Решение № 75 от 14.5.2026 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 568/2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано по предявени при условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване на искови претенции, депозирани от Р. Н. С., М. Н. В., Н. В. С., М. С. Г. и Г. Ч. Ч. срещу В. Р. Б. и „Д-44" ЕООД, представлявано по закон от А.М.Ч.в, както следва: Положителен установителен иск с пр. осн. чл. 124 от ГПК, насочен срещу първия ответник В. Р. Б. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците като наследници по закон на наследодателя М.Ч.Я. са собственици на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 62732.33.120 по КК и КР на с. Р., община С., област Ш., одобрена със Заповед № РД-18-21/16.01.2020 на изпълнителният директор на АГКК, с площ от 4.851 дка, находящ се в с. Р., местност „Клепалото“,с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: хмелници, четвърта категория, номер по предходен план: 033120, при граници и съседи: имоти с идентификатори 62732.33.155, 62732.33.119, 62732.33.156 и 62732.33.121 и 2. Поземлен имот с идентификатор 62732.34.35 по КК и КР на с. Р., община С., област Ш., одобрена със Заповед № РД-18-21/16.01.2020 на изпълнителният директор на АГКК, с площ от 24.995 дка, находящ се в с. Р., местност „Пиздица“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, номер по предходен план: 034035, при граници и съседи: имоти с идентификатори 62732.34.121, 62732.34.34, 62732.34.113, 62732.34.36 и 62732.34.133. Молят при уважаване на предявените от тях положителни установителни искови претенции на основание чл. 537, ал.2, изр. последно от ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 86, том VII, рег.№ 4349 по дело 925/22.12.2020 година на Нотариус рег. № 592 на НК, вписан в служба по вписванията вх. рег.№ 2249 акт 132, том7, дело 1265/20 година дв.вх.№2244, в частта му, в която Нотариусът е признал първия ответник В. Р. Б. за собственик на гореописаните 2 недвижими имота. Ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС, насочен срещу втория ответник „Д-44" ЕООД, представлявано по закон от А.М.Ч.в за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на гореописаните недвижими имоти и за осъждане на ответника да им предаде владението върху същите. Ищците излагат, че са наследници по закон на М.Ч.Я. с ЕГН ••••••••••, починал 11.08.1982 година в град С., тогавашен „Коларовски“ РНС. Сочат, че на наследниците на М.Я. били възстановени общо 7 земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., община С., сред които и Хмелници с площ от 4.851 дка, съставляващи имот № 033120 и нива с площ от 25.000 дка м., в местността „Пиздица“, съставляваща имот № 034035, съгласно Решение № Р08/19.08.1996 година на Поземлена комисия гр. С., ЕКАТТЕ 67708 Община С., област Ш.. Акцентират, че в горецитираното Решение наследодателят М.Ч.Я. бил записан като М.Ч.Я., но поддържат, че се касае за едно и също лице и представят доказателства в подкрепа на твърдението си. Ищците навеждат твърдение, че към датата на подаване на исковата молба въпросните имоти само частично се обработват от арендатор, като ищците не са извършвали разпоредителни сделки с имотите, нито са сключвали договори за отдаването им под аренда. Изтъкват, че през годините са посещавали по различни поводи наследствените си земи и са установявали, че същите се обработват, но по никакъв начин не са били потърсени за стопанисването на тези имоти. След извършена справка на място в поземлена комисия С. на дата 12.08.2025 година установили, че три от възстановените им имоти не се обработват и за тях няма сключен договор за аренда, един от имотите е „бяло петно“ и се отдава под наем от общината, а два от имотите били продадени на трето лице. Ищците с изненада установили, че на 22.12.2020 година бил съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 86, том VII, рег.№ 4349 по дело 925 от 2020 година по описа на нотариус С.Н., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 592, с район на действие Районен съд гр. В.П., вписан в служба по вписванията вх. рег.№ 2249, акт № 132, том7, дело 1265/20 година, дв.вх.№2244, по силата на който първият ответник В. Р. Б. бил признат за собственик въз основа на давностно владение на процесните 2 недвижими имота с идентификатори 62732.33.120 и 62732.34.35 по КК и КР на с. Р., община С., област Ш., одобрени със Заповед № РД-18- 21/16.01.2020 на изпълнителният директор на АГКК. Още на същия ден първият ответник продал на втория ответник „Д-44“ ЕООД спорните 2 недвижими имота срещу продажната цена от 1 021.60 лева за имот с идентификатор 62732.33.120 и 2 579.50 лева за имот с идентификатор 62732.34.35, като договорът за покупко-продажба бил обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 87, том VII, рег.№ 4351, дело 926 от 2020 година по описа на нотариус С.Н., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 592, с район на действие Районен съд гр. В.П., вписан в служба по вписванията вх. рег.№ 2250 акт № 133, том7, дело 1266/20 година, дв.вх. №2245. Ищците поддържат, че гореописаните недвижими имоти са идентични с имот № 033120 и имот № 034035, които са били възстановени на наследниците на М.Ч.Я. с Решение № Р08/19.08.1996 година на Поземлена комисия гр. С.. Настояват, че показанията на разпитаните в хода на нотариалното производство по нотар. дело № 925 от 2020 година по описа на нотариус С.Н. свидетели (Стоян Н.ев С., Ю.Ш.М. и Ф.Л.А.) не са достоверни. Категорично отричат първият ответник В. Р. Б. да е владял някога техните имоти. Напротив, считат, че техните имоти са били владяни от трети лица, неучастващи в настоящото производство при условията на чл. 37 в от ЗСПЗЗ. Подчертават, че по отношение на един от свидетелите Ю.Ш.М. (понастоящем починала) са били водени и други дела в РС – В.П.. Обръщат внимание, че след извършена справка в отдел Икономическа полиция към съответното районно управление на МВР в град В.П. били уведомени, че не са първите, които са се оплакали от Ю.Ш.М. и от В. Р. Б., но споровете, касаещи право на собственост върху недвижими имоти подлежи на разрешаване от съда. Доколкото първият ответник не е придобил процесните недвижими имоти по давност, то ищците считат, че няма как да е прехвърлил правото на собственост върху същите на втория ответник, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Изтъкват, че по отношение на втория ответник, като придобил процесните недвижими имоти от несобственик, но на законово основание (по силата на договор за покупкопродажба), би следвало да се приложи кратката 5-годишна придобивна давност, която е щяла да изтече на 22.12.2025 година, но е прекъсната с предявяване на настоящата искова претенция. По изложените по-горе подробни доводи ищците молят исковите им претенции да бъдат уважени и претендират сторените съдебно-деловодни разноски. В последното проведено открито съдебно заседание ищците не се явяват лично. Представляват се от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата си претенция и настоява същата да бъде уважена. Във връзка с възражението за неавтентичност на представеното към исковата молба Решение №8/19.08.1996 г. на Поземлена комисия гр. С., съдът предостави възможност на ищците да конкретизират на кое от двете решения се позовават – Решението от електронната система „FERMA 3”, което не носи подписи и в което е отразено, че земите се възстановяват на наследниците на М.Ч.Я. (общия наследодател) или Решението в заверен препис, предоставено от ОС „Земеделие” гр.С., носещо 3 подписа, в което е отразено, че земите се възстановяват на Р.М. - Ч.Ч.Я., съобразно заявлението, въз основа на което е образувана и преписката, приложена по делото. Процесуалният представител на ищците изрично уточни, че неговите доверители се легитимират като собственици на процесните имоти по наследство на основание Решението, носещо 3 подписа. В законоустановения срок е не е постъпил отговор на исковата молба от първия ответник В. Р. Б.. Ответникът В. Б. не се явява на откритите съдебни заседания, не изпраща свой редовно упълномощен процесуален представител и не депозира писмено становище по исковата молба и доклада по делото. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от втория ответник „Д-44" ЕООД, представлявано по закон от А.М.Ч.в. Намира, че исковите претенции са процесуално недопусими, поради липса на правен интерес от завеждане на исковете. В условие на евентуалност, ако съдът счете, че исковете са допустими, счита, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответникът заявява, че оспорва истинността на представения „заверен” препис от административен акт - Решение № Р08 от 19.08.1996г. на ПК с.С., община С., област Ш. с аргумент, че ищците не разполагат с първообраз и оригинал на цитираното Решение надлежно подписано от състава на комисията, която го е постановила. Счита, че представеният „заверен” препис от Решение № Р08 от 19.08.1996г. на ПК с.С., община С., област Ш. е манипулирано писмено доказателство, извадено от регистър собственици на електронната система „FERMA 3” на ОС „Земеделие” гр.С., община С.. Навежда твърдение, че през 2011г. било проведено наказателно преследване по НПК срещу зам. началника на ОС „Земеделие“ гр. С. за констатирани нередности и извършени престъпления в организацията и дейността на общинската служба по „Земеделие” гр.С. във връзка с реституционното прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като служител на ОС „Земеделие“, гр.С. бил предаден на съд като обвиняем. Оспорва правото на собственост на ищците, като заявява, че неговият праводател – първият ответник В. Р. Б. е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти въз основа на давностно владение. Счита, че ищците са се дезинтересирали от правото си на собственост върху процесните имоти след 1996 г., не са ги владели и не са ги стопанисвали. Изтъква, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти чрез договор за покупко-продажба, като е бил добросъвестен купувач. Ако се приеме, че прехвърлителят не е придобил имотите по давност преди покупко-продажбата, вторият ответник счита, че самият той е придобил имотите по давност в резултат на това, че е добросъвестен купувач по сделката. В двете проведени открити съдебни заседания ответникът „Д-44" ЕООД не изпраща представител, депозирал е становище по хода на делото. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Във връзка с откритото в първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 193 от ГПК производство по оспорване автентичността на Решение № Р08 от 19.08.1996 год. на ПК – гр. С., ищците са представили заверено от копие от Общинска служба „Земеделие“ – С. на оспореното решение, съдържащо подписите на председателя, секретаря и един от членовете на комисията, заедно с цялата преписка Р0393/13.04.1992 год. от К. Н. С.а. Преписката е образувана по Заявление вх. № 393/13.04.1992 год., депозирано от К. Н. С.а в качеството й на наследник на Р.М. М. - Ч.Ч.Я.. С Решение № Р08 от 19.08.1996 год. на ПК – гр. С. е възстановено правото на собственост на наследниците на Р.М. М. - Ч.Ч.Я., бивш жител на село Р., общ. С., обл. Ш. на общо 7 недвижими имота, находящи се в землището на село Р., общ. С., обл. Ш., сред които и процесните два имота, а именно: Хмелници от 4,854 дка, четвърта категория, местност „Клепалото“, имот № 033120 по плана за земеразделяне на село Р., при граници: имот № 033119 – хмелници на „Б.А.“ ЕООД; имот № 033155 – полски път на Община С.; имот № 033121 – нива на държавен поземлен фонд; имот № 033156 – полски път на община С.; Нива с площ от 25,000 дка, четвърта категория, местност „Пиздица“, имот № 034035 по плана за земеразделяне на село Р., при граници: имот № 034121 – нива на „Омега Агро Инвест“ ЕАД; имот № 000055 – залесена територия на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 034036 – нива на Държавен поземлен фонд; имот № 034113 – полски път на Община С.; имот № 034034 - нива на Държавен поземлен фонд. Към исковата молба е приложено същото Решение № Р08 от 19.08.1996 год. на ПК – гр. С., генерирано от електронната система „FERMA 3”, с което е възстановено правото на собственост на гореописаните 7 недвижими имота, но на наследниците на М.Ч.Я.. От представеното удостоверение за наследници изх. № 2041/08.08.2025 год., изд. от общ. С. се установява, че лицето М.Ч.Я. е оставил свои законни наследници – децата си 1. Р.М. М., 2. Ч.М. Ч.. И двама са починали. Наследници на Р.М. М. са нейните деца К. Н. С.а и Ангелина Н. Славова. Децата на М. също са починали. К. С.а е оставила свои наследници - Р. Н. С. (дъщеря) и Валери Николов С., починал и наследен от съпругата си М. Н. В. и сина си Н. В. С.. А.С. е наследена от дъщеря си М. С. Г.. Единствен наследник на Ч.М. Ч. е дъщеря му Г. Ч. Ч.. Всички наследници на общия наследодател са ищци в настоящото производство. Представен е препис-извлечение от акт за смърт № 889/11.08.1982 год. на Коларовски районен народен съвет, в който е отразено, че М.Ч.Я., роден на 23.04.1897 год., е починал на 10.08.1982 год. Представена е декларация от Г. Ч. Ч., с която същата е удостоверила, че имената на дядо й М.Ч.Я. и М.Ч.Я. (както е записан в препис извлечение от акт за смърт и в Решение на ПК – С. № Р08 от 19.08.1996 год., представено по делото), са имена на едно и също лице. Ангажирана е и декларация от същото лице, с която е декларирано, че имената на баща й Ч.М. Янев и Ч.Ч.Я. (както е записан в Решение на ПК – С. № Р08 от 19.08.1996 год., представено по делото), са имена на едно и също лице. Приложено е Удостоверение № 905/18.02.1992 год., изд. от ТКЗС „Р.ки проход“, село В. на К. Н. С.а, в което е отразено, че М.Ч.Я. е бил приет за член на ТКЗС с протокол № 43/30.08.1950 год. и е внесъл земи в размер на 53 декара. При проверка се установяват47 декара в землището на село Р.. Изключен е и наново е приет с Протокол № 1/15.02.1958 год. с 22 декара. Няма спор, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че поземлен имот с идентификатор 62732.33.120 по КККР на село Р., общ. С., обл. Ш. е идентичен с имот № 033120 по картата на землището на село Р., а поземлен имот с идентификатор 62732.34.35 по КККР на село Р., общ. С., обл. Ш. е идентичен с имот № 034035 по картата на землището на село Р.. В тази връзка приобщени към материалите по делото са и скици на процесните имоти №№ 15-2217059 и 15-2217055 от 30.09.2025 г., изд. от СГКК – гр. Ш., от които е видно, че като собственик на имотите по данни на КРНИ е вписан вторият ответник „Джими - 44“ ЕООД. Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 86, том 7, рег. № 4349, дело № 925 от 22.12.2020 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 с район на действие Районен съд – В.П. първият ответник В. Р. Б. е признат за собственик по давностно владение на общо 5 недвижими имота, сред които и процесните два с идентификатори 62732.33.120 и 62732.34.35 по КК и КР на с. Р., община С., област Ш.. На същата дата – 22.12.2020 год. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 87, том 7, рег. № 4351, дело № 926 от 2020 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 с район на действие Районен съд – В.П. ответникът В. Р. Б. е продал придобитите от него по давност 5 недвижими имота, сред които и процесните два, на А.М.Ч.в, в качеството му на управител и собственик на капитала на „Д-44“ ЕООД. Видно от представеното Удостоверение за данъчна оценка изх. № ••••••••••/30.09.2025 г., изд. от Община С. данъчната оценка на процесните имоти възлиза на общо 1841,22 евро (3601,10 лева). По делото е приложено и нотариално дело по нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 86, том 7, рег. № 4349, дело № 925 от 22.12.2020 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 с район на действие Районен съд – В.П., от което е видно, че нотариалното производство е образувано по молба-декларация на първия ответник В. Р. Б., който е заявил, че е придобила по давност 5-те недвижими имота, подробно описани в нотариалния акт, като за целта са били разпитани трима свидетели – Ю.Ш.М., Стоян Н.ев С. и Ф.Л.А.. Ищците са представили още Приложения към споразумителен протокол по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за землището на село Р. от 2011 год., ведно с Удостоверение изх. № 11-00-117/ 14.04.2026 год., изд. от Община С., в което е отразено, че имот с идентификатор 62732.33.120 е разпределен към И.Х.И., а имот с идентификатор 62732.34.35 – към Георги Илиев Г., като и двата поземлени имота фигурират като собственост на М.Ч.Я.. По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на двама свидетели, доведени от ищците – П.Н. и А.В. – съпруг на ищцата Р. С.. Свидетелят П.Н. заявява, че знае за наследствените земеделски земи на ищците в с. Р., възстановени на наследниците на дядото на Г. Ч., с площ около 50 дка. По негови данни земите са били обработвани и първоначално за тях е получавана рента. Свидетелят посочва, че познава местонахождението на имотите и е виждал старата къща на ищците в селото, която била продадена от бащата на Г. Ч. на трети лица. Сочи, че след 2012–2013 г. почти всяка година е посещавал района заедно с ищцата, която редовно проверявала земите си и се интересувала от тяхното състояние. По думите му тя споделяла, че има проблеми с изплащането на дължимите ренти. Свидетелят е останал с впечатление, че ищцата проявява постоянен интерес към наследството и земите си и желае да упражнява правата си върху тях. Свидетелят А.В. заявява, че ищците притежават наследствени земеделски земи в с. Р. с площ около 49 дка, като съпругата му Р. С. е една от наследниците. Посочва, че в периода 2010–2020 г. неколкократно е посещавал с. Р. заедно със съпругата си и нейната майка К. С.а, която проявявала постоянен интерес към наследствените имоти и предприемала действия за установяване и упражняване на правата си върху тях. Свидетелят сочи, че при посещенията установили, че земите се обработват, макар наследниците да не били влезли във владение. След извършени справки в Поземлената комисия и Общината разбрали, че имотите са били отдавани като „бели петна“, а дължимата аренда се съхранявала до явяване на собствениците. По думите му К. С.а до края на живота си не се е отказвала от намерението да си възстанови владението върху имотите и да получи полагащите се суми. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът е сезиран с пасивно субективно и обективно кумулативно съединени положителен установителен иск с пр. осн. чл. 124 от ГПК и ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС. По допустимостта на положителния установителен иск: Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните искове е изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ищците са собственици на процесните два имота, настоящият състав приема, че за същите съществува правен интерес от избраната форма на защита. Същевременно, видно от приложения към исковата молба нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение към 22.12.2020 год. първият ответник В. Р. Б. е бил признат за собственик на процесните недвижими имоти (заедно с още 3 други, които не са предмет на производството) по давност. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 87, том 7, рег. № 4351, дело № 926 от 22.12.2020 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 с район на действие Районен съд – В.П. ответникът В. Р. Б. е продал придобитите от него по давност 5 недвижими имота, сред които процесните, на А.М.Ч.в, в качеството му на управител и собственик на капитала на „Д-44“ ЕООД, като процесните 2 имота към настоящия момент е в патримониума на посоченото по-горе търговско дружество. Ето защо, съдът намира, че именно ответникът В. Б. е пасивно процесуално легитимиран по предявената претенция. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че положителният установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е предявен при наличието на правен интерес, както от формата на защита, така и спрямо пасивно - процесуално легитимирана страна, с оглед на което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество. По основателността на иска с пр. осн. чл. 124 от ГПК: Уважаването на предявения иск е обусловено от установяване от страна на ищците при условията на пълно и главно доказване на твърдяното основание за придобиване на право на собственост, а именно наследствено правоприемство от наследодателя М.Ч.Я., респ. неговите деца. Следва да се има предвид, че съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК (по силата на какъвто се легитимира първият ответник В. Р. Б. като собственик на спорните имоти), не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Върховните съдии са достигнали до този извод, защото нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, поради и което нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, какъвто е настоящият случай. Ето защо в тежест на ответника по положителната установителна претенция е да докаже, че е придобил процесните имоти на соченото правно основание, а именно по давност като е осъществявал постоянно, явно, спокойно и непрекъснато владение в продължение на 10 години преди датата на издаване на нотариалния акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение (в това число процесните 2 недвижими имоти). Безспорно се установи от ангажираните писмени доказателства, че с Решение на ПК – С. № Р08 от 19.08.1996 год., е възстановено правото на собственост на наследниците на Р.М. М. - Ч.Ч.Я. върху 7 земеделски имота, между които и процесните 2. Във връзка с откритото производство по оспорване автентичността на горецитираното решение, на основание чл. 193 от ГПК: От представеното от ищците заверено копие от Общинска служба „Земеделие“ – С. на оспореното решение е видно, че същото съдържа подписите на председателя, секретаря и един от членовете на комисията. Същевременно оспорваща страна „Д.44“ ЕООД, чиято беше доказателствената тежест, съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК (надлежно разпределена му от съда с протоколно определение от 10.02.2026 год.), не доказа неистинността /неавтентичността/ на решението на ПК – гр. С.. Предвид изложеното, съдът, с оглед откритото на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване автентичността на Решение на ПК – С. № Р08 от 19.08.1996 год., намира, че оспорването не е доказано. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че представеното Решение на ПК – С. е напълно валидно и като такова е породило правните последици, към които е насочено - възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи. Издадено е от компетентен административен орган, в предвиден от закона състав и кворум и в рамките на неговите правомощия. Тъй като до приемането на чл. 60 а от ППЗСПЗЗ с ДВ, бр. 31 от 2003 г. е липсвала нормативна регламентация, установяваща в какъв състав поземлената комисия следва да постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения, трайно се възприема в съдебната практика, че за решенията на този административен орган, издадени преди 2003 г. се прилагат общите разпоредби на Закона за административното производство (отм.). В разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 ЗАП (отм.) е установено, че административният орган взема решение, като съставеният административен акт се подписва от председателя и секретаря (така Решение № 179/21.06.2013 г. по гр. д. № 857/2012 г., ГК, I г.о.). Следователно валидността на постановеното решение на поземлената комисия изисква последното да носи подписите на председателя и секретаря на този колективен орган, удостоверяващи обективираната в акта воля на мнозинството, които подписи са налични в настоящия случай. Действително е налице още едно Решение със същия номер и от същата дата, приложено към исковата молба и гененирано от електронната система „FERMA 3”, по което правото на собственост върху същите 7 имота (в това число и процесните два) е възстановено на общия наследодател М.Ч.Я.. Съдът намира, че това различие не се отразява на активната материалноправна легитимация на ищците. Процесуалният представител на ищците изрично уточни, че се позовава на завереното копие от решението, носещо три подписа, с което правото на собственост е възстановено на наследниците на Р.М. М. и Ч.Ч.Я.. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Р.М. М. и Ч.М. Ч. са единствените деца и наследници на общия наследодател Митьо/М.Ч.Я.. Ищците в настоящото производство са наследници именно на Р.М. М. и на Ч.М. Ч.. Следователно, независимо дали собствеността е възстановена на общия наследодател или пряко на неговите деца, крайният правен резултат е идентичен – ищците се явяват собственици на процесните имоти по силата на наследствено правоприемство, произтичащо от реституционния акт. От събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници, преписизвлечение от акт за смърт и декларации за идентичност на имена, съдът приема за установено, че М.Ч.Я. и М.Ч.Я. са имена на едно и също лице, както и че Ч.М. Янев и Ч.Ч.Я. са имена на едно и също лице. От приложените писмени доказателства се установява и пълната идентичност между процесните имоти с идентификатори 62732.33.120 и 62732.34.35 по КК и КР на с. Р., община С., област Ш. и описаните в пункт 3 е 4 от горецитираното Решение на ПК – С. № Р08 от 19.08.1996 год. недвижими имоти, представляващи имоти № 033120 и № 034035 по картата на землището на село Р.. При така установената активна легитимация на ищците, в тежест на първия ответник В. Р. Б. беше да докаже твърдяното от него придобивно основание – давностно владение. Въпреки разпределената му доказателствена тежест Б. не представи никакви други надлежни доказателства, установяващи, че действително е придобил процесните имоти по давност в период от 10 години преди 22.12.2020 год. Нещо повече, от показанията на водените от ищците свидетели, които съдът не намира основание да не кредитира, тъй като са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите ангажирани доказателства, както и от представените приложения към споразумителен протокол по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за землището на село Р. от 27.07.2011 год. безспорно се установява, че имотите са били обработвани, ищците са получавали рента, а земите са фигурирали като собственост на общия наследодател на ищците М.Ч.Я., което категорично изключва осъществяването на явно и необезпокоявано владение от страна на ответника Б.. Горното води до единственото обосновано заключение, че първият ответник не е владял процесните имоти постоянно, явно, спокойно и непрекъснато в продължение на 10 години преди датата на издаване на нотариалния акт, с който се е легитимирал като собственик, т.е. не ги е придобил по давност. Предвид изложеното, положителната установителна искова претенция, предявена срещу В. Р. Б. се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена. Касателно искането с пр. основание чл. 537, ал. 2 от ГПК: Съгл. ТР № 3/29.11.2012 г. по т. д. № 3/212 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се, удостоверява право на собственост върху недв. имоти. В случая нот. акт, чиято отмяна се иска е констативен и предвид изхода по предявения установителен иск същият следва да бъде отменен, но само досежно частта, в която първият ответник е признат за собственик по давност на процесните 2 недвижими имота. В този смисъл е константната практика на ВКС: решение № 266/28.11.2012 г. по гр. д. № 61/2012 г. на Второ г. о. на ГК на ВКС, решение № 130/19.12.2017 г. по гр. д. № 666/2017 г. на Второ г. о. на ГК на ВКС, решение № 172/11.07.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г. на Второ г. о. на ГК на ВКС и др. Съгл. тази практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от уважаване на предявния иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца. Предвид изложеното, констативният нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 86, том 7, рег. № 4349, дело № 925 от 22.12.2020 год. следва да бъде отменен в частта, в която първият ответник В. Р. Б. е признат за собственик по давност на процесните 2 недвижими имота. По основателността на иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС, предявен срещу втория ответник „Д.44“ ЕООД: За да бъде уважен ревандикационният иск за признаване собствеността на процесните 2 недвижими имота и предаване владението им, е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. Ищците да са собственици на имотите; 2. Втория ответник да упражнява фактическа власт върху имотите и да ги владее на правно основание. Видно от приложения Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том 7, рег. № 4351, дело № 926 от 22.12.2020 год. на Нотариус с рег. № 592 на НК, с район на действие Районен съд – В.П. вторият ответник се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти по силата на договор за покупко-продажба. Както вече се изясни, продавачът В. Р. Б. не е бил собственик на имотите към датата на изповядване на сделката, това обстоятелство, обаче, не прави договорът, обективиран в цитирания по-горе нотариален акт, нищожен. Трайна е съдебната практика, че продажбата на чужда вещ е действителна, но е непротивопоставима на собственика на вещта. Доколкото Б. не е бил собственик на процесните имоти, то продажбата им няма вещно транслативно действие, защото приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имотите, то и първият не е станал негов собственик. Ето защо вторият ответник „Д.44“ ЕООД не е станал собственик на имотите по силата на сключения договор за тяхната покупко-продажба. Възражението на втория ответник, че е придобил имотите с изтичане на кратката 5- годишна придобивна давност като добросъвестен владелец по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС, е неоснователно. Дори да се приеме, че към датата на сделката – 22.12.2020 г., купувачът е бил добросъвестен (тъй като добросъвестността се предполага до доказване на противното съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС), то 5-годишният давностен срок би изтекъл на 22.12.2025 г. Искът е предявен на 27.08.2025 год., т.е. не е изтекъл изискуемия по закон давностен срок. Следователно, налице са и трите кумулативни предпоставки за уважаване на ревандикационната искова претенция, поради което същата следва да бъде уважена изцяло. По разноските: С оглед изхода на правния спор и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищците следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 231,87 евро, съобразно представения списък на разноските и доказателства за направата им. Относно претендираното адвокатско възнаграждение, съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната реално е заплатила възнаграждението. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно както договарянето на сумата от 2000 лева, така и нейното заплащане в брой, нито са представени документи за банков превод, поради което тази сума не следва да бъде възлага в тежест на ответниците. Така мотивиран, съдът