Мотиви към Решение № 347 от 29.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1324/2025 г.

Производството е по реда на Глава Пета от Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест. С решение № 159 от 16.10.2025г., Софийски окръжен съд, ІІІ първоинстанционен наказателен състав е допуснал изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена на 03.12.2019г. от съдия-следовател в гр.Зволе, Кралство Нидерландия по преписка № 03- 700563-12 за предаване с цел изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в срок от 2 години на У. Б. (U. B.), роден на ••• в гр. ••• (•••), Белгия, с двойно гражданство - на Кралство Белгия и на Република Турция, с известен адрес в Белгия: ••• •••, ••• (avenue des •••) •••, приносител на турски паспорт № •••, издаден на 17.08.2022г. от компетентните турски власти; с лична карта № •••, издадена на •••г. в Кралство Белгия за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години (остатък 730 дни) за извършени престъпления по чл.287 (опит за убийство, извършен многократно) и чл.184 (умишлено не е последвал заповед или разпореждане, издадени по силата на законова разпоредба от длъжностно лице, на което е възложено изпълнението на определен надзор, или от служител, на когото е възложено или който има правомощията да разкрива или разследва престъпления) от Наказателния кодекс на Кралство Нидерландия. С решението на основание чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на У. Б. (U. B.). Против решението на СГС в законния петдневен срок е постъпила въззивна жалба от адв.А. Д., упълномощен защитник на У. Б.. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при осъждането на У. Б. от нидерландския съд, при издаването на ЕЗА и при опитите за нейното изпълнение са били допуснати множество нарушения на нидерландското национално законодателство, на Рамково решение 2002/5 84/ПВР и на общите принципи за справедлив процес и право на защита, залегнали в множество директиви и рамкови решения, и най-вече в ЕКПЧОС, Хартата за основните свободи в ЕС, Международния пакт за граждански и политически права.Счита, че не са спазени формалните изисквания за съдържание на ЕЗА съгласно чл.37 от ЗЕЕЗА и в чл.8 от Рамково решение 2002/584/ПВР, тъй като не е посочено къде е извършено престъплението, поради което не става ясно дали е извършено на територията на Кр. Нидерландия или на друга държава, във връзка с факултативното основание за отказ по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА. Оспорва описаното като място на извършване на престъпление № 2 - неподчинение на полицейска заповед, тъй като според „Гугъл карти“ магистрала А2 не минава през гр.Ейсден, а пресича селището Мариадор, което е в границите на община Ейсден – Маргратен. Ако престъпление № 2 е било извършено преди престъпление № 1, което е и житейски логично, няма как и последвалото деяние да е било извършено на същото място, предвид движещите се с висока скорост автомобили. Счита, че за прецизност е следвало да се посочи на кой километър от магистралата са се случили твърдените събития. В ЕЗА и в приложената към материалите по производството присъда, не бил упоменат регистрационният номер на управлявания от Б. автомобил, по какъв начин и къде е бил установен. Оспорва дадената правна квалификация от съда на молещата държава, тъй като целта на водача на превозното средство е била не да убие преследващите го полицейски служители, а да избегне полицейската проверка. Счита за неправилно приетото от СОС, че посоченото в ЕЗА престъпление № 1 има аналог в българския наказателен кодекс - чл.270, ал.1 от НК. Сочи, че съгласно чл.184 от НК на Нидерландия изпълнителното деяние на престъплението се изразява в умишлено неизпълнение на заповед или разпореждане, или умишлено пречене, възпрепятстване или затрудняване на определено действие, предвиденото наказание за него е лишаване от свобода за срок до три месеца или глоба от трета категория, което е под минимума, предвиден в ЗЕЕЗА и в Рамковото решение за издаване на ЕЗА. Счита, че от описаната в ЕЗА фактическа обстановка или от съображенията на нидерландския съд не може да се стигне до извода, че е налице опит за умишлено убийство, както и дали същият е останал недовършен по зависещи или не от дееца причини. Поддържа, че е било нарушено правото на Б. да се яви лично на процеса, който е бил задочно осъден въпреки ненадлежното призоваване. Било пренебрегнато обстоятелството, че подсъдимото лице е желало адвокатска защита и по никакъв начин с действията си не е указало отказа си от нея, с което са били нарушени принципите за справедлив процес и право на защита. Твърди, че не намира доказателствена опора отбелязването, че решението е било връчено лично на лицето на 25.06.2019г. По делото не са постъпили изисканите с писмо от 13.08.2025г. на Окръжен съд София документи н тази насока. В придружително писмо от прокурор в Маастрихт е изпратено удостоверение за връчване на съдебен акт, предназначен за У. Б., но същият не бил индивидуализиран с номер, година и от кой съд е издаден. Сочи, че приложената разписка за връчване на книжа не отговаряла на формалните изисквания за удостоверяване на това обстоятелство. Поддържа, че нидерландският издаващ орган не е удостоверил по надлежния ред връчването на съдебното решение лично на У. Б. на посочената в ЕЗА дата, както и че лицето е било уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване. Счита, че формално е налице и факултативното основание за отказ от изпълнение по чл.40. ал.2 от ЗЕЕЗА, тъй като хипотезата на т.3 не е изпълнена. Поддържа, че няма влязла в сила присъда, която да е обект на ЕЗА и да подлежи на изпълнение. Претендира да бъде отменено обжалваното решение и бъде отказано изпълнението на ЕЗА. С жалбата не са постъпили писмени доказателства, не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание пред настоящия съд, защитата на поисканото за предаване лице, адв.Дормушева, поддържа жалбата. Счита, че не е спазена изискуемата форма на ЕЗА. Налице били факултативните основания за отказ от изпълнение по чл.40, ал.1, т.5 и ал.2 от ЗЕЕЗА. Били нарушени защитени от ЕКПЧ и други международни актове основни права на Гурджу в качеството му на обвиняем и подсъдимо лице. Исканото за предаване лице в лична защита поддържа казаното от защитника си. Счита, че холандските власти не са провели съдебния процес справедливо. Представителят на САП моли да бъде потвърдено решението. Съдът обосновано бил посочил основанията, въз основа на които е взел решението си. Деянията, за които се иска лицето, са описани подробно, позовал се е на двойна наказуемост и на аналога на престъпленията, които са предвидени по българския НК. Поддържа, че правилно и законосъобразно е допуснато изпълнението на ЕЗА. В последната си дума поисканото за предаване лице моли за справедливост, тъй като в Холандия били потъпкани правата и интересите му. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид жалбата, доводите на страните, изложени в съдебно заседание, както и като се запозна с атакувания акт и с материалите по делото, установи следното: Поисканото за предаване лице У. Б. (U. B.) е роден на ••• в гр.••• (•••), Белгия, с двойно гражданство - на Кралство Белгия и на Република Турция, с известен адрес в Белгия: ••• •••, ••• (avenue des •••) •••, приносител на турски паспорт № • • •, издаден на 17.08.2022г. от компетентните турски власти и с лична карта № •••, издадена на •••г. в Кралство Белгия. С влязла в сила присъда от 25.03.2013г. на съд Лимбург, произнесена неприсъствено, У. Б. (U. B.) е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. На 03.12.2019г. от съдия-следовател в гр.Зволе, Кралство Нидерландия, е издадена Европейска заповед за арест по преписка № 03- 700563-12 за предаване с цел изтърпяване на така наложеното на У. Б. (U. B.) наказание „лишаване от свобода“ в срок от 2 години. На 26.07.2025г. на ГКПП-Калотина, при гранична проверка за излизане от страната, У. Б. /U. B./ е задържан, тъй като е бил обявен за международно издирване от нидерландските власти въз основа на ЕЗА, издадена от съд в гр.Зволе. Видно от посоченото в приложената Европейска заповед за арест същата се издава във връзка с две престъпления. Обстоятелствата, при които са извършени тези престъпления се изразяват в следното: 1.На 04.02.2012г. лицето се е опитало да отнеме живота на Й.Е.Х. и С.Л., и двамата сержанти от нидерландската Кралска жандармерия, тъй като лицето като водач на лек автомобил с висока скорост съзнателно е криволичило наляво или надясно по автомагистрала А2 всеки път, когато полицейската кола, в която са се намирали Х. и Л., се е опитвала да задмине от лявата или от дясната страна управлявания от лицето лек автомобил. Вследствие на това полицейската кола, в която са се намирали Х. и Л., е трябвало все да намалява скоростта рязко и със сила, за да се предотврати сблъскване или катастрофа. 2.На 04.02.2012г. в гр.Айсден лицето като водач на лек автомобил не е последвало заповедите на един или повече разследващи служители да спре. Разследващите служители са се намирали в полицейска кола и са заповядали на лицето да спре. Тази заповед е дадена чрез показване на думите „следвай“ или „стоп“ с червени букви на тъмен фон. В ЕЗА са посочени приложимите правни разпоредби за деянията, а именно: чл.287, вр. чл.45 от НК на Кралство Нидерландия, което представлява „опит за убийство“, и по чл.184 от НК на Кралство Нидерландия, което представлява „умишлено неизпълнение на надлежно издадена заповед на разследващите служители да спре“. Видно от посоченото в ЕЗА исканото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. Съгласно отбелязването направено от издаващия орган в т.3.3. от ЕЗА, решението е било връчено лично на лицето на 25.06.2019г. и то е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на посочване на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, както и че лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. В хода на първоинстанционното производство е изискана от молещата държава Кралство Нидерландия допълнителна информация. В отговор е получено писмо вх. № 9372/29.08.2025г. на Прокуратурата в гр.•••, Кралство Белгия по образувана преписка системен номер № 19NP2134 от 11.07.2019г. в отговор на писмо, получено от нидерландските власти, че е връчила лично на исканото лице У. Б. с документ за самоличност № ••••••••••, издаден от Кралство Белгия, на 25.06.2019г., решението, с което му е било наложено наказанието „лишаване от свобода“, както и че лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване, при което делото е можело да бъде преразгледано по същество, с представяне на нови доказателства. В законовия двуседмичен срок исканото лице У. Б. не е подало жалба и присъдата е влязла в сила на 10.05.2019г. При така установената фактология, първостепенният съд е допуснал предаване на поисканото лице, като е приел, че са налице всички предпоставки, визирани в ЗЕЕЗА, позволяващи изпълнението на ЕЗА. На първо място, САС споделя приетото от СОС, че заповедта отговаря на изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА, тъй като в нея се съдържат данни относно самоличността на исканото лице и данни за издаващия орган. Посочен е съдебният акт, въз основа на който е издадена ЕЗА. Изпълнено е и условието да се посочи във връзка с какви престъпления се иска предаване на У. Б. – чл.287, вр. чл.45 от НК на Кралство Нидерландия и по чл.184 от НК на Кралство Нидерландия. Касае се за „опит за убийство“ и „умишлено неизпълнение на надлежно издадена заповед на разследващите служители да спре“. Описани са обстоятелствата, при които деянията са извършени, вкл. време, място и степен на участие на исканото лице. Посочен е размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода” за тези престъпления. За първото от деянията - „опит за убийство“ е приложим принципът за „двойна наказуемост“ с оглед разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА - „убийство, тежка телесна повреда“. Второто престъпление, посочено в ЕЗА, не попада сред 32-те престъпления, за които не е нужно извършване на проверка за двойна наказуемост. Първият съд правилно е констатирал, че същото има своя аналог в българския Наказателен кодекс, според който това поведение е съставомерно по чл.270, ал.1 от НК. Във връзка конкретните възражения на жалбоподателя, с които се оспорва правната квалификация на първото деяние - „опит за убийство“, следва да се посочи, че издаващата държава, която иска предаването на едно лице, е суверенна в правото си да квалифицира съответните деяния и да инкриминира определен обхват от факти. Тази нейна преценка не би могла нито да бъде контролирана, нито коментирана от съда на изпълняващата държава. Правата на предаваното лице са защитени с принципа на особеността и въпрос на организиране на неговата защита в производство пред съда на издаващата държава е да бъдат охранени те. Софийски окръжен съд е счел, че в случая не са налице някои от абсолютните или факултативните пречки за уважаване на искането. Тези изводи на първия съд са верни и почиват на правилен анализ на наличните по делото източници на данни, касаещи решаването на въпроса за изпълнението на ЕЗА. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по изпълнение на ЕЗА степента на преценка на решаващия съд от замолената държава е стеснена, като е сведена до преценяване на обстоятелствата по чл.39 и по чл.40 от ЗЕЕЗА, първите от които представляват абсолютни, а вторите - относителни основания за отказ. Първоинстанционният съдебен акт съдържа отговор на всички въпроси, които обуславят изпълнението или отказа да бъде изпълнена ЕЗА, издадена от държава - член на ЕС. Безспорно е по делото, че не е налице нито едно от основанията за абсолютен отказ от изпълнение на ЕЗА, т.е основания, при които съдът да е длъжен да откаже изпълнението на ЕЗА. Престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Р България. На територията на Р.България не се водят наказателни производства спрямо У. Б., които да са пречка за предаване на лицето или пък да дават основание за обсъждане на негово отложено предаване на съдебните власти, поради което в случая е неприложима хипотезата на чл.52 от ЗЕЕЗА. Правилно първостепенният съд е приел, че не е налице и някое от факултативните основания, визирани в чл.40 от ЗЕЕЗА, поради които съдът може да откаже да изпълни ЕЗА. Исканото лице не е привлечено като обвиняем или подсъдим за престъпленията, поискани в ЕЗА преди нейното получаване. Наказателното производство за престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не е прекратено. Давностният срок за изпълнение на наказанието по отношение на лицето не е изтекъл съгласно българското законодателство, като липсва и втората изискуема предпоставка за отказ, посочена в чл.40, ал.1, т.2 от ЗЕЕЗА - престъплението да е подсъдно на българския съд. По делото липсват каквито и да било доказателства исканото лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в трета държава по влязла в сила присъда за същите деяния, за които е издадена ЕЗА. Спорно по делото е било пред първия съд, възражения в тази насока се поддържат и пред въззивния съд, дали в конкретния случай са изпълнени изискванията на хипотезата за факултативен отказ да бъде изпълнена ЕЗА, визирани в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА, и в частност това по чл.40, ал.2, т.3 от Закона, която касае предаване на лицето въз основа на ЕЗА, издадена за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ или мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично. Видно от отразеното в ЕЗА исканото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. Съгласно отбелязаното от издаващия орган в т.3.3. от ЕЗА, решението е било връчено лично на лицето на 25.06.2019г. и то е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на посочване на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение и, че лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Първият съд е изпълнил задълженията си за изясняване на спорната фактология и на основание чл.44, ал.4 от ЗЕЕЗА е изискал от издаващата държава-членка допълнителна информация във връзка с посочените по-горе обстоятелства, касаещи начина на провеждане на производството, респ. дали присъдата, предмет на ЕЗА е била връчена за запознаване. В тази връзка по делото е постъпила изисканата допълнителна информация вх. № 9372/29.08.2025г. на прокуратурата в гр.•••, Кралство Белгия по образувана преписка системен номер № 19NP2134 от 11.07.2019г., в отговор на писмо, получено от нидерландските власти, според която същата е връчила лично на исканото лице У. Б. с документ за самоличност № ••••••••••, издаден от Кралство Белгия, на 25.06.2019г. решението, с което му е било наложено наказанието „лишаване от свобода“. Посочено е още, че лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване, при което делото е можело да бъде преразгледано по същество, с представяне на нови доказателства. В законовия двуседмичен срок У. Б. не е подало жалба и присъдата е влязла в сила на 10.05.2019г. Въззивната инстанция приема, че допълнителната информация, постъпила с отговора на издаващата държава, в пълна степен удовлетворява необходимата за правилното решаване на делото фактология. Правилно първостепенният съд е кредитирал съдържанието на посоченото по-горе писмо и въз основа на него е обосновал извода си, че по отношение на У. Б. не са допуснати нарушения по чл.40, ал.2, т.3 от ЗЕЕЗА. В тази връзка следва да се подчертае, че българският съд като орган на замолена държава не е компетентен да проверява процедурата по връчване на решението. Практиката е последователна, че в производствата по предаване въз основа на ЕЗА следва да се спазва принципът за взаимно доверие между компетентните органи на държавите членки, водени от презумпцията за добросъвестност на държавните органи при прилагане и спазване на законите на собствената си държава и тези на държавите членки. В тази връзка, правилно СОС е възприел и постъпило с вх. № 10556/30.09.2025г. писмо, съгласно което по дела, които се водят в отсъствието на подсъдимия, според нидерландското право не е задължително въпросното лице да бъде представлявано от адвокат. Направените в тази насока възражения на жалбоподателя следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като е извън компетентността на българския съд в производство по чл.44 от ЗЕЕЗА да извършва контрол за процесуална законосъобразност на решение, постановено от орган на държава-членка, въз основа на което е издадена ЕЗА. Предвид изложеното САС прецени, че са налице всички процесуални и материални предпоставки за допускане на изпълнение на ЕЗА, издадена по отношение на У. Б.. Решението на Софийски окръжен съд като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Поради тези съображения Софийски Апелативен съд на основание чл.48 от ЗЕЕЗА постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.