Решение № 1664 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2781/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. § 4б от ДР ЗИНЗС. Образувано е по жалба вх.док. № 19243/20.11.2025г. на И. Ю. Я. – настанен в ЗО Разделна, срещу Заповед № Л-03-662#1/11.11.2025г. на зам.-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, оправомощен със Заповед № Л-01-41#1/17.10.2025г. на главния директор на ГДИН, с която на основание чл.58 ЗИНЗС, вр. т.4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. – поради това че постоянният му адрес е в [населено място], [община], [област], [улица], е настанен в Затвора – [община]. Жалбоподателят, чрез адв.Г. А., твърди, че обжалваната заповед не изпълнява изискванията на закона и нареденото с нея настаняване не е съобразено с изискванията на чл.58 ЗИНЗС. Сочи, че административният орган не е извършил служебна проверка на постоянния му адрес и е постановил незаконосъобразен административен акт, т.к. към датата на постановяване на заповедта – 11.11.2025г., постоянният му адрес е в гр.Варна. Поради това административният орган неправилно е посочил като приложима т.4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г., вместо т.4.4., която регламентира териториалния принцип, според който първоначално се разпределят лишените от свобода лица за изтърпяване на наложените им наказания „лишаване от свобода“ от Област Варна. На следващо място се твърди, че жалбоподателят от пет години живее на семейни начала с приятелката си Й. С., която е единственият му близък човек, който му помага и го посещава в затвора, за което представя нотариално заверена декларация за достоверност на данни от 24.10.2025г. По изложените съображения твърди, че нареденото незаконосъобразно разпределение за изтърпяване на наказанието извън обл.Варна, освен че нарушава териториалния принцип, въз основа на който се настаняват лишените от свобода, ще ограничи съществено възможностите на единствения му близък човек да му помага и го посещава, което съставлява нарушение на правото му на личен и семеен живот, защитено от чл.32 КРБ и чл.8 ЕКПЧ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. В пледоария по същество сочи, че в тежест на ответника е да установи, че към момента на издаване на акта са били налице фактическите основания за това, съобразени с разпоредбата на чл.58 ЗИНЗС. В случая не е доказано, че към датата на издаване на заповедта жалбоподателят е с постоянен адрес на територията на [област], т.к. от представените с жалбата писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е с постоянен адрес в гр.Варна. В този смисъл счита, че постановеното с процесната заповед настаняване е в разрез с изискванията на чл.58 от ЗИНЗС и Заповед № Л-919/08.03.2017г., а именно в разрез на териториалния принцип, по който се разпределят лишените от свобода лица за изтърпяване на наложените им наказания „лишаване от свобода“. Отделно твърди, че предвид представената нотариално заверена декларация от Й. Д. С. - жената, с която жалбоподателят живее на семейни начала, нареденото „преместване“ би нарушило техните взаимоотношения, под някаква форма и човешките права на жалбоподателя, и би възпрепятствало приятелката му да го посещава в отдалечен затвор, какъвто се явява Затвора – [община]. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна – зам.-главния директор на ГДИН, със становище С.д. № 19800/27.11.2025г. счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие със законовите процедури и съгласно целта на закона. Сочи, че по силата на чл.57 ЗИНЗС съдът, с осъдителния акт, определя първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание, а мястото на изпълнението му се определя съгласно чл.58 ЗИНЗС по ред, определен от главния директор на ГДИН съобразно възможността да се изтърпява наказанието най-близо до постоянния адрес на осъдения и изискването на чл.43, ал.4 ЗИНЗС. В случая лишеният от свобода, при постъпването си в затвора гр.Варна е с постоянен адрес на територията на [област], поради което в изпълнение на чл.58 ЗИНЗС и на основание т.4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, е издадена обжалваната заповед. Смяната на постоянния адрес по време на престоя в местата за лишаване от свобода не е предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.58 ЗИНЗС. В представен писмен отговор С.д. № 21818/29.12.2025г., чрез юрк. С. С., ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че в случая се касае за първоначално настаняване на лишен от свобода в изпълнение на чл.58 ЗИНЗС и на основание Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН за разпределение на лишените от свобода, и не се касае за преместване по смисъла на чл.62 ЗИНЗС. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с всички административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Заповедта е съобразена изцяло с разпоредбите на ЗИНЗС и Заповед № Л-919/08.03.2017г., според която осъдените на лишаване от свобода се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН, съобразно възможността да изтърпяват наказанието си на-близко до постоянния си адрес, а не по настоящ адрес. Към момента на постъпване в Затвора, жалбоподателят е с постоянен адрес на територията на [област], поради което по арг. от Заповед № Л-919/08.03.2017г. същият следва да изтърпи наказанието си в Затвора – [община]. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. С писмено становище С.д. № 1575/26.01.2026г. прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: С Определение за одобряване на споразумение № 91/07.10.2025г. по НОХД № •••/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна /л.57-72/, влязло в сила на 07.10.2025г. (съгласно чл.382, ал.9 НПК и чл.383, ал.1 НПК), на И. Ю. Я., [ЕГН], [населено място], [община], [област], [улица], към момента намиращ се в Затвора Варна, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца при първоначален строг режим. Заверен препис от определението е изпратено от прокурор при ВОП за изпълнение на началника на Затвора – Варна с писмо изх.№ Р-95/2025г. от 09.10.20205г. (вх. № 6008/09.10.2025г.) /л.56/. В писмото е посочено, че на основание чл.59, ал.1 НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съдът е приспаднал времето, през което Я. е бил задържан. Указано е на основание чл.40 и чл.176 ЗИНЗС да се изпълни определението за одобряване на споразумението, като за началото и края на изпълнението, при помилване или спиране на изпълнението, както и при освобождаване на осъдения по други законови причини, незабавно да се уведоми Прокуратурата. С писмо рег.№292/10.10.2025г. /л.79/ зам.-началникът на Затвора Варна изпратил на ГДИН, Сектор „Режимна дейност“, имената на лишен от свобода от Затвора – Варна – жалбоподателят Я., който съгласно Заповед № Л-919/08.03.2017г. следва да изтърпява наказанието си на основание т.4.1. от заповедта в затвора – [община]. Видно от Заповед № Л-919/08.03.2027г. /стр.7/, на основание чл.13, ал.2, т.1 ЗИНЗС и чл.58 ЗИНЗС, главният директор на ГДИН разпоредил осъдените лишени от свобода от закрит тип да се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: Затвора – [населено място] – лишени от свобода от [област], [област], [област] и [област] (т.4.1.); Затвора – гр.Варна и затворническо общежитие „Разделна“ – лишени от свобода от област Варна (т.4.4.). Видно от Удостоверение изх.№ АУ118091МЛ/23.10.2025г. /л.5/, считано от 23.10.2025г. жалбоподателят И. Ю. Я. е с постоянен адрес гр.Варна, [улица]. Това е и последният вписан постоянен адрес на Я., видно от приетата по делото служебно изготвената справка от НБД „Население“ по вх.№ НБД-239/28.11.2025г. /л.17/. Със Заповед № Л-03-662#1/11.11.2025г. /стр.5-6/, на основание чл.58 ЗИНЗС, вр. т.4.1. от Заповед № Л-919/08.03.2017г., зам.-главния директор на ГДИН ст.комисар Ц. Ц., разпоредил И. Ю. Я., [ЕГН] да бъде настанен в Затвора – [населено място], за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповедта е връчена лично на Я. на 14.11.2025г. Заповед № Л-03-662#1/11.11.2025г. е издадена в хипотезата на делегация съгласно т.6 от Заповед № Л-01-41#1/17.10.2025г. /стр.10/ на главния директор на ГДИН, с която на основание чл.13, ал.6, вр. ал.2, т.1 ЗИНЗС на ст.комисар Ц. са възложени правомощията да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите на чл.58 ЗИНЗС, вр. със Заповед № Л-919/08.03.2017г., изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018г. /стр.3/ (вкл. и в случаите по т.6 от заповедта) или да прави отказ от преместването. Видно от писмо № ИЗ-7935/01.12.2025г. на началника на Затвора – Варна до ГДИН /л.54/, И. Ю. Я. е постъпил в Затвора гр.Варна на 25.07.2025г. На 22.11.2024г. постъпва в Арест – гр.Варна. На 18.12.2024г. е преместен в Арест – [населено място], от където на 25.07.2025г. е преместен в Затвора – Варна. За периода от 21.11.2024г. до 21.04.2025г. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 месеца, съгласно протокол № 860/14.11.2024г. по НОХД № ••/2024г. на Районен съд – Варна – на осн.чл.66, ал.1 НК отлага за срок от 3г. С Определение № 1098/07.10.2025г. по НОХД № •••/2025г. на ОС Варна, в сила 23.10.2025г., на основание чл.68, ал.1 от НК привежда в изпълнение наказанието по НОХД № •••/2024г. С начало 21.04.2025г. търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца, наложено с протокол № 91/07.10.2025г. по НОХД •••/2025г. на Окръжен съд – Варна. Към 01.12.2025г. е изтърпял 7м. и 10д., остатък за изтърпяване – 2г., 10м., 20д. Видно от писмо рег. № 13-00-1876/01.12.2025г. (С.д. № 20121/01.12.2025г.) /л.19/, жалбоподателят към момента се намира в Затвора – гр.Варна. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК, вр. § 4б, ал.1 ДР ЗИНЗС, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт – заповед за първоначално настаняване по чл.58 ЗИНЗС, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, настоящият съдебен състав преценява, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.58 ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. и т.6 от Заповед № Л-01-41#1/17.10.2025г. на главния директор на ГДИН, в условията на разрешена от закона делегация - чл.13, ал.6 ЗИНЗС. Заповедта е постановена в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, съставляващи мотивите за постановеното първоначално настаняване, които са достатъчни за адресата да разбере волята на издателя и последиците на акта, както и за съда да упражни ефективен съдебен контрол. При издаване на заповедта обаче са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.58 ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.4 от закона, т.е. основен критерий за местоизпълнение на наказанието е постоянният адрес на осъдените на лишаване от свобода. Редът е регламентиран в Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, като в т.4.4 от нея е посочено, че в Затвора – гр.Варна и затворническо общежитие „Разделна“ се настаняват осъдените лишени от свобода от закрит тип, от област Варна. От приетото по делото удостоверение за постоянен адрес, издадено от Община Варна, безспорно се установява, че към датата на издаване на обжалваната заповед (считано от 23.10.2025г.) постоянният адрес на жалбоподателя е в гр.Варна, поради което приложима за преценката за първоначално настаняване на териториален принцип е именно т.4.4 от № Л-919/08.03.2017г., а не т.4.1. от нея. Действително към датата на влизане в сила на присъдата (определение за одобряване на споразумение № 91/07.10.2025г. по НОХД № •••/2025г.) и изпращането й за изпълнение от органите на ГДИН, жалбоподателят е бил с постоянен адрес на територията на [област], но в изпълнение на чл.35 АПК административният орган е бил длъжен преди да постанови акта за първоначално настаняване да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – да извърши проверка в регистрите на населението относно постоянния адрес на лишения от свобода. Тази преценка е дължима от компетентния да издаде акта орган, поради което информацията, подадена от мястото за лишаване от свобода, в което осъденият се е намирал към датата на влизане в сила на присъдата – в случая писмо рег.№ 292/10.10.2025г. от началника на Затвора – Варна, макар актуална към момента, не е обвързваща. От датата на влизане в сила на присъдата – 07.10.2025г., до датата на постановяване на обжалваната заповед – 11.11.2025г., е изминал повече от един месец, поради което зам.-главният директор на ГДИН е следвало да провери актуалността на данните за постоянен адрес на лишения от свобода, с оглед правилното прилагане на териториалния принцип и Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН. Противно на доводите в отговора по жалбата, в случая постоянният, а не настоящият адрес на жалбоподателя е в гр.Варна, а съгласно чл.58 ЗИНЗС именно постоянният адрес е определящ при първоначалното настаняване на лишените от свобода на териториален принцип. По изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на зам.-главния директор на ГДИН за издаване на нова заповед по чл.58 ЗИНС, като при новото произнасяне се извърши проверка за актуалния постоянен адрес на И. Ю. Я., [ЕГН] и съобразно вписания в регистрите на населението постоянен адрес, при спазване на Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН и изискването на чл.43, ал.4 ЗИНЗС, се определи мястото за лишаване от свобода, в което Я. да доизтърпи наказанието си. При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 1210лв., от които 10,00лв. държавна такса и 1200лв. адвокатско възнаграждение, което съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.12.2025г. е изплатено изцяло в брой. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия състав като основателно. По арг. от чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.78, ал.5 ГПК, при възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът дължи преценка доколко размерът му се явява справедлив и обоснован от обема на извършената работа и фактическата, и правна сложност на спора, като тази преценка се извършва при прилагане на обективните критерии, регламентирани в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е над минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не кореспондира с фактическата и правна сложност на случая, преценени по критериите в § 1а, ал.2, т.1, букви а) и б) и т.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. Делото е разгледано и е и приключило в едно открито съдебно заседание, спорните факти и приложимата правна уредба не обуславят висока фактическа и правна сложност на спора. В тази връзка следва да се съобрази и че делото е разпределено с коефициент на тежест „0,6“, който видно от Приложение към Правилата за оценка на натовареността на съдиите го определя с ниска фактическа и правна сложност (при максимален коефициент за натовареност за основни дела 2,1 - за делата по ЗДДС и минимален 0,6). По изложените съображения съдът приема, че възнаграждение, определено в предвидения минимален размер - 511,29 евро (1000лв.), се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА. При спазване на правилата на чл.11, ал.2, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 5,11 евро за държавна такса и 511,29 евро адвокатско възнаграждение, или общо 516,40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет цента). Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав