Решение № 49 от 27.4.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 94/2025 г.

Искове с правно основание чл. 386 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от И. В. И. с ЕГН •••••••••• от гр. Л., ул. „Г.“ № * срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78, в която се твърди, че на 30.08.23г. е настъпило ПТП, при което ищецът е бил пътник на предна дясна седалка на лек автомобил с марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег.№ •••••, управлявано от Д. Д. Н.. Твърди се, че автомобилът е управляван с несъобразена скорост и при десен завой е напуснал пътното платно в ляво по посока движението на същия и се е блъснал в крайпътно съоръжение. За автомобила е налице тотална щета. Същият не може да бъде възстановен. Твърди се, че автомобилът е бил лизингов и е закупен от „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД от ищеца и е била сключена застраховка „Автокаско“ при ответника. Застрахователното покритие е в размер на 77 000 лв. В исковата молба се твърди, че веднага след настъпилото ПТП ищецът на 01.09.2023 г е изпълнил задължението си и е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, образувана е щета и е направен оглед и опис. След настъпилото ПТП ищецът е довнесъл дължимите лизингови вноски и автомобилът му е бил изцяло прехвърлен от лизингодателя. Твърди се, че с писмо от 23.11.2023 г ответникът е отказал изплащане на застрахователното обезщетение в противоречие с действащото законодателство и собствените правила на застрахователя. Според исковата молба не са налице т.нар. „изключени рискове“, автомобилът е бил управляван от трето за договора лице, без наличието на „изключени рискове“, настъпила е тотална щета на автомобила в резултат на ПТП. Претендира се постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., представляваща действителната застрахователна стойност на лек автомобил с марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег.№ ••••• към деня на ПТП /30.08.2023г./ по застраховка „Автокаско“, заедно със законната лихва върху сумата от дата 01.09.2023 г до окончателното изплащане. В предвидения срок е постъпил отговор от ответната страна по делото. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но се възразява, че към датата на ПТП собственик на процесния автомобил е било лизинговото дружество, а не ищецът. Собствеността върху автомобила е прехвърлена с договор от 05.12.2023 г, т.е няколко месеца след настъпването на ПТП /30.08.2023г./. Според отговора в договора ищецът е подписал, че получава автомобила в състоянието, в което се намира при покупко - продажбата. Според ответникът ищецът не може да претендира за обезщетение за вреди от ПТП преди придобиването на автомобила. Възразява се, че в цитирания договор за продажба е посочена застрахователна стойност на автомобила от 15 000 лв., а не 70 000 лв., но това е без значение с оглед липсата на право у ищеца да претендира обезщетение. Претендира се отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 386, ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са допустими. Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното: С оглед на изразените от страните позиции по делото с изготвеният по делото проект, съдът прие, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата досежно сключеният договор за лизинг между ищеца и „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД с предмет лек автомобил с марка и модел : “PORSCHE CAYENNE S DIESEL“ държавен рег.№ •••••••••• и настъпилото ПТП с лизинговият автомобил, при което ищецът е бил пътник на предна дясна седалка, а процесното МПС е било управлявано от друго лице. БЕЗСПОРНО е установено между страните по делото и наличието на застрахователно правоотношение по застрахователна полица BG 02 12 3000646789 и с № Е2399006596 от 26.04.2023 г. – л.6 от делото, за лек автомобил с марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № •••••, валидна за датата на ПТП, което е видно и от писменото доказателство на л. 21 от делото. БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския регистър, че ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД представлява юридическо лице, вписано по съответния ред, с ЕИК 831830482. БЕЗСПОРНО по делото е също така, че е подадено уведомление за заплащане на щетата с приложени необходими документи за завеждане на същата и за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ и щета № 2303027158, както и това, че същата е разгледана от застрахователното дружество, видно от писмено доказателство на л. 24 от делото. БЕЗСПОРНО по делото и с оглед на представеният Договор за покупко – продажба на МПС от 05.12.2023г. е, че лизингодателя „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД с ЕИК 206406014 е прехвърлил на лизингополучателя ищеца И. В. И. с ЕГН ••••••••••, видно от представеното доказателство на л.26 и л.27 от делото. СПОРНИ по делото са въпросите досежно това, че след като на 30.08.2023г. в срока на действие на полицата е настъпило ПТП с лизингов автомобил, има ли право да претендира заплащането и получаването на обезщетението за настъпилите вреди – лизингополучателя, който е станал собственик на автомобила близо четири месеца след настъпилото ПТП - на дата 05.12.2025г.. В процесната хипотеза, застрахователният договор е сключен при условията на наличен договор за финансов лизинг. Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя съгласно чл. 343 ТЗ и като държи сметка за това, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 384 КЗ като специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. Преди сключването на застрахователен договор между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор, съгласно чл. 384, ал.1 от КЗ. Разпоредбата на чл. 384, ал.2 КЗ обаче, предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, но законът предвижда две хипотези: по т.1 обезщетението при частични вреди се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; а по т.2 при кражба или тотална щета на лизинговото имущество /която се твърди от ищеца, че е настъпила за процесното МПС/ обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. Видно от гореизложеното, приложима за процесното МПС е законовата норма на чл. 384, ал.2, т.2 от КЗ и от това следва, че нормативната уредба на закона не дава възможност на лизингополучателя да претендира от застрахователя на лизинговото имущество изплащане на обезщетение при настъпил риск „тотална щета“. Досежно разпоредбата на чл.384, ал.2, т.2 от КЗ следва да се съобрази, че съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. По настоящето дело е назначена съдебно - автотехническа експертиза, която с оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се обсъди и възприеме от съда съобразно правилата на посочения кодекс. Наличие на тотална щета се установява по делото, както от назначената САТЕ, така и от събраните писмени доказателства, които изцяло си кореспондират и допълват. Съгласно назначената автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. П., в заключение е посочено, че техническото възстановяване на процесният автомобил е възможно, но е икономически нецелесъобразно. Видно от даденият отговор по т.2 от експертизата, разходите за необходимият ремонт значително биха надвишили действителната стойност на автомобила към датата на събитието /ПТП/. По т.1 от експертизата е посочена действителната стойност на застрахованият автомобил към датата на ПТП – 30.08.2023г., която е 38 900,00 евро или 76 082,00 лева, а по т.2 е посочена обща комбинирана стойност за ремонт - 62 072,33 евро или 121 402,93 лева, което води до единственият възможен извод, че е налице „тотална щета“ на процесното МПС. Видно от представеното доказателство на л.6 от делото - застрахователна полица № Е23990006596 от 26.04.2023г., за процесното МПС е сключена застраховка „Автокаско“ с посочен за застрахована страна „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД с ЕИК 206408014. По застрахователната полица изрично е посочено, че изключени рискове са „КРАЖБА“ и „ГРАБЕЖ НА ЦЯЛО МПС“, от което следва извода, че настъпилата „тотална щета“ не е сред изключените по застраховката рискове. Видно от представеното доказателство на л.8 от делото, полица № BG/02/123000646789 е валидна от 03.03.2023г. до 02.03.2024г. , което води до извода, че по делото се установява и наличието на валидно застрахователно правоотношение между лизингодателя по договора за финансов лизинг и ответника застраховател по имуществена застраховка "Автокаско". Видно от представеното доказателство - копие от Протокол за настъпило ПТП, същото е настъпило на дата 30.08.2023г. с участието на процесният лизингов автомобил с валидна застраховка „Автокаско“. Видно от представеното копие на опис на щета № 2303027158 за процесният лек автомобил, датата на събитието /ПТП/ е 30.08.2023г., а по полицата по застраховка „Автокаско“ се били дължими 2 вноски, като за собственик на застрахованото МПС е посочен лизингодателя „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД – л. 21 от делото. Видно от представеният Договор за покупко – продажба на МПС от 05.12.2023г. е, че лизингодателя „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД с ЕИК 206406014 е прехвърлил на лизингополучателя ищеца И. В. И. с ЕГН ••••••••••, предвид на това, че между страните е сключен Договор за лизинг № 03100/05.06.2021г. с обект на договора процесното превозно средство – лек автомобил с марка и модел : “PORSCHE CAYENNE S DIESEL“ държавен рег.№ ••••••••••. Видно от представеното копие на заявление до застрахователя „Бул инс“ АД на л. 14 и от писмото до И. В. И. и „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ АД – л.24 от делото, което от своя страна представлява отговор във връзка с постъпилото заявление на 06.12.2023г. по щета № 2303027158, е заведена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“ № Е23990006596. Видно от постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение - на л. 29 от делото, адресиран, както до лизингодателя, така и до лизингополучателя, застрахователното дружество е било уведомено за сключения договор за финансов лизинг, както и че застрахователната полица следва да се счита за сключена именно при тези условия за периода на действие на договора за финансов лизинг, включително и към датата на настъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай съдът приема, че предвид всички коментирани разпоредби, единственият възможен извод е, че при сключен лизингов договор и настъпила тотална щета на лизинговата вещ, застрахователното обезщетение се изплаща на лизингодателя, без някоя от разпоредбите на КЗ да прави разграничението дали задълженията по лизинговият договор са погасени или не. Ето защо са неотносими твърденията на ищеца, че е правоимащо лице, което да претендира и получи обезщетението по застраховка „Автокаско“, след като след настъпилото ПТП е довнесъл дължимите лизингови вноски и автомобилът му е бил изцяло прехвърлен от лизингодателя, след като и самият той в твърденията си посочва, че е настъпила „тотална щета“ за застрахованият лизингов автомобил. Следва да бъде съобразено и това, че нормата на чл. 384, ал. 2, т. 2 от КЗ, която е приложима по казуса и тази на ал. 3 на чл.384 от КЗ са защитни – тъй като те охраняват интереса на лизингодателя и гарантират, че ще получи репариране на вредите при пълно унищожаване на вещта, поради което застрахователят е задължен да преведе обезщетението на него /на лизингодателя/. Същото е последица и от принципното разрешение в правото, че за собственика на една вещ са и ползите и вредите и все в този ред на мисли е налице и предвидената в закона възможност на основание чл.384, ал.3 от КЗ, а именно задължението на лизингодателя по чл. 384, ал. 3 КЗ към лизингополучателя е изградено на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, тъй като собственикът вече е обезщетен за стойността на вещта чрез получените вноски по лизинговия договор и чрез плащане на застрахователното обезщетение закона му разпорежда да получи същото със задължението да го преведе на лиингополучаталя като остатък след приспадане на невнесени лизингови вноски, в случай на такива. По делото не се установи наличие на неизплатени лизингови вноски към момента на предявяване на застрахователното обезщетение и към датата депозиране на исковата молба, но както беше разяснено по-горе, разпоредбата на чл.384, ал.2, т.2 от КЗ не прави разграничение дали има или няма непогасени лизингови вноски при наличие на сключен лизингов договор и настъпила тотална щета на лизинговата вещ. С оглед всичко гореизложено и доколкото се установи, че са налице настъпила тотална щета на лизингово имущество, предявеният от лизингополучателя иск с правно основание чл. 386 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ е неоснователен и исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло. Поради неоснователност на главният иск, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за мораторна лихва, доколкото не се установява ответникът да е изпаднал в забава да плати. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се осъди ищеца да заплати на ответната страна съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, които съгласно представената молба от 11.09.2025г., ведно с Договор за осъществена правна помощ и съдействие № •••••••••• от 01.09.2025г., от ответника са сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 560,00лв. /3 865,37 евро/ с ДДС – л. 60 и л.61 от делото. Приложено е и доказателство за регистрация по ДДС на процесуалният представител на застрахователното дружество адв. М. Г., видно от доказателство на л. 62 от делото. Срещу претендираният от ответника размер за разноски за защита от адвокат в размер на 7 560,00 лева /3 865,37 евро/ е направено възражение за прекомерност. Размерът на възнаграждението за адвокатска защита на ответника следва да се определи съгласно правилата на чл.36 от ЗАдв, а при възражение за прекомерност на разноските за адвокат, съдът не може да присъди по-малко, отколкото е платила на защитника си насрещната страна, след измененията на законодателството, обнародвани с бр. 17 на ДВ от 2026 г. и влезли в сила към настоящият момент. С оглед изложеното и представеният договор за правна помощ, съдът намира наведеното от процесуалният представител на ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника за неоснователно и следва да бъде присъдено в полза на ответника адвокатско възнаграждение в уговореният по договора за правна помощ размер от 7 560,00 лева /3 865,37 евро/. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 7 560, 00 лева /3 865,37 евро/. Не следва да се присъждат разноски в полза на ищцовата страна с оглед изхода на делото. Водим от горното, съдът