Решение № 97 от 23.6.2023 г. на Районен съд - Силистра по дело № 202/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Е. П. Т. от гр.С., ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление № 35/20.03.2023г., издадено от М. Т. - заместник-кмет на община С., с което на жалбоподателката, на основание чл.57, ал.1, т.4 от Наредбата за опазване на обществения ред в община С., е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 36, т.3 от същия подзаконов нормативен акт. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразно ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, като се подчертава, че Наредбата, съгл. чл. 8 от ЗНА, няма силата на закон, а следва да урежда неуредени обществени отношения, предвидени в по-високия по степен нормативен акт. Посочва се, че случаите, в които паркирането е забранено, са изрично регламентирани в ЗДвП, а въпросната Наредба противоречи на посочения приложим закон. Подчертава се, че в разпоредбата на чл. 94, ал. 3, изр. „второ“ от ЗДвП изрично се допуска паркиране върху тротоарите, с посочените изисквания в тази насока като отстоЯ.ие на МПС-то и разстоЯ.ието, което следва да се остави за преминаване на пешеходците. Подчертано е, че максималният размер на глобата по ЗДвП е 200 /двеста/ лева, което е в разрез с регламентираните параметри на посоченото административно наказание в Наредбата, където се предвидени много по- високи наказания, а в случая е наложена и глоба в размер на 300 /триста/ лева. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради несъответствие между фактическото и правно описание на нарушението, липса на компетентност на наказващия орган и липса на доказателства актосъставителят П. да е лице на длъжност в служба, натоварена от кмета на общината да изпълнява функцията по контрол за спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства в населените места. Изложени са доводи за несправедливост на наложеното наказание и за наличие на маловажен случай. Моли се за отмЯ.а на НП изцяло и сторените по делото разноски. Алтернативно се моли за изменение на НП за намаляване размера на наложената глоба, както и присъждане на направените по делото разноски. Пред съда, в първото съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. В. Х., който поддържа жалбата по изложението в нея съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган – заместник-кмета на Община С. – М. Т., се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна. Изразява позиция за спазване изискванията на закона относно оправомощаването му от кмета на общината да издаде НП и за установеност на нарушението. Подчертава, че процесният тротоар, върху който е бил паркиран автомобилът на жалбоподателката е широк около 2 метра и има достатъчно място за движение на пешеходци, когато е свободен, като разстоЯ.ията между намиращите върху него стълбове са от по 24 метра. Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се явява представител, не се представя становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка становищата и доводите на страните и въз основа на закона, намира за установено следното: Жалбоподателката Т. живее в гр.С., на ул. „Г. С.“, дом №..., пред който има тротоар с широчина около два метра. Същата притежава и респ. управлява л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № СС4598 АН, сив на цвят, който паркира пред дома си. На дата 27.02.2023г. св. Я. П. и св. А. К. – инспектори в отдел „Инспекторат“ при Община С., при обход улиците на града в изпълнение на възложената им задача за установяване на неправилно паркиране на автомобили, установили, че към 09.40 ч. на ул. „Г. С.“ автомобилът на жалбоподателката е паркиран изцяло на тротоара пред дома и с №..., с четирите колелета върху тротоарната площ, и не оставено място за преминаване на пешеходци. Направили снимки в посочения ден и час на местоположението на автомобила. Св.П. съставил фиш № 00000004091/27.02.2023г. за налагане на глоба в размер на 30 лева за неправилно паркиране, квалифицирано като нарушение по чл.36, т.3 от Наредбата за опазване на обществения ред и и чистотата в община С. (НООРЧОС). Поставил уведомление за неправилно паркиране на МПС № 00000002389/27.02.2023г. и за издадения фиш за глобата. Два часа по-късно жалбоподателката се явила в общината и оспорила посоченото нарушение, поради което и бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 18/28.02.2023г. от св.Я. П.. В обстоятелствената част на адм. обвинение е отразено, че жалбоп. Т. е паркирала неправилно л.а. върху пешеходната зона на датата 27.02.203г. в 09.40ч., с което препятства нормалното и свободно придвижване на гражданите по отредената за целта общинска пешеходна зона, която е публична общинска собственост по смисъла на ЗОС, с посочване квалификацията на чл.36, т.3 от (НООРЧОС). Издаденият фиш бил анулиран съобразно разпоредбата на чл.39, ал.3 ЗАНН. При предявяване на акта жалбоподателката вписала, че ще направи възражения, и екземпляр от АУАН и бил надлежно връчен. Последвало издаване на процесното НП, изцяло възпроизвеждащо съдържанието на акта като фактически и правни рамки на адм.обвинение, и на основание чл.57, ал.1, т.4 от Наредбата е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в установените от процесуалния закон срокове и от оправомощени за това длъжностни лица. Приобщените по делото писмени доказателства – Заповед № ЗК- 732/11.05.2022г. на кмета на община С., длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ в отдел „Инспекторат“ при Община С. и Заповед № ЗК-1846/29.11.2016г. на кмета на общината за делегиране правомощието на заместник-кмета – М. Т. да издава наказателни постановления съобразно регламентираното в чл.22, ал.5 ЗМСМА правило, очертават възраженията за липса на компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган като неоснователни. АУАН и НП съдържат изискуемите по закон реквизити за описание на фактическите обстоятелства по случая и квалификацията на същите като предвидени в посочения подзаконов нормативен акт нарушения. Налице е и безспорна установеност на вмененото нарушение, описано достатъчно точно и ясно в акта и в НП, предвид което доводът на защитата за разминаване на описаното с действителното фактическо положение следва да се остави без уважение. При обсъждане на събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания се изяснява, че в процесния ден жалбоподателката е паркирала колата си изцяло на тротоара, предвиден за движение на пешеходците, и без да остави място за преминаването им. С разпоредбата на чл.36, т.3 от НООРЧОС се забранява паркирането и преминаването на МПС през пешеходните зони, детските площадки, парковете и зелените площи, която разпоредба е съобразена със забраните от нормативния акт от по-висока степен – чл.98 от Закона за движението по пътищата. Съгласно чл.8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, но не може да създаде нормативна уредба, която не е съобразена с тази на закона и е в противоречие с него. В чл.21 ЗМСМА законодателят е фиксирал правомощията на общинските съвети, вкл. и това да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения (чл.21, ал.2). Същевременно няма нормативна забрана в акта на общинския съвет да се преповтарят разпоредби, съдържащи се в нормативен акт от по-горна степен, като по същество не се създават нови правила за поведение. В случая е видно, че в Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата в община С. (НООРЧОС) са пренесени правила, съдържащи се в Закона за движението по пътищата във връзка с неспазване на определено поведение, но откъм санкционните си разпоредби тази наредба не е съобразена с този специален закон, явяващ се по-висок по степен нормативен акт. Текстът на чл.57, ал.1, т.4 в Наредбата относно административните наказания „глоба“ и „имуществена санкция“ и техните граници е пренесен буквално от общия закон – чл.22, ал.4 ЗМСМА. Съгласно приложимата за нарушението по чл.98 ЗДВП санкционна разпоредба - чл.178е ЗДВП, административното наказание „глоба“ за съответния водач е от 50 до 200 лева, което не е съобразено от АНО при налагане на процесното наказание в размер от 300 лева, воден от установения в чл.57, ал.1, т. 4 от Наредбата максимален праг от 5000 лева, без наличие на долна граница. Предвид това размерът на наложеното наказание следва да бъде коригиран в съответствие с положението в по- високия по степен нормативен акт. При отчитане на събраните по делото доказателства и липсата на данни за други прояви от страна жалбоподателката по неспазване на обществения ред, които да я определят като системен нарушител или нарушението да е извършено в условията на повторност, съдът намира, че наказанието следва да бъде намалено до размера от 50 (петдесет) лева. Настоящият случай не се отличава с някакви специфики, които да го включват в категорията маловажен случай, поради което жалб. Т. следва да понесе отговорност за извършеното от нея административно нарушение. Искането на жалбоподателката за присъждане на разноски не е подкрепено с доказателства, поради което следва да се остави без уважение. По горните съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал.1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът