Решение № 121 от 24.6.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 165/2024 г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. М. Г., ЕГН ••••••••••, от гр.Б. против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК •, гр.С. за осъждането на ответното застрахователно дружество да и заплати обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от понесени болки и страдания вследствие смъртта на баща и М. Б.. Същият е получил множество травматични увреждания при ПТП от 18.05.2020г. по пътя М. – М. в района на село С.: л.а. „Мерцедес с рег. № • с водач Р. А. в нарушение на правилата за движение излиза на главен път от отбивката за село Садовец без да даде предимство и без да спре на стоп – линия и знак „Стоп“ се удря в правомерно движещия се л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ •, управляван от Е. И.. М. Б. е пътувал на предна дясна седалка и е получил множество увреждания на вътрешните органи, откаран по спешност в болницата, починал два часа по- късно. Като причина за смъртта се сочи острата сърдечносъдова и дихателна недостатъчност вследствие остра кръвозагуба, възникнала от разкъсвания на десния бял дроб и черния дроб. Пострадалият бил само на 58 години. Ищцата като пряк наследник на баща си предявила претенция към застрахователя на 05.10.2020г., но на 04.01.2021г. отказал да изплати обезщетение и прекратил преписката. С ОИМ застрахователят оспорва иска, моли за отхвърлянето, евентуално – за намаляване на размера на обезщетението. Оспорват се близките връзки на починалия с ищцата, прави се възражение за съпричиняване на резултата – непоставяне на обезопасителен колан – нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Оспорва и началната дата за присъждане на лихви – 05.10.2020г., като твърди, че са били изискани допълнителни документи, като те не са представени и до момента на завеждане на иска. С определение № 528/13.12.2022г. на БАС по частно гр.д. № 429/22г. след отмяна на определение на ОС – Бургас по делото е бил конституиран ЗК „Лев инс“ АД като помагач на страната на ответника. ЗК „Лев инс“ АД е депозирал становище, с което оспорва иска. На 14.09.2023г. е направено и прието увеличение на иска на 200 000 лв. Срещу виновния причинител на ПТП е било повдигнато обвинение. С присъда № 2/19.07.2021г. постановена по НОХД № 91/2021г. на ОС – Кърджали подсъдимия Р. А. е признат за виновен за причиняването на смъртта на М. Б. – престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 и във вр. с чл.58а ал.1 от НК. Присъдата по чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата протИ.правност, виновността на дееца. Аргатов е признат за виновен при условията на независимо съпричиняване с Е. И.. Последният също е причинил ПТП-то нарушавайки ЗДвП, като е признат за виновен с присъдата. От сблъсъка на двата автомобила М. Б. получил съчетана черепно-мозъчна гръдна и коремна травма, травма на таза и крайниците, охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош, корема и крайниците, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния мозък, счупване на множество ребра, разкъсвания на бял дроб, на черен дроб. Смъртта на Б. е в пряка причинно – следствена връзка с произшествието. Това се установява с влязлата в сила присъда, от събраните по НОХД доказателства – съдебно-медицинска експертиза. Няма спор, че л. автомобил „Мерцедес“ с рег. № • има валидна застраховка „ГО“ с ответното дружество към датата на произшествието. Причинителят на смъртта на Б. е извършил деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД Гражданската му отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното дружество. В случая е налице фактическия състав на чл.432 ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответния застраховател за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП и смъртта на баща и. Ищцата Т. Г. тежко понесла смъртта на баща си. Наложило се известно време да прекара при майка си. Свидетел – съпруг на Т. сочи, че тя ежедневно се чувала по телефона с баща си, че са прекарвали празниците заедно. Наред с факторите които сочат на завишаване на обезщетението съдът е отчел, че Т. Г. е създала свое семейство, живее самостоятелен отделен жИ.т от този на родителите си, не е разчитала единствено на баща си. Не е останала сама след смъртта му. От претендираните 200 000 лв. съдът е приел за доказан размера от 90 000 лв. По въпроса за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан съдът е изходил от обстоятелството, че и двете експертизи за дали уклончиви отговори по въпроса. Свид. А., водач на автомобила сочи, че и М. Б. и брат му А. са пътували с поставени колани. Съдът е кредитирал тези показания на свидетеля и е отхвърлил възражението на ответникът – застраховател. Лихвата е присъда от 05.10.2020г. Присъдено е и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА – съобразно уважения иск – 5 692.20 лв. ведно с направените други разноски. По основателността на жалбите съдът съобрази следното: Претенцията е за обезщетение на неимуществени вреди вследствие смъртта на починал при ПТП родственик – баща на ищцата по делото. Първоинстанционният съд е присъдил сумата от 90 000 лв. Ищцата претендира 200 000 лв. Застрахователят от своя страна оспорва присъдения размер като завишен. Счита, че застрахования при него водач няма протИ.правно поведение. Претендира завишаване приноса на починалия поради непоставяне на обезопасителен колан на 50%. Иска се изцяло отмяна на обезщетението, при евентуалност – намаляване на размера. Първоинстанционният съд подробно е анализирал доказателствата, събрани по делото във връзка с отражението на загубата на близкия човек върху психиката на ищцата – свидетелските показания на свид. Г. /вж. л.277 – л. 278 по делото на ОС/ - съпруг на ищцата. Изложен е контраста между периода преди смъртта на бащата и след това – промените в психоемоционалното състояние на ищцата, тяхната дълбочина и интензитет. Акцентирана е ролята на бащата в жИ.та на ищцата, дълбоките личностни промени след смъртта му, настъпилите проблеми в жИ.та и вследствие психоемоционалното състояние. Безспорно е, че загубата от близкия човек за ищцата е въздействала особено емоционално и дълбоко, нанесло е трайни негативни последици в психиката и жИ.та и, необратимо е обременило съзнанието и. Ищцата трайно е изпаднала в тежка емоционална криза, което се е отразила и в качеството на работата и. Настоящата въззивна инстанция намира, че същата е преживяла сериозен шок от смъртта на баща си, страдания от неговата загуба. Въпреки, че живее в друг град и има семейство – съпруг, който да и е опора в жИ.та, както и деца, които осмислят жИ.та и и я ангажират физически и емоционално се доказва особено близка емоционална връзка с бащата М. Б.. Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба на ищцата Г. за основателна като приема, че определеното обезщетение в размер на 90 000 лв. е в занижен размер. Обратното – въззивната жалба на застрахователят съдът намира за неоснователна с направения извод за заниженост на присъденото обезщетение. Съобразно наложилата се съдебната практика и стандарти и събраните доказателства в тяхната съвкупност относно преживените душевни болки и страдания от страна на ищцата следва да и бъде завишено обезщетението със сумата от 60 000 лв. – или общо присъденото обезщетение следва да възлиза на 150 000 лв. Отхвърлителната част на решението за сумата от 60 000 лв. следва да бъде отменена и застрахователя следва да бъде осъден да заплати допълнително тази сума на ищцата. Окръжният съд задълбочено е обследвал и въпроса по, който се е развил спор между страните – относно съпричиняването на вредоносния резултат, изразяващ се в поставянето на обезопасителен колан. Анализът не експертизите не е обусловил категоричен извод, но съдът се е позовал на показанията на свид. Р. А. /вж. л.309 по делото на ОС/, който е шофирал автомобила „Мерцедес“, в който на предна дясна седалка се е возел пострадалия М. Б.. Експертизите дават хипотетични заключения относно обстоятелството дали Б. е бил с предпазен колан и то посредствено на базата на получените наранявания – дали същите биха се получили при поставен обезопасителен колан. Затрудненията идват от посоката на удара – той не е бил отпред, челно, а отдясно, странично. В.л. П. сочи /вж. л.316 – л.317 по делото на ОС/, че тежката комбинирана травма е причина за смъртта – причинени са разкъсвания на органи, кръвоизлив в гръдната и коремна кухина. В.л заключава, че при поставен колан и наличния страничен удар не би се получила гръдната и коремна травма, тъй като тогава инерционните сили не са насочени така, че коланът да въздейства върху тялото. В.л по САТЕ – П. С. /вж. л.342- л.343 по делото на ОС/ допуска активиране на предпазната дясна завеса /еърбег/ и пиропатрона и без да е поставен колана на предна дясна седалка. Характерните наранявания по тялото от поставен предпазен колан не са установени при аутопсията. На базата на всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност може да бъда обоснован извод за поставен колан и липса на съпричиняване от страна на пострадалия, както е приел и първоинстанционния съд. Липсват основания по категоричен начин да се приеме обратното – че същият е бил без поставен предпазен колан, което да обоснове приемане на съпричиняване. Застрахователят, който защитава тезата за съпричиняване не е провел пълно и главно доказване на факта, че пострадалият М. Б. е пътувал необезопасен в л.а. „Мерцедес“ на свид. А.. При това положение въз основа на обсъждане на всички доказателства по делото въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че съпричиняване съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалия Б. няма. Съответно - не се обосновава редуциране на определеното обезщетение. Спори се и относно момента на присъждане на законната лихва. Първоинстанционният съд е присъдил лихвата начиная от завеждане на делото. Доказано е безспорно, че показаната е получена от застрахователя на 05.10.2020г. Липсата на посочена банкова сметка не е основание да се откаже плащане. Лихвата се дължи от поканата. Решението в отхвърлителната си част следва да бъде отменено и на ищцата – да и бъде присъдена лихвата за съответния период. Безспорно с оглед уважаването на въззивната жалба в полза на въззивницата Г. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото. Такива не са направени. Договорът за правна помощ по въззивната жалба и отговора на въззивната жалба е за безплатна адвокатска помощ по чл.38 от ЗА, съответно - дължи се заплащане на процесуалния представител. Същият е представил списък на разноските /въпреки, че такива не са направени/, които съдът възприема като претенция за размера на следващото се за присъждане възнаграждение: 9650 лв. – по въззивната жалба /пункт първи/ и 7850 лв. по отговора на въззивната жалба на насрещната страна /пункт втори/. Споделя се становището на процесуалния представител на застрахователя от с.з. за прекомерност. Дори и да са на минимума по Наредба № 1/2004г. съдът понастоящем не е обвързан с тези параметри. Като изхожда от действителното развитие на процеса във въззивната инстанция - разглеждане на делото в едно съдебно заседание, без събиране на нови доказателства и извършване на значителни по обем процесуални действия съдът намира, че тези суми следва да бъдат значително редуцирани – в съответствие с действително сторените усилия от процесуалния представител – изготвяне на въззивна жалба и отговор по въззивната жалба на насрещната страна, процесуално представителство в едно заседание протекло 10 минути, както и частичното уважаване на въззивната жалба. По пункт първи съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в размер на 2400 лв., а по пункт втори – 1200 лв – или общо 3600 лева възнаграждение. По частната жалба на Т. Г. против определението по чл.248 от ГПК с № 260017 от 21.02.2024г. по повод направено искане за изменение на решението в частта за разноските: претендира се допълнително присъждане на сумата от 1250 лв. – по 250 лв. за пет проведени съдебни заседания. Съдът намира жалбата за неоснователна: - споделят се възраженията на застрахователя в тази насока. Процесуалното представителство за страната е безплатно – по чл.38 от ЗА. Съответно – съдът няма задължение да определя за допълнително проведените съдебни заседания допълнително възнаграждение. В процесния случай страната не е осъществила никакъв разход, определя се възнаграждение директно на процесуалния представител, съответно – понастоящем съдът не е обвързан с параметрите, предвиждащи размерите на възнагражденията. Ето защо частната жалба на Т. Г., депозирана чрез процесуалния и представител с вх. № 260541/18.03.2024г. следва да бъде оставена без уважение Мотивиран от горното, Апелативен съд – Бургас