Решение № 16686 от 25.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13847/2024 г.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. Д. К. срещу М. Е. Я., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане и опозоряване на честта, достойнството и авторитета на ищеца, вследствие на излъчен на 20.02.2024 г. репортаж (от 01:57 минута до 02:04 минута) в предаването „З Б“ в ефира на „N“ със заглавие: „Лека телесна повреда за сцепена глава, счупено ребро и наранен бял дроб“, в който репортаж ответникът разпространил клеветнически твърдения и позорни обстоятелства по отношение на ищеца, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.02.2024 г., до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че в процесния репортаж се говори за проявена физическа агресия над жена, която разхождала своето куче, като поводът за проявената агресия бил именно разходка на последното пред заведение за хранене - пицария, собственост на нападателя. Твърди, че в процесния репортаж бил интервюиран ответникът по настоящото производство - М. Я., който членувал в организация за защита на животните. В интервюто ответникът твърдял, че въпреки обществено опасните му прояви, нападателят (собственик на заведението за хранене) нямал регистрации в полицията. Ответникът посочил, че преди около 5 години нападателят блъснал жена, която впоследствие починала, като бил мъртвопиян, а случаят бил оставен без развитие. Ищецът твърди, че в посочения репортаж ответникът изложил следните твърдения: „въпросният се ползва с протекции от двама прокурори....другият е Б. К......прокурор е.....доколкото разбрах е бил в съдружие във въпросното заведение или жена му е била съдружник на въпросното лице“. Твърди, че статии с идентично съдържание като цитираното по-горе, включително и същите клеветнически твърдения по отношение на ищеца, били разпространени и в други медии, а именно публикувани на интернет страницата на „24 часа“ - https://www....... , и на интернет страницата на комедийното шоу, излъчвано по „N“ – „Г Е“ на следния интернет адрес: https://...../leka-telesna povreda-zhenata-bita-otsobstvenik-na-zavedenie-ima-travmi-na-glavata-rebrata-i belia-drob- video/. В тази връзка твърди, че клеветническите твърдения били възприети не само от зрителите на медията, излъчила репортажа, а и от многобройните потребители в интернет пространството, тъй като материалът бил достъпен и към настоящия момент. Сочи, че заема длъжността „прокурор“ в Софийска градска прокуратура и е командирован да изпълнява длъжността „прокурор“ във Върховна прокуратура. Излага, че като е цитирал името и фамилията на ищеца, ответникът е посочил като адресат на клеветническите твърдения именно ищеца. Твърди, че чрез изнесените твърдения се създавало впечатление у неограничена аудитория, че ищецът защитава, прикрива и пази от отговорност лица, които са обществено опасни и криминално проявени. Счита, че процесните изявления са клеветнически, доколкото със същите му се приписвало престъпление за неизпълнение на служебните му задължения и злоупотреба с последните. Процесните изявления позорели името, честта и достойнството му както в личен, така и в професионален план. Твърди, че клеветническо било и твърдението, че ищецът бил съдружник в посоченото заведение за хранене, като в тази връзка посочва, че съгласно чл. 195, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт няма право да бъде съдружник в търговско дружество, поради наличието на несъвместимост със заеманата от ищеца прокурорска длъжност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Е. Я., с който предявеният иск се оспорва. Ответникът твърди, че при провеждане на интервюто по време на включването на живо на 20.02.2024 г. бил възпрепятстван да се доизкаже, което се виждало във видеото. Виждало се как репортерката дърпа микрофона и започва да говори, преди ответникът да е завършил изказването си. Оспорва да е автор на твърдените клеветнически твърдения по отношение на ищеца. Като доказателство за това, че никъде не изказвал твърдения относно това кой стои зад гърба на собственика на „П В“ в кв. Л Г – И П, били публикации на ищеца в социалната платформа „Ф“, цитирани в отговора на исковата молба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Преди да пристъпи към анализ на събрания доказателствен материал, съдът намира за необходимо да отбележи следното относно наличните доказателства по делото. Съдът извърши проверка на изложените от ответника с молби от 02.04.2025 г., 03.04.2025 г. и 07.05.2025 г. твърдения, че към исковата молба е била подадена уточняваща молба, с която ищецът заявява, че познава лицето И П, както и се запозна с приложения към молбата от 07.05.2025 г. скрийншот /екранна снимка/ на въпросната уточняваща молба, като констатира, че към исковата молба не са правени уточнения и по делото не са постъпвали уточняващи молби от ищеца, в това число и цитираната от ответника такава. С оглед това съдът няма как да съобрази документ, на който е придаден вид да е адресиран по настоящото дело, но не е бил депозиран в регистратурата на съда, не носи печат с входящ номер за регистрирането му и съответно не се намира в кориците на делото. Що се отнася дали във връзка с въпросната уточняваща молба е извършено престъпление, то този въпрос не е предмет на настоящото дело, а се изследва в рамките образуваната проверка по пр.пр. № .../2025 г. по описа на СРП, видно от постъпилото искане за предоставяне на информация от 05 РУ-СДВР. От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът на основание чл. 202 ГПК цени като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 20.02.2024 г. в предаването „З Б“ по телевизия „N“ е излъчен репортаж, озаглавен „След като жена беше пребита с прът на улицата: Потърсен ли е нападателят от органите на реда и какво ще е наказанието?“, във връзка с извършен побой над жена в квартал на гр. С, поводът за който било несъгласието на извършителя жената да разхожда кучето си пред притежаваната от него пицария. Установява се, че репортажът е излъчен за времето от 07:55 часа до 08:02 часа на 20.02.2024 г., като в него били интервюирани пострадалата жена - И, нейният син – Й, и ответникът М. Я.. На въпрос дали са били подавани сигнали срещу извършителя, М. Я. отговаря: „Ами аз доколкото разбрах, доста хора са подавали сигнали, обаче въпросният господин не е регистриран в полицията, никъде не е обявен като човек, който извършва някакво престъпление през годините. Доколкото разбрах, по непотвърдена информация, която сме дали, помолили на хора по високи нива да я потвърдят наистина, преди около пет години около стадион „Г“ блъска жена мъртво пиян, която впоследствие почива. Случая остава без никакво развитие, доколкото знам, пак казвам ние сме помолили това да бъде проверено въпросният господин дали е регистриран за такова деяние. Също така имаше информация от запознати, че въпросният се ползва с протекция от двама прокурори. Единият бивш служител на п районно, който в момента е районен прокурор на К, М, мисля, че се казваше. Другия Б. К., който е, не знам, прокурор е, но не мога да кажа точно къде. Който до колкото разбрах е бил в съдружие във въпросното заведение, или жена му е била съдружник на въпросното лице.“ От възпроизведеното в заключението съдържание на изявленията на лицата, които участват в репортажа, не се установява репортерът да е прекъснал М. Я. при изказването му. Вещото лице е установило, че няма загуба на синхронизация на канала на системата и времето на видеото, от което заключава, че няма намеса в изследвания запис. При разпита му в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че изследваният запис не е бил обект на интервенция. Предвид това съдът приема, че записът не е бил манипулиран и съдържането му следва да се цени като достоверен източник на информация. От представените с исковата молба документи се установява, че изявлението на ответника от процесното интервю е било възпроизведено в публикация в интернет страницата на в. „24 часа“ и на интернет страницата „.....“. От писмените доказателства по делото се установява, че Б. Д. К. е прокурор в Софийска градска прокуратура. Със заповед № ... от 07.04.2022 г. на главния прокурор на РБ същият е командирован да осъществява служебните си задължения в отдел 02 „Д“ във Върховна касационна прокуратура. Със заповед № ... от 28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на РБ е изменена заповед № ... от 07.04.2022 г. на главния прокурор, като е постановено Б. Д. К. да се счита командирован във Върховната прокуратура, предвид измененията на Конституцията на РБ, извършени със ЗИД на КРБ (обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.). Със заповед № ... от 27.08.2024 г. на и.ф. главен прокурор на РБ е прекратено командироването на Б. Д. К. във Върховна прокуратура поради отпадане на необходимостта от командироването му. От приетото по делото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.10.2024 г. се установява, че пр. пр. № .../2024 г. по описа на СГП е била образувана на 10.06.2024 г. по жалба на М. Я. с твърдения, че прокурор Б. К. е осъществявал протекция по отношение на И П, който бил нанесъл побой на възрастна жена. В цитираното постановление е посочено, че по досъдебното производство във връзка с извършения побой И П е бил задържан като извършител, като делото е спряно поради обстоятелството, че деянието, за което е извършено разследването, не съставлява престъпление от общ характер. Наблюдаващият прокурор по пр. пр. № .../2024 г. по описа на СГП е установил, че Б. К. и И П са се познавали, но не е установил Б. К. да е оказал натиск върху разследващите органи по досъдебното производство за извършения побой. Като е съобразил, че И П е бил разследван пълноценно, при което прокуратурата е взела решение, че същият е извършител на разследваното деяние, както и че разследването е водено от СРП, наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство по случая. От представената справка от СРП от 30.04.2024 г. се установява, че спрямо ИИП в Софийската районна прокуратура са образувани следните преписки: пр.пр. № .../2008 г. и пр.пр. № .../2017 г., които са приключили с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство; пр.пр. № .../2008 г., която е водена за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК и е приключила с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание; пр.пр. № .../2020 г., която е водена за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и е приключила със споразумение по реда на чл. 381 НПК; както и пр.пр. № .../2024 г., по която ИИП е с неизяснена роля в престъплението и производството е спряно. От показанията на св. ВНА се установява, че същият е приятел и колега на ищеца Б. К.. Свидетелят излага, че след излъчването на репортажа ищецът дошъл на работа силно притеснен, защото бил вдигнал кръвно, като се държал унесено и неадекватно. След случая ищецът изпитвал затруднение да решава дори обикновени казуси, като се допитвал до св. А за помощ, но не го слушал, а гледал през прозореца. Заради повишеното кръвно налягане ищецът отишъл на лекар, след което започнал да пие лекарства. След репортажа ищецът се отдръпнал от колегите си, а те от своя страна започнали да го отбягват и се дистанцирали от него. Свидетелят заявява, че година след случая ищецът продължава да говори за репортажа и да изпитва емоционални проблеми във връзка с него. Съдът като цяло намира показанията на св. А за логични и последователни, независимо от познанството му с ищеца, като ги кредитира с изключение на частта, в която свидетелят заявява, че по повод репортажа срещу ищеца била образувана проверка в Инспектората към Висшия съдебен съвет, която завършила без резултат, но заради нея ищецът бил откомандирован от Върховната прокуратура. В тази част съдът намира показанията на св. А за недостоверни, тъй като същите се опровергават от приетата по делото заповед № ... от 27.08.2024 г. на и.ф. главен прокурор на РБ, с която е прекратено командироването на Б. К. във ВКП, като, видно от съдържанието на последната, причината за издаването й е отпадане на необходимостта от командироване, а не наличието на проверка в ИВСС. От показанията на св. ЙКС, които съдът цени с доверие като достоверни, се установява, че същият се познава с ответника М. Я. от 06.02.2024 г., когато ответникът се свързал с него във връзка с побоя над майка му пред пицария „В“. Свидетелят заявява, че ответникът сам пожелал да участва в интервюто по „Н Т“. Споделя, че не познава собственика на пицарията – И П, нито Б. К., но след инцидента с майка му започнал да обръща внимание на слуховете, които се носели в квартала по техен адрес. Слуховете били, че двамата били израснали заедно, като И П се ползвал със закрилата на Б. К., както и че Б. К. или негов роднина притежавал част от пицарията. Свидетелят С сочи, че бил чувал истории за обвинения срещу И П, от които обаче не били произтекли някакви негативни последици за същия. В тази връзка заявява, че не е получавал никаква информация от компетентните органи във връзка с нападението над майка му. Приложените към отговора на исковата молба екранни снимки на кореспонденция не съдържат данни за авторите на направените изявления, поради което съдът не ги кредитира при извършения анализ на доказателствата по делото. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: По така предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже осъществяването на описаното в исковата молба деяние от ответника - употребяване на твърдените в исковата молба думи и изрази по отношение на ищеца в излъчен на 20.02.2024 г. репортаж в предаването „З Б“ в ефира на „N“, противоправността на деянието, фактът на претърпените неимуществени вреди, техният обем и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието. В доказателствена тежест на ответника е да установи истинността на твърдените в исковата молба изявления. От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза и писмените доказателства по делото се установи по несъмнен начин, че твърдения с посоченото в исковата молба съдържание са били изречени в репортаж, излъчен в предаването „З Б“ по телевизия „N“ на 20.02.2024 г., както и авторството им в лицето на ответника. Относно противоправността на процесните изявления съдът намира следното. Свободата на словото по чл. 39, ал. 1 и чл. № ...., ал. 1 от Конституцията на Република България трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността, закрепено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о. Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена обществената му оценка. Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него - решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление - решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Следователно - дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. За разлика от това, оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат достойнството на личността, т.е. ако съставляват обида - решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, като например да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности и др. - в този смисъл решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о. В случая процесните изявления съставляват твърдения за факти, с оглед което на преценка подлежи дали същите представляват клевета, т.е. дали са неистинни и позорящи. Позорящи са тези факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка на господстващия морал. В процесното интервю ответникът е заявил, че „въпросният господин“, визирайки нападателя на пострадалата жена, се ползва с протекциите на двама прокурори, единият от които е ищецът Б. К., като го е назовал поименно. Думата „протекция“ означава защита, покровителство, поддръжка от влиятелно лице или институция. В случая съдът намира, че думата е употребена в негативен смисъл, като от контекста на цялостното изявление на ответника става ясно, че чрез твърдението се внушава, че Б. К. в качеството му на прокурор се възползва от служебното си положение, за да окаже влияние върху наказателните производства, водени срещу лицето, което се сочи като извършител на побоя от м. февруари 2024 г. пред пицария „В“. Предвид това съдът намира, че описаното поведение се отклонява от възприетите норми за морал в обществото, вследствие на което с приписването му на ищеца се накърняват доброто име и честта на същия. Другото твърдение - че ищецът е в съдружие във въпросното заведение, по мнение на настоящия съдебен състав също приписва на ищеца извършването на противоправно поведение. Само по себе си участието в търговско дружество несъмнено не съставлява неморална или противоправна дейност. В случая обаче участието в търговската дейност се твърди да се извършва от прокурор. Съгласно чл. 195, ал. 1, т. 3 ЗСВ прокурорът не може да упражнява търговска дейност под каквато и да е форма, включително лично, чрез подставено лице и/или с явен и/или със скрит пълномощник или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези професионални сдружения, в които членува. Чрез цитираната разпоредба се цели засилване на гаранциите за независимост и безпристрастност на магистратите, какъвто се явява прокурорът, както и премахване на предпоставки за упражняване на влияние върху органите на съдебната власт. За нарушение на въведената от закона забрана се предвижда санкция, като съгласно чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗСВ наличието на несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 ЗСВ съставлява основание за освобождаване от длъжност на магистратите. С оглед това съдът намира, че твърдението за наличие на съдружие между ищеца и собственика на въпросната пицария в случая се явява позорящо. На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установи истинността на процесните твърдения. От ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, не са представени доказателства относно участието на ищеца в търговски дружества, в частност за съпричастността му в управлението на процесното заведение за хранене. Липсват също така доказателства за осъществена от ищеца протекция или някаква форма на вмешателство в наказателни производства, водени срещу извършителя на деянието пред пицарията. Напротив, от приетото по делото постановление от 02.10.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство, постановено по пр. пр. № .../2024 г. по описа на СГП, се установява, че по жалба на ответника е извършена проверка за оказано влияние от страна на Б. К. върху разследването по случая с нападението на жена пред пицарията, като такова не е констатирано, предвид което наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство. Нещо повече, от справката, издадена от СРП, се установява, че спрямо лицето И П е била реализирана наказателна отговорност в предходни случаи, като в единия случай преписката е завършила с предложение за прилагане на института на чл. 78а НК (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание), а в другия случай – със споразумение, т.е. лицето е осъждано за извършено престъпление. Различен извод не следва и от обстоятелството, че ищецът се познава с лицето И П, индиция за което се съдържа в постановения отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като единствено от установеното наличие на познанство между лицата и при липса на други доказателства относно неправомерна намеса на ищеца в конкретно наказателно производство не може да се заключи, че ищецът е предпазил И П от наказателно преследване. В съдебната практика се приема, че клеветата може да бъде осъществена не само чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице, но и когато неистинските и позорящи обстоятелства се излагат като слух и съмнение /така - Решение № 51/1980 г. по н.д. № 26/1980 г., ВС, II Н.О./. В този смисъл възпроизвеждането на слуховете, които се разпространяват в квартала, не оневинява ответника, доколкото същият е бил наясно, че изнесената от него информация е позоряща и не е проверена нейната истинност, но въпреки това я е разпространил и то публично. По изложените съображения съдът намира, че процесните изявления са неистински и имат позорящ характер, поради което употребата им се явява противоправна. Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинноследствената връзка между вредите и деянието се установяват от показанията на св. В А. От тях става ясно, че изявленията на ответника в процесния репортаж са засегнали честта и достойнството на ищеца, като същият след излъчването на репортажа е вдигнал кръвно, чувствал се е силно притеснен, бил е унесен от мисълта за изявленията по негов адрес, започнал е да изпитва затруднение при решаването на обикновени казуси на работа и е възникнало отдръпване между него и колегите му. Както бе изяснено по-горе, противно на заявеното от св. А, по делото не се установи ищецът да е претърпял професионални неблагополучия във връзка с репортажа, в частност да е било прекратено командироването му именно по тази причина, да е била осъществена дисциплинарна отговорност спрямо него или по някакъв начин случаят да е рефлектирал върху кариерното му израстване. Неоснователни са доводите на ответника, че от събрания по делото снимков материал се опровергават твърденията на ищеца за претърпените от същия неимуществени вреди. Съдът констатира, че на представените от ответника снимки не се вижда конкретно лице, чието поведение да бъде обект на коментар за евентуалната му връзка със защитната теза на ответната страна, а се вижда единствено паркиран автомобил, като не става ясно какво е отношението му към предмета на делото. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка съдът счита, че по делото не се установи преживените от ищеца негативни емоции да надхвърлят обема на обичайните човешки реакции на подобни твърдения, като не се установява същите да са оставили трайно отражение в психическото му състояние. Следва обаче да бъде съобразено обстоятелството, че клеветническите твърдения са засегнали както личната сфера на ищеца, така и професионалния му престиж и авторитета, с който същият се ползва сред колегите си. Съдът взе предвид също така обстоятелството, че изявленията са разпространени публично в ефира на национална телевизия, чрез което са достигнали до неопределен кръг от лица, което е довело до увеличаване на обема на нанесените репутационни щети за пострадалия. Наличието на широк отзвук от разгласените клевети се потвърждава и от публикациите в интернет сайтове, за което бяха представени писмени доказателства. На последно място, съдът намира, че видът на упражняваната от ищеца професия – прокурор, не обуславя извод, че ищецът е публична личност, която следва да търпи обществена критика в по-широки граници. Дейността на магистратите действително е обект на обществено внимание, доколкото съставлява упражняване на функциите на съдебната власт в държавата, и се подчинява на завишени законоустановени критерии за почтеност и прозрачност, като включително магистратите са длъжни ежегодно да подават декларация за своето имущество и интереси, с което притежанията им и тези на членовете на семейството им стават публично достояние. От това обаче не следва, че професионалният живот на всеки магистрат по дефиниция съставлява обект на засилен интерес от обществото, който да го превърне в публична личност. Такъв интерес не се установява и в конкретния случай по отношение на ищеца К., поради което обемът на претърпените от него вреди не следва да бъде ограничаван по този признак. В този смисъл при съобразяване на гореизложените обстоятелства съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, се равнява на 2000 лева (1022,58 евро). До така посочения размер предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева (5112,92 евро), искът следва да бъде отхвърлен. Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, каквото е настоящото, длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се дължи от деня на деликта. С оглед това върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди се дължи и лихва за забава. По разноските: При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът не е сторил разноски, а е бил представляван от служебен адвокат по реда на чл. 25, ал. 1 ЗПП, предвид което не му се следва възстановяването на разноски. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 400 лева (204,52 евро), 400 лева (204,52 евро) за депозит за възнаграждение на вещо лице, 200 лева (102,26 евро) – такса за снабдяването от телевизия „N“ с процесния запис, както и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева (797,62 евро), за уговарянето и заплащането на което са представени доказателства по делото (договор за правна защита и съдействие № ... от 06.11.2024 г., фактура № 1... от 06.11.2024 г. и фискален бон от 06.11.2024 г.), или общо 2560 лева (1308,92 евро). По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение ответната страна е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът съобрази, че по делото са проведени девет открити съдебни заседания, по всички от които ищецът е бил представляван от адв. Т.. Предвид това и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и на размера на предявения иск съдът намира, че уговореният размер на възнаграждение не се явява прекомерен. Ето защо на ищеца по съразмерност следва да се присъдят разноски в общ размер на 512 лева (261,78 евро). Така мотивиран, Софийският районен съд