Решение № 184 от 7.8.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 46/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е НП №*/12.11.2024 г., издадено от зам. министър на културата, с което на „С..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от С.П.Т.-Д., е наложена имуществена санкция от 2`000.00 лева за осъществен състав на адм. нарушение по чл.97, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАПСП. С жалбата и в СЗ се релевират съображения за неправилност, незаконосъобразност на атакуваното НП, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски. Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на възраженията на жалбоподателя. Претендират се разноски за юрк. възнаграждение. Релевира се възражение за прекомерност. РП-Б. - редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съд. ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. От фактическа страна, съдът установи следното: АУАН №*/15.05.2024 г. е съставен от Д.Р.Г. на длъжност Гл. инсп. в Д."АПСП" към МК, в присъствието на свидетеля Ч.И.П., с/у „С..“ЕООД, ЕИК*, за това че на 30.01.2024 г. в стопанисван от него търг. обект - барбекю пица „Д.“, в *, използва ч/з публично изпълнение на запис произведенията: B. - P. /композитор и автор: S.. - член па швейцарското дружество S., автор на текста: G.M.I. - член па белгийското дружество S./, без необходимото съгласие на носителите на авторите или представляващата ги организация за колективно управление на права „М.“, в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП, - чл.18. ал.1, ал.2, т.3, пр.2 и ал.3, чл.35, 36 и чл.58 от ЗАПСП, с което е извършил адм. нарушение по чл.97, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАПСП, вр. с чл.83, ал.1, от ЗАНН. Горепосоченият АУАН е съставен след извършена на 30.01.2024 г. проверка по спазването на ЗАПСП, в барбекю пица „Д.“, на *, г.Р. стопанисвано от "С..“ЕООД, с адрес: *, БУЛСТАТ/ЕИК*, представлявано от С.Т.-Д.. При извършването на проверката са присъствали Ч.П., Д.Г., С.М. и Р.Г. /сервитьор/. Установено е, че проверяваният обект е отворен за посетители и се озвучава с музикални произведения от колони, в заведението, свързани към усилвател компютър интернет радио „Е.". За тяхното разпознаване е използвано служебно моб. у-во със сериен №* с инсталирани съгласно Заповед №*/21.09.2021 г. на министъра на културата програми S.H. и S.. Присъствалата на проверката свидетелка Р.Г. обяснила, че обектът е с раб. време от 08.00 до 23:00 часа и отворен за посетили, като се озвучава с музика. Представени са следните документи: касов бон от 30.01.2024 г. с час 11.22 часа, от който е видно, че барбекю пица „Д.“ се стопанисва от "С..“ЕООД, БУЛСТАТ/ЕИК*, и представлява от С.П.Т.-Д.. До приключване на проверката не били представени договори, въз основа на които дружеството да е придобило права за тяхното използване ч/з публично изпълнение на запис, в обекта на проверката, който стопанисва. Вр. с извършената проверка е съставен на място Констативен протокол №*/30.01.2024 г., в който били отразени констатираните музикални изпълнения. Дадено е предписание на С.Т.-Д., в качеството на управляващ и представляващ "С..“ЕООД, стопанисващ барбекю пица „Д.“, в *, до 22.02.2024 г. да представи ч/з пощенски оператор или имейл, договори с авторите или съответната организация ОКУП или НУП, въз основа на които е придобил правата за използването ч/з публичното изпълнение на запис на техните произведения в обекта на проверката, който стопанисва. Копие от констативния протокол е даден на присъстващия на проверката - св. Р.Г., за да го предаде на представляващия фирмата. С писмо с изх. №*/09.02.2024 г. е отправено запитване до Дружество на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права „М.”, per. под №*/05.09.2014 г. в регистъра по чл.94 г от ЗАПСП, /предишен чл.40г от ЗАПСП, /ДВ, бр.14 от 20.02.2015 г./, воден в МК, в което се изисква информация относно авторите на публично изпълнените ч/з запис произведения, членове ли са дружество „М.” и управлява ли дружество техните права по отношение на използването на публичното им изпълнение ч/з запис В случай, че авторите са чуждестранни - в кое чуждестранно дружество членуват и представлява ли „М.” съответното дружество за територията на Р.Б., по силата на договор за взаимно представителство. Също така има ли договор с лицето, стопанисващо обекта на проверката. С писмо с вх. №*/16.02.2024 г. дружество „М.” е изпратил отговор, в което били посочени имената на авторите и на кое чуждестранно дружество са членове: 1.B. - P.; Композитор и автор: S.P., член на швейцарското дружество S.; Автор на текста: G.M.I., член на белгийското дружество S.; 2.M.-Z.&S.N.; Няма информация в базата данни на М.; В отговора е посочено още, че дружеството няма сключен договор с "С..“ЕООД, стопанисващо обекта на проверката. На 31.01.2024 г. са предоставени от дружеството-жалбоподател следните документи: Ф-ра от 28.06.2023 г. по договор №*/02.07.2023 г. с А.М.Н.ООД. Изпратено е запитване до „А.М.Н.“ООД, с писмо с изх. №*/27.02.2024 г. Видно от представения отговор с вх. №*/12.03.2024 г. е, че произведенията не са част от техният каталог. Изпратено е писмо-покана до С.Т.-Д. в качеството на управляващ и представляващ „С..“ЕООД, да се яви на 15.05.2024 г. от 14.00 часа до 16.00 часа в МК. На посочената дата същата не се явила. Предвид установеното, на 15.05.2024 г. г. на " С..“ЕООД, ЕИК*, в отсъствието на представляващия е съставен АУАН №*/15.05.2024 г. от Д.Р.Г. на длъжност Гл. инсп. в ДАПСП към МК. АУАН е предявен и връчен лично на управителя на дружеството. Въз основа на горното, адм. НО е приел, че на 30.01.2024 г. в стопанисван от дружествотобарбекю пица „Д.“, в *, използва ч/з публично изпълнение на запис произведенията: B.-P. /композитор и автор: S.. - член па швейцарското дружество S., автор на текста: G.M.I. - член па белгийското дружество S./, без необходимото съгласие на носителите на авторите или представляващата ги организация за колективно управление на права „М.“, в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП - чл.18. ал.1, ал.2, т.З, пр.2 и ал.З, чл.35, 36 и чл.58 от ЗАПСП, с което е извършил адм. нарушение по чл.97, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАПСП, поради което е издал и атакуваното НП. Съдът намира, че приетото за установено от фактическа страна от АНО отговаря на реализиралото се в действителността. Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителя Д.Г., която в СЗ категорично потвърди констатациите от АУАН. Показанията на актосъставителя се кредитират от съда доколкото изцяло кореспондират на формирания по делото писмен докствен материал. По идентични съображения като тези изложени по отношение на показанията на актосъставителя, следва да се кредитират с доверие и показанията на свид. Ч.П., като същите са подробни, логични и изцяло съответни на формираната по делото докствена съвкупност, кредитирана от съда. Показанията на свид. Р.Г., работеща като сервитьор в проверявания обект, също следва да бъдат кредитирани като логични, последователни относно обстоятелствата, че при проверката управителят не е присъствал и че тя е подписала представените й от проверяващите документи. Свидетелката обаче няма конкретен спомен за това какви музикални произведения са били възпроизвеждани в заведението, поради което показанията й в тази част не допринасят за изясняване на спора. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Налице са основания за отмяна на обжалваното НП поради следните съображения: Както вече се посочи, адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.97, ал.1, т.5, пр.1 ЗАПСП, съгласно която ЮЛ се наказва с имуществена санкция от 2 хиляди до 20 хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание всеки, който в нарушение на разпоредбите на този закон използва ч/з публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудиовизуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми. За да е налице публично изпълнение на запис по смисъла на цитирана норма е достатъчно записът да е възпроизведен по такъв начин, че обективно да е било възможно същият да стане достояние на неопределен кръг от лица и тези лица реално да са го възприели. Установената по делото фактическа обстановка, при която интернет радио е предавано ч/з колони в заведение в раб. време, като клиентите са могли да го възприемат и реално са го слушали, докато са консумирали храна покрива критериите, за да се приеме, че е налице публично изпълнение на запис. Законът не предвижда други изисквания, за да се счете, че е налице публично изпълнение, напр. публиката да се е събрала специално и нарочно, за да слуша записа. В процесния случай обаче, контролните органи неправилно са определили кой е обектът на защита по смисъла на ЗАПСП, който се твърди да е засегнат от жалбоподателя, поради което и съдът намира за основателно релевираното в този смисъл възражение. Конкретният запис на произведение -B. - P. би бил надлежен обект на засягане от жалбоподателя, ако бе установено, че е самостоятелно възпроизвеждан от жалбоподателя от касета, диск, хард диск, y.., v.. или от друг източник. В тези случаи песента запазва своята обособеност и спрямо нея се прилага защита, като към самостоятелен обект на авторски и сродни права. В конкретния случай обаче е установено, че песента е възпроизведена като част от радиопрограма на радио „Е.". Сама по себе си радиопрограмата представлява съвкупност от други самостоятелни обекти на ЗАПСП, и съгласно чл.97, ал.1, т.5 също е самостоятелен обект на защита от ЗАПСП. Съгласно чл.72, ал.1, т.4 ЗАПСП, права, сродни на авторското, имат радио - и телевизионните организации в/у своите програми, а организацията, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право, предвидено в чл.91, ал.1, ЗАПСП, да разрешава с/у заплащане публичното изпълнение на програмата, в предвидените от закона случаи. С оглед горецитираните разпоредби, следва да се приеме че спрямо дружествотожалбоподател, което е озвучило ч/з колони свързани към усилвател компютър - радио „Е.", излъченият като част от радиопрограмата запис на произведение губи своята самостоятелност. Обектът на закрила, който ползва жалбоподателят, е самата радиопрограма и по отношение на нея следва да се преценява дали са спазени разпоредбите на ЗАПСП, /в този смисъл са Решение №*684 от 05.10.2020 г. по а.н.д. №*504/2020 г. на АС-П., Решение №425 от 25.02.2021 г. на АС-П. по К.А.н. д. №2967/2020 г./. Гореизложеното дава основание на съда да счете, че от страна на дружеството-жалбоподател със стореното на 30.01.2024 г. е възможно да са осъществени елементи от състава на адм. нарушение по см. на чл.97, ал.1, т.5, пр.6 от ЗАПСП, а не такова по см. на чл.97, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАПСП. Липсата обаче на ясно изложение на правно релевантна информация в АУАН и в НП на практика лишава съда от възможност да направи проверка дали не се касае за състав на нарушение по см. на чл.97, ал.1, т.5, пр.6 от ЗАПСП. Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съд. фаза ч/з събиране на докства и установяване за първи път от съда на етап съд. следствие на нови фактически положения, с които санкционираното лице не е било запознато, респективно с/у които не се е защитавало в хода на развилото се първоинстанционно производство. В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.287 НПК, отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член. Според трайната съд. практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл.63 от ЗАНН, има хар-р на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на НП пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на санкционираното лице по надлежния процесуален ред /Решение №250 от 23.06.2015 г. по н. д. №657/2015 г. на ВКС, Решение №405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №*299/2014 г. на ВКС/. Все в тази връзка следва да се има предвид, че с ТР №8 от 16.09.2021 г. на ВАС, по Тълк. дело №*/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съд. практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно с/у тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР №8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, надлежно очертани в обжалвания санкционен акт. Ето защо при липса на надлежно изложение на съставомерните факти, единственото правомощие на съда е да отмени обжалвания акт. Отделно от гореизложеното настоящата съд. инстанция констатира и друго съществено процесуално нарушение на процесуалните правила в хода на адм. нак. процес, водещи до незаконосъобразност на обжалваното НП и неговата отмяна. Адм. нак. производство е образувано и с/у нарушителя е повдигнато адм. нак. обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.98, ал.1, ЗАПСП, и Заповед №*/12.04.2024 г. на Министъра на култура. Със ЗИДЗАПСП /обн. ДВ, бр.28/2018 г. / е приет нов чл.98в1 на ЗАПСП, /в сила от 30.12.2018 г./, съгласно който кметовете на общини упражняват контрол в/у търговските обекти и туристическите обекти по чл.3, ал.2 от ЗТ за предварително уредените права за публично изпълнение на живо или ч/з запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или на друго аудио-визуално произведение или на части от тях. При констатирани нарушения, касаещи правата за публично изпълнение на лицата, които стопанисват търговските или туристическите обекти по чл.3, ал.2 ЗТ, се налага имуществена санкция от 2 хиляди до 10 хиляди лева. Нарушенията съгласно, ал.4 на чл.98в1 ЗАПСП, се установяват от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на общината, който на основание, ал.5 от същата разпоредба на ЗАПСП, издава НП. В аспект на гореизложеното, настоящата съд. инстанция споделя доводите на жалбоподателя, че атакуваното НП е издадено от некомпетентен АНО, което по същество представлява абсолютно основание за отмяна на НП. В тази вр. е необходимо да се подчертае, че разпоредбата на чл.98в ЗАПСП, регламентира общо правило за поведение, според което компетентността за издаване на НП е на министъра на културата или на оправомощено от него лице и се явява обща разпореба спрямо тази на чл.98в1 от ЗАПСП, която от своя страна предвижда специална хипотеза отнесена към случаи на нарушения извършени от заведения, представляващи туристически обекти по смисъла на ЗТ, вр. с публичното използване на обекти на сродни права. В случая стопанисваното от жалбоподателя заведение за хранене представлява обект по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 ЗТ, и доколкото нарушението се отнася до неправомерно публично използване на запис на произведение, то компетентен да издаде НП след датата 31.12.2018 г. е сътветният кмет на община. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира че следва да отмени обжалваното НП поради допуснатите съществени процесуални нарушения, като не е необходимо да се обсъждат останалите възражения на жалбоподателя. По разноските: При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл.63д ЗАНН, има жалбоподателят. В тази вр. своевременно по делото са представени договор за правна защита и съдействие и ф-ра, видно от които уговореното и заплатено възнаграждение за представителство пред настоящата съд. инстанция е от 600,00 лева. Предвид релевираното възражение за прекомерност, съдът съобрази регламента на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №* от 9.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. С оглед на неголямата правната и фактическа сложност на делото, съдът намира че следва да се присъдят разноски в минимално предвидения размер от 500.00 лева /255,65 €/, като искането до пълния претендиран размер от 600,00 лева следва да бъде оставено без уважение. Съгласно §.1, т.6 от ДР на АПК, "Поемане на разноски" от адм. орган" означава поемане на разноските от ЮЛ, в структурата на което е АО. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно ЮЛ, което означава, че разноските следва да бъдат възложени в/у ЮЛ, от което е част НО, а именно МК. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, ЗАНН, съдът