Присъда № 247 от 1.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3093/2026 г.

характер № 20263110203093 по описа за 2026 година

Мотиви към Присъда постановена на 01.09.2026г. по НЧХД № 3093/2026 г. по описа на Районен съд-В., 13 състав

Частният тъжител С. Н. е депозирал в деловодството на РС-В. тъжба срещу подсъдимата М. В. С., с оглед извършено от нея престъпление, наказуемо по чл.147 ал.1 от НК, вр. чл.148 ал.2 , вр. ал.1 от НК за това, че на ••• г. около 14.30 часа в сградата на Районен съд В., в гр. В. в мое присъствие по време на открито съдебно заседание по НОХД № ••• на •••, •• състав, е изрекла публично следните изрази по отношение на мен „Имаше един доклад от К.М. по някаква жалба, в която тя, въз основа на събраните в нейната проверка доказателства, К.М. тогава беше член на А.С. и беше й възложена тази проверка, и беше установила, че когато е бил приеман С. Н. за адвокат, е представил една декларация, която е задължително изискуема за приема на адвокатите, в която той е декларирал, че не с управител на фирма, а тогава имаше забрана да бъдат приемани като адвокати хора, които са управители на фирми и всъщност проверката беше установила, че той в Търговския регистър излиза като управител на някаква фирма. Това беше доклада, тоест че декларацията с била невярна, защото е бил управител. ", с които е разгласила неверни позорни обстоятелства за мен и ми е приписала неизвършено престъпление, с косто е извършил престъпление по чл. 147, ал.1, предл. 1 и 2, вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т.1 НК, като деянието е извършено публично.

Подс.С. редовно уведомена не се явява по делото.

Депозирала е изрична молба, с която категорично отказва да се яви по делото, като и да бъде представлявана от процесуален представител в процеса воден срещу нея. Категорично отказва и възможността да и бъде назначен служебен защитник по делото, като заявява, че се отказва и от тази процесуална възможност. Позовава се на съдебна практика в тази насока.

Съдът допусна делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимата, без да е представлявана от процесуален представител, тъй като на първо място това е нейно изрично желание, и то формирано от юрист - действащ адвокат, напълно наясно с процесуалното право и възможните правни последици от заемането на подобно процесуално поведение. Делото се води за престъпление, което не е тежко умишлено и съобразно на това защитата не е задължителна.

Подс.С. е изразила писмено становище по обвинението, представила е писмени доказателства.

Ч.Т.Н. не се представлява от процесуален представител.

Сам подържа обвинението и прави искане подс.С. да бъде призната за виновна по възведеното спрямо нея обвинение.

Съдът не допусна до съвместно разглеждане по настоящото дело на предявения в частната тъжба граждански иск.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.С. и ч.т.Н. са адвокати вписани в списъка на АК-В..

НЧХД №••г. по описа на РС-В. било образувано по подадена частна тъжба от настоящия частен тъжител Н. срещу Т.К. с оглед извършено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

На ••г. било проведено съдебно заседание по делото. Като свидетел била призована подс.С.. Преди да започне разпита и в качеството на свидетел председателят на състава и разяснил разпоредбата на чл. 290 от НК и тя обещала да говори истината. В хода на проведения разпит адв.Р. защитник на подс.лице задал следния въпрос: „ В крайна сметка Вие сте председател на контролния съвет и имате възможност да извършвате проверки във всяко едно отношение, касаещи дейността на колегията, имате ли знание с какви документи си е послужил Н. при кандидатстването му да бъде вписан като адвокат в Адвокатска колегия В.?“.

Насрещната страна възразила относно поставения въпрос, но той бил допуснат от съдията докладчик. Подс.С. дала следния отговор на така поставения въпрос в хода на провеждания и разпит в качеството и на свидетел по НЧХД №••г. по описа на РС-В.: „Имаше един доклад от К.М. по някаква жалба, в която тя, въз основа на събраните в нейната проверка доказателства, К.М. тогава беше член на А.С. и беше й възложена тази проверка, и беше установила, че когато е бил приеман С. Н. за адвокат, е представил една декларация, която е задължително изискуема за приема на адвокатите, в която той е декларирал, че не е управител на фирма, а тогава имаше забрана да бъдат приемани като адвокати хора, които са управители на фирми и всъщност проверката беше установила, че той в Търговския регистър излиза като управител на някаква фирма. Това беше доклада, тоест че декларацията е била невярна, защото е бил управител.“

В регистъра воден в ОС- В. по фирмено дело №•••г. било регистрирано търговско дружество „* – *“ООД. Ч.т. Н. бил вписан като съдружник и управител на това дружество. Тъй като до ••г. не било подадено искане за пререгистрация на основание чл.§5 ал.2 от ТЗР, считано от ••г. дейността на дружеството била прекратена, като правомощията на управителите се ограничавали по закон до действия визирани в разпоредбата на §5 ал.3 от ТЗР. Дружеството било заличено на основание §5г, ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ считано от 01.02.2017 година. След учредяване на търговското дружество не са били вписвани никакви промени в състава на съдружниците и управителите.

На ••г. ч.т. подписал декларация по чл.5 ал.2 от ЗА при встъпването си като адвокат в АК- В..

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при решаване на въпросите по чл.304 от НПК съдът достигна до следните правни изводи:

Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от показанията на свидетелите В. и К. кредитирани от съда, справка за съдимост и от останалите писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

С частната жалба, с която съда е бил сезиран от ч.т.Н. се иска да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс. С. за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, от НК.

Съгласно изискванията на закона (чл. 81 НПК) в тъжбата си частният тъжител следва да изложи всички обстоятелства, относно престъплението, т.е. да опише фактическата обстановка, при която твърди, че е било извършено престъплението - неговия автор, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и в какво се е изразило същото. На практика обвинението в производството от наказателно-частен характер се формира въз основа на тъжбата съдържаща описание на фактите.

По този начин от една страна ще бъде очертан предмета на доказване в бъдещото съдебно производство, (което е от съществено значение както за подсъдимия, така и за частния тъжител), като същевременно бъде гарантирана възможността за ефективно реализиране на правото на защита на подсъдимия. Тъй като основна гаранция за реализиране на това право е на подсъдимия да бъде предявено ясно и точно обвинение и същия да има възможност да се защити, както по фактите, така и по квалификацията, то на практика закона е създал по особен (смесен) характер за начина на формулирането на обвинението от фактическа и правна страна в производството от наказателно частен характер.

Фактическите предели на обвинението се определят от частната тъжба. Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на определени факти и обстоятелства се очертава фактическата картина на деянието, за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу конкретен субект. По тази причина частната тъжба определя и доказателствения предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на разкриване и установяване именно твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя. Други посочени факти в хода на делото не могат да променят предмета на доказване дори и да осъществяват състав на престъпление, щом те не са описани в частната тъжба.

Очертаният предмет на доказване включва следния израз, който отново следва бъде цитиран:

„Имаше един доклад от К.М. по някаква жалба, в която тя, въз основа на събраните в нейната проверка доказателства, К.М. тогава беше член на А.С. и беше и възложена тази проверка, и беше установила, че когато е бил приеман С. Н. за адвокат, с представил една декларация, която е задължително изискуема за приема на адвокатите, в която той е декларирал, че не е управител на фирма, а тогава имаше забрана да бъдат приемани като адвокати хора, които са управители на фирми и всъщност проверката беше установила, че той в Търговския регистър излиза като управител на някаква фирма. Това беше доклада, тоест че декларацията с била невярна, защото е бил управител. "

По искане на частното обвинение бяха допуснати до разпит двама свидетели.

Свид.К. при разпита си по делото посочи, че отношенията на ч.т.Н. с членовете на А.С. във В. са трайно влошени поради водените спрямо него множество дисциплинарни дела. Присъствала е на съдебното заседание, в което подсъдимата е отправила инкриминирания израз. Сочи, че това силно е притеснило ч.т.Н., станало му лошо, не могъл да превъзмогне факта, че така се говори за него, че му уронват престижа и репутацията. Свидетелката сочи за настъпили конфликтни отношения в адвокатска колегия В..

Съдът напълно кредитира показанията на тази свидетелка.

Показания по делото даде и свид.В.. Той също посочи, че е присъствал на съдебното заседание когато подс.С. е изрекла инкриминирания израз. Сочи, че ч.т.Н. тежко приел изреченото от С. в хода на проведеното съдебно заседание. Този свидетел също дава показания за влошени взаимоотношения между членове на А.С. на АК В. с частния тъжител. Съдът кредитира показанията на този свидетел.

Подс.С. не дава обяснения по делото, единствено е ангажирала писмени доказателства.

По делото страните нямат спор относно фактите. Нямат спор относно действителното съдържание на изявлението направено от подс.С. при разглеждането на НЧХД №••г. по описа на РС В.. По делото е приобщен протокол от съдебно заседание проведено на ••г. и от неговото съдържание с точност могат да се установят направените изявления. В хода на съдебното следствие също така са приобщени становище на адв.М. изготвено, относно жалба с вх.№•••• до АК В., като съдържанието на документа не е оспорено от страните. Също така по делото е приобщена и декларация по чл. 5 ал.2 от ЗА подписана от ч.т.Н. на ••г. до АК - В.. Ч.т. Н. не оспори истинността на така приложената декларация, и не поиска назначаването на графологическа експертиза. Така посочените писмени доказателства приобщени по настоящото производство са с безспорно съдържание между страните и тяхната истинност не е оспорена.

Докладът изготвен от К.М. е приет и приложен по делото, като в него се съдържа следния текст който ще бъде цитиран, тъй като е от съществено значение за делото:

…“ ТД, * - *" ООД е вписано от •• с решение от 18.06.* г. по ф.д. № * / * г. Видно от съдържанието на решението на съда, С. Н. е съдружник и управител на търговското дружество…..

Удостоверението по ф.д. № * / * г. е издадено от •• по изрично искане от АС при АК - В. до председателя на Варненския окръжен съд за снабдяване с информация относно лицето, което е изпълнявало представителни и управленски функции на дружеството „ * *" ООД към датата на служебното му заличаване.

Съгласно § 5 (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от •• г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2012 г.)(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г.) от ЗТР дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се прекратява на 1 януари 2012 г. Търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, освен молба за откриване на производство по несъстоятелност, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 31 декември 2011 г. разпоредителни сделки с имущество на търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност са нищожни. Законните представители на търговски дружества и кооперации с прекратена дейност от 1 януари 2012 г. могат само да приемат волеизявления, отправени към тези търговци, както и да подават молби за обявяването им в несъстоятелност.

6. В хода на проверката се установи, че на •• г. във връзка с вписването си като адвокат в АК-В. адв.С. Н. е подал декларация на основание чл. 5, ал.2 от ЗА, с която е декларирал невярно, че не е управител на Търговско дружество. Към тази дата дружеството „* *" ООД не е било заличено, а единствено правомощията на представляващите го лица са били ограничени по закон до приемане на волеизявления, отправени към тези търговци, както и да подаване на молби за обявяването им в несъстоятелност.

7. Адв. Св. Н. е положил клетва и вписан като адвокат в АК -В. на 09.01.2013 г.

С оглед горните обстоятелства, 1. С декларацията считам, че : по чл. 5, ал.2 от ЗА адв. Н. от •• г. е декларирал неверни обстоятелства, че не е управител на ТД. Към този момент ТД, което е управлявал е било с прекратена дейност, но не е било заличено, като правомощията му са били ограничени по закон, но не са преустановени.“…

Именно съдържанието на този доклад е пресъздала подс.С. при разпита си в качеството си на свидетел по НЧХД №••г. по описа на РС В.. Тя точно свидетелства за съдържанието и констатациите включени в доклада, посочва включително и изразеното становище от адв.М., че той е декларирал неверни обстоятелства.

От начина на структуриране на изявлението направено в съдебно заседание от страна на подс.лице е видно, че тя пресъздава съдържанието на отразените факти в документ - Становище, относно жалба в вх.№•••• до АК В.. Тук е изключително важно да се посочи и съдържанието на зададения въпрос от адв.Р. към подс.С., на който тя в действителност отговаря:..“ …..имате ли знание с какви документи си е послужил Н. при кандидатстването му да бъде вписан като адвокат в Адвокатска колегия В.?“.

Подс.С. в качеството си на свидетел по НЧХД №№••г. дава отговор на поставения въпрос, доколкото явно тези факти са и били известни, то премълчаването им би довело до даването на неверни показания пред съд.

По делото е приложено решение на дисциплинарен съд при ВАК съгласно което за това нарушение на ч.т. Н. е наложено дисциплинарно наказание. По делото е приложено решение на Висшия дисциплинарен съд ВДС по ДД ••г., съгласно което за установеното дисциплинарно нарушение по отношение попълнената декларация производството по делото е прекратено, тъй като неправилно адв.съвет се е самосезирал от непроверен източник на писменото съобщение.

По делото е налице спор повдигнат от ч.т. Н. дали в действителност към датата на подаване на декларацията по чл. 5 от ЗА в той все още управител на посоченото търговско дружество.

С тази цел за да се изясни правната уредба на търговските дружества след ••г. визирана в ЗТРРЮЛНЦ, като се цитират за яснота законовите разпоредби и да се посочи, че съгласно параграф 4 от ЗТРРЮЛНЦ търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г. Съгласно ал.3 на § 5 Законните представители на търговски дружества и кооперации с прекратена дейност от 1 януари 2012 г. могат само да приемат волеизявления, отправени към тези търговци, както и да подават молби за обявяването им в несъстоятелност.

Съгласно § 5. Едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се считат за заличени от 1 януари 2012 г. Съдът по регистрацията архивира фирмените им дела.

(2) Дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се прекратява на 1 януари 2012 г. Търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, освен молба за откриване на производство по несъстоятелност, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 31 декември 2011 г. разпоредителни сделки с имущество на търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност са нищожни.

(3) Законните представители на търговски дружества и кооперации с прекратена дейност от 1 януари 2012 г. могат само да приемат волеизявления, отправени към тези търговци, както и да подават молби за обявяването им в несъстоятелност.

Съгласно §5г ал.4 Търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към •• г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени.

Съобразно на посочената законова уредба може да се направи извод, че на основание § 5, ал.2 от ПЗР на ЗТР търговските дружества и кооперации разполагат с ограничена пра••пособност и дееспособност до прилагане до настъпване на срока визиран в §5г ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Те конкретно, нямат права да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производство, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, но не са лишени от възможността да отговарят по спорове, предявени след •• г., като и да извършват други правни действия. Съгласно Решение № •• на ••• по гр. д. № •• г., I г. о., ГК - След прекратяване на дейността на основание пар. 4 ЗТРРЮЛНЦ, до изтичане на срока по пар. 5г, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ нерегистрираните дружества по този закон имат ограничена процесуална дееспособност. Това сочи, че търговските дружества ведно с органите по тяхното управление съществуват в правния мир докато не са заличени по силата на §5г, ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ от 01.02.2017 година.

Следва да се посочи изрично, че е налице разлика между прекратено и заличено търговско дружество съгласно разпоредбите съответно на § 4 и §5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. При това положение и съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ това дружество се счита за прекратено от •• година т.е. то има ограничена дееспособност, но съгласно § 5 г ал. 4 дружеството се счита за заличено едва след •• година. Т.е. от тази дата не съществува в правния мир.

Законът не предвижда автоматично заличаване на управителите в случай на липса на действия по пререгистрация на търговското дружество. След ••г. тяхната дейност е ограничена от закона, но на тях са оставени правомощията да поискат откриване на производство по ликвидация, за да се разпредели останалото имущество на фирмата. Закона не е предвидил автоматичното заличаване на дадено лице в качеството му на управител на съответното търговско дружество, както и не е предвидено автоматичното служебно заличаване на търговеца към 2012г.. Това са етапи изискващи време и съпътстващи процедури. За прецизност следва да се посочи, че заличаване на управител е възможност предвидена в чл. 141 ал.5 от ТЗ и тя може да се изпълни и по отношение на дружество не депозирало пререгистрацията си в срока до ••г..

Резонен в настоящият случаи е въпроса може ли да бъде осъдено лице за цитиране съдържанието на писмен документ, съставомерно ли е такова деяние по чл. 147 от НК, поради това и съдът първо ще разгледа цялостно правната уредба на процесното престъпление.

В конкретния по делото случай, обвинението, повдигнато от Н. срещу предаденото на съд лице, е за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, , вр. чл. 147, ал. 1 от НК – "квалифицирана клевета".

Престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК е уредено систематично в Глава втора от Особената част на НК "Престъпления против личността", Раздел VІІ "Обида и клевета" и има за обект на закрила обществените отношения, свързани с опазване честта и достойнството на личността.

За да бъде осъществен съставът на престъплението "клевета" по смисъла н а чл. 147, ал. 1 и сл. от НК , е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.

Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на изпълнително деяние на престъплението "клевета" – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал (вж. Р 464-81-І), прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са, от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия. Във всички случаи, обаче, следва да се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили определени по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на човешкия душевен живот. Твърденията следва да притежават конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства.

Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил (вж. Р 464-81-І и Р 80-98-І).

За съставомерността на деянието е необходимо не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т. е. да са неистински, а по отношение на приписваното престъпление, че не е извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия или най-малко се допуска неистинността им, вкл. авторството. Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Или, с клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее. Като неотменимо право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат. Наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване (вж. решение № 17/17.02.2011 г. по н. д. № 641/2010г., І н. о.).

Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения погоре смисъл да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от обективна страна, не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.

От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи, обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ). Когато клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е неистинско или че приписваното престъпление не е извършено от пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне едно трето лице. При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на престъплението "клевета". Клеветата е квалифицирана в случаите по чл. 147, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК.

В конкретния по делото случай с подадената от Н. тъжба е инкриминиран израза който отново ще бъде цитиран – „Имаше един доклад от К.М. по някаква жалба, в която тя, въз основа на събраните в нейната проверка доказателства, К.М. тогава беше член на А.С. и беше й възложена тази проверка, и беше установила, че когато е бил приеман С. Н. за адвокат, е представил една декларация, която е задължително изискуема за приема на адвокатите, в която той е декларирал, че не е управител на фирма, а тогава имаше забрана да бъдат приемани като адвокати хора, които са управители на фирми и всъщност проверката беше установила, че той в Търговския регистър излиза като управител на някаква фирма. Това беше доклада, тоест че декларацията е била невярна, защото е бил управител.“

Предвид съдържанието на така инкриминираните изрази, съдията – докладчик по настоящото дело приема, че същите не съдържат клеветнически за тъжителя твърдения. С тези изрази не е разгласено позорно за тъжителя обстоятелство, нито му е приписано престъпление, а е отразен действително съществуващ факт. Не е спорно, че към датата на подаване на декларацията по чл.5 от ЗА, дружеството чийто управител е бил ч.т.Н. не е било заличено на основание §5г, ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Факта който е посочен от страна на подс.лице е верен. Подсъдимата вярно е цитирала съдържанието на доклада изготвен от адв.М., и също така напълно вярно е обстоятелството, че той все още се е водел управител на търговско дружество към 2012 г., макар и с ограничени правомощия, когато е подписал декларацията по чл.5 от ЗА. Не е спорно, че не е била започната предвидената в ТЗ процедура по заличаването му като управител на търговското дружество. Освен това както бе посочено от съществено значение е съдържанието на поставения въпрос на чийто отговор дава подс.С.. В случая тя дава точен отговор на въпроса изрично допуснат от съда, като посочва съдържанието на становище на адв.М..

Санкция за инкриминираното престъпление в настоящият случай би била оправдана само при изключителни обстоятелства — когато е доказано, че жалбоподателят съзнателно се стреми да навреди, знаейки, че твърденията са неверни, а в случая останаха недоказани подобни обстоятелства, и напротив установи се, че цитирания доклад е именно с такова съдържание. Налице е истинност както по отношение съдържанието на цитирания доклад, така и по отношение на фактите. Налице е истинност на свидетелските показания дадени от подс.С. по НЧХД ••г. по описа на РС -В. със съдържанието на цитирания документ. В случая липсва коментар от нейна страна на изложените факти съдържащи се в цитираното становището на адв.М., няма лична интерпретация на съдържанието на протокола или умисъл за разгласяване на престъпно поведение, а само отговор на поставен въпрос. Цитирането на съдържание на документ в проведеното съдебно заседание в случая е в отговор на поставения въпрос на адв.Р. и е свързан с изясняване на фактите по делото. Целта на наказателния процес е установяване на истината, в случая подс.С. не е премълчала известни нея факти от обективната действителност и не е потвърдила неистина пред съда. При добросъвестното цитиране на документ, относим към делото, както факти и съдържание на писмено доказателство, само по себе си това не е клевета, ако не се добавят неверни твърдения, внушения или интерпретации, които да приписват на лицето неизвършено престъпление или неистински позорен факт, а такива няма. Подс.С. не анализира документа, а само цитира текста му, както и факта, че в него се съдържа включително и израза ../цитат от становище на адв.М./ “ С декларацията считам, че : по чл. 5, ал.2 от ЗА адв. Н. от •• г. е декларирал неверни обстоятелства, че не е управител на ТД. Към този момент ТД, което е управлявал е било с прекратена дейност, но не е било заличено.. …“. В доклада се съдържа израза, че декларацията е била невярна защото е бил управител и това съдът приема за правилно цитиране от страна на С. на съдържанието на документа.

По направеното възражение, че последните думи от изявлението пред съда по НЧХД ••г. по описа на РС В., са личен коментар даден от подс.С. насочен пряко към ч.т.Н., съдът следва да посочи, че израза …“ това беше доклада, тоест че декларацията е била невярна, защото е бил управител.“ не е лична интерпретация на фактите, а обобщението на изготвеното становище от адв.М. и в него се цитира точното съдържанието на доклада. Липсва лична и насочена констатация към ч.т.Н.. Поради това и съдът намира, че деянието е несъставомерно от субективна страна.

Съгласно Решение № 20/1998 г. по к. д. № •••. на Конституционния съд на Р. Б. клеветата представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице в позорни обстоятелства или данни за извършени престъпления, за които деецът знае, че са неистински. Следователно за съставомерността на деянието от субективна страна е съществено да се установи знанието у дееца, че обстоятелствата, които твърди за тъжителя са неистински, което сочи и неговия умисъл и цел да наклевети тъжителя. От приобщените по делото доказателства се установи, че от една страна подс.С. правилно е цитирала същността на доклада, а от друга, че действително ЧТ към 2012г. и до 2017г. не е бил заличен като управител на търговското дружество. Налице е липса на умисъл към разпространение на позорни или неверни факти. Показанията който дава подс.С. отразяват вярно съдържанието на цитирания документ, а също така това са верни факти.

Основен признак на обективната страна на деянието, инкриминирано в чл. 147, ал. 1 от НК , е неговото изпълнително деяние, състоящо се в разгласяване на позорни обстоятелства за другиго или приписване на престъпление. Наред с това обаче, по аргумент от чл. 147, ал. 2 от НК , следва да се приеме, че елемент от състава на това престъпление се явява "неистинността" на разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление, без наличието на който не е налице престъплението клевета. Ето защо, ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно по този текст и деецът няма да бъде наказан. В тази връзка, вж. Тълкувателно решение № 12 от 1.04.1971 г. по н. д. № * г. на ОСНК, Решение № 128 от 10.03.1973 г. по н. д. № *, III н. о. и други.

В наказателния процес, съгласно императивните правила на чл. 103, ал. 1 и ал. 2 НПК доказателствената тежест лежи върху страната, повдигнала обвинението пред съда независимо от естеството на обвинението и фактите, които подлежат на доказване. Това основно положение се извлича от процесуалната гаранция, осигуряваща на подсъдимия ефективно упражняване на правото му на защита, а именно – презумпцията за невиновност, която е и конвенционално гарантирана ( чл. 6, пар. 2 ЕКПЧ) . НПК изрично закрепва положението, че не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия от това, че той не е успял да докаже възраженията си. В тази насока е красноречиво развитието на нормативната уредба на престъплението клевета. Редакцията на чл. 147 от актуалния наказателен кодекс, съпоставена с чл. 103 НПК, еднозначно показва, че подсъдимият в наказателния процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред може тя да се прехвърли върху него. Поради това и чл. 147, ал. 2 НК постановява, че деецът не се наказва, не "ако той докаже", а ако "се докаже" истинността на разгласените обстоятелства. Вярна е, че тази норма въвежда т. нар. exceptio veritatis ( възражение за истинност ) и възможността чрез активно поведение подсъдимият да се защити, като докаже верността на твърденията си. Но от начина, по който е формулирана, се извежда, че правилното й разбиране е в съгласие с основните принципи за справедлив наказателен процес по чл. 6 ЕКПЧ, в който за подсъдимия не възникват неблагоприятни последици при пасивно поведение. Това бе реализирано, не чрез прякото участие в проведените съдебни заседания по делото, а чрез писмено направени искания за приобщаване на доказателства по делото.

Посочените принципни съображения установяват първото изискване за успешното поддържане на обвинението – частният тъжител да докаже, че сочените в жалбата твърдения са изречени публично в проведеното открито съдебно заседание по НЧХД ••г. по описа на РС В., като в случая това е категорично установено чрез приложения протокол от с.з.. На следващо място, частният тъжител трябва да докаже, че твърденията изречени от подс.лице са били неверни и позорящи.

Елемент от обективната страна на визираното престъпление е неистинността на изнесените факти или позорни обстоятелства, без наличието на който не е налице престъплението клевета. Ето защо, ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. В подкрепа на този извод е и ал. 2 на чл. 147 НК , където изрично е отбелязано, че деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласеното обстоятелство или приписаното престъпление ( така: ТР № 12 от 1971 г.). Необходимостта от това, в тъжбата да се опишат конкретни, обективно заявени от дееца като реално съществуващи "позорящите" факти и/или обстоятелства, се извежда от обстоятелството, че в наказателния процес тези факти и обстоятелства могат да се преценяват евентуално като позорящи, само ако са били доказани като неистински (арг. чл. 147, ал. 2 от НК ). Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство или предписаното престъпление, е елемент от състава на това престъпление, без наличието на който не е налице престъплението клевета (вж. в този см. напр. Решение № 104 от 7.03.2013 г. на ••• по н. д. № ••, III н. о.; Решение № 418 от 12.11.2009 г. на ••• по н. д. № ••, III н. о. и др.).

Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав досежно обвинението по чл.148 ал.1вр. ал.2 вр. чл.147 от НК, за подс.С. следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението. Само когато осъществяването на престъплението и всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние, механизмът и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на престъплението.

Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 НПК.

За да се произнесе с оправдателен диспозитив по възведеното обвинение по чл. 148 ал.1 вр. чл. 147 от НК, съдът взе предвид, че в хода на проведеното съдебно следствие се доказа истинността на разгласените обстоятелства и в случая е налице хипотезата на чл. 147, ал. 2 от НК . Освен това като второ основание за постановяване на оправдателна присъда както бе посочено в настоящите мотиви в случая се касае за цитиране съдържанието на писмен документ, а не за лични съждения или изявления.

Изводите на тъжителя в противен смисъл, обосновали депозирането на тъжбата, са в резултат на негова собствена интерпретация и собствен прочит на израза, което не може да обуслови наказателната отговорност за осъществен състав на престъпление "клевета".

По основната част на възраженията на частното обвинение съда даде отговор при анализа на доказателствата, поради това сега ще даде отговор и на другите направени възражения от защитата. По отношение множеството направени искания за отвод на председателя на състава следва да се посочи, че ••• в практиката си приема, че чл. 29, ал. 2 НПК обхваща разнообразни, неизчерпателно изброими хипотези, но общият им белег е, че по конкретното дело трябва да пораждат съмнение в непредубедеността или

безпристрастността на съда. Законът изисква доказателствената дейност и постановяването на съдебния акт да се извършват от лица, свободни от външни въздействия, като този стандарт е съобразен и с чл. 6, § 1 ЕКПЧ. Същевременно без конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастност, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната функция на съда. Необходими са факти, които по естеството си поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт. В Решение № •• ••• формулира разграничението така: за незаконен състав поради предубеденост са нужни обективни данни за външно проявена позиция по делото. Процесуални действия на съда могат да са основание за отвод само ако чрез тях се демонстрира недопустимо пристрастие към някоя от страните. Сходно е и Решение № •• неправилната интерпретация на доказателства, пропуски в процесуалната дейност или отказ да се събират доказателства, дори ако са неправилни, не водят сами по себе си до извод за предубеденост; те могат да съставляват съществено процесуално нарушение, което въззивният съд следва да отстрани като инстанция по фактите. ••• отхвърля тезата, че осъдителната присъда или неблагоприятният краен резултат могат да се използват като доказателство за предубеденост. Ако това се приеме, всяка страна, която не е получила искания резултат, би могла да твърди, че делото е решено от предубеден, т.е. незаконен състав. Суверенното правомощие на съда да приеме обвинителната теза за доказана или не, след аналитична и мотивирана оценка на доказателствата, не може да се отъждествява с пристрастност, тъй като съдът се произнася само въз основа на събраните по делото доказателства. Предубеденост не произтича също така и от факта, че съдът е оценил доказателства различно от страните по делото.

Самият факт, че съдът е отхвърлил доказателствено, процесуално или друго искане на страна, не попада сред основанията по чл. 29, ал. 1 НПК и не е достатъчно основание за наличие на основанията по чл. 29, ал. 2 НПК, ако не са наведени конкретни допълнителни обстоятелства, от които обективно да следва предубеденост или пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото. Ако страната по делото сама инициира жалби, сигнали или проверки срещу съдията с цел да го отстрани, ••• приема това като опит за злоупотреба с права и изкуствено предизвикване на съмнения или промяна на случайния избор на съдия докладчик по делото, тъй като НПК е предвидил изричен ред по който се извършва въззивна проверка на делото и постановения от състава акт. В българския наказателен процес правилата за отвод са изключително строги, за да се избегнат опити за умишлено забавяне или подмяна на съдебния състав. На тази плоскост следва да се посочи, че правото на разглеждане на делото в разумен срок е една от основните гаранции за справедлив съдебен процес. Тя е заложена в Член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В наказателното производство тази гаранция има за цел да защити обвиняемия от продължителна несигурност относно съдбата му, както и да осигури навременно пра••ъдие за пострадалите. Изложените принципни положения напълно съответстват на настоящото производство и съдът разгледал делото се е произнесъл само въз основа на събраните и проверени доказателства, без да се наруши принципите вложени в нормата на чл. 29 ал.1 и ал.2 от НПК.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда .

Анализът на всички приложени по делото доказателства налага извода, а именно, че няма нито преки, нито косвени, безспорни и несъмнени доказателства потвърждаващи извършено престъпление по чл. 148 ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК.

Съдът оправда подсъдимата, тъй като от доказателствата събрани по делото не може да се направи несъмнен извод да е осъществен състава на визираното престъпление в тъжбата и да е осъществила престъпленията обект на доказване по настоящото дело. По делото не се събраха несъмнени доказателства въз основа на които съдът да изгради несъмнен извод за виновност на подсъдимата за престъплението описано в частната тъжба.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прие, че в случая обвинението повдигнато на подсъдимата с частната тъжба не е доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин по смисъла на чл.304 от НПК поради което оправда подс.С. по повдигнатото и обвинение по чл. 148 ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК.

В изпълнение на задължението си да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения релевантни за установяване на фактите включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: