Решение № 671 от 1.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4264/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 32 от 31.01.2024 г., постановена по НОХД № 9376/2022 год. по описа на СРС, НО, 13-т и състав, подсъдимата В. В. П. е призната за виновна в това, че на 19.06.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, използвала неопитността на Р. М. П., страдаща от умерен дементен синдром, което я прави наивно безкритична, доверчива, лековерна, с трайни нарушения на паметта, внимание, мислене и интелект, е извършила разпоредителна сделка, като е използвала нотариално заверено пълномощно от 31.05.2017 г. с упълномощител Р. М. П., с което да може да се разпорежда както намери за добре с недвижим имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж.к. •••• /с предишен административен адрес: жк. Младост, блок със строителен номер 215б, вх. Г/, собственост на Р. М. П., без последната да желае да се разпореди с недвижимия си имот и без да съзнава правните последици на упълномощителната сделка, като на 19.06.2017 г. В. В. П. се разпоредила с недвижимия имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, като го продала от името и за сметка на Р. М. П. за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, значително по-ниска от пазарната стойност на недвижимия имот, която към 19.06.2017 г. била в размер на 147 173 /сто четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и три/ лева на дъщеря си Д. В. П., без да предаде на Р. М. П. цената по договора и с това причинила на Р. М. П. имотна вреда в особено големи размери – 147 173 /сто четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и три/ лева, представляваща особено тежък случай - с оглед настъпилите вредни последици, използвайки заболяването на Р. М. П., като Д.ието се отличава с изключително висока степен на обществена опасност - престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда подс. П. е осъдена и за това, че на 13.05.2018 г. в гр. София, съставила неистински официален документ - „Оведомително писмо” по кв. №164/13.05.2018 г. за задължение към „данъчните служби” в общ размер на 18500 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева, а именно - 10 000 (десет хиляди) лева плюс 6 000 (шест хиляди) лева лихва за просрочено време, плюс 1800 (хиляда и осемстотин) лева лихви и плюс 700 (седемстотин) лева такси, натрупани от Р. М. П. чрез недекларирани получени суми от наеми на жилище находящо се в гр. София, жк ••••, на който е придаден вид, че произхожда от началник служба „Данъчни вземания” Л.Н., с цел да бъде използван пред Р. М. П. - престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален общ режим на изтърпяване. С присъдата подс. П. е осъдена и за това, че на неустановена дата за времето от 14.05.2018 г. до 25.06.2018 г. в гр. София, ул. „••••, в сградата на „Дом за стари хора“, чрез използването на преправен документ - договор за правна защита и съдействие с бланков № 0541946 и с № 346/16.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от адвокат В.В. с договорно възнаграждение 600 /шестстотин/ лева и платена сума от 400 /четиристотин/ лева, направила опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, с намерението да я присвои, като Д.ието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - С.Л. И.а се усъмнила в истинността на документите и придружила Р. М. П. до 07 РУ-СДВР, където сигнализирали за случая - престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54, ал. 1 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. П. е определено едно общо най- тежко наказание измежду наложените й с присъдата такива, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От същото, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана по настоящото производство и по реда на ЗМВР. С присъдата на основание чл. 45 от ЗЗД подс. П. е осъдена да заплати на Р. М. П. сумата от 147 143 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д.ието по чл. 211 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на Д.ието - 19.06.2017 г., до окончателно изплащане на сумата. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 2033.15 лева, представляваща разноски, направени в хода на досъдебното производство по делото. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. В. В. – защитник на подсъдимата, ведно с допълнение към нея, с която се иска нейната отмяна поради незаконосъобразността й. Твърди се, че от показанията на свидетелите М.С. и Н.Г. не се установява да са констатирани ментални проблеми при Р. П., нито последната да е била поставена под запрещение. Като аргумент в тази насока се посочва, че никой не е констатирал такива проблеми и в Дом за възрастни хора „Дълголетие“, като пострадалата е посещавала многократно нотариус във връзка с изготвяне на пълномощни. Изложено е, че първоинстанционният съд незаконосъобразно, без да назначи КСППЕ на св. С. И.а, е приел, че същата не може да се яви по делото, като е отнета възможността на подсъдимата и защитника й да участват в непосредствен разпит на свидетелката. Посочено е, че подс. П. не е знаела за наличието на умерен дементен синдром при св. Р. П., поради което и не е осъществила от субективна страна състава на вмененото й престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Оспорва се и обстоятелството, че умереният дементен синдром се приравнява на „неопитност“ по смисъла на чл. 209, ал. 2 НК. Твърди се, че нотариалната сделка по покупко-продажба е унищожаема по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а не нищожна. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 НК е посочено, че по отношение на същото са налице предпоставките на чл. 78а НК. Изложено е, че при описание на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК в обвинителния акт не е посочено от кого подсъдимата е направила опит да получи чуждото движимо имущество, като се предполага времето на извършване на престъплението в един продължителен период от време от 14.05.2018 г. до 25.06.2018 г. В този смисъл е посочено, че от изготвената експертиза се установява, че договорът за правна защита и съдействие е попълнен от подс. П., но не е подписан от нея, поради което не е безспорно доказано, че последната е извършила преправката в него. Твърди се, че изготвените от вещото лице А. две експертизи са непълни и съдържат предположения. Релевирани са доводи, че ако съдът приеме за доказано извършването на посоченото престъпление, следва да го преквалифицира като маловажен случай, доколкото се касае за опит за получаване на сума от 400 лева. По отношение на гражданския иск е изложено, че още в съдебното заседание по неговото приемане защитникът е релевирал възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност, което обаче изобщо не е било обсъдено от първоинстанционния съд. С допълнението към въззивната жалба са релевирани и множество доказателствени искания. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваната присъда, като оправдае подсъдимата по всяко едно от повдигнатите й обвинения и отхвърли изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В условията на евентуалност, ако съдът приеме за доказано, че подсъдимата е извършила вменените й престъпления, се иска намаляване на наложените й наказания предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и прекомерната продължителност на процеса, като се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. С определение в разпоредително заседание от 16.07.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция, като са оставени без уважения всички релевирани с въззивната жалба доказателствени искания, доколкото е прието, че същите не биха допринесли за правилното решаване на делото от въззивния съд. Пред въззивния съд защитникът на подсъдимата поддържа подадената въззивна жалба по изложените в същата съображения, като в допълнение е посочил, че районният съд не е съобразил Тълкувателно решение № 5/2020 г. ор 30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което договорът, сключен от дееспособно лице, което е било в състояние на трайна неспособност да разбира и да ръководи постъпките си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е изложено, че контролираната инстанция в противоречие със задължителната практика на ВКС е приела, че договорът е нищожен, поради което не се прилага 5-годишният давностен срок. По отношение на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК е посочено, че управителят на дома за стари хора е бездействал относно състоянитето на Р. П., като оставало неясно защо не е сигнализирал съответните институции за предприемане на необходимите действия, касаещи защита правата и интересите на пострадалата. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваната присъда, като оправдае подс. П. по всички обвинения и отхвърли изцяло предявения граждански иск. В случай на признаване вината на подсъдимата в извършване на вменените й престъпления, от въззивния съд се иска да намали наложените й наказания предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата и прекомерната продължителност на наказателното производство не по вина на последната, като се приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване в цялост на първоинстанционната присъда, доколкото същата е законосъобразна. Особеният представител на частния обвинител и граждански ищец намира атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива както в наказателната, така и в гражданската й част. Изложено е, че първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като е отговорил на всички възражения на подсъдимата и защитника й, вкл. и релевираните в хода на въззивното производство такива. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск е посочено, че доколкото упълномощителят е недееспособно лице, то и в случая е налице нищожна сделка, за която давност не тече. Поради изложеното, от въззивния съд се иска да потвърди първоинстанционната присъда. Подсъдимата поддържа заявеното от защитника й, като иска да бъде оправдана. В предоставеното й право на последна сума, подс. П. моли да бъде оправдана. Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и връщането на делото на първоинстанционния съд поради необходимостта от отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза пред първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Съображенията за това са следните: В хода на досъдебното производство подс. В. П. е била привлечена към наказателна отговорност с три постановления за привличане на обвиняем, както следва: С постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2018 г. на В. П. е повдигнато обвинение за това, че на 14.05.2018 г., в гр. София, ул. „••••, в сградата на Дом за стари хора, с цел да набави за себе си имотна облага, използвайки неопитността на Р. М. П., съзнавайки, че е с психично заболяване (локализиран локален психоорганичен синдром със средна степен на изразеност и умерен дементен синдром, което я прави наивно безкритична, доверчива и лековерна), възбудила у Р. М. П. заблуждение чрез изпратено по пощата „Оведомително писмо“ по кв. № 164/13.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от началник служба „Данъчни вземания“ Л.Н., че има задължения към „данъчните служби“ в общ размер на 18500 лева, а именно 10 000 лева плюс 6000 лева лихва за просрочено време, плюс 1800 лева лихви и плюс 700 лева такси, натрупани чрез недекларирани получени суми по наеми на жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ••••, за което П. обещала да упълномощи адвокат, който да извърши проверка по случая, като впоследствие предоставила на Р. П. копие от договор за правна защита и съдействие 0541946 с № 346/16.05.2018 г., на което е придаден вид, че произхожда от адвокат В.В., с договорено възнаграждение от 600 лева и платена сума от 400 лева, като Д.ието е останало недовършено по независещи от дееца причини – С.Л. И.а, приятелка на П., се усъмнила в истинността на документите и я придружила до сградата на 07 РУ-СДВР, където сигнализирала за случая – престъпление по чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Със същото постановление В. П. е привлечена към наказателна отговорност и за това, че на неустановена по делото дата до 14.05.2018 г. в гр. София, съставила неистински частен документ – „Оведомително писмо“ по кв. № 164/13.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от началник служба „Данъчни вземания“ Л.Н. и го употребила – изпратила го по пощата на адрес гр. София, ул. „••••, „Дом за стари хора“, стая 511, за получател Р. М. П., за да докаже, че съществува задължение към „данъчните служби“ в общ размер на 18500 лева, а именно 10 000 лева плюс 6000 лева лихва за просрочено време, плюс 1800 лева лихви и плюс 700 лева такси, натрупани чрез недекларирани получени суми по наеми на жилище, находящо се в гр. София, ж.к. •••• от Р. М. П. – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. С постановлението за привличане на обвиняем от 14.12.2018 г. П. е привлечена към наказателна отговорност и за това, че на 16.05.2018 г., в гр. София, съставила неистински частен документ – договор за правна защита и съдействие 0541946 с № 346/16.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от адвокат В.В. с договорено възнаграждение от 600 лева, от които е платена сумата от 400 лева и го употребила пред Р. М. П. – предоставила й го лично, за да докаже, че съществува право, а именно, че Р. М. П. има право да получи съответната правна защита и съдействие – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Впоследствие, с постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г. В. П. е привлечена към наказателна отговорност за това, че на 14.05.2018 г., в гр. София, ул. „••••, в сградата на Дом за стари хора, с цел да набави за себе си имотна облага, използвайки неопитността на Р. М. П., съзнавайки, че е с психично заболяване (локализиран локален психоорганичен синдром със средна степен на изразеност и умерен дементен синдром, което я прави наивно безкритична, доверчива и лековерна), възбудила у Р. М. П. заблуждение чрез изпратено по пощата „Оведомително писмо“ по кв. № 164/13.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от началник служба „Данъчни вземания“ Л.Н., че има задължения към „данъчните служби“ в общ размер на 18500 лева, а именно 10 000 лева плюс 6000 лева лихва за просрочено време, плюс 1800 лева лихви и плюс 700 лева такси, натрупани чрез недекларирани получени суми по наеми на жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ••••, за което П. обещала да упълномощи адвокат, който да извърши проверка по случая, като впоследствие на 16.05.2018 г. предоставила на Р. П. копие от втори неистински частен документ - договор за правна защита и съдействие 0541946 с № 346/16.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от адвокат В.В., с договорено възнаграждение от 600 лева и платена сума от 400 лева (чрез удържане от П. на дължим наем на П.), като Д.ието останало недовършено по независещи от дееца причини – С.Л. И.а, приятелка на П., се усъмнила в истинността на документите и я придружила до сградата на 07 РУ-СДВР, където сигнализирала за случая – престъпление по чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Със същото постановление В. П. е привлечена към наказателна отговорност и за това, че на 14.05.2018 г. в гр. София, ул. „••••, в сградата на Дом за стари хора, съзнателно се ползвала от неистински частен документ – „Оведомително писмо“ по кв. № 164/13.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от началник служба „Данъчни вземания“ Л.Н. – изпратила го по пощата на адрес гр. София, ул. ••••, „Дом за стари хора“, стая 511, за получател Р. М. П., за да докаже, че съществува задължение към „данъчните служби“ в общ размер на 18500 лева, а именно 10 000 лева плюс 6000 лева лихва за просрочено време, плюс 1800 лева лихви и плюс 700 лева такси, натрупани чрез недекларирани получени суми по наеми на жилище, находящо се в гр. София, ж.к. •••• от Р. М. П., като от В. В. П. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. С постановлението за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г. П. е привлечена към наказателна отговорност и за това, че на 16.05.2018 г., в гр. София, съзнателно се ползвала от неистински частен документ – договор за правна защита и съдействие 0541946 с № 346/16.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от адвокат В.В. с договорено възнаграждение от 600 лева, от които е платена сумата от 400 лева (чрез удържане от П. на дължим наем на П.) и го употребила пред Р. М. П. – предоставила й го лично, за да докаже, че съществува право, а именно, че Р. М. П. има право да получи съответната правна защита и съдействие, като от В. В. П. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. С постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2020 г. В. П. повторно е привлечена към наказателна отговорност за това, че на 19.06.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, използвала неопитността на Р. М. П., страдаща от умерен дементен синдром, което я прави наивно безкритична, доверчива, лековерна, с трайни нарушения на паметта, внимание, мислене и интелект, е извършила разпоредителна сделка, като е използвала нотариално заверено Пълномощно от 31.05.2017 г. с упълномощител Р. М. П., с което да може да се разпорежда както намери за добре с недвижим имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж.к. •••• /с предишен административен адрес: жк. Младост, блок със строителен номер 215б, вх. Г/, собственост на Р. М. П., без последната да желае да се разпореди с недвижимия си имот и без да съзнава правните последици на упълномощителната сделка, като на 19.06.2017 г. В. В. П. се разпоредила с недвижимия имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, като го продала от името и за сметка на Р. М. П. за сумата от 20.000 /двадесет хиляди/ лева, значително по-ниска от пазарната стойност на недвижимия имот, която към 19.06.2017 г. била в размер на 147173.00 /сто четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и три/ лева на дъщеря си Д. В. П., без да предаде на Р. М. П. цената по договора и с това причинила на Р. М. П. имотна вреда в особено големи размери - 147173.00 /сто четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и три/ лева, представляваща особено тежък случай - с оглед настъпилите вредни последици, използвайки заболяването на Р. М. П., като Д.ието се отличава с изключително висока степен на обществена опасност - престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Със същото постановление В. П. е привлечена към наказателна отговорност и за това, че на 13.05.2018 г. в гр. София, съставила неистински официален документ - „Оведомително писмо” по кв. № 164/13.05.2018 г. за задължение към „данъчните служби” в общ размер на 18500 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева, а именно - 10 000 (десет хиляди) лева плюс 6 000 (шест хиляди) лева лихва за просрочено време, плюс 1800 (хиляда и осемстотин) лева лихви и плюс 700 (седемстотин) лева такси, натрупани от Р. М. П. чрез недекларирани получени суми от наеми на жилище находящо се в гр. София, жк ••••, на който е придаден вид, че произхожда от началник служба „Данъчни вземания” Л.Н., с цел да бъде използван пред Р. М. П. - престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК. С постановлението за привличане на обвиняем на В. П. е повдигнато обвинение и за това, че на неустановена дата за времето от 14.05.2018 г. до 25.06.2018 г. в гр. София, ул. „Пловдивско поле“ №8, в сградата на „Дом за стари хора“, чрез използването на преправен документ - договор за правна защита и съдействие с бланков № 0541946 и с № 346/16.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от адвокат В.В. с договорно възнаграждение 600 /шестстотин/ лева и платена сума от 400 /четиристотин/ лева, направила опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, с намерението да я присвои, като Д.ието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - С.Л. И.а се усъмнила в истинността на документите и придружила Р. М. П. до 07 РУ-СДВР, където сигнализирали за случая - престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Заключителната част на процесния обвинителен акт е в корелативна връзка с последното постановление за привличане на обвиняем, но според настоящия съдебен състав са налице основания за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на две от Д.ията, за които В. П. е била привлечена към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС винаги е необходимо частично прекратяване на наказателното производство, когато от последното повдигнато и предявено на досъдебното производство обвинение следва да се изключат определени Д.ия, намиращи се във връзка с Д.ието по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени като съучастници за същото Д.ие. В настоящия случай е налице съществено разминаване между деятелността, за която В. П. е била привлечена към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г. и Д.ията, описани в последното постановление за привличане на обвиняем, респ. обвинителния акт. В този смисъл, с последното постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2020 г., кореспондиращо напълно с обвинителния акт, В. П. е привлечена към наказателна отговорност за изцяло различно престъпление в сравнение с трите обвинения, рамкирани с постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г., а именно това по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Същевременно, обвинението по пункт 3 от обвинителния акт, касаещо престъплението с правна квалификация по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, макар и изменено в темпорален аспект и по правна квалификация, касае престъплението по пункт 1 от постановлението за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г., квалифицирано по чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е отпаднало използването като средство при направения опит за измама на договора за правна защита и съдействие от 16.05.2018 г. По отношение на обвинението по пункт 2 от процесния обвинителен акт, а именно съставянето на 13.05.2018 г. на неистински официален документ „Оведомително писмо“, квалифицирано като престъпление по чл. 308, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав счита, че макар и да се касае за един и същ документ с обвинението по пункт 2 от постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г., то в случая са налице две отделни Д.ия. Така в постановлението за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г. на П. е повдигнато обвинение за това, че на 14.05.2018 г. съзнателно е ползвала документа, без от нея за самото му съставяне да може да й се търси наказателна отговорност, а с последващото постановление за привличане на обвиняем и с обвинителния акт – за това, че на 13.05.2018 г., тоест на различна дата, е съставила същия документ. В този смисъл според настоящия съдебен състав в случая не се касае за изменение на обвинението на досъдебната фаза по реда на чл. 225 от НПК, а за повдигане на изцяло ново обвинение на същото лице за извършено престъпление, което е различно както в темпорален аспект относно датата на извършването му, така и от фактическа страна и правна квалификация. В този смисъл и съобразно задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, следва да се приеме, че от вменените на В. П. с обвинителния акт престъпления е отпаднало това, касаещо Д.ието по пункт 2 от постановлението за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г. с правна квалификация по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК по отношение на ползване на неистинския частен документ „Оведомително писмо“, доколкото е коренно различно от престъплението по чл. 308, ал. 1 НК, описано в пункт 2 от обвинителния акт. По идентичен начин от престъпленията, за които В. П. е привлечена към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г., е отпаднало това по пункт 3, касаещо съзнателното ползване на другия неистински частен документ – договор за правна защита и съдействие от 16.05.2018 г., квалифицирано също по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Това обвинение изобщо не фигурира нито в последното постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2020 г., нито в обвинителния акт, като не може да се приеме, че същото е инкорпорирано в някое от другите две престъпления, описани в обвинителния акт, доколкото и при първоначалното обвинение по чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, респ. в последващото такова по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК ползването на договора за правна защита и съдействие е фигурирало като част от фактическия състав относно начина на осъществяване на съответното престъпно Д.ие. В този смисъл е било необходимо да се прекрати частично наказателното производство по отношение на Д.ията по пункт 2 и 3 от постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г., касаещи двете престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Липсата на постановление за частично прекратяване на наказателното производство в тази насока в хода на досъдебното производство влиза в колизия с принципа „non bis in idem”, доколкото в контекста на фактическите и правни рамки на обвинителния акт, посочените две обвинения по отношение на подс. П. остават „висящи“, тъй като прокуратурата не се е произнесла със съответен акт относно същите – нито е прекратила наказателното производство по отношение на тях, нито е внесла обвинителен акт в съда по отношение на същите. На следващо място, съдът счита, че са допуснати множество съществени нарушение на процесуалните правила и при самото изготвяне на обвинителния акт, като същият не отговаря на изискванията, регламентирани с разпоредбата на чл. 246 НПК и на заложените стандарти с т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на Д.ието и участието на обвиняемия в осъществяването му, времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, като липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. В настоящия случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени никакви факти относно датата, респ. периода на осъществяване на престъпленията по чл. 308, ал. 1 НК и чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Така на стр. 3 от обвинителния акт по отношение на извършеното от подс. П. престъпление по чл. 308, ал. 1 НК е посочено: „В тази връзка написала собственоръчно писмо – неистински официален документ – „Оведомително писмо“ по кв. № 164/13.05.2018 г. за задължение към „данъчните служби“…“. Видно е, че по отношение на престъплението по чл. 308, ал. 1 НК в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено на коя дата е извършено същото, а именно датата на съставяне на неистинския официален документ от подсъдимата. Действително, в заключителната част на обвинителния акт, както и в постановлението за привличане на обвиняем от 14.12.2020 г., е посочено, че престъплението е осъществено на 13.05.2018 г., но липсва каквато и да е конкретика в този смисъл в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърдението, че „Оведомително писмо“ е издадено по кв. № 164/13.05.2018 г. не обуславя твърдение от страна на прокуратурата, че документът е създаден от подсъдимата на тази дата. По идентичен начин, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват изложени каквито и да е факти относно периода на извършване на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, независимо, че в заключителната част на същия е посочено, че последното е осъществено на неустановена дата в периода от 14.05.2018 г. до 25.06.2018 г. Така на стр. 4 от обвинителния акт е посочено следното: „В един следващ момент св. П. се обадила на обв. П. и й споделила за писмото…Няколко дни по-късно обв. П. отишла при св. П. и й поискала сумата от 600 лева, като й обяснила, че е ангажирала адвокат за случая…Малко след това обв. П. представила на св. П. копие от изготвеното от нея самата пълномощно – договор за правна защита и съдействие 0541946 с № 346/16.05.2018 г….“. От така описаната фактическа обстановка остава непълно неясно в кой точно момент подс. П. е използвала неистинския частен документ с цел да получи без правно основание чуждото движимо имущество, като очевидно в темпорален аспект обстоятелствената част на обвинителния акт не е в корелативна връзка със заключителната част на същия. С оглед липсата на изложени факти в обстоятелствената част на обвинителния акт относно датата и периода на извършване на престъпленията по чл. 308, ал. 1 и чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице, поставяйки го в невъзможност да разбере фактическите рамки на повдигнатото му обвинение в посочените части. На следващо място, нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обвинителния акт е посочено чия собственост е чуждото движимо имущество, което подсъдимата се е опитала да получи без правно основание с извършването на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Така, в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подс. П. се е опитала да получи от св. П. сумата от 600 лева, като остава напълно неясно чия собственост е посоченото чуждо движимо имущество. В заключителната част на обвинителния акт е налице същата непълнота, като непосочването на собственика на чуждото движимо имущество в случаите на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК представлява съществена непълнота на обвинителния акт, обуславяща неговата нередовност и водеща до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице. На следващо място, изложената от прокуратурата теза в обвинителния акт касателно начина на осъществяване на престъпленията по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е неясна и противоречива, което представлява отделно съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице. В този смисъл, касателно престъплението по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК прокуратурата твърди в обвинителния акт, че изпълнителното Д.ие на същото е извършено на 19.06.2017 г., когато подсъдимата е използвала неопитността на Р. П., използвайки пълномощно от 31.05.2017 г. без св. П. да желае да се разпореди с недвижимия си имот и без да съзнава правните последици на упълномощителната сделка, като на 19.06.2017 г. се е разпоредила с процесния недвижим имот, продавайки го на дъщеря си за 20 000 лева, без да предаде същата сума на Р. П. и с това й причинила имотна вреда в особено големи размери от 147 173 лева. На първо място, в случая е налице неяснота в обвинителната теза относно това в какво се е изразило изпълнителното Д.ие на престъплението по чл. 209, ал. 2 НК, а именно по какъв начин на 19.06.2017 г. подсъдимата е използвала неопитността на пострадалото лице. В този смисъл не са изложени твърдения за извършени каквито и да е действия при осъществяване на „пасивната“ измама на 19.06.2017 г. от страна на подсъдимата или пострадалото лице, като единствено се твърди, че процесният имот е прехвърлен на тази дата. От друга страна, в обвинителния акт е изложено твърдение, че неопитността на пострадалото лице се е изразила в това, че поради наличието на умерен дементен синдром св. Р. П. е упълномощила подсъдимата на 31.05.2017 г. да се разпорежда както намери за добре с имота й, като самата имотна вреда е настъпила на 19.06.2017 г., когато е извършена покупко-продажбата на апартамента. Тоест, от една страна очевидно в обвинителния акт е изложено, че на 31.05.2017 г. подс. П., съзнавайки здравословното и ментално състояние на пострадалата, я е завела при нотариус, при когото е подписала пълномощно, предоставяйки право на подсъдимата да се разпорежда с процесния имот, като в този момент е осъществено и изпълнителното Д.ие на инкриминираното престъпление (в този смисъл Решение № 495 от 14.10.2024 г. по н.д. № 542/2024 г. по описа на ВКС, II н.о.). Същевременно, в заключителната част на обвинителния акт е изложено, че изпълнителното Д.ие (използване на неопитността на пострадалата, свързан с подписване на пълномощно на 31.05.2017 г.) и престъпният резултат (настъпилата на 19.06.2017 г. имотна вреда) са осъществени на една и съща дата, а именно 19.06.2017 г. Посоченото противоречие в обвинителната теза следва да бъде отстранено както с оглед яснотата на последната относно начина и датата на осъществяване на престъплението по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, така и с оглед гарантиране правото на защита на подсъдимото лице, осигурявайки му възможност да разбере фактическите рамки на така повдигнатото му обвинение. На следващо място, при описание в заключителната част на обвинителния акт на настъпилата имотна вреда от престъплението по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК е посочено, че след като подсъдимата продала имота на дъщеря си за сумата от 20 000 лева, на значително по-ниска от пазарната стойност към същата дата от 147 173 лева, не предала на пострадалата паричната сума, явяваща се продажна цена по договора, с което причинил на последната имотна вреда в размер на 147 173 лева. В този смисъл, от една страна, не става ясно каква е действителната воля на прокуратурата относно това в какво се изразява причинената имотна вреда, доколкото едновременно се твърди, че не е предадена продажната цена по договора – 20 000 лева, а от друга, че имотната вреда е в размер на 147 173 лева. Прокуратурата е следвало да прецизира обвинителната теза и в тази й част, като посочи ясно и недвусмислено в какво се изразява причинената на пострадалото лице имотна вреда - дали в непредаването на последното на продажната цена по договора за покупко-продажба или в пазарната стойност на самия имот, като конкретизира защо приема, че имотната вреда е в размер на 147 173 лева. Допуснато е съществено процесуално нарушение и при формулиране на обвинителната теза в обстоятелствената част на обвинителния акт относно престъплениeто по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Така на стр. 4 от обвинителния акт е посочено, че подс. П. е поискала от пострадалата сумата от 600 лева, като заявила, че е дала на адвоката дължимия на св. П. наем от 350 лева и добавила от себе си още 50 лева, като св. П. дължи още 200 лева на адв. В.. Същевременно се твърди, че подс. П. направила опит да получи от св. П. сумата от 600 лева (400 лева според устното изявление на представителя на СРП в хода на разпоредително заседание, при което е отстранена ОФГ в тази част на обвинителния акт). В този смисъл е напълно неясно опит за получаване на каква сума е направила подс. П. посредством използването на процесния договор за правна защита и съдействие – 600 лева, колкото се твърди, че е поискала първоначално, 200 лева, колкото се твърди, че св. П. е дължала на подсъдимата след приспадане на дадените от подсъдимата парични суми или 400 лева, какъвто е крайният правен извод на прокуратурата. Освен това, ако се приеме, че обвинителната теза на прокуратурата е за опит за получаване без правно основание на сумата от 400 лева, не става ясно как прокуратурата е стигнала до този извод, доколкото самата прокуратура твърди, че подсъдимата е дала именно сумата от 400 лева, като е поискала от пострадалата още 600 лева, респ. още 200 лева (явяващи се горницата от 400 до 600 лева). Липсата на конкретика и яснота по отношение на основен признак от обективния състав на престъплението винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице. Обобщавайки всичко гореизложено, въззивният съд счита, че в досъдебната фаза са били допуснати множество неотстраними на настоящия етап от производството съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице. В случая липсва постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на двете престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, за които В. П. е била привлечена към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2019 г.; налице са множество неясноти и противоречия в обвинителния акт, водещи до неговата нередовност, като част от същите се съдържат и в последното постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2020 г. (противоречието в обвинителната теза относно изпълнителното Д.ие, респ. характера и размера на причинената имотна вреда от престъплението по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК; липсата на посочване на собственика на чуждото движимо имущество, както и противоречието относно размера на чуждото движимо имущество, спрямо което е направен опит да бъде получено без правно основание с осъществяване на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК). Нещо повече, вместо първоинстанционният съд да констатира допуснатите на досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да прекрати съдебното производство, за да бъдат отстранени същите от СРП, същият е разгледал делото по същество, като е пренесъл неяснотите и противоречията в обвинителния акт и в постановената присъда. По този начин контролираната инстанция е допуснала самостоятелно съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимата, поставяйки я в невъзможност да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатите й обвинения. Следва да се отбележи, че законосъобразното произнасяне от първостепенния съд изисква наличието на изначално годно обвинение, което да рамкира предмета на доказване в съдебното производство при гарантиране процесуалните права на подсъдимия и на останалите страни в процеса, каквото в случая не е било налице, като в допълнение на това в настоящата хипотеза е било необходимо да се прекрати и частично наказателно производство по отношение на двете престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд счита, че на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК следва да отмени обжалваната първоинстанционна присъда, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, който в хода на разпоредително заседание да съобрази изложените в настоящото решение основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП за отстраняване на допуснатите на досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице. С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че при разглеждане на делото от районния съд, последният е провел разпоредително заседание в законен състав съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК, но протоколът от същото не е бил подписан от всички членове на състава, а само от председателя му, което представлява процесуално нарушение, доколкото с оглед принципна за неизменност на съдебния състав именно от този стадий на съдебното производство, компетентният съдебен състав формира воля по отношение на въпросите, регламентирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК. Въпреки това, настоящият съдебен състав приема, че посоченото процесуално нарушение не е съществено, доколкото видно от приложения по делото протокол от разпоредително заседание, а и от подписания такъв с квалифициран електронен подпис в ЕИСС, откритото разпоредително заседание е проведено от законен съдебен състав с участието и на определените съдебни заседатели. В този смисъл, доколкото въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК са били обсъдени от целия съдебен състав, който е изразил ясна воля по отношение на всеки един от тях, то в случая следва да се приеме, че неподписването на протокола от съдебните заседатели не е рефлектирало върху законосъобразността на проведеното първоинстанционно производство, нито е довело до ограничаване на процесуалните права на някоя от страните по делото. На следващо място, приложеният по делото протокол от съдебното заседание от 31.01.2024 г., в хода на което е била произнесена и атакуваната присъда, не е подписан от председателя на съдебния състав. Доколкото обаче протоколът е подписан от председателя на състава при изготвянето му в ЕИСС (съгласно нормата на чл. 311, ал. 2 НПК), то следва да се приеме, че се касае за пропуск и недоглеждане от последния при подписване на протокола от съдебно заседание на хартиен носител, което не рефлектира на неговата редовност, поради което и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2-ро НПК. С оглед наличието на допуснати неотстраними на настоящия етап от производството съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата и водещи до отмяната на първоинстанционната присъда, е безпредметно обсъждането на обвинението по същество, както и отговарянето на релевираните с въззивната жалба възражения в тази насока. Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски съд