Решение № 22 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Мездра по дело № 22/2026 г.

ОТМЕНЯ ВА Наказателно постановление № 25-0300-000675 от 30.12.2025 год. на Началника на РУ в ОДМВР В., РУ-М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя П. Л. Е. от гр.Л., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 153.39 /СТО ПЕТДЕСЕТ И ТРИ ЕВРО И 39 ЦЕНТА/ ЕВРО, 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН. ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.14 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на П. Л. Е. от гр.Л. направените по делото разноски за адвокат в размер на 332,34 евро, /650 лева/ , като ОТХВЪРЛЯ искането над тази сума до 750 лева . ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой DVD+R диск съдържащ 7 бр. видео файла ДА СЕ ВЪРНЕ на Началника на РУ-М. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: П. Л. Е. от гр.Л., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 25- 0300-000675 от 30.12.2025 год. на Началника на РУ в ОДМВР В., РУ-М. Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от редовно упълномощения си адвокат в лицето на адв. А. М. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Акцентира се, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и не е преценил възраженията и събраните доказателства. В конкретния случай са налице спорни обстоятелства и ответника е бил длъжен да направи допълнително разследване, което не е сторил. Подчертава се, че направените възражения от жалбоподателя, че се е движел в лява лента и водача на лек автомобил е навлязъл в лява лента, от където се поражда основателно съмнение за виновността са останали игнорирани и не са обсъдени. Визира се, че за изясняване механизма и причините довели до автопроизшествието по делото е назначена Автотехническа експертиза от заключението, на която се установява, че с действията си жалбоподателят не е станал причина за настъпване на ПТП-то и на същия не може да се вмени вина съобразно чл. 6 от ЗАНН. Прави се акцент, че при преглед на видеозаписите от страна на защитата е установен разговор случващ се в патрулния автомобил, като на видеото се вижда как специалният автомобил кара зад другия участник в ПТП-то, при което единият от полицаите казва, че за него той е виновен, като посочва към лекия автомобил. Малко по-късно в запис №4 се вижда и чува, как длъжностното лице отново казва „Давам вина на Вас“ като този път се обръща към водача на лекия автомобил и отново казва „Давам вина за Вас“. Прави впечатление и не е ясно поради какви обстоятелства се сменя позицията и вината се вменява на жалбоподателя. Изложени са подробни съображения, които ще бъдат обект на коментар в подолните абзаци. Иска се присъждане на направените по делото разноски, за което е приложен съответен списък. Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото. Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно, че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 05.01.2026 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 13.01.2026 год. Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен. По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: изпратена жалба срещу НП №25-0300-000675 до РУ-М. чрез системата за сигурно електронно връчване от 13.01.2026 г. ,Писмо от Началника на РУ-Л. под № УРИ 24р431/07.01.2026 г.,НП №25-0300- 000675/30.12.2025 г., АУАН №4898756/17.12.2025 г.,Писмо от Началника на РУ-М. под рег. №300000- 108/09.01.2026 г.,Становище от ОД на МВР В., РУ- М. под рег. №300р304/09.01.2026 г.,Възражение от П. Л. Е. чрез адв.А. М. под № УРИ300000-5408/23.12.2025 г.,Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2025 г.,Пълномощно от 19.12.2025 г., Възражение срещу АУАН №4898756 чрез системата за сигурно ел. връчване от 22.12.2025 г., Сведение от Г. А. Г. ,Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител водач от 15.01.2026 г., Справка от Началника на РУ-Мездра под вх.№ 479/26.01.2026 год., ведно със заверено копие на Протокол за ПТП №2025- 1045-51240-1/17.12.2025 г.Прието е като веществено доказателствено средство 1 брой DVD+R диск съдържащ 7 бр. видео файла.Съответно са разпитани свидетелите Г. А. Г.,Н. Н. К. и Ц. В. В..Първите двама свидетели са съответно актосъставител и свидетел при съставяне на акта, а свидетелят В. е другият участник в реализираното ПТП на 17.12.2025 г. и бе допуснат в качеството на свидетел с оглед разкриване на обективната истина по делото. По делото бе допусната и назначена Съдебноавтотехническа експертиза, която бе приета от страните и ще бъде обект на коментар в по-долните абзаци. Акт за установяване на административно нарушение № 4898756/17.12.2025 г. е съставен на жалбоподателя затова, че като водач на товарен автомобил – „ДАФ ХФ 430 ФТ“, вид ППС: влекач, рег. № /номер на рама ...., СУМПС № ..., категория, поделение издало СУМПС: ОДМВР Монтана на 17.12.2025 г. на път 1-1 Е-79 км 166,500 с посока на движение от гр. М. към гр. Б. е управлявал състав от ППС влекач „ДАФ“ с рег. № ... с прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег. №... и двете собственост на „Т. л.г“ ЕООД с булстат .... от гр. С., като при движение с несъобразена скорост с пътните условия характера и интензивността на движение е реализирал ПТП с материални щети, като с предна дясна част на влекача е блъснал странично в лявата част движещият се пред него в дясна пътна лента лек автомобил Фолксваген Поло с рег. номер .... собственост на И. В. М. ЕГН•••••••••• от гр,. В., а управляван от Ц. В. В. ЕГН•••••••••• от гр В., като водача реализира ПТП с материални щети.С това е прието, че е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лв. /153.39 евро/ на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства ,както и веществени такива се установява, че настоящето административнонаказателно производство е започнало след получен сигнал за ПТП на Гл. път Е-79 км.166+500 на 17.12.2025 г. Местопроизшествието е посетено от свидетелите Г. Г. в качеството му на младши автоконтрольор към РУ-М. и от свидетеля Н. К., които в този момент са били на работа от 07.00 часа до 19.00 часа. Видно от показанията на свидетелите Г. и К. се установява, че пристигайки на място са установили товарен автомобил с полуремарке, който се е намирал в лява пътна лента. И двамата свидетели приемат, че е реализирано ПТП, като водачът на тежкотоварния автомобил с предна дясна част на влекача закачва странично лявата част на движещия се в дясната пътна лента лек автомобил, който в този момент е бил управляван от свидетеля Ц. В. от гр.В. Вследствие на удара лекия автомобил се е завъртял срещу тира с предницата към него и е реализирано ПТП с материални щети. На местопроизшествието са направени снимки, като в тази насока е 1 брой DVD+R диск съдържащ 7 бр. видео файла.Свидетелят Г., който е и актосъставител уточнява, че по отношение на двамата водачи е имало несъгласие и спор за вина и той е преценил , че процесния акт трябва да бъде съставен на жалбоподателя, като водач на товареният автомобил. За реализираното ПТП е съставен Протокол за ПТП под №2025-1045-51240- 1/17.12.2025 г. и АУАН в присъствието на жалбоподателя. Същият се е запознал със съдържанието на акта и категорично не се е съгласил с така отразеното, че вина за реализираното ПТП има той. Като възражения е отразено, че се е движел в лявата лента и водача на лекия автомобил е навлязъл в лява лента. Видно от показанията на свидетеля Ц. В., който е другият участник в ПТП и водач на лекия автомобил се установява противоположно твърдение, а именно, че същият се е движел в дясна лента и товарният автомобил е навлязъл в неговата лента, тъй като го е ударил отзад в задната гума, завъртял го е и той се е озовал пред камиона, като не е навлязъл категорично в лявата лента. Свидетелят В. не отрича, че е осъждан за ПТП със смъртен случай и че пред него не са се движели никакви коли, като времето е било студено и е валяло леко. В законоустановения срок след съставяне на акта, жалбоподателят е упражнил правото си на възражение и такова е подадено пред ответника. Същият обаче го е оставил без уважение, като е приел, че е доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДВП. Както актосъставителя и свидетелят К. така и административнонаказващия орган са категорични, че на 17.12.2025 г. на Гл. път Е I-1 /Е-79/ ,км.166+500, с посока на движение от гр.М. към гр. Б. са установили жалбоподателя като водач на влекач с прикачено полуремарке и свидетелят Ц. В. от гр.В., като водач на лек автомобил и че именно жалбоподателят е осъществил движение с несъобразена скорост с пътните условия, характера и интензитета на движение и е блъснал, с предна дясна част на влекача, странично в лявата част движещия се пред него в дясна пътна лента и управляван от свидетеля Ц. В. лек автомобил. С това, се прима, че жалбоподателят е реализирал ПТП с материални щети , които са описани в съответния Протокол за ПТП. В Протокола за ПТП като видими щети по товарният автомобил са предна броня, маска и преден десен калник ,докато вторият участник управлявал лекият автомобил е с видими щети предна лява врата, задна лява врата , заден ляв калник, задна броня и предна такава. Няма спор, че всички разпитани по делото свидетели имат собствена интерпретация на реализираното ПТП и участието на жалбоподателя в него. Именно в насока премахване на субективния фактор и разкривайки обективната истина съдебния състав допусна Съдебно-автотехническа експертиза, като основният акцент на въпросите в тях беше: Какъв е механизма на реализираното ПТП и непосредствената причина за автопроизшествието?; Характера на нанесените повреди, състояние на пътя, пътните условия и съоръжения.; Възможно ли е водачите да предотвратят произшествието, как е следвало технически водачите да действат в конкретната ситуация?;.Какви правила на движение не са спазили водачите в конкретната ситуация? Технически правилно ли са действали водачите в конкретната ситуация?;.Какви са причините за ПТП-то, технически възможно ли е да се избегне? Експертизата е изготвена на база допълнителен оглед на местопроизшествието, както и са свалени на хартиен носител съдържанието на диска и са установени причинените имуществени вреди. Съгласно константно съобразителната част, приетата от съда Съдебно-автотехническа експертиза констатирала следното: на 17.12.2025 г., около 08:50 ч. на път I-1 (Е-79), km.166,500 в посока от гр.М. към гр.Б., в дясна лента се е движил лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ .... с водач свидетеля Ц. В. със скорост около 70-80 км/ч. По същия път, в същата посока, с по-висока скорост се е движил товарен автомобил (влекач с полуремарке) ДАФ с рег.№ ..... с прикачено полуремарке Шмитц с рег.№ ..., с водач жалбоподателя П. Е., като е реализирал маневра „изпреварване” на лекия автомобил. Скоростта на товарния автомобил не е могла да е по-висока от 90 км/ч, поради техническото ограничение на този вид автомобили (задължителен ограничител на скоростта, съгласно Директива на ЕС 2002/85/ЕС), като се приема скорост от 80 км/ч, каквато е разрешената за участъка. Метеорологичната обстановка е била с ръмеж, асфалтовото покритие е било мокро, без намалена видимост. Настилката е била с нов асфалт, с ясно видима хоризонтална маркировка. Пътят е бил с габарит Г20, който се характеризира с по две пътни ленти за всяко платно за движение с ширина по 3.50 м. всяка. Ширината на пътните ленти е била потвърдена чрез измерване на място от експерта.При изпреварването на лекия автомобил от камиона, в условията на лек ляв завой, е настъпило съприкосновение между двете МПС-та, следствие на което върху лекия автомобил е приложен въртящ момент Т около центъра на тежестта му, по посока обратно на часовниковата стрелка на 90о , като е намерен изцяло в лявата лента, пред камиона. Във връзка с механизма на реализираното ПТП и непосредствената причина на автопроизшествието е установено, че инцидентът е настъпил на път с две ленти в една посока при мокра пътна настилка, непосредствено след ляв завой с голям радиус. Лек автомобил (VW Polo) се е движил в дясната лента с постоянна скорост (по показанията на водача, а именно свидетелят В. - 70-80 км/ч, като експерта приема 75 км/ч). Товарният автомобил (влекач с полуремарке) е извършвал маневра „изпреварване“ в лявата лента, движейки се със скорост от около 80 км/ч. (максимално разрешената за извънградски път и категория на МПС: С+Е). Съприкосновението между МПС-тата е настъпила в момент, в който предната част на товарния автомобил се е изравнила със задната лява част на лекия автомобил. Характерът на щетите (хоризонтални протрузни следи от триене по заден ляв калник на лекия автомобил и следите по преден десен ъгъл на бронята на камиона показват динамичен контакт под много остър ъгъл, т.е. имаме т.нар. „подсичане“. Вещото лице разяснява, че точката на зацепване между двата автомобила е когато предният десен ъгъл на бронята на камиона застига задния ляв калник (броня) на лекия автомобил. Тъй като камионът се е движил с по-висока скорост, започва да „пробива“ пътя си покрай него. Поради геометрията на кабината на товарния автомобил, към момента на съприкосновение с лекия автомобил, последният се е намирал в тъй наречената „сляпа зона“ за водача на камиона. Вещото лице уточнява, че поради огромната разлика в масите на двете превозни средства, ударът в задната лява част на лекия автомобил е генерирал въртящ момент около неговия център на тежестта (ефект на лоста). При мокра настилка (намален коефициент на триене), задните гуми на лекия автомобил губят странично сцепление. Това води до принудително завъртане на автомобила наляво (обратно на часовниковата стрелка), тъй наречения PIT-ефект. Крайната позиция на превозните средства потвърждава, че лекият автомобил е бил „подсечен“ отзад.Вещото лице приема, че положението, в което са се намирали двете МПС-та след ПТП (изцяло в лявата лента за движение), минималната разлика в скоростите им (под 10 км/ч), както и морфологията на деформациите по тях свидетелстват, че съприкосновението е станало в лентата на движение на товарния автомобил, т.е. лекият автомобил е навлязъл в съседната лента. Наличието на много фини надлъжни протрузни следи по задния ръб на бронята на лекия автомобил без съществени деформации в задния калник свидетелстват, че първоначалният контакт е бил под много остър ъгъл (движили са се почти успоредно), т.е. имало е застигане, а не страничен удар – както би се случило, ако камионът навлезе рязко в дясната лента (например при прибиране след изпреварване). Вещото лице конкретизира, че следите по бронята на камиона от гума свидетелстват за контакт между бронята и задната лява гума на лекия автомобил, което е довело до блокиране на тази гума и завъртане на задната част на автомобила надясно. В момента, в който задната част е тръгнала надясно, предната част на колата се замята наляво (към камиона), заради въртящия момент, получен около масовия център на автомобила и пониженото сцепление, поради мокрия асфалт. Точно в този момент задната лява врата на лекия автомобил се „нанизва“ върху ъгъла на бронята на камиона. Това обяснява защо найдълбоката вдлъбнатина е именно там – това не е точката на първия удар, а точката на максимално съпротивление видно от заключението на вещото лице. Същото посочва, че последната фаза на механизма е, когато камионът „настига“ завъртащата се кола и предната му броня се заклещва в задния ъгъл на колата, започвайки да я бута странично.Положението на изцяло намерен в лявата лента товарен автомобил, на практика точно в средата и без чупки между влекача и полуремаркето потвърждава тезата на вещото лице, че застигането се е случило в тази лента. Ако лекият автомобил се е движил в дясната лента, а товарният автомобил го е застигнал, частично навлязъл в нея, то крайното положение на двете МПС-та щеше да е частично и в дясната лента, или композицията влекач-полуремарке щеше да се намери под ъгъл спрямо осевата линия. Вещото лице е категорично, че непосредствената причина за автопроизшествието е застигането на лекия автомобил от товарния и осъществения контакт странично между двете МПС, поради навлизане на лекия автомобил VW Polo частично в лявата лента на движение, непосредствено преди камионът да го застигне. Следва да се отбележи, че поради наличието на „мъртва зона“ за водача на камиона, намираща вдясно пред кабината, лекият автомобил в момента на контакта е бил извън видимост, което е попречило на водача да възприеме опасността и да реагира своевременно.В подкрепа на изложеното са мащабни скици на ПТП-то и разпечатки на скрийншотове от видеофайловете на приложения диск. Не на последно място следва да се отбележи, че водачът на VW Polo: съгласно показанията му,а именно: „…карах в дясно, чух удар и се завъртях…“ може да се направи извод, че той не е забелязал в огледалата за обратно виждане настигащият го и изпреварващ го влекач с полуремарке. При своевременно забелязване на товарния автомобил, той би могъл да заостри вниманието си и да се придържа в средата на лентата си за движение или да се премести в дясната половина, като по този начин осигури по-голямо странично разстояние между неговия и изпреварващия го автомобил. От изложената фактическа обстановка и анализа на изготвената по делото Съдебно-автотехническа експертиза по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, както твърди административнонаказващия орган. За правна прецизност съдебния състав намира за основателно да отбележи, че приема че при реализиране на административнонаказателното производство са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила , които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и които по принцип могат да мотивират съдебния състав изобщо да не се произнася по същество по настоящия казус относно обстоятелството има ли нарушение, от кого е извършено и дали размера на така определените наказания са законосъобразни. На първо място следва да се отбележи, че процесните АУАН и Наказателно постановление са били издадени от компетентни органи. Компетентността на издаващия наказателното постановление Началник РУ- М. се извежда от изричен акт на Министъра на вътрешните работи - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават наказателно постановление по ЗДвП. Наказателното постановление е издадено от Началника в РУ-М., а според т. 3. 8 от същата заповед сред определените да издават наказателно постановление по ЗДвП длъжностни лица са началниците на РУ при СДВР/ОД на МВР. Според т. 2. 1 вр. т. 1.3.2 от цитираната Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП имат право полицейски органи, заемащи длъжност "полицейски инспектор VI-IV степен" с функционални задължения по контрол на пътното движение. Актосъставителят Г. Г. в качеството си на младши автоконтрольор е, определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ /след проведено учебно занятие и изпит/, с което са му дадени функционални задължения по контрол на пътното движение. Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.Съдът намери, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. От анализа на разпоредбата на чл.51 ал.1 б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН единствен свидетел се явява свидетел при съставянето на акта, като това негово процесуално качество е посочено грешно в съставения АУАН, в който е отразено, че той е очевидец и се потвърждава от показанията му пред първата инстанция. В изпълнение разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН актосъставителя е следвало да състави АУАН в присъствието на още едно лице. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на един свидетел, безспорно се налага извода че е било допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП, без да се произнася съда по същество относно вменените нарушения. С оглед на посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, административнонаказващия орган пък от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. Нарушението е съществено, защото наличието на свидетелите, според хипотезата на ал.1 или съответно на ал.3 от чл.40 на ЗАНН, има за цел да гарантира правосъобразното провеждане на процедурата по съставянето на акта и препятстването на възможности за евентуална злоупотреба от страна на актосъставителите. Отново следва да се акцентува, че на първо място, съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН "АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението", а при липса на такива или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. ". В конкретния случай актът е съставен в присъствието на свидетеля Н. К., който не е очевидец на твърдяното за извършено нарушение, видно от изслушаните по делото свидетелски показания и противно на направеното в АУАН отбелязване. Отделно от това, формирайки обратния извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН , то АУАН всъщност е следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а такъв не е посочен. Горното е съобразено с практиката на съдилищата и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно чиято т. 10 "при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина".Извод: административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, поради което и същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение. Доколкото функцията на свидетелите по акта е чрез техните показания да се установи верността /истинността/ на възприетата от актосъставителя конкретна фактическа обстановка, то при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на лицето, сочено за извършител, и обуславят отмяната на НП като издадено при неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и при липсата на изключението по чл. 53, ал. 2 ЗАНН .Дори и да се приеме, че актът е редовно съставен в присъствието на единия от свидетелите, които са присъствали на установяване на нарушението, т. е. не е налице процесуално нарушение поради това, че нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН изисква АУАН да бъде подписан от поне от един от свидетелите, посочени в него. В тежест на ответника е да докаже с допустимите, необходими и относими доказателства твърдяното за извършено административно нарушение, че то е извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй като именно наказващият орган е субектът на административнонаказателното обвинение. В конкретния случай преди назначаването на Съдебно-автотехническата експертиза по делото са липсвали доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, а не да бъдат изведени единствено предположения, че именно жалбоподателят е извършил противоправното Д.ие, така че на същия да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. На второ място, в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят поради несъобразена скорост с пътните условия, характера и интензивността на движение реализира ПТП с материални щети, като с предна дясна част на влекача блъска странично в лявата част движещия се пред него в дясна пътна лента лек автомобил. Така направеното описание на нарушението е непълно и неконкретизирано.Не е посочено с каква точно скорост жалбоподателят е управлявал товарният автомобил, за да се прецени, че същата е несъобразена. Липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори не е била съобразена избраната от водача скорост – с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. В АУАН и НП е цитирана ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, без да са очертани установените от контролните органи обективни обстоятелства по случая, като са изброени част от посочените погоре. Липсва индивидуализация на нарушението, очертаване на характеризиращите го белези, Отразено е само "движение с несъобразена скорост". Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си. Отделно, липсата на елементите на състава на нарушението поставя съда в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, включително и по отношение на това осъществено ли е съответното Д.ие от обективна и субективна страна или не, тоест дали ПТП е настъпило именно поради виновното поведение на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че актът за нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение, с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна норма, според органът довела до ПТП, е движение с "несъобразена скорост". В разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са посочени факторите, с които водачите на пътни превозни средства са длъжни да се съобразяват при избиране скоростта на движението, а именно с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В настоящия случай не е посочено нито едно обстоятелство, с което не се е съобразил водачът, за да се приеме, че скоростта не е съобразена. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, същото нарушение е допуснато и при издаването на наказателното постановление / чл. 57, т. 5 от ЗАНН/, тъй като фактическата обстановка и в него страда от същия пороклипсва описание на фактическите обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на Д.ието. Следва да се подчертае, че ответника не може да се позовава на снимковия материал с цел да се направи извод за атмосферните условия и пътната настилка, тъй като всички съставомерни признаци на Д.ието следва да са надлежно описани в акта за нарушение и наказателното постановление, а не да се извличат от представен снимков материал и то във въззивната инстанция. Повдигнатото на жалбоподателя обвинение е, че като водач на превозно средство не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред препятствие или създадена опасност за движението. Така е възпроизведена нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Същевременно в тези два документа липсва вписване на съставомерни за така формулираното нарушение факти, с изключение на това, че жалбоподателят е управлявал състав от ППС влекач с прикачено полуремарке, следователно той притежава качеството водач. След като разпоредбата на материалния закон, посочена като нарушена, съдържа поне пет различни хипотези, то административно наказващия орган е следвало изрично да посочи коя от тях е налице в конкретния случай. Дали движението не е съобразено с атмосферните условия /сняг, виелица, дъжд или др. /, или не е съобразено с релефа /наклон, опасни завои или др. /, или не е съобразено с условията за видимост /гъста мъгла/, или не е съобразено с интензивността на движение или не е съобразено с други обстоятелства, например множество дупки по пътното платно, или са налице комплекс от няколко фактора. На съдебното следствие бе установена действителната фактическа обстановка и причината за реализираното ПТП, но тези доказателства не могат да санират допуснатите при издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на описание на нарушението. Настоящият състав намира, че елемент от фактическия състав на нарушението е скоростта на движение на превозното средство, след като се твърди несъобразяването на тази скорост с пътните условия. Този елемент от фактическия състав на нарушението също не е установен от административно наказващия орган, поради което и е налице непълнота в описанието на нарушението, водеща до недоказаност на същото. От събрания доказателствен материал и от възприетата фактическа обстановка съдебния състав приема, че административнонаказващия орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на установената в акта и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16 ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство констатираното в акта няма доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление №10/1973 г. В случая съдът е длъжен разглеждайки делото по същество да установи, чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административнонаказващия орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , тоест тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче административнонаказващия орган не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричния извод, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. За да се ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид Д.ие или постъпка е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на Д.ието.При липсата, на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай не бе доказано наличието на обективната страна, както и субективната такава на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер на 750 лева /383,47 евро/, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложени на л.15 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав намира за частично основателно. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 19.12.2025 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , е предвиждало, че при наложено административно наказание глоба в размер до 1 000 лева възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие е 400 лева. В настоящия случай съдействието от адвокат се е изразило както в подаване на жалбата срещу НП, така и в изготвянето на писмено становище, в което се сочат доводи по съществото на делото и се обосновава формулираното искане за отмяна на НП.. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 14 ал.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа изрично е регламентирано, че за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. Посоченият размер на допълнителното адвокатско възнаграждение е уреден като независим от определения с чл. 18 на Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за тази категория дела, поради което в хипотезата на чл. 143 ал.1 от АПК във вр. с чл. 63д ал.1 от ЗАНН дори при наличието на направено от насрещната страна съгласно чл. 63д ал.2 от ЗАНН възражение за прекомерност, съдът следва да ги присъди, когато са налице доказателства за заплащането му, без да държи сметка дали с него е надвишен нормативно установения с чл. 18 минимум на адвокатското възнаграждение. Наред с това следва да се има в предвид, че нормата на чл. 14 ал.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не поставя заплащането на допълнителното адвокатско възнаграждение в зависимост от причините обусловили провеждането на повече от две съдебни заседания по делото. В конкретния случай делото е отлагано не по вина на жалбоподателя и неговия процесуален представител, а поради неизпълнение на процесуалното задължение на ответника да представи по делото пълната административнонаказателна преписка, което е наложило съдът да изисква от органа релевантни за спора доказателства. На основание разпоредбата на чл. 14 ал.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и отчитайки правната и фактическата сложност на конкретния спор, следва да се присъди на жалбоподателя претенидраното възнаграждение в размер на 650 лева /332,34 евро/, като отхвърля искането над тази сума до 750 лева . На съдебното следствие бяха присъдени направени от вещото лице Д. Й. А. разноски, представляващи възнаграждение в размер общо на 326 евро, които бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН е приложима нормата на чл.190 от НПК. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК визира ,че когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на ВАС. Със своя съдебен акт съдът постанови след влизане на решението в сила, приложеното по делото веществено доказателство, а именно: 1 брой DVD+R диск съдържащ 7 бр. видео файла да се върне на Началника на РУ-М. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 25-0300-000675 от 30.12.2025 год. на Началника на РУ в ОДМВР В., РУ-М. По гореизложените съображения съдът постанови решението си. Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________