Решение № 349 от 29.10.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 852/2024 г.

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

С присъда № 8 от 28.02.2024 г. по нохд № 239/2023 Окръжен съд – Монтана признал подсъдимия А. М. А. за виновен в това, че към 11.11.2021г. в гр. Лом, област Монтана, при условията на опА. рецидив, без надлежно разрешително по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на разпоредбата на чл. 30 и чл.73, ал.1 от същия закон и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, придобил с цел разпространение високорискови наркотични вещества в нарушение на чл. 30 от ЗКВНП – коноп, с общо тегло - 95, 54 гр. на обща стойност 513, 72 лв. и синтетични канабиноиди с общо тегло 102, 03 гр. на обща стойност – 612, 18 лв. - престъпление по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. 4, вр. ал.1, пр. 3, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК и на основание чл. 54 НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС постановил наказанието лишаване от свобода да се търпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата наркотичните вещества – предмет на престъпление. Произнесъл се по разноските.

Недоволни от присъдата останали подсъдимият и неговият защитник – адв. В. И., които я обжалват по доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се аргументира, че съдът се е предоверил на противоречиви показания на свидетели и обвинението не е доказано по безспорен начин. Твърди се, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон с това, че не е проверил въпроса за годността на непълнолетната свидетелка Н. В.а да дава показания, че прочел показания на свидетеля М. В., който е участвал в следствено действие - претърсване, че по делото са иззети веществени доказателства, които не са предявени и при наличие на експертна дактилоскопна справка не е изготвена съответната експертиза, че неправилно са четени показания на св. Е. Б., че не било проверено възражението на защитата, че на адреса на ул. „•••“ № 5 работел Б. П., за когото било установено че пуши „трева“, но не бил разпитан, не бил разпитан и св. К. Златков, разпитан в досъдебното производство. Аргументира се, че обвинението не е доказано и от веществените доказателствени средства, изготвени от прилагането на специални разузнавателни средства, както и че присъдата почива на показанията на свидетели, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Прави се искане присъдата да се отмени и вместо нея се постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан.

В съдебно заседание пред апелативния съд защитникът на подсъдимия - адв. И., поддържа въззивната жалба. Представя доводи за недостатъци на обвинителния акт, като несъдържащ никакви обстоятелства за „придобиване“ от подсъдимия на високорискови наркотични вещества. Прави анализ на показания на свидетели като противоречиви и срещу които имало предпоставки за образуване на наказателно производство. Релевира и допуснати нарушения от съда, който не разяснявал на подсъдимия възможността да се ползват прочетени показания по чл. 281, ал. 4 НПК, не допуснал психиатрична експертиза за малолетен свидетел, не назначил дактилоскопна експертиза, не предявил на страните веществените доказателствени средства от приложените специални разузнавателни средства, с които защитата останала незапозната, че присъдата е постановена само на основата на прочетени по чл. 281, ал. 4 НПК показания. Поставя и въпроса, че съдът не е разполагал стриктно с основания за прочитане на показания, дадени в досъдебното производство доколкото свидетелите в съдебно заседание говорели подробно.

Защитникът на подсъдимия - адв. Й., допълва доводите на защитника адв. И. с други допуснати от съда процесуални нарушения - с това, че страните не са взели отношение по всички въпроси на разпоредителното заседание и за късно изготвяне на веществените доказателствени средства. По съществото на обвинението аргументира, че част от инкриминираните наркотични вещества не са включени в обхвата на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към датата на инкриминираното деяние. Моли присъдата да се отмени и делото върне на първа инстанция за ново разглеждане.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитниците си.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна. Счита, че обвинението е доказано, че съдът е дал мотивиран отговор на възражения на защитата, че присъдата е законосъобразна, не страда от пороци, правилна е, поради което моли да бъде потвърдена.

Подсъдимият в последна дума моли делото да се върне за ново разглеждане, за да се отстранят грешките.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебно заседание, доказателствата по делото и като сам по реда на чл.314 НПК подложи присъдата на цялостна проверка, прие следното:

Жалбата е частично основателна. От една страна присъдата е законосъобразна и обоснована. В хода на разглеждане и решаване на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Релевантните факти са правилно установени, независимо от известни пропуски в доказателствената дейност на съда, наложили провеждане от въззивната инстанция на допълнителен разпит на свидетел /св. Д. С./, включително с прочитане на показанията му от досъдебното производство. Пропускът на първостепенния съд не се отразява на приетите от него факти като вярно установени и които факти не се променят, а се потвърждават и от допълнително събраните от въззивния съд доказателства. Първостепенният съд, като цяло стриктно е изпълнил задълженията си изясняване на обективната истина и за пълно и ясно излагане на формираните от него фактически и правни изводи, включително с отговори на възражения на страните.

Що се отнася обаче до приложения материален закон, присъдата се явява частично неправилна. Това е така доколкото иначе вярно установените факти съдът е подвел под неправилна форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 НК, възприемайки изцяло предложения от прокурора закон. В частност, грешна се явява приетата от първата инстанция форма на деянието - „придобил“ високорискови наркотични вещества с цел разпространение, при положение, че вменените факти се квалифицират под формата „държане“ на такива вещества с цел разпространение. Наред с това, съдът не е съобразил, че действително, както отбелязва и защитникът, две от процесните наркотични вещества не са били квалифицирани като такива в съответната нормативна регулация към датата на деянието, поради което е следвало да бъдат изключени от обема на осъждането на подсъдимия.

При така очертаната частична неправилност, присъдата подлежи на съответно изменение, без да се обосновават причини за пълна отмяна и постановяване на нова, нито за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.

От фактическа страна по делото се установява, че през 2021г. подс. А. А. живеел в гр. Лом, в къща на ул. „•••“ № •. Занимавал се с животновъдна дейност, като за тази цел стопанисвал наследствен имот – стопанска постройка, намираща се на същата улица „•••“, но на № 5. Подсъдимият бил известен сред свои познати и на органите на МВР с това, че се занимава и разпространява сам или чрез други лица - дилъри, високорискови наркотични вещества от рода на канабиса, и по-специално т.нар. „билка“ за пушене, представляваща растителна маса от някаква обикновена билка, чийто листа са обработени /напръскани/ със синтетични наркотични вещества. Веществата подсъдимият криел в описаната стопанска постройка.

През ноември 2021г. за подпомагане на дейността си подсъдимият привлякъл св. В. Х. /известна още като „А.“/, на която давал наркотични вещества, които Х. трябвало да разделя, тегли и пакетира в отделни дози. Подсъдимият й показал как да прави това. За претеглянето на дозите й дал и малко кантарче. Св. Х. приготвяла на ден различно количество дози - 20, 30, за което подсъдимият й плащал по 10 лв. на ден. Готовите дози свидетелката, лично или чрез дъщеря си – св. Н. М., връщала на подсъдимия, на него лично, или на съпругата му св. И. С.. Оттам нататък подсъдимият предавал дозите на други лица – дилъри, за продажба, или и сам продавал.

Такъв дилър в началото на ноември 2021г. бил св. Е. Б., /с прякор „П.“/.

Свидетелят продавал в продължение на около пет дни наркотични вещества, получени от подсъдимия, на различни лица, сред които свидетелите Д. С., В. Л. и А. Н.. Приходите от продажбите св. Б. отчитал на подсъдимия. Отделно имало случаи, в които св. Д. С. и лично си закупувал наркотик от подсъдимия.

Също и при св. В. Л. имало случаи, в които негови приятели закупували по негова молба наркотични вещества лично от подсъдимия и именно във връзка с това знаел, че ги държи в постройката на ул. „•••“ № 5.

На 11.11.2021г. следобед, по повод получена за подсъдимия оперативна информация, че разпространява наркотични вещества, била проведена полицейска акция, в хода на която били претърсени: жилището на подсъдимия – на ул. „•••“ № •, стопанисваната от него селскостопанска постройка – на ул. „•••“ № 5, както и жилището на св. В. Х. – на ул. „•••“ №•, всички в град Лом.

А. При претърсването на жилището на подсъдимия не били намерени наркотични вещества.

Б. При претърсването на стопанската постройка на ул. „•••“ № 5, намираща се в дворно място, ползващо се за двор на домашни животни, представляваща едноетажна постройка - стопански склад, съхраняващ слама и царевица, вляво от входната врата, във фар на автомобил бил намерен полиетиленов плик, съдържащ суха зЕ. растителна маса – 5, 95 гр. Тази растителна маса при направен полеви тест реагирала на канабис и била обозначена като обект № 1. До обект 1 се намерил и иззел плик съдържащ суха зЕ. маса – 7, 18 гр., която маса при полеви тест също реагирала на канабис – обозначен като обект № 2.

И двата обекта са изследвани с физико-химическа експертиза протокол № 21/НАР -747 от 23.11.2021г., изготвена от в.л. Е. К., и установени като:

1. Сухата зЕ. маса, обозначена като обект № 1, е установена по външни белези и химически състав да представлява коноп /марихуана/, с нето тегло 4.64 грама и съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол /ТНС/ 6.15% на стойност 27, 84 лв.

2. Сухата зЕ. маса - обект № 2, е установена по външни белези и химически състав да представлява коноп /марихуана/, с нето тегло 5.28 грама и съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол /ТНС/ 7.25%, на стойност 31, 68 лв.

Общото нето тегло на двата обекта било 9.92 грама, с обща стойност 59.52 лева. Наркотичните вещества са оценени с протокол съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. /л. 58 ДП/ В. При претърсването на жилището на св. В. Х. на ул. „•••“ №•, били намерени и иззети:

1. Черен полиетиленов плик, съдържащ 150 броя пликчета с размери 5 x 5 см.

2. Стъклен буркан, наполовина пълен със суха зЕ. листна маса с тегло 50 гр, реагираща при направения полеви тест на „канабис“.

3. Жълт полиетиленов плик със суха зЕ. листна маса – 100 грама, реагираща при направения полеви тест на „канабис“.

4. Желязна кутия с надпис с латински букви „Джак Даниелс“, съдържаща 37 броя полиетиленови пликчета с размери 5 x 5 см. със суха зЕ. листна маса, реагираща при направения полеви тест на високорисково наркотично вещество /19, 60гр/.

5. На дъното на кутията била намерена суха зЕ. листна маса, с тегло 0, 50 гр., реагираща при направения полеви тест на високорисково наркотично вещество.

Така намерените вещества /всички представляващи суха зЕ. растителна маса/ са предмет на изследване на физико-химическа експертиза / обозначени и установени като:

Обект № 2 – обект на изследване с протокол № 21/НАР – 753 от 13.12.2021г. на в.л. Е. К., установен като коноп (марихуана) с нето тегло 75.70 грама с концентрация на активния компонент тетрахидроканабинол 7.15 %, на стойност от 454, 20 лв. /по цени на наркотичните вещества по графика за нуждите на съдопроизводството, съгласно Приложение № 2 на Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. Обектите 1, 3 и 4 /описани по-долу/ са предмет на изследване също с експертизата с протокол № 21/НАР – 753 от 13.12.2021г. на в.л. Е. К., но с общо заключение, което не съдържа стриктно химическите съединения. Обектите са установени като такива от растителен произход, без характерната миризма на канабиса, с нулево съдържание на активния компонент на канабиса - тетрахидроканабинол, но газхроматографията показвала наличие на синтетични канабиноиди. /експертиза на л. 81ДП/ Обекти 1, 3 и 4 са предмет на по-нататъшно прецизно изследване с протокол № 22/НАР – 358 от 08.08.2022г. на в.л. С. И., както и са оценени с протокол съгласно постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. /л. 71 ДП/ и установени като:

Обект № 1 - синтетичен канабиноид с наличие на MDMB-4en- PINACA, 5F-EMB-PICA и ADB-BUTINACA, с нето тегло 27, 41 гр., на стойност 164, 46 лв.

Обект № 3 - синтетичен канабиноид с наличие на ADB-BUTINACA и 5F-MDMB-PICA, с нето тегло 8, 50 гр. на стойност 51 лв.

Обект № 4 - синтетичен канабиноид с наличие на ADB-BUTINACA и 5F- MDMB-PICA, с нето тегло 66, 12 гр., на стойност 396, 72 лв.

Всички синтетични канабиноиди възлизали на обща стойност 612, 18 лв.

Обекти № 1, 3 и 4 /установени като синтетични канабиноиди/ не притежавали характерната миризма на канабис, обекти № 3 и № 4 имали изразен мирис на мента – чай, и всички били с нулево съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол.

К ъ м момента на претърсванията подсъдимият ползвал мобилен телефон с номер 0896 852343. На този номер лицата, търсещи наркотични вещества се свързвали с подсъдимия, уговаряли количество, цена, време и място на получаване. В преобладаваща част от случаите мястото на предаване било селскостопанската постройка на ул. „•••“ № 5.

Сред лицата, контактували по описания начин по телефона с подсъдимия били и свидетелите Д. С. и В. Х.. Подсъдимият А. А. е осъждан:

1. По нохд № 251/2014г. на PC - Лом, със споразумение в сила от 23.07.2014г, за извършено престъпление на 24/25.03.2014г. по чл.197, т.3 вр чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, с наказание „пробация“ с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК за срок от шест месеца.

2. По нохд № 711/2014г. на PC-Лом, с присъда в сила от 29.01.2015г. за престъпление на 18/19.03.2014г по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК, с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

3. По нохд № 358/2015г. на PC-Лом, със споразумение в сила от 13.10.2015г., за престъпление на 09/10.03.2014г. по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

4. По нохд № 557/2017г. на PC-Лом, със споразумение в сила от 31.10.2017г. за престъпление от 17.10.2017г. по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, с наказание четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

5. По нохд № 19/2020г. на PC-Лом, със споразумение в сила от 10.01.2020г., за престъпление от 17.06.2019г. по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК с наказание „пробация“, наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 НК всички за срок от две години.

6. По нохд № 70/2022г. на PC-Лом, със споразумение в сила от 12.04.2022г, за престъпление от 10.05.2021г. по чл.343в, ал.2 от НК, с наказание три месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Наказанията лишаване от свобода подсъдимият изтърпял както следва:

По нохд № 358/15, нохд № 251/14 и нохд № 711/14 било определено едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, което подсъдимият изтърпял на 06.02.2018г. със зачетени три месеца от наказанието „пробация“.

Наказанието по нохд № 557/17 - четири месеца лишаване от свобода, подсъдимият започнал да търпи на 06.02.2018г. Бил освободен от затвора на 11.05.2018г. на основание чл. 70 НК – по условно предсрочно освобождаване с остатък 8 дни.

Наказанието по нохд № 70/22 - три месеца лишаване от свобода, подсъдимият изтърпял на 25.07.2022г.

Наказанията пробация подсъдимият изтърпял както следва:

По нохд № 251/2014 – на 04.02.2015г. Това наказание е включено и в описаното по – горе общо наказание от шест месеца лишаване от свобода.

По нохд № 19/2020 – на 17.01.2022г.

Съгласно представена по делото характеристика, подс. А. А. е с отрицателни личностови данни. Той е криминално проявен, осъждан, има данни, че продължава с престъпната си дейност, известен е като лице от активно действащия криминален контингент на територията на РУ Лом. Определя се като хитър, пресметлив и комбинативен. Движи се в среда на криминално проявени. /л. 86 ДП/ За да установи приетите от него факти, първостепенният съд е съобразил събраните по делото доказателства в тяхната пълнота и систематична връзка. Собственият преглед на въззивния съд на писмените доказателства и доказателствени средства, а именно: – протоколи за претърсване и изземване от 11.01.2021г. - на помещения, държани от подсъдимия и св. Х., експертна справка № 21-343-2021 /л. 37 ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 73 ДП/, характеристика на А. А. /л. 86 ДП/, справка за съдимост /103 ДП/, веществените доказателствени средства - фотоалбуми, приложени към протоколите за претърсване и изземване, протокол за ВДС от приложени СРС експертизи: физико- химически - протокол № 21/НАР – 747 /л. 56 ДП/, протокол за експертиза № 22 /НАР – 358 /л. 64 ДП/, протокол № 21/НАР /л. 81 ДП/, не разкрива спорни въпроси, налагащи специално обсъждане, при което доказателствената им сила се зачита напълно.

Допълнително въззивният съд приобщи сведение от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за изтърпявани от подсъдимия наказания лишаване от свобода и пробация /л. 21 внохд/, както и сведение от МП, Централно бюро „Съдимост“ за това, че за подсъдимия няма нотификации за постановени от съдебни органи в чужбина присъди /л. 20 внохд/, които също не повдигат спорни въпроси, при което доказателствената им сила също се зачита напълно.

Първостепенният съд, на следващо място, е подложил на верен анализ и събраните гласни доказателства - в показанията на свидетелите В. Х., Н. М., М. В., А. А., Е. Б., Г. А., В. Л., А. Н.. Не се откриват грешки в процесуалната дейност на съда при прилагането на реда за прочитане на показанията на голяма част от свидетелите – по чл. 281, ал. 4 НПК, обосновано с липса на спомен у свидетелите за обстоятелствата, за които са били разпитвани, водещо съответно и до някои различия в съдържанието им. Специално в отговор на съответното възражение на защитата трябва да се отбележи, че не се явява съществено процесуално нарушение пропускът на съда да разясни на подсъдимия, че прочетените показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Това е така, доколкото липсата на разясняване на значението на съгласието би имало процесуална стойност, само ако подсъдимият е дал такова и за следващия се от това ред за прочитане по чл. 281, ал. 5 НПК. Тогава единствено може да се приеме, че бездействието на съда е повлияло на правилното формиране волята на подсъдимия. За голямата част от прочетените показания обаче подсъдимият и неговата защита, и по – точно – само защитникът, не са дали съответно съгласие. Напротив, защитникът е вземал специално отношение и е заявявал, че се противопоставя на прочитането. Поради това първостепенният съд е приложил реда на чл. 281, ал. 4 НПК, който преодолява такава процесуална позиция, тъй като не изисква съгласие на защитата, но поради това пък поставя завишени доказателствени изисквания, изявени в правилото на чл. 281, ал. 8 НПК, че осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4.

Ето защо, няма основание да се счита, че правото на подсъдимия на информация и на защита в тези случаи са били накърнени. Напротив, чрез изразеното изрично несъгласие на защитата, те са били максимално охранени. Още повече, че активно отношение по тези въпроси е вземал, както се посочи вече, само защитникът, с презумпцията, че познава добре законите и сам той не се нуждае от специалното им разясняване от страна на съда. Единствените показания, за които защитникът е дал съгласие за прочитане са тези на св. К. О., но тъй като подсъдимият е разполагал и в този случай с професионална защита, още повече че именно защитникът е изразил съгласие, не може да се приеме че процесуалните права на подсъдимия са били уязвени.

Първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и с това, че е прилагал реда за прочитане на показанията на свидетели от досъдебното производство, но според защитата не е разполагал с основание, тъй като не е имало противоречия между показанията или липса на спомен. Прегледът на действията на съда по приложението на чл. 281, ал. 4 НПК показва, че не е допуснал твърдените нарушения. Сравнителният анализ на показанията на свидетелите от досъдебната и съдебна фаза на производството разкрива, че показанията от съдебното производство са с известна фактологична празнота, а тези от досъдебното са по-конкретни и точни. Не е налице такова съвпадение в съдържанието на двете групи показания, което да прави безпредметно приобщаването по надлежния ред на тези от досъдебното производство. Наред с това снабдяването на съда с всички доказателствени източници по делото – вкл. гласните от досъдебното производство, дори да се наблюдава известно припокриване в съдържанието им с тези от съдебното, гарантира в по-висока степен възможността за прецизно изясняване на фактите и за правилно разглеждане и решаване на делото.

Въззивният съд се съгласява с оценката на първостепенния, че показанията на св. В. Х. са достоверни. Свидетелката описва подробно и последователно обстоятелствата, при които е получавала от подсъдимия наркотици и ги връщала обратно като отделни дози.

Показанията на св. Х. се поставят под съмнение от защитата с аргумента, че в протокола за претърсване и изземване от дома й, от 11.11.2021г. /на л. 43 ДП/, тя е вписала обяснения, че „намереното й го носи непознат и тя го предава на А. от съседната улица“. Респективно, тези обяснения са в частично противоречие с показанията й като свидетел, където заявява, че веществата й ги дава подсъдимият, за да ги прави на дози. Защитата се позовава и на обяснения на св. В. Х. в „сведение“ не в качеството й на свидетел, в което обяснява, че непознат мъж й оставил плик пред вратата, който да даде на подсъдимия. /л. 121 ДП/. Следва да се отговори на тези доводи на защитата, че цитираните обяснения, и в протокола за претърсване и в цитираното „сведение“ нямат никаква процесуална стойност и не могат да се ценят от съда като доказателствено средство, доколкото не са дадени от лице в процесуално качество, нито по надлежен процесуален ред. В частност не са дадени в разпит като свидетел, със съответното разясняване на правата и задълженията и с предупреждението за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 НК. На следващо място, и по посочените формални съображения, но и чисто съдържателно, такива обяснения и не могат да претендират за коректност и добросъвестност. Те носят спонтанен характер и са дадени в стресова обстановка с оглед проведеното непосредствено преди това претърсване на дома на св. Х.. Премълчаването от свидетелката към този момент на самоличността на лицето, което й е дало веществата, обосновано може да се дължи и на страх от подсъдимия, който да се явява доминиращ над задължението й да говори истината, каквото задължение към този момент тя не е и имала. Изобщо, за даването на обясненията могат да съществуват различни психо-емоционални причини, но така или иначе, те са без значение, тъй като не притежават процесуална годност, която да задължава съда да ги съобразява. От друга страна, те могат да служат за индиция за възможна некоректност на свидетелката и поради това да налагат необходимост от проверка на показанията, вече като свидетел, с други доказателствени средства. По делото са събрани такива средства, потвърждаващи показанията й като верни.

Показанията на св. В. Х. се подкрепят от тези на дъщеря й – св. Н. М., независимо че към процесните събития е била малолетна - на 13 г., а към времето на провеждане на разпитите й в досъдебното и съдебно производство е била непълнолетна, на 14г. - в досъдебното производство, и на 15г. - в съдебното. Именно св. Н. М., понякога вместо майка си е предавала готовите дози на съпругата на подсъдимия. Имало е случай и когато е виждала подсъдимия да подхвърля през оградата им кутия от уиски, каквато впоследствие, съдържаща наркотични вещества, действително е намерена при претърсването и изземването от дома на св. В. Х.. Няма основание за съмнение в достоверността на показанията на св. Н. М., независимо че и към момента на разпита й в досъдебното производство, и този пред съда, е била непълнолетна. И на двата разпита е присъствала майката на свидетелката – св. В. Х. /л. 85 нохд/, а на този от досъдебното производство – и инспектор Детска педагогическа стая при РУ – Лом. С това следва да се приеме, че са били осигурени благоприятни условия за провеждане на разпита предвид особености на психо-физиологичното развитие на разпитваното лице, като са спазени законовите изисквания на чл. 140, ал. 2 вр. ал. 1 НПК. Въззивната инстанция се съгласява с доводите на първата, че емоционалното разстройване на свидетелката в съдебното заседание, когато се разплакала, не е причина за съмнение в нейната способност да дава показания и в правдивостта на същите. Непълнолетната възраст не означава непременно негодност за даване на показания или причина за съмнение, че такава е налице. Сам първостепенният съд е имал непосредствено наблюдение и възможност да прецени отговорите на свидетелката като ясни, смислени и последователни. Съдържанието им, както е закрепено в съответните протоколи за разпит, разкрива именно такъв характер.

Отново във връзка с възражение на защитата за необходимост от назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за изследване свидетелската годност на св. Н. М., следва да се отбележи, че не се явява процесуално нарушение отказът на първостепенния съд да назначи експертиза, още повече че и сам въззивният съд не намери да има такава необходимост, доколкото това доказателствено искане на защитата е повторено и пред него. Настоящият съд само намира, че няма конкретни данни в доказателствения материал по делото, които да са причина за назначаване на такова изследване. Показанията на свидетелката, освен че притежават собствено качество на свързаност и логична последователност, намират потвърждение в други, обективни доказателствени източници – във факта на откритите наркотични вещества, в това число и в кутия от уиски, онагледени в протокола за претърсване и изземване на дома на св. В. Х., както и в данните от прилаганите специални разузнавателни средства – подслушани разговори между подсъдимия и св. В. Х., откъдето се извлича информация за такива отношенията между двамата, каквито действително се заявяват в показанията на св. В. Х. и св. Н. М.. Показанията на св. М. и на св. В. Х. са кореспондиращи едни на други и взаимно се потвърждават.

Също така, според разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 5 НПК психиатрична експертиза е задължителна, когато съществува съмнение в способността на свидетеля да възпроизвежда фактите от обективната действителност. Съмнението следва да почива на конкретни обективи данни, каквито по делото не са налице. За отсъствието на абсолютно задължение на съда само поради малолетната или непълнолетна възраст на свидетеля да назначава съдебно–психиатрична експертиза са разрешенията и в установената съдебна практика - Решение № 50160 от 11.05.2023 г. по н. д. № 546/2022 г., Н.К., ІІІ н. о. на ВКС и Решение № 294 от 10.02.2017 г. по н. д. № 967/2016г., Н.К., ІІІ н. о. на ВКС. Второто цитирано решение недвусмислено застъпва тезата, както че съмнението в годността на такъв свидетел трябва да е обективно обосновано, така и че няма изискване в процесуалния закон всяко малолетно или непълнолетно дете, свидетел на престъпно деяние, да се подлага на преглед и експертна оценка, а е достатъчно: малолетният свидетел да се разпита в присъствието на педагог или психолог, а при необходимост и в присъствието на родител или настойник (чл. 140, ал. 1 от НПК), а непълнолетният - в присъствието на посочените лица, ако съответният орган намери това за необходимо (чл. 140, ал. 2 от НПК).

Обосновано първата инстанция е свързала показанията на св. Х. и М. с тези на другите свидетели - полицейски служители, които еднопосочно потвърждават резултатите от проведените претърсвания и изземвания от местата, свързани с подсъдимия и св. Х.. В подкрепа на показанията на св. Х., че подсъдимият разполага с наркотични вещества са намерените такива в стопанската сграда, която той държал и които факти еднопосочно се извеждат и от протоколите за претърсване и изземване и от показанията на св. М. В. /разузнавач в РУ МВР Лом/, св. А. А. /инспектор ДПС в РУ МВР Лом/, присъствали на тези действия.

В потвърждение на фактите – предмет на обвинение и установени от него, правилно първият съд се е позовал и на показанията на св. Е. Б. - дилър на подсъдимия, продавал за него наркотичните вещества и който убедително описва получаването на веществата, последващите продажби, и то на конкретни лица - св. В. Л., св. Д. С. и св. А. Н., както и обратното отчитане на парите от продажбите. Показанията на св. Б. не са изолирани, а се подкрепят от показанията и на неговата съпруга – св. Г. А., че подсъдимият действително давал пакетчета „билка“ на мъжа й, че той от своя страна ги продавал на „момчета от махалата“, после предавал на подсъдимия парите. В подкрепа на показанията на св. Б. и св. А. са показанията и на самите „момчета“ закупували „билката“ - св. В. Л., св. А. Н. и св. Д. С. /частично - тези, дадени пред първостепенния съд и изцяло досъдебното производство./ Споделят се съображенията на първостепенния съд, с които е обосновал защо се доверява на показанията на св. Б. и на което доверие не се отразява фактът, че срещу свидетеля се е водило наказателно производство за държане на наркотични вещества. Сам свидетелят не отрича този факт, напротив – добросъвестно го признава пред съда и не скрива своя предишна незаконна дейност. Поради това, не е налице типичното положение на „оговор“, при който свидетелят бяга изцяло или частично от собствена отговорност, като я прехвърля на друг. Сам св. Б. не премълчава, че се е занимавал с продажба на „билка“, която логично следва да е получавал от някого, в случая - от подсъдимия. Още повече, че за тези занимания на подсъдимия са налице не само показанията на св. Б., а и множество други доказателства /от кръга на очертаните по-горе/. Наред с това, осъждането, или дори само обвиняването на свидетеля в престъпление, сами по себе си не са автоматична причина за дискредитирането му като такъв. Обратното се явява недопустимо за съставяне на обективни изводи предубеждение, което следва да се избягва.

Правилна е оценката на окръжния съд и на показанията на свидетелите – купувачи на наркотичните вещества – св. В. Л., св. А. Н. и св. Д. С.. Всички те единодушно заявяват, че са си купували наркотици от св. Е. Б.. Следва да се отбележи, че първият съдът не е обсъдил в пълнота единствено показанията на св. С., обяснимо с това, че е пропуснал да съобрази показания от свидетеля пред съда дефицит на спомени и разликите между дадените от него показания в различните фази на наказателното производство. При това окръжният съд не е прочел показания на свидетеля от досъдебното производство, съдържащи описание на повече обстоятелства, в сравнение с дадените пред съда. Сам въззивният съд, преценявайки тази непълнота, а и противоречивост на показанията на св. С. в разпита пред него, прочете показанията на свидетеля от досъдебното производство. Тях именно и кредитира, както и частично кредитира тези дадени пред окръжния съд. Именно в показанията от досъдебното производство свидетелят описва, че подсъдимият влизал в процесната стопанска постройка, там правел „пакети“, други лица го чакали отпред /включително и самият свидетел С./, за да разпредели пакетите, а лицата да си купят от него и че това било преди година когато свидетелят ползвал наркотика „билка“. /показания на л. 138 ДП/ Също в тези показания свидетелят заявява, че знае, че св. В. Х. съхранява наркотици за подсъдимия, и че св. Е. Б. продавал за подсъдимия. Що се отнася до стопанската постройка, еднозначно заявява, че се ползвала именно от подсъдимия, който гледал животни. /показания на л. 144 ДП/.

Въззивният съд не кредитира обаче показанията на свидетеля Д. С. дадени пред него, във въззивно съдебно следствие. С тях свидетелят на практика отрича почти всичко, което е казал в досъдебното производство. Пред апелативния съд свидетелят първоначално отрича да знае, че св. Е. Б. продава наркотици, по – късно обаче заявява, че си купувал такива от него, твърди, че подсъдимият сам се грижел за животни в постройката срещу дома му, описва някакви действия от страна на разследващия орган, който скъсал пред очите му протокол за разпит. Свидетелят освен това заявява, че тогава бил „напушен“ и че не е подписвал протоколите за разпит. За разликата в показанията от двете фази на производството не излага убедителни причини. Отрича показанията си от досъдебното производство декларативно, без да посочва разумно и достоверно обстоятелство защо дава показания с определено съдържание. Описаното действие на водещия разследването орган да скъса някакъв протокол /като възможно манипулиране на разпитите/ се оценява от настоящия съд като несъстоятелно. То не води до съмнение в надлежността на приложените по делото протоколи като официални доказателствени средства за проведените действия и съдържание на показанията. Свидетелят и не може да обясни рационално защо показанията му са записани по начина, по който са записани. Изпада същевременно във вътрешни противоречия, доколкото след прочитане на показанията му от досъдебното производство, заявява, че се събирали „7-8 човека“ да чакат Е. Б. да им донесе „билка“, при положение че в началото отрича да знае св. Б. да продава такива вещества. Сам свидетелят С. не отрича категорично да е подписвал протоколите за разпит, доколкото при предявяването им: за протокола за разпит от л. 138 ДП заявява, че подписът е „подобен“ на неговия и не е „сигурен“ дали това е неговият подпис, а за протокола от л. 144 ДП – признава, че това е неговият подпис. Не на последно място, показанията на свидетеля от тези разпити кореспондират напълно на показанията на други свидетели – на св. Е. Б. – че е продавал наркотици на св. С., на св. Г. А. – че св. Б. е продавал наркотици на момчета от „махалата“, на св. В. Л. – че си купувал наркотици от Е. Б., но и пращал момчета да му купуват от самия подсъдим.

Споделя се напълно оценката на първостепенния съд и на показанията на св. К. О. - за това, че подсъдимият се грижил за животни в постройката /в която при претърсването са открити наркотици/, както и показанията на св. Р. Р., св. Г. Б. и св. И. З., в същия смисъл. Показанията на последните трима свидетели за други обстоятелства, а именно – идвала ли е св. В. Х. на улицата на подсъдимия, респективно – срещала ли се е с него и носила ли му е носила нещо, са с общо съдържание без проверима конкретика – те не са виждали св. В. Х. да посещава дома на подсъдимия и тя не е идвала на неговата улица да си говори с него. Въпреки това, показанията не свидетелите не са със съдържание, което да изключва възможността св. Х. да е посещавала подсъдимия по начина и със задачата, които самата тя описва.

По-важната част от показанията на свидетелите Р. Р., Г. Б. и К. О. е тази, в която говорят за някакво лице – „Б.“ /в този смисъл са показанията на св. Р. и св. Б./, който бил работник на подсъдимия, подсъдимият имал и други работници, а въпросното момче „пушело дрога“. А според св. О. пред стопанската постройка идвали разни хора, които търсели момчето, после разбрал от „колеги“, че го търсели, защото самите те употребявали наркотици. С това и тримата свидетели навеждат на вероятност, без да я заявяват пряко, че не подсъдимият, а въпросното момче е владелец на намерените в постройката наркотични вещества.

На първо място, преди да се анализират показанията на тези свидетели, следва да се отчетат отношенията, в които се намират с подсъдимия. Св. К. О. е в родствени отношения с подсъдимия, тъй като е брат на неговия дядо, св. З. и Б. са съседи на подсъдимия, а св. Р. – негов познат. Показанията на св. З., св. Б. и св. Р. и в тази част не са със съдържание, което да оборва конкретно установената фактология за дейността на подсъдимия, като съхраняващ и разпространяващ наркотици, както се извежда от останалите доказателствени източници – вече обсъдени по-горе. Тримата свидетели говорят без особена конкретика и определеност за някакво момче – работник на подсъдимия, едновременно с това и за други работници на подсъдимия.

Най-много навеждащи към това, че въпросното момче „Б.“ би могло да е владелец на наркотичните вещества, защото някакви хора са го търсели, са показанията на св. К. О., който следва да се признае обаче и за най- пристрастен и необективен от тримата, тъй като е близък родственик на подсъдимия. По никакъв начин показанията на тези свидетели – и четиримата, както вярно е приел и първият съд, нямат качеството и конкретиката да оборят верността на показанията на св. Е. Б., В. Х., Н. М., Г. А., В. Л. и частично- на св. Д. С., посочващи именно подсъдимия като лицето, чиято дейност е активно свързана с наркотични вещества.

Не следва да се пренебрегват противоречията между показанията н св.

К. О. пред първия съд и пред органа на досъдебното разследване. В последните, свидетелят макар да говори за някакво момче – работник на подсъдимия, изобщо не говори за хора, употребяващи наркотици, които търсели момчето, с което да подсилва версията за друг разпространител освен подсъдимия, в какъвто смисъл са показанията му от съдебното заседание. Нещо повече, в показанията от досъдебното производство свидетелят заявява, че всички от „махалата“ знаели, че подсъдимият „се занимава с наркотици“, дори изразява надежда той „да влезе по-скоро в затвора“. /показания на л. 207 ДП/. На по-голямо основание при това положение и въззивният съд изключи версията други лица, а не подсъдимият, да са държали наркотични вещества в процесната стопанска постройка.

Правилно окръжният съд не е дал вяра на показанията на близки до подсъдимия лица и в частност на неговата съпруга – св. И. С., която отрича св. В. Х. да я е посещавала и да й е предавала пакетчета наркотик. Св. И. С. като съпруга на подсъдимия е силно пристрастен свидетел с интерес от обосноваване и поддържане на защитни версии, които да помогнат на съпруга й да избегне наказателна отговорност. Ето защо следва да се отчита възможността за повлияване на показанията й в такъв смисъл и това, че разполага със сериозна причина да не говори истината, а да защити подсъдимия. Разглеждането на показанията й в систематичната цялост с останалите доказателства води до извод, че са недостоверни. Те са категорично оборени не само от показанията на св. В. Х. и св. Н. М., но и тези на св. Е. Б., който получавал от подсъдимия дози наркотик и ги продавал, показанията на св. Г. А., потвърждаваща, че съпругът й - св. Е. Б. получавал наркотика от подсъдимия и го продавал, от намерените в дома на св. В. Х. наркотични вещества, от показанията на свидетели, които са си закупували наркотични вещества - било от св. Б., било от подсъдимия, а именно – св. Д. С. /в кредитираната им част/, св. В. Л. и св. А. Н.. Косвено доказателство, което свързва подсъдимия с това, че наистина е държал, респективно и давал наркотични вещества на св. В. Х. са и намерените в неговата стопанска постройка такива.

Въззивният съд се съгласява с правилността на довода на първата инстанция, че версията на св. И. С. - че не се е срещала със св. В. Х., респективно - че последната изобщо не е носила дози наркотик, тъй като св. И. С. била наскоро оперирана и не можела да става, е опровергана от доказателствата за датата на раждане на второто дете на св. С. - на 05.08.2021г., и това че до инкриминираната дата – 11.11.2021г. са минали повече от три месеца, следователно достатъчно време за физическо възстановяване. Тук обаче трябва да се внесе уточнение, че обвинителните твърдения обхващат като начало на предаването на наркотичните вещества от подсъдимия на св. В. Х. - началото на месец ноември 2021г. и предаване на дозите на няколко пъти, т.е. срещите между св. Х. и св. С. следва да се приеме, че са ставали преди датата 11.11.2021г., служеща за основен критерий на съда. Но от хирургическата интервенция - 05.08.2021г. до началото на месец ноември също е изминал достатъчен период от време за възстановяване на св. С., без да са налице данни за настъпило усложнение, водещо до забавянето му. При така изложеното, и този съд преценява показанията на св. С. като неправдоподобни и дадени единствено, за да обслужат защитната теза на подсъдимия.

Споделя се напълно оценката на първия съд и на обясненията на подс.

А. А., който не се признава за виновен и заявява, че не се занимава с наркотици, като изцяло защитно, а не доказателствено, средство. Подсъдимият отрича намерените наркотични вещества да са негови, навежда, че може да са на други, тъй като в постройката работел Б. П., имало и други работници, имотът бил съсобствен с много други наследници. Обясненията на подсъдимия, подкрепени единствено от показанията на неговата съпруга, и в най-общ смисъл – от показанията на св. Р. Р., св. Г. Б. и св. И. З., в същия смисъл /чиято доказателствена стойност, този съд вече обсъди по-горе/, са неправдоподобни, по същите съображения, по които са неправдоподобни и показанията на съпругата - св. И. С.. Обясненията на подсъдимия са опровергани от останалия и оценен като достоверен доказателствен материал.

Не на последно място, в подкрепа на изводите си за правдивост на обвинителните доказателства, и обратно - за оборване на защитните /както са изложени подробно по-горе/, обосновано и прецизно окръжният съд е изложил съдържанието и на изготвените веществени доказателствени средства от приложени специални разузнавателни средства, а те са с убедително уличаващо подсъдимия, обективно и неопровержимо съдържание.

Специалните разузнавателни средства са сведени до способа „подслушване“ на разговори. Записани са разговори на подсъдимия, водени по телефона с различни лица, в това число и със св. В. Х.. Верни са изводите на съда, че от тези записи се установява, че именно подсъдимият предоставял на св. В. Х. наркотични вещества, които тя да подготвя за продажба. Записани са разговори на подсъдимия водени в течение на два месеца, в периода 30.09.2021– 30.11.2021г.

Сам апелативният съд, в допълнение на изложеното от окръжния, намира, че приложеният протокол за изготвяне на ВДС като доказателствен източник действително потвърждава, че подсъдимият е развивал дейност свързана с наркотични вещества и е възлагал на св. В. Х. да приготвя и му носи дози, включително чрез дъщеря й - нещо, което отговаря изцяло на показанията на св. В. Х.. Такова съдържание има записаният разговор между подсъдимия и св. Х. на 27.10.2021г. в 10: 45: 14ч. /л. 3 секретен том/, в който подсъдимият нарежда на св. В. Х. да „накара момичето да донесе тридесет такива“ и указва, че това трябва да е „отпред“ пред тях и да му звънне, когато е отпред, за да каже на жена си, да слезе.

В следващия записан разговор на същата дата, подсъдимият също се обажда на св. В. Х. и я пита дали има „шестдесет“ „готови“, на което св. Х. отговаря, че не знае, защото не си е вкъщи, но ще звънне на Н.. /разговор на 27.10.2021г. в 17: 40: 33ч /л. 5 секр. том/ По-късно св. Х. в разговор обяснява, че е направила „тридесет и една“, подсъдимият й нарежда да ги донесе, а после да направи другите. /разговор на 27.10.2021г. в 18: 10: 08ч. л. 6 секр. том/ В следващите разговори отново се касае за приготвени от св. Х. определени бройки, които подсъдимият й казва да му донесе. От разговорите се разбира, че се използва кодиран и законспириран език, с идеята подсъдимият да укрие самоличността си. В такъв смисъл е разговорът между него и св. Х. на 28.10.2021г. в 09: 37: 53 ч., в който свидетелката споменава името на подсъдимия, а той й прави забележка, че „пак го казва“, свидетелката се извинява, че „все забравя“. /л. 7 секр. том/ От този разговор се разбира, че „момичето“ пак трябва да донесе „шестдесет“, на което св. Х. отговаря, че тя е на училище, т.е. очевидно става въпрос за дъщерята на св. Х. - св. Н. М.. Това, че се касае за дъщерята на св. Х., която да занесе приготвените дози на съпругата на подсъдимия, се вижда и от записания разговор на 28.10.2021г. в 10: 46: 47 ч., в който подсъдимият нарежда на жена да „вземе от онази на А.“, която „всеки момент трябва да дойде“ „онова“. /л. 8 секр. том/.

Подсъдимият в разговор на 28.10.2021г. в 18: 03: 36 ч. директно нарича „трева“, това, което св. Х. трябва да му донесе, той щял да й каже кога. /л. 10 секр. том/ За това, че става въпрос за продажба на наркотични вещества се вижда от разговор на 28.10.2021г. в 20: 16: 40 ч., в който подсъдимият нарежда на св. Х. да излезе „отпред пред боклука“, и „едно момче ще иска едно такова, трева“, а тя да му даде и да вземе „десетте лева“ за нея. /л. 12 секретен том/.

В уточняващ разговор малко по-късно между подсъдимия и това момче на 28.10.2021г. от 20: 35: 39 ч., се разбира, че това, което момчето взело било „друго“, подсъдимият го пита дали е „билка“, а момчето отговаря утвърдително.

Веднага след това подсъдимият се обажда на св. Х. – 28.10.2021г. в 20: 36: 15 ч., като уточнява че й бил казал да даде на момчето „трева“, от „онази едрата“ и да отиде и да вземе /л. 14 секретен том./ За това, че подсъдимият е допуснал св. Х. да продава наркотични вещества се разбира от съдържанието на разговора между него и мъж на 28.10.2021г. в 20: 50: 35 ч., когато мъжът съобщава на подсъдимия, че св. Х. била видяна да дава на друго лице „материал“, и че подсъдимият я е „направил да продава“, а тя била „складов“, не „пласьор“ и така ще си изгори „най- хубавия човек“ /л. 14-15 секр. том/.

За директен пласмент от подсъдимия на вещества „за пушене“, става въпрос и в разговор от 10.11.2021г. в 22: 01: 26ч. /л. 19 секр. том/ Неоснователни са възраженията на защитата, че не е имала възможност да се запознае и не се е запознала с протокола за изготвяне на веществени доказателствени средства от прилагане на специални разузнавателни средства, който и не би следвало да бъде квалифицирана информация, а да се намира по делото с явни материали. Видно от материалите, съдържащи се в класифицирания /секретен/ том по досъдебното производство, съдържанието на записаните разговори се намира именно в протокола, на който защитникът се позовава. От друга страна, материалите в този том, които са и със същинско доказателствено значение, сведено до въпросния протокол, са били предявени от първия съд на страните в съдебно заседание на 28.02.2024г. /протокол на л. 160 нохд/. Защитата е имала възможност да се запознае и се е запознала с тези материали още в досъдебното производство при предявяването на делото на основание чл. 227 НПК /протокол от 16.05.2023г. на л. 221 ДП/. Изрично разследващият орган е отразил в протокола, че предявява „разследването и веществени доказателства – протокол от прилагане на веществено средство „звукозапис“ от специално разузнавателно средство и ВДС „звукозапис“.

С внасянето на обвинителния акт и делото в Окръжен съд Монтана, прокурорът е отбелязал в придружително писмо, че по делото има и „секретен том“, който ще бъде изпратен по надлежен ред. Съдът е дал описаната вече специална възможност на защитата и подсъдимия да се запознаят с този том, при това защитникът е направил изявление, че са се запознали подробно с материалите, които се съдържат в него/ л. 160 нохд/.

Действително, макар да се намира в том с материали - класифицирана информация, самият цитиран протокол не е класифициран. Той не носи никакъв съответен гриф. Гриф не е поставен и върху самото веществено доказателствено средство – диск. Гриф за класифицирана информация носи единствено направеното искане за прилагане на СРС. Даденото разрешение за това от председателя на Окръжен съд Монтана, на основание чл. 15, ал. 1 ЗСРС, също не носи гриф за класифицирана информация. При това, оплакването на защитника, че протоколът за изготвяне на ВДС от приложените СРС, като явен, следва да е именно сред явните доказателствени материали, има своето фактическо и законово основание. Независимо от това, фактът, че протоколът продължава да се намира сред класифицираните материали по делото по никакъв начин не е препятствал защитата да узнае и се ползва от неговото съдържание и не е налице нарушено право на защита.

Този съд приема за неоснователно възражението на защитата за непълнота на разследването поради това, че по изготвената по делото експертна дактилоскопна справка не е изготвена съответна експертиза.

Видно от експертна справка № 21-343-2021 на л. 37 ДП, в нея е отбелязано, че по време на претърсването и изземването от обекта на ул. „•••“ № 5, е било извършено и изследване за откриване на дактилоскопни следи, но не се установили такива, които съдържат идентификационни признаци, достатъчни в количествено и качествено отношение за идентификация на личност. Видно от протокола за претърсване и изземване, цитиран в справката, дактилоскопни следи не са изземвани /протокол на л. 25 ДП/. Очевидно поради това че при изследването им още на място /съгласно справката/ следите не са намерени за годни за изследване. При това положение, и при отсъствие изцяло на съответния предмет, няма и условие за назначаване на дактилоскопна експертиза.

Обосновани са доводите на първия съд и за правилността на изготвените по делото физико – химически експертизи, относно химически състав и количество на активното вещество в процесните наркотични вещества.

Допълнително, в съдебното заседание пред окръжния съд, се установява от разпита на в.л. Е. К., установила чрез изследвания на цитираните обекти 1, 3 и 4, намерени в дома на св. Х., че при тях има индикации за синтетични канабиноиди, че последните се получават чрез химически синтез и са много опасни. Лицата, който работят с тях използват за основа някаква билка, която не горчи при пушене и върху нея се пръска, импрегнира, синтетичният канабиноид. Голямата опасност при тези вещества идва от това, че пръскането им не може да се дозира правилно, остава неизвестно количеството синтетичен канабиноид попаднало върху основата, което пък позволява той лесно да се предозира. /л. 108 нохд/ Пред апелативния съд защитата оспорва приетите от прокурора, а и от окръжния съд, за съставомерни две наркотични вещества /посочени в експертизата на в.л. С. И. - протокол № 22/НАР – 358 от 08.08.2022г. на л. 64 ДП/: 5F-EMB-PICA и ADB-BUTINACA, които съгласно експертизата са включени в Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични на 01.02.2022г., т.е. след инкриминираното деяние.

Действително, вещото лице д-р С. И., изготвила експертизата, е посочила, че двете цитирани вещества са постановени под контрол съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и включени в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /наричана по- натам „Наредбата“/ едва с нейното изменение и допълнение с ДВ бр. 9 от 01.02.2022г. /експертиза на л. 64 ДП/.

Въпросът с нормативното уреждане на тези две вещества като наркотични, разгледан и от експертизата, се явява и доказателствен, и правен въпрос, доколкото експертът е този, който чрез специални знания определя химическия състав на веществата като наркотични, а по-натам обхващането на веществата в забранителен режим от специалната Наредба е въпрос на съобразяване на приложим закон. По режима на тези две вещества съответното възражение на защитата е основателно.

Действително, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, (изм. - ДВ, бр. 55 от 2007г., в сила от 07.10.2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г. ) с наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци – I, II и III, от които Списък I касае „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

До изменението на ЗКНВП с ДВ бр. 61 от 09.08.2011г. е действала негова редакция, според която наименованията на наркотичните вещества се съдържат в приложения към самия закон, съответно № I, II и III. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн. ДВ. бр. 61 от 9 Август 2011г. сила от 10.11.2011г, приложения № I, II и III са отменени, доколкото чл. 3 се изменя и допълва съответно, а наименованията на наркотичните вещества се съдържат вече в списъци I, II и III в Наредбата, приета на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, в случая - Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, предвидена в изменението на ЗКНВП, е приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г., обн. ДВ бр. 87 от 4 ноември 2011г., в сила от 10.11.2011г.

Видно от редакцията на Списъка I на Наредбата, действащ към инкриминираната дата – 11.11.2021г.: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно, редакция с доп. ДВ. бр.50 от 15 юни 2021г., веществото 5F-EMB-PICA /Етил 2-{[1-(5-флуорпентил)-1Н-индол-3-ил]формамидо}-3-метилбутаноат/ не фигурира в този списък. Веществото е включено в списъка с изменението и допълнението на Наредбата с ДВ. бр. 9 от 1 февруари 2022г., т.е. след инкриминираната дата.

Същият е случаят и с веществото ADB-BUTINACA /(S)-N-(1-амино- 3, 3-диметил-1-оксобутан-2-ил)-1-бутил-1H-индазол-3-карбоксамид/.

Значението на липсата на нормативно регулиране на тези две вещества като наркотични към инкриминираната дата, като правен въпрос ще бъде разгледан в съответната част на изводите на съда.

Приетите от окръжния съд факти са вярно установени включително и поради това, че не е нарушена забраната на нормата на чл. 281, ал. 8 НПК осъдителната присъда да не се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4, и който ред е прилаган от съда за голяма част от показанията. Единственото изключение на дадено от защитата съгласие е за прочитане на показанията на св. К. О., но то не променя извода, тъй като липсва съгласие на самия подсъдим. Поради това, в този случай, редът на чл. 281, ал. 5 НПК не следва да се счита спазен, респективно – налице е основание да се приеме приложен отново редът на чл. 281, ал. 4 НПК.

Първостепенният съд не е нарушил и забраната присъдата да се основава само на данните от специалните разузнавателни средства – чл. 177, ал. 1 НПК.

Тези изводи са верни, доколкото прегледът на показанията на свидетелите от съдебно заседание с обвинителен характер, показва, че това им съдържание е устойчиво и в разпитите пред съда, и в тези пред органа на досъдебното разследване, и не се касае за толкова значително избледняване на спомен, или за съществени противоречия по отделни детайли. Изключение от това правят, и то частично, само показанията на св. Д. С.. Така, и пред съда св. В. Х. заявява, че подсъдимият й носел наркотични вещества, а тя правила дозите, понякога изпращала дъщеря си и че подсъдимият й давал наркотика в кутия за уиски, св. Н. М. заявява, че носела на жената на подсъдимия „трева“, св. Е. Б. – че подсъдимият му давал „билката“, а той я продавал, св. Г. А. – че подсъдимият давал наркотик на св. Е. Б., а той го продавал, св. А. Н. - че купувал „билка“ от св. Е. Б., св. Д. С. – че си купувал „билка“ от св. Е. Б., св. В. Л. - също си купувал билка от св. Е. Б.. В подкрепа на изводите на окръжния съд и спазването от негова страна на цитираните доказателствени ограничения са и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за претърсване и изземване и експертизи.

При така установените факти, от правна страна присъдата на първостепенния съд обаче се явява неправилна, макар и частично.

Съдът е приложил закона погрешно в три направления.

Веднъж - по отношение на приетата от него форма на изпълнително деяние „придобил“, втори път - по отношение на двете посочени по-горе вещества, които към датата на процесното деяние са били извън Списък I на Наредбата и на трето място – с това, че погрешно съдът е приел, че наркотичните вещества се определят като такива по силата на Приложение I към ЗКНВП /посочен като приложим и в обвинителния акт, но вече отменен към датата на процесното деяние/, вместо по силата на Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

По отношение на първото нарушение на закона - то има предимно материалноправна, но относително и процесуална страна, тъй като причина за допускането му е липсата на предявени от прокурора съответни факти на придобиване на инкриминираните вещества. За сметка на това прокурорът е описал достатъчно подробно фактите, при които подсъдимият е „държал“ веществата. Съдът е възприел безкритично формулата на прокурора, независимо от фактите на обвинението, за „придобиване“ и по този начин заложил неправилност и в присъдата.

Основателно е възражението на защитата, че обвинителният акт не съдържа факти за вменената форма на изпълнително деяние „придобиване“ на високорискови наркотични вещества. Сам въззивният съд намира, че тази формула на обвинението е резултат на неправилната оценка на прокурора по приложение на закона. Прокурорът все пак е схванал известния фактически дефицит за целите на приложения от него закон, който се е опитал да съвмести чрез специфичното формулиране на времето на деянието - това, че подсъдимият придобил веществата „към“ инкриминираната дата – тази, на която на практика веществата са били открити в държаната от него стопанска постройка и в дома на св. В. Х.. С това прокурорът се е опитал да съчетае фактите, които обосновават формата на изпълнително деяние „държи“ с тезата за „придобиване“, което се явява минал факт, макар напълно неизвестен като настъпил в конкретно време, място и по конкретен начин, но, така или иначе, логично предпоставен, при условие че веществата са намерени в държане на подсъдимия.

Изложената концепция на прокурора не е лишена от логика, доколкото всяко държане на някакъв предмет е предшествано от неговото придобиване. Въпреки това концепцията не отговаря на изискванията на процесуалния закон на чл. 246, ал. 2 НПК, който изисква фактическа определеност на вмененото деяние по време, място и начин на извършване. Невъзможността тези обстоятелства да се установят, какъвто очевидно е случаят, но за сметка на това – възможността да се установят обстоятелствата на държането на наркотичните вещества, именно които обстоятелства са описали в обвинителния акт, е позволявало и налагало на прокурора да формулира обвинението и от правна страна като подведе тези факти /доколкото други не са установени/, под съответния закон. Приетата от прокурора форма на изпълнителното деяние обаче не е грешка на разследването, доказването и в установяване на фактите, нито на процесуалните изисквания за съдържание на обвинителния акт, а грешка в материалния закон. Не е налице порок на обвинителния акт, който да води до неясни или противоречиви твърдения. Обвинителният акт е ясен и изчерпателен по фактите, че подсъдимият, като е бил вече придобил наркотичните вещества, макар по неустановен начин, място и време, при съвсем конкретно установени начин, място и време - ги е държал. И в единия, и в другия случай – целта за разпространение остава непроменена. Следователно двете форми - „придобил“ и „държал“ се предпоставят една друга и не се изключват. Концепцията на прокурора, че подсъдимият е бил вече придобил веществата към датата 11.11.2021г. е възприета от съда, който коректно е отразил, че това е всъщност датата на констатиране на деянието, а не на извършването му. На тази дата са разкрити само последиците на придобиването – самите наркотични вещества и местоположението им, които вещества обаче към този момент, веднъж придобити, вече се държат.

При така изложеното не се споделят доводите на окръжния съд, че законодателят не е вменил изискване да бъде установено как подсъдимият е придобил наркотичните вещества, къде и при какви обстоятелства, а изисква да са придобити, очевидно само като последица и като обща констатация. Съдът не е преценил, че в случая става въпрос не за материалноправен, а за процесуален въпрос, тъй като всяко обвинение, за да бъде годно да е предмет на доказване и разглеждане в съдебна фаза, трябва да съдържа минималния кръг обстоятелства на извършване на престъплението.

Ето защо, настоящата инстанция прие, че от правна страна подсъдимият е държал високорискови наркотични вещества, при останали съвпадащи признаци на вменения престъпния състав. Приетата тепърва от настоящата инстанция формула „държи“ не се явява нова за подсъдимия и защитата, тъй като по правилата на формалната логика придобиването винаги, и то непосредствено, е следвано от държане и точно такова е описано в обвинителния акт. И обратното - държането винаги е предхождано от придобиване, независимо че е останало неописано в обвинителния акт и така е лишено от минимално изискуемото съдържание, за да може да е предмет на обвинение. Изводът е верен, защото придобиването и държането се явяват два взаимно предполагащи се и свързани етапа на единен процес и чисто фактологично са невъзможни сами за себе си и един без друг.

По тези съображения, въззивната инстанция, намери, че присъдата в частта, с която е възприела изцяло формулата на обвинението за това, че подсъдимият е „придобил към 11.11.2021г“., следва да се измени като се преквалифицира в изпълнителното деяние „държал на 11.11.2021г.“.

Тези аргументи и изводи не противоречат на новите правни положения, развити с Решение на СЕС по дело С-175/22, т.е не са в противоречие с правото на ЕС и в частност с Директива 2012/13/ЕС за правото на информация на обвиняемия, в това число за обвинението срещу него, включително и когато то се изменя. Съгласно решението на СЕС, член 6, параграф 4 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, може да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, без да информира своевременно обвиняемия за разглежданата нова квалификация към момент и при условия, които биха му позволили да подготви ефективно защитата си, и съответно без да осигури на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на тази нова квалификация. В този контекст няма никакво значение обстоятелството, че въпросната квалификация не би могла да доведе до определянето на по-тежко наказание от предвиденото за престъплението, в което първоначално е било обвинено лицето.

За да разреши правилно процесуалната ситуация, пред която се изправя, въззивният съд стъпи на съображение 41 от мотивите на решението на СЕС, според което изменението на правната квалификация на деянието от страна на съда би могло да има определящо отражение върху упражняването на правото на защита, както и върху справедливостта на производството по смисъла на член 6, параграф 4 от Директива 2012/13 и подсъдимият следва да е уведомен своевременно за такова изменение. Съгласно съображение 42 на решението на СЕС, това е така, когато разглежданото ново престъпление има нови съставомерни признаци, по които обвиняемият още не е имал възможност да представи доводите си.

В случая обаче, новата правна квалификация, до която се достига чрез изменението на формата на изпълнително деяние от досегашното „придобил“ в „държал“, няма различни и изненадващи съставомерни признаци, които да поставят защитата пред нови задачи. Поради взаимната свързаност на двете форми на деянието, те са заложени в рамките на предявеното обвинение и така – са известни на подсъдимия. Не се касае за изменение на фактите на обвинението, дори несъществено, не се касае и за такова изменение на правната квалификация, което да създава качествено нова процесуална ситуация.

По отношение на второто нарушение на закона - основателно е възражението на защитника за несъставомерност на деянието по отношение на две от вменените вещества: 5F-EMB-PICA и ADB-BUTINACA. Съставът на чл. 354а, ал. 1 НК е бланкетен и диспозицията му се запълва от норми уреждащи съответния разрешителен режим на действията с определени вещества като наркотични. В случая това е нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, съгласно която, с наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци. Именно тази наредба е нормативният акт, който регулира кои вещества се явяват наркотични и на какъв разрешителен режим точно подлежат. Уредените с наредбата три списъка на такива вещества, според режима, в който попадат, определят и техния обем и видова принадлежност. Съответно, вещество, което не е в такъв списък не може да се квалифицира като наркотично, респективно – не се намира в забранителен режим, независимо че по физико-химическите си свойства се явява, така или иначе, психотропно. Наредбата е актът, който както включва, така и заличава определени вещества като наркотични. Списък I на Наредбата обхваща растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Списък II - вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, а Списък III - Рискови вещества.

Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, с която се определят условията и реда за включването и заличаването на растения и вещества като наркотични. /чл. 2 от Наредбата/ се прилага към бланкетната диспозиция на чл. 354а, ал. 1 НК, независимо че органът на разследване и прокурорът са идентифицирали забранителния списък не като такъв по Наредбата, а като заместеното от него Приложение № 1 към ЗКНВП, и това съответно е възприето и от окръжния съд в присъдата.

Посочените две вещества са се явявали извън признаците от обективна страна на състава на чл. 354а, ал. 1 НК към датата на деянието, респективно подсъдимият следва да бъде оправдан за тях.

От друга страна, съгласно чл. 4, ал. 2 ЗКНВП, и към аналозите на наркотичните вещества се прилагат същите мерки за контрол, както за наркотичните вещества. Съгласно § 1 от Допълнителни разпоредби на ЗКНВП, т. 17, по смисъла на този закон „аналог“ е всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2 на закона, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм. Също, според чл. 354а, ал.1 НК – предмет на регулираните изпълнителни деяния и съставомерни могат да се явят както вещества, които са наркотични, така и техни аналози.

В случая обаче обвинителният акт изобщо не е представил факти, нито съответните законови признаци и квалификация за тези две вещества като „аналози“, за да може и за тях да се приложат същите мерки, каквито са предвидени за наркотичните вещества по ЗКНВП и цитираната Наредба. Прокурорът на досъдебното производство не е изследвал този въпрос, макар да е знаел, че веществата нормативно са включени в Списъка I на Наредбата и са обявени по надлежен ред за наркотични по-късно от времето на извършване на инкриминираното деяние. В хода на съдебното следствие също не са установени факти за природата на веществата като „аналози“, така че да обусловят изменение на обвинението от прокурора по реда на чл. 287 НПК. За целта е следвало прокурорът да разполага и с нарочна експертиза. Т.е. за първата инстанция не е съществувала правна възможност да приеме държането на тези две вещества за съставомерно, евентуално по другия признак на закона – този за „аналозите“, тъй като не е разполагала с факти, че веществата са „аналози“ на наркотични – от фактическа страна, а от процесуалноправна - не е можела да ги приеме за съставомерни, тъй като не е разполагала със съответно изменено обвинение.

По отношение на третото нарушение на закона – стриктната квалификация на приложимия закон като се приложи Списък I на Наредбата, а не Приложение I на ЗКНВП, както вече бе аргументирано по-горе, изисква присъдата и в тази част да се измени. С това фактите по обвинението не се променят и не се променя съществено правната квалификация, още по-малко в различно наказуем закон. Идентификацията на веществата като наркотични е разрешена и в двата случая с еднакъв подход от законодателя, независимо, че в единия случай той е чрез приложения към ЗКНВП, а в с другия – чрез списъци към Наредбата.

При така изложеното, присъдата в описаните част подлежи на изменение като неправилна.

При така установените факти, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, т. 4 вр. ал. 1, пр. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, тъй като на 11.11.2021г. държал в гр. Лом, област Монтана, при условията на опА. рецидив, без надлежно разрешително с цел разпространение, високорискови наркотични вещества коноп, с общо тегло - 95, 54 гр. на обща стойност 513, 72 лв. и синтетични канабиноиди с общо тегло 102, 03 гр. на обща стойност – 612, 18 лв.

Подсъдимият не е извършил престъплението с предмет веществата 5F-EMB-PICA и ADB-BUTINACA, за които следва да бъде оправдан. Изключването на двете вещества от предмета на престъплението се отразява само на обема от вещества, не и на тяхното общо тегло и цена, тъй като и двете вещества представляват част от обема на всички вещества върху обектите, с които изграждат едно единно тегло и цена. Това се отнася за обекти № 1, 3 и 4, предмет на изследване на протокол за експертиза № 22/НАР – 358 от 08.08.2022г. при което обект е 1 се състои от три вещества синтетични канабиноиди с единно нето тегло без отделяне на теглото на всяко вещество, нито възможност за отделяне на стойността му. Идентично е положението с обекти 3 и 4, в които участват две вещества, също с единно тегло и без отделна стойност на всяко.

На 11.11.2021г. подсъдимият е държал – на две места, с едно деяние, високорискови наркотични вещества. Част от веществата са се намирали в обекта – стопанската постройка на подсъдимия, а останалата част – в дома на св. В. Х.. И върху двете групи вещества подсъдимият е упражнявал фактическа власт. Що се отнася до тези в дома на св. Х., фактическата власт на подсъдимия не се изключва, независимо от временното им местонахождение на друго място и не такова, което се държи пряко от подсъдимия. Фактът на принадлежност на веществата към подсъдимия и в единия, и в другия случай, е безспорен. Веществата, намерени в жилището на св. Х. са й били дадени от подсъдимия. С това обаче те не престават да бъдат принадлежност на подсъдимия. Независимо от предаването им на св. Х. подсъдимият е продължил да е техен собственик, респективно ги държи. Св. Х. е приела веществата само за пакетирането им и със задължение да ги върне на подсъдимия като през цялото време и субективно двамата са знаели, че веществата са негови. Стриктно погледнато, след предаването на св. Х., фактическа власт върху наркотичните вещества е упражнявана и от нея, но и от подсъдимия. Въпросът с наказателноправната причастност на св. Х. към този процес обаче не е предмет на разглеждане.

Несъмнено веществата са държани от подсъдимия с цел да ги разпространява. Обстоятелствата, които обективират тази цел са множество. Такива са количество и вида на веществата, които изключват предназначение само за лично потребление. Множество и убедителни са доказателствата и за това, че подсъдимият поначало се занимавал с разпространение на наркотични вещества - било лично, било чрез други лица. Доказателство за разпространяване на веществата е и подготвителна работа на св. Х. да пакетира веществата на дози, работа възложена й също от самия подсъдим.

Поради основанието за преквалификация на изпълнителното деяние на подсъдимия от „придобил“ в „държал“, вменената квалификация на текста на закона следва да се измени от предложение 3 на предложение 4 на чл. 354а, ал. 1 НК.

Подсъдимият не е разполагал с надлежно разрешение за държане на веществата тъй като те попадат в Списък I на Наредбата и са изцяло забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина.

Подсъдимият е извършил престъплението при опА. рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК От значение за квалификацията „опА. рецидив“ е осъждането с едно общо наказание, определено по нохд № 358/15, нохд № 251/14 и нохд № 711/14 - шест месеца лишаване от свобода, което подсъдимият изтърпял на 06.02.2018г. Налице е и второ осъждане - по нохд № 557/17 на четири месеца лишаване от свобода, което подсъдимият започнал да търпи на 06.02.2018г. и е бил освободен от затвора на 11.05.2018г. на основание чл. 70 НК по условно предсрочно освобождаване с остатък 8 дни.

Неправилно първостепенният съд е приел, за целите на приложение на чл. 29 НК, че осъжданията по нохд № 711/2014, нохд № 358/2015 и нохд № 557/2017 са три отделни, докато те са всъщност две, тъй като по първите две дела, заедно с друго – нохд №251/14, присъдите са били кумулирани с налагане на общо наказание, т.е. налице е реална съвкупност на престъпления по чл. 25 НК. Това тълкуване на закона е съобразено с Постановление № 2 от 27-29.20.04.1970г., Пленум на ВС, (изм. и доп. с Постановление № 6 от12.04.1983 г. и Постановление № 7 от 26.06.1987 г. на Пленума на ВС): „Относно някои въпроси на рецидивната престъпност“ – че при реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, макар да са постановени с различни присъди за отделните престъпления.

Грешното определяне на броя на осъжданията от страна на първостепенния съд не се отразява на верността на приложения закон на чл. 29, ал. 1 б. „б“ НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти, в случая - два пъти, на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК – в случая и двете наказания са били ефективно изтърпени.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл;

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.

При така установените факти и приложим закон, идентичен по наказуемост с този на обвинението и присъдата, първостепенният съд е определил законосъобразно и справедливо наказание. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

Наложеното на подсъдимия наказание е пет години лишаване от свобода и глоба от 20 000 лв., т.е. и двете наказания са наложени в своя минимален размер, при условията на чл. 54 НК. Тъй като за подсъдимия не се обосновава хипотезата на чл. 55 НК, доколкото не са налице нито едно изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, при което дори най-лекото предвидено по закон наказание би се явило несъразмерно тежко, наложеното на подсъдимия е и най- благоприятно за него.

За да определи наказанието, окръжният съд вярно е преценил степента на обществената опасност на деянието и дееца. Касае се за дейност отличаваща се със стройна организираност и устойчивост, на фона на ефективно разпространяване на наркотични вещества, независимо че това не попада стриктно в рамките на обвинението, включително и с въвличане на други лица, при което степента на опасност на деянието и деецът нарастват подчертано. Окръжният съд правилно е приел, че за увеличаване опасността на деянието допринасят и видовите особености на наркотичните вещества - синтетични канабиноиди, при които има висок риск от предозиране, поради което са много опасни. Подсъдимият е и с лоши характеристични данни.

/характеристика на л. 86 ДП/.

Негативният облик на подсъдимия се засилва и от факта на съдимостта му с присъди, влезли в сила след инкриминираното престъпление, за престъпления извършени в условията на реална съвкупност с него, а именно- по нохд № 19/2020г. на PC-Лом и по нохд № 70/2022г. на PC-Лом, т.е. след предходните му осъждания и наред с процесното престъпление, подсъдимият е извършил и други, разкриващи, че е с устойчива противоправна нагласа. Само доводът на окръжния съд за обосноваване на наказанието - че подсъдимият не работи, се явява относително неподкрепен от данните по делото, доколкото те са в посока, че подсъдимият е гледал животни /именно поради което е и държал процесната стопанска постройка/. Първостепенният съд е оценил вярно кръга смекчаващи отговорността обстоятелства, в който попадат семейното положение на подсъдимия – той е с две малолетни деца и съпруга със здравословни проблеми.

При така изложеното, не са налице основания за намаляване на наказанието на подсъдимия, което в случая означава да се приложи нормата на чл. 55 НК, без да има обстоятелства, които да обуславят такова приложение. Наказанието, както лишаването от свобода, така и глобата, по абсолютния си размер е справедливо, пропорционално на извършеното и съобразено с целите за постигане на генералната и специална превенция по чл. 36 НК.

Вярно окръжният съд е постановил наказанието лишаване от свобода да се търпи при „строг“ първоначален режим на основание чл. 57, ал.1, т.2 б. „б“ ЗИНЗС, както и постановил да се отнеме на основание чл. 354а, ал.6 НК в полза на държавата предметът на престъплението. В това число попадат и двете вещества, за които подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като те също са наркотични, макар да са включени в Списък I на Наредбата след датата на процесното деяние.

С оглед осъдителния изход на делото правилно, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените разноски.

Проверката на присъдата, както по възражения на защитата, така и служебна, не показва основания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Не е такова основание релевираната от защитата липса на становище на страните по всички въпроси на разпоредителното заседание визирани в чл. 248, ал. 1 НПК, без т. 4 на нормата.

Действително, страните в разпоредителното заседание на 26.07.2021г., са представили на съда възможност да постигнат споразумение, заради което са пожелали делото да се отложи. Съдът в това заседание, без съответно становище на страните, се е произнесъл по въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК – т. 1-6 НПК и отложил делото. В следващото заседание страните са заявили, че не са постигнали споразумение и са пожелали производството да продължи по общия ред. /л. 35 нохд/, какъвто съдът и постановил. В това заседание страните не са взели отношение към останалите въпроси на разпоредителното заседание по чл. 248, ал. 1 НПК, без т. 4, които и без това вече са били разгледани и решени служебно от съда.

Независимо от бездействието на съда да прикани към активна позиция страните по останалите въпроси на чл. 248, ал. 1 НПК в разпоредителното, а и в следващото съдебно заседание, не е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия. От една страна, липсата на приканваща активност на съда не означава препятстване на страните от възможността да вземат отношение по тези въпроси, при желание. На второ място, бездействието на съда касае действително тези две заседания, но не е пълно бездействие, тъй като още с разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание съдията е указал изрично на страните въпросите, които ще се обсъждат – всички по чл. 248, ал. 1 НПК и им е дал възможност в седмодневен срок от връчване на съобщението да дадат отговор и да направят свои искания /разпореждане на л. 21 нохд/. Разпореждането им е било надлежно връчено, видно от съобщения на л. 25 – 27 нохд. Независимо от това, страните, в това число и защитата, не са взели отношение и не са се възползвали от дадената им процесуална възможност, при пълна яснота за своите права и за обема на очакваните от тях действия, от чието упражняване сами са се отказали. Защитата не е и обжалвала определението на съда от разпоредителното заседание по чл. 248, ал.1, т. 3 НПК, въпреки изрично указаната от съда такава обжалваемост. С това защитата конклудентно е показала, че е съгласна с постановеното от съда. Най-малкото то вече не е било изненада за страните в следващото съдебно заседание, когато е започнало разглеждането на делото и срещу което разглеждане защитата също не е възразила. Още по-малко е била против разглеждането на делото по съображения, че не е изразила позиция по въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК. Още повече, че такава позиция е била и безпредметна, тъй като съдът вече се е бил произнесъл, макар да съществува правна възможност и за отмяна на това определение, в случай на изрично противопоставяне от някоя от страните.

Не на последно място, същинско значение за правото на защита има само един въпрос от тези по чл. 248, ал. 1 НПК и той е този по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК - допуснати ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Само този въпрос се и преклудира за защитата, по смисъла на чл. 320, ал. 2 НПК. Всички останали са от конститутивен и организационен за разглеждане на делото характер, и могат да се решават във всеки момент от производството. Но макар защитата да е имала възможност да изрази становище и преди разпоредителното заседание, а и в самото него, независимо от пасивността на съда, дори и в следващото заседание - преди началото на съдебното следствие, не го е направила. Не е искала и отмяна на съответното определение. С това защитата е изразила имплицитно становище по въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК и то е съвпадащо със становището на съда.

Действително в съдебните прения защитникът се е позовал на недостатъците на обвинителния акт, но не като неяснота и фактологична недостатъчност, а като аргумент за недоказаност на деянието и оправдаване на подсъдимия. Освен това, въпросите за процесуални пороци, в частност - на обвинителния акт, са въпроси, които стоят на вниманието на контролната инстанция служебно, в действия ex officio, и без ограничения на преклузията на чл. 320, ал. 2 НПК. Тези въпроси задължително се съобразяват от въззивния съд в обхвата на проверката за законосъобразност на присъдата. Т.е. защитата не е ощетена в правото си въпросът да бъде преразгледан и без предходно и изрично изявяване на становище. Същинското разглеждане на проблематиката показва, че правата на подсъдимия не са били накърнени.

Релевира се от защитата, че окръжният съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, изразено в това, че присъдата била обявена на страните без да е подписана с електронен подпис от съдебните заседатели, а била подписана само от председателя на състава. Твърди се, че съдебните заседатели подписали присъдата след съдебното заседание.

Действително, нормата на чл. 310, ал. 1 НПК относно подписване и обявяване на присъдата, урежда, че тя се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава. Също, съгласно чл. 310, ал. 2 НПК, когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Следователно законът регулира, че се обявява подписана присъда, и в двете й форми – материална и електронна.

Видно от приложения към делото електронно подписан екземпляр на присъдата, тя действително е подписана или по времето, или преди обявяването й от председателя на състава. Изводът се налага от факта на отразения час за начало на обявяването в протокола - 12: 25 ч., и краен час – 12: 40ч., а присъдата е била подписана от председателя в 12: 28: 11 ч. Подписана е и от съдебните заседатели в 12: 53: 27ч. и в 12: 55: 06 ч.., т.е. след обявяването й и приключване на съдебното заседание, което е станало в 12: 40 ч. /протокол на л. 173 нохд/. Всички подписи са от дата 28.02.2024г. /л. 177 нохд/ Настоящият състав намира, че дори да е нарушена хронологичната поредност на обявяване и подписване на присъдата, както се установява, нарушението в никакъв случай не е съществено и не може да има за последица отмяна на акта. Намира, че моментът на подписване на присъдата от членовете на съдебния състав не е определящ за нейната правна сила след като, така или иначе, е подписана. Хронологичното забавяне на полагането на подписи може да се дължи на различни технически причини, които не следва да се считат важни и да предпоставят правното действие на акта. Меродавно за значението на присъдата като правно действие е да е постановена именно от съда разглеждащ и решил делото и да съдържа волята на този съд, формално удостоверено чрез подписването й. Факт, който в настоящия случай, не се подлага на съмнение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 334, т. 3 НПК и чл. 338 НПК, съдът