Решение № 2162 от 1.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9406/2025 г.

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д № ••••••••••••••• по описа на ВРС се установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 30.05.••••••••г. заявление, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът „ЕРПС“ АД да заплати на кредитора Ц.Е.Т. ЕООД претендираните в настоящото производство суми.

Длъжникът е подал възражение срещу Заповедта за изпълнение, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че на ••••••••••••• сумата от ••••••••••• лв. е заплатена от ищеца в полза на ответника.

Подадено е искане № •••••••••••••••••••••••••• направено от Ц.Е.Т. ЕООД до „ЕРПС“ АД за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа (неотговарящи на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ) за обект, находящ се в гр. Б., ПИ ••••••••••••••, с номинална изходна мощност на електрическата централа от 360 мW. Декларирано е, че произвежданата електроенергия ще бъде използвана за собствено потребление.

Установява се, че от „ЕРПС“ АД е изпратено до „Е.С.О.р“ ЕАД искане с изх. № ••••••••••••••••••• за съгласуване на условията за присъединяване на обект: Фотоволтаична електрическа централа с местоположение на присъединяване: в ••••••••••••••••••••••••••••••• ПИ № •••••••••••••.

Изпратено е уведомление с изх. № ••••••••••••••••••• от „ЕРПС“ АД до Ц.Е.Т. ЕООД за подаденото до „Е.С.О.р“ ЕАД искане за съгласуване на условията за присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа средно напрежение.

Представено е уведомление от ••••••••••••••• от „Е.С.О.р“ ЕАД до „ЕРПС“ АД за необходимостта от заплащането на цена за проучване в размер на 7 848 лв. с ДДС, на основание чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

По делото е приложена проформа фактура № •••••••••••••••••••• издадена от „ЕРПС“ АД в полза на Ц.Е.Т. ЕООД за сумата от 7 848 лв., за съгласуване на условия за присъединяване с ЕСО и такса за проучване условията за присъединяване на ФЕЦ с инсталирана мощност 0.36 MW, находяща се в ••••••••••••••••••••••••••••••• ПИ № •••••••••••••, ПВИ 1492.

Изпратено е от „ЕРПС“ АД до Ц.Е.Т. ЕООД на •••••••••••••• уведомление за дължимостта на такса от 7 848 лв. за проучване, за което от електроразпределителното дружество е изготвена и проформа фактурата от •••••••••••

Не е спорно, че сумата от 7 848 лв. е заплатена в полза на „ЕРПС“ АД.

Видно от платежно нареждане от •••••••••••• от „ЕРПС“ АД е заплатена сумата от 7 848 лв. в полза на „Е.С.О.р“ ЕАД за проучване условията по присъединяване на ФЕЦ 0,36 MW, гр. Б., ПВИ-••••••••••••••••

Представена е и фактура №•••••••••••••••••, издадена от „Е.С.О.р“ ЕАД на „ЕРПС“ АД за сумата от 7 848 лв. за проучване за присъединяване на обект към ЕПМ-ФЕЦ 0,36 MW, ПИ № •••••••••••••, гр. Б..

Изготвено е становище от •••••••••••••от „ЕРПС“ АД до Ц.Е.Т. ЕООД на основание чл. 56 от Наредба ••••••••••••••••• за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, предвид полученото съгласувателно становище от •••••••••••••• от „Е.С.О.р“ ЕАД.

От ищеца е отправено искане за възстановяване на сумата ••••••••••• с ДДС, поради липса на законово основание за плащане. Във връзка с искането е водена кореспонденция между ищеца, ответника и третото-лице помагач.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Правното основание на така предявените искове е чл. 422 ГПК. Исковете са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.

За успешното доказване на претенцията, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника сумата от 7 848 лв. на •••••••••••••

При установяване на горните обстоятелства, ответникът следваше да докаже, че е било налице основание за заплащане на сумата от 7 748 лв., вкл. че предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл.53 ал.2 от Наредба № 6, представлява проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на ЕСО ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително", на стойност 7748лв.

С постановеното по делото определение от•••••••••••••по чл. 140 ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване извършеното от ищцовата страна в полза на ответника заплащане на сумата от 7 848 лв.

Съобразно изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за доказани вменените в тежест на ищцовото дружество обстоятелства, поради което на анализ подлежат направените от ответника възражения по съществото на спора.

Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, разположени на съответната територия в хипотезите на т. 1-4 от същата разпоредба. Според чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, приета от КЕВР

В случая, видно от представеното по делото уведомление от ••••••••••••••• от „ЕСО“ ЕАД до „ЕРП С.“ АД, първият е предпоставил разглеждането на искането на ответника за съгласуване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ на ищеца с инсталирана мощност 0,36 M W , находяща се в ПИ № •••••••••••••, гр. Б., от заплащането на сумата от 7 848 лв., на основание чл. 102, ал. 3 от Наредба № ••••••••••••за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Предвид това ответникът е поискал заплащането на същата от Ц.Е.Т. ЕООД във връзка с искането на последния за проучване условията за присъединяване на обект на производител на ел. енергия.

В настоящия случай, с оглед момента на подаването на искането на ищеца за проучване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа - •••••••••••••• съдът приема, че относима е Наредба № •••••••••••••• за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/, която към момента е отменена. В Част трета - „Присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи”, Глава четвърта „Ред за присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ”, Раздел I. „Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване”, чл. 51, ал. 1 на Наредба № 6 е прието, че писменото искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава до: 1. оператора на преносната мрежа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е над 5 MW; и 2. оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW . В настоящия случай няма спор, че ФвЕЦ е с мощност под 5 MW, следователно правоотношението се развива между ищеца и ответника по главния иск. Според чл. 51, ал. 6 Наредба № 6 всяко проучване се заплаща по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР. Съгласно чл. 53, ал. 1 Наредба № 6 мрежовият оператор - в случая „ЕРПС” АД, определя условията за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа - в настоящия спор - електроразпределителната такава, а според ал. 2 този оператор съгласува с оператора на преносна мрежа - в конкретния случай - „Е.С.О.р” ЕАД, условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение.

Нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредбата предвижда съгласуването на операторите на разпределителни мрежи с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. След съгласуването операторът на преносната мрежа следва да изготви предварителен договор за присъединяване и да изпрати писмена покана до оператора на разпределителната мрежа за сключването му в срок от 25 дни от получаване на поканата. Именно за това съгласуване в настоящата хипотеза операторът на преносната мрежа „ЕСО“ ЕАД е претендирало процесната сума от 7 848 лв., а именно като предпоставка за разглеждането на искането на производителя на електрическа енергия за присъединяване на обекти към електрическата мрежа.

Съобразно приложеното по делото становище от „ЕРП С.“ относно условията за присъединяване на обект за производство на ел. енергия извън тези, уредени от ЗЕВИ АД, съдът намира, че в случая проучването е извършено от електроразпределителното дружество, в съответствие с чл. 56 от Наредбата, а не от оператора на преносната мрежа.

Настоящият състав счита, че не е налице равнозначност между употребените в подзаконовия нормативен акт термини - „съгласуване“ на условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на условията и начина за това, доколкото самите действия по съгласуване и проучване представляват различни етапи на процедурата по присъединяване на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа. В подкрепа на това се явява фактът на обособяване от страна на законодателя на две различни разпоредби, уреждащи съответния етап и предвиждащи различни участници в него, а именно: за съгласуване условията между оператора на разпределителното дружество и този на преносната мрежа досежно условията за присъединяване на обект към ел. мрежа /чл. 53 от Наредбата/ и за проучване, което се извършва от мрежовия оператор, а в случая от електроразпределителното дружество /чл. 56 от Наредбата/.

В този смисъл неправилно се явява твърдението на „ЕРПС“ АД, че съгласуването съставлява проучване, за което на електроразпределителното дружество „Е.С.О.р“ ЕАД се дължи такса за сключване на договор за проучване. В Наредба № 6 не е предвидено задължение за заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по проучване. Освен това от КЕВР няма определена такава цена. В случая, доколкото заявената за присъединяване ФвЕЦ е с обща инсталирана електрическа генераторна мощност от 0,36 M W, то проучването правилно е било заявено към и извършено от електроразпределителното дружество съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Именно на него е дължима и съответната такса за проучване по утвърдения от КЕВР на основание чл. 51, ал. 6 от Наредбата ценоразпис. Ирелевантно е обстоятелството, че ищецът е сключил предварителен договор за присъединяване на ФвЕЦ, доколкото това действие касае следващ етап от присъединителния процес /изводи в този смисъл в Решение №•••••••••••••••• по в.гр.д. №••••••••••••• по описа на ВОС, ТО, IA състав и Решение №••••••••••••••••• г. по в.гр.д. №••••••••••••• по описа на ВОС, ТО, IV състав/.

Посоченото навежда до извода, че доколкото нито в Наредбата е предвидена дължимостта на такса за съгласуване, предвид това, че от „ЕСО“ ЕАД е сторено именно това, а не проучване, задължението за извършването на което е вменено в тежест на друго лице, нито по тълкувателен път може да бъде обосновано предположение за дължимостта на такава за извършеното съгласуване, то искът следва да бъде уважен /въззивно гражданско дело № •••••••••••••••• по описа за •••••••• година на ВОС; въззивно гражданско дело № ••••••••••••••• по описа за •••••••• година на ВОС; въззивно гражданско дело № ••••••••••••••• по описа за •••••••• година на ВОС/.

С оглед отправеното до ответника искане за възстановяване на платената сума, следва да се присъди и сумата 141.29 евро, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от ••••••••••••••••••••••••

С оглед горното, съдът счете за основателни исковете за главница и обезщетение за забава.

По предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното:

Предвид сбъдването на вътрешно - процесуалното условие, а именно уважаването на първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по него „ЕРПС“ АД е доказването на получаване на сумата от 7 848 лв. на ••••••••••••• от Ц.Е.Т. ЕООД, като за тази сума е издал проформа-фактура № •••••••••••••••••••• както и че е заплатил същата сума на •••••••••••••••••• на „Е.С.О.р" ЕАД и с оглед постъпилото плащане от страна на „ЕСО" ЕАД е издадена фактура № ••••••••••••••••••••••••••••••

Ответникът по обратния иск „Е.С.О.р" ЕАД е следвало да докаже, че има правно основание да събере процесната сума и да я задължи вкл., че тя е събрана за „Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително" и нормативно установения й размер възлиза на 7 848 лв.

По делото вече е установено, а и действително не е оспорено от „ЕРП С.“ АД получаването на сумата от 7 848 лв. на •••••••••••••• от Ц.Е.Т. ЕООД, както и издаването на проформа-фактура № •••••••••••••••••••••••• за сумата. Установява се и от приложеното платежно нареждане от •••••••••••••••••• извършеното от „ЕРП С.“ АД в полза на „ЕСО“ ЕАД плащане на процесната сума, за което и последният е издал фактура № ••••••••••••••••••••••••••••••

Мотиви за недължимостта в полза на „ЕСО“ ЕАД на сумата в размер на 7 848 лв., претендирана от последния като такса за проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 5 M W включително, вече са изложени, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

Част четвърта на Наредбата, „Присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа”, Глава шеста „Ред за присъединяване”, Раздел I „Искане за проучване за присъединяване” на Наредба № 6, в своя чл. 102, конкретизира обектите, които следва да бъдат присъединявани по реда на чл. 116а ЗЕ. Едни от тях са присъединителните електропроводи високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединени към преносната мрежа. За проучване на условията и начина за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа операторът на разпределителната мрежа подава писмено искане до оператора на преносната мрежа при изграждане на нов обект, като според чл. 102, ал. 3 Наредба № 6 проучването се заплаща по утвърден от КЕВР ценоразпис на услугите на оператора на преносната мрежа. Чл. 102, ал. 4 Наредба № 6 пък предвижда, че когато към обекта се присъединяват и електропроизводствени мощности, които ще работят в паралел с електроенергийната система, освен искането по чл. 102, ал. 1 се подават и документи по реда на Част трета от Наредбата.

Неотносима към процесния спор е процедурата по Част четвърта, Глава шеста и поконкретно чл. 102 от Наредбата, доколкото тази норма урежда присъединяването на обекти на оператори на разпределителните мрежи към електропреносната мрежа, а не на производители на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа. Доказателствата по делото не водят и до извод, че ищецът отговоря на критериите за „оператор на разпределителна мрежа“, описани в определението, дадено в § 34б б. "а" от ДР на ЗЕ. Неотносимостта на процедурата по Част четвърта, Глава шеста от Наредбата прави ирелевантни аргументите за значението на предварителното проучване по чл. 104, ал. 1 от Наредбата и неравнопоставеността на участниците в електроенергийния пазар, конкуренцията помежду им и нарушаването на стабилността на енергийния пазар, до които би се достигнало ако не се заплаща такса за съгласуването, в случай че се извършва само тя.

Изложеното налага извод за основателност на претенцията по обратния иск, поради което същата следва да се уважи.

Относно разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № ••••••••••••••••••, т.12.

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер на 93.03 евро и 613.55 евро адвокатско възнаграждение. От ответника не е отправено искане по чл.78, ал.5 ГПК.

С оглед изхода от спора по обратния иск в полза на ищеца по него „ЕРП С.“ АД се следва заплащане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представено по делото е платежно нареждане за сумата от 160.50 евро, явяваща се дължима държавна такса по обратния иск, както и договор за правна защита и съдействие от ••••••••••••••••• г., съобразно който уговореното адвокатско възнаграждение е 2 592 лв. с ДДС. Заплащането на същото е следвало да се извърши по Б. път, за което е представена фактура от ••••••••••••••••• и платежно нареждане от •••••••••••••••• г..

Ответникът по обратния иск е навел възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което следва уважи, като се определи на ищеца по обратния иск адвокатско възнаграждение от 1100 лв. без ДДС и при приложение на пар. 2 от Наредбата - му се присъди 1320 лв. с ДДС /674.91 евро/. При определянето му съдът съобрази фактическата, правната сложност на делото и минималния размер на следващото се възнаграждение по Наредба № ••••••••••• за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело ••••••••••• съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав обаче счита, че следва да ползва посочените в Наредбата размери като ориентир, с оглед отчитане спецификата на адвокатската работа и справедливото й остойностяване. На ищеца по обратния иск следва да се присъдят разноски от 835.41 евро.

Водим от горното, съдът