Решение № 51 от 2.4.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 615/2025 г.

Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от Районна прокуратура - Б. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 182/2024 г. по описа Районен съд - Б.. С атакуваната присъда подсъдимият М. В. С. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление чл. 343б, ал. 1 НК. Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в законовия срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест. С протеста не се оспорват фактическите констатации на първия съд, оспорен е неговия правен извод за субективна несъставомерност на деянието. Възраженията в протеста са развити в насока за допуснато съществено процесуално нарушение в решаващата дейност на съда и конкретно се твърди, че изводът за невменяемост на подсъдимия към момента на извършване на деянието се основава на заключението на съдебнопсихиатрична експертиза, приобщена към доказателствената съвкупност чрез прочитането при липса на съгласието на прокурора да не се извършва разпит на вещото лице. На следващо място се твърди, че приетата съдебнопсихиатрична експертиза е непълна, тъй като не дава отговор на поставения за изследване въпрос дали подсъдимият е могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на инкриминираното деяние, както и че не дава отговор на въпроса дали е налице необходимост от прилагане на принудителни медицински мерки спрямо подсъдимия предвид установеното от вещото лице, че той страда от психично заболяване. В тази връзка се поддържа довода, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че с присъдата първоинстанционният съд неправилно не се е произнесъл и по въпроса за прилагането спрямо подсъдимия на принудителната медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ НК - принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение, поискано от прокурора. С посочените доводи се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд според правомощията на въззивната инстанция по чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК. Постъпило е писмено възражение срещу протеста от адв. Н. от САК - служебен защитник на подсъдимия. Същият счита протеста за необоснован. Посочва, че във връзка с изясняване на въпроса за прилагането на чл. 89 от НК представителят на прокуратурата не е поискал назначаване на допълнителна или повторна експертиза, а искането му, делото да бъде върнато за ново разглеждане, би довело единствено до допълнително обременяване. Пред въззивната инстанция представителят на Софийска окръжна прокуратура е констатирал обстоятелството, че към датата на извършване на деянието подсъдимото лице не е било наказателноотговорно и постановената оправдателна присъда от първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. В съдебно заседание адв. Т. – служебен защитник на подсъдимия М. В. С. посочва, че предложената мярка – принудително лечение в психиатрично отделение към ЦПЗ е в интерес на лицето. Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт - възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Фактическите констатации на първия съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция се съгласява с тях. От фактическа страна е установено следното: Около 00,25 ч. на 10.03.2024 г. подс. М. В. С. се движил с управлявания от него лек автомобил „Х. С. Ф.“ с рег. № СВ••••ТК, по главен път 1-1, в района на км 191, с посока на движение от с. С. към гр. Б.. Подсъдимият се движил бавно и без включени светлини. По същото време полицейските служители на РУ Б. - свид. М. Н. Н. и свид. И. Х. Т., които били по график на работа и изпълнявали служебните си задължения, извършвали обход по главен път 1-1, като се придвижвали със служебен автомобил „Г. У.“ с посока на движение от гр. Б. към с. С.. Те възприели движението на лек автомобил „Х. С. Ф.“ с рег. № СВ••••ТК, като им направило впечатление, че автомобилът се движи бавно и без включени светлини, въпреки че е в тъмната част на денонощието. Веднага полицейските служители обърнали посоката си на движение и подали светлинен и звуков сигнал на водача на автомобила. След като водачът спрял, полицейските служители установили самоличността на водача - подсъдимият М. С., и при разговора си с него усетили, че има дъх на алкохол и говори завалено. Поради това със съдействието на мл. автоконтрольор - свид. Х. П. Х. била извършена проверка на водача с техническо средство ,,Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АКПМ0177. Техническото средство отчело положителна проба за наличие на алкохол 1,39 на хиляда. За установеното нарушение на подс. С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 11585668 от 10.03.2024 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Полицейските служители издали на подс. С. и талон за медицинско изследване, а след това го съпроводили до ФСМП - Б., където той отказал да даде кръв за лабораторно химическо изследване. От приложена справка се установява, че управлявания от подсъдимия при описаните обстоятелства автомобил е собственост на Т. М. П.. Към момента на деянието пазарната стойност на лекия автомобил е 4 634 лева, което се установява от приетата съдебнооценителна експертиза, извършена в хода на досъдебното производство. От извършената в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие СПЕ и от допълнителната СППЕ, извършена в проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, се установява, че подс. М. В. С. страда от психично заболяване - БИПОЛЯРНО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО, което е с дългогодишна давност; вредна употреба на алкохол. Установява се, че той не провежда съответно на състоянието си лечение и не е постигнат контрол върху приема на алкохол. Към момента на деянието той е бил с хипоманийна симтоматика с употреба на алкохол, което обуславя липса на критичност по време на инкриминираното деяние. Поведението му е било болестно мотивирано на фона на нелекувано психично заболяване - със завишена самооценка, хипербулия, улесненост на асоциациите и ускорен мисловен процес. Той е абсолютно некритичен към състоянието си. Същият не е разбирал свойството и значението на извършеното, поради болестно променен мисловен процес, което на фона на употребеното количество алкохол е довело до рисково за околните и него самия поведение. Подсъдимият М. В. С., роден на 26.05.1969 г. в гр. С., българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес гр. С., ул. •••, с ЕГН ••••••••••, е многократно наказван по ЗДвП. Първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е посочил изчерпателно доказателствата и доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Доказателствените източници са анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, и според действителното им съдържание, без да се допуска извращаването им. Първоинстанционният съд е изложил подробен анализ на събраните по делото доказателствени източници: гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Х. П. Х., М. Н. Н. и И. Х. Т., писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед и фотоалбум към него, АУАН, разпечатка с данни от техническо средство „Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № АКОМ0177, протокол от лаборатория за проверка на СИ, ЗППАМ № 24¬0246-000071/10.03.2024 г., заверено копие от журнал на ФСМП, копие от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за собственост на л.а., справка за нарушител/водач, съдебнооценитена експертиза, справка за съдимост, всички надлежно приобщени към доказателствения материал от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 от НПК. В обобщение, въззивната инстанция не констатира пропуски в аналитичната дейност на първоинстанционния съд, който обосновано е изградил своите изводи от фактическа и правна страна след извършен от него пълен и изчерпателен доказателствен анализ, с който въззивният съд изцяло се съгласява. При правилно установена фактическа обстановка крайният извод, че подсъдимият е осъществил признаците от обективна страна на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на 10.03.2024 г., около 00,25 часа, по главен път I-1, в участъка на км 191 в посока от с. С. към гр. Б., е управлявал лек автомобил „Х.“, модел „С. Ф.“ с per. № СВ••••ТК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0177, е правилен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Установено е, обаче, че това престъпление не е осъществено от субективна страна, тъй като подсъдимият поради психичното си заболяване не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и поради това той не е наказателноотговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 НК. При това положение първостепенният съд правилно е приел, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление, тъй като не е извършено виновно. По делото по безспорен начин е установена психическата годност на дееца - с цитираните специализирани съдебнопсихиатрични изследвания - поради което не се налага подсъдимият да бъде настаняван за изследване в психиатрично заведение. Подобно процесуално действие е необходимо само тогава, когато липсва яснота относно неговото психическо състояние и възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. В случая в рамките на своята компетентност експертите по делото са установили по надлежен и надежден начин въпроса за заболяването на дееца и за възможността му да носи съответната наказателна отговорност. Нормата на чл. 34 от НК създава правна възможност, която в настоящия случай съдът не намира за необходимо да реализира чрез процедурата по чл. 89 от НК. Отделен е въпросът, че приложението на тази процедура не е в кръга от въпросите, по които съдът следва да се произнесе с присъдата, но важното условие при всички случаи е, че настаняването в трите хипотези на чл. 89 от НК в този казус не е необходимо. Деецът не представлява такава обществена опасност за себе си и за околните, че да налага намесата на съда. Ако обратното се счита за необходимо от страна на държавното обвинение или неговите близки, за тях е открита възможността да използват алтернативните законови възможности по Закона за здравето. Предвид изложеното и като не откри основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, въззивният съд намери, че същата следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, законосъобразна и обоснована. Воден от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Софийският окръжен съд