Решение № 68 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 911/2025 г.

наказателно дело № 20254310200911 по описа за 2025 година

С наказателно постановление №НП-100/05.09.2025 г. издадено от Пламен Венциславов Младеновски - Председател на Комисията за Енергийно и Водно Регулиране (КЕВР, Комисията), въз основа на Акт № Е-КРС-95 от 22.07.2025 г. за установяване на административно нарушение по Закона за енергетиката (ЗЕ), съставен от Г. И. М. на длъжност главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика"" в Комисията за енергийно и водно регулиране, въз основа на Заповед № 3-Е-183 от 09.06.2025 г. и Заповед № З-Е-108 от 03.04.2025 г., е наложена на „ЕМЗ" •••, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С, Р И, бул. Ц Ш №••, И П, с издадена лицензия № *-•••-•• от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия", представлявано от В. С., Г. М и Р. Ц., в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството на основание чл. 215, ал. 4 от Закона за енергетиката, Имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хилили) лева, за това, че „ЕМЗ" ••• не е изпълнило в срок до 22.05.2025 г. задълженията си по чл. 10, ат. 2 от Договор № ДПЕРМ 1203442104 от 25.10.2019 г. за присъединяване на обект на клиент към разпределителната електрическа мрежа /Договор № ДПЕРМ 1203442104 от 25.10.2019 г./, за обект „едноетажна сграда - ремонтна работилница", находящ се в гр. Л, ул. „С Ш" №*, ПИ •••••.*.•••. С Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. КЕВР е приела за основателна подадената от П П, С С, Ц Б, П П, Е П, О П, М П и Д П жалба с вх. № Е-13-62-49 от 20.03.2025 г. срещу „ЕМЗ" ••• и с т. 7 от решението е дала на електроразпределителното Дружество задължителни указания в едномесечен срок от получаване на решението да изпълни задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор № ДПЕРМ 1203442104 от 25.10.2019 г., който касае изграждането и въвеждането в експлоатация на присъединителните съоръжения за обект „едноетажна сграда ремонтна работилница", находящ се в гр. Л, ул. „С Ш" №*, ПИ •••••.*.•••. Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. на КЕВР не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила. Видно от известие за доставяне „ЕМЗ" ••• е получило посоченото решение на 22.04.2025 г., с оглед на което срокът за изпълнение на задължителните указания по т. 7 от него е изтекъл на 22.05.2025 г.

Посочено е, че от писма с вх. № Е-13-62-49 от 16 06.2025 г. и с вх. № Е-13-62-90 от 03.07.2025 г. е видно, че „ЕМЗ" ••• не е изпълнило задължителните указания, дадени от КЕВР с Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. като в срок до 22.05.2025 г. не е изпълнило задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор № ДПЕРМ 1203442104 от 25.10.2019 г., на 23.05.2025 г. в гр. Л, ул. „С Ш" №*, ПИ •••••.*.•••. „ЕМЗ" ••• не е изпълнило влязло в сила Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г., с което е осъществило състава на чл. 215. ал. 4 от ЗЕ.

Посочено е, че извършеното административно нарушение се потвърждава от следните доказателства: Констативен протокол № Е-14 от 20.06.2025 г., Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. на КЕВР, писмо с вх. № Е-13-62-49 от 16.06.2025 г., писмо с в.ч. № Е-13-62-90 от 03.07.2025 г., известие за доставяне на „ЕМЗ" ••• на Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г.

Посочено е, че за извършеното административно нарушение е съставен Акт № Е- КРС-95 от 22.07.2025 г. за установяване на административно нарушение (АУАН № Е-КРС-95 от 22.07.2025 г.), с който е образувано административно-наказателното производство. АУАН № Е-КРС-95 от 22.07.2025 г. е съставен, предявен и връчен на „ЕМЗ" •••, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С, Р И, бул. Ц Ш №••, И П, чрез Г. С. пълномощник.

Посочено е, че срещу АУАН № Е-КРС-95 от 22.07.2025 г. „ЕМЗ" ••• е подало възражение с вх. № Е-13-62-49#10 о т 30.07.2025 г., в което посочва, че съоръженията за присъединяване се изграждат от дружеството по реда на Закона за устройство на територията и голяма част от сроковете са извън волята му. Посочено е, че в тази връзка, „ЕМЗ" ••• счита, че са налице обективни и независещи от дружеството обстоятелства и не следва да понася негативни последици от тях и от действия/бездействия на трети лица. Алтернативно, „ЕМЗ" ••• твърди, че нарушението е маловажно и отправя искане за прилагане на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Посочено е, че възраженията са неоснователни, тъй като в процедурата по издаване на АУАН № Е-КРС-95 от 22.07.2025 г. са спазени относимите нормативни изисквания, нарушителят е безспорно установен, а нарушението е описано в достатъчна степен, за да не съществува съмнение в какво е обвинен. В случая е безспорно установено, че „ЕМЗ" ••• е извършило нарушението, установено с АУАН № Е-КРС-95 от 22.07.2025 г., тъй като не е осъществило ДЪЛЖИМОТО поведение, съгласно Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. на КЕВР по т. 7 а именно в срок до 22.05.2025 г. да изпълни задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор № ДПЕРМ 1203442104 от 25.10.2019 г и да изгради и да въведе в експлоатация присъединителните съоръжения, предмет на договора.

Посочено е, че предвид горното „ЕМЗ" ••• не е изпълнило влязло в сила решение на КЕВР, с което е осъществило състава на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ.

АНО е посочил, че в изпълнение на задълженията по чл. 52. ал. 4 от ЗАНН за проверка на законосъобразността и обосноваността на АУАН № Е-КРС-95 от 22.07.2025 г., преди произнасяне по административнонаказателната преписка е установил, че същия е законосъобразен и обоснован и че извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са установени по безспорен начин.

Посочено е, че при определяне на вида и размера на наказанието взех предвид правосубектността на нарушителя, характера и тежестта на нарушението с оглед важността на засегнатите от него обществени отношения, свързани с разпределянето на електрическа енергия но електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕМЗ" ••• като услуга от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 66а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, целта по чл. 12 от ЗАНН за постигане на предупредителен и превантивен ефект на наказанието към спазване на установения правен ред, както и имущественото състояние на задълженото лице.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „ЕМЗ" •••, който го обжалва в срок чрез пълномощник Г. С. като незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че е недопустимо с индивидуален административен акт КЕВР да изменя срок на договор, който е доброволно съглашение между две равнопоставени страни. Сочи, че способите за защита при евентуална забава при изпълнение на договорни задължения са установени в нормите на гражданското право и че не е предвидено държавен орган да постановява друг срок. различен от уговорения в договора. Сочи, че между ЕРМ Запад и П П, С С, Ц Б, П П, Е П – Филипова, О П, М П и Д П са сключени договори за присъединяване към разпределителната мрежа, съответно с номера 1203433234/2019, 1203441004/2019, 1203440560/2019, 1203442104/2019, 1203442082/2019, 1203443 523/2019 и че обектите са съседни и за присъединяването им е необходимо изграждане на нов трансформаторен пост. кабели средно и ниско напрежение. Сочи, че според чл. 10, ал. 2 от договорите срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 14 /четиринадесет/ месеца. Сочи, че по жалба, подадена от присъединяваните лица, КЕВР е постановила едно решение № Ж-346/10.04.2025 г., с което е задължила Дружеството за изпълни задълженията си да изгради и въведе в експлоатация съоръженията в едномесечен срок?! Сочи че неправилно „ЕМЗ" ••• да носи отговорност за протичане на процедура, в която участват и други юридически лица, и държавни органи и които следват правилата, установени в ЗУТ. Сочи, че в процедурата по разглеждане на жалбата и в изпълнение на решението операторът на мрежата нееднократно е уведомявал административния орган, че са предприети всички действия, изискуеми от Закона за устройство на територията. Сочи, че са предоставили документи, че съоръженията за присъединяване се изграждат по реда на Закона за устройство на територията, поради което голяма част от сроковете са извън волята на разпределителното дружество. Сочи, че са информирали за обективни, независещи от Дружеството обстоятелства, които са затруднили инвестиционното проектиране - искане на присъединявано лице за промяна местоположението на трафопоста, което е наложило преработка на изготвения инвестиционен проект, съответно е извършена нова процедура по съгласуване с инстанциите. Сочи, че са информирали КЕВР, че на 08.05.2025 г. при доставката на новото енергийно съоръжение трансформаторен пост. по независещи от разпределителното дружество причини, е настъпил производствен дефект, довел до невъзможност за неговото разтоварване. Сочи, че впоследствие са предоставили информация, че след успешна доставка на ново съоръжение и неговия монтаж са започнали дейности по изграждане на нова тръбна мрежа за полагаме на кабели средно напрежение в бетонов кожух, изграждане на нови шестнадесет броя тройни шахти за изтегляне на кабел 20kV с приблизителна дължина 472 метра от нов стълб 20 kV на извод 20 kV „Тенекиен хан" до нов БКТП, както и дейности и но изграждане на нова тръбна мрежа за изтегляне на кабели ниско напрежение с приблизителна дължина 370 метра от новото енергийно съоръжение до нови кабелни разпределител ни касети и електромерни табла за присъединяване на обектите по горепосочените договори. Сочи, че във връзка с АУАН № Е-КРС-95 от 22.07.2025 г. КЕВР е уведомена, че са положени кабели ниско напрежение от монтираното енергийно съоръжение - трансформаторен пост до нов кабелен разпределителен шкаф /КРШ/, 4 броя електромерни табла са изградени. Сочи, че предстои полагане на кабел ниско напрежение до нов КРШ с приблизителна дължина 90 метра, както и че се изпълняват изкопи за полагане на кабел средно напрежение и изграждане на нова тръбна мрежа с 17 бр. тройни шахти, с обща оставаща дължина на трасето 100 метра. Сочи, че описаните строителни дейности не могат да бъдат изпълнени и въведени в експлоатация в едномесечен срок. Сочи, че строителните и монтажни работи се извършват при спазването на технически правила и норми за безопасност, които трябва да бъдат изпълнени в цялост и в определена последователност, за да се постигне качество на строежа, без да се застрашава живота и имуществото на гражданите и на работниците, ангажирани с изграждането на електрическите мрежи. Сочи, че след фактическото изграждане на съоръженията консултантът изготвя доклад, оформя протоколите и актовете по време на строителство и внася окомплектованата документация за строежа за провеждане на държавна приемателна комисия, след което се издава разрешение за ползване на обекта. Сочи, че всички гореописани действия са задължителни за осъществяване на законно строителство и не могат да бъдат изпълнени в едномесечен срок. Сочи, че съгласно чл. 6 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, срокът за назначаване на държавна приемателна комисия е 14 дни. Сочи, че срокът за приключване на работа на ДПК е 10 работни дни. Сочи, че срокът за издаване на разрешение за ползване е 5 работни дни. Сочи, че видно от цитираните текстове, само срокът за изпълнение на дейностите на държавните органи в процедурата по въвеждане в експлоатация на съоръженията е 31 календарни дни. Сочи, че е недопустимо КЕВР да налага на ЕРМ Запад имуществена санкция по ЗАНН за действия на трети лица, за които Дружеството не отговаря. Сочи, че е нарушен принципът, че за едно нарушение, ако се приеме че има такова, което категорично оспорват може да се наложи едно наказание. Сочи, че КЕВР е санкционирала електроразпределителното дружество за неизпълнение на едно Решение Ж-346/2025 г. с общо 6 /шест/ наказателни постановления № 97, № 98, № 99, №*00, №*01 и №*02 от 05.09.2025 г. като всичките са обжалвани пред Районен съд-Л. Сочи, че с всяко наказателно постановление е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. без да е отчетено обстоятелството, че съоръженията за присъединяване на обектите в град Л. ул. „С Ш" №*, които следва да се изградят и въведат в експлоатация и по които следва да се доставя електрическа енергия са едни и същи. За едно и също деяние в едно и също населено място, дружеството е санкционирано шест пъти, което е недопустимо. Сочи, че изтичането на указания в решението срок преди издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатации поради „външни“ причини и действия на трети лица (задължителни участници в строителния процес и държавни органи), не може да се тълкува като неизпълнение на решението от страна на електроразпределителното дружество. Сочи, че Решение № Ж- 346/2025 г. не е обжалвано, защото Дружеството добросъвестно изпълнява задълженията си по горепосочените договори и предприема действията, които според законодателството са в неговите правомощия. Сочи, че в срока за обжалване не е извършено допускане, че може да се вмени отговорност и да се квалифицира като нарушение на Дружеството действия и процеси на трети лица по ЗУТ. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП като съдът им присъди направените по делото разноски, включително за юрисконсулско възнаграждение.

В съдебно заседание за наказаното дружество жалбоподател, редовно призован, се представлява от юриск. Г. С., който моли съда да отмени обжалваното НП и уважи подадената жалба. Сочи, че Решението на КЕВР не е обжалвано, тъй като с неговото получаване ЕМЗ не е имало необходимите организационни действия по изграждане на съоръженията за присъединяване. Сочи, че срока за обжалване на решението е 14 дни и че на 08.05.2025 година, един ден преди изтичане на срока, при доставката на трансформаторния пост е настъпил производствен дефект, на следващия ден срока за обжалване на решението е изтекъл и поради тази причина, решението не е обжалвано. Сочи, че дадения едномесечен срок за изграждане на кабели средно напрежение, трансформаторен пост, кабели ниско напрежение и електромерни табла плюс въвеждане в експлоатация на всички тези съоръжения е малък и не може да бъде извършено всичко това в едномесечен срок. Сочи, че самата процедура по назначаване на държавно приемателна комисия, нейното провеждане и издаване на разрешение за ползване на съоръженията е повече от 30 дни. Сочи, че не на последно място, Комисията за енергийно и водно регулиране е издала шест НП, всичките обжалвани пред РС- Л, за извършване на едно и също нарушение, тъй като съоръженията които се изграждат по тези договори са идентични. С оглед изхода на спора претендира юрисконсулско възнаграждение.

АНО – Председателя на КЕВР, редовно призован се представяла от юриск. Р., който счита, че не са налице наведените в жалбата пороци на обжалваното НП. Сочи, че към момента на проверката, няма данни за изпълнение на актът на КЕВР, за което дружеството е наказано, и че нямат данни конкретния обект на клиент, да е присъединен към електроразпределителната мрежа, не само към момента на проверката, а и към настоящия момент, поради което това обстоятелство обуславя липсата на маловажност на извършеното нарушение, както се твърди в жалбата, тъй като по естеството си разпределението на електрическа енергия е монополна дейност. Сочи, че видно от конкретната фактическа обстановка, клиентите няма какви други действия да предприемат ако не са доволни от предоставената услуга. Сочи, че категорично видно от фактическата обстановка, на тях не им се предоставя исканата от дружеството услуга, съответно се търпят определени вреди от тях. Сочи, че КЕВР с вменените им правомощия по чл.76, ал.2, т.8 от ЗЕ е извършила проверка по жалба срещу неизпълнение на договор за присъединяване, в конкретния случай група жалбоподатели са подали обща жалба за множество обекти, а именно 6 на брой, които се идентифицират с отделен договор, намират се в отделен имот, респективно за всеки един от тях се плаща отделна цена за присъединяване, поради което не е налице твърдението, че за едно нарушение са наложени няколко наказания. Сочи, че всички тези негови аргументи е развил подробно в писмени бележки, като е цитирал и идентична практика, по отношение на жалбоподателя, която представя за сведение на съда. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните

свидетели: Г. И. М. и К. В. Н., от становището на процесуалните представители на жалбоподателя и на АНО, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22.07.2025 год. бил съставен Акт №Е-КРС-95/22.07.2025г. за установяване на административно нарушение от св. Г. И. М., в присъствието на св. К. В. Н. на основание чл. 22, ал. 1, чл. 75, ал. 2, т. 1, чл. 76, ал. 4, чл. 77, ал. 2 и ал. 4, чл. 78 и чл. 80 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл. 215, ал. 4 от ЗЕ и чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1. б. „б" от Закона за административните нарушения и наказания, и констатациите в Констативен протокол № Е-14 от 20.06.2025 г., съставен въз основа на извършена проверка съгласно Заповед № З-Е-183 от 09.06.2025 г. и Заповед № З-Е-108 от 03.04.2025 г. на председателя на КЕВР, против „ЕМЗ" •••, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията, с ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление: гр. С ••••, бул. „Ц Ш" №••. И П, Р И, с издадена Лицензия № *-•••-••/13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия", представлявано от Г. М М, Р. Г.ев Ц. и В. Л С., в качеството им на членове на Управителния съвет на дружеството, изразяващо се в следното: „ЕМЗ" ••• не е изпълнило задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ДПЕРМ 1203442104/25.10.2019 г. за обект „едноетажна сграда - ремонтна работилница", находящ се в гр. Л, ул. „С Ш" №1, ПИ •••••.*.•••, в срок до 22.05.2025 г. С Решение № Ж-346/10.04.2025 г. жалба с вх. № Е- 13-62-49/20.03.2025 г., подадена от г-н ПГП, г-н СМС, г-жа ЦДБ, г-н ПМП, г-жа ЕКП- Ф, г-н ОНП, г-н МНП и г-жа ДИП срещу „ЕМЗ" •••, е определена за основателна и на „ЕМЗ" ••• са дадени следните задължителни указания по т. 7: В едномесечен срок от получаване на настоящото решение „ЕМЗ" ••• да изпълни задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ДПЕРМ 1203442104/25.10.2019 г. за обект „едноетажна сграда - ремонтна работилница", находящ се в гр. Л, ул. „С Ш" №1, ПИ •••••.*.••• Чл. 10. ал. 2 от Договора за присъединяване на обект на клиент към разпределителната електрическа мрежа № ДПЕРМ 1203442104/25.10.2019 г. касае изграждането и въвеждането в експлоатация на присъединителните съоръжения. Решение № Ж-346/10.04.2025 г. на КЕВР не е било обжалвано в законоустановения срок и същото е влязло в сила. Видно от известие за доставяне „ЕМЗ" ••• е получило Решение № Ж-346/10.04.2025 г. на КЕВР на 22.04.2025 г., с оглед на което срокът за изпълнение на задължителните указания от Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. на КЕВР е изтекъл на 22.05.2025 г. От писма с вх. № Е-13-62-49/16.06.2025 г. и с вх. № Е-13-62-90/03.07.2025 г. е видно, че „ЕМЗ" ••• не е изпълнило дадените му с Решение № Ж-346/10.04.2025 г. от КЕВР задължителни указания. Като не е изпълнило в срок до 22.05.2025 г. задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ДПЕРМ 1203442104/25.10.2019 г., на 23.05.2025 г. в гр. Л, ул. „С Ш" №1, ПИ •••••.*.••• „ЕМЗ" ••• не е изпълнило влязло в сила Решение на Комисията № Ж-346/10.04.2025 г., с което е осъществило състава на чл. 215, ал. 4 от Закона за енергетиката. Посочено е, че нарушението се доказва от следните документи:

1. Констативен протокол № Е-14 от 20.06.2025 г.; Решение № Ж-346/10.04.2025 г. на КЕВР; Писмо с вх. № Е-13-62-49/16.06.2025 г. от „ЕМЗ" •••; 4. Писмо с вх. № Е-13-62-90/03.07.2025 г. от „ЕМЗ" •••; 5. Известие за доставяне на „ЕМЗ" ••• на Решение № Ж-329/10.04.2025 г. на КЕВР.

С акта не са иззети доказателства. В акта е вписано в графа възражения, че ще бъдат представени такива в срок. В указания в ЗАНН срок са били депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Г. И. М. и К. В. Н. доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Процесния АУАН е съставен в рамките на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. При съставяне на АУАН, респ. при издаване на НП са спазени редът, формата и съдържанието им, в т. ч. и изискванията съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащите се в АУАН и НП фактически описания на нарушението са достатъчни, пълни и конкретни и позволяват индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 215, ал. 4 от Закона за енергетиката. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин са възпроизведени в съдържанието на двата акта. От своя страна процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелства, при които са извършени. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени. Предвид на това, че в случая се касае за допуснато нарушение по Закона за енергетиката съгласно чл.34, ал.2 от ЗАНН, АУАН се съставя в шестмесечен срок от откриването на нарушителя и в петгодишен срок от извършване на нарушението, които срокове в случая са спазени. Нарушението е извършено на 23.05.2025 г., а АУАН е съставен на 22.07.2025 г. НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. Видно от т. 34 на представената и приета по делото заповед № 3-Е-108/03.04.2025 г. на Председателя на КЕВР, свидетелят Г. М. е оправомощен да съставя актове за нарушения на разпоредбите на ЗЕ, а компетентността на АНО да издава НП е регламентирана в разпоредба на чл.225, ал.2 от ЗЕ.

Относно вмененото на наказаното дружество жалбоподател нарушение, съдът намира същото за безспорно доказано.

Посочената за нарушена разпоредба на чл.215, ал.4 от ЗЕ предвижда наказание при неизпълнение на влязло в сила решение. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че КЕВР е приела за основателна подадената от П П, С С, Ц Б, П П, Е П, О П, М П и Д П жалба с вх. № Е-13-62-49 от 20.03.2025 г. срещу „ЕМЗ" ••• и с т. 7 от Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. КЕВР е дала на електроразпределителното Дружество задължителни указания в едномесечен срок от получаване на решението да изпълни задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор № ДПЕРМ 1203442104 от 25.10.2019 г., който касае изграждането и въвеждането в експлоатация на присъединителните съоръжения за обект „едноетажна сграда ремонтна работилница", находящ се в гр. Л. ул. „С Ш" №*, ПИ •••••.*.•••.

От събраните по делото доказателства се установява, че Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. на КЕВР е било получено от „ЕМЗ" ••• на 22.04.2025 г., както и че срокът за изпълнение на задължителните указания по т. 7 от него е изтекъл на 22.05.2025 г.

От събраните по делото доказателства се установява и че Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. на КЕВР не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила. В случая преценка за законосъобразността на дадените с оспореното решение на КЕВР указания към дружеството не може да се извърши в рамките на административнонаказателното производство, тъй като в обхвата на съдебния контрол в тези производства е недопустимо извършването на инцидентен контрол за законосъобразност на стабилни административни актове /в който смисъл е Определение по адм. д. № 9197/2024 г., ІІІ отд. на ВАС/.

Съдът намира, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.4 от ЗЕ, който не изпълни влязло в сила решение на комисията, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 20 000 до 60 000 лева. По делото категорично се установи, че дружеството-жалбоподател „ЕМЗ" ••• не е изпълнило задължението си в срок до 22.05.2025 г. да изпълни даденото му с т.7 на Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. КЕВР задължително указание в едномесечен срок от получаване на решението да изпълни задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор № ДПЕРМ 1203442104 от 25.10.2019 г., който касае изграждането и въвеждането в експлоатация на присъединителните съоръжения за обект „едноетажна сграда ремонтна работилница", находящ се в гр. Л, ул. „С Ш" №*, ПИ •••••.*.•••, с което от обективна страна е нарушило разпоредбата на чл.215, ал.4 от ЗЕ. От датата на получаване на известие за решението – 22.04.2025 г. е започнал да тече едномесечния срок за изпълнение на указанията по т. 7 от решението на КЕВР, който е изтекъл на 22.05.2025 г. Следователно и правилно е посочено, че нарушението е извършено на 23.05.2025 г.

Решението на КЕВР е подлежало на обжалване в 14- дневен срок пред Административен съд Л и ако дружеството - жалбоподател е имало възражения срещу дадените задължителни указания, то е следвало да ги релевира в процедура по обжалването му пред Административен съд Л, а не в настоящото производство. Решението, с което са дадени задължителните указания не е било обжалвано в законоустановения срок и същото е влязло в сила, поради което е следвало да бъде изпълнено от жалбоподателя. Настоящият състав намира, че за да е съставомерно посоченото нарушение, то трябва да са налице две предпоставки: да е било издадено решение на КЕВР, което е влязло в сила и това решение да не е било изпълнено от дружеството в указания му срок, което обстоятелство се установи по несъмнен и категоричен начин в хода на производството. Настоящият състав няма компетентност да проверява законосъобразността и правилността на решението на КЕВР, а и не това е предметът на настоящото производство. Решението на КЕВР подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на чл.145 и сл. от АПК и респ. административният съд е единственият компетентен да се произнесе по неговата законосъобразност. След като решението на КЕВР не е било обжалвано по надлежния ред пред съответния административен съд и е влязло в сила, то същото става задължително за изпълнение, независимо правилно ли е или не, а настоящият състав следва да прецени само и единствено, дали то е било изпълнено. В решението са били ясно посочени сроковете, в които следва да бъде изпълнено решението. От страна на КЕВР не е издаван акт, с който същият срок да бъде удължен, т. е. за жалбоподателят срокът е останал непроменен. Дейностите, които е следвало да бъдат извършени са посочени ясно и точно, като точно и ясно е определен и срокът за тяхното изпълнение. Посочените от процесуалният представител на наказаното дружество възражения, че дадените указания не са били изпълнени поради това, че при доставка на новото енергийно съоръжение на 08.05.2025 г. по независещи от разпределителното дружество причини е настъпил производствен дефект на същото, довел до невъзможност за неговото разтоварване в имота предвиден за монтаж, което е довело до съществена забава по изпълнението на изграждане и въвеждане в експлоатация, не може да се приеме, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че даденото от КЕВР задължително предписание не е изпълнено и до проведеното по делото последно съдебно заседание. Освен това, доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то не следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието, към която спадат освен наличието на вина, така също причините и мотивите за извършване на нарушението, които са ирелевантни.

Неоснователно е възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че случаят е маловажен. Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Отговорността на лицензирания електроразпределител е била да изпълни даденото му с т.7 на Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. КЕВР задължително указание в едномесечен срок от получаване на решението, а именно да изпълни задълженията си по чл. 10, ал. 2 от Договор № ДПЕРМ 1203442104 от 25.10.2019 г., който касае изграждането и въвеждането в експлоатация на присъединителните съоръжения за обект „едноетажна сграда ремонтна работилница", находящ се в гр. Л, ул. „С Ш" №*. ПИ •••••.*.•••. По делото, както е посочено и по - горе се установи, че не само в предоставения срок, но и към момента на разглеждане на делото тези указания не са изпълнени, поради което нарушението не може да се определи като маловажно.

Неоснователно е и направеното възражение, че във връзка с неизпълнението на процесното Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. КЕВР е издал 6 НП, като е приел, че са осъществени шест отделни нарушения от това решение и са наложени шест наказания. Видно от мотивите на цитираното по – горе решение, ясно са посочени и разграничени шест отделни обекта, всеки от които има сключен отделен договор за присъединяване. В този смисъл и в разпоредителната част на Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. издадено от КЕВР, дадените задължителни указания са оформени като отделни точки, тъй като се отнасят за различни индивидуално обособени обекти, находящи се в различни имоти. По тези съображения съдът споделя становището на АНО, че всяка една от точките се явява отделен административен акт и подлежи на самостоятелно оспорване, поради което и възражение, че за едно нарушение са наложени няколко наказания се явява неоснователно. С оглед на горното, неизпълнението на дадените с Решение № Ж-346 от 10.04.2025 г. издадено от КЕВР шест задължителни предписания, за 6 различни обекта, представлява 6 отделни самостоятелни основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното дружество жалбоподател.

Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е приложен правилно, като е съобразено цялостното поведение на нарушителя.

Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 20 000 лева, поради което съдът не може да я намалява повече.

С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния размер, а именно от 40.90 евро /80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на наказаното дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът