Решение № 9849 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1619/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по жалба, подадена от Д. Д. В., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.*, ап.••, против Заповед № 0301-РД01-0221/13.05.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна /ДСП – Варна/, с която е отказана месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, по чл.7, ал.1 от ЗСПД за децата Д. П. К., К. П. К. и В. П. К. в размер на 104,82 евро месечно. Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради постановяването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея е посочена единствено изчислената от административния орган сума на средномесечния доход /863,44 лева/, без да са изложени данни за начина, по който е формирана същата. Твърди, че неправилно при изчисляването на средномесечния доход на член от семейството са включени суми, които не представляват доход по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗСПД. Счита, че отказът е постановен в противоречие с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като превишението на доходния праг е в незначителен размер от 3,44 лева. Твърди, че формалното и механично прилагане на закона в случая води до несъответствие на отказа с целта на закона, която е подпомагане отглеждането на деца в семейна среда. Моли оспорената заповед да бъде отменена и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Счита, че законът е изключително категоричен по отношение на подоходния критерий и няма как да бъде направено изключение, тъй като би се стигнало до неравнопоставено прилагане на нормативния акт спрямо кандидатстващите лица. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимирано лице – адресат на оспорения РА, и пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1 вр. чл.146 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: От заявление-декларация № ЗСПД/ДВ/32262/29.12.2025г. се установява, че Д. Д. В. е подала същото за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст по чл.7 от ЗСПД за децата Д. К., К. К. и В. К.. Към заявлението са приложени три броя служебни бележки за извършени задължителни имунизации на децата, както и два броя удостоверения за доход – за заявителката В. и съпруга й П. К. К.. Със Заповед № ЗСПД/Д-В/32262/06.01.2026г. на Директора на ДСП – Варна е отказано отпускането на помощта, тъй като средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България. С Решение № 4710/16.04.2026г., постановено по адм. дело № 260/2026г. по описа на Административен съд – Варна, Заповед № ЗСПД/Д-В/32262/06.01.2026г. на Директора на ДСП – Варна е отменена и преписката е изпратена на Директора на ДСП – Варна за ново произнасяне по заявление-декларация № ЗСПД/ДВ/32262/29.12.2025г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Оспорената заповед № 0301-РД01-0221/13.05.2026г. е издадена в изпълнение на влязлото в сила Решение № 4710/16.04.2026г., постановено по адм. дело № 260/2026г. по описа на Административен съд – Варна, като Директорът на ДСП – Варна, на основание чл.10, ал.4 и ал.6 от ЗСПД, е отказал месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст по чл.7, ал.1 от ЗСПД за децата Д. К., К. К. и В. П. К., в размер на 104,82 евро месечно, като е приел, че средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца от 01.12.2024г. до 30.11.2025г. е в размер на 863,44 лева и надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: При извършване на задължителната проверка по чл.168, ал.1 вр. чл.146 от АПК съдът констатира, че Заповед № 0301-РД01-0221/13.05.2026г. е издадена от компетентен орган – Директора на ДСП – Варна, съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД. Заповедта е издадена в изискуемата съгласно чл.10, ал.5 от ЗСПД и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Като фактическо основание за нейното издаване е посочено, че средномесечният доход на член от семейството на оспорващата за предходните 12 месеца надвишава дохода, определен за целта в ЗДБРБ. Описаното в заповедта фактическо основание кореспондира с посоченото правно основание по чл.4а, ал.1 и ал.2, т.1 и 2 от ЗСПД, което обуславя извод, че обжалваната заповед е надлежно мотивирана. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая – извършена е проверка на регистрираните доходи на семейството на жалбоподателката, като са приложени и съответните удостоверения и резултатите са обобщени на съответното място в заявлението-декларация, и са подписани от социален работник при ДСП – Варна. Обжалваната заповед е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Между страните по делото не се спори, че Д. Д. В., е родител на малолетните деца Д. П. К., К. П. К. и В. П. К., че неин съпруг и баща на трите деца е П. К. К., както и че всички живеят заедно на посочения в заявлението-декларация настоящ адрес, т.е. са семейство по смисъла на §1, т.1, буква „а“ от ЗСПД. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл.4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната. Ответникът не оспорва, че децата на жалбоподателката отговарят на посочените в чл.7, ал.1 от ЗСПД условия. Спорът между страните по делото е отговаря ли жалбоподателката на изискванията на чл.4а от ЗСПД относно въведения подоходен критерий като задължително условие за отпускане на помощта по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД. Съгласно чл.4а, ал.1 от ЗСПД право на семейни помощи по чл.2, ал.3, т.2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. В чл.4а, ал.2 от ЗСПД е предвидено, че в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя: 1. доходът по ал.1, при който семейните помощи по чл.2, ал.3, т.2 се отпускат в пълен размер; 2. доходът по ал.1, при който семейните помощи по чл.2, ал.3, т.2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Съгласно чл.64, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025г. средномесечният доход по чл.4а, ал.2, т.1 от Закона за семейни помощи за деца за 2025г. е: 1. от 1 януари до 31 март – 710 лева; 2. от 1 април – 760 лева. Алинея 3 на същия чл.64 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025г. гласи, че средномесечният доход по чл.4а, ал.2, т.2 от Закона за семейни помощи за деца за 2025г. е: 1. от 1 януари до 31 март – от 710,01 лева до 810 лева включително; 2. от 1 април – от 760,01 лева до 860 лева включително. Предвид цитираните разпоредби правилно Директорът на ДСП – Варна е приел в мотивите си, че за периода, за който е поискана, помощта по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД се отпуска в пълен размер, при положение че средномесечният доход на член от семейството е по-нисък или равен на 760 лева, а в размер на 80 на сто от пълния размер на помощта – при средномесечен доход на член от семейството, който е в диапазона от 760,01 лева до 860 лева включително. Неправилно обаче е прието, че средномесечният доход на член от семейството на Д. Д. В. за предходните 12 месеца - от 01.12.2024г. до 30.11.2025г., е в размер на 863,44 лева. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.2 от ДР на ЗСПД „доход“ са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл.103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания. От приложеното към заявлението-декларация удостоверение изх.№ 8200-064/09.12.2025г., издадено от „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, гр. София, се установява, че за периода от м.12.2024г. до м.11.2025г. Д. Д. В. е получила брутен доход по ЗДДФЛ в общ размер на 31653,54 лева, както и обезщетения за временна неработоспособност и майчинство за същия период в общ размер на 1221,42 лева /в таблицата погрешно е посочена сума в общ размер на 1183,46 лева/, т.е. получените за процесния период доходи от жалбоподателката са в общ размер на 32874,96 лева. Видно от удостоверение за доход изх.№ 657 от 09.12.2025г., издадено от Театрално-музикален продуцентски център Варна, П. К. К. е получил брутен доход от трудово правоотношение за периода от м.12.2024г. до м.11.2025г. в общ размер на 18383,00 лева. Следователно общият доход на семейството на жалбоподателката за процесния период /предходните 12 месеца преди подаване на заявлението-декларация/ е в размер на 51257,96 лева /32874,96 лева + 18383,00 лева/. Средномесечният доход на цялото семейство, състоящо се от жалбоподателката, нейния съпруг и трите им малолетни деца /общо петима членове/, за процесния период е в размер на 4271,50 лева /51257,96 : 12 месеца/, а средномесечният доход на член от семейството на Д. Д. В. за периода от м.12.2024г. до м.11.2025г. е в размер на 854,30 лева /4271,50 лева : 5/. Предвид горното, съдът намира, че жалбоподателката не отговаря на условието по чл.4а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.64, ал.2, т.2 от ЗДБРБ за 2025г. за отпускане на помощта по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД в пълен размер, тъй като средномесечният доход на член на семейството й надвишава 760 лева. Същата обаче отговаря на условията на чл.4, ал.2, т.2 вр. ал.1 от ЗСПД за отпускане на помощта по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД в размер 80 на сто от пълния размер на помощта, тъй като средномесечният доход на член на семейството й в размер на 854,30 лева попада в регламентирания в чл.64, ал.3, т.2 от ЗДБРБ за 2025г. диапазон, който е от 760,01 лева до 860 лева включително. Предвид гореизложеното, неправилно е прието от административния орган, че средномесечният доход на член от семейството на жалбоподателката е в размер на 863,44 лева, и е отказал отпускането на помощта по чл.2, ал.3, т.2 вр. чл.7, ал.1 от ЗСПД. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. Предвид, че естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса от съда по същество, на основание чл.173, ал.2, пр. трето от АПК, делото следва да се изпрати като преписка на административния орган – Директора на ДСП – Варна, за ново произнасяне по заявление-декларация № ЗСПД/ДВ/32262/29.12.2025г., подадено от Д. Д. В., в 14-дневен срок от получаване на преписката, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро, а в полза на адв. А. А., член на Адвокатска колегия – Пазарджик, следва да се определи възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 511,29 евро, съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и при спазване на правилата на чл.11, ал.2 вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът