Решение № 39 от 21.2.2025 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 545/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Ш., с адрес: гр. ••••••••••••, против „Би Си Индъстрис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново“ № 7, с ЕИК: 204917386, с която са предявени обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ, вр. чл. 226, ал. 3 КТ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение с ответника, въз основа на сключен между тях на 19.10.2023г. трудов договор, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, на длъжност „ръководител отдел доставки“, с място на работа комплекс „Голдън Ай“ в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград. Трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя преди изтичане на 6-месечния срок на изпитване, а заповедта за прекратяването и трудовата си книжка ищцата получила на 18.03.2024г., след като сезирала Инспекцията по труда. Ищцата твърди, че на 23.02.2024г. отишла на работа, където била уведомена от главния мениджър А.Б., че „от днес не е на работа“ и че от отдел „Човешки ресурси“ ще се свържат с нея, когато бъдат оформени документите за прекратяване на трудовото правоотношение – заповедта за прекратяване и трудовата й книжка, която била при работодателя от момента на постъпването й на работа. Тъй като 23.02.2024г. бил ден петък, ищцата очаквала, че в понеделник ще й се обади представител на работодателя, за да си получи оформените документи. Това не се случило, поради което ищцата изплатила до ответника няколко имейла, на които не получила отговор. Затова, за задържането на документите й ищцата сезирала Инспекцията на труда, със сигнал с вх. № 24024470 от 13.03.2024г. Едва след подаването на сигнала, ищцата получила чрез куриер на 18.03.2024г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата си книжка, в които било вписана като дата на прекратяването датата 26.02.2024г. На 18.03.2024г. - датата, на която ищцата получила трудовата книжка и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тя посетила Бюрото по труда в гр. Свиленград, за да се регистрира като безработна, но била уведомена, че след като не се явява в 1- седмичния срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, вписана в заповедта - 26.02.2024г., то нямало да й бъде определено и изплащано обезщетение за безработица. Въпреки това ищцата се регистрирала като безработна в Бюрото по труда, но за периода 19.03.2024г. – 01.04.2024г. не получила обезщетение за безработица. След подадения от ищцата сигнал Инспекцията на труда извършила проверка на ответника, в резултат на която последният й изискал трудовата книжка за корекция, с писмо от 08.05.2024г. Ищцата изпратила на ответника трудовата си книжка на 15.05.2024г., а на 21.05.2024г. я получила обратно, коригирана, така че като датата на прекратяване на трудовото правоотношение била вписана датата 18.03.2024г. (датата, на която ищцата фактически получила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение). Ищцата поддържа, че първоначално вписаната в заповедта за прекратяването и в трудовата й книжка дата на прекратяване на трудовото правоотношение - 26.02.2024г. не е вярна. Вписвайки тази дата, работодателят вписал неверни данни в трудовата книжка, относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като същото следвало да се счита прекратено от 18.03.2024 г. – датата на връчване на заповедта, по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Вписването на неверни данни в заповедта и в трудовата книжка обословило и задържането на последната за поправката й, вследствие на предписания, дадени на ответника от Инспекцията по труда. В резултат на вписването на неверни данни в трудовата книжка и нейното задържане, ищцата претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Претърпените от ищцата имуществени вреди се състояли в неполучено брутно трудово възнаграждение и допълнителни материални стимули в общ размер на 4421, 63 лв., изчислено за 17 работни дни - за периода 23.02.2024г. – 18.03.2024г. и в неполучено обезщетение за безработица за периода 19.03.2024г. – 01.04.2024г. в размер на 200, 00 лв. Ответникът дължал на ищцата и сумата 233, 95 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 1 ден за 2024г. Претърпените от ищцата неимуществени вреди се състояли в следното: След като била уведомена за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата се чувствала обидена и разочарована, тъй като от момента на сключване на трудовия договор изпълнявала съвестно трудовите си задължения, оставала след работно време и дори работила от вкъщи. Неочакваното за ищцата прекратяване на трудовото правоотношение било унизително за честта и достойнството й. Напрежението, свързано с прекратяване на трудовото правоотношение и задържането на документите й довело до негативни емоции и безсъние, и отключило у ищцата заболяване – нарушение на вестибуларната функция. Освен това, ищцата имала потребителски кредит с месечна вноска 850 лв., а напуснала предишната си работа заради по-високото възнаграждение, предлагано от ответното дружество. Поради изложеното, с исковата си молба ищцата иска от съда: 1/. Да осъди ответника да й заплати, на основание чл. 226, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ, сумата 4421, 63 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в резултат от вписаните неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищцата, относно датата на прекратяване на трудовия договор, и от задържането на трудовата книжка, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода 23.02.2024г. – 18.03.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда - 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/. Да осъди ответника да й заплати, на основание чл. 226, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ, сумата 200, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в резултат от вписаните неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищцата, относно датата на прекратяване на трудовия договор, и от задържането на трудовата книжка, изразяващи се в неполучено обезщетение за безработица за периода 19.03.2024г. – 01.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда - 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане; 3/. Да осъди ответника да й заплати, на основание чл. 226, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ, вр. чл. 226, ал. 3 КТ, сумата 3000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от вписаните неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищцата, относно датата на прекратяване на трудовия договор, и от задържането на трудовата книжка, изразяващи се в претърпян стрес, негативни емоции, довели до безсъние и отключили неврологично заболяване в периода 23.02.2024г. – 21.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда - 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/. Да осъди ответника да й заплати, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата 233, 95 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 1 ден за 2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда - 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане. Ответникът, в срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Ответникът счита исковете за недопустими, поради липса на правен интерес. Доколкото правният интерес от предявяване на осъдителните искове се извежда от твърденията на ищеца, съдът намира така направено възражение за неоснователно, поради което исковете подлежат на разгледане по същество. Ответникът твърди, че заплатил на ищцата трудово възнаграждение за периода 26.02.2024г. – 18.03.2024г., въпреки че тя не била на работа и не полагала труд, както и й заплатил обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. По този начин работодателят демонстрирал своята добросъвестност и отчел, че допуснал грешка при вписване на датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че е задържал незаконно трудовата й книжка след прекратяването на трудовия договор. Твърди, че ищцата не потърсила от работодателя трудовата си книжка, респ. не й било отказвано предаването й. Трудовата книжка на ищцата и „другите й документи“ се намирали през цялото време в работното място на ищцата, където тя имала възможност да си ги получи, но не се явила. Затова ищцата била търсена от ответника, но не си вдигала телефона. Оспорва и твърденията на ищцата за претърпени от нея вреди, като счита, че тя не е претърпяла каквито й да е вреди във връзка с оформянето на трудовата й книжка след прекратяването на трудовия договор. Освен това, липсвала причинно-следствена връзка между твърдените вреди и поведението на работодателя. Поради изложеното, ответникът иска от съда отхвърляне на всички предявени искове. В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен процесуален представител, оттегля иска за заплащане на сумата 4421, 63 лв., както и иска за заплащане на сумата 233, 95 лв., поради извършено плащане на тези суми на 04.10.2024г. (след подаване на исковата молба). Поддържа акцесорните искове за заплащане на законната лихва върху двете суми, считано от подаването на исковата молба в съда - 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане. Поддържа и останалите искове, като по нейно искане е допуснато увеличение на размера на исковата й претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено обезщетение за безработица за периода 19.03.2024г. – 01.04.2024г., от 200, 00 лв. на 709, 20 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба - 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски. С влязло в сила определение от 15.10.2024г. производството по делото е частично прекратено – по отношение на иска за заплащане, на основание чл. 226, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ, на сумата 4421, 63 лв., и иска за заплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, на сумата 233, 95 лв. – поради оттегляне на тези искове. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа отговора, като оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Съдът, като взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: С доклада по делото, Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на трудово правоотношение между страните в периода 19.10.2023г. – 18.03.2024г., по трудов договор, сключен между тях на основание чл.67, ал.1 КТ - със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, прекратен от последния в изпитателния срок. Представена е с исковата молба Заповед № 70/HR/23.02.2024г. от „Би Си Индъстрис“ ЕООД, с която се прекратява трудовото правоотношение със С. Г. Ш., на длъжност „Ръководител отдел доставки“, на основание чл.71, ал.1 от КТ - едностранно от работодателя, без предизвествие, преди изтичане на срока за изпитване. В заповедта е вписано, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 26.02.2024г. и че С. Г. Ш. е получила препис от заповедта на 18.03.2024г., което е удостоверено с нейния подпис. Представен е и изходящ от С. Г. Ш. сигнал с вх. № 24024470 от 13.03.2024г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, в който е посочила, че е сключила с ответника Трудов договор № 196 HR/19.10.2023г., на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, с който е била назначена на длъжност „Ръководител отдел доставки“, с място на работа: офис на работодателя, находящ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, извън регулация, комплекс „Голдън Ай“ № 1. Посочила е в сигнала, че е изпълнявала трудовите си задължения до обяд на 23.02.2024г., когато й било съобщено от управителя А.Б., че повече няма да работи там. Посочила е също, че тъй като била на договор със срок за изпитване, „приела това за нормално“. Обяснено й било от управителя А.Б., че от „Човешки ресурси“ ще се свържат с нея, за да й връчат заповедта за прекратяване на трудовия договор и трудовата й книжка, находяща се на съхранение при работодателя, но до датата на депозиране на сигнала това не било сторено. На изпратените от нея до управителя и до преките й началници имейли от 27.02.2024г. не й било отговорено. На 11.03.2024г. ищцата получила от ответника банков паричен превод в размер на 4988, 29 лв., с основание за плащането „02.2024 – 01.02.2024г.“, като не било ясно какво се включва в тази сума, още повече, че работодателят никога не й бил давал фишове за заплата. Поведението на работодателя било пречка за ищцата да започне нова работа или да се регистрира в Бюрото по труда. С оглед на изложеното, със сигнала си ищцата е поискала от Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково да извърши проверка и да разпореди на работодателя да й предаде трудовата книжка и заповедта за прекратяване на трудовия договор, и да й заплати дължимите възнаграждения по договора. Видно от представеното писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково до С. Г. Ш. с изх. № 24035740 от 24.04.2024г., по сигнала е била извършена проверка, при която е констатирано, че Заповед № 70/HR/23.02.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и ответника е връчена на работника/служителя на 18.03.2024г., видно от приложена към заповедта разписка от лицензиран пощенски оператор – „Спиди“, което обстоятелство било удостоверено и от самия работник/служител с подписа му върху заповедта. Предвид тази констатация, Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково е уведомила С. Г. Ш., че по силата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ моментът на прекратяване на трудовия й договор е получаването на писменото изявление, в случая – заповедта на работодателя, т.е. датата 18.03.2024г. От писмото е видно също, че е констатирано и предаване от работодателя на ищцата на трудовата й книжка на същата дата – 18.03.2024г. С писмото ищцата е уведомена и за констатации, относно дължимите й се по договора възнаграждения и относно правото й да търси отговорност на работодателя по съдебен ред. На 18.03.2024г. ищцата е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ – Свиленград, видно от представената Регистрационна карта с рег. № 10017849. От заключението по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза (допълнително такова) става ясно, че размерът за обезщетението за безработица за периода 19.03.2024г. – 01.04.2024г., изчислено на база осигурителния доход на ищцата за предходните 24 месеца, е 709, 20 лв. С писмо с изх. № 59/07.05.2024г. ответникът „Би Си Индъстрис“ ЕООД е уведомил ищцата С. Г. Ш., че съгласно предписания от Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково за корекция на датата на освобождаването й от работа, е извършена такава, така че е подадена до ТД на НАП – Хасково информация за прекратяване на трудовия договор с дата на освобождаване 18.03.2024г. С писмото ответникът е поискал от ищцата да му предостави трудовата си книжка за корекция за вписване на новото обстоятелство. С писмо, изпратено на 15.05.2024г. и получено на 18.05.2024г., видно от разписки от „Еконт“ (л.30), ищцата е изпратила до ответника трудовата си книжка, с молба да бъде извършена корекцията и книжката да й бъде върната на посочения в молбата адрес за кореспонденция. Видно от представено извлечение от сайта на „Спиди“ ищцата е получила пратка на 21.05.2024г. и доколкото не се оспорва, че същата съдържа изпратената й от ответника трудова книжка, съдът приема, че на тази дата книжката е окончателно получена от ищцата. Представен е с исковата молба и заверен препис от трудовата книжка, видно от който в същата е направена корекция, относно вписания от ответника-работодател трудов стаж на ищцата – работник/служител, така че вместо трудов стаж от 4 месеца и 3 дни е вписан трудов стаж от 4 месеца и 25 дни, като вместо до 26.02.2024г. стажът й е изчислен до 18.03.2024г. (л.27 и л.28). Представена е с отговора кореспонденция между страните, извършена по електронната поща преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото тя касае обстоятелства, относими към прекратяването на трудовото правоотношение с процесната заповед, която не се оспорва, съдът не счита за необходимо да ги коментира. От ищцата е представено изходящо от нея писмо, изпратено на 27.02.2024г. по електроната поща до четири електронни адреса, за които не се спори, че са служебни адреси на работодателя (л.71). С писмото си ищцата е отправила искане да бъде поканена да си получи необходимите документи по прекратяване на трудовото правоотношение, както и да получи дължимите й възнаграждения и обезщетения по трудовия договор. Няма данни ищцата да е получила отговор на писмото. Представени са и приети като писмени доказателства два броя болнични листове, видно от които ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 15.05.2024г. до 17.06.2024г., заради заболяване с диагноза: „нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“. Болничните листове са издадени да послужат пред работодателя на ищцата „Алмонд Ленд“ ЕООД – с. Момково. По делото е разпитана като свидетел Е.А.П. колега на ищцата, с която са работили в „Алмонд Ленд“ ЕООД – с. Момково преди последната да напусне, за да започне работа при ответника, и с която и сега работили в „Алмонд Ленд“ ЕООД – с. Момково, считано от 02.04.2024г. Според показанията на св. Парушева, когато ищцата отново започнала работа при тях, тя била „съвсем различна като човек“ – била апатична, ставало й лошо, като постоянно й падало кръвното, за разлика от енергичния млад човек, който била по-рано. Свидетелят била запозната и с болничните листове на ищцата, съответно знаела за заболяването й. Относно причините за тази промяна, свидетелят възпроизвежда споделеното й от ищцата, че „ненадейното й освобождаване от работа за не е било някакъв срив“. Свидетелят е категорична, че освобождаването от работата, която ищцата вършела с желание и ентусиазъм, било много обидно за последната. Ищцата била обидена и от начина, по който й била казано, че е освободена от работа – че за пет минути трябва да напусне работното си място – тъй като по никакъв начин не била предизвикала такова отношение. По делото е разпитан и втори свидетел, ангажиран от ищцата, нейна приятелка от дълги години – Х.С.С.. Свидетелят посочва, че ищцата била много разстроена, че са я освободили от работа и че са искали да напусне за пет минути работното си място. Била обидена от начина, по който са я накарали да напусне работа. Според свидетеля, това се отразило и на здравето на ищцата – гадело й се, повръщало й се, виело й се свят, ходила по доктори. Свидетелят посочва още, че придружила ищцата до Бюрото по труда, където тя се записала като безработна, но й казали, че не може да ползва обезщетение, тъй като изпуснала седемдневния срок. От страна на ответника също е ангажиран свидетел – Д.М.Д., на длъжност „изпълнителен асистент на главния мениджър“ в ответното дружество. Свидетелят посочва, че имало забавяне при изпращането на документите на ищцата, тъй като имало смяна на HR – директорите в ответното дружество. Забавянето обаче било „поето от счетоводството“, като на ищцата били заплатени около 3000, 00 лв. Забавянето било от около две седмици, след което документите били подготвени и просто чакали някой да си ги вземе. Тъй като ищцата не ги потърсила, от дружеството търсили нея, но след като не я намерили, „накрая й ги изпратили чрез „Спиди“.Показанията на св. Добчева в частта, относно причините за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, не е необходимо да се коментират, доколкото прекратяването на трудовия договор не е предмет на спора. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано по делото, че е налице вписване на неверни данни в издадените на ищцата документи, по смисъла на чл. 226, ал. 1, т.2 от КТ. В процесния случай трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, съгласно който „До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие“. Т.е. безспорно, работодателят – ответникът е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. В такъв случай, съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ моментът на прекратяване на трудовия договор е моментът на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. На 23.02.2024г. работодателят - ответник е направил такова писмено изявление, като е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която е вписал като дата на прекратяването 26.02.2024г. Същата дата е вписал и като датата на прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищцата. За да се приеме за прекратено трудовото правоотношение на 26.02.2024г., то е следвало заповедта да се връчи на работника – ищец именно на тази дата. Установи се, че това не е сторено, следователно налице е хипотезата на чл. 226, ал. 1, т.2 от КТ – вписване на неверни данни, както в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, така и в трудовата книжка на ищцата, като неверните данни касаят датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Установи се също, че ищцата е получила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 18.03.2024г. и това всъщност е моментът на прекратяване на трудовия договор - чл.335, ал.2, т.3 от КТ. Спорно е по делото налице ли е несвоевременно издаване на необходимите на ищцата документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, по смисъла на чл. 226, ал. 1, т.1 от КТ. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГК, при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им, работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е "незабавно", т. е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен. След като задълженията по чл. 350 КТ станат изискуеми, работодателят изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е възможно и закъснението му се дължи на причина, за която той отговаря. Когато работникът или служителят е предал предварително трудовата си книжка на работодателя и тя е в негово държане, както е в случая, задълженията на работодателя да я оформи и да я предаде стават изискуеми в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. След като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение. С оглед цитираните постановки на горепосоченото Тълкувателно решение, още на 26.02.2024г. работодателят е трябвало да връчи на работника заповедта и трудовата книжка, така, както я е оформил първоначално (преди корекцията). След като не е връчил заповедта на 26.02.2024г., съответно не е прекратил трудовото правоотношение тогава (чл.335, ал.2, т.3 от КТ), то след тази дата работодателят не е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да предаде трудовата книжка на работника. Ответникът е изпаднал в забава едва на 18.03.2024г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение. На същата дата обаче, ведно със заповедта, ответникът е предал на ищцата и трудовата й книжка, макар с вписани неверни данни, относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Т.е. работодателят фактически е изпълнил задължението си по чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Следователно, в процесния случай не е налице хипотезата на чл.226, ал.1, т.1 от КТ до датата 18.03.2024г. Действително, по делото не се събраха доказателства за това, че след издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор работодателят е поканил работника с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Не се доказаха и твърденията на ответника, че е търсил ищцата, но тя не отговаряла на телефонните обаждания. Всичко това обаче се явява ирелавантно в случая, доколкото в деня на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е предал на работника трудовата му книжка. В случая обаче е налице хипотезата на чл.226, ал.1, т.1 от КТ, т.е. задържане на трудовата книжка на ищцата в периода от 15.05.2024г. (датата на която ищцата е изпратила на ответника трудовата книжка за вписване на корекцията, съгласно предписанието на Дирекция „Инспекция по труда“) до 21.05.2024г. (датата на която ищцата е получила коригираната от ответника трудова книжка). В този периода ищцата е била лишена от трудовата си книжка, която безспорно е „необходим документ, удостоверяващ факти, свързани с трудовото правоотношение“ по смисъла на чл.226, ал.1, т.1 от КТ, поради виновното поведение на ответника и вредите, причинени й в този период, поради факта на задържането, подлежат на обезщетяване от работодателя. Ищцата поддържа, че в периода след прекратяване на трудовия договор, т.е. от 19.03.2024г. до 01.04.2024г. е претърпяла имуществени вреди в размер на 709, 20 лв., изразяващи се в неполучено обезщетение за безработица. В периода на тази искова претенция е налице вписване на неверни данни в издадените на ищцата документи, по смисъла на чл.226, ал.1, т.2 от КТ, поради което и съгласно тази разпоредба работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника. Съгласно чл.226, ал.3 от КТ, обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Установи се, че началната дата на периода на исковата претенция – 19.03.2024г. е първият ден след регистрацията на ищцата в Дирекция „Бюро по труда“ – Свиленград. Не се спори, а и не се ангажират доказателства, че от регистрирането на ищцата в Дирекция „Бюро по труда“ – Свиленград до 01.04.2024г., тя не е получила обезщетение за безработица. Затова, съдът приема, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.226, ал.3, вр. чл. 226, ал.1, т.1 от КТ, а именно: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) вписване на неверни данни в трудовата книжка на ищцата; 3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между вписването на неверни данни в трудовата книжка и причинените вреди. Ето защо, искът за присъждане на сумата 709, 20 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищцата обезщетение за безработица за периода от 19.03.2024г. до 01.04.2024г., ще се уважи изцяло. Ищцата претендира и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 23.02.2024г. – 21.05.2024г. Както се посочи по-горе, трудовото правоотношение между страните е прекратено на 18.03.2024г., поради което работодателят не носи отговорност за претърпени от работника/служителя вреди преди тази дата. След прекратяването на трудовото правоотношение до крайната дата на периода на исковата претенция, установи се от събраните по делото писмени доказателства и показания на ангажираните от ищцата свидетели, че последната действително е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на обида и разочарование, накърнени чест и достойнство, негативни емоции и физическо заболяване. Всичко това обаче е било вследствие на освобождаването й от работа, както се установи от свидетелските показания. За прекратяване на трудовото правоотношение обаче работодателят няма вина, доколкото е упражнил законното си право да го прекрати едностранно и без предизвествие, и това право не е оспорено от ищцата. Не може да се вмени на работодателя вина за начина, по който той е упражнил това свое право, доколкото липсват доказателства за негово противоправно поведение в тази връзка. Не може да се търси отговорност от работодателя за субективните усещания и възприятия на ищцата на факта, че е освободена от работа. По делото липсват доказателства претърпените от ищцата неимуществени вреди да са в причинно - следствена връзка с незаконното задържане на трудовото й книжка и вписването на неверни данни в нея и в заповедта за прекратяване на трудовия договор. При това положение работодателят не носи отговорност за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Ето защо, искът за присъждане на сумата 3000, 00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.02.2024г. до 21.05.2024г., ще се отхвърли. Относно акцесорните искови претенции – за заплащане на законна лихва върху сумите 4421, 63 лв. и 233, 95 лв., считано от подаването на исковата молба в съда до окончателното им плащане, по делото се установи по безспорен начин обстоятелството, че претендираните от ищцата задължения на ответника са погасени, поради което и те не съществуват към настоящия момент. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради което и безспорно следва да бъде отчетен факта, че задълженията за претендираните суми от 4421, 63 лв. и 233, 95 лв. са погасени и към настоящия момент не съществуват. Предвид изложеното, доколкото исковете за главници са оттеглени, като погасени чрез плащане в хода на процеса, следва да се уважат предявените акцесорни искове за лихва за забава върху вземанията (чл. 86, ал.1 от ЗЗД), тъй като ищцата е поискала присъждане на законна лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът не претендира такива, поради което и не следва да му се присъждат. Ищцата претендира разноски и се установи, че е направила такива в размер на 2000, 00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете на ищцата ще се присъдят разноски в размер на 1282, 70 лв. Следва да се отбележи, че този размер е съобразен с цената на исковете, по отношение на които производството бе частично прекратено. Това е така, тъй като когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, в случая извършено плащане в хода на процеса, ищецът има право на направените разноски и респ. не носи отговорност за сторените от ответника разноски в тази част. В случая безспорно, ответникът не е изплатил претендираните от ищеца суми преди подаване на исковата молба и с това свое поведение е дал повод за предявяването на иска. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски определени върху пълния размер на заявените претенции. От друга страна, в тежест на ищеца не следва да се възлагат разноски за тази част от иска, за която производството е прекратено. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС /Определение № 60370 от 22.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1549/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК/. С оглед изхода на спора ответникът дължи заплащането на държавната такса в размер на 50, 00 лв. - по уважения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер и държавната такса в размер на 226, 87 лв. – по исковете, по отношение на които делото е частично прекратено (като сбор от държавни такси от 176, 87 лв. и 50, 00 лв.). В тежест на ответника следва да се възложат и разноските за експертиза в размер на 400, 00 лв., които са поети от бюджетните средства на съда. Водим от гореизложеното, Съдът