началника. Началникът на затвора или неговият заместник не дават разрешения за изработване на изделия в цеха, т.к. това става чрез представител на ДП „Фонд затворно дело“. Достъпите до затвора са два – единият за граждани, за служители, за проверяващи, за представители, които имат право да влизат в затвора, другият е т.н. промишлен портал. И двата достъпа се водят контролно-пропускателни, с контролиран достъп. И двата достъпа са оформени с буферни зони, предвид безопасността на затвора, като промишленият портал се отваря само в работно време. Има назначен наряд-дневна смята, който се вписва по съответния ред. Промишленият портал се отваря при внасяне и изнасяне на продукция, както и на хранителни продукти за затворническата кухня. Порталът се използва и за изхвърляне на битови отпадъци, което пак се случва в работно време за сметосъбиращата и извозваща фирма. Надзирателят, който заема поста на промишления портал, е на редовна смяна от 08: 00ч до 16: 30ч. Извън работно време, вкл. събота и неделя, порталът се отваря само със знанието на дежурния по затвор или главния надзирател. Отразява се в доклад от постовия и главния надзирател, ако порталът се отваря извън работно време, в почивни и празнични дни. Относно отпадъците от мебелния цех св.Т. посочва, че се използват за горене в печките с разрешение на съответния служител от ДП „ФЗД“. Между производствения цех и портала има буферна зона, зад оградните стени на затвора. От показанията на св.К. С. се установява, че изпълнява длъжността н-к сектор „Надзорно-охранителна дейност“ в затвора-Варна, непряк началник е на К. П.. Като член на дисциплинарно-разследващия орган е снемал сведения. Относно видовете достъп до затвора-Варна св.С. посочва, че има три КПП, първият КПП „Бариера“ – пешеходен и автомобилен, другият за администрацията и корпуса на затвора, и третият е промишления портал, който също е пешеходен и автомобилен, като през промишления портал контролирано се преминава от лица и МПС отвън и навътре. Контролът се извършва от служител на надзорно-охранителния състав. През промишления портал влизат автомобили на сметопочистващата фирма, автомобили собственост на затвора, такива, които зареждат продоволствието в затвора и такива, които зареждат затворническата лавка. Частни МПС няма как да влязат. Порталът е с фиксирано работно време в делнични дни, събота и неделя – почива. При форсмажорни обстоятелства може да бъде отворен само с разпореждането на главния надзирател при отсъствие на началника. Извън работно време лишени от свобода не могат да минат. Възможно е ако имат някакво разрешение – заповед или резолюция, от началника на затвора, с която да се запознае главния надзирател. Относно отпадъците от мебелния цех сочи, че не му е известна да имат собствени контейнери. Относно ползването на услугите от мебелния цех св.С. посочва, че доколкото му е известно няма разлика дали става въпрос за служител или за друго лице – процедурата е една. Отива се до служител на ДП „Фонд затворно дело“, на който се казва какво изделие трябва да се изработи, прави се калкулация, оферта, заплаща се някакво капаро, след което започва изработката. След изготвяне на изделието се изготвя съответния формуляр за изделието – в няколко екземпляра, като един от тях се оставя на портала за да бъде изнесено. Св.С. посочва, че не му е известно К. П. да е подавал такива заявки. Доколкото държавното предприятие е извън структурата на Затвора, не би следвало да се иска разрешение от началника на затвора или от неговия заместник за изработването на каквото и да било. Командирът на отделение организира подготовката по носенето на постовата служба от надзорно-охранителния състав, а ръководството и организацията на дежурството е функция на главния надзирател. Командирът е пряко подчинен на главния надзирател. Св.С. посочва, че не му е известно да съществува практика отпадъците от обработката на материали в мебелния цех или други производства от предприятието да се отделят, да се дават на служители на затвора и да бъдат използвани за битови нужди, както и че служители на своя глава организират такова изнасяне. От показанията на св.С. С. се установява, че работи в затвора - Варна като инспектор вътрешна сигурност към ГДИН и е участвал в дисциплинарното производство срещу К. П.. Със заповед на началника, заедно с М. Д. бил назначен в комисия за разчитане на записи, снемал и сведения. Гледали записите в служебно помещение, от диск, записан на DVR устройство, което се намира на територията на затвора. Системата била затворена, централизирана и се контролирала от София. Имало техник, служител на затвора, който наблюдава как работят камерите. Достъп до камерите имали този служител и служители на ГДИН-София. Дискът, който преглеждали, бил получен от ГДИН. Информацията от записите се пазела различно време – между месец и месец и половина. Съдържанието на диска било възпроизведено на компютъра на затвора. Записите били с много добро качество, на тях с колегата си добре разпознавали служителите на затвора и лишените от свобода. С постановление на прокурор бил включен и в разследването по досъдебното производство. Относно наличието на компютърна грамотност св.С. посочва, че има обща такава и може да борави с определени програми – не може да каже конкретно, защото не е специалист. Относно производствената дейност в предприятието към затвора св.С. посочва, че не може да каже какво се случва с отпадъците от тази дейност. Към доказателствения материал по делото са приобщени: заявление изх.№ 1359/27.04.2022г. (л.291) от М. С. Д. – инспектор НОТ, ІV ст. в Затвора-Варна, относно системата за видео-наблюдение в затвора, работата на записващите устройства и срока на съхранение на записите; Разяснителна справка изх. № 1486/05.05.2022г. (л.294), изготвена от н-ка на Затвора-Варна, относно структурата, устройството и функциите на ДП „Фонд затворно дело“ и териториалните му поделения, редът за получаване и изпълнение на поръчки; длъжностна характеристика за длъжността „Началник на затвора“ ІІ-І категория затвор ІІ-І категория, утвърдена на 25.11.2020г. от гл.д-р на ГДИН (л.302); длъжностна характеристика за длъжността „Заместник началник РНОД“ в затвор ІІІ-І категория, утвърдена от главния директор на ГДИН на 05.10.2016г. (л.307); длъжностна характеристика за длъжността „Експерт стопанска дейност“ в Държавно предприятия „Фонд затворно дело“, утвърдена от изп.д-р на 27.04.2016г. (л.311); длъжностна характеристика на длъжността „Организатор производство (мебелен цех), Н. Ф., ТП-Варна, утвърдена от изп.д-р на 23.04.2017г. С писмо С.д. №7469/12.05.2022г. от началника на затвора е представен 1бр.DVD диск, получен в затвора с писмо рег.№ 8292/12.08.2021г. (л.321-323). Във връзка с протоколно определение от с.з. на 21.04.2022г. по адм.д. №2357/21г със с.д. № 8005/20.05.2022г. (л.325) е постъпила информация от зам.гл.д-р на ГДИН, с което се представят длъжностните характеристики за „Експерт стопанска дейност“, „организатор производство - мебелен цех“, „организатор стопанска дейност“, ПИЗ „мебелен цех“ и „организатор производство (мебелен цех). Представеният по делото диск, ведно с горепосочените длъжностни характеристики са приети като доказателства в с.з. на 12.07.2022г. По делото е работила Съдебно-компютърна експертиза, по която е изготвено и прието основно заключение с.д. № 13149/02.09.2022г. и допълнение към него с.д. № 17641/25.11.2022г. Вещото лице е изготвел фотоалбум на основните кадри, в реда на записа на текста на оспорваната заповед. От заключенията се установява, че в затвора - Варна са налични 6 бр. DVR устройства, като 5бр. от тях обслужват 16 камери, а 1 бр.10 камери. Камерите (общо 90бр.) са включени в обща мрежа и работят 24/7 като в залата за видеонаблюдение винаги има дежурен. Системата е свързана с централна такава за всички затвори в страната. Изследваните записи са всъщност презаписи, направени от централата в София. Заключението по СКЕ е изготвено при съдействието на М. Д. – инспектор Надзорно-охранителна техника. Вещото лице посетило затвора-Варна на 25.08.2022г., където заедно с М. Д. прегледало записите/презаписите по делото. Според допълнителното заключение по СКЕ, записите не са автентични, те са презаписи от системата за видеонаблюдение в затвора-Варна, по делото са приложени презаписи. Презаписите са изготвени от служители на ГДИН и имат същото качество с това на оригинала. По данни от ежедневна ведомост, на посочените дати К. П. е бил на работа. Няма данни презаписите да са били електронно прехвърлени и препращани на друг потребител. Записите се заличават автоматично, като 6бр. записващи устройства са с различен срок на съхранение, като заличаването се осъществява на принципа overwrite, т.е. презаписване след като се запълни капацитетът на дадено устройство, автоматично най-старите записи се изтриват, като на тяхно място се записват нови. Вещото лице е дало отговор на този въпрос по данни от М. Д.. Дадено е заключение, че по презаписите няма манипулации – нито в образа, нито по часовете и дните, отразени в тях. Относно поставения на СКЕ въпрос – кои лица са имали достъп до диска с видеозаписите по делото, е постъпил отговор изх.№ 5521/08.11.2022г. от началника на Затвора-Варна, адресиран до вещото лице (л.436), според който лицата, които са имали достъп, са инсп.М. С. Д. – инсп. надзорно-охранителна техника към затвора-Варна и инсп.С. В. С. – инсп. Вътрешна сигурност. Приложени са ежедневни ведомости на служители от надзорно-охранителния състав за дати: от 20: 00ч на 29.01.2021г. до 08: 00ч на 30.01.2021г.; от 20: 00ч на 18.02.2021г. до 08: 00ч на 19.02.2021г., от 20: 00ч на 05.03.2021г. до 08: 00ч на 06.03.2021г. – когато К. П. е бил на работа. Относно лицата, изготвили копията на видеозаписите – според отговор с.д. № 18032/02.12.2022г. от главния директор на ГДИН (л.443) същите са изготвени от инсп.Е. М. Д. на длъжност инспектор „Вътрешна сигурност“ в ГДИН, по разпореждане на гл.инсп.П. К. – н-к сектор „Вътрешна сигурност“. Копията на видеозаписите са направени във връзка с ДП № 213/21 по описа на ОДМВР-Варна. След изготвянето на копия на въпросните видеозаписи и преди изпращането им към адресата, достъп до тях е имал единствено служителя, на който е разпоредено това – инсп.Е. М. Д.. Връзката, осъществяваща предаване на видеосигнала до централната система в ГДИН от затворите в България е виртуална частна мрежа VPN, или т.н. криптирани тунели. Видно от Инструкция за местонахождението и вида на Пост № 7 и особените задължения на постовия надзирател, утвърдена от н-ка на Затвора-Варна (л.164 по адм.д. №2357/2021г), постът представлява охранителна кула (вишка), разположена в северния ъгъл на охранителната стена и е част от външната охрана на затвора. Територията на поста е включена в системата за видеоконтрол. В обсега на поста са: бобинажната и двата цеха за изработка на профили, работна зона извън стените на затвора; индустриалната врата (промишлен портал) - особено уязвимо за бягство място. Видно от отговор с.д. № 14216/09.10.2023г. (л.20 по настоящото дело) от ст.разследващ полицай Д.Т., до момента по ДП № 213/2021 са извършени разпити на свидетели, приложени са документи и са изготвени експертизи. В качеството на обвиняеми са привлечени две лица – едното за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 от НК, другото за престъпление по чл.319 от НК. Предстоят още действия по разследването. При така установеното фактология съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, в законосустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същаство, тя е неоснователна. При извършване на служебната проверка по чл.168 от АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. Заповедта е издадена от компетентен орган – главния директор на ГДИН, който съгл.чл.13 ал.2 т.9 от ЗИНЗС е компетентен да наказва дисциплинарно служителите в главната дирекция и в териториалните служби. С оглед периода на нарушението (м.януари 2021г. – м.март 2021г.), заповедта е издадена в сроковете по чл.195 ал.1 ЗМВР, в задължителната за валидността й писмена форма, и съдържа минимално изискуемите императивни реквизити по чл.210 ал.1 от ЗМВР, чл.62 и чл.63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Заповедта отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 АПК – посочен е издателят на акта, неговият неговият адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част, както и е указан редът за нейното обжалване. Позовавайки се на отменителното решение № 7673/11.07.2023г по адм.д. №3280/2023г по описа на ВАС – София, в което касационният съдебен състав е изложил изчерпателни мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и анализ на доказателствата, и относно спазване правото на защита на наказаното лице в хода на дисциплинарното производство, съдът в настоящия си състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на ДНО. Обобщени, те се изразяват в следното: В конкретното дисциплинарно производство е изпълнено задължението на ДНО по чл.206 ал.1 от ЗМВР да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, които възможности са предвидени алтернативно, а не кумулативно. В случая след изготвянето на Обобщената справка от 30.09.2021г, връчена на жалб.П. на 01.102.201г, на 07.10.2021г ДНО е изготвил покана от ДНО за даване на писмени обяснения, връчена на служителя на 09.10.2021 г. В поканата е описана установената от ДРО фактическа обстановка и извършените действия, събраните доказателства и установените задължения, които са нарушени според разследващата комисия, както и предвидените наказания. Служителят е поканен да даде писмени обяснения в срок от 3 дни, както и да посочи доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Поканен е също в обясненията си да отговори на конкретно поставени от ДНО въпроси. В указания срок П. се е възползвал от възможността за даване на обяснения, като е депозирал такива на 11.10.2021г. до директора на ГД „Изпълнение на наказанията“, с които категорично е оспорил изложената в поканата фактическа обстановка, възприета от ДРО, не е дал конкретни обяснения по установените нарушения на служебната дисциплина, както и не е посочил доказателства за твърдени от него факти и обстоятелства. Наличието по преписката на тези писмени обяснения са доказателство, че правото на К. П. при ангажиране на дисциплинарната му отговорност да се запознае с установените факти и доказателствата, и да изрази становище по тях, не са нарушени, поради това и независимо от изричното искане на жалбоподателя, ДНО не е бил длъжен да го изслуша лично, т.е. като не е направил това, не е допуснал съществено процесуално нарушение. Видно от Протокол № 8456/04.10.2021г., на К. П. е осигурено и правото по чл.207 ал.8 т.1 от ЗМВР да получи копия от материалите по дисциплинарното производство. На следващо място в хода на проведеното дисциплинарно производство не са нарушени и разпоредбите на чл.206 ал.4 и чл.207 ал.3 от ЗМВР и съответните разпоредби от Инструкцията при събирането на доказателствата, и по-конкретно – преглед на видеозаписите от охранителната система и изготвяне на протокол за разчитане на същите, както и възлагането им на служители, които не са членове на ДРО и не са вещи лица - специалисти по смисъла на чл.39 ал.1 от АПК, както и събраните писмени сведения на служители и лишени от свобода. Съгл.чл.205 ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона, съгл.чл.206 ал.3 от ЗМВР. Разпоредбата на ал.4 на текста задължава наказващият орган да събере и оцени всички доказателства, вкл. събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. По силата на чл.207 ал.3 от З. Д. е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Всички тези разпоредби са спацени в случая. Заповед № Л- 498/18.08.2021г. за преглед на видеозаписите от предоставен носител DVD - R диск с видеозаписи от системата за видеонаблюдение на затвора - Варна за периодите 30.01.2021 г., 18.02.2021 г. и 06.03.2021 г., както и за изготвяне на протокол за разчитане на записите с разпознаване на служители и лишени от свобода е издадена на осн.чл.15 ал.1 т.3 и т.4 от ЗИНЗС и подписана от началника на затвора - Варна в изпълнение на правомощията му по чл.15 от ЗИНЗС, а не от същото лице Й. Й. в качеството му на председател на ДРО. Дори и в такъв случай обаче това нарушение не може да бъде квалифицирано като толкова съществено, че да опорочи извършените въз основа на заповедта действия по преглед на видеозаписите и обективирането им в протокол до степен да стане основание за изключването им от доказателствения материал. Видно от писмо peг. №8292/12.08.2021г. на главния директор на ГДИН, който е ДНО, 1 бр. DVD - R диск с видеозаписи от системата за видеонаблюдение на затвора - Варна е изпратен на началник на затвора - Варна, именно за изясняване на постъпилите данни и установяване на извършителя на дисциплинарно нарушение, който в качеството му на наказващ орган и в съответствие с чл.205 ал.2 предп. първо от ЗМВР е разпоредил извършване на проверка на видеозаписите. Същевременно съставеният протокол от разчитане на записи от охранителни камери peг. №7176/19.08.2021г., изготвен от инспектор „HOT“ М. Д. и инспектор „ВС“ С. С. е приобщен към доказателствата в съответствие с изискването на чл.206 ал.4 от ЗМВР, която задължава ДНО да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки (в случая протокола е от извършена проверка), възложена по негово искане със заповед на началника на затвора - Варна и от служители на затвора, а не само такива, събрани в хода на дисциплинарното производство. Фактът, че липсват доказателства, че съдържанието на този протокол е възприето непосредствено от всеки един от членовете на Комисията, не е процесуално нарушение – от една страна, защото както в ЗМВР, така и в нарочната Инструкция няма изрично изискване всяко едно процесуално действие да бъде извършено от всички членове на колективния орган, какъвто е ДРО или комисията, точно защото се касае за колективен орган. От друга страна протоколът за разчитане на записите от охранителни камери е анализиран от ДРО изрично, видно от стр. 4 от Обобщената справка peг. № 8403/30.09.2021г., следователно съдържанието му е възприето от всички членове на ДРО, които са подписали тази справка. Възприемането на съдържанието на този протокол, анализирането му при изготвянето на обобщена справка, подписана от всички членове на ДРО е извършено по предвидения в закона ред, и протоколът е допустимо доказателство в съдебното производство. Нещо повече – за разчитането и описването на съдържанието на записа не се изискват специални познания, поради което и за двамата членове на ДРО, които са извършили разчитането и са съставили протокола, не е съществувало изискване да имат специално образование; не на последно място – констатациите от тези проверки са потвърдени от назначената от съда съдебно - техническа експертиза, поради което протоколът от 19.08.2021г представлява годно доказателствено средство. Поради това, като го е обсъдил и съобразил установените с него релевантни факти, ДНО не е допуснал съществено процесуално нарушение като самостоятелно отменително основание. Процедурата по образуване и провеждане на дисциплинарното производство е регламентирана в разпоредбите на чл.205 и сл. от ЗМВР и Инструкция № 8121з - 877 от 06.07.2021 г., които не съдържат специални правила, т.е. приложими са общите такива на административното производство. Съгл. чл.44 ал.1 от АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, като според ал.2 сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или определен от него служител. Според ал.3, когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. В случая сведенията в хода на дисциплинарното производство са дадени писмено и са подписани, както от лицата, които са ги дали – служители на Затвора- Варна и лишени от свобода лица, така и от служители на затвора - Варна, а част от тях и от членове на дисциплинарноразследващия орган в изпълнение на чл.44 ал. 2 АПК. В конкретния случай всички писмени сведения са събрани в хода на дисциплинарното производство. Част от тях са дадени пред членове на дисциплинарната комисия, друга част пред други служители на Затвора – Варна; същите са надлежно приобщени и анализирани в Обобщена справка, в съответствие с изискванията на чл.206 ал.3 и ал.4 от ЗМВР. С оглед липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, всички събрани писмени сведения са допустими и относими доказателства и правилно са били съобразявани от ДНО при постановяване на оспорената му заповед. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че ДНО е изпълнил задължението си по чл.207 ал.3 от ЗМВР за изясняване на всички факти и обстоятелства по доказване на вмененото дисциплинарно нарушение, като в хода на дисциплинарно производство е провел собствено разследване за установяване на всички факти и обстоятелства, относими към дисциплинарното нарушение, като е изискал и събрал сведения и обяснения от служители на затвора, така и от лишени от свобода. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недопустимост на проведеното дисциплинарно производство при неприключило такова по реда на НПК, респективно - липсата на влязла в сила присъда, и поради незачитане на презумпцията за невиновност. На първо място дисциплинарната отговорност на жалб.П. не е ангажирана по реда на чл.203 ал.1 т.1 от ЗМВР - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, поради което ДНО няма задължение да изчака изхода от наказателното производство. Напротив – по силата на чл.194 ал.3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност. На следващо място липсва нормативно изискване за приложението на чл.203 ал.1 т.7 и т.13 от ЗМВР само след приключване на всички други производства за реализиране на други видове отговорност - наказателна, административнонаказателна и т.н. Нещо повече – при установено наличие на предпоставките на чл.194 ал.2 т.1 и т.4, чл.203 ал.1 т.7 и т.13 от ЗМВР, ДНО действа в условията на обвързана компетентности, тъй като законодателят не е предвидил правни възможности за преценка на административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение. По приложението на материалния закон: С Обобщената справка, ДРО, и с оспорената заповед ДНО са приели, че в периода от месец януари 2021г. до м.март 2021г., многократно мл.експ. К. П., като държавен служител на длъжността „Командир на отделение“ в затвора-Варна, при и по повод изпълнение на служебните си задължения по осъществяване на качествен надзор и охрана над лишени от свобода, не е изпълнил свои основни задачи и задължения, а е влязъл в нерегламентирани взаимоотношения със същите, използвал е труда им за изработване на вещи за лична употреба, и като ръководител на екип от надзиратели, организирал и ръководил действия на служители в разрез с установените правила довели до изнасяне на така изработените вещи, а деянието е станало достояние на други лица и на цялото общество, посредством електронни издания – с което е нарушил чл.3 т.6 и т.9, чл.4, чл.5, чл.12, букви „в“ и „е“, чл.13, чл.15, чл.17, чл.21, чл.22, чл.44, чл.67 и чл.70 от Етичния кодекс, чл.194 ал.2 от ЗМВР, чл.294 от ППЗИНЗС, чл.291 т.4 и т.6, и чл.293 ог ППЗИНЗС – деяния, квалифицирани като нарушения по чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и 3 от ЗМВР, чл.203 ал.1 т.8 от ЗМВР и чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР. Със събраните в хода както на дисциплинарното производство, така и на съдебното дирене релевантни гласни и писмени доказателства са доказани всички описани в обобщената справка и в оспорената заповед фактически действия на жалб.К. П.. Лишените от свобода свидетели сочат още пред ДРО, че както във, така и извън рамките на инкриминирания период жалбоподателят им е възлагал извършването на различни поправки на вещи и изработване на такива за лични негови нужди. Предаването на повредените вещи за поправка, съответно – връщането на поправените вещи или на изработените за П. предмети от дървесина и метал в цеха на ДП „ФЗД“ винаги е ставало по таен, скрит начин, като на първо място вещите са били пренасяни добре опаковани, т.е. скрити, торбите са били оставяни на различни, но не видни места, предаването и приемането е станало извън работното време на цеха, и безспорно – жалб.П. никога не е заплащал извършените услуги, извършвани или с негови материали, или дори с такива – собственост на Затвора- Варна. В този смисъл макар да е вярно, че съгл. Разяснителната справка (л.294 по адм.д. №2357/2021г ТП „ФЗД“ в Затвора – Варна да е ръководено от началника на затвора на осн.чл.15 ал.1 т.7 от ЗИНЗС, липсват доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че именно началникът на затвора и неговият заместник са му позволили да получава такива услуги от лишените от свобода. Според св.М. П. – зам. началник, началникът на Затвора - Варна е казал, че няма проблем жалбоподателят да получи такава услуга, за която обаче да си плати, т.е. да използва установения за това ред; самият зам.началник на Затвора- Варна няма компетентности, свързани с ръководенето и представяването на ТП „ФЗД“, поради което той не може да подобно позволение – каквото този свидетел и не твърди, че е давал на жалбоподателя. Формулирано по различен начин, след като нито е предприел действия за оформяне на поръчка по описания в Разяснителната справка ред, нито е платил за извършване на услугата, евентуално – и за материала, собственост на Затвора – Варна, и след като не е получил нито веднъж „разрешение за изнасяне“, което се представя на охраната на потрала като условие за изнасяне на готовата продукция от цеха, то очевидно К. П., който в качеството си на командир на отделение в Затвора – Варна, І-ва категория, несъмнено е запознат с правилата на функциониране на тази дейност в рамките на ТП „ФЗД“ и със своите права и задължения като служебно лице, съзнателно е извършил дисциплинарно нарушение по чл.203 т.7 пр.2 от ЗМВР. Доказателство за наличието на пряк умисъл са и действията му по изнасяне на опакованите черни чували – на всяка от трите дати, за които са разчетени записите от охранителните камери по делото, това е ставало в необичайно време – между 06: 30ч и 07: 00ч, т.е. извън рамките на работното време на цеха, и не през главния портал, а през промишления такъв. Нещо повече – за организацията на това изнасяне и последващо натоварване в личния автомобил на жалбоподателя, той в качеството си на командир е разпореждал на своите преки подчинени извършването на действия с цел улесняване постигането на противоправната си цел. Въз основа на изложеното съдът в този си състав преценява като доказателствено обвързан и обоснован извода на ДНО, който анализирайки данните от протокола за преглед на видеозаписите от охранителната система на затвора, копията от постовите книги и писмените сведения/обяснения на служители на затвора и лишени от свобода е приел, че през инкриминирания период жалб.К. П. действително е внасял и изнасял предварително изработените вещи и предмети за лично ползване, чрез използване труда на лишените от свобода, и отдавайки неправомерни разпореждания на надзиратели. При така установения механизъм на извършване на деянията правилно е прието, че извършеното от К. П. в качеството му на служител от „Надзорно-охранителния състав“ при Затвора - Варна, има проявление в два аспекта – първият, изразяващ се нерегламентиран контакт с лишени от свобода, намиращи се в подчинена зависимост, изразяващ се в използване на труда им за изработване на вещи и предмети, и изнасянето им (л.св. С. К. К. и л.св. И. И. И., л.св.К. Д. Т.), и вторият, изразяващ се в създаването на организация по изнасяне на готовите изделия, посредством отдаване на заповед на намиращи се в йерархична подчиненост служители (надзиратели), изразяваща се в отваряне на промишлен портал – „място особено уязвимо за бягство“, и натоварването им в личния му автомобил. Несъмнено двете действия в съвкупност целят получаване на облага за себе си – нарушение по чл.12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН. Към момента на извършване на деянието съгл.чл.290 от ППЗИНЗС жалб.К. П. в качеството му на командир на отделение в Затвора – Варна, е бил част от надзорно-охранителния състав на Затвора – Варна, а нарушението на преките му задължения от длъжностната му характеристика съставлява тдруго такова чл.194 ал.2 от ЗМВР. Служителят се е възползвал от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като е използвал труда на лишени от свобода за изработването на вещи и предмети от дървен и метален материал (сапове, етажерки за алкохол, тави, ножове и др.), като същият за една част е внасян от служителя, а за друга е използван такъв, собственост на Затвора, което е в разрез с разпоредбата на чл.294 от ППЗИНЗС, според която служителите от надзорно-охранителния състав не могат да използват труда и услугите на лишените от свобода и на задържаните под стража лица за лични нужди. ДНО законосъобразно е приел, че извършеното попада и в хипотезата на чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и 3 от ЗМВР – използване на служебното положение, като е използван труда на лишени от свобода за изработка на вещи и предмети с цел лична облага, която не му се следва. Конкретно жалбоподателят се е възползвал от труда на лишени от свобода лица (С. К. К., И. И. И., К. Д. Т.), които са извършили действията и са изпълнявали разпорежданията му под страх относно възможността за промяна на правния им статус, например – спирането им от работа, иницииращият документ за което се съставя от надзорно-охранителния състав. Така лишените от свобода са изработвали и съдействали при изнасяне на готовите изделия предназначени за служителя К. П. в притеснение за промяна на правния статус, която би утежнила в бъдеще изтърпяването на наложеното им наказание – лишаване от свобода. Извършеното уговаряне, разпореждане за изработка на вещи и предмети, и организирането за изнасянето им, представлява нарушение и на разпоредбата на чл.203 ал.1 т.8 от ЗМВР – злоупотреба с власт или доверие, които действия попадат и в двете предложения на т.8. На следващо място е законосъобразно и обосновано с доказателствата по делото е прието от ДНО, че жалб.П. е злоупотребил с властта си и спрямо надзирателите в качество му на техен пряк ръководител, като им е отдавал разпореждания в разрез със законовите норми относно извършената организация за изнасянето на вещите и предметите от територията на затвора през пост № 12 – промишлен портал, който според утвърдената инструкция е особено уязвимо за бягство място. И по отношение на това дисциплинарно нарушение действията му са извършени в нетипични ранни часове (между 6: 30 – 7: 00ч), извън регламентираните случаи, в неработните за администрацията и производствените зони дни (събота), без отразяване по надлежния ред в задължителната постова документация, както и без знанието на неговия пряк ръководител – главен надзирател, на който е пряко подчинен, което по несъмнен и категоричен начин доказва съзнанието на П., че върши нещо забранено и необходимостта да не бъде разкрит, за което предприема съответни мерки, т.е. доказва прекия му умисъл за извършване на дисциплинарното нарушение. Съдът споделя и следващиуят правен извод на ДНО – че П. е злоупотребил и с доверието на органа по назначаването и Инструкцията, доколкото служебното му положение е с оглед изпълнение на задължения, като част от тях са качествен надзор и охрана, и положително въздействие над лишените от свобода. Предвид естеството на надзорно-охранителната дейност, с която е бил натоварен, П., като командир на отделение в затвора, е следвало особено стриктно да спазва забраните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Злоупотреба с доверие, свързано с възползване от служебното положение, е констатирана и в контекста на чл.293 от ППЗИНЗС, тъй като в служебното му качество на пряк ръководител на екип, от него се изисква да насърчава служителите да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, което изискване очевидно не е спазено. Поради това ДНО законосъобразно е преценил, че разгледано в своята съвкупност, извършеното от П. представлява нарушение и на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, доколкото е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че и трите вменени на жалб.К. П. дисциплинарни нарушения са доказани по несъмнен и категоричен начин със събраните в производството доказателства, те са обективно и субективно съставомерни и правилно квалифицирани – съотв. по чл.203 ал.1 т.7 пр.2, т.8 и т.13 от ЗМВР. Съдът приема, че дисциплинарното „обвинение“ по чл.203 ал.1 т.7 пр.3 от ЗМВР не е доказано в случая, но това не се се отразява нито на съставомерността, нито на правната [жк], нито на наказуемостта на доказаните три дисциплинарни нарушения. Съдът счита, че в случая не е допуснато и твърдяното процесуално нарушение по см.чл.197 ал.3 от ЗМВР. Цитираният текст предвижда, че на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Настоящият казус попада в хипотезата на чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР – и за трите безспорно доказани и правилно квалифицирани тежки дисциплинарни нарушения на К. П. с чл.203 ал.1 от ЗМВР е предвидено едно и също дисциплинарно наказание – уволнение. Налагането му е с императивен характер, т.е. ДНО не разполага с възможност да прецени дали в случай на установени тежки дисциплинарни нарушения по този текст да наложи наказание уволнение или такова от различен вид. Изложеното означава, че макар да не е посочил изрично, че за всяко от нарушенията следва най-тежкото дисциплинарно наказание, в съответствие с разпоредбата на чл.197 ал.3 т.2 от З. Д. е наложил само едно наказание от този вид и за трите от тях – уволнение. При това ДНО не е допуснал никакъв вид нарушение, понеже както вече беше посочено, при определяне вида на наказанието той действа в условията на обвързана компетентност и няма компетентност да налага различно наказание, а единственото възможно в случая е уволнение. Поради това и в случая не е мислимо противоречие с целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК като основание за незаконосъобразност, съотв. и за отмяна на оспорената дисциплинарна заповед. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореният ИАА е законосъобразен съобразно всички основания по чл.146 от АПК, което квалифицира жалбата на К. П. против него като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й. При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на ответната страна следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 240лв., който съдът преценява като съответен на обема и продължителността на положения от ю.к. С. С. квалифициран юридически труд в производствата по адм.д. №2357/2021г на АС – Варна, VІІІ –в, по адм.д. №3280/2023г на ВАС – София, V отд., и в настоящото адм.д. № 1578/2023г на АС – Варна, ХХVІ с-в. Така мотивиран и на осн.чл.172 от АПК съдът