Решение от 20.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 250/2018 г.

Производството е образувано по предявени от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу „К.“ ООД – в несъстоятелност обективно кумулативно съединени установителни искове за вземания по договор за банков кредит от 08.12.2011г., сключен между банката и „Хедж Инвестмънт България“ АД, по който ответникът е солидарно задължено лице по силата на договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г., за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 74066/2017г. на СРС, 57 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедното производство.

Предмет на претенцията съгласно молба-уточнение от 05.06.2024г. са следните суми, за които е била издадена заповедта за изпълнение от 01.11.2017г., поправена с разпореждане от 15.08.2025г. по ч.гр.д.№ 74066/2017г. на СРС, а именно :

• 35100000.00 евро – неплатени вноски за главница по договора за банков кредит от 08.12.2011г., по който „Кемира“ ЕООД (сега ООД) е встъпила в дълга на кредитополучателя, която главница е дължима за периода 29.07.2015г. – 31.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 17.10.2017г., до изплащане на вземането;

• 1559607.57 евро- просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.06.2014г. – 25.11.2014г.;

• 2687388.89 евро – просрочена лихва върху просрочена главница за периода 25.07.2014г. – 25.03.2015г.;

• 526500.00 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2015г. – 22.04.2015г.;

• 160919.46 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода 25.06.2014г. – 22.04.2015г.;

• 1891500.00 евро – просрочена лихва върху просрочена главница за периода 22.04.2015г. – 29.07.2015г.;

• 540263.94 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода 22.04.2014г. -31.08.2017г. ;

• 14065.57 евро – разноски по изпълнението за периода 22.04.2015г. – 31.08.2017г.

Претендират се и разноските по заповедното дело, определени в заповедта в размер на 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които не могат да бъдат предмет на установителния иск, тъй като по разноските в заповедното производство исковият съд се произнася с осъдителен диспозитив.

С оглед така заявените и уточнени претенции предявените искове намират правното си основание в чл.422 вр. чл.430, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) относно дължимата главница, чл.422 вр. чл.430, ал.2 ТЗ относно вземането за договорна лихва, чл.422 вр.чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно вземането за неустойка и чл.422 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за вземането за разноски по изпълнението.

Ищецът „КТБ“ АД (н) твърди, че на 18.12.2011г. между „КТБ“ АД, като кредитор, и „Хедж Инвестмънт България“ АД, като кредитополучател, бил сключен валиден договор за кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя парична сума в размер на 22 млн евро срещу насрещното задължение на кредитополучателя да заплаща срочно месечните погасителни вноски. Пояснява, че с Анекс № 1/05.08.2013г. размерът на кредитните средства бил завишен на 39 млн евро, а крайният срок за издължаване бил определен на 10.12.2018г. Посочва, че между страните било постигнато съгласие за олихвяване на предоставената главница с 10 % годишна лихва, начислявана ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя, платима на 25-то число на месеца. Твърди, че просрочието в плащането на месечните погасителни вноски било скрепено с неустойка, равна на годишния лихвен процент и 10 пункта надбавка, начислявана върху просрочената главница, както и неустойка в размер на 10 % от неиздължената в срок част от договорната лихва, като просрочието водело до възникване на правото на кредитора да прекрати договора едностранно, като го обяви за изцяло предсрочно изискуем. Поддържа, че е налице договореност между страните за заплащане на всички такси и разноски, които банката е направила във връзка с изпълнението на договора. Сочи, че кредитополучателят е спрял да обслужва кредита, считано от 10.07.2014г., поради което банката го е обявила за предсрочно изискуем, считано от 13.11.2014г. с изявление, връчено надлежно на кредитополучателя, но въпреки това последващи погашения по кредита не са постъпвали. Уточнява, че с договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г. ответникът „Кемира“ ЕООД (сега ООД) се е задължил да отговаря за дълга на „Хедж Инвестмънт България“ АД при условията на солидарност, в която връзка това дружество е декларирало на 28.11.2014г., че е известено от „Хедж Инвестмънт България“ АД за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на банката, но също не е предприело изпълнение. Заявява, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем и със заявление от 17.10.2017г. е поискал от заповедния съд да издаде заповед за изпълнение на дължимите по договора главница, договорна лихва, неустойка и разноски в посочените по-горе размери срещу солидарно задълженото лице – „К.“ ООД. Указва, че по образуваното ч.гр.д.№ 74066/2017г. на СРС е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу „К.“ ООД въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по договор за кредит от 08.12.2011г. с „Хедж Инвестмънт България“ АД, срещу която е постъпило възражение по чл.414 ГПК, поради което има правен интерес от предявяване на установителните искове за оспорените вземания. Поддържа, че този интерес не е отпаднал след продажба на вземанията – предмет на заповедта, на „Д.к.к.“ АД, тъй като при цедиране на вземане след издадена заповед за изпълнение производството продължава между заявителя като ищец и длъжника като ответник по аргумент от чл.226 ГПК, а решението ще има сила на пресъдено нещо и по отношение на цесионера като частен правоприемник.

Ответникът „К.“ ООД (н) оспорва исковете. Твърди, че договорът за встъпване в дълг не е подписан от представляващите двете дружества лица и не е бил подписан на сочената дата – 06.11.2014г., поради което не обвързва ответното дружество. Подчертава, че договорът по чл.101 ЗЗД, на който се позовава ищеца, не е част от документацията по договора за кредит от 08.12.2011г., предадена от банката на „Хедж Инвестмънт България“ АД въз основа на депозирано от изпълнителния му директор А.Б.искане за това; че не е отразен в счетоводната документация на „КТБ“ АД (н); че дружеството ответник не фигурира в извлечението от счетоводните книги на банката; че ответникът не е посочен като задължено лице по договора в Централния кредитен регистър; че даденото лично обезпечение не се коментира в кореспонденцията между кредитополучателя и банката, разменена по повод неизпълнението на договора, а се появява в правния едва на 01.09.2017г., когато е снет официално заверен препис от оригинала на договора. Акцентира на обстоятелството, че към датата на договора А.А.е била изпълнителен директор на „Хедж Инвестмънт България“ АД, но положеният печат за дружеството го сочи като ЕАД, която промяна е настъпила след 06.11.2014г., както и че управител на „Кемира“ ЕООД към тази дата и бил Б.Л., но положеният печат идентифицира дружеството като ООД, каквото то е станало едва на 11.02.2016г., което е индиция за антидатиране на договора. Счита също, че исковата претенция е недопустима с довод, че с договор за цесия от 18.09.2017г. процесните вземания са били прехвърлени на „Д.к.к.“ ЕАД, от който момент цесионерът е станал техен носител, т.е. към 17.10.2017г., когато е депозирано заявлението по чл.417 ГПК, „КТБ“ АД (н) не е била носител на тези вземания и следователно не е била активно легитимирана да ги предяви със заявлението. В тази връзка оспорва като антидатиран представения от ищеца с допълнителната искова молба анекс към договора за цесия, с който прехвърлителното му действие е било отложено за 28.02.2018г., която дата е последваща депозираното заявление, по което е било образувано ч.гр.д.№ 74066/2017г. на СРС.

С определение от 19.09.2018г. съдът е конституирал „Д.к.к.“ ЕАД („ДКК“ ЕАД) като трето лице помагач на страната на ищеца. Дружеството е заявило становище за основателност на исковата претенция. По отношение на твърденията на ответника, че договорът за встъпване в дълг е антидатиран, е посочил, че това не се обосновава по делото от представените доказателства, тъй като: в ЦКР не подлежат на вписване данните за солидарните длъжници и поръчителите към датата на издаденото на ответника удостоверение – 22.02.2018г., от което е видно, че „К.“ ООД няма непогасени задължения по договори за кредит към тази дата, тъй като изискването за вписване на тази информация е въведено с изменение в Наредбата № 22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър в сила от 01.01.2019г.; положените печати на страните по договора от 06.11.2014г. не са определящи за валидността на договора; договорът е сключен между „Хедж Инвестмънт България“ АД и „Кемира“ ЕООД, поради което банката няма нормативно установено задължение да води счетоводна отчетност на договора за банков кредит от 08.12.2011г. по партида на „К.“ ООД и съдлъжникът не може да фигурира в счетоводните книги на банката, въз основа на извлечение от които е издадена заповедта за изпълнение. Поддържа, че е носител на спорните вземания по договор за цесия от 18.09.2017г., сключен с „КТБ“ АД (н) по реда на чл.85 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като действието му е било отложено за 28.02.2018г. с анекс, поради което исковете са били заявени от надлежно легитимирано лице – цедента „КТБ“ АД (н), който е носител и на правото да предяви исковете по чл.422 ГПК, щом в негова полза е била издадена заповедта за изпълнение.

С определение от 28.04.2021г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.637, ал.1 ТЗ, предвид обстоятелството, че с решение по чл.630, ал.1 ТЗ от 04.12.2020г. по т.д.№ 1500/2020г. на СГС е било открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Видно от приложените документи вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и на исковата претенция, са били предявени в производството по несъстоятелност и приети от синдика чрез включването им в списъка на приетите вземания, обявен по партидата на дружеството на 28.04.2021г., срещу който е постъпило възражение от „К.“ ООД и от кредитора Фондация „Икономически и правни изследвания“. С определение от 04.06.2021г. по т.д.№ 1500/2020г. на СГС, постановено по реда на чл.692 ТЗ възраженията са били отхвърлени като неоснователни. Предявен е бил отрицателен установителен иск от несъстоятелния длъжник по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за установяване несъществуване на вземанията на „ДКК“ ЕАД като цесионер, които КТБ (н) като цедент твърди да има срещу „К.“ ООД по договора за банков кредит от 08.12.2011г. с „Хедж Инвестмънт България“ АД, по който „К.“ ООД бил солидарно задължено лице въз основа на договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г. По така заявения иск било образувано т.д.№ № 1070/2021г. на СГС, прекратено с определение от 02.08.2021г., с което съдът е приел, че предметът му е идентичен с исковете по спряното т.д.№ 250/2018г. на СГС. Определението е потвърдено с Определение на САС от 14.01.2022г. по ч.гр.д. 3330/2021г., недопуснато до касационно обжалване с определение от 04.11.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 1882/2022г. При разглеждането му е обосновано, че производството по предявения от „К.“ ООД (н) отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ е недопустим при висящо производство по предявени положителни установителни искове по чл.422 ГПК, поради което производството по по-рано образуваното дело следва да се възобнови. Ето защо и с определение от 10.10.2026г. производството по т.д.№ 250/2018г. на СГС е било възобновено, а като страни са били конституирани синдика на дружеството в несъстоятелност, както и възразилия срещу вземанията, произтичащи от договора за банков кредит от 08.12.2011г. кредитор – Фондация „Икономически и правни изследвания“. Конституирането на тези страни е продиктувано от разпоредбата на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, съгласно която спряното по чл.637, ал.1 ТЗ производство се възобновява и продължава с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ, като решението е предвидено, че ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността – така чл.632, ал.3 ТЗ. Именно такава е и настоящата хипотеза. Това обстоятелство не променя правната квалификация на исковете. Разглеждането на същите е по реда на чл.422 ГПК - положителни установителни искове за вземания по заповед за изпълнение). Целта на производството е да се установи съществуването/несъществуването на оспорените от длъжника по заповедното дело вземания на заявителя към датата на издаване на заповедта и към датата на постановяване на решението. В този смисъл, съдът изследва относимите факти, вкл. настъпилите до постановяване на решението такива (аргумент от чл.235, ал.3 ГПК) с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес – така т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Именно по тези съображения съдът е дал указания на ищеца да уточни исковата си претенция относно размера на вземанията по пера, тъй като с молба в хода на производството ищецът е посочил различни суми, които претендира, отчитайки частично погасяване на дълга в резултат на извършено осребряване на активи при принудителното изпълнение. Молбата на ищеца от 05.06.2024г. е депозирана в изпълнение на тези указания. С оглед изложеното, съдът не квалифицира исковете като такива по чл.694 ТЗ, тъй като би се стигнало до подмяна на предмета на делото, като вместо заявените от ищеца положителни установителни искове за вземания, за които има издадена заповед за изпълнение, би разгледал отрицателен установителен иск на ответника по това дело за установяване несъществуване на вземането на ищеца, произтичащо от същия договор за кредит, което вземане в хода на делото е било прехвърлено с договор за цесия на „ДКК“ ЕАД, предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на „К.“ ООД (н), като техен носител.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

Представен е договор от 08.12.2011г., по силата на който „КТБ“ АД се е задължила да отпусне целеви кредит на „Хедж Инвестмънт България“ АД в размер на 22 млн евро за увеличаване на капитала на „Телеком“ АД срещу насрещното задължение на кредитополучателя да заплаща на банката годишна лихва в размер на 10 % върху фактически ползваната сума на 25-то число на съответния месец - чл.10. Съгласно чл.12 от договора при просрочие в плащането на месечните погасителни вноски банката имала право да начислява надбавка от 10 пункта върху годишната лихва, дължима върху непогасената главница, както и да иска неустойка в размер на 10 %, начислена върху неплатената в срок възнаградителна лихва. Самото просрочие било основание банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита – чл.21 и чл.40. Приложен е Анекс № 1/05.08.2013г. към договора, с който предоставеният кредит е бил завишен на 39 млн евро, а крайният срок за издължаване бил определен на 10.12.2018г. Договорът и анексът са били подписани за кредитополучателя от А.А.в качеството й на изпълнителен директор на „Хедж Инвестмънт България“ АД, като е положен и печат на това дружество с коректно посочване на името и организационната формата на дружеството. От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че към 08.12.2011г. и към 05.08.2013г. именно това лице е било вписано за представляващ кредитополучателя.

Приет е договор от 06.11.2014г. за встъпване в дълг, сключен между „Хедж Инвестмънт България“ АД и „Кемира“ ЕООД, по силата на който поемателят се съгласявал да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на „Хедж Инвестмънт България“ АД като кредитополучател по договор за банков кредит от 08.12.2011г., сключен с „КТБ“ АД. Договорът е подписан за „Хедж Инвестмънт България“ АД от А.А., представляваща дружеството към тази дата, като до подписът й е положен печат на „Хедж Инвестмънт България“ ЕАД. За поемателя договорът е скрепен с подписа на управителя на „Кемира“ ЕООД Б.Л., вписан като такъв към 06.11.2014г. До неговият подпис е положен печат на „К.“ ООД. От справка в търговския регистър се установява, че дружеството е преструктурирано и е ООД, считано от 29.12.2011г., като на 23.08.2013г. отново е вписана промяна, съгласно която дружеството е еднолично, а от 11.02.2016г. отново има за съдружници повече от едно лице. Договорът за встъпване в дълг не носи нотариална заверка на подписалите го лица. Налице е заверка върху документа от помощник нотариус, че същият представлява препис от представен на 01.09.2017г. оригинал на договора от страна на А.М., с посочени негови индивидуализиращи данни.

Приложена е декларация от 28.11.2014г., подписана от Б.Л., с която потвърждава, че „Кемира“ ЕООД е надлежно уведомен от „Хедж Инвестмънт България“ АД, че „КТБ“ АД е обявила договор за кредит от 08.12.2011г. за предсрочно изискуем. Тази декларация е представена в официално заверен на 01.09.2017г. препис на документа с отбелязване, че е снет от представен от същото лице А.М. оригинал на документа.

Договорът и декларацията са приложение към заявлението по чл.417 ГПК от 17.10.2017г., по което е образувано ч.гр.д.№ 74066/2017г. на СРС, поради което съставляват своевременно представени и поради това приети доказателства по делото. Ето защо, съдът не обсъжда възраженията на ответника за настъпила преклузия при представянето на същите документи в исковото производство след осъществената размяна на книжа. Независимо от това, съдът намира, че няма настъпила преклузия, тъй като същите са представени преди обявяване на доклада по чл.374 ГПК за окончателен.

Прието е изявление на кредитора до „Хедж Инвестмънт България“ АД от 13.11.2014г., че счита вземанията по договора за предсрочно изискуеми, поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за срочно плащане на месечните погасителни вноски. Към изявлението са приложени удостоверения от „Стар пост“ ООД, че адресатът не е бил открит на посочения адрес при двукратно посещение, който адрес по справка от ТРРЮЛНЦ се установява, че е същият с вписаният по партидата на дружеството и който е посочен като адрес за кореспонденция с банката.

Към заявлението по чл.417 ГПК е представено извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) от 04.09.2017г. за дължими суми по просрочения договор за кредит от 08.12.2011г., сключен с „Хедж Инвестмънт България“ АД. В него „Кемира“ ЕООД не е посочена като солидарен длъжник. Към исковата молба е приложено извлечение от счетоводните книги на банката без дата, в което се съдържа информация за дължимите суми по кредита, идентични на тези с извлечението от заповедното дело, но в този документ е отразено, че качеството на съдлъжник има дружеството „Авионамс“ АД, като „К.“ ООД отново не фигурира.

На 01.11.2017г. и въз основа на извлечението от книгите на банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „К.“ ООД за дължимите от „Хедж Инвестмънт България“ АД суми по договор за кредит от 08.12.2011г. В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя са били дадени указанията по чл.415 ГПК. В указания срок последният е предявил исковете – предмет на настоящото дело.

На 08.01.2018г. заповедният съд на основание чл.420 ГПК е спрял принудителното изпълнение по изп.д.№ 4491/2017г. на ЧСИ С. Я., образувано въз основа на издадения по заповедното дело изпълнителен лист, като е приел, че са налице представени от длъжника доказателства за недължимост на вземанията - липса на уведомление до длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита и повдигнат спор относно принадлежността на спорното право. Разпореждането за незабавно изпълнение също е било отменено по жалба на длъжника по чл.419 ГПК – така определение от 12.06.2018г. на СГС по ч.гр.д.№ 6056/2018г. Видно от приложените от длъжника документи по заповедното дело по-рано подаденото от банката заявление по чл.417 ГПК за същите вземания, основано на същите документи, по което заявление е било образувано ч.гр.д.№ 61178/2017г. на СРС, е било отхвърлено от заповедния съд с аргумент, че липсват доказателства изявлението за предсрочна изискуемост да е било връчено на длъжника „К.“ ООД. И двата последващи акта на заповедния съд са стабилизирани. С определение на СГС от 16.10.2017г. по ч.гр.д.№ 12404/2017г. разпореждането на заповедния съд по ч.гр.д.№ 61178/2017г., с което по-рано заведеното заповедно дело за същите вземания е било отхвърлено, е било потвърдено. С определение от 07.01.2019г. по гр.д.№ 4261/2018г. определението на СГС, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение също е било потвърдено.

Приложено е (по заповедното дело и в исковото производство) писмо от А.Б., в качеството му на изпълнителен директор на „Хедж Инвестмънт България“ АД, получено от адресата „КТБ“ АД на 21.04.2015г., с което подателят е изискал от получателя копие на документацията „касаеща отношенията между Корпоративвна търговска банка АД и Хедж Инвестмънт България АД. Видно от представен към същото дело приемо-предавателен протокол от 08.05.2015г. искането на А.Б.е било удовлетворено, като на същия са предадени наличните в банката документи по опис, вкл. два броя договори за банков кредит от 17.04.2014г. и от 08.12.2011г., между които документи липсват договори за встъпване в дълг от 06.11.2014г. с поемател „Кемира“ ЕООД за дълга на кредитополучателя по който и да било от двата договора за кредит на „Хедж Инвестмънт България“ АД.

Към заповедното дело е приложено и уведомление от „Хедж Инвестмънт България“ АД до банката кредитор от 12.11.2014г., с която дружеството е изразило готовност да представи допълнителни обезпечения на банката, вкл. активите на „Кемира“ ЕООД. В писмото никъде не се коментира, че това дружество е вече солидарен длъжник по договора от 08.12.2011г. по силата на встъпването в дълг от 06.11.2014г. и поради това вече отговаря с активите си пред банката. От съдържанието му става ясно, че тези активи не обезпечават вземането на банката.

Представена е справка изх.№ 24198/22.02.2018г. на БНБ (в печата посочена 22.02.2020г.), съгласно която „К.“ ООД няма задължения по сключени договори за кредит.

Представен е също констативен протокол от 20.06.2018г., изготвен от помощник нотариус при нотариус Кацарова, удостоверяващ обстоятелството, че при достъпване на страницата на „КТБ“ АД (н) на адрес: http://corpbank.bg/ е намерен списък на некоректните длъжници с непогасени задължения към банката към 16.02.2017г. Списъкът е обективиран в протокола. Видно от него „К.“ ООД не фигурира като длъжник.

Приложен е договор за продажба на вземания чрез пряко договаряне от 18.09.2017г., по силата на който „КТБ“ АД (н) е продал на ДКК АД вземанията си по договор за банков кредит от 08.12.2011г. с „Хедж Инвестмънт България“ АД. В него е отбелязано, че вземанията са обезпечени с договор за встъпване в дълг, като поемателят не е посочен. На приобретателя е вменено задължението да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането. В изпълнение на договора „КТБ“ АД (н) е следвало да предаде на „ДКК“ АД всички относими документи. Няма данни кои документи са били предадени и дали измежду тях се намира договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г., който се оспорва от ответника, тъй като такъв документ не е бил представян в производството от третото лице помагач.

Приет е анекс със същата дата – 18.09.2017г., с който прехвърлителното действие на договора за продажба на вземания от „КТБ“ АД (н) на „ДКК“ ЕАД е било отложено за 28.02.2018г. В преамбюла на анекса е отразено, че това разрешение е продиктувано от наличието на предприети мерки от банката в несъстоятелност за снабдяване със заповед за изпълнение за просрочените вземания към „К.“ ООД. С уведомление от банката, получено от „К.“ ООД на 14.06.2018г. ответникът бил известен за цесията. В писмото е отбелязано, че договорът от 18.09.2017г., по силата на който „ДКК“ ЕАД е придобила вземанията по заповедта за изпълнение, има отложено действие. На 26.06.2018г. „К.“ ООД е депозирала възражение срещу уведомлението за цесия, основано на твърденията, че не е съдлъжник по кредита.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на материалите по делото и проверка в счетоводството на банката, е установил, че към 17.10.2017г. (датата на подаване на заявлението пред заповедния съд) по процесния договор за кредит са налице изискуеми непогасени задължения, които възлизат в размер на търсените от ищеца суми. Отбелязал е, че договорът е заведен в банката само на името на кредитополучателя „Хедж Инвестмънт България“ АД. На практика, в процеса не се оспорва нито наличието на валиден договор за банков кредит от 08.12.2011г. между „КТБ“ АД (н) и „Хедж Инвестмънт България“ АД, нито просрочието му, съответно размерите на вземанията на банката по пера. Спори се относно наличието към 06.11.2014г. на договор за встъпване в дълг, по силата на който за тези вземания солидарно отговорен е ответника, както и относно това кой е носителя на вземанията към датата на образуване на заповедното дело.

Във връзка с възраженията е била изслушана съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписите, положени за Б.Л., като управител на „Кемира“ ЕООД, и за А.А., като изп.директор на „Хедж Инвестмънт България“ АД, по договора от 06.11.2014г. са изпълнени от сочените автори; че подписът на Б.Л. на декларацията с дата 28.11.2014г. също е положен от него, както и че подписите на А.Д.и К.М.– синдици на „КТБ“ АД (н) на договор за продажба на вземания от 18.09.2017г. също са автентични. В първоначалното заключение вещото лице е посочила, че подписът на Ясен Спасов, положено от него на същия договор в качеството му на представляващ приобретателя на вземанията – „ДКК“ ЕАД, е несъпоставим с приложените сравнителни образци, но с допълнителен протокол към заключението експертът е констатирал съвпадане на признаците при изпълнение на изследвания подпис и допълнително представени образци от подписа на това лице, като така е обосновал автентичността му. Експертът е посочил, че при изследването на тези три документа – Договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г., декларация на „К.“ ООД от 28.11.2014г. (че е известена от „Хедж Инвестмънт България“ АД за обявената от банката предсрочната изискуемост на договора от 08.12.2011г.) и договора за цесия от 18.09.2017г., не са установени признаци за техническа подправка. Установил е също, че първо е отпечатан текста на документите, след което са положени подписите и накрая са поставени печати там, където ги има. Съществено е да се отбележи, че обект на изследване са били тези документи, които са приложени по заповедното дело и по отношение на които няма основание да се считат, че са приложени след настъпила преклузия.

Приета е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след изследване на договора от 06.11.2014г. и на декларацията от 28.11.2014г. в оригинал, представени му от пълномощник на ищеца „КТБ“ АД (н), е установил, че подписите на договора и на декларацията са положени след отпечатване на текстовете на документите с черен тонер, като печатът върху декларацията е поставен след полагането на подписа на Б.Л., а печатът на ответното дружество на договора не може да се установи дали е поставен преди или след подписа, тъй като между него му и подписа няма пресечни точки. Експертът е извършил изследване на документите с увеличение 34х във видима и УВ светлина, при което не е установил наличието на т.нар. жълти принтерни точки, съставляващи проследяващ код за идентифициране на принтерната машина. Обосновал е извод, че утвърдените методи не позволяват идентифициране на давността на мастилната паста, тъй като е налице разлика в багрилните вещества, които се ползват, и липсва стандартизирана процедура, която да е приложима към тях. По тази причина е в невъзможност да заяви категорично датата, на която документа е бил подписан от Б.Л., респ. датата на поставяне на печат на „К.“ ООД.

Разпитан е свидетеля С.К., на длъжност юрисконсулт в „КТБ“ АД (н), който е потвърдил, че е съставител на текста на договора за продажба на вземания от 18.09.2017г., подписан между банката и „ДКК“ ЕАД, по силата на който процесните вземания са били прехвърлени на третото лице помагач. Това обстоятелство е потвърдено след предявяване на документа на свидетеля. Същият е пояснил, че няколко дни след предаване на проекта на договора на синдиците за одобрение, е съставил и анекса към него, който също е предал.

Изслушан е свидетеля А.М., представил като служител на „КТБ“ АД (н) оригинал на договора за встъпване в дълг от 06.11.2014г. и декларация от „Кемира“ ЕООД от 28.11.2014г. (оспорените документи) пред нотариус за изготвяне на заверен препис от тях. Дадените показания са общи относно изпълнението на задачи от такъв вид, като конкретни факти, свързани с изготвянето на преписите, не са уточнени.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на исковете

Спорът относно допустимостта на предявените искове произтича от възражение на ответника, основано на твърдението, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 17.10.2017г., от който момент се считат предявените исковете по чл.422 ГПК (така чл.422, ал.1 ГПК), заявителят „КТБ“ АД (н) не е носител на вземанията, за които е издадена заповедта, поради продажбата им на „ДКК“ ЕАД с договор от 18.09.2017г.

Съдът намира, че исковете са допустими.

С решение от 22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД. С договор от 18.09.2017г., подписан за банката в несъстоятелност от постоянните синдици А.Д.и К.М.(назначени с решение от 13.11.2015г. на УС на ФТВБ), „КТБ“ АД (н) е продала вземанията си по договор за банков кредит от 08.12.2011г., сключен с „Хедж Инвестмънт България“ АД, на „ДКК“ ЕАД. С анекс от същата дата прехвърлителното действие на договора по отношение на продадените вземания е отложено до 28.02.2018г. Анексът е бил оспорен от ответника с доводи, че такъв договор не може да има отлагателно действие, доколкото е сключен по реда на ЗБН и има за цел бързо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник, поради което подобен модалитет е неадекватен. Такъв модалитет е възможно да е нецелесъобразен, но това не го прави незаконосъобразен, тъй като отлагателното действие на договор за прехвърляне на вземания не е изключен от действащото право и такова ограничение не произтича от нормативните разпоредби. Договорът е подписан от представляващите страните по него (в който смисъл е и приетата съдебно-почеркова експертиза) и е породил правно действие, като е бил надлежно съобщен на ответника с уведомление, получено на 14.06.2018г. от управителя А.Б., удостоверено с подпис на приложената по делото разписка. В уведомлението, което също е прието по делото, е изрично посочено, че действието на договора за продажба на активи на „КТБ“ АД (н), представляващи вземания по договор за кредит с „Хедж Инвестмънт България“ АД от 08.12.2011г., е с отложено действие до 28.02.2018г. В преамбюла на анекса са посочени мотиви за отлагателното действие, а именно предприетите от прехвърлителя действия за снабдяване с изпълнителен титул срещу встъпилия в дълга „Кемира“ ЕООД.

Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по процесния договор срещу „К.“ ООД е депозирано на 17.10.2017г., което е след подписване на договора, но преди настъпване на прехвърлителното му действие, т.е. към 17.10.2017г. „КТБ“ АД (н) е била носител на процесните вземания, поради което е активно легитимирана да ги заяви през заповедния съд, което я прави и активно легитимирана да предяви установителните искове за тях – така в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Допустимостта ищец по положителните установителни искове да е заявителят, дори и при настъпило след издаване на заповедта правоприемство, произтича от обстоятелството, че цесионерът ще бъде обвързан от решението по спора, а цедентът е негов процесуален субституент – чл.226 ГПК.

Действително, липсва житейска и правна логика прехвърлителното действие на цесията да бъде отложено с анекс от същата дата, на която е подписан договора, но няма законова пречка за това. Обстоятелството, че проектите на договора и анекса са изготвени от юрисконсулта на банката с разлика от няколко дни (така в показанията на свидетеля Костадинов) също не обосновава антидатиране на документа, тъй като свидетелят е посочил, че е изготвил проекта на анекса дни след предаване на проекта на договора на синдиците за одобрение, а не че са подписани в различни дни.

По основателността на исковата претенция

За обосноваване на предявените искове ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на договор за банков кредит, по който ответникът са явява солидарно задължено лице, просрочието в плащането на месечните погасителни вноски, наличието на уговорена неустойка при просрочие на вноските, респективно размер на изискуемите вземания по пера - главница (чл.430, ал.1 ТЗ), договорна лихва (чл.430, ал.2 ТЗ), неустойка (чл.92, ал.1 ЗЗД) и разноски (чл.79, ал.1 ЗЗД). В тежест на ищеца е било да докаже, че е възникнало правото му да измени едностранно договора, като отнеме преимуществото на срока му, поради неизпълнение, както и че е упражнил това свое право надлежно, като е известил кредитополучателя за това (съгласно последователната практика на съдилищата нарочно уведомление до съдлъжниците и поръчителите не е необходимо).

По делото не се спори и се установява от доказателствата, че на 08.12.2011г. е бил сключен договор за банков кредит между „КТБ“ АД и „Хедж Инвестмънт България“ АД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя целеви кредит в размер на 22 млн евро, която сума е била завишена до размера от 39 млн евро с анекс от 05.08.2013г. Договорът за банков кредит е формален. Писмената форма е форма за действителност (чл.430, ал.3 от ТЗ) и в него следва да са уговорени всички съществени клаузи – размер на кредита и валута, в която се предоставя, условията, при които ще се усвоява, срок на договора, възнаградителна лихва за кредитора и начин на формирането й, неустойки и условия за тяхната дължимост, съответно размер. Съществените елементи на договора са залегнали в текста на договора от 08.12.2011г., като видно от същия страните са договорили възнаградителна лихва в размер на 10 % върху усвоената сума, която подлежи на завишаване с 10 пункта при просрочие и се начислява върху просрочената главница, както и са уговорили неустоечна клауза, съгласно която кредиторът има право да начислява такава в размер на 10 % върху неиздължената договорна (възнаградителна) лихва. Предвидена е възможността банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем при просрочие в плащането на месечните погасителни вноски. Посочен е краен падеж – 10.12.2018г., както и реалните обезпечения, които кредитополучателят се е задължил да учреди – залог на акциите от капитала на „Телеком“ АД, както и на вземанията си по банковите си сметки в „КТБ“ АД. Така подписаният договор е действителен и валидно обвързва страните по него. Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза кредитните средства са били изцяло усвоени от кредитополучателя, който е обслужвал договора до 10.07.2014г., когато е спрял плащанията.

Не се спори и се установява, че на 13.11.2014г. банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с нарочно уведомление до „Хедж Инвестмънт България“ АД, което е надлежно връчено с оглед приложените документи за адресиране на известието до адреса, посочен от кредитополучателя за кореспонденция с кредитора, който е бил към тази дата и адрес на управление на дружеството. В този смисъл са представени по делото два броя удостоверения от пощенския оператор „Стар пост“ ООД за извършени посещения на 14.11.2014г. и на 15.11.2014г., при които служител е отбелязал, че пратките са недоставени, поради смяна на адреса на получателя, съответно поради това, че същият е непознат на адреса. Няма данни за явяване на представител за получаването им, въпреки отбелязването, че е залепено известие за получаване на пратките с телефон на оператора.

Следва да се отбележи, че съгласно разрешенията по ТР № 8/02.04.2019г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, когато предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В настоящия случай крайният срок за издължаване е настъпил на 10.12.2018г., който факт следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо, просрочените задължения по договора от 08.12.2011г. се явяват дължими от кредитополучателя и всяко евентуално задължено за дълга лице, независимо дали предсрочната изискуемост е била обявена на кредитополучателя пред подаване на заявлението по чл.417 ГПК или не.

Няма спор и по отношение допуснатото от „Хедж Инвестмънт България“ АД просрочие в изплащането на месечните погасителни вноски. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза дружеството е спряло обслужването на кредита, считано от 10.07.2014г., а дължимите по договора суми възлизат на търсените с исковата молба такива за главница, възнаградителна лихва, неустойки и такса за изпълнение. Установява се от документите и от заключението, че начислените неустойки са предвидени при просрочие на задължението за срочно погасяване на главницата и възнаградителната лихва, а не като резултат от обявена предсрочна изискуемост. Горното обосновава извод за дължимост на вземанията от страна на „Хедж Инвестмънт България“ АД за главница, договорна лихва и неустойка в заявените размери, доказани и с експертното заключение. Единствено в частта на търсените разноски за изпълнение съдът намира, че не е налице основание да се присъдят, тъй като по делото няма доказателства кредиторът да е направил разноски в заявения размер.

Установява се, че след подписване на договора за кредит и с решение на СГС от 22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по отношение на „КТБ“ АД е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност. С оглед целта на производството – справедливо удовлетворяване на кредиторите на банката, на 18.09.2017г. несъстоятелната банка е сключила чрез синдиците договор за продажба на вземания чрез пряко договаряне по реда на чл.85, ал.6, т.2 от ЗБН, като купувач на вземанията по договора за кредит от 08.12.2011г. е „ДКК“ ЕАД. Договорът обвързва страните по него от датата на подписването му, но прехвърлителното му действие е отложено до 28.02.2018г. – така анекс от същата дата, с оглед гарантиране законосъобразното провеждане на предприети от банката съдопроизводствени действия. Горното означава, че към датата на подаденото заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 74066/2017г. на СРС, носител на процесните вземания е все още „КТБ“ АД (н), като в хода на процеса е настъпила промяна и правоприемник на същите е третото лице помагач „ДКК“ ЕАД. Договорът е сключен от представляващите страните по продажбата лица, като авторството на подписите е установено с приетата като неоспорена от страните почеркова експертиза.

Спорно по делото е дали ответникът „Кемира“ ЕООД, сега „К.“ ООД (н), е солидарно задължено лице за процесните вземания. Този спор произтича от позоваването на ищеца на договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г., сключен между „Хедж Инвестмънт България“ АД и „Кемира“ ЕООД, по силата на който ответното дружество се е задължило за отговаря за дълга наред с кредитополучателя, и възражението на ответника, че този договор не го обвързва, тъй като е подписан от Б.Л. след прекратяване на мандатно му правоотношение с дружеството като негов управител. Възражението се основава на твърдението, че този договор е подписан на дата следваща смяната на управителя Лазов, поради което не поражда действие за дружеството, тъй като договорът се появява в правния мир едва на 01.09.2017г., когато помощник нотариус по заместване при нотариус В. е удостоверила снемането на препис от оригинала му.

Спори се и относно надлежното известяване на „Кемира“ ЕООД относно обявената от банката кредитор предсрочна изискуемост на кредита, удостоверено с декларация от Б.Л. от 28.11.2014г., за която също се поддържа, че е антидатирана, тъй като се появява за първи път на 01.09.2017г., когато е снет от оригинала официално заверен препис от помощник нотариус по заместване на нотариус В..

При изясняване на спора съдът съобрази следното:

Правната доктрина допуска едно лице да поеме задължение на друго лице към кредитора му вместо него или наред с него, като този договор е неформален, т.е. правните му последици настъпват с постигане на съгласие за това между първоначалния длъжник на кредитора и новия длъжник. В практиката договорът е известен с понятието поемане на изпълнението. При него по правило длъжникът може да иска реално изпълнение от третото лице, но не и кредитора. Нашият закон обаче не урежда този вид договор. В чл.101 ЗЗД е уредено само встъпването в дълг, при който едно лице се съгласява да отговаря наред с друг длъжник към кредитора му при условията на солидарност. Тава задължаване може да стане с договор между кредитора и третото на възникналото вече облигационно правоотношение лице или с договор между длъжника и третото лице. За да е валиден договора то дългът, който поема поемателя, следва да е съществуващ или бъдещ.

В настоящия случай, правата си ищецът основава на договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г., сключен между „Хедж Инвестмънт България“ АД и „Кемира“ ЕООД, по който „КТБ“ АД, в чиято полза е сключен договора, не е страна. Договорът е оспорен от ответника „К.“ ООД като неавтентичен, съответно като антидатиран. Съгласно съдебно-почерковата експертиза договорът е подписан от името на стария длъжник от А.А.в качеството й на изпълнителен директор на дружеството към датата на договора, което се установява и от вписване по партидата в търговския регистър. В него е налице отбелязване, че А.А.е била освободена като представляващ „Хедж Инвестмънт България“ АД с вписване от 03.12.2014г. От страна на „Кемира“ ЕООД подписът е положен от управителя Б.Л., който е освободен като такъв с вписване от 06.03.2015г. Предвид изложеното, възражението, че положените подписи не са изпълнени от представляващите стария и новия длъжник, е опровергано. Съгласно чл.181, ал.1 ГПК частният документ, какъвто характер има договора, има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Съгласно последователната практика на ВКС, обективирана в решения № 32/03.08.2020г. по т.д.№ 423/2019г. на II ТО на ВКС, № 235 от 04.06.2010г. по гр. д. № 176/2010г. на ІІ ТО на ВКС, № 213 от 15.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 856/2017г. на III ГО на ВКС, № 1556 от 28.11.1984г. по гр.д. № 977/1984г. на ІV ГО на ВКС, № 72 от 05.04.2004г. по гр.д.№ 2645/2002г. на ІV ГО на ВКС и др., „трето лице“ по смисъла на тази разпоредба е лице, което черпи права от документа, поради което може да бъде увреден от неговото антидатиране, т.е. „Кемира“ ЕООД (сега ООД) не е трето лице по смисъла на закона. В същите решения обаче е посочено, че доколкото доказателствената сила на частния документ е само формална (ако е подписан, се изчерпва само с авторството му, а ако не е - че е съставен), то съдът няма задължението да приеме за достоверна датата на съставянето му, ако е оспорена. Тя трябва да бъде установена с всички други доказателствени средства и то от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. – Решение № 32/03.08.2020г. по т.д.№ 423/2019г. на I ТО на ВКС, Решение № 122/06.04.2021г. т.д.№ 1439/2019г. на II ТО на ВКС, Решение № 50.21.07.2017г. по гр.д.№ 4880/2014г. на IV ГО на ВКС и др.

В настоящия случай е установено, че към 01.09.2017г. този договор съществува в правния мир, тъй като на тази дата помощник нотариус е извършил заверка на верността на преписа с оригинала. Така заверения официално препис е бил обект на изследване, като вещото лице по съдебно-техническата експертиза не е открило данни за техническа подправка на документа. Самият оригинал, от който е снет преписа, не е представян по делото нито от „КТБ“ АД (н), нито от „ДКК“ ЕАД, като правоприемник на вземането срещу „К.“ ООД, основано на този договор. Доколкото договорът е в полза на кредитора „КТБ“ АД и банката е пристъпила към упражняване на правата по него, то следва, че договорът е бил част от кредитното досие на „Хедж Инвестмънт България“ АД, а самото позоваване на него съставлява одобряване на договора от кредитора бенефициер по смисъла на чл.101 изр.второ от ЗЗД, след който момент договорът не може да бъде оттеглен или изменен без неговото съгласие. Този договор не носи номер от входяща документация, присъща на всяка банкова институция, която да установи приобщаването й към документацията на кредитора по дълга. Няма следа кога документът е предаден на банката, в кой клон, съответно от кого и чрез кой служител на кредитора. Няма отбелязване, че същият е част от кредитното досие при предаване на документацията от банката на „Хедж Инвестмънт България“ АД с протокол от 08.05.2015г., изискана от изп.директор А.Б.с нарочно писмо от 21.04.2015г., което е заведено с вх.номер на банката. В искането си представляващия кредитополучателя изрично е заявил, че желае да получи всички документи, които касаят договорите за кредит, подписани от „Хедж Инвестмънт България“ АД, но измежду тях не фигурира договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г. към договор за кредит от 08.12.2011г., нито дори договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г. към договор за кредит от 17.04.2017г., макар и двата догори да са предадени на кредитополучателя по тях. Предаването на двата договора от 06.11.2014г., с които „КТБ“ АД се снабдява със съдлъжник в лицето на „Кемира“ ЕООД, е логично, ако такива са съществували към този момент. Ако още не са били предадени на банката, то последната следваше да установи датата на получаването им, с което да изключи спора относно достоверността на датата им. Оспореният относно датата договор не е намерил място и в разменена между ищеца и ответника, съответно ищеца и кредитополучателя кореспонденция, приложена по делото. Никъде не се споменава съществуването му и произтичащите от него права за банката до датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК – 17.10.2017г. Така, в уведомление от „Хедж Инвестмънт България“ АД до „КТБ“ АД, на което отново е поставен входящ номер при депозирането му в банката, с което уведомление кредитополучателят предлага обезпечаване на кредита с активи на „Кемира“ ЕООД, не се споменава, че дружеството вече отговаря за дълга на „Хедж Инвестмънт България“ АД, което обезсмисля самото предложение. Няма отговор на банката, която да потвърди, че „Кемира“ ЕООД вече е солидарен длъжник в отговор на предложението за допълнително обезпечение. Единствено в декларация от 28.11.2014г., подписана от Б.Л. за „Кемира“ ЕООД, се сочи, че такъв договор съществува, но тази декларация е оспорена от ответника с идентични доводи, че е антидатирана. Декларацията отново не се е появила в нито една кореспонденция и при нито едно предаване на документи пред 01.09.2017г., когато е снет нотариално заверен препис от оригинала на документа. Самият оригинал не е прилаган в процеса като доказателство. „Кемира“ ЕООД не фигурира и в списъка на неизправните длъжници на „КТБ“ АД (н), качен на интернет страницата на банката. В допълнение, на 22.02.2018г. БНБ е издала документ, че „К.“ ООД няма просрочени кредити. И ако според Наредба № 22/16.07.2009г. за ЦКР вписването на съдлъжниците е задължително, считано от 01.01.2019г., то буди недоумение факта, че в извлечението от счетоводните книги на банката, който е документът по чл.417 ГПК, „К.“ ООД не фигурира, макар да няма пречка да се посочи като съдлъжник за вземанията по силата на договора за встъпване в дълг, който договор към момента на издаване на документа – 04.09.2017г., е бил известен на кредитора. Същевременно, като солидарен длъжник в извлечението, приложено към исковата молба (л.23), е посочен друг субект – „Авионамс“ АД, без да има данни това лице да е съдлъжник по договор с банката, което да оправдава вписването му в извлечението, съответно да отрича вписването на „К.“ ООД, понеже договорът за встъпване в дълг не е сключен с кредитора, каквито доводи ищецът и третото лице помагач са навели. Името на „Кемира“ ЕООД не фигурира като поемател и в договора за продажба на вземания по чл.85, ал.6, т.2 ЗБН. Действително, че всеки от посочените по-горе факти може да има и друго значение – банката е пропусната да постави входящ номер от входяща кореспонденция върху договора за встъпване в дълг, пропуснала е да го приобщи към предадената на А.Б.с протокол от 08.05.2015г. документация, макар да е част от кредитното досие, служителите, до които е отправено изявление от „Хедж Инвестмънт България“ АД за готовността да учреди допълнителни обезпечения с активи на „Кемира“ ЕООД не са били наясно, че тези активи вече служат в обезпечение на банката, още повече, че договорът е с датата, на която БНБ е отнела лиценза на банката, което е създало напрежение в работата, списъкът на длъжници на „КТБ“ АД (н) сочи само кредитополучателите, но не и поръчители и съдлъжници и т.н., но взети в съвкупност тези факти обосновават извод, че по делото остава недоказано, че оспорения договор за встъпване в дълг е съществувал в правния мир преди 01.09.2017г. Това е най-ранната дата, която следва да бъде приета за достоверна. Аргумент в подкрепа на извода е и факта, че договорът за кредит от 08.12.2011г. е сключен с „Хедж Инвестмънт България“ АД и освен с подписа на представляващия го е скрепен и с печат на това дружество, на което е изписано, че то е АД. Същевременно в договора с посочена дата от 06.11.2014г. отново това дружество е посочено като АД, но е положен печат на ЕАД със същото наименование. Същевременно, встъпилият в дълг е еднолично дружество с ограничена отговорност към 06.11.2014г., но печатът сочи, че е ООД, каквото дружеството е било, считано от 29.12.2011г. до 23.08.2013г. и след 11.02.2016г. – справка ТРРЮЛНЦ.

При извод на съда, че договорът има за достоверна дата 01.09.2017г., то същият не би могъл валидно да обвързва ответника, тъй като към тази дата негов представляващ е А.Б., а не положилият подпис Б.Л. – справка ТРРЮЛНЦ.

Предвид изложеното, исковата претенция следва да се отхвърли като недоказана. Доказване достоверността на вписаната дата на договора за встъпване в дълг не бе установена и от третото лице помагач на страната на ищеца, който като негов частен правоприемник би следвало да разполага с документите за дълга, вкл. с оспорения договор в оригинал, а не в препис, съответно с протокол, удостоверяващ датата на която е предаден този договор от цедента, което също би допринесло за изясняване на спора. Съдът изключва грижата на добрия търговец да допуска задължаване по договор за цесия без предаване на документите относно съществуването на вземането – предмет на цесията, съответно на обезпеченията му.

По разноските

При този изход на спора, ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски в размер на 1600.00 лева – депозити за вещи лица, както и да за плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса, от която е бил предварително освободен и която възлиза на 1699212.50 евро.

Мотивиран от изложеното, Съдът