Решение № 1481 от 13.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1442/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19025/20.11.2023 г., постановено по гр.д. № 3389/2023 г. по описа на СРС, 138 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Съни фрут 2015“ ЕООД, ЕИК 203766294, срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 722, 50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 42022030100222, както и сумата от 452, 40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за период 28.10.2022 г. до 22.01.2023 г. С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 700 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 354610/08.12.2023 г., както и такава с идентично съдържание с вх. № 357515/12.12.2023 г., от ищеца в първоинстанционното производство – „Съни фрут 2015“ ЕООД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, противоречиво и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, а актът на съда е постановен в противоречие с практиката по дела с подобен предмет. Твърди, че не е ясно какво точно е основанието за отказ, направен от застрахователя, и оспорва неговата законосъобразност. Посочва, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования. При процесното ПТП водачът на самокатастрофиралия автомобил бил направил спасителна маневра, за да намали щетите, която била предизвикана от внезапно появило се на пътя куче. Едва с отговора на исковата молба ответното дружество било посочило в конкретика основанието за отказ – груба небрежност, проявена от водача на лекия автомобил. Счита, че превишаването на скоростта с повече от 50 км/ч е проява на груба небрежност според съдебната практика, а не с 30 км/ч. Аргументира, че поведението на водача не може да бъде квалифицирано като груба небрежност. Ударът бил непредотвратим и с движение с по-ниска скорост, нямало алкохол и наркотици в кръвта на водача. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Поддържа, че вследствие на поведението на водача на автомобила по отношение на последния е настъпила тотална загуба, т.е. максимални възможни вреди. Аргументира, че поведението на водача на застрахования автомобил представлява проява на груба небрежност. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 16845/23.01.2023 г., депозирана от ищеца „Съни Фрут 2015“ ЕООД, с която са предявени срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 722, 50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 42022030100222, както и сумата от 452, 40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за период 28.10.2022 г. до 22.01.2023 г. По делото са приети писмени доказателства, изслушани са заключения на съдебноавтотехническа експертиза и на допълнителна такава и са разпитани свидетели.

Установява се по делото от представените писмени доказателства – Договор за покупко-продажба към Договор за финансов лизинг № 183534731800/15.06.2018 г. от 04.04.2023 г., Договор за цесия от 04.04.2023 г., Потвърждение за извършена цесия от 04.04.2023 г., Пълномощно за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, Уведомление за цесия, Известие за доставяне и Свидетелство за регистрация Част I и II – че ищцовото дружество е собственик на процесния лек автомобил, както и титуляр на претендираното в настоящото производство вземане за застрахователно обезщетение.

Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства, че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване на процесното ПТП – 06.08.2022 г. По делото е приобщен като писмено доказателство Протокол за пътнотранспортно произшествие /ППТП/ от 06.08.2022 г. Видно от същия, на същата дата в 03: 10 часа на ВП II 62 на около 300 м от разклона за с. Сапарево в посока гр. Самоков е настъпила самокатастрофа на л.а. „Тойота Ц ХР“, рег. № СВ •••• МР. Посочено е, че са налице видими щети по л.а., както и щети по участък от 10 м мантинела и 2 бр. крепежни колчета. Като причина за настъпилото ПТП е записана несъобразена скорост и несъобразяване с релефа на местността. Посочено е, че е взето административно отношение – АУАН на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. ППТП е подписан от актосъставителя и водача на л.а., като подписите не са оспорени в хода на производството.

Представено е и Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, с което заявителят на претенцията – водачът на л.а. К.В., е поискал обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ чрез ремонт в официален сервиз.

По делото е представено и копие от шофьорската книжка на водача на пострадалото МПС – К.В., от което е видно, че същият има свидетелство за управление на МПС от 30.09.2021 г. Видно от писма от 28.10.2022 г. и от 16.12.2022 г., адресирани до ищцовото дружество и изходящи от ответника, изплащане на застрахователно обезщетение е отказано, тъй като застрахователят е сметнал, че водачът на МПС е проявил груба небрежност при управлението на автомобила, вследствие на което е настъпило процесното ПТП, а проявата на груба небрежност е изключен риск по смисъла на ОУ, част от сключения застрахователен договор.

Представени са и Общи условия на ЗАД „Армеец“ по застраховка „Каско на МПС“ и Доклад за извлечени телеметрични данни от превозно средство, оспорен от ищеца.

По делото са разпитани двама свидетели – К.С.В. и И.Х.Х.. Свид. В. заявява, че катастрофата се е случила на шести август около три часа сутринта. Пътувайки към гр. Дупница, срещу него се движел автомобил, поради което фаровете на управлявания от В. автомобил автоматично превключили от дълги на къси. Непосредствено след разминаването на двата автомобила, преди да се включат отново дългите фарове, свидетелят забелязал изскочило на пътя куче. За да избегне удар с кучето, набил спирачки и завил рязко наляво и после надясно, след което се ударил челно в мантинелата. Свидетелства, че видимостта била добра, но бил заслепен от насрещно движещия се автомобил. Условията на междуградския път били добри, нямало осветеност. Кучето се движело отдясно наляво и било неподвижно, когато водачът тръгнал да завива, намирало се на не повече от 20 метра от колата. Посочва, че се движел с 60 км/ч, когато последно погледнал автомобила – преди да наближи насрещният автомобил. След удара в мантинелата слязъл от автомобила, а впоследствие дошъл негов приятел – другият разпитан по делото свидетел – който карал след него. Двамата преместили автомобила, а полицията дошла след не по-малко от час. С пътна помощ автомобилът бил откаран в „наше частно място“ в гр. Самоков. Автомобилът не бил отремонтиран, свидетелят не присъствал на оглед на същия. Заявява, че е намалил скоростта, като е имало насрещен автомобил.

Разпитан, свид. Х. заявява, че в деня на процесното ПТП е пътувал от гр.

Самоков, забелязал е катастрофиралия автомобил и е спрял да провери дали всичко е наред. Установил, че водачът на автомобила е негов приятел, и спрял. Катастрофиралият автомобил бил в платното за към гр. Самоков. Впоследствие свид. Х. разбрал, че автомобилът е преместен там, за да не пречи на движението. Х. видял свид. В. десетина минути след удара. Преразказва казаното от свид. В. – за заслепяването, превключването от дълги на къси светлини, изскочилото на пътя куче и маневрата, вследствие на която В. загубил контрол върху автомобила и се ударил в мантинелата. Свидетелства, че полицията направила тест за алкохол и наркотици на В., които били отрицателни. Помогнал за ангажирането на Пътна помощ. Автомобилът не бил отремонтиран към тогавашния момент – датата на съдебното заседание (27.04.2023 г.).

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и приета без възражения от страните съдебноавтотехническа експертиза, по която вещото лице е описало механизма на ПТП:

На 06.08.2022 г. около 03: 10 часа лек автомобил „Тойота Ц ХР”, рег. № СВ •••• МР, се движи по Републикански път II-62 с посока от гр. Самоков към гр. Дупница и в района на около 300 метра от разклона за с. Сапарево поради движение с несъобразена скорост водачът губи контрол над управлението на автомобила, завърта се и се удря последователно с предната и задна част в крайпътната мантинела в дясно от платното за движение. В свидетелските показания водачът е отразил, че непосредствено преди настъпването на процесното ПТП е бил заслепен от движещ се срещу него автомобил, като след разминаване си с него, на платното за движение пред автомобила е изскочило куче. В опита си да избегне удар с кучето водачът предприема маневра за преминаване вляво, при която загубва контрол над управлението на автомобила.

В експертизата са посочени няколко вероятни причини за настъпване на процесното ПТП:

1. Ако не е имало внезапно изскочило куче на пътното платно – поведението на водача на автомобила, който е управлявал последния със скорост, при която е изгубил напречната устойчивост на автомобила;

2. Поведението на водача на автомобила, който е управлявал последния със скорост, която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с изскочилото на пътя куче;

3. Внезапно изскочило на пътя куче.

Вещото лице е посочило, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието в прав участък и при наклон в район без изкуствено осветление и пътни знаци. Поведението на водача на автомобила отговаря на опит за заобикаляне на препятствие. При движение със 128 км/ч непосредствено преди настъпване на процесното ПТП и при отклоняване на волана наляво-надясно-наляво е напълно вероятно да настъпи загуба на устойчивостта на превозното средство и неговото занасяне, като възможността за избягване на удар зависи до голяма степен от уменията на водача. В експертизата е посочено, че при възприемане на кучето на 20 метра от лекия автомобил, същият следва да се е движил със скорост равна или по- малка от 28, 58 км/ч, за да не настъпи съприкосновение.

Вещото лице е изчислило и стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП – 24 548, 72 лв., както и действителната средна пазарна стойност на процесния автомобил към датата на сключване на застрахователния договор от 15.06.2022 г. – 31 768 лв., и към датата на процесното ПТП – 31 266 лв. Изводимо от определените стойности е, че е налице тотална щета – 78, 52 %. След приспадане на запазените части от автомобила стойността за възстановяване е в размер на 23 499 лв., а стойността на запазените части като процент от неговата действителна стойност – 25 %, е 7817 лв.

В експертизата са направени и изчисления на безопасната скорост на движение на автомобила при пуснати къси, съответно дълги светлини. В първия случай при осветеност от около 80 метра пред десния фар и около 60 метра пред левия фар безопасната скорост на движение е 81, 5 км/ч, а във втория случай при осветеност пред фаровете от не по-малко от 150 м безопасната скорост на движение е 123, 19 км/ч.

Вещото лице е посочило скоростта, с която се е движело процесното МПС непосредствено преди настъпване на процесното ПТП – 128 км/ч, и в момента на инициалния удар в мантинелата – 51 км/ч. Експертът е взел стойностите от приложените по делото телеметрични данни, оспорени от ищеца. При тази скорост опасната зона на автомобила е 158, 37 м и автомобилът не може да спре в осветената зона на фаровете на къси и дълги светлини. В заключението са посочени и действията, предприети от водача В. непосредствено преди процесното ПТП, така, както са посочени в представените по делото телеметрични данни.

Разпитано в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че при скорост на движение от 128 км/ч е без значение дали водачът е бил заслепен от насрещно движещ се автомобил, като при всички случаи е щял да настъпи удар с кучето при задействана спирачна система на автомобила. Изрично е заявило, че телеметричните данни са първични и не подлежат на манипулация. Извежда, че при всякаква скорост над 120 км/ч изводите са идентични. Изразява предположение, че маневрата, предприета от водача, може да бъде спасителна, но може да бъде предизвикана и от други обстоятелства.

По делото е представено и заключение по допълнителна съдебноавтотехническа експертиза.

Вещото лице е посочило, че при отчитане на евентуално заслепяване от фаровете на насрещно движещ се автомобил опасната зона на автомобила е 175, 67 м, а безопасната скорост на движение при възприемане на куче на 20 м от автомобила е 23, 80 м. Опасната зона при движение с максимално допустимите 90 км/ч е 104, 64 м, а всяка скорост над 24 км/ч е щяла да доведе до съприкосновение с кучето. Вещото лице е направило извод, че поведението на водача и предприетите от него действия са в причинно-следствена връзка с внезапно изскочило куче на пътното платно, а от техническа гледна точка е възможна маневра за избягване на удар с кучето. Вещото лице е изчислило и вероятните вреди, които биха настъпили при челен сблъсък с куче с неопределени размери при движение с 90 км/ч, като е посочило, че същите биха били по-малки от получените при процесното ПТП.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) настъпване през периода на застрахователното покритие на процесното ПТП; 3) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото МПС; 4) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 5) изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ от изплащане на обезщетение по чл. 408 КЗ, респ. основание да откаже да заплати обезщетение по чл. 395, ал. 4 КЗ.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Договорът за застраховка е двустранен, възмезден консенсуален, формален и алеаторен.

Характерна черта на договора за застраховка е неговата алеаторност.

Задължението на застрахователя е да осигурява застрахователна закрила, но не е ясно дали за него ще възникне и задължение да изплати застрахователно обезщетение или сума.

Едно от основните задължения на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение или сума. То възниква, ако в срока на застрахователното покритие настъпи застрахователно събитие – чл. 405, ал. 1 Това задължение на застрахователя обаче не е безусловно. Той има право да откаже заплащането му, ако са налице предпоставките на чл. 408 КЗ.

Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, а разпоредбата на ал. 4 на същия член предвижда, че при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.

Чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ предвижда, че застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие.

Правото на застрахователното дружество да откаже заплащането на застрахователно обезщетение възниква при настъпило вредоносно събитие, съставляващо покрит съгласно застрахователния договор застрахователен риск.

Ответното дружество е оспорило предявените искове с правоизключващи възражения, че е налице изключен риск по смисъла на т. 10.11. от приложимите Общи условия (ОУ), представляващи неразделна част от застрахователния договор, според която застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС или превозваните с МПС лица. На следващо място ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, въз основа на която твърди, че за него е възникнало правото да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Накрая е посочил, че поведението на водача на МПС е в нарушение и на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ, обективирани в т. 76.1. и 76.2. ОУ, според които през срока на застрахователния договор застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа винаги в изправност и в добро техническо състояние, да го ползва само по предназначение и да спазва техническите и технологичните правила на производителя за неговата експлоатация, както и да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да не допуска поведение, което да води до повишаване на риска.

Възражението за изключен риск поради наличие на груба небрежност в поведението на водача на лекия автомобил е обосновано с несъобразяване на поведението с конкретната пътна обстановка и поставените пътни знаци, като се е движел с несъобразена скорост, надвишаваща съществено максимално допустимата за конкретния пътен участък.

По отношение на механизма на ПТП въззивният съд приема, че същият се установява така, както е описан по-горе, от приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от изслушаното заключение на съдебноавтотехническата експертиза. Показанията на водача В. по отношение на скоростта, с която се е движел преди да доближи насрещния автомобил, а именно 60 км/ч, не следва да се кредитират, тъй като не кореспондират с останалия доказателствен материал – заключението по САТЕ и телеметричните данни от автомобила, които, макар и оспорени от ищеца, следва да се ценят от съда в пълна степен предвид обяснението на вещото лице, че същите не могат да бъдат манипулирани.

По отношение на твърдението за наличие на груба небрежност в поведението на водача на процесното МПС въззивният съд приема следното:

Съгласно т. 3.14. от приложимите ОУ „Груба небрежност“ е форма на виновно поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа (грижа, която би положил и най-небрежният водач) за предпазване на застрахованото МПС от вреди. В точката са изброени примерни действия и бездействия, като накрая на разпоредбата изрично е посочено, че изброяването не е изчерпателно.

Понятието „небрежност“ не е легално дефинирано, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че такава е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил грижата на добрия стопанин при изпълнение на задълженията си. Грубата небрежност се отличава от обикновената небрежност по степен, но не и по форма, и представлява неполагане на тази грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В този смисъл са Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 348 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 2059 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и много други.

Преценката за наличие на груба небрежност в поведението на застрахования зависи от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай – от конкретните пътни условия и от избраната от водача скорост. Груба небрежност ще е налице тогава, когато и най-невнимателният водач би намалил съществено скоростта, за да избегне настъпването на ПТП. Така и Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

В настоящия случай водачът на процесното МПС се е движил по прав пътен участък с наклон и без изкуствено осветление, при ясно време и суха настилка в малките часове на денонощието със скорост от 128 км/ч, която е с 38 км/ч по-висока от максимално разрешената за междуградски път скорост от 90 км/ч. Твърди се от ищцовото дружество, че непосредствено преди процесното ПТП водачът на лекия автомобил е бил заслепен от насрещно движещ се автомобил и на пътя се е появило куче на не повече от 20 м от автомобила, поради което водачът е предприел т.нар. „спасителна маневра“, за да избегне сблъсък с животното – задействал е спирачната система, завъртял е волана първо наляво, после надясно и след това пак наляво – в резултат на което е загубена устойчивостта на превозното средство и то се е ударило в мантинелата със скорост от 51 км/ч, от което са настъпили и процесните увреждания по лекия автомобил, представляващи тотална щета.

Заключението по назначената експертиза е категорично, че при движение със скорост повече от 24 км/ч съприкосновението с изскочилото на пътя куче е непредотвратим, поради което следва да се приеме, че дори при движение с максимално допустимата скорост от 90 км/ч такъв удар е бил неизбежен. Вещото лице обаче посочва, че челен сблъсък с животното при скорост до 90 км/ч вероятно би нанесъл по-малко щети от тези, които са налице в настоящия случай.

Вещото лице посочва изрично, че възможността за избягване на удар зависи в голяма степен и от уменията на водача на МПС. Към датата на процесното ПТП водачът В. е имал малко повече от 10 месеца шофьорски стаж, което обстоятелство правилно е взето предвид от първоинстанционния съд при обосноваването си на извод за наличие на груба небрежност.

Въззивният съд приема, че водачът на процесния автомобил е проявил груба небрежност при управлението на автомобила, с което е увеличил прекомерно риска от настъпване на застрахователно събитие. Правилна е преценката на районния съд, че значително превишената максимална скорост на движение – 128 км/ч при максимално допустими 90 км/ч, несъобразена с опитността на шофьора, наличието на насрещно движещ се автомобил, обстоятелството, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието при липса на изкуствено осветление на участъка от пътя, обуславят наличие на груба небрежност. Неправилен е обаче изводът на първата инстанция, че това обосновава право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 408, ла. 1, т. 3 КЗ. Както бе посочено по-горе, причинените вреди вследствие на проявена от водача груба небрежност при управлението на застрахования автомобил не се включват в застрахователното покритие, предоставено от ответното дружество, т.е. представляват изключен риск по смисъла на чл. 345, ал. 5, т. 1, пр. 2 КЗ. Същото обстоятелство, че е налице изключен риск, е посочено и в писмото от 28.10.2022 г., с което е отказано изплащането на застрахователно обезщетение. Доколкото вредите по процесния автомобил не са вследствие на покрит от застрахователя риск, правата по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 395, ал. 4 КЗ не възникват.

В този смисъл са Решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. № 656 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение № 3059 от 21.11.2024 г. по т. д. № 1549 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение № 50186 от 18.04.2023 г. по т. д. № 1192 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.

При тези мотиви въззивният съд приема, че за ответното дружество не е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Искът е неоснователен.

Поради неоснователност на главната претенция следва неоснователност и на акцесорната такава за мораторна лихва, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е неоснователен.

При тези обстоятелства, макар и при различни мотиви, първоинстанционното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въззиваемата страна е претендирала заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд намира, че с оглед фактическата и правната сложност на делото и извършените пред въззивната инстанция процесуални действия следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия в размер на 200 лв., колкото са и претендирани от същия.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като делото е търговско – в този смисъл са Определение № 1014 от 22.04.2024 г. по ч. т. д. № 522 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение № 3381 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 1792 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд