Решение № 132 от 12.5.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 1819/2026 г.

Производството е по молба по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Молителката- М. С. Н. от с. Новачене, общ. Ботевград е сезирала съда с искане за издаване на заповед за защита срещу Н. К. Н. от с. Литаково, общ. Ботевград, с когото са живеели на семейни начала и с когото имат родено дете. В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо нея домашно насилие, както следва: на 19.04.2026 г., около 20.30 часа ответникът отишъл на домашния й адрес в с. Новачене, ул. “Васил Левски” No 52, за да види детето, прегърнал го и без нищо да казва, започнал да я удря. Ударил й два шамара и я хванал за гушата. Като разбрал, че е извикала помощ, се успокоил за момент, като на място пристигнали и служителите на реда. Сочи, че чувства живота си и на детето за застрашени. Моли съда да й бъде издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие срещу ответника. В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие. Декларацията е подписана от молителя. В съдебното заседание молителят, лично и чрез пълномощника си адв. Якимов, поддържа молбата. Прави искане съдът да постанови мерки за защита, които бъдат за срок поне от 12 месеца. Ответникът- Н. К. Н. от с. Литаково, общ. Ботевград, в съдебно заседание се явява лично, като оспорва молбата. Признава, че е ударил само един шамар на молилката и я е хванал за гушата, но оспорва да я е удрял повече. Заявява, че е искал да си види дете, а молителката не му го е давала. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство и от когото молителят има деца. В случая не е спорно, че страните са във фактическо съпружеско съжителство и имат родено от съвместното им съжителство дете и следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. От приложените справки за съдимост на молителя М. С. Н. и ответника Н. К. Н. от 08.05.2026 г. се установява, че същите не са осъждани. Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от 20.04.2026 г. от РС- Ботевград, за периода от 01.01.2013 г. до 20.04.2026 г. няма образувани дела с наложени мерки по ЗЗДН на страните по настоящото дело. От изисканата справка от “ЦПЗ - София” ЕООД от 24.04.2024 г. се установява, че страните по делото не са лекувани в ЦПЗ-София ЕООД от 2013 г. до настоящия момент, като не разполагат с информация за периода преди 2013 г. По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Д. Т. Д. – баба на молителя, от които се установява, че страните по делото са живеели заедно на семейни начала и имат родено дете. Сочи, че на процесната дата вечерта, около 21.00 часа, ответникът отишъл в нетрезво състояние и направил проблеми. Излага, че докато тя била вътре, ответникът бил звъннал и внучка й била излязла навън. След кратко време се звъняло на звънеца и тя излязла, като вече бил станал инцидентът. Ответникът се бил нахвърлил по внучка й и тя, за да се спаси, влизала навътре, но звъняла на звънеца и подпирала вратата, за да не влезе ответникът да продължи да я бие. Успели да затворят вратата. Твърди, че целият врат на внучка й бил червен, ответникът й бил ударил и няколко шамара. След като ответникът излязъл вече на улицата, започнал да се хвърля по портата и да я рита, да вика на молителката да излезе, но нея я било страх. Свидетелката извикала съпруга си да се прибере, като в това време внучка й се била обадила на полицията. Съдът кредитира показанията на свидетеля, отчитайки близките й родствени отношения с молителката, като същите са непосредствени, последователни и непротиворечиви, а същевременно не се опровергават от други събрани по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в т. 2 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, а в т. 3 – от лице, от което пострадалото лице има дете. В случая е безспорно по делото, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство и имат родено дете и следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които молителят твърди да са извършени от ответника, и изразили се в следното: на 19.04.2026 г., около 20.30 часа ответникът отишъл на домашния й адрес в с. Новачене, ул. “Васил Левски” No 52, за да види детето, прегърнал го и без нищо да казва, започнал да я удря, като й ударил два шамара и я хванал за гушата. Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената тежест да установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията. В настоящия случай съдът намира, че изложеното от молителката в молбата й за издаване на заповед за защита, и отразено в декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не бе оборено от ответника в съдебното производство. Напротив, в съдебно заседание ответникът по същество признава извършването на домашно насилие спрямо молителя, макар и изразяващо се единствено в ударен й един шамар и хващането й за шията, като отрича да й е удрял повече от един шамари или да я е заплашвал. Същевременно, по делото се събраха писмени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Д. Д., от които се установява извършването от страна на ответника на описаните от молителката негови действия на 19.04.2026 г., посочени и в декларацията на молителката, и които действия съставляват акт на домашно насилие срещу нея. Така от показанията на посочения свидетел, преценени в съвкупност с декларацията на молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, несъмнено се установява извършения акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката и изразяващ се в ударени й шамари и хващане за гушата, които действия съставляват акт на физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид това, включително с оглед доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, предвидена с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът намира молбата за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице, като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на домашно насилие и неговата тежест, а именно физическо насилие. Съдът намира, че с оглед тежестта на извършеното домашно насилие, както и предвид средната степен на риск от повторяемост на бъдещо насилие и ескалация на насилието, определен съгласно приложения от молителя контролен списък на рискови фактори за оценка на риска на съда по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН, то мярката по т. 3 на чл. 5 от ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от 8 месеца. Посоченият срок съдът намира за подходящ и достатъчен предвид естеството на извършеното домашно насилие и неговата тежест, както и предвид обстоятелството, че същото съставлява физическо насилие, но не тежко такова. Липсват и данни и твърдения за системно насилие от страна на ответника спрямо молителя, което да мотивира определянето на по-дълъг срок на мярката за защита. При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС- Ботевград държавна такса в размер на 12.78 евро и 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и на молителката направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 310.00 евро. Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът