РЕШЕНИЕ

№ 4879

гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330103344 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Регионално поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ – Пловдив към ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243 чрез, със съдебен адрес: гр. П., ул. „••••••“ № •••, ет. ••• е предявил против ответника Д. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П., бул. „•••••••••••“ № ••••, ет. •••, ап. ••• обективно съединени искове по чл. 235 вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 232, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация № ••••• от •••••• г.: сумата от 4143, 75 лева (четири хиляди сто четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 5, ал. 2, б. и) вр. с б. ж) от договора, в размер на сбора от таксата за обучение на ответника и изплатените му от ищеца стипендии, пропорционално на неотработеното време, подлежащи на връщане от ответника след прекратяване на трудовото правоотношение с ДП НКЖИ, поделение УДВГД – Пловдив, както и сумата от 323, 45 лв. – мораторна лихва за периода •••••••••••• г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между регионално поделение „Управление движение на влаковете и гаровата дейност“ – Пловдив към Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – София, в качеството на работодател и Д. С., в качеството на обучаващ се, на основание чл. 235 КТ бил сключен Договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация № •••• от ••••• г. В изпълнение на този договор бил сключен трудов договор № ••••••••••• г. със срок на изпитване на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ в полза на работодателя. С Доклад с вх. № ••••••••••• г. от •••. С. П. - •••••• ••••••••••• П., било докладвано, че на Д. С. е провеждано многократно обучение (теоретично и практично) за работа с осигурителната техника (ОТ) в жп гара Б. На ••••••••••••• г. и на •••••••••• г. са му проведени практически изпит за самостоятелна работа с устройствата и системите на ОТ в гарата, за което има съставени изпитни протоколи. Изпитната комисия излязла с отрицателно становище, като констатирала, че Д. С. „не е добре подготвен за работа с устройствата и системите на осигурителната техника, не познава нормативната уредба, показва лоши практически резултати, не може да работи като „••••••••••”. Поради невъзможността му да придобие минималните изисквания за самостоятелно справяне със задълженията на ръководител движение в жп гара Б. същият е предложен за освобождаване. Трудовото правоотношение е прекратено с Акт за прекратяване на трудов договор № ••••••••••••• г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

Поради неспазване на задълженията по Договора от страна на обучаващият се, същият е прекратен, като неспазването на задълженията се състои в следното: Съгласно чл. 5, ал. 1, обучаващият се задължава да завърши обучението си и да повиши професионалната си квалификация и/или преквалификация като придобие правоспособност за „•••••••••••“. От постановката на чл. 5, ал. 2, б. „е“ от Договора, същият има задължението да работи при Работодателя на длъжност „••••••••••••••“ за срок от 3 (три) години, което задължение не е изпълнено, по вина на обучаващия се.

С оглед на това, съгласно чл. 5, ал. 2, б. „и“ от Договора, ответникът дължи на поделение УДВГД - П. следното обезщетение: такса за обучение в размер на 732 (Седемстотин тридесет и два) лв. с ДДС и стипендии в размер на 4240.50 лв. (четири хиляди двеста и четиридесет лева и 50 ст.). Или общо задължението на ответника към ищеца е в размер на сумата от 4 972.50 лв., като от тази сума е приспаднато отработеното време от 6 месеца. Така дължимото се на ищеца обезщетение е в размер на сумата от 4143, 75 лв. Сочи, че таксата за обучение и изплатените стипендии на обучаващия се, възлизат на сумата от общо 4972, 50 лв., която сума, съгласно чл. 5, ал. 2, б. „е“ от договора се разделя на 36 месеца /3 години/, като получената сума от 138, 125 лв., е дължимата се за един месец. Месечната сума от 138, 125 лв. се умножава по 6 м., отработеното от ответника време при работодателя и се получава сумата от 828, 75 лв. Така от общо дължимата се сума от 4972, 50 лв., след като се приспадне сумата, за отработеното време се получава дължимата се сума от 4143, 75 лв., която се претендира с настоящия иск.

С писмо с изх. № •••••••• г., получено лично на •••••••• г., е отправено писмо-покана до ответника, с което същият е уведомен за дължимата сума и е поканен доброволно да я възстанови. Срокът за възстановяване на сумата бил 30 дни, като до този момент не е постъпило плащане на дължимото по сметка на ищеца.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4143, 75 лв., такса за обучение и получени стипендии, пропорционално на неотработеното време, след прекратяване на трудовото правоотношение с ДП НКЖИ, поделение УДВГД – П., както и сумата от 323, 45 лв. – мораторна лихва за периода •••••••••••••• г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

Допълнително във връзка с изложените в отговора на исковата молба възражения по допустимостта на предявения иск, от ищеца е постъпило становище, в което се сочи, че БДЖ и НКЖИ са различни дружества, регистрирани по търговския закон, с различно ЕИК, различно ръководство, структура, занятие и т.н. Единственото общо между двете предприятия е, че и на двете принципал е министъра на транспорта.

Сочи, че материалноправната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското право. При трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество или други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение - §1, т.1 ДР на КТ. Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т.е. специалната правоспособност по §1. т.1 ДР на КТ.

Сочи, че в „Правилник за устройството и дейността на държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура”. В раздел III са изброени регионалните поделения, тяхната представителност и правомощия. Разпоредбите на чл. 51 и чл. 53 касаят организационната, структурната и финансовата обособеност (самостоятелен бюджет и счетоводство, различно представителство пред трети лица, възможността да се наемат работници и служители в поделението и правомощията за упражняване на работодателска власт спрямо тях от Директора и независима структура - чл. 54) на поделение УДВГД - Пловдив от Централното управление на ДП НКЖИ, обосновават извод, че поделение УДВГД, представлявано от ••••• Г. В. има всички белези на самостоятелен работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ. Предвид изложеното, следва че исковата молба е подадена от процесуално легитимна страна и моли съдопроизводствените действия по делото да продължат.

По допустимостта на иска, изразява следното становище: Има сключен Договор № •••• за повишаване на квалификация и преквалификация между •••• Г. В., в качеството му на РАБОТОДАТЕЛ и Д. С., в качеството му на ОБУЧАВАЩ се, за което обстоятелство не се спори. В чл. 5, ал. 2, б. „е“ от Договора, за ответника се поражда задължението да работи на длъжност „••••••••••” в гара от Регионален център (РЦ) П. за срок от 3 (три) години. Д. С. е завършил курса успешно и е придобил квалификацията да работи като ръководител движение, за което е получил Удостоверение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № ••• за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност от Изпълнителният директор на ИЛ „ЖАИ или упълномощено от него лице (така наречената от ответника „тапия“ от държавата), както и по- ниската квалификация - ••••••••••••. Поради това обстоятелство на ••••••• г. е подписан от ответника (видно от датата изписана под неговия подпис) Трудов договор № ••••••••••• г., в който е посочено работно място жп гара Б. и длъжността, която трябва да изпълнява е Ръководител движение. В този трудов договор също е уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя със срок от 6 месеца. Изрично с тази уточняваща молба се уточнява, че след завършване на обучението и придобиване Удостоверение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № •••, ответникът вече няма качеството на обучаем, а на обучил се – л. ••• от делото, като изрично се сочи, че ответникът е завършил успешно курса на обучение, завършил с издаването на Удостоверение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № •••.

Сочи се обаче, че основното задължение на дежурния ръководител движение е осигуряването на безопасно движение на влаковете и извършването на маневри при стриктно спазване на Нормативните документи по безопасността на движението в железопътния транспорт. Поради особеностите на гарите (географско местоположение, натовареност, различни съоръжения, категория и др.), за всяка гара има изработена различна Технология за работа с устройствата и системите на осигурителната техника (ОТ). За да може служителя да изпълнява длъжността ••••••••••, съгласно Глава 55 от „Правила за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура на ДП НКЖИ” е нужно да бъде изпитан от Комисия по експлоатационната работа с устройствата за съответната гара за работа с осигурителната техника. Тази комисия издава на изпитания Удостоверение за успешно издържан практически изпит за работа с устройствата на ОТ в съответния експлоатационен ПУНКТ и чак тогава служителя бива допускан да работи на съответното работно място и длъжност. Това Удостоверение е различно от „тапията“ по чл. 26, ал. 1 от Наредба № •••. В случая г-н С. НЯМА издадено такова Удостоверение, защото НЕ Е положил УСПЕШНО изпита, на датите ••••••••••• г., видно от приложените протоколи и съответно е нямал право да работи като •••••••••••••••. През това време (близо 6 м.) е работил като ••••••••••••••, което е по-ниско квалифицирана длъжност. Поради това обстоятелство началника на РЦ П. е Докладвал на Директор УДВГД - П. (приложен Доклад по делото) предложение трудовия договор на Д. С. да бъде прекратен, тъй като същия е неспособен да изпълнява задълженията, за които е назначен. Трудовото правоотношение е прекратено с акт за прекратяване на трудов договор № ••••••••••• г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ преди изтичане на уговорения срок за изпитване (6 месеца) в полза на работодателя. Обстоятелството, че ответника не може да изпълнява длъжността Ръководител движение е по негова вина. Тъй като не е положил нужните усилия за да се сдобие с Удостоверението за работа с осигурителната техника на жп гара Б. От изложеното до тук, на основание чл. 5, ал. 2, б. „и” от Договор № •••• за повишаване на квалификация и преквалификация, се поражда правото на Работодателя да претендира процесното обезщетение.

Сочи, че правният спор не е по отношение дали ответника е получил добросъвестно работните заплати за времето, през което е бил служител на НКЖИ. Ответника е изпълнявал по- ниско квалифицираната длъжност -•••••••••, защото не се е сдобил с Удостоверението, описано в т. 1, по негова вина. Трудовото правоотношение и възнаграждение е за изпълнение на длъжността ••••••••, той е получавал възнаграждение за по-високата степен. Може би и от тук идва объркването па ответника. Правният спор не е и за задължение по КТ. Това не е дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188, с който са обвързани сроковете по чл. 358 от КТ, за които ответникът претендира, че са изтекли и се е позовал изрично.

Правният спор е за неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на квалификация и преквалификация, правното основание, според ответника, (както е посочено и в ИМ) е чл. 79 вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът дължи обезщетение за неизпълнение на Договор, а не връщане на възнаграждение от работни заплати. Задължението е ответника да работи най- малко три години на длъжността Ръководител движение - чл. 5, ал. 2. б. „е“. При неизпълнение на това условие в чл. 5, ал. 2, б. „и” от Договора, ясно е уговорено какво следва и каква част от направените разходи за обучението на ответника се приспада.

Относно възраженията на ответника посочени в т. 5 от Отговора, предвидената възможност за решаване на спора, съгласно „Правилник за професионално обучение на персонала в ДП НКЖИ“ е приложима само докато ответника е имал качеството на обучаващ се. След получаването на „тапията“, той вече има друго качество — завършил, за което е предвидена възможността в чл. 8 от Договора. В случай, че не се постигне съгласие, спорът да се отнесе за решаване от компетентния български съд в гр. П. (това условие се счита за договорна подсъдност, съгласно чл. 117 от ГПК), съгласно действащото в Република България законодателство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата по основание и размер.

Оспорва, че е нарушил клаузите по процесния договор – не дължи суми нито по основание, нито по размер, нито като някакво обезщетение. Твърди, че успешно е завършил курса за ••••••••••••••, за което представя официален документ - издаден му от държавата за успешен курс - и трудова книжка, където пише, че е изпълнявал тази длъжност на гара Б., което пък означава, че е изпълнявал вменените му задължения - като всички права и задължения ги изпълнявал добросъвестно. Счита, че не е длъжен да връща суми за трудово възнаграждение и/или някакво обезщетение по и във връзка с трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно по него, а предвид евентуални допуснати нарушения са отговорни длъжностните лица за това и следва отговорност да се търси от тях, а не от него. Твърди, че нито по закон, нито по договор дължи такива. Има удостоверение за Ръководител движение, работил на тази длъжност, но после го уволнили, понеже не го харесали. Твърди, че той искал да изпълнява тази длъжност - но го уволнили, въпреки желанието и възможностите му. Няма вина за прекратяване на трудовото правоотношение, то е прекратено по вина на ищеца, не по негова. Оспорва да има вина за прекратяване на трудовото правоотношение.

Заявява, че претендираните суми не са получени без основание, затова неоснователно и недопустимо е искането да ги връща - а напротив, завършил успешно курса и започнал работа. Не е нарушил договор •••••••• - чл. 5, ал. 2 - и, същият не е прекратен по негова вина - незаконно е прекратен от ищеца, затова не дължи суми. Не дължи никакви суми и обезщетения, нито някакви лихви - не дължи нищо на ищеца.

Излага, че трудовият договор е прекратен без предизвестие, като е нарушен КТ, бил неправомерно уволнен, като вината за неблагоприятните последици за предприятието, е на работодателя, поради което не дължи обезщетение.

Не дължи претендираните суми, тъй като същите нямат законово основание. В качеството му на работник, е изпълнил всичките си задължения по трудовия договор, както и по договора за квалификация – завършил успешно курса и му е издадено свидетелство за Ръководител движение № •••• от •••••• г., като работил на гара Б., назначили го на работа, което обстоятелство е отразено в трудовата книжка, като ищецът издал и удостоверение № ••••••••• г. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца. Счита, че искът е недопустим, тъй като при спор между страните, същият следва да се реши по Правилник за професионално обучение на персонала ДП НКЖИ. Счита, че първо трябвало да има разглеждане на случая по Правилника и едва след това да се заведе делото, с нарушаването на договора и посочената в него клауза, искът е недопустим, като е налице неподсъдност пред ПРС – искът е преждевременно заведен, поради което и е недопустим.

Счита, че са изтекли сроковете за претенции във връзка с КТ и искането е преклудирано – визира сроковете по чл. 358 КТ, на които изрично се позовава. Исковете са недопустими, не дължи лихви, разноски и главници, не дължи никакви суми на ищеца. Няма вина за завеждане на иска.

Оспорва представените от ищеца документи, не се е подписвал под отрицателното становище и доклада на ••• П.. Прекратяването на договора му е незаконно и поради това не носи отговорност за плащане на обезщетения. Никъде в договора за квалификация не било посочено, че при прекратяване на договора от страна на работодателя, работникът ще дължи връщане на нещо. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран допълнителен отговор на исковата молба, в който се сочи, че предявените искове са недопустими и неоснователни, противоречат на закона и добрите нрави, като моли същите да бъдат отхвърлени. Счита, че работодателят не може да извлича претенции от договора за квалификация № •••• – тази по чл. 5, ал. 2, т. „и“ – очевидно е изгубила основанието си още в момента на сключване на трудовия договор, тъй като отрицателното бъдещо условие на буква „е“ – не се е осъществило и няма как веднъж настъпил положителният факт, в по- късен момент да не настъпи. Притезанието по чл. 5 ал. 2, т. „и“ /в размера по т. „и“ от договора/. Счита, че ищецът няма право на иск. Това е така, понеже по начало фигурата на договора за повишаване на квалификацията или за преквалификация по чл. 234 от КТ е предвидено да се сключва в рамките на вече съществуващо правоотношение, което оправдава съдържанието му, предвидено в ал. 2 и ал. 3 на нормата. Сключването му с лице, „което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението“, съгласно чл. 235 от КТ е подхипотеза, поради което уговорките по чл. 234, ал. 3 от КТ не могат да предизвикат идентични, а само аналогични правни последици. Докато в условията на активно трудово правоотношение задължението „служителят да работи при работодателя за определен срок“ произтича пряко от договора за квалификация, който в тази част има ролята на анекс към трудовия договор, то при още невъзникнало трудово правоотношение тази клауза сама по себе си остава без предмет - тоест обещанието да работи до 3 години при този работодател е правен non sense и само по себе си няма обвързваща сила - такава се създава единствено относно задължението за сключване на трудов договор за съответния срок. А задължението да работи при работодателя през този срок възниква и се скрепява със самия трудов договор. Съответно и неизпълнението му може да породи отговорност за обезщетяване само на основание на уговорката, постигната в сключения трудов договор, не и въз основа на договора за квалификация, тъй като, както вече се посочи - през времетраенето му задължение за престиране на труд /за работа/ още не е съществувало - самото престиране на труд се „обещава“ само в трудов договор, не и в такъв с различен предмет. Ето защо предвидената клауза за обезщетение за неизпълнение на някакво задължение по договора за квалификация може да породи последици само в случай, че бъде инфилтрирана в трудовия договор. В рамките на правоотношението по квалификационния договор, тя служи само като уточняваща спрямо клаузата на чл. 5- работникът „да постъпи на работа“ при този работодател. Ето защо никоя от сумите не е дължима, и моли предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно със законните последици от това. Претендира разноски.

В отговор на становището, изразено от ищеца, ответникът е депозирал отговор на същото, в който твърди, че предявените искове са неоснователни, недопустими и противоречат на закона и добрите нрави и следва да бъдат отхвърлени. Заявява, че от изложението на ищеца, става ясно, че ответникът е бил ••••••••••••••, като не се разбира защо след като не става за •••••••••••••, това трябва да му се вменява във вина. Заявеното от ищеца – „че е неспособен да изпълнява задълженията, за които е назначен“, само изключва вината на ответника – налице е самопризнание на ищеца в този смисъл. Счита, че посоченото в т. ІІІ от становището на ищеца – чл. 5, ал. 2, б. „и“ не поражда никакво право за претенции на обезщетение. Неразбираемо е защо са го водили ••••••••• – пък са му плащали за•••••••••••• – явно са нарушавали закона, а отговорността се претендира от ответника във формата на паричен еквивалент – не е много разбираемо какво точно и защо се иска – изискванията са недопустими, така както са формулирани. Налице били противоречия и по подсъдността. Твърденията, че не притежава удостоверение по чл. 26, ал. 1 от Наредба 56 са странни – тъй като на какво основание е работил тогава – означава, че е работил без да прояви недобросъвестност, без удостоверение – дори на по-ниска длъжност, въпреки, че не е задължен, а и дори това е във вина на работодателя, след като го е назначил за стрелочник, пък го изпитва за ръководител, как ще издържи такъв изпит, след като работи стрелочник.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становищата си и моли същите да се възприемат от съда, като и двете страни са депозирали писмени бележки.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Така предявените искове са с правно основание чл. 235 КТ, вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, вр. с чл. 79, чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете, съдът намира следното: Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на РС Пловдив.

Съгласно чл. 14 от ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, като всеки съд сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него. В настоящия случай, не са налице предпоставки за прекратяване на производството по делото като неподведомствено на съда. Твърдението на ответника, че искът е недопустим, тъй като съгласно договора за квалификация при спорове между страните, същите ще се решават по реда на „Правилник за професионално обучение на персонала ДП НКЖИ“, е неоснователно. Очевидно между страните е налице спор, подлежащ на разглеждане от съда, като според чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Освен изложеното, следва да се посочи, и че настоящият случай касае трудов спор, който е изключително подведомствен на българския съд, като законодателят е изключил и възможността за уреждане на такъв вид спорове пред арбитражен съд - съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК - страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Ищецът по делото Регионално поделение УДВГД Пловдив към ДП НКЖИ е работодател по смисъла на §1. т.1 ДР на КТ – поделение на юридическо лице, което е икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, видно и от трудовия договор на ищеца. Съгл. чл. 50, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на ДП НКЖИ, Управление движението на влаковете и гаровата дейност – П. е регионално поделение на предприятието, което съгл. чл. 53, ал. 1 се управлява от директор. Съгл. чл. 53, ал. 2, т. 6 от Правилника, този директор назначава и освобождава работниците и служителите в поделението, т. 8 – организира квалификацията и преквалификацията им, т. 9 – налага дисц. наказания, откъдето следва извода, че ищцовото предприятие е работодател и като такъв може самостоятелно да води дела по трудови спорове.

Исковата молба е редовна, отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и при проверка съдът констатира, че предявените искове са допустими. Ищецът е изложил всички обстоятелства, на които основава иска си, като е посочил основанието, както и размера на претендираното обезщетение, които съответстват точно на заявения петитум. Следва да се посочи и, че правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. Наличието или липсата на сключен трудов договор между страните и обстоятелството дали такъв е сключен преди, или след сключването на договора за повишаване на квалификацията и/или преквалификация, е въпрос по съществото на спора, касае правната квалификация и основателността на иска, но не и неговата допустимост.

За да бъде уважен искът по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ е необходимо да се установи, че ответникът е работил по трудово правоотношение при ищеца, че е бил сключен процесният договор за обучение за повишаване на квалификацията, че обучението е проведено, стойността на същото за обучаемия ответник, че са настъпили предпоставките, визирани в разпоредбите на договора за заплащане на посочените в исковата молба обезщетения – такси и стипендии – че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за обучение, а трудовият договор е прекратен преди изтичане на посочения в договора за повишаване на квалификацията срок, по вина на работника, че обучението е провеждано от работодателя, а работникът е получил съответната стипендия, която, видно от договора, е различна от трудовото възнаграждение, дали ищецът е завършил успешно обучението, както и че същото е заплатено от работодателя, и как са формирани търсените суми.

При установяване на горните факти и обстоятелства ответникът следва да установи възраженията си в отговора.

В случая от представените с исковата молба писмени доказателства – Договор за повишаване на квалификацията и /или преквалификация № •••••••••• г., сключен между ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ – Пловдив, от една страна, и Д. С. С. – от друга, се установява, че в същия е посочено като основание за сключването му – чл. 235 от КТ, като договорът е с предмет – обучаващият се задължава да участва в курс за повишаване на квалификацията и/или преквалификация „••••••••••••“, с полагане на съответните изпити. Според чл. 1, ал. 2 от договора, обучението ще се извърши в периода ••••••••• г., в Центъра за проф. квалификация при ДП на НКЖИ, учебно звено П., а съгл. ал. 3, когато срокът на обучение е по-голям от 20 учебни дни/над 160 часа, работодателят се задължава да изплаща на обучаващия се индивидуална стипендия в размер на една МРЗ за страната. Съгл. ал. 4 тя се изплаща за срока на цялото обучение- както теоретичното, така и практическото. В случай, че последният месец на обучението не е пълен, се изплаща пропорционално на учебните дни. Съгл. ал. 6 последната стипендия за пълен месец се изплаща само след успешно положени от обучаващия се изпити за повишаване на квалификацията/преквалификация на първата изпитна сесия. Съгл. чл. 3 обучаващият се има право да получи стипендията, а след успешно приключване на курса и придобиване на съответната правоспособност – да му бъде осигурена работа, свързана с преминатото обучение. Съгл. чл. 4, ал. 1 работодателят се задължава да заплати следните три неща – стипендията по чл. 1, ал. 3, възнаграждение за менторите за производствената практика, и такса за обучението, като съгл. ал. 2 да назначи лицето, след успешно завършване на курса, на длъжност, съответстваща на придобитата квалификация. Съгл. чл. 5, ал. 1, обучаващият се задължава да завърши обучението си и да повиши професионалната си квалификация и/или преквалификация, като придобие правоспособност за „••••••••••“. Съгл. чл. 5, ал. 2, буква г), следва да положи успешно и в срок изпитите си по теория и практика за квалификация и правоспособност, като при явяване на поправителен изпит обучаващият се дължи такса за явяване на изпит. Съгл. буква д), обучаващият се има право на явяване на не повече от 3 изпитни сесии, като се задължава да вземе всички изпити в срок от 6 месеца след завършване на обучението. Съгл. буква е) на чл. 5, ал. 2, обучаващият се задължава да постъпи на работа при работодателя на длъжност „••••••••••“ в гара от Регионален център П. за срок от 3 години, а съгл. буква ж) на чл. 5, ал. 2, в случай, че не завърши обучението си в уговорения в настоящия договор срок или не спази клауза по настоящия договор, следва да заплати обезщетение на работодателя в размер на стойността на извършените разходи за обучението му, а именно – размерът на платените до този момент стипендии, такса за обучението, както и възнаграждение, платено на менторите му. Съгл. буква з) на чл. 5, ал. 2, в случай, че откаже да заеме длъжност според придобитата квалификация, обучаващият се задължава да възстанови направените разходи по предходната буква за целия период на обучение. Съгл. буква и), при прекр. на трудовия договор, преди изтичане на срока, уговорен в чл. 5, ал. 2, б. е), по вина на обучаващия се, същият следва да изплати на работодателя за остатъка на срока на договора, визиран в чл. 5, ал. 2, б. е), обезщетение в размер на стойността на извършените от работодателя разходи за обучението му, посочени в чл. 5, ал. 2, б. ж) за целия период на обучение, след приспадане на отработеното. В чл. 6 са посочени основанията за прекр. на договора.

Установява се, че след сключване на този договор, на •••••• г. между страните – ищеца Поделение УДВГД Пловдив на ДП НКЖИ, и ответника Д. С., е възникнало и трудово правоотношение, на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл. 70, ал. 1 и 2 КТ, и във връзка с гореописания договор за проф. квалификация № •••••••••• г., като ответникът е назначен на длъжност „•••••••••••“ в УДВГД Пловдив, РЦ П., ЖП гара „•••••••••“, считано от ••••••••••• г., с работно място – ЖП гара Б. Договорът е сключен за неопределено време с 6м. срок за изпитване и 30-дневно предизвестие, ОМВ 1003 лева.

По делото са представени протоколи за резултатите от изпитите на експлоатационните работници за работа с устройства за ОТ (осигурителна техника) – от ••••••••••••г. В протокола от ••••••••• г. е отразено, че при практическия изпит се установява, че г-н Д. С. С. не е добре подготвен за работа с устройствата и системите на ОТ, не познава нормативната уредба, показал е лоши практически резултати и не може да работи като ръководител движение на жп гара Б. Протоколът е подписан от председател на комисия и още трима членове, както и от ответника, същият не се оспорва. Протоколът от ••••••• г. е с идентично съдържание, на тази дата също не е успял да положи успешно същия изпит. С докладна от •••••••• г. от ••• С. П. – началник РЦ П., е докладвано на Директор УДВГД П., че Д. С., назначен на•••••••••••г. на длъжност „••••••••••••“ на жп гара Б. Не може да се справи със задълженията по ДХ, че му е провеждан многократно практически изпит на ••••••••••• г. за работа с осигурителната техника, като изпитите не са взети успешно, видно от протоколите на изпитната комисия. С оглед на горното е предложено ТПО на същия да се прекрати на осн. чл. 71 от КТ и да се освободи от длъжността „•••••••••••“ на жп гара Б. Върху докладната е поставена резолюция, че лицето дължи обезщетение по Договор № ••••••••• г. С Акт за прекратяване на трудов договор от •••••••• г. на директора на УДВГД П. ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ – едностранно от работодателя в срока на изпитване. Актът е връчен на ••• или •••••г., не се чете.

Работодателят представя платежни нареждания за изплатена на ответника стипендия – седем броя платежни за периода •••••••••••••г., с основание „стипендия чл. 235 КТ стипендия“ на обща стойност 4240, 50 лева. Представена е заповед от ••••• г. на Директора на УДВГД – П. •••• Г. за включване в курс за обучение за придобиване на проф. квалификация и правоспособност „••••••••••“ в Учебно звено П. на девет лица, като под № ••• е ответникът Д. С.. Представена е справка за обучението на служителите, именована „••••••••••••“, видно от която за един •••••••• с договор по чл. 235 КТ стойността на обучението е 732 лева. Представена е и операционна бележка от Център за професионална квалификация при ДП НКЖИ, издадена от счетоводител за това, че цялата сума за обучението на посочените в справката лица, общо 7998 лева е платена от УДВГД П. Представена е и тримесечна справка за обучени лица по реда на чл. 235 КТ, в която е посочено, че за лицето Д. С. е заплатена такса обучение – 732 лева, и стипендии – 4240, 50 лева.

Представена е и покана от Директора на Поделение УДВГД П. до ответника, получена на ••••••• г., ведно с книжата за прекр. на ТПО, да заплати сумата от 4 143, 75 лева – обезщетение за неизпълнение задължението по чл. 5, ал. 2, б. е от договор № ••••••••• г. – да работи 3 години при работодателя, както и че сумата се дължи на осн. чл. 5, ал. 2, б. Ж от договора, след приспадане на 6 отработени месеца. Представя се и справка от онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва върху сумата от 4143, 75 лева, като същата възлиза на 323, 45 лева.

От своя страна ответникът представя заверен препис от тр. книжка, видно от която в периода ••••••••• г. е работил при ищеца на длъжност „••••••••••••‘‘ на жп гара Б., с ОМВ 1003 лева, от 01.04 увеличено на 1098 лева, като ТПО е прекратено, считано от •••• г. на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ. Също така представя следната документация, която също не се оспорва от ищеца – свидетелство от ДП НКЖИ за заемане на длъжност „••••••••••“ в УДВГД П., издадено на ••••••••г. Представя се и удостоверение от ИА „•••••••••“, издадено на ищеца, за длъжност „•••••••••“ с месторабота УДВГД – П. Представено е удостоверение за придобита втора квалификационна група по безопасност при работа, от ••••••••••г., както и друго такова от ••••••••г. за издържан практически изпит за работа, с посочени съкращения, които не се разчитат, в гара Б., като там е посочено, че важи за длъжност ••••••••••••••.

Представен е Правилника за устройството и дейността на НКЖИ.

По делото е изслушана ССчЕ на в. лице М. М., неоспорено от страните, от което се установява, че размерът на всички разходи, направени от ищеца по договора с ответника, е 4972, 50 лева, както и че размерът на обезщетението, което би се дължало пропорционално на неотработеното време, е 4143, 75 лева. Лихвата от датата на поканата до посочената в ИМ дата възлиза на 333, 41 лева.

При така установените факти от значение на спора, съдът намира от правна страна следното:

При така установените факти от значение за спора, съдът приема следното:

За да бъде уважен искът по чл. 235, вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ е необходимо да се установи, че ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество, че е бил сключен процесният договор за обучение за повишаване на квалификацията, че обучението е проведено, стойността на същото за обучаемия ответник, че са настъпили предпоставките, визирани в разпоредбите на договора за връщане на получените суми за стипендии и заплащане на обучението – че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за повишаване на квалификацията, а трудовият договор е прекратен преди изтичане на посочения в договора за повишаване на квалификацията срок, по вина на ответника.

В конкретния случай, сключеният договор за повишаване на квалификацията и/или преквалификация е действителен, същият отговаря на всички изисквания на КТ и ЗЗД, като страните не спорят, а ищецът изрично признава, че обучаемият ответник е придобил нужното удостоверение, удостоверяващо завършване на курса на обучение, вече не е обучаем, а обучен, поради което и е бил назначен на длъжността, посочена в договора. Неоснователни са твърденията на ответника, че от този момент насетне възможността да се търси обезщетение по този договор е изчерпана. Договорът за повишаване на квалификацията и/или преквалификация е уреден в чл. 234 и 235 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3 КТ, страните по този договор могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но не повече от 5 години, а съгл. ал. 3, т. 2 – могат да уговарят отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение задължението по предходната точка. Съгл. чл. 235 от КТ, такъв договор може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при този работодател, какъвто е настоящия случай. Независимо от прекратяването на този договор или трудовия такъв, клаузата, предвиждаща заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор по вина на обучаващия се в определен размер поражда действие именно с прекратяване на трудовия договор. Основанията за прекр. на договора за обучение са предвидени в чл. 6 от същия, като съгл. чл. 6, ал. 2, б. г. едно от тях е прекратяване на трудовия договор по вина на обучаващия се. В случая се установи работодателят да е бил изправна страна по договора, да е предоставил обучението и условията за него, да е заплатил същото, като е заплащал стипендия на ищеца за целия период на обучение. Не се спори, че след завършване на обучението обучаемият е започнал работа при работодателя, както и че е назначен на длъжността, посочена в договора по чл. 235 КТ. Спори се какви са правните последици от неполагането на изпита за работа с осигурителната техника на жп гара Б. и последващото прекратяване на ТПО на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – едностранно от работодателя в срока на изпитване, както и дали това прекратяване е по вина на обучаемия ответник.

В случая страните не спорят, че ответникът е завършил обучението и му е издадено Удостоверение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № •••, след което вече няма качеството на обучаем, а на обучил се, както и че ответникът е завършил успешно курса на обучение, завършил с издаването на Удостоверение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № ••• от ••••••••••• г. за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, или признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите, след което е назначен на длъжността, за която е обучаван. С оглед на горното, същият няма как да дължи обезщетение по чл. 5, ал. 1, б. ж и з от договора по чл. 235 от КТ.

В случая, претендираното от работодателя обезщетение е на основание чл. 5, ал. 2, б. и) от договора – за прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока, уговорен в чл. 5, ал. 2, б. е) от договора – 3 години, по вина на обучаващия се. Ищцовата страна твърди, че договорът е прекратен по негова вина, тъй като, освен издадените на ищеца удостоверения, за изпълнение длъжността „••••••••••••“ на гарата, на която е назначен, същият е следвало да притежава и Удостоверение, различно от това по чл. 26, ал. 1 от Наредба № •••, а именно - удостоверение за успешно издържан практически изпит за работа с устройствата на осигурителната техника в съответния експлоатационен пункт. В тази връзка, видно от Правилата за техническа експлоатация на жп инфраструктурата на ДП НКЖИ, чл. 525 и 527, ал. 1, същите уреждат, че след назначаване на работа в определена жп гара новоназначеното длъжностно лице работи най-малко един месец под непосредствения контрол на длъжностното лице с най-голям опит, като практическият изпит на ръководител движение за работа с устройствата и системите на осигурителната техника на гарата и прилежащите междугария се провежда в комисия с посочен състав. Чл. 531 и 532 предвиждат какво обхваща изпита, както и че резултатът от всеки изпит се вписва в книгата за осигурителна техника. В извлечението от правилата, които ас вътрешен акт на работодателя, не е посочено как се процедира, когато лицето не издържи този вътрешен изпит. Видно е от тези разпоредби, че се касае за последващи практически изпити, след назначаването на определено лице на работа. Установява се, че ответникът е издържал такъв за •••••••••••••••••, като от двата протокола на комисията, подписите в които, положени от негово име, ответникът е потвърдил, същият два пъти не е издържал съответните изпити. ТПО на същия е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ – едностранно от работодателя в срока за изпитване.

С оглед на дотук изложеното, съдът намира, че обстоятелството дали ответникът има или не вина за прекратяване на ТПО, по смисъла на чл. 5, ал. 2, буква „и“ от договора по чл. 235 от КТ, следва да се изведе от самото основание за прекратяване на ТПО. В случая същото е по чл. 71, ал. 1 от КТ – едностранно от работодателя, без изложени мотиви, в срока за изпитване. Горното основание за прекратяване на ТПО е безвиновно такова, и от съдържанието му не се извежда вина на работника/служителя за прекратяването. В случая е ирелевантно какви са причините, довели до прекратяване ТПО на това основание, дали то е поради невзет практически изпит, вътрешен за работодателя, или по други причини. Правно релевантно е самото основание за прекратяване, което към момента се е стабилизирало, а същото е по чл. 71, ал. 1 от КТ – безвиновно такова. В случай, че работодателят е желаел да закрепи действителната причина за прекр. на ТПО – неиздържан практически изпит за работа с осигурителна техника на гарата, на която е назначен ответника след успешното, според работодателя, завършване на обучението, същият е имал възможност да обективира същото в друго основание за прекратяване на ТПО, съдържащо в себе си вина в смисъл отговорност на работника/служителя – по причини, лежащи в неговата правна сфера, което подлежи на съдебен контрол и да се стабилизира, след което да претендира обезщетение на посоченото основание. В случая, сам избирайки безвиновно основание за прекр. на ТПО, което не е необходимо да се мотивира, работодателят сам се е поставил в позиция да не може да търси обезщетение на осн. чл. 5, ал. 2, б. и) от договора за повишаване на квалификацията и/или преквалификация от •••••••••••. Работодателят е могъл да предприеме прекр. ТПО на ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, в случай, че нормативната уредба е предвиждала преминаване на този практически изпит за заемане на посочената длъжност, могъл е да не назначи ищеца на длъжността, ако е приел, че не се е обучил достатъчно добре за същата, а на по-ниската длъжност „•••••••••••••••“, на изискванията за заемане на която е смятал, че отговаря, както и е могъл да приеме, че работникът не притежава нужните качества за изпълнение на длъжността съгл. чл. 328, ал. 1, т. 5, удостоверено с неиздържането на изпита. всички тези основания за прекратяване на ТПО подлежат на обстоен съдебен контрол при обжалване от страна на работника, докато предпоставките за прекр. на ТПО, които съдът изследва при безвиновното основание по чл. 71, ал. м1 от Кт, са доста по-малко. След като самият работодател е избрал по-удобното основание за прекр. на ТПО по чл. 71, ал. 1 от КТ, то същото със стабилизирането си представлява доказателство за наличието или липсата на вина у работника/служителя за прекратяването. Тази вина не може тепърва да се доказва с предшестващи стабилизираното уволнение актове на работодателя – протоколи от изпитни комисии. В случай, че е счел, че работникът не е издържал нужния практически изпит съгл. вътрешните му правила, то работодателят следваше в самия договор по чл. 235 от КТ или приложение към него – учебна програма, изрично да посочи какви точно изпити следва да издържи ищеца и какви точно удостоверения да придобие, за да може да се приеме обучението за завършено. В случая, от една страна ищецът категорично твърди то да е успешно завършено от ответника и след това той да е бил назначен на заеманата длъжност, сам представя правила, съгл. които този практически изпит се провежда поне един месец след реална работа на съответната длъжност, а сам си противоречи в твърденията си, че се касае за неуспешно положен изпит. На ищеца са били изплатени всички стипендии изцяло, представено е удостоверение за длъжността „•••••••••••“, поради което този последващ изпит – практически, който се провежда след заемане на длъжността, може да доведе до отговорност на работника не по чл. 5, ал. 2, б. ж) вр. с чл. 5, ал. 2, буква г, а само по чл. 5, ал. 2, б. и) от договора – само ако ТПО поради невземане на изпита е прекратено на основание, обективиращо в себе си тази отговорност на работника/служителя. Доколкото това не е сторено и основанието за прекр. на ТПО не обективира такава отговорност, ирелевантно за дължимостта на обезщетението е дали действителната причина за прекратяването е неуспешно положения двукратно практически изпит – това не се съдържа в основанието за прекр. на ТПО. С оглед обективното безвиновно основание за прекратяване, което е стабилизирано, обезщетение по чл. 5, ал. 2, б. и) вр. с б. Ж) от договора по чл. 235 от КТ, пропорционално на неотработеното време, не се дължи от работника.

С оглед на така изложеното, исковете като неоснователни ще се отхвърлят.

С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски. Същите са в размер на 1000 лева – платено адв. възнаграждение, видно от приложения към отговора договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора, ще се възложат на ищцовата страна.

Така мотивиран, съдът