Решение № 62 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Дулово по дело № 218/2024 г.

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № •••• г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, с което на •••“ ЕООД, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от управителя Х.Г.Х, ЕГН: ••••••••••, на осн. чл. 85, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 1 от ЗНЗ е наложена имуществена санкция в размер на 7 500,00 лв. / седем хиляди и петстотин лева / за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ и чл. 5, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност при наемане на работа.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, с произтичащите от това законови последици.

Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител от САК, поддържа жалбата и релевира факти по същество на искането към съда да отмени издаденото НП.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра - редовно призована,в съдебно заседание чрез своя процесуален представител ст.юрк.И. А. излага становище относно неоснователността на жалбата. В пледоарията си релевира факти, основаващи искане към съда да се потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Атакуваното Наказателно постановление № •••• г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение на трудовото законодателство № ••••, съставен от Р. М. П., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра срещу Х.Г.Х, ЕГН: ••••••••••, в качеството на Управител на •••“ ЕООД, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: ••••.

Според цитираното постановление на 15.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра е извършена документална проверка за спазване законодателството в областта на трудовата заетост на •••“ ЕООД гр. Дулово. Установило се, че между проверяваното дружество и гр.*, Република Франция, са сключени два договора на 15.06.2020г. и на 08.07.2020 г., по силата на които •••“ ЕООД се задължава „да предостави приблизително 1 500 трудоспособни работника,които да работят по време на гроздобера в ••••“. В писмените обяснения от 06.11.2020г. управителят Х.Г.Х заявява, че търговското дружество в изпълнение на горецитираните договори набира персонал и извършва подбор на търсещи работа български граждани.От одобрените за работа лица се събират и обработват лични данни /копия от документите за самоличност/ и банкови сметки. Събраните лични данни се предоставят на гр.Е. за сключване на индивидуални трудови договори с българските граждани. Дружеството организира и осъществява транспортна услуга от Р.България до Р.Франция със собствени транспортни средства и нает персонал. За периода на гроздобера от 21.08.2020г. до 04.09.2020г. дружеството •••“ЕООД осъществява и превоз на наетите работници от мястото на настаняване до мястото на полагане на труд - лозови масиви в областта ••••. В хода на проверката в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра с придружително писмо вх.№ ••••г. е представен поименен списък на 40 лица от Екип №39 с ръководител А.С.А.Видно от снетите писмени обяснения от управителя на •••“ ЕООД и от ръководителя на Екип № 39, с всяко лице се сключва индивидуален трудов договор на френски език /без превод на български език/ с френския работодател - гр.Е. Копия от индивидуалните договори не са предоставени на работещите лица. Присъствена форма за явяване на работа е водена от ръководителя на екипа А.С.А и предоставена на френския работодател.Възнаграждението за извършената работа е според изработеното и е приведено по банков път от гр.Е., след прибиране на сезонните работници в България. В нарушение на установения режим за предоставяне на посреднически услуги •••“ ЕООД е осъществявало дейности свързани с информиране, насочване и подпомагане на 40 поименно изброени лица от Екип № 39 за започване на работа в Р.Франция за периода от 21.08.2020г. до 04.09.2020г., при отсъствие на регистрация в Агенцията по заетостта. До приключване на проверката работодателят представил удостоверение № г. за извършване на посредническа дейност в чужбина, издадено от Агенция по заетостта.

По този начин са нарушени чл.28, ал.1 от ЗНЗ и чл.5,т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност при наемане на работа.

Актът е съставен в присъствието на Ш. А. Р., която била упълномощена от Управителя на •••“ ЕООД Х.Г.Х, посочен като нарушител.Подписан е от актосъставителя - Р. М. П. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, Д. И. Т. - старши инспектор в Дирекция „ИТ“ - Силистра и М. Г. М. - главен инспектор в Дирекция „ИТ“ - Силистра, като свидетел по съставяне на акта. На датата на съставянето му - 13.11.2020г. - е връчен препис от акта на Ш. А. Р..

С издаденото наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на •••“ ЕООД, представлявано от управителя Х.Г.Х за нарушение на трудовото законодателство и е наложена имуществена санкция в размер на 7 500,00 лв. Поради несъгласие с посоченото нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС - Дулово е обжалвано издаденото наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от показанията на разпитаните по делото свидетели, заверено копие на НП № •••• г.,заверено копие на АУАН № ••••, заверено копие на пощенска обратна разписка, заверено копие на пълномощно, заверено копие на писмени обяснения от •••“ ЕООД, заверено копие на писмени обяснения от А.С.А, заверено копие на поименен списък на 40 лица - екип 39, изпратени за гроздобер във Франция през м. август 2020г., 2 бр.договори за наемане на работа в превод от френски език, заверено копие на документ за пътуване, заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС, заверено копие на писмо относно заплащане на такса за издаване на удостоверение за извършване на посредническа дейност по наемане на работа,заверено копие на заявление за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за лица регистрирани по българското законодателство,заверено копие на удостоверение за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави, № 3091/05.11.2020г., заверено копие на сигнал за нарушение на трудовото законодателство от 02.10.2020г., заверено копие на заповед № 3- 0035/39.01.2014г. на ИА „ГИТ“,заверено копие на заповед № 186/13.06.2008г. на ИА „ГИТ“,заверено копие на заповед №ЧР-988/01.09.2016г. на ИА „ГИТ“, заверено копие на заповед № ЧР- 78/10.02.201 г. на ИА „ГИТ“.

Актосъставителят М.С.Д изложи факти, идентични с отразените в акта.Свидетелят посочи, че са действА. по сигнал подаден в Д“ИТ“ - Силистра. Проверката започнала съвместно със св.Д. И. Т. - старши инспектор в Дирекция „ИТ“ - Силистра, като управителят на •••“ ЕООД Х.Г.Х бил уведомен лично от актосъставителя в присъствието на св. ст. инспектор Д. И. Т. и упълномощеното лице Ш. А. Р.. Св.М.С.Д уведомила жалбоподателя, че започва проверка и било уговорено призовката, поради неговата липса от гр.Д., да бъде връчена на св. Ш. А. Р.. Управителят на •••“ ЕООД се ангажирал св. Ш. А. Р. да представи всички документи. На 15.10.2020г. се извършила документалната проверка в Дирекция „Инспекция по труда“, на която се установила изложената в акта и НП фактическа обстановка. Категорична е, че св. Ш. А. Р. е упълномощена с права да получава административни актове. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля ст.инспектор Д. И. Т., св.М. Г. М. - главен инспектор в Дирекция „ИТ“ - Силистра и упълномощеното лице Ш. А. Р.. Връчен е екземпляр.Не били отправени възражения. Към момента на приключване на проверката актосъставителят М.С.Д имала телефонен разговор от телефонния апарат на св.Ш. А. Р. с управителя на •••“ ЕООД Х.Г.Х. Идентични са показанията на св.Д. И. Т. и св.М. Г. М..

Изложеното се потвърждава и от св.Ш. А. Р.. Същата посочва, че подписът на призовката е неин. Тя представила тази призовка на жалбоподателя.Той бил запознат с този документ.Свидетелката е категорична,че проверяващите лично са говорили с него.Твърди, че писмените обяснения от •••“ с № 20095112/06.11.2020 г. /л. 11 от делото/ са написани от нея на компютър. При приключване на проверката била призована в Дирекция „ИТ“. В АУАН № •••• /л. 7 от делото/ положила подпис за „нарушител“, тъй като имала пълномощно за това. След това се обадила на управителя на •••“ ЕООД Х.Г.Х и го запознала с резултата от проверката. Той отсъствал от България и затова тя отишла, като упълномощено лице в Дирекция „ИТ“. Според нея, обясненията, които са написани, са продиктувани от него по телефона. Заедно оформили това писмено обяснение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда,с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се, при налагане на имуществена санкция на Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реА.зиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дА. то е правилно, т. е. дА. има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършване на съответното нарушение, може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира формални основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Отговорността на •••“ ЕООД е ангажирана за това, че е предоставило посреднически услуги по наемане на работа за друга държава без необходимата регистрация в Агенция по заетостта - нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ, вр. чл. 5, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Съгласно чл.26 от ЗНЗ, посредническите услуги по заетостта включват:

1. информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите;

2. психологическо подпомагане на търсещите работа лица;

3.мотивиране за активно поведение на пазара на труда и насочване към подходящи програми и мерки за заетост и обучение;

4.насочване към обучение на възрастни;

5.насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави.

Съгласно чл.2,ал.1 от Наредбата, посредническата дейност по наемане на работа включва предоставяне в съвкупност или поотделно на посредническите услуги, посочени в т.1 - т.4. Посредническата дейност по ал.1 се изразява в оказване съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа - чл.2, ал.2 от Наредбата. Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, когато са установени в Република България и са регистрирани по този закон- чл.27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ. Лицата по чл.27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци след регистрация в Агенцията по заетостта.

При действащата регламентация на посредническите услуги в областта на пазара на труда и анА.з на събраните доказателства, съдът приема, че е доказано извършване на нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНЗ и чл.5 от Наредбата. Безспорно е установено, че в нарушение на установения режим за предоставяне на посреднически услуги •••“ ЕООД е осъществявало дейности свързани с информиране, насочване и подпомагане на 40 поименно изброени лица от Екип № 39 за започване на работа в Р. Франция за периода от 21.08.2020г. до 04.09.2020г., при отсъствие на регистрация в Агенцията по заетостта.

Абсолютна погасителна давност,изключваща административнонаказателното преследване към настоящия момент не е изтекла. На първо място наказанието е наложено за деяние, извършено през есента на 2019 година,но видно както от санкционния акт,така и от всички документи, събрани в хода на производството, е обстоятелството, че посредническата дейност е извършена в периода 21.08.2020г. - 04.09.2020г. Освен това давностните срокове,предвидени за наказанието „глоба“ са неприложими по отношение на наказанието „имуществена санкция“. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014г. на ВАС по т. д. № 5/2013г., за имуществената санкция по чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания като вид публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.5, вр. т.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността е уредена в чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно ал.1 на чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, читано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е предвидена в разпоредбата на ал.2 на чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която гласи: с изтичането на 10-годишен давностен срок,считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността,освен в случаите,когато задължението е отсрочено или разсрочено.Предвиденият 10-годишен абсолютен давностен срок в случая дори не е преполовен, поради което давност не е изтекла.

Във връзка с оплакванията за наложено явно несправедливо наказание, настоящата инстанция намира, че същите са частично основателни. Макар да не се установява нА.чие на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като се касае за осъществяване на посредническа дейност за голям брой лица, което изключва инцидентния характер на деянието и определянето на степента на обществената му опасност като незначителна, размерът на наказанието в НП е определен неправилно по квА.фицирания състав на нарушението, приложим при повторност на извършеното деяние. Съгласно §1, ал.2 от ДР на ЗАНН предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.За да е налице повторност, е необходимо новото деяние да е извършено в едногодишен срок от влизане с сила на предходен санкционен акт.В настоящия случай визираният в оспореното НП предходен санкционен акт,с който е обоснована повторността, е НП ••••г., който видно от отбелязванията върху него е влязъл в сила на 11.09.2020г. Същевременно посредническата дейност без регистрация в Агенцията по заетостта, за която е санкциониран търговецът с процесното НП, е извършена в периода 21.08.2020г.-04.09.2020г.,т.е.преди влизане в сила на НП•••• г., поради което съгласно §1, ал. 2 от ДР на ЗАНН не са налице условия за санкциониране на лицето по квалифицирания състав на нарушението, предвиден при повторност, а по основния, предвиждащ налагане на санкция в размер на 5000 лева. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.д. №1/2020г., OCC, I и II колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.В настоящия случай въззивната инстанция следва да измени дадената квалификация в съответствие с правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Поради пълната идентичност на обстоятелствата,при които първоначално е било привлечено към отговорност лицето,и обстоятелствата по прецизираната правна квалификация, правото му на защита не би било накърнено.

В заключение на изложеното възивната жалба се явява основателна. Обжалваното НП е неправилно и следва да бъде изменено. Налице е основание за упражняване на правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН от съда.

Мотивиран от изложеното , съдът