Решение № 8437 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 921/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр.с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по постъпила с вх.№6328/27.03.2026г. касационна жалба от В. Д. В. от гр.Варна срещу Решение №129/04.02.2026г. по АНД №4085/2025г. по описа на РС – гр. Варна, с което е потвърдено НП № 11-01-909/25.04.2025г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от ЗДФИ са му наложени четиринадесет административни наказания "глоба", всяко в размер на 200лв. за извършени четиринадесет административни нарушения на чл.13, ал.3, т.3 във вр. с чл.3, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/. С решението В. е осъден да заплати на насрещната страна 80лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се претендира отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложените наказания били явно несправедливи. Оспорва се като неправилен извода на РС, че В. е осъществил състава на вменените му четиринадесет административни нарушения на чл.13, ал.3, т.3 във вр. с чл.3, ал.1 от ЗФУКП, тъй като не приложил Указанията за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в организациите от публичния сектор, одобрени със Заповед № ЗМФ-184/16.03.2020г. на Министъра на финансите. Тази заповед имала само препоръчителен характер и по естеството си не представлява нормативен акт – не била публикувана в Държавен вестник, нито обявена в интернет нито след издаването й, нито към датата на образуване на административно-наказателното производство. Излагат се доводи в тази връзка с позоваване на практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела Del Rio Prada срещу Испания ( Del Rio Prada v/s Spain) по жалба № 4275009 и теоретичните постановки на ЕСПЧ относно принципа за предвидимост на наказателния закон, закрепен в чл.7 от Европейската Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) за неналагане на наказание без закон. В тази заповед на министъра на финансите, не се съдържали разпоредби с административнонаказателен характер, които да се прилагат при нейното „неточно“ или „неправилно“ прилагане. Поддържат се доводите развити и пред въззивната инстанция, че при извършване на посочените в НП плащания по съответните фактури за извършени СМР били спазени всички утвърдени в работата на дружеството процедури; че преди да бъдат одобрени плащанията фактурите са проверявани от съответните ресорни служители, за което представили достатъчно доказателства. По делото се установило от доказателствата, че при разплащанията на дружеството се прилага въведената в предприятието система за двоен подпис, като одобряването на плащанията ставало с подписването на документите от главния счетоводител и от управителя едновременно. В качеството на ръководител на „ВиК – Варна“ ООД В. не бил субект на отговорността по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, защото бил задължен само да осигури писмени политики и процедури чрез създаване на ред и начин за извършване на предварителен контрол по плащанията на предприятието, което в конкретния случай направил чрез утвърдените вътрешни правила за изграждане на система за предварителен контрол за законосъобразност. Поддържат се оплакванията за нарушения на правото на защита на В. в хода на административно-наказателно производство, като не му била дадена възможност да се запознае своевременно с констатациите на проверяващите, да разбере за извършване на какво конкретно нарушение /нарушения/ е обвинен и въз основа на какви доказателства. Поддържат се оплакванията за неясноти и противоречия в обстоятелствената част на АУАН и на НП, поради което не ставало ясно за нарушение на кои конкретни разпоредби В. е привлечен към административнонаказателна отговорност – дали за осъществен състав на нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) или на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Освен това се счита, че наложените с НП наказания са явно несправедливи. Иска се отмяна на решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено изцяло. В условие на евентуалност се моли за прилагане на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител , който поддържа жалбата и счита, че изложените доводи пред въззивния съд и представени във връзка с тях доказателства не са разгледани от съда. Моли Решението на РС-Варна да бъде отменено и да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представения списък. Ответникът – Директорът на Агенция за държана финансова инспекция чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, поддържа подробните доводи изложени в писмените бележки пред предходната съдебна инстанция. Моли решението на РС -Варна да бъде потвърдено като правилно, мотивирано и законосъобразно. Твърди, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на процедурните правила и с изискуемото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдържание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна. Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на съдебният акт, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди наличие на всички основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Решението на РС е валидно и допустимо. Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав и не е налице основание за отмяната му предвидено в чл.348 ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК. Призовани са страните с възможност за искания по доказателствата и становище по представените такива. В проведените две открити съдебни заседания в присъствието и след становище на представител на жалбоподателя са приети депозираните писмени доказателства, вкл. приложените в административно- наказателната преписка и са разпитани допуснатите свидетели – актосъставителя извършил проверката и посочения от защитата на В. свидетел -гл. счетоводител в дружеството. Правилно са приети и приложени по делото постъпилите от страните писмени доказателства, материалите от административно-наказателната преписка. Основателно въззивния съд съобразил, че процесуалните представители на страните не са имали други доказателствени искания и тъй като счел делото за изяснено от фактическа страна със събраните доказателства, дал ход на съдебните прения. Въз основа на правилна преценка по отделно, но и в съвкупност на доказателствата, РС направил установяванията си за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство пред административнонаказващия орган. Съдебният акт е мотивиран. Съдът е изложил фактическите си установявания и правните си изводи, въз основа на които жалбата е отхвърлена като неоснователна, а НП е потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Не е ограничено правото на защита на В. и РС е формирал изводите си в съответствие с разпределението на доказателствената тежест между страните, поради което не е налице основание за отмяна на Решението по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл.220 от АПК, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в решението, тъй като е контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически установявания. РС установил от фактическа страна, че е сезиран с жалба от В. Д. В. с [ЕГН] срещу НП № 11-01-909/25.04.2025г. на Директора на АДФИ, с което са установени като извършени от него в качеството му на Управител на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на т. 8 от параграф 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор 14 нарушения на чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС както следва: 1/ на 31.01.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 157585,01 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 2/ на 23.03.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 211071,47 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 3/ на 21.04.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 147020,04 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 4/ на 01.06.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 252338,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 5/ на 29.06.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 213871,14 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. 6/ на 28.07.2022г. чрез подписване на нареждане за извършил разход на стойност 232773,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 7/ на 18.08.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 200653,26 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 8/ на 13.09.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 305667,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 9/ на 21.09.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 252 933,58 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 10/ на 14.10.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 265748,98 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 11/ на 19.10.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 305412,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 12/ на 10.11.2022г. чрез подписване на нареждане извършил разход на стойност 150043,39 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 13/ на 30.11.2022г. чрез подписване на нареждане е извършил разход на стойност 254 151,41 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 14/ на 29.12.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 284055,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. РС установил, че в хода на административнонаказателно производство е констатирано, а и не е имало спор между страните, че „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД - гр. Варна / ВиК - Варна/ е юридическо лице, вписано в Регистъра за търговски дружества на ВОС под партиден №18 по ф.д. №8218/1991г., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, [улица] предмет на дейност: Водоснабдяване и канализация; пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е в размер на 1 363 100 лв., 50.98%, от които са собственост на държавата чрез „Български ВиК холдинг" ЕАД, а останалите 49.02% на Община Аврен, Община Аксаково, Община Бяла, Община Варна, Община Ветрино, Община Вълчи дол, Община Девня, Община Дългопол, Община Провадия и Община Суворово. Установено е, че органи на управление на дружеството са Общото събрание и Управителят – който организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява, като в периода от 31.01.2022г. – до 29.12.2022г., в който са изброените дати на подписване на нарежданията за плащанията – управител на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е бил В. Д. В.. РС установил, че на изброените в АУАН и в НП общо 14 дати от началото до края на 2022г. В. е подписал общо 14 нареждания за плащания по фактури от 2022г. за извършени СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от „ВиК Варна“ ООД, които формират разход в общ размер на 3 233 323,88 лева, което се доказвало и с приложените в преписката писмени доказателства – фактури с №№ както следва: фактура №2000001216/14.01.2022г. с основа 131320,84 лева, ДДС 26264,17 лева или общо 157585,01 лева, заплатени с платежното нареждане от 31.01.2022г.; фактура №2000001227/25.02.2022г. с основа 175892,89 лева, ДДС 35178,58 лева или общо 211071,47 лева, заплатени с платежното нареждане от 23.03.2022г., фактура №2000001240/22.03.2022г. с основа 122516,70 лева, ДДС 24503,34 лева или общо 147020,04 лева, заплатени с платежното нареждане от 21.04.2022г., фактура №2000001253/18.04.2022г. с основа 210281,77 лева, ДДС 42056,35 лева или общо 252338,12 лева, заплатени с платежното нареждане от 01.06.2022г., фактура №2000001263/26.05.2022г. с основа 178225,95 лева, ДДС 35645,19 лева или общо 213871,14 лева, заплатени с платежното нареждане от 29.06.2022г., фактура №2000001283/28.06.2022г. с основа 193977,60 лева, ДДС 38795,52 лева или общо 232773,12 лева, заплатени с платежното нареждане от 28.07.2022г., фактура №2000001294/15.07.2022г. с основа 167211,05 лева, ДДС 33442,21 лева или общо 200653,26 лева, заплатени с платежното нареждане от 18.08.2022г., фактура №2000001308/16.08.2022г. с основа 254722,60 лева, ДДС 50944,52 лева или общо 305667,12 лева, заплатени с платежното нареждане от 13.09.2022г., фактура №2000001321/05.09.2022г. с основа 210777,98 лева, ДДС 42155,60 лева или общо 252933,58 лева, заплатени с платежното нареждане от 21.09.2022г., фактура №2000001325/19.09.2022г. с основа 221457,48 лева, ДДС 44291,50 лева или общо 265748,98 лева, заплатени с платежното нареждане от 14.10.2022г., фактура №2000001334/05.10.2022г. с основа 254510,10 лева, ДДС 50902,02 лева или общо 305412,12 лева, заплатени с платежното нареждане от 19.10.2022г., фактура №2000001340/28.10.2022г. с основа 125036,16 лева, ДДС 25007,23 лева или общо 150043,39 лева, заплатени с платежното нареждане от 10.11.2022г., фактура №2000001353/23.11.2022г. с основа 211792,84 лева, ДДС 42358,57 лева или общо 254151,41 лева, заплатени с платежното нареждане от 30.11.2022г. и фактура №2000001367/16.12.2022г. с основа 236712,60 лева, ДДС 47342,52 лева или общо 284055,12 лева, заплатени с платежното нареждане от 29.12.2022г. РС установил, че в хода на проверката актосъставителят констатирал, че част от сумите са заплатени за дейности, които са отчетени по различни по-високи цени от договорените цени и условия по Договора за възлагане на обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020г. В тази връзка от приетите по делото писмени доказателства въззивният съд констатирал, че при проверката от АДФИ с писмо са изискали от „ВиК -Варна“ ООД да посочат дали във връзка с подписване на платежните нареждания, с които са изплатени суми за извършени СМР, е осъществен предварителен контрол за законосъобразност по смисъла на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС. В представеното в отговор писмо от 20.11.2024г. от управителят на „ВиК -Варна“ ООД по време на проверката - В. Р. е посочено, че "... Документ с наименование „Контролен лист“ и документ с наименование „Искане за извършване на разход“, не са попълвани и не са издавани. Съдът установил, че от дружеството са представени приетите и прилагани в дейността му Вътрешни правила за изграждане на системи за финансово управление и контрол Вътрешни правила по СФУК. За разпоредбите в тези вътрешни правила и в АУАН и в НП е посочено, че в чл.20 и чл.22 от Вътрешни правила по СФУК е регламентирано, че предварителният контрол се извършва „преди вземане на решение или извършване на всяко действие, свързано с разпореждане с активи / включително поемане на задължения и извършването на разход/ и „в съответствие с вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол“, каквито при проверката не са предоставени, поради което актосъставителят и наказващият орган са направили извода, че такива не са утвърдени. Правилно въззивният съд отчел, че тези констатации в АУАН и в НП не са опровергани с доказателства от В. В. и от представителя му в хода на производството по издаване на НП, както и в съдебната фаза по оспорването му, който носи тежестта да докаже твърденията си за положителните факти и обстоятелства, сред които са тези за наличие на утвърдени и приложени правила за предварителна проверка за законосъобразност на плащанията, преди да се подпишат изброените 14 броя платежни нареждания. Не водят до различен извод представените в хода на проверката контролни листи, които както е посочено в АУАН и в НП свидетелстват за осъществен контрол относно планирането, откриването и провеждането на процедурата по сключване на договора за обществена поръчка. Поради това в съответствие с релевантните факти и обстоятелства, установени от доказателствата по делото е извода в решението на РС, че е доказано обвинението за което е ангажирана с НП административнонаказателната отговорност на жалбоподателят – за осъществено от обективна страна от В. в качеството на управител на дружеството състав на нарушение на чл.13, ал.3, т. 3 от ЗФУКПС при подписването на всяка от 14-те изброени дати на платежните нареждания за сумите, които представляват разходи, извършени от дружеството по представени 14 бр. фактури от изпълнителя по договора за възлагане на обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020г. Правилността на фактическите установявания и изводи на РС в решението не се опровергават от установените като действащи през 2022г. Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки / вътрешни правила по ЗОП/, които са утвърдени със Заповед №ЗД-213/02.10.2028г. на управителя на „ВиК-Варна“ООД. Неопровергани с писмени доказателства от защитата на В. са констатациите на актосъставителя и на административнонаказващия орган в АУАН и в НП, че в чл.54, ал.4 от тези вътрешни правила по ЗОП е предвидено, че „Във фазата на провеждане и изпълнение на ОП, с осъществяване на контрол се цели установяване спазването на закона и тези Правила“, а според чл.55 същите правила по ЗОП :“Контролните функции се осъществяват, съгласно чл.6 и чл.7“, но в чл.6 и чл.7 няма разписани конкретни процедури или документи за предварителен контрол, нито длъжностни лица, които ще ги осъществяват. Липсата на разписана конкретна процедура във вътрешните правила, вкл. тези по ЗОП и липсата на определяне на конкретните длъжностни лица в структурата на дружеството, които да извършват контрол за законосъобразност преди извършване на плащанията по предявените фактури от контрагента по сключен договор за ОП, опровергава изцяло като неоснователна тезата на защитата на В., че такъв контрол за законосъобразност е разписан и осъществяван преди да бъдат подписани 14-те броя нареждания за процесните плащания, които се явяват разход за дружеството в по-голям размер от предвидения в сключения договор за възлагане на обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020г. Изложените мотиви в Решението, с което са отхвърлени като неоснователни оплакванията във въззивната жалба срещу НП са достатъчно подробни и ясни, поради което настоящият състав намира за неоснователни оплакванията в касационната жалбата за липса на мотиви. При правилно приложение на закона към установените факти и обстоятелства за извършените 14 броя нарушения, за отговорното за тях лице, за правилната им квалификация и за провеждане при спазване на процедурните правила на административнонаказателно производство, въз основа на правилна преценка на доказателствата РС заключил, че НП не страда от твърдяните в жалбата пороци, че описаните в него нарушения са доказани и правилно квалифицирани, а наложените за всяко от тях административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. са съответни на обществената опасност на деянието и дееца. Касационният състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата поддържани и пред настоящата инстанция, за наличие на противоречие в съдържанието на АУАН и на НП, както и за неяснота на обвинението. Ясно и еднозначно в АУАН и в НП е посочено, че с тях се вменява на жалбоподателя извършването на 14 броя административни нарушения изразяващи се в това, че като управител на „ВиК - Варна“ ООД е бил ръководител на организация от публичния сектор, а не е приложил предварителен контрол за законосъобразност преди да подпише изброените по-горе 14 броя платежни нареждания по предявените за плащане фактури издадени от контрагента по договора за възлагане на обществена поръчка, които законосъобразно са квалифицирани като четиринадесет отделни административни нарушения по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС. Правилно РС е изложил е аргументи, че контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, като могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко едни от посочените в същата норма дейности, една от които е политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Касационната инстанция преценява достигнатите от първостепенния съд правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, споделя ги изцяло и препраща към тях на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че В. е наказан за неизпълнение на указания за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в организациите от публичния сектор, дадени в Заповед № 3МФ-184/06.03.2020г. на Министъра на финансите. Този акт дава препоръки относно осъществяването на предварителния контрол за законосъобразност, с което подпомага ръководителите на визираните организация като „ВиК-Варна“ООД при изпълнение на законово вменените им задължения за осъществяване на контрол за законосъобразност в чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС. В АУАН и в НП, а и от РС таи заповед с указания и препоръки е визирана като аргумент в подкрепа на извода, че извършването на този контрол трябва да е обективиран в писмени изявления на длъжностните лица в организацията, натоварени с осъществяването му, в изразяване от тях на мнение, удостоверено с подпис било то под формата на контролен лист или др. документ, в които да има констатации за установеното при проверката на законосъобразността на предстоящото действие, каквото в случая е издаването на платежни нареждания за суми поискани с издадените фактури от изпълнителя по договора за възлагане на ОП, някои от които са в по-голям размер от предвидените в сключения договор. С оглед на изложеното, въззивния съд е приел, че жалбоподателят правилно е бил санкциониран с 14 бр. глоби по чл. 32, ал. 1, т.1 от ЗДФИ / в ред. ДВ бр. 15/2013 г./ Приел е също, че не се установяват обстоятелства, които да обосновават налагането на санкция над минимално предвидения в закона размер в приложимата му редакция. Правилно въззивният съд преценил като неоснователни оплакванията за нарушения на правото на защита на жалбоподателя и исканията за квалифициране на административните нарушения като маловажен случай и за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Броя на нарушенията и размера на направените от дружеството разходи с издадените платежни нареждания без предварителен контрол за законосъобразност и то за суми за СМР, стойността на които е по-висока от уговорената при сключване на договора за възлагане на обществената поръчка не могат да обосноват извода, че обществената опасност на деянията е явно незначителна. Поради това не са били налице основанията за прилагане от АНО на чл.28 от ЗАНН и правилно е предприето издаване на НП и не е било налице основание за отмяна на НП от РС с прилагане на чл.28 от ЗАНН и отправяне на предупреждение към нарушителя. В противоречие с приложимите материалноправни институти е възражението в касационната жалба, че нарушенията са установени в момент, когато В. вече не е бил управител на дружеството, поради което вече не може да се ангажира отговорността му за извършените от него през 2022г. нарушения. За субективната съставомерност на конкретните нарушения се изисква специално качество „длъжностно лице“, каквото В. безсъмнено е доказано, че е притежавал по време на извършване на нарушенията – към датите на подписване на платежните нареждания. Напускането на длъжността не води до отпадане на отговорността му, след като предвидената в закона давност за съставяне на АУАН и за издаване на НП за този вид нарушение не е изтекла. Неоснователни са и доводите за липса на обективна, както и за липса на субективна съставомерност на нарушенията, вменени на касатора. В. В. в качеството си на ръководител през релевантния период на търговско дружество, чийто капитал е държавен и общински, е натоварен с ръководна работа и работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, т.е. към момента на извършване на 14 разплащания, които са посочени в НП, той е управляващо дружеството длъжностно лице, поради което издадените от него документи са официални документи, издадени от длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения и правилно АНО е приел в НП, че вменените му 14 бр. административни нарушения са доказани и осъществени чрез бездействие, поради неизпълнение на задължението да се извърши предписания в закона контрол за законосъобразност на претендираните за плащане суми с издадените фактури, преди те да бъдат разходвани от бюджета на дружеството. „ВиК - Варна“ ООД е организация от публичния сектор по см.чл.2 ал.2 т.8 от ЗФУКПС, и управителят на търговското дружество, като ръководител на такава организация, е длъжен да управлява публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин (чл.6 ал.1 от ЗФУКПС). Финансовото управление и контрол се осъществяват чрез системи за финансово управление и контрол (чл. 5 от ЗФУКПС), като ръководителят на организацията е длъжен да осигури контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска (чл.13 ал.1 от ЗФУКПС). Контролните дейности се дефинират като всяко едно действие, насочено към минимизиране на риска и увеличаване на вероятността за постигане на целите и задачите на организацията. Тези контролни дейности на основание чл.13 ал.3 от ЗФУКПС се прилагат във всички функции, процеси, етапи и на всички нива в организацията, като контролната дейност по „предварителен контрол за законосъобразност“ (чл.13 ал.3 т.3 от ЗФУКПС) е една от контролните дейности, задължителни за прилагане в организация от публичния сектор. Предварителният контрол за законосъобразност е превантивна контролна дейност, която завършва с оценка/мнение, преди вземането/извършването на решенията/действията на ръководителя на организацията. Целта му е да предостави на ръководителя експертна и професионална оценка за съответствието на тези решения/действия с приложимото законодателство. Съгласно ал.4 на посочената правна норма, редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в съответствие с указанията на министъра на финансите. Видно от разпоредбите на нарушения нормативен акт, както осигуряването, така и прилагането на контролните дейности по чл.13 от ЗФУКПС е задължение и отговорност на ръководителя на организацията, като съобразно чл.9 ал.2 от ЗФУКПС делегирането на законовите му правомощия на други лица не го освобождава от тази отговорност. Със събраните по делото доказателства е безспорно установено, че със своя Заповед № ВД-30-1/22.02.2019 г. управителят на „ВиК - Варна“ ООД е утвърдил „Вътрешни правила за изграждане на система за финансово управление и контрол“, влезли в сила от 01.03.2019 година. В чл.19-22 от същите вътрешни правила е регламентирано провеждането на предварителен контрол за законосъобразност на дейностите на „ВиК - Варна“ ООД. В цитираните разпоредби от вътрешните правила е посочено, че предварителният контрол се извършва: „преди вземане на решение или извършване на всяко действие, свързано с разпореждане с активи, управление и стопанисване на имущество или пораждане на права, респективно задължения, за дружеството и/или за неговите служители“. Съгласно чл.6, ал.4 от Вътрешните правила по ЗОП контролът относно разходването на финансови средства се осъществя от главния счетоводител на дружеството, без да се конкретизират процедури или документи. По аргумент от чл.7, ал. 2 от Вътрешните правила по ЗОП общият контрол за законосъобразното изпълнение на договорите за обществени поръчки се осъществява от заместник управителя на дружеството, като отново не се споменават конкретни процедури по осъществяване на предварителния контрол. В конкретния случай по административната преписка в хода на финансовата инспекция не е представено становище или мнение на главния счетоводител на дружеството или на заместник управителя на дружеството, съобразно изискванията на Вътрешните правила по ЗОП и Вътрешни правила за изграждане на СФУК. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложените административни наказания с НП, които са глоби в размер на 200лв., което е минимума предвиден в приложимия чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ в действащата през 2022г. редакция на тази асминистративнонаказателна разпоредба, обнародвана в ДВк бр.15/2013г. в сила от 01.01.2014г. В тази редакция глобата е в диапазон от 200 до 2000лв., който размер е най-благоприятния за извършителя спрямо последвалите изменения на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ през 2024г. и през 2026г. и сега действащата редакция. Изменението на размера на глобата под този минимум е недопустимо по аргумент от чл.27 ал.5 от ЗАНН за въззивната, а и за настоящата касационна инстанция. Касационният състав не установи неправилно приложение на ЗДФЛ, ЗФУКС, ЗАНН, нито наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН за нарушенията. В съответствие с изхода на спора съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 във вр. с ал.1 от ЗАНН с решението В. е осъден да заплати на насрещната страна 80лв. за юрисконсултско възнаграждение. В обобщение на изложеното касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а решението на РС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, постановено в производство проведено при спазване на съдопроизводствените правила, при правилност на извода, че не е налице основание за изменение на размера на наложените наказания. При този резултат на касационното оспорване, искането на пълномощника на касационният ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 и ал.5, във вр. с ал.1 от ЗАНН касаторът В. Д. В. следва да заплати на ответната страна – АДФИ-гр.София сумата в размер на 66,47евро /130лв./ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определена съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът