Решение № 696 от 25.6.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 736/2025 г.

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № •••••••••••г. В. И. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Д.В.“ № 6, ет.2, ап.12, срещу Решение № 332/30.01.2025год. по гражданско дело № ••••••••••• по описа за 2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 51 състав, с което съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, в отношенията между Е.С. гр. Варна, ж.к.Т., бл.•• представлявана от управителя „Т.-1“ ЕООД •••••••••, като правоприемник на "Т. 2" ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.А., ж.к.“Н.“ бл.1, вх.5, ап.68 и В. И. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Д.В.“ № 6, ет.2, ап.12, че В. И. В., ЕГН •••••••••• дължи на Е.С. гр. Варна, ж.к.Т., бл.•• следните суми, за които е издадена Заповед № ••••••••••••г. по ч.гр.д.•••••••г. на РС Варна за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: 165, 58 лева, представляваща сбор от дължими месечни такси за управление към ЕС с адрес: гр.Варна, ж.к.“Т.“ ••, за периода м.11.2021 г.- м.12.2023 г., ведно със законната лихва от •••••••• г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че не е ясно защо съдът приема, че процесната сума е дължима от жалбоподателя. Счита, че ответникът не дължи суми за управление на ЕС за процесния период, предвид приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС в съответната редакция. Цитира практика на ВКС.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че на ответникът не се начисляват разходи за консумативи, а искът е за заплащане само на разходи за управление от страна на частния домоуправител, който има задължения да организира и извършването на ремонти във връзка с разходите по ФРО, които са приети за дължими от страна на жалбоподателя и същият ги е заплатил, но не своевременно. Счита, че съдът правилно е приел, че решението на ОС на ЕС, с което е определено разходите да се разпределят на обект, е влязло в сила и като такова има изпълнителна сила.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Етажната собственост с адрес гр. Варна, ж.к.Т., бл.••, представлявана от управителя „Т.-1“ ЕООД •••••••••, като правоприемник на "Т. 2" ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.А., ж.к.“Н.“ бл.1, вх.5, ап.68 срещу В. И. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Д.В.“ № 6, ет.2, ап.12, с която е предявен устновителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за приемане на установено в отношенията между страните, че В. И. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Д.В.“ № 6, ет.2, ап.12 дължи на Е.С. гр. Варна, ж.к.Т., бл.•• представлявана от управителя „Т.-1“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.А., жк.“Н.“ бл.1, вх.5, ап.68 следните суми, за които е издадена Заповед № ••••••••••••г. по ч.гр.д.•••••••г. на РС Варна за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: 165, 58 лева, представляваща сбор от дължими месечни такси за управление към ЕС с адрес: гр.Варна, ж.к.“Т.“ ••, за периода м.11.2021 г.- м.12.2023 г., ведно със законната лихва от •••••••• г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. /Налице е частично прекратяване на производството за част от претендираните вземания./ В исковата молба се твърди, че с Договор за възлагане на управление и поддръжка на общите части от датата 14.10.2021 Етажната собственост/ЕС/ с административен адрес: гр. Варна, ж.к. Т. бл.•• е възложила на ТД Т. 2 ЕООД да извършва услугата „управление и поддръжка на общи части" на обект-ЕС, на осн. Чл.11 ал.1 т.11 от ЗУЕС. С последващ договор за управление ТД Т. 2 ЕООД е преизбрано и за настоящ управител на тази ЕС. По силата на правоприемство от началото на 2024 вписано в TP дружеството Т. 2 ЕООД е с правоприемник Т. 1 ЕООД ЕИК •••••••••. С протоколно решение от 07.10.2021г. от проведено Общо събрание на собствениците на жилищна сграда в режим на Е.С. и при наличие на изискуем кворум, е взето решение за избор на управител на ЕС това да бъде търговското дружество Т. 2 ЕООД и размер на месечно възнаграждение на управителя сумата от 355, 20 лева разпределена по равно за всеки самостоятелен обект или по 4, 80 лева месечно. С протоколно решение от ОС на ЕС от 07.11.2023г. отново е избран същия управител за нов двугодишен мандат при месечно възнаграждение за управление от по 5, 40 лева за всеки обект като в същото решение е гласувано, че месечния размер считано от 01.01.2024 ще бъде актуализиран на 6, 21 лева за всеки обект занапред. С протоколно решение от ОС на ЕС проведено на 02.04.2019г. е била изменена такса Фонд Ремонт в рамките на три месеца /като това изменение не касае настоящата претенция/, след изтичането, на които тя отново си възстановява предишния размер от 5.00 лева за обект - апартамент, считано от 01.10.2019 и която е валидна и досега. През годините на ответника са начислявани само и единствено възнаграждение за управителя и фонд ремонт до края на 2023г., а от 2024 година като за един собственик съгласно измененията в ЗУЕС. Твърди се, че ответника и собственик на апартамент № 18 в ЕС с адм. адрес: гр. Варна ж.к. „Т.“ бл.••, не е декларирал пред ЕС това си качество по смисъла чл.6 ал.1 т.16 от ЗУЕС за брой членове на домакинство, обитатели, наематели и/или отглеждани животни. В проведените с него опити за разговори същият отказва да изпълнява законовите си задължения. От редовно проведеното ЧГД № •••••••г. по описа на ВРС – 51 състав е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по заявлението на ищеца. Към момента на подаване на исковата молба претендираните суми не са платени от ответника. Твърди се, че при вземането на всички решения през годините на управление е спазен предвидения в закона срок и ред за обявяване и свикване на ОС, реда за неговото провеждане съгласно чл.15 от ЗУЕС, ведно с получаване на решението от проведеното ОС на ЕС на осн. чл.16 ал.7 от ЗУЕС, видно от приложените протоколи, както и че същите не са оспорени своевременно пред надлежния съд на осн. чл.40 ал.2 от ЗУЕС, поради което са влезли в законова сила към момента на предявяване на претенцията. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор. Ответникът оспорва предявения иск като счита същия за неоснователен. Твърди, че таксата за фонд ремонт и обновяване за претендирания период е заплатил по сметка на „Т.“ ЕООД на две вноски, като първата вноска на стойност 70 лева за периода 01.01.2021г. до 28.02.2022г. включително, а втората вноска на стойност 110 лева обхваща периода 01.03.2022 г. до 31.12.2023 г. Твърди, че другата претендирана сума в размер на 171, 79 лв. представляваща такса за управление и поддръжка не е дължима от него на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Твърди, че с няколко писма е уведомил управителя на ЕС, че от 2017 год. притежаваното от него жилище не се обитава. Твърди, че за целия период на претенцията не е уведомяван за свикване на ОС и за взети решения от него. По отношение изпълнението на задълженията му към ЕС след изменението на ЗУЕС в сила от 01.01.2024 год. твърди, че е превел авансово сума в размер на 71, 20 лева.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

По възраженията във въззивната жалба:

Спорен по делото факт е единствено дали сумата от 165, 58 лева, представляваща сбор от дължими месечни такси за управление на ЕС с адрес: гр.Варна, ж.к.“Т.“ ••, за периода м.11.2021 г.- м.12.2023 г., ведно със законната лихва от •••••••• г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, е дължима предвид приложение на разпоредбите на чл. 51 от ЗУЕС.

Безспорно е между страните, че за процесния период м.11.2021 г.- м.12.2023 г. В. И. В. не е живял в етажната собственост, т.е. собственият му обект е бил необитаем.

От Протокол от ОС на ЕС от 07.10.2021г. се установява, че е взето решение поддръжката и управлението на общите части да бъде възложено на „Т. 2“ ЕООД за срок от две години, считано от 01.11.2021г., при възнаграждение от 355, 20лв. месечно, разпределени по равно за всеки самостоятелен обект или по 4, 80лв. на обект месечно. Въз основа на взетото решение е сключен Договор за възлагане на поддръжка и управление на общите части от 14.10.2021г., между упълномощеното от ЕС лице и „Т. 2“ ЕООД, при посоченото в решението на ЕС възнаграждение.

От Протокол от ОС на ЕС от 07.11.2023г. се установява, че е взето решение поддръжката и управлението на общите части да бъде възложено отново на „Т. 2“ ЕООД за срок от две години, считано от 01.12.2023г. при възнаграждение, разпределено по равно за всеки самостоятелен обект в ЕС в размер на 5, 40лв. на обект месечно, а считано от 01.01.2024г. - по 6, 21лв. месечно за всеки обект. Въз основа на взетото решение е сключен Договор за възлагане на поддръжка и управление на общите части от 13.11.2023г., между упълномощеното от ЕС лице и „Т. 2“ ЕООД, при посоченото в решението на ЕС възнаграждение. Договорът влиза в сила от 01.12.2023г., съгласно чл. 18 от същия.

Въз основа на горното съдът намира, че за процесния период всеки обект от ЕС дължи суми от по 4.80 лв. месечно за периода м.11.2021 г.- м.12.2023 г. въз основа на взетото на 07.10.2021г. от ОС на ЕС решение /или сумата от 120лв. за периода/ и за месец 12.2023 г. - сумата от 5.40лв. въз основа на взетото на 07.11.2023г. от ОС на ЕС решение.

По приложение на правото се установява, че за процесния период са били в сила две редакции на чл. 51 от ЗУЕС, установяващи различни правила за разпределение на разходите за управление и поддръжка.

Съгласно разпоредбите на чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Ал. 2 въвежда правилото, че не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 601•• от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев и Решение № 93 от 06.10.2022г. на ВКС по гр. д. № 395/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, е прието по поставения материално-правен въпрос, че независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер. Доколкото нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е императивна правна норма, етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл.51, ал.2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и поддържането на етажната собственост. Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл.7, ал.3 във връзка с чл.7, ал.2, т.5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС и безспорния между страните факт, че жилището на ответника е било необитаемо за процесния период, то следва извода, че В. И. В. не дължи заплащане на разходите за управление, сторени от ЕС за периода на действие на правната норма.

С ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г. е въведена нова ал. 9 на чл. 51 от ЗУЕС, съгласно която разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението по един от следните начини:

1. поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател;

1. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или 3. поравно на самостоятелен обект.

С въвеждането на новата правна норма отпада императивния характер на чл. 51 ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, предвиждаща разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят САМО поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, както и изключване от заплащане на разходите от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Въвежда се възможност ОС на ЕС да реши по кой от предвидените три начина ще бъдат разпределяни разходите за управление и разходите за поддържане на общите части, вкл. поравно на самостоятелен обект /както са били определени от ОС на ЕС в настоящия случай/.

Също с ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г. е изменена и ал.2 от ЗУЕС, като в нея отпада императивното правило, че не се заплащат разходите по ал. 1 от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Съгласно чл. 2 /изм./ не се заплащат разходите по ал. 1 или ал. 9, т. 1 САМО за деца, ненавършили 6-годишна възраст.

Отделно от това с бр. 82 от 2023 г. на ДВ, в сила от 31.12.2023 г. е изменена и ал. 1 от ЗУЕС, която вече предвижда, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. За самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател. Това правило обаче важи само в случаите, в които съгласно ал. 9 на чл. 51 от ЗУЕС, ОС на ЕС е избрало разходите да се разпределят съгласно т. 1 на чл. 51 ал. 9 или поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. В случай, че ОС на ЕС е взело решение разходите да се разпределят по друг начин, както е в случая по чл. 51 ал. 9 т. 3 от ЗУЕС - поравно на самостоятелен обект, то правилата на чл. 51 ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС са неприложими.

С оглед анализа на приложимостта на правните норми, съдът намира, че до влизане в сила на изм. от 29.09.2023 г. на чл. 51 ал. 2 и ал. 9 от ЗУЕС, В. И. В. не дължи заплащане на разходите за управление, поради наличие на императивна правна норма, която е приложима независимо от взетото на ОС на ЕС решение. След отпадане на посочената императивна правна норма на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС и въвеждането на възможност ОС на ЕС да избира начин на разпределение на разходите, съгласно чл. 51 ал. 9 от ЗУЕС, то взетите решения на ОС на ЕС от 07.10.2021г. и ОС на ЕС от 07.11.2023г. се явяват законосъобразни и установяват валидни задължения спрямо етажния собственик В. И. В.. Считано от м. 10.2023г. същият дължи заплащане на разходите за управление, които са в размер на по 4.80лв. за месеците октомври и ноември 2023г. и 5.40 за м. декември 2023г. или сумата от 15 лв. За посочената сума и период искът се явява основателен, а за разликата - неоснователен.

Въз основа на частично съвпадащите изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде частично отменено за сумата от 150, 58 лева и за периода м.11.2021г.- м.09.2023г., като искът в тази част бъде отхвърлен, както и частично потвърдено за сумата от 15лв. и за периода м.10.2023 г.- м.12.2023г.

Предвид изводите на съда по съществото на спора следва да бъдат ревизирани сторените от страните разноски в производството, като същите бъдат разпределени съобразно изхода на делото от настоящата инстанция. Ищецът/въззиваема страна е сторил в исковото производство разноски в размер на 775лв., като съразмерно на уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 37, 89лв., а ответникът/въззивник е сторил разноски в размер на 625лв., от които следва да му се присъдят 594, 44лв. На страните се следват отделно и частично и разноските в заповедното производство, съгласно ТР 4/2013г. на ВКС, съразмерно на уважената/отхвърлената част от претенциите по заповедта за изпълнение. В този случай в полза на ЕС се следват разноски в размер на 20, 93лв., като няма данни другата страна да е сторила разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът