Решение № 7747 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1636/2025 г.

Производство по чл.145 и сл. АПК, вр. чл.29 ал.3 ЗПЗП Образувано е по жалба на К. Д. З., с УРН573922, със седалище и адрес в [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. М., против Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/8035 от 12.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, за кампания 2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане с УИН 16/310723/46964 за кампания 2023 г. е извършено намаление на финансовото подпомагане по интервенцията „Обвързано с производството подпомагане за млечни крави“ (МлК) в размер на 16 084,74 лв. и е определена оторизирана сума в размер на 0 лв., както и е извършено намаление на финансовото подпомагане по интервенцията „Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи“ (К-ЗП) в размер на 11 709,73 лв. и е определена оторизирана сума в размер на 0 лв., като са наложени и неудържани административни санкции за бъдещ период по чл. 77, ал. 1 от ЗПЗП в размер съответно на 16 084,74 лв. по интервенцията МлК и 11 709,73 лв. по интервенцията К-ЗП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа се, че същият е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на мотиви, тъй като от съдържанието му не може да се установи на какво фактическо и правно основание е извършено намаляването на финансовото подпомагане по заявените интервенции. Жалбоподателят счита, че административният орган не е изложил конкретни съображения относно причините за отказа на подпомагане и за определяне на съответните намаления и санкции. По тези съображения се иска отмяна на уведомителното писмо като незаконосъобразно. Посочва се, че след представяне на административната преписка ще бъдат изложени допълнителни доводи и ще бъдат ангажирани доказателства в подкрепа на жалбата. Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебните заседания, като в част от тях се представлява от адв. М., която поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства и прави доказателствени искания. В хода по същество адв. М. моли жалбата да бъде уважена, като поддържа, че са изпълнени предпоставките за получаване на финансово подпомагане, както и че приложим следва да бъде нормативният ред към момента на подаване на заявлението, а именно Наредба № 3 от 2015 г., а не Наредба № 3 от 2023 г. Навеждат се и доводи за необоснованост на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява лично и се представлява от юрисконсулт К. и юрисконсулт Н., които оспорват жалбата, молят същата да бъде отхвърлена, претендират юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: К. Д. З. УРН:573922 е подал заявление за подпомагане за кампания 2023 г. с вх. № 20021667/02.06.2023 г., с приложени: таблица на използваните парцели, таблица за животните, за кандидатстване по схема за подпомагане, необвързана с производството,таблица на заявените площи по интервенции , таблица за животните за кандидатстване по интервенция за преходна национална помощ, необвързана с производството и други приложения, относими към заявлението. На 25.10.2023 г. жалбоподателят е подал Заявление за оттегляне за кампания 2023г., с което е извършил частично оттегляне на заявлението за подпомагане с УИН 16/310723/46964. От представената декларация за частично оттегляне се установява, че са оттеглени общо 30 животни, заявени по интервенцията „Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи“ (К-ЗП), представляващи говеда от породата Българско родопско говедо, като оттеглянето е обработено от административния орган. По отношение на заявлението са стартирани автоматични проверки на въведените данни. С резултатите от извършените автоматични проверки на заявлението му К. З. е запознат на 19.07.2023 г. На 12.06.2025 г. Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издал оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни за кампания 2023 г., с което е приел, че по интервенцията „Обвързано с производството подпомагане за млечни крави“ (МлК) заявената сума в размер на 16 084,74 лв. следва да бъде изцяло намалена, като е определена оторизирана сума в размер на 0 лв. По интервенцията „Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи“ (К-ЗП) също е извършено пълно намаление на заявената сума в размер на 11 709,73 лв., като е определена оторизирана сума в размер на 0 лв. По интервенцията „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ 1) е определена и изплатена сума в размер на 7 743,75 лв. В уведомителното писмо е посочено още, че по интервенциите МлК и К-ЗП са наложени неудържани административни санкции за бъдещ период по чл. 77, ал. 1 от ЗПЗП в размер съответно на 16 084,74 лв. и 11 709,73 лв. Като основание за определяне на размера на подпомагането е посочено, че същият е изчислен чрез Интегрираната система за администриране и контрол (И.) след извършване на административни проверки и/или проверки на място и сравняване на данните от заявлението с наличната информация във външните регистри. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. Д.. От показанията ѝ се установява, че жалбоподателят е осъществявал дейност по отглеждане на млечни крави, като животните са били регистрирани в системата на БАБХ и от стопанството са били вземани проби от сурово краве мляко за лабораторен контрол. Свидетелят сочи, че впоследствие вземането на проби е било преустановено по инициатива на лабораторията, без това да е довело до преустановяване на производството и реализацията на мляко от страна на жалбоподателя. Сочи още, че по отношение на стопанството са били вземани проби от сурово мляко и от друга лаборатория, намираща се в [населено място]. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: От представените по делото доказателства се установява, че оспореното уведомително писмо е връчено на жалбоподателя на 03.07.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 15.07.2025 г. Същата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което същата е процесуално допустима. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и ръководи нейната дейност, а съгласно чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ взема решения по заявленията за подпомагане по схемите, мерките и интервенциите на Общата селскостопанска политика. Ето защо съдът приема, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган. Няма спор между страните по делото, че жалбоподателят в настоящото производство е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 4, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1307/ 2013, регистриран с УРН 573922. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните за това съображения: Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. Т. е. наличието или липсата им е от значение само за преценка законосъобразността на съответния административен акт. В Уведомителното писмо в табличен вид са посочени схемите, по които жалбоподателят е кандидатствал и оторизираните по тях суми, респ. извършените намаления и редукции. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В разглеждания случай Уведомителното писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на изискванията за мотивиране по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, относно посочването на фактическите и правните основания за издаването му. Макар в акта и приложенията към него да се съдържат таблични данни и препратки към отделни разпоредби на приложимата нормативна уредба, от съдържанието му не може по ясен и недвусмислен начин да се установи кои конкретни факти са обусловили отказа на подпомагане по интервенциите „Обвързано с производството подпомагане за млечни крави“ (МлК) и „Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи“ (К-ЗП), както и налагането на административни санкции за бъдещ период. В уведомителното писмо не се съдържа и препращане към друг подготвителен документ по издаването му, в който да е налице надлежна конкретна мотивировка, от която да станат ясни съображенията на органа за постановеното намаление. Предвид това оспорения акт като немотивиран подлежи на отмяна само на това основание. Съдът намира, че административният орган не е изложил конкретни съображения относно това в кой или кои животновъдни обекти е констатирано несъответствие с изискванията за участие в системата за контрол и мониторинг на суровото мляко, към кой момент е установено това обстоятелство и въз основа на кои доказателства е формиран съответният извод. Не е посочено и по какви конкретни правни съображения е прието, че всички заявени животни са недопустими за подпомагане, респективно че са налице предпоставките за налагане на санкции за бъдещ период. В процесното уведомително писмо са цитирани множество нормативни разпоредби, относими към условията за подпомагане и реда за извършване на административните проверки, но същите са възпроизведени общо и бланкетно, без да бъдат обвързани с конкретните фактически констатации по заявлението на жалбоподателя. Административният орган не е конкретизирал коя материалноправна норма е приложил като основание за отказа на финансовото подпомагане по процесните интервенции и за определянето на административните санкции. По този начин адресатът на акта не може да установи кои точно законови предпоставки органът е приел за неизпълнени и въз основа на коя конкретна правна норма е постановен отказът за подпомагане. Вместо това в акта са възпроизведени общи разяснения относно възможните основания за намаление или отказ на подпомагане, без същите да бъдат индивидуализирани спрямо конкретния кандидат и конкретните установени факти. Съдът приема, че липсата на ясно и конкретно изложени фактически и правни основания препятства упражняването на правото на защита на адресата и възможността да бъде осъществен ефективен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на акта. В подкрепа на този извод е и формираната съдебна практика /Решение №10743/03.11.2025г. по адм. д. № 5872/2025 г. на Върховен административен съд, V отд./, съгласно която, когато в уведомителното писмо липсват конкретни фактически и правни основания за постановения отказ, намаление или прихващане на финансово подпомагане и са изложени единствено общи и бланкетни съображения, е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е основание за отмяна на административния акт. Посочено е, че липсата на яснота относно фактическите и правните съображения на административния орган не позволява на адресата на акта да организира защитата си и препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол, поради което представлява съществен порок по смисъла на чл.146, т.2 АПК. Независимо от изложеното и макар констатираната липса на мотиви да представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт, за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да обсъди и събраните по делото доказателства. От административната преписка се установява, че изводите на административния орган са формирани въз основа на информация, предоставена от Българската агенция по безопасност на храните относно участието на животновъдни обекти в системата за контрол и мониторинг на суровото мляко. Събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително писма и документи от трети лица, както и гласни доказателства, не потвърждават по несъмнен начин фактическите изводи, възприети от административния орган. В тази връзка от приобщените в хода на съдебното следствие протоколи, издадени от „Районна ветеринарна станция – [област]“ ЕООД се установява, че за периода 02.06.2023 г. – 31.12.2024 г. са извършвани лабораторни изпитвания на проби сурово краве мляко, като по делото са представени множество протоколи за изпитване, относими към стопанството на жалбоподателя. При така събраните доказателства съдът намира, че не може да се направи еднозначен извод, че всички заявени животни и всички заявени животновъдни обекти не са отговаряли на условията за подпомагане през релевантния период. Напротив, по делото са налице данни за осъществявана дейност по производство на сурово мляко и за извършвани лабораторни изследвания, които не са били обсъдени в оспорения административен акт. Не се установява и по какъв начин административният орган е достигнал до извода за наличие на предпоставките по чл. 77, ал. 1 от ЗПЗП за налагане на административни санкции за бъдещ период. В оспореното уведомително писмо липсват конкретни фактически констатации относно установената недопустимост, размера на евентуално наддеклариране или начина на формиране на санкцията, поради което съдът не може да извърши проверка относно правилното приложение на материалния закон. Съгласно трайно установената практика, мотивите на административния акт следва да съдържат ясно изложение на релевантните факти и на приложените правни норми, като същите не могат да бъдат извеждани по тълкувателен път от съдържащите се в административната преписка документи или да бъдат допълвани в хода на съдебното производство. Липсата на такива мотиви представлява съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо жалбата се явява основателна, а оспореното писмо като издадено при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК подлежи на отмяна като незаконосъобразно. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента), представляващи внесена държавна такса. По делото не са представени доказателства за извършен разход за адвокатско възнаграждение, поради което такъв разход не следва да бъде включван при определяне размера на дължимите разноски. С оглед изложеното възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, доколкото по делото не е установено и не се присъжда адвокатско възнаграждение. Воден от горното, и на основание чл.172 ал.2 АПК, Административен съд-[област]-ХХVIII състав