Решение № 187 от 20.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 803/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 3498 от 5.06.2025г. по гр.д. № 14 343/ 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 4 състав „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София е осъдено да заплати на А. Д. В. от гр.София : на основание чл. 405 от КЗ сумата 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 44012952100156, образувана по договор за имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“, сключен с полица № 440120213142892/ 2.12.2020 г. за настъпило в периода 19.04.2021г. - 21.04.2021г. застрахователно събитие „Кражба“ на лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, модификация 2.0 TFSI tiptronik, рег. № •••, рама WAILFAFP7CA049243, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 30.11.2021г. до окончателното и изплащане ; на основание чл. 409 от КЗ сумата 534.44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 18.09.2021г. до 30.11.2021г. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно и необосновано. Погрешно съдът приел за достатъчно само външното съответствие на ключа и дистанционното устройство, представени при сключване на договора и при заявяване на щетата, за да обоснове извод за идентичност на двете заключващи устройства. Неправилен бил и последвалия извод, че те не са идентични. Освен това съдът не се произнесъл по възражението за подзастраховане, като съгласно чл. 389 от КЗ обезщетението следвало да бъде намалено пропорционално, в съотношение между застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество. Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Ответницата по въззивната жалба А. Д. В. от гр.София в писмения отговор я оспорва като неоснователна. Доводите на съда относно настъпването на застрахователното събитие, както и за наличието на обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя да плати застрахователно обезщетение били последователни и базирани на събраните по делото доказателства. Въпреки указаната му доказателствена тежест ответникът не доказал нито едно от възраженията си, включително и наличието на основание за „изключен риск“. Молбата към съда е да потвърди решението. Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното. В исковата молба ищцата А. Д. В. от гр.София твърдяла, че с комбинирана застрахователна полица № 440120213142892/ 2.12.2020 г. сключила с ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София договор за имуществена застраховка „Каско +“, кауза „Пълно каско“ на собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, с рег. № ••• със срок на действие от 5.12.2020 г. до 23:59 ч. на 4.12.2021г., със застрахователна сума 26 000 лева. В периода 19.04.2021г. - 21.04.2021г., автомобилът бил противозаконно отнет на паркинга пред бл. 622, ж.к.„Люлин“, гр. София, за което тя незабавно уведомила органите на МВР. Досъдебното производство № 3384 ЗМК 602/2021 г. на 09 РУ на МВР било спряно поради неразкриване на извършителя. По образуваната при щета № 44012952100156 застрахователят постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, като посочил, че поради липсата на категорични доказателства не било възможно да извърши преценка за спазването от застрахованата на всички задължения по общите условия. При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати, както следва : на основание чл. 405 от КЗ сумата 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 44012952100156, образувана по -3- договор за имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“, сключен с полица № 440120213142892/ 2.12.2020 г. за настъпило в периода 19.04.2021г. - 21.04.2021г. застрахователно събитие „Кражба“ на лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, модификация 2.0 TFSI tiptronik, рег. № •••, рама WAILFAFP7CA049243, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 30.11.2021г. до окончателното и изплащане ; на основание чл. 409 от КЗ сумата 534.44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 18.09.2021г. до 30.11.2021г. В писмения отговор ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София оспорил исковете. Оспорил твърденията на ищцата, че автомобилът е бил отнет противозаконно на посочените в молбата дата, час и място. Застрахованата не предоставила вярна и точна информация за обстоятелствата, при което е настъпило застрахователното събитие. Автомобилът не бил стопанисван с грижата на добър стопанин, бил оставен незаключен и необезопасен. Размерът на претенцията бил значително завишен, и било налице надзастраховане. Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни. Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната. В договор за имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“, сключен с полица № 440120213142892/ 2.12.2020 г. А. Д. В. от гр.София застраховала при „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, модификация 2.0 TFSI tiptronik, рег. № •••, рама WAILFAFP7CA049243, със застрахователна сума 26 000 лева. Валидността на застраховката била от 00:00 часа на 5.12.2020 г. до 23:59 часа на 4.12.2021 г. Удостоверение изх. № 3384 26475/ 8.07.2021 г., издадено от 09РУ- СДВР е издадено в уверение на това, че на 21.04.2021 г. А. Д. В. е заявила, че за времето от около 12:00 часа на 19.04.2021 г. до около 11:05 часа на 21.04.2021 г. противозаконно е отнет лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, с рег. № •••, цвят тъмносин, рама WAILFAFP7CA049243, който е бил обявен за общодържавно издирване. Образуваното досъдебно производство 3384 ЗМК- 602/21 г. по описа на 09РУ- СДВР е било спряно с постановление от 18.06.2021 г. по пр.пр. № 12150/ 2021 г. на прокурор от Софийската районна прокуратура. В писмо с изх.№ О-92-12946/ 14.10.2021 г. „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД уведомило А. Д. В., че по подадено уведомление от 21.04.2021 г. за настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Каско +“, с полица № 440120213142892 е регистрирана застрахователна претенция № 44012952100156. Поради липсата на категорини доказателства застрохователят не можел да извърши преценка дали застрахованият е спазил всички свои задължения по общите условия, неспазването на които представляват самостоятелно основание за отказ за изплащане на обезщетение. На основание изложеното не били налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение и бил постановен отказ по щета № 44012952100156. В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, по отношение на основателността й приема следното. Правното основание на главния иск е чл. 405, ал. 1 от КЗ. Исковата претенция е основана на твърдението, че при валидно възникнало между страните правоотношение, по силата на което ответникът поел задължението да обезщети ищеца за вредите, настъпили вследствие на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по смисъла на Раздел ІІ, т.2.2.1 от общите условия за застраховка на МПС („Каско“) - „кражба на цяло МПС“, застрахователят неоснователно отказал да плати дължимата сума. Формалният отказ на застрахователя да плати обезщетение е основан на клаузата на т. 10.8. от Общите условия, който го освобождава от това задължение в случаите когато застрахованият не е изпълнил свое задължение, произтичащо от общите условия, вследствие на което настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите, или се попречи на установяването на причините за застрахователното събитие, размера на действителните вреди, обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/ или определяне на застрахователното обезщетение. Принципно положение в съдебните производства по спорове относно застрахователно обезщетение е, че тежестта на доказване е разпределена между застрахования и застрахователя с оглед установяването на онези факти, от които всеки един от тях черпи благоприятни за себе си правни последици. Застрахованият трябва да докаже съществуването на валиден застрахователен договор, настъпването на конкретния покрит според условията на договора риск, наличието на претърпени вреди и техния -5- размер, причинно-следствената връзка между събитието и вредите. Застрахователят следва да установи фактите, които го освобождават от отговорност или му дават право да откаже плащането - изключени рискове (събитието попада в списъка с изключения, при които не се дължи плащане) ; неизпълнение на договорни задължения от застрахования ; причинна връзка (неизпълнението на застрахования е оказало влияние върху настъпването или размера на вредите) ; груба небрежност или умисъл, ако се позовава на тях, за да освободи себе си от отговорност. Страните не спорят, че са били обвързани в правоотношение, валидно възникнало по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ на лек автомобил. Спорът е пренесен пред настоящата инстанция във връзка с оплакванията на въззивника срещу неправилните, според него, изводи на съда, с които са отхвърлени доводите за изключен от застрахователното покритие риск поради непредставянето от застрахования на вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. При изложените в исковата молба твърдения генералното възражение на ответника е основано на липсата на основания за ангажиране на отговорността му, тъй като липсват доказателства, които да установяват, че автомобилът е бил отнет на посочените дата, час и място по описания в молбата начин. В подкрепа на твърденията си ищцата, която носи доказателствената тежест да установи фактите, на които основава своята претенция, е представила фотокопия от документите, съдържащи се в досъдебно производство № 3384 ЗМК- 602/21 г. по описа на 09РУ- СДВР и в пр.пр. № 12150/ 2021 г. на Софийската районна прокуратура. След обсъждането на тези доказателства единственият факт, който може да се приеме за безспорно доказан е, че на 21.04.2021 г. в 11:40 часа в 09РУ- СДВР е било регистрирано съобщение за извършено престъпление, в което А. Д. В. заявила, че на 19.04.2021г. около 12:00 часа е паркирала въпросния автомобил на адрес : •••, на 21.04.2021 г. около 11:05 ч. установила, че същият липсва. Според докладната записка на инспектор И. И. автомобилът бил обявен за международно издирване, от извършените оперативно издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия не били установени охранителни камери, както и свидетели и местонахождението на инкриминирания автомобил. В контекста на изложеното напълно обосновано е възражението на ответника в писмото от 14.10.2021 г. (т.І, л. 144), че „данни за твърдяното събитие се черпят единствено от уведомлението за щета“ и не може да се установи нито на коя дата е бил откраднат автомобила, нито къде е бил паркиран, нито че при напускането му собственикът го е заключил и е привел в действие защитните системи. Тези факти и обстоятелства биха могли да бъдат установени в настоящия процес и посредством показания на свидетели, но такива не са били ангажирани. При липсата на други доказателства, които установяват по категоричен начин осъществяването на релевантния факт - точното време и място на настъпване на застрахователното събитие, всякакво съмнение или подозрение за проява на груба небрежност или нарушение на задължението да не създава предпоставки за увеличаване на риска от страна на застрахованата, които имат отношение към противозаконното отнемане на автомобила, биха отпаднали с факта на предаването на оригиналния контактен ключ на автомобила при регистрирането на застрахователната претенция, предвид обстоятелството, че при сключването на договора във „въпросник с анализ на клиентските нужди съгласно чл.325а от КЗ“ (т.І, л.277) тя декларирала, че разполага „с брой оригинални ключове : 1“. В подкрепа на тезата, че в конкретния случай застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щетата, и за целите на насрещното доказване, ответникът е поискал назначаване на вещи лица. В съдебното заседание на 26.03.2025 г. е прието заключението на автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица Т. Т. и Д. Б., в което предмет на изследване са предадените от ищцата при регистрирането на застрахователната претенция два контактни ключа с прикачени към всеки от тях дистанционни за аларма - единият от които с червен „паник-бутон“, а другия без „паник-бутон“. Експертите са категорични в извода, че те „не са оригинално произведени за л.а. „Ауди Q5“ с рег. № ••• и рама WAILFAFP7CA049243“, а в намерената информация в сервизната история на автомобила не се съдържали данни за изготвяне на дубликати на ключове. Изтъкнали, че специализираният софтуер на автосервизите „Ауди“ не позволявал изтриване на данни с изключение на т.нар. „обучаване на ключа“, като след процедурата на обучаване, ключът оставал с новите данни, както и че нямало практика такъв ключ „да се издаде“ не от „Ауди“, а от ключар, който е в асоциацията на ключарите. При изслушването им в съдебното заседание дали подробни обяснения във връзка с категоричното си заключение, че „тези ключове не са оригинални и не са за този автомобил, още от самото начало, когато са се появили тези ключове като факт по делото“. Вещото лице Д. Б.- ръководител на сервиз „Порше София Запад“, обяснил, че всеки един автомобил на „Ауди“ винаги пристига от завода с три ключа - единият се водел сервизен, а другите изглеждали като изследваните два ключа. Програмата на ключовете била кодирана и имала първата заводска окомплектовка на всеки един автомобил „Ауди“ как е излязъл от завода, с кой номер -7- двигател, с кой номер скоростна кутия, с кои ключове. Като проверили това нещо установили, че не съвпада с тези ключове, които са в момента. В сервизната история на конкретния автомобил нямало никъде информация за сервизна операция „подмяна ключове“, а ако е имало такава, тя се намирала в сервизната история и това е щяло да стане в оторизиран сервиз, но такова нещо не се било случвало. Категоричният извод на експертите, че контактните ключове, които ищцата е предоставила на ответника при регистрирането на застрахователната претенция, не са оригинално произведени за застрахования автомобил, и че в „сервизната история“ на автомобила липсват данни за изработването на нов ключ, предизвиква обосновано съмнение относно начина на извършване на твърдяното противозаконно отнемане, тъй като не изключва напълно допустимата вероятност на неустановена дата и неуточнено място автомобилът да е бил приведен в движение посредством оригиналния контактен ключ, който се е намирал при ищцата. В контекста на изложеното неубедителни са доводите в отговора на въззивната жалба относно ноторния факт, че „дубликати на ключове за автомобили се изработват законно в множество ключарски ателиета, а не само в официалния сервиз и вносител за България“, както и че при закупуването на автомобил „втора употреба“ няма „база данни, за да се установи…дали ключовете за същия са тези, с които автомобила е произведен или не“. Няма никакви основания компетентността и добросъвестността на вещите лица да бъде поставена под съмнение, предвид възможна тяхна заинтересованост, поради което развитите в заключението констатации следва да бъдат кредитирани напълно. От гледна точка на правилата на доказване тези констатации имат значението на доказателствен факт (индиция), който стои във връзка на зависимост с релевантния за спорното право факт и опровергава твърдението на ищцата, че този факт - противозаконното отнемане на автомобила, се е осъществил на посочените в молбата дата и място и по описания начин. В заключение, съдът приема, че при съобразяването им в тяхната съвкупност посочените косвени доказателства постигат в максимална степен целта на насрещното доказване, тъй като разрушават сигурността, че подлежащият на доказване от ищцата правнорелевантен факт се е осъществил. Крайният извод, който произтича от обсъждането на изложените факти и обстоятелства е, че ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване настъпването, при действието на договора, на застрахователно събитие, което съставлява покрит според условията на договора риск, поради което и за застрахователя не е възникнало задължението да плати застрахователно обезщетение. В съответствие с този извод искът с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск, предявен на основание чл. 409 от КЗ. Поради несъвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд решението следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Решението следва да бъде отменено в частта за разноските, като бъде постановено ново решение, с което ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените в първоинстанционното производство разноски за депозит, внесен за автотехническата експертиза в размер на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 540 лева, или общо сумата 740 лева, която сума при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) е 378.36 евро. При този изход на спора ответницата по въззивната жалба дължи на въззивника разноските, направени в настоящата инстанция, които съгласно списъка по чл. 80 от ГПК са 530.69 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което в съответствие с чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, е в размер на 540 лева, или общо сумата 1 070.69 лева, която сума при превалутирането й на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.) е 547.44 евро. По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав