Решение № 71 от 21.7.2021 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 692/2021 г.

Окръжен съд - Бургас21.07.2021 г.докладчик Светлин Иванов Иванов

Диспозитив

ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 1 юни 2021 г. от съдия в Районен съд - Ландсхут, Федерална Република Германия по преписка № Gs 2191/21, и ПРЕДАВА ••• гражданин М. М. М. ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в гр. Б., живущ в същия град, кв. „•••“, ул. „•••“ № •••, •••, ••• гражданин, ••• образование, •••, •••, •••, на съдебните власти на Федерална Република Германия с цел провеждане на наказателно преследване по посочените в заповедта 16 престъпления измама по занаят и като част от организирана престъпна група съгласно § 263 ал. 1 и ал.5 от германския Наказателен кодекс. На основание чл.53 ал.1 от ЗЕЕЗА незабавно да се уведоми издаващия орган Районен съд - Ландсхут, Федерална Република Германия, за решението по издадената от него Европейска заповед за арест спрямо ••• гражданин М. М. М. ЕГН ••••••••••. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – гр. Бургас в 5-дневен срок от обявяването му на страните.

Мотиви

Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА. Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – гр. Бургас по реда на чл.42 ал.2 от ЗЕЕЗА от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, Европейска заповед за арест, издадена на 1 юни 2021 г. от съдия в Районен съд - Ландсхут, Федерална Република Германия по преписка № Gs 2191/21, с която се иска задържане и предаване на ••• гражданин М. М. М. ЕГН •••••••••• на германските съдебни власти с цел провеждане срещу него на наказателно производство. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го съдебни власти в Федерална Република Германия. Защитникът на исканото лице М. – адв. Веселина Василева от АК-Бургас счита, че ЕЗА не следва да бъде приета за изпълнение, тъй като твърди, че в Република България срещу нейния подзащитен се води досъдебно производство за извършено престъпление и предстои неговото привличане в качеството на обвиняем по това дело. Исканото лице М.М. заявява, че желае най-напред да изтърпи наказанието за престъплението, което е извършил в Република България и че не желае да бъде предаван на немските съдебни власти, а да отиде във ФРГ след това. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, съдържанието на Европейската заповед за арест, съпровождащия я превод и другите налични по прокурорската преписка доказателства, изразените от страните становища и съобрази закона, прие за установено следното: Лицето, чието предаване се иска – М. М. М. ЕГН ••••••••••, е роден на •••••••• г. в гр. Б. и живее в същия град, кв. „•••“, ул. „•••“ № •••. Той е •••, ••• гражданин, ••• образование, •••, •••, •••. Приложената по делото Европейска заповед за арест е издадена на 001.06.2021г. от Валтер, съдия в в Районен съд - Ландсхут, компетентен орган на съдебна власт на Федерална Република Германия, и с нея се иска предаване на ••• гражданин М. М. М. на германските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него по наказателно дело по преписка № Gs 2191/21, по обвинение в извършването на 16 отделни престъпления, осъществени в условията на реална съвкупност в периода от 29.03.2019 г. до 11.09.2019 г., включително, на територията на Федерална република Германия, гр. Вилсбибург, които са квалифицирани като измама по занаят и като част от организирана престъпна група съгласно § 263 ал. 1 и ал.5 от германския Наказателен кодекс, наказуеми с „лишаване от свобода“ до десет години за всяко от деянията. Разглежданата Европейска заповед за арест по форма и съдържание съответства на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА. Издадена е от компетентен съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, в писмена форма съобразно утвърдения формуляр, съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган. Описани са характерът, правната квалификация на престъпленията и обстоятелствата, при които са били извършени. Посочени са видът и размерът на максималните наказания, предвидени за тези престъпления според закона на издаващата държава. Отразени са данни за датата и издателя на заповедта, за номера на делото - № № Gs 2191/21, по което се иска предаване на лицето с цел провеждане на наказателно преследване, описани са характерът и правната квалификация на престъпленията, както и обстоятелствата, при които са били извършени. Изрично е посочено, че ••• гражданин М. М. М., заедно с лицата Ш., Й.И., В., Е.К. и други неустановени до момента лица, решили да набавят за себе си чрез измамни действия немалък и некраткосрочен източник на доходи, като съобразно предварително изработения общ план за действие се представяли за туристически бюра „Транс Туристик“ и „Оушън туристик“, съответно през интернет портала Фейсбук, и по конкретно чрез страниците „Yaz & Tatli“, „Ticket & Holiday“ и „Tatilcepte“, предлагали на ощетените лица пътувания до Република Турция, като въвели пострадалите Й., И., О., С., Б., В., В., С., Ч., Г., А., К., К., Ш., Г., П., К., И. и Ю. в заблуждение, че желаят и са в състояния да им осигурят предлаганите пътувания. Проявявайки доверие, ощетените лица превеждали по посочената им от обвиняемите банкова сметка изискуемите цени за пътуванията – суми съответно в размер на € 2456, € 2143, € 1250, € 1600, € 1270, € 2450, € 2450, € 1338, € 1250, € 1338, € 1118, € 938, € 938, € 1238, € 1438, € 950 и € 1876 по реда, в който са изброени по-горе пострадалите, но в съответствие с предварителното си намерение, извършителите не осигурили заплатените пътувания, респективно документи за пътуване, за които им били заплатени посочените суми, с което за ощетените лица възникнала имуществена щета в размер на платената сума. Описаната деятелност е квалифицирана като престъпление по § 263 ал. 1 и ал.5 от германския Наказателен кодекс - измама по занаят и като част от организирана престъпна група, с предвидено максимално наказание за всяко от престъпленията в размер на 10 години „лишаване от свобода“. Предвид обобщеното фактическо описание на извършените престъпления решаващият съд приема, че издаващата държава е предоставила данните по чл.37 ал.1 т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА. Заповедта е придружена с надлежен превод на български език, съгласно изискванията на чл.37 ал.3 от ЗЕЕЗА. В производството по чл.44 от ЗЕЕЗА съдът в изпълняващата държава не разполага с правомощие да проверява правилността и доказателствената обезпеченост на обвинението, а в съответствие с принципа на взаимно доверие е длъжен да приеме, че издаващата държава е изпълнила своите задължения добросъвестно и в съответствие със закона. Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА, предмет на проверка в настоящото производство е наличието на условията за предаване на лицето по чл.36 и чл.41 от закона, съществуването на основания за отказ измежду предвидените в разпоредбите на чл.39 и чл.40 от същия закон, както и наличието на основания за отлагане на изпълнението, или за условно изпълнение на заповедта по смисъла на чл.52 от ЗЕЕЗА. Съдът намира, че искането на съдебните власти на Федерална Република Германия следва да бъде уважено, и ••• гражданин М. М. М. следва да им бъде предаден за провеждане на наказателно преследване за всички описани в заповедта престъпления - измама по занаят и като част от организирана престъпна група съгласно § 263 ал. 1 и ал.5 от германския Наказателен кодекс. Разследваните от германските съдебни власти престъпления, с оглед фактическите обстоятелства по случая, съответстват на престъплението, предвидено в чл.36 ал.3 т.20 от ЗЕЕЗА, и са изрично маркирани като „мошеничество“ във формуляра на заповедта. Поради посоченото съответствие, за описаните в заповедта престъпления не се изисква проверка за двойна наказуемост, но въпреки това деянията намират аналог в престъпния състав по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл. 209 ал.1 от НК на Република България, с което е удовлетворено изискването на чл.36 ал.2 изречение първо от ЗЕЕЗА, както и условието за максимална продължителност на минимално предвиденото наказание, свързано с лишаване от свобода по чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА. Европейската заповед за арест не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане по смисъла на чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА. С нарочно допълнително писмо от 10.07.2021г., изпратено след съобщението за задържане на М., Областния прокурор на Прокуратура Ландсхут е предоставил изричните писмени гаранции, предвидени в чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА и в чл.5 ал.3 от Рамково Решение 2002/584/ ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест – че след изслушване на исканото лице и в случай, че същият бъде осъден от германски съд с присъда с ефективно наказание „лишаване от свобода“, това наказание може да бъде изтърпяно в Република България. По отношение на обсъжданите 16 престъпления не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест, посочени в чл.39 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната юрисдикция. Няма данни исканото лице да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието, или присъдата да не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Исканото лице не е малолетно. За същите престъпления отсъстват и предвидените в чл.40 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест. Престъпленията, за които се иска предаване с цел наказателно преследване на ••• гражданин, не са извършени на територията на Република България, за същите престъпления в Република България не са образувани наказателни производства (съответно и не са прекратявани), и деянията не са подсъдни на българския съд, за да се прави преценка за изтекла законова давност. Липсват данни М. да е изтърпял (или да търпи) наказание по влязла в сила присъда за същите престъпления, видно от справката за съдимост на лицето, представена в производство по чл.43 ал.3 от ЗЕЕЗА. В чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА е предвидено относително основание за отказ за изпълнение на заповедта, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако заповедта изрично не съдържа информация за спазване на посочените в този текст условия (т.1-4). В конкретния случай лицето се иска с цел провеждане на наказателно преследване за горепосочените престъпления, т.е. съдебен процес все още не е проведен и липсва окончателен осъдителен съдебен акт, поради което и това основание за отказ от изпълнение на заповедта в случая е неприложимо. При проверката на обстоятелствата по чл.52 от ЗЕЕЗА съдът констатира, че липсват твърдения и доказателства срещу исканото лице в Република България да са налице висящо наказателно производство или влязла в сила и подлежаща на ефективно изпълнение присъда за престъпление, различно от посочените в европейската заповед за арест. Ето защо липсват установените в чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА основания за отлагане на предаването на лицето, или за временното му предаване на издаващата държава-членка. При проверката на обстоятелствата по чл.52 от ЗЕЕЗА и въз основа на твърденията на защитника съдът събра допълнителни писмени доказателства – справки от Районна прокуратура-Бургас и от ГПУ-Летище Бургас. От тези справки са установява, че на 09.07.2021г. е било образувано Досъдебно производство № 6/2021г. по описа на ГПУ-Летище Бургас, Пор. № 1462/2021г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, за извършено на същата дата престъпление по чл.343 ал.2 от НК. Понастоящем по делото се извършва разследване, а според справката от прокуратурата, спрямо исканото лице М. М. М. ЕГН •••••••••• са събрани достатъчно доказателства да е извършил виновно престъпление по чл.343в ал.1 от НК, и предстои неговото привличане в качеството на обвиняем по цитираното досъдебно производство. Към датата на справките М. все още няма качество на обвиняем по досъдебното производство, което допълнително се потвърждава и от ангажираните от прокурора и защитника допълнителни писмени доказателства в съдебното заседание. Наличието на висящо наказателно производство срещу исканото лице М. действително е сред предвидените в чл.52 от ЗЕЕЗА възможни основания за отлагане на предаването на исканото лице, но в конкретния случай съдът намира, че липсват основания предаването му да бъде отложено. Няма спор, че е възможно в неопределено бъдещо М. да бъде привлечен в качеството на обвиняем за евентуално извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 или ал. 2 от НК по цитираното горе досъдебно производство, но това престъпление не е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, докато разследването във ФРГ е за множество тежки умишлени престъпления с висока степен на обществена опасност и значителни вреди, за които се предвижда максимално наказание до 10 години лишаване от свобода за всяко от тях. Отделно от това съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА предоставя възможност съдът да упражни държавния суверенитет, когато срещу исканото лице в изпълняваща държава е налице висящо наказателно производство или подлежаща на изпълнение присъда, но разпоредбата е диспозитивна, а не императивна. След преценка на конкретните доказателства по делото съдът приема, че приоритет следва да получи провежданото от германските съдебни власти наказателно преследване срещу исканото лице М., с оглед многобройността на престъпленията и тяхната тежест, описани в ЕЗА. По изложените съображения съдебният състав прие, че са налице всички законови предпоставки за допускане изпълнение на издадената Европейска заповед за арест и предаване на ••• гражданин М. М. М. на съдебните власти на Федерална Република Германия за провеждане срещу него на наказателно преследване за посочените в заповедта престъпления измама по занаят и като част от организирана престъпна група съгласно § 263 ал. 1 и ал.5 от германския Наказателен кодекс. Така мотивиран, на основание чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд – Бургас

Цитирани разпоредби

32