Решение № 881 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1320/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Началника на ДНСК София, чрез пълномощника си по делото юриск. Т. М., против Решение №64 от 06.11.2025 год., постановено по АНД №39/2025 год. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №СЗ-31-ДНСК-104 от 29.11.2024 год. на Началника на ДНСК гр. София. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материално правните разпоредби - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че изпълнените два броя модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса и площадка за складиране на суровина, представляват строеж по смисъла на ЗУТ, първа категория според номенклатурата на видовете строежи. За определянето на едно съоръжение като строеж, както и за определяне категорията му по чл.137, ал.1 от ЗУТ, от значение са не само конструктивните му особености, но също така функционалното му предназначение и другите му характеристики. Сглобяемият характер на съоръжението сам по себе си не го прави преместваем обект. Разпоредбите на чл.56 и чл.57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение и съобразно тези разпоредби модулните инсталации за третиране на суровина биомаса не изпълняват понятието преместваем обект според предназначението си. Същите не попадал сред изброените обекти, тъй като не представляват увеселителен обект, преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, преместваем обект за временно обитаване при бедствия или преместваем обект, свързан с отбраната и сигурността на страната. Предназначението им е за третиране на суровина биомаса, която служи за производство на електроенергия и топлоенергия от ТЕЦ „Брикел”, който е с мощност 200 мегавата и представлява строеж първа категория. В подкрепа на гореизложеното е Решение №3705/22.03.2021г., постановено по адм.д. №10606/2020г. по описа на Върховния административен съд, съгласно което за определяне характера на един обект като строеж или преместваемо съоръжение следва да се съди не по начина на изграждане или с оглед конструкцията му и възможността за пространствено преместване, a по неговото предназначение. Становището на ВАС е, че предназначението на преместваемите обекти е изрично дефинирано в чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, поради което обектите, конто са с промишлено предназначение, а не с такова за задоволяване на търговски или други обслужващи дейности, представляват строежи по смисъла на ЗУТ. В този смисъл модулните инсталации за третиране на суровина биомаса представлявали строеж по смисъла на ЗУТ. С оглед категорията на предприятието, което обслужва, която е първа, категорията на модулните инсталации за третиране на суровина биомаса сьщо следва да е първа, в съответствие с правилото на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ. ТЕЦ „Брикел” и Брикетна фабрика (на чиято територия са изпълни модулните мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса), представляват едно и също производствено предприятие, собственост на „Брикел” ЕАД, [населено място], което има две основни съоръжения, разположени в съседство едно с друго - едното за производство на електроенергия и топлоенергия за топлофикация на [населено място], а другото за производство на брикети. Дейността на двете съоръжения не е независима, тъй като двете производства са взаимнообвързани, което е видно от издаденото от Изпълнителната агенция по околна среда Комплексно разрешително с регистрационен №40-Н2/2021г. за осъществяваната от „Брикел” ЕАД дейност, прието като писмено доказателство по делото. Същото е издадено за изграждане и експлоатация на следните инсталации и съоръжения: Горивна инсталация за производство но топлинна енергия - (т.1.1 и т.5,2, б. д“ от Приложение №4 към Закона за опазване на околната среда); Инсталация за производство на водород - (т.4.2„а“ от Приложение №4 към 1.2.ЗООС). В комплексното разрешително не било посочено конкретното място, с идентификатор на поземлен имот, където ще се извършват разрешените дейности, а са посочени географските координати на условния геометричен център на площадката. В обхвата на това разрешително се включват не конкретни територии, а изчерпателно изброени дейности, обвързани с териториите както на „Брикел”, така и на Брикетна фабрика. Според съдържанието на това разрешително някои от разрешените дейности ще се осъществява и на територията на Брикетна фабрика: тези по условие 11.2 - Приемане на отпадъци за съхранение, по условие 11.4 - Транспортиране на отпадъците, по условие 11.5 - Оползотворяване, в т.ч. рециклиравне на отпадъци.Според условие 11.2.1 на „Брикел” ЕАД се разрешава да приема на територията на площадката изчерпателно изброени отпадъци след предварителното им третиране чрез раздробяване/шредиране в 4 броя мобилни шредери-дробилки, разположени на територията на Брикетна фабрика, с цел извършване на дейност по оползотворяване с код R1 - използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия в Горивна инсталация за производство на топлинна енергия. Строежът, предмет на оспореното наказателно постановление №СЗ-31-ДНСК-104/29.11.2024 год., обслужва строеж първа категория съгласно чл. 137, ал. 1,т. 1,б.„з”отЗУТ и чл. 2, ал. 8 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, поради което също е първа категория. Същият е извършен без одобрен проект и без разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. Оспорва извода на съда, че в хода на образуваното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения: на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, довели до ограничаване правото на зашита на жалбоподателя. Неоснователно било приетото за допуснато нарушение на чл. 40 от ЗАНН, тъй като актът е подписан само от един свидетел, който не е присъствал при извършаването или установяването на нарушението. Съставеният акт е подписан само от един свидетел, тъй като в случая е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, а именно нарушението е установено въз основа на официален документ - Констативен акт №1/26.08.2024 год., съставен от длъжностни лица от РДНСК Стара Загора, в съответствие с правомощията им по чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 225, ал. 3 от ЗУТ. В случая актът е съставен въз основа на официален документ - констативен акт, с който е образувано административно производство по чл. 225, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Нарушителят е запознат с този констативен акт, тъй като същият му е съобщен. С оглед установяването на нарушението с официален документ - Констативен акт №1/26.08.2024г., съставянето на акта е допустимо да стане и в отсъствие на свидетели. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Като време на извършване на нарушението е приета 2023 год. По-точно фиксиране на периода на извършване на строителството, което само по себе си представлява продължителен процес, не може да се направи, тъй като строежът е незаконен и за извършването му не са съставяни никакви актове, протоколи и други документи, конто да документират всеки етап на строителството. От друга страна достъпът до имотите на „Брикел“ АД, [населено място], е контролиран, на територията на дружеството не се допускат външни лица и по-конкретен период на извършване на строителството може да посочен от самото дружество или от работещите в него. Тъй като не са съставени нормативно изискващи се актове и протоколи по време на строителството, който отразяват датата на всяко извършено действие в процеса на строителството, е невъзможно точното определяне на времето на извършване. Тези актове фиксират всеки един етап от строителството и ако не бъдат съставени. установяването на времето на извършването му зависи изцяло от волята участниците в строителството – възложител, извършител, строител и др. Датата на извършване на нарушението е от значение за определяне на приложимия закон, както и за определяне на началния момент, от който започва да тече преклузивният срок по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. Въпросът за приложимия закон не е спорен по делото, тъй като както нарушените разпоредби. така и санкционната норма, с посочения в нея размер на имуществената санкция, не са променяни от влизането в сила на ЗУТ през 2001 год. Преклузивният срок по чл. 34 от ЗАНН също не е изтекъл. с оглед наличните доказателства за времето на извършване на нарушението – 2023 год. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №СЗ-31-ДНСК-104 от 29.11.2025 год. на Началника на ДНСК [населено място]. Ответникът по касационната жалба „Брикел“ЕАД [населено място], представлявана от изпълнителния директор Я. П. и чрез процесуалния си представител адв. Дорева и адв. К., в подаденият отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на „Брикел“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Я. П., срещу наказателно постановление №СЗ-31-ДНСК-104 от 29.11.2025 год. на Началника на ДНСК гр. София, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №СЗ-31/24.10.2024 год., на ответника по касация на основание чл.237, ал.1, т.1, предл. първо и второ от ЗУТ във връзка с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000.00 лв., за нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3, предложение второ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 08.08.2024 год., при извършена проверка на място е установено, че е извършен строеж, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, представляващ два броя модулни инсталации за третиране на суровина биомаса и площадка за складиране на суровина“, първа категория, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, с административен адрес: площадка „Брикетопроизводство“ без одобрен проект и без разрешение за строеж. Районен съд Гълъбово е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а при реализирането на административно наказателната отговорност са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е, че така описаните инсталации нямат характеристиките на строеж по смисъла на §1, т.38 от ДР на ЗУТ, като е имал в предвид предназначението им и начина на монтиране. За целта се е позовал на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Приел, е също така, в наказателното постановление липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Не е ясно как е установено нарушението, как модулните станции са преценени като строеж, какви са характеристиките им, как са закрепени към площадката, преместваеми ли са или не. Нарушението е установено на 08.08.2024 год., но липсват в преписката доказателства относно датата на монтиране на процесните модулни инсталации. Твърди се, че това е станало през 2023 год., но не е конкретизирана датата на извършване на нарушението. Като процесуално нарушение е приет и факта, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетелка, която не е очевидец на нарушението. Всичко това го е мотивирало да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди в полза на „Брикел“ЕАД направените разноски по делото. Решението на Районен съд Гълъбово е правилно като краен резултат. Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, ако са безспорно установените всички елементи от фактическия състав на състава на административното нарушение. По смисъла на легалната дефиниция за „Преместваем обект”, определен в §5 т.80 от ДР на ЗУТ това е „обект, който няма характеристиките на строеж”, определени от §5, т. 38 на ДР на ЗУТ. Чрез това определение законодателят е направил изрично и категорично разграничение между понятията „преместваем обект” и „строеж”. Според дефиницията на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, цитираният по-горе „преместваем обект” е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект, и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта. От изготвената съдебно-техническа експертиза се установява липсата на трайна конструктивна свързаност на инсталациите със земята. При огледа на място експерта е констатирал, че същите могат да бъдат преместен в пространството, без да бъде нарушена целостта им, като всъщност именно такова /мобилно/ е и конструктивното им предназначение. В случая категорично не става дума за строеж, а за преместваемо съоръжение по смисъла на чл.56, ал.1, т.2, предл. последно от ЗУТ. Надземната им част не е трайно прикрепена към земята, и представлява преместваем обект по см. чл. 56, ал. 1, т. 2 предл. 3 от ЗУТ, след като очевидно е предназначен за други обслужващи дейности. Той не попада в първите две хипотези на нормата, а именно не е предназначен за административни или търговски дейности, нито представлява обект по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, но няма пречка да бъде предназначен/използван за обслужваща дейност. От друга страна кръгът на „преместваемите обекти“ е очертан от разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, като първите две класифицират обектите според тяхното предназначение, а третата - според конструктивните им особености. Възприемането на тезата на касатора би означавало в някои случаи строежи да бъдат квалифицирани като преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ, а в други случаи (като настоящия) преместваем обект да бъде квалифициран като строеж. Кои вещи са движими и кои недвижими определя Законът за собствеността, а правилата за строителството са уредени в Закона за устройство за територията. Така съгл. чл.110, ал.1 от ЗС недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Именно трайната връзка на сградата със земята би я поставило в обхвата и предмета на заповедта за премахване. При липсата на тази иманентна характеристика преместваемото съоръжение не придобива характеристиките на сграда/строеж, освен ако не е въведена съответната законова фикция. Що се отнася до площадките за съхранение на биомаса, то същите представляват обособени части от поземлен имот, изградени са с построяването на Брикетна фабрика и няма как да бъдат премахнати. В обобщение, модулните мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса представляват преместваем обект по смисъла на §5, т. 80 от ПР на ЗУТ, същите не попадат в обхвата на чл.2, ал.8 от Наредба №1 от 30 юли 2003 г. за Номенклатурата на видовете строежи и като такива не представляват строеж първа категория. При тези констатации, съдът приема, че посочените модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса в оспорената заповед не е строеж по смисъл §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а представляват преместваем обект по смисъла §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ. Същото обаче не може да се каже за площадката за съхранение на суровина. Същата безспорно представлява строеж по смисъла на §1, т.38 от ДР на ЗУТ. В приложените от страна ответника по касация писмени доказателства се установява, че площадката за съхранение на суровина с посочените в наказателното постановление идентификатори, са строежи, които са изградени в миналото още с изграждането на Брикетна фабрика /1961 – 1969 год./ и дори и за тях да не са налице строителни книжа, същите са търпими строежи от една страна, а от друга страна е изтекъл срока по чл.34 от ЗАНН, към датата на съставяне на АУАН. Настоящия съдебен състав намира, че е налице и допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН при провелото се административнонаказателно производство. Както в констативният акт, така и в наказателното постановление са описани два броя модулни инсталации, както и площадка за складиране на суровина, а е наложено едно административно наказание. Ако се приеме, тезата на касатора, всяка една модулна станция да представлява незаконен строеж, а площадката друг строеж, то е следвало да бъдат наложени три административни наказания, а не едно. Така допуснатото процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствието на свидетел, който не е очевидец на нарушението. В случая е съставен констативен акт, в който са отразени всички обстоятелства констатирани в хода на извършената проверка, подписан е от длъжностните лица и по този начин представлява официален документ, който е послужил за образуването на административнонаказателното производство, чрез съставянето на АУАН. Що се отнася до липсата на дата на извършване на нарушението, то следва да се има в предвид следното. В нормата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по ЗУТ, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. Тази разпоредба не променя действието на общата разпоредба на чл. 34 от ЗАНН /производство да не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението/, тъй като няма правна логика за един незаконен строеж да се издава разрешение за експлоатация или ползване. В противен случай се стига до абсурдната ситуация, че за незаконен строеж никога няма да започне да тече срок за образуване на административнонаказателно производство, което на практика недопустимо би довело до възможност за административнонаказателното преследване без ограничение във времето. В случая тежестта за доказване на изтичането на едногодишния срок е на ответника по касация, тъй като обратното би означавало от една страна същия да черпи права от собственото си неправомерно поведение - бездействие, а от друга страна – в тежест на Началника на ДНСК гр. София да установи датата на бездействието на търговското дружество. Всъщност в хода на съдебното производство се представиха доказателства единствено и само за съществуването на площадката от създаването на Брикетна фабрика, по отношение на която ще намери приложение горепосочената разпоредба, доколкото само по отношение на нея съдът приема, че представлява строеж. Съгласно нея, както и по-горе бе посочено, са изтекли сроковете за реализирането на административно наказателната отговорност по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.239, ал.2 от ЗУТ обаче е неприложима спрямо установените модулни инсталации, доколкото по отношение на тях не се установява категорично да представляват незаконни строежи по смисъла на ЗУТ и за тях не се издава нито разрешение за строеж, нито удостоверение за въвеждане в експлоатация. С оглед на изложеното съдът намира че обжалваното решение като валидно и допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. От двете страни е направено искане за присъждане на разноски по делото. При този изход на делото основателно е това на ответника по касация. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, с договорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 960.00 лв. с ДДС /490.84 евро/. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорския административен съд