Решение № 1831 от 22.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1442/2026 г.

Искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от Ю. Й. Р., с ЕГН: ••••••••••, •••, против “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, с ЕИК: 812114069, седалище и адрес на управление: гр. Бургас. Ищецът твърди, че е работил при ответника по безсрочен трудов договор № •••/22.12. 2006г., на различни длъжности, последно, съобразно Допълнително споразумение № ••• от 04.02.2025г., като “•••“ в Отдел “Вътрешен контрол и управление на риска“ на дружеството. Твърди и че със Заповед № 2 от 29.01. 2026г., във връзка и с Предизвестие № 2 от същата дата, на ОТУ, трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради сключен на 17.11.2025г. договор за управление, считано от 01.02.2026г. Излага съображения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в случая не са налице предпоставките за приложението на сочена-та от работодателя разпоредба, а именно – че особеният търговски управител не е управи-тел по смисъла на ТЗ и липсва договор за управление на предприятие по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ, както и че длъжността, която е заемал не е ръководна. Сочи също и че процесна-та заповед не е мотивирана. На следващо място – че особеният търговски управител не раз-полага с работодателска власт по смисъла на КТ. И най-накрая – че липсва ново назначение на освободената длъжност и реорганизацията на отдела има фиктивен характер. Моли Съда да постанови решение, с което да отмени уволнението му като незаконосъобразно, както и да го възстанови на заеманата преди същото длъжност. Претендира обезщетение за време-то, през което е останал без работа – в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, общо 31 262.40 евро, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски. Ответникът оспорва исковете. Счита, че уволнението е законосъобразно, доколкото в случая са налице всички, предвидени в разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното: Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество – по без-срочен трудов договор № ••• от 22.12.2006г., на различни длъжности, последно – съобразно Допълнително споразумение № ••• от 04.02.2025г., като “•••“ в Отдел “Вътрешен контрол и управление на риска“. Със Заповед № 2 от 29.01.2026г., във връзка и с Предизвестие № 2 от същата дата, на особения търговски управител на дружеството – Р. С., трудовото правоотношение между страните е било прекратено, на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради сключен на 17. 11.2025г. договор за управление, считано от 01.02.2026г. Съгласно чл.328, ал.2 от КТ, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Приложимостта на специалното прекратително основание по чл.328, ал.2 от КТ изисква кумулативното проявление на следните четири материалноправни предпоставки, установени в константната съдебна практика: обективно съществуване на нов договор за управление на предприятието, по който е започнало реално изпълнение; уволненият служител да е заемал длъжност, която попада в приложното поле на легалното понятие ”ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ към момента на прекратяването; прекратителното волеизявление да е извършено от легитимен носител на работодателската власт – новия управител или овластено от него лице, и субективното право да е упражнено в рамки-те на законоустановения 9-месечен преклузивен срок, считано от момента на вписването на договора за управление в Търговския регистър. Неоснователни са възраженията на ищеца, че ОТУ на ответното дружеството не раз-полага с работодателска власт. С Решение № 796 от 14.11.2025г. на Министерския съвет Р. П. С. е наз-начен за особен търговски управител “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, а на министъра на икономиката и индустрията е възложено да сключи договор за управление с него и да заяви незабавно в ТР всички обстоятелства, подлежащи на вписване, съответно – на промяна или заличаване. В изпълнение на същото и на основание чл.27б, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, на горната дата е сключен съответен договор, вписан в ТР на 17.11.2026г. Съгласно чл.1, възложителят възлага, а ОТУ приема да поеме оперативното управление и представителството на дружеството в рамките на определения обхват от правомощия, в съответствие с ТЗ, глава 4а от ЗАРИДСНПНП и всички други приложими нормативни актове. В чл.2 е посочено, че целта на възлагането включва, без да се изчерпва: с упражняване на ефективно, законосъобразно и непрекъснато управление върху стратегически значимите активи на дружеството; предприемането на необходимите управленски, организационни и контролни мерки за привеждане и поддържане на дейността на дружеството в съответствие с приложимите международни санкционни режими и действащата национална правна уредба; защита на интересите на дружеството и на обществения интерес, включително за осигуряване на условия за непрекъснато, устойчиво и правно съответстващо осъществяване на производствените, търговските и логистичните дейности. Срокът на договора съвпада с периода, през който ОТУ е назначен от МС и е вписан в ТР – чл.3. Съгласно чл.4, ОТУ има всички правомощия на управител по смисъла на ТЗ, доколкото не са ограничени с Договора, с Решението на МС за назначаването му или от Закона. В чл.5 е предвидено, че ОТУ има право да представлява дружеството самостоятелно пред всички държавни, общински, съдебни и частни органи; да сключва, изменя и прекратява договори от всякакъв характер, необходими за дейността; да организира, ръководи и контролира стопанската дейност; да управлява парични потоци, вземания и задължения; да издава пълномощни и вътрешни разпореждания; да назначава, преназначава и освобождава служители и външни консултанти; да предприема всички правни и фактически действия за защита интересите на дружеството. От датата на вписването му в ТР, ОТУ упражнява всички управленски и корпоративни права, включително правото на глас на акционерите, както и правото да извършва промени в органите на управление на дружеството и да назначава прокурист в дъщерните дружества, в рамките и при условията на приложимото законодателство – чл.6. В чл.7 е уговорено, че ОТУ предприема всички, необходими действия за отстраняване на констатирани нарушения, за запазването и защита на имуществото на дружеството и за осигуряване на условия за непрекъснато и законосъобразно осъществяване на производствените, търговските и логистичните дейности, като действа с грижата на добър търговец. С Решение от 17.11.2025г. на основание чл.27в, ал.4 от ЗАРИДСНПНП Р. С., в качеството си на лице, което упражнява в пълен обем правото на глас на акционерите, е оправомощил корпоративния секретар на ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД В. Я. В. да сключи от името на дружеството договор за възлагане на управлението с ОТУ. По делото е представен сключеният на същата дата такъв, с предмет – предвид санкциите, наложени от САЩ, Великобритания и ЕС на ПАО ЛУКОЙЛ – Руска федерация и дъщерните му дружества, затрудняващи функционирането на ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, назначеният от МС на Р България ОТУ се ангажира да поддържа стабилност, предвидимост и сигурност при осъществяване предмета на дейност на последното и да информира ресорната институция своевременно и прозрачно за всички последващи действия, свързани с регулаторната рамка и осигуряването на сигурни доставки на гориво за българския и международните пазари. Изрично е посочено, че доверителят поема ангажимент 1. да сформира свой екип, с цел – недопускане на обструкции злонамерени действия и вмешателство в оперативното управление на ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД и при преценена необходимост – освобождаване на управляващия и официално представляващ дружеството Председател на УС, включително, но и не само прекратяване на трудовите правоотношения с длъжност-ни лица от ключовия ръководен персонал и други длъжностни лица с ръководни и контролиращи функции, които са били назначени на работа по съгласувателни процедури с ПАО ЛУКОЙЛ – Руска федерация, изменения в съставите на УС и НС, както и 2. за оптимизира-не системата на управление и вътрешен контрол, и преизграждането им от функциониране по корпоративните правил и принципи на ПАО ЛУКОЙЛ – Руска федерация към работа в условията на международни санкции и контрол от страна на Държавата, и прекъсване на контактите с компанията-майка и други санкционирани дружества под неин контрол. В до-говора подробно са описани правата и задълженията на доверителя и довереника, включително последният да сключва, изменя и прекратява трудови и други договори /граждански/ с работници и служители на дружеството или с други ФЛ, и да определя възнаграждения по тях. Определено е възнаграждението на довереника, социалните гаранции и компенсации. Посочено е, че договорът влиза в сила, считано от 17.11.2025г. – датата на вписване на ОТУ в ТР. Въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства, във връзка и с разпоредбите на чл.27б, ал.1 и чл.27в, ал.1 и ал.4 от ЗАРИДСНПНП може да бъде направен обоснован извод, че ОТУ притежава пълен обем работодателска компетентност по смисъла на чл.10, ал.1 от КТ, вр.с § 1, т.1 от ДР на КТ. Трудовото правоотношение съществува между служителя и самото акционерно дружество, но волята на субекта-работодател се изразява от неговия законен представител. В случая, публичноправният договор с министъра на икономиката и индустрията изрично делегира на ОТУ правото да освобождава служители, а последващият договор за управление, сключен валидно чрез корпоративния секретар на ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, въз основа на правомощията по чл.27в, ал.4 от специалния закон, доразвива тази власт с изричен мандат за сформиране на нов екип и прекратяване на правоотношенията с ключовия ръководен персонал. Тъй като тези действия съставляват част от обикновеното оперативно управление по чл.27в, ал.10 от ЗАРИДСНПНП Р. С. се явява надлежен и законно легитимиран субект, упражняващ работодателската власт от името на ответното дружество към датата на уволнението на ищеца. Съдът намира за неоснователно и второто възражение на ищеца – че разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ не е приложима, тъй като договорът на ОТУ няма характер на класически договор за управление по Търговския закон, както и поради липсата на одобрен 6-месечен подробен план за действие по чл.27б, ал.5 от ЗАРИДСНПНП и на конкретна бизнеспрограма с икономически показатели, по следните съображения: На първо място, неоснователен е доводът, че специфичният характер на управлението по специалния закон изключва приложното поле на чл.328, ал.2 от КТ. В цитираната норма законодателят е използвал общото родово понятие ”договор за управление на предприятието“, без да поставя ограничение или изискване същият да бъде структуриран единствено и само по правилата на ТЗ. Разпоредбата на чл.27б, ал.5 от ЗАРИДСНПНП изрично и буквално дефинира акта, с който се възлагат правомощията на ОТУ, като ”договор за управление“. Тъй като по силата на чл.27в, ал.1, т.1 и ал.4 от същия закон с този договор се прехвърля целият обем от оперативно управление и корпоративни права над предприятието, същият на-пълно покрива дефиницията на КТ за промяна в управлението, даваща право на подбор на нов ръководен екип. На второ място, по отношение на възражението за липса на утвърдена ”бизнес програма с конкретна бизнес задача“ /предмет на образуваното Тълкувателно дело № 2 / 2026г. на ОСГК на ВКС/, настоящият съдебен състав счита, че законосъобразността на прекратяване-то на трудовото правоотношение на процесното основание изобщо не е обусловена от нали-чието на стопанска програма с икономически задачи, показатели за рентабилност, производителност или оборот. В текста на чл.328, ал.2 от КТ такова материалноправно изискване не е въведено от законодателя, а съдът не разполага с правомощието да правораздава по целесъобразност, да дописва закона или изкуствено да вменява допълнителни критерии за валидност на уволнението, които липсват в нормативния текст. Поставените пред мениджмънта стопански или управленски цели имат отношение единствено към вътрешните облигационни връзки между собственика на капитала и управителя, но не съставляват елемент от правопораждащия състав на прекратяването на трудовия договор по КТ. На следващо място, разгледано по същество, възражението за липса на утвърден 6-месечен план за действие по чл.27б, ал.5 от ЗАРИДСНПНП също не може да доведе до порочност на уволнението. Съгласно законовата структура, изискването за изготвяне на подробен план за действие и неговото ежемесечно отчитане пред парламентарната комисия – по ал.6, уреждат вътрешни, административни и контролни, отношения между държавата и назначения от нея ОТУ. Правната природа на този план е коренно различна от бизнес програмите при класическите търговски дружества, доколкото неговата цел е изцяло публичноправна – защита на националната сигурност и спазване на международните санкции. Евентуални дефицити в съдържанието, одобряването или изпълнението му, съставляват основание за за-действане на контролните механизми от страна на МС и НС, но не рефлектират върху валидността и правопораждащото действие на вече сключения и вписан в Търговския регистър договор за управление. Приложението на чл.328, ал.2 от КТ предполага съществуването на вписан договор за управление към датата на уволнението, какъвто в случая е налице – от 17.11.2025г. Най-накрая, спазен е и предвиденият в закона 9-месечен преклузивен срок. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 01.02.2026г., т. е. по-малко от три месеца след вписването на ОТУ в ТР, поради което уволнението е извършено своевременно. Неоснователно е и възражението на ищеца за липса на мотиви в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В същата е посочено правното основание чл.328, ал.2 от КТ, както и конкретният юридически факт, породил правото на уволнение – сключеният на 17.11.2025г. договор за управление. Излагането на подробни икономически или организационни съображения за подмяната на персонала не е необходимо. Обстоятелството, че в заповедта не е упоменат предхождащият публичноправен договор от 14.11.2025г., сключен с министъра на икономиката и индустрията, не опорочава формата й. Съществуването му е обективен факт и той е част от същия фактически състав по поемане на управлението. Тъй като договорът от 17.11.2025г. го допълва и доразвива, позоваването само на последния е достатъчно. Ищецът е получил пълна възможност да разбере причината за уволнението и да организира защитата си. Процесната заповед отговаря изцяло на изискванията за форма по КТ. Спор между страните има и относно обстоятелството дали заеманата от ищеца длъжност представлява ръководна такава – по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. Съгласно цитираната разпоредба, ”ръководство на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/. Понятието ”ръководна длъжност“, пък, е изяснено в константната практика на съдилищата – характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а от съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика. Служители от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ, вр. с § 1, т.3 от ДР на КТ, са тези, от чиято трудова функция пряко зависи дейността му или тази на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. В контекста на така даденото разрешение, дейността на ръководения от ищеца отдел – ”Вътрешен контрол и управление на риска“ се намира в пряка и непосредствена връзка с постигането на специфичните цели, възложени на ОТУ. Съгласно двата договора за възлагане на управлението, във връзка и с разпоредбата на чл.27б, ал.5 от ЗАРИДСНПНП, основните цели на оперативното управление включват поддържането на непрекъснато производство и привеждането на дейността на рафинерията в съответствие с приложимите международни санкционни режими на САЩ, Великобритания и ЕС с цел – недопускане източването на капитали към компанията-майка и гарантиране на непрекъснати и сигурни доставки на гориво за българския и международните пазари. Съгласно Заповед № ЗОД-0158-12.12.2025г., издадена от ОТУ, поверените на ищеца бизнес процеси ”П.4.9 – Вътрешен контрол“ и ”П.4.10 – Управление на риска“ са изрично утвърдени и класифицирани като ”Управленски процеси от първо ниво“. Тяхното предназначение, детайлно разписано в приетата и утвърдена от Председателя на УС ”Основна процедура за управление” в сила от 24.10.2024г., е създаване на условия за ефективно управление и постигане на оптимален баланс между ръста на печалбата, стойността на дружеството и контролируемите рискове, с цел осигуряване на финансова устойчивост и ефективно осъществяване на стопанската дейност на работодателя. Тези процеси не съставляват просто периферно методологично обслужване по ISO стандарти или техническо администриране на документи, а са същински линейни и функционални управленски процеси, интегрирани в управлението на абсолютно всички останали бизнес процеси на рафинерията, през които преминава цялата чувствителна търговска и финансова информация. От дейността на ищеца е зависело и формирането на националната документация по контролираните сделки съгласно българското законодателство по трансферното ценообразуване, както и управлението на екологичните рискове, свързани с емисиите на CO2. Преизграждането и оптимизирането на вътрешния контрол от функциониране по корпоративните правила на ПАО ЛУКОЙЛ – Руска Федерация към работа в условията на международни санкции и държавен надзор е обективно невъзможно без упражняването на пълен мениджърски контрол над структурно-то звено, което направлява тези процеси от първо ниво. Значимостта на длъжността и принадлежността й към висшия управленски апарат се потвърждава по безспорен начин от вътрешнокорпоративния статус и нивата на заплащане на ищеца. Назначаването на Ю. Р. е подлежало на задължително предварително индивидуално съгласуване с ПАО ЛУКОЙЛ – Руска Федерация по силата на изричните разпоредби на т.1.2 от специалното холдингово Положение за реда за съгласуване на назначения и освобождения на длъжностни лица в организациите на Групата ЛУКОЙЛ, като това съгласуване е било лимитирано за едва 8 ключови ръководни длъжности в цялото акционерно дружество – поискано е с Писмо изх.№ 100-00-2131/21.07.2023г. и е одобрено с Писмо № 01/05-07-02-191П/07.08.2023г. Икономическият мащаб и отговорността на позицията се демонстрират и от реализираното от ищеца брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 5 210.40 евро. Фактът, че Р. е заемал изключително високата 20- а степен – при максимална 23-а, съгласно чл.8 от Вътрешните правила за работната заплата /Приложение № 27/, обективно го разграничава от масовия персонал в дружеството и индикира за висша позиция, натоварена с много голямо корпоративно доверие. Несъстоятелни са доводите за липса на реална управленска власт и наличието на междинно управленско ниво. Според фактическо положение в структурата на работодателя, над отдела на ищеца не е имало друго висшестоящо ръководно ниво по вертикала, освен Председателя на УС, респективно – Изпълнителния директор, на чието пряко подчинение е бил Р.. Наличието на такава непосредствена йерархична връзка с най-висшия управителен орган на дружеството, както и същинският ръководен характер на заеманата позиция, се установяват по безспорен начин от съвкупния анализ на представените писмени доказателства: На първо място, притежаваната от ищеца персонална административна власт е обективирана в Промяна № 7 в щатното разписание /в сила от 01.02.2025г./. От този документ е видно, че Р. е ръководил самостоятелно организационно звено с относително независимо административно управление, като е имал на свое директно подчинение шестима служители. Спрямо тях той е упражнявал текущ дисциплинарен контрол, разпределял е трудовите задачи и е притежавал правомощие да издава заповеди за командировка в страната. Ръководни правомощия се съдържат и в длъжностната му характеристика. На второ място, управленският статус на позицията се доказва от обема на предоставената му представителна власт пред трети лица. По делото е прието изрично пълномощно рег.№ •••/18.09.2023г. с нотариално заверен подпис, издадено на Ю. Р. директно от Председателя на Управителния съвет. Делегираните с него права за водене на преговори, договаряне и сключване на договори с местни и чуждестранни субекти без ограничения в представителната власт по отношение на холдинговите марки – ”ЛУКОЙЛ“, ”LUKOIL“, ”НЕФТОХИМ“ и ”NEFTOCHIM“, лицензионните споразумения и одиторските услуги по сертифициране, изцяло изключват тезата за тесен експертен или изпълнителски характер на функцията. Тези правомощия съставляват стратегически ресурс за международно юридическо и финансово представителство на пазара, рефлектират пряко върху стопанския успех на дружеството, а фактът, че визираното пълномощно е оттеглено изрично едва след прекратяването на трудовото правоотношение, потвърждава неговата пълна функционална обвързаност с длъжността на ръководител. На трето място, принадлежността на ищеца към най-тесния управленски кръг на предприятието се доказва по безспорен начин и от участието му във висшия колективен орган на управление. Съгласно Заповед № ЗОД-0125-15.09.2025г. на Председателя на УС, Ю. Р. е бил включен като член на постоянно действащия висш Комитет за управление на дейностите. В този орган, натоварен пряко с оперативното и стратегическо ръководство на рафинерията, по силата на същата заповед, участват единствено Председателят на УС, главният инженер, директорът по производство, директорът по доставки, директорът по управление на персонала и финансовият ковчежник. Ситуирането на заеманата от ищеца длъжност в този изключителен състав от висши ръководни специалисти изключва възможността дейността му да бъде квалифицирана като периферна, обслужваща или експертна. Заедно с тях – в абсолютно същия състав и на еднакво ниво, Р. е включен в Приложението към Заповед № 0061/23.04.2025г. за актуализация на възнагражденията, което сочи, че финансово и организационно работодателят го е третирал наравно с останалите членове на висшия мениджмънт. В съвременната корпоративна практика ежедневното управление на операциите се децентрализира и се осъществява именно от ръководителите на функционалните и бизнес звена, докато висшият изпълнителен орган е ангажиран предимно с глобалното стратегическо планиране. Макар ищецът да е ръководил малоброен отдел на фона на общата численост на персонала в предприятието, неговата функция е имала съществено значение за структурата на управление. Тъй като Р. е отговарял самостоятелно за организирането и контрола на три от ключовите за сигурността на дружеството бизнес процеси – ”Поддръжка и развитие на системата за управление на дружеството“, ”Управление на риска“ и ”Вътрешен контрол“ заеманата от него позиция е била натоварена с контролно-управленски функции от съществено значение за законосъобразното и финансово стабилно функциониране на предприятието. В условията на наложени международни санкционни режими, ефективното управление на тези специфични рискове и вътрешният контрол върху документацията по контролираните сделки и трансферното ценообразуване в групата са от критично значение за запазва-нето на активите на рафинерията и за реализирането на целите, възложени на ОТУ. По изложените съображения, следва да се приеме, че заеманата от Р. длъжност – “•••“ в Отдел “Вътрешен контрол и управление на риска“ в ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД съставлява част от ”ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. Възражението на ищцовата страна в обратна насока също е неоснователно. Несъстоятелни са и доводите на ищеца, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като на негово място няма назначено друго доверено лице, и евентуално – че отделът е бил закрит, а съществените му функции са прехвърлени към заварен дългогодишен служител на дружеството. Поддържа се тезата, че основанието по чл.328, ал.2 от КТ е използвано, за да се прикрие извършване на реална структурна промяна /съкращаване на щата/, за която законът предвижда друг ред, основания и социални гаранции – по чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Това виждане почива на неправилното тълкуване на правната норма. Разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ предоставя на ОТУ изключителното право свободно да промени състава на заварения управленски екип в рамките на законоустановения срок. Смисълът на закона е да се отстранят от ръководните позиции заварените служители, на които управителят няма субективно доверие с оглед на новите задачи. Фактическият състав на уволнението изисква единствено освобождаване на конкретния ръководен кадър и не вменява задължение за назначаване на друг служител на неговото място, нито забранява последваща оптимизация на структурите. Напротив, право на работодателя е да прецени, дали целите на управлението могат да бъдат постигнати чрез по-ефективно преразпределение на функциите – към заварени служители или директно от ОТУ, оптимизация на разходите и премахване на цели междинни или паралелни звена. Тази управленска реорганизация представлява въпрос на целесъобразност и не засяга материалната законосъобразност на уволнението в обсъжданата хипотеза. В случая следва да се отчете и специфичният контекст на спора, при който ОТУ е назначен като извънредна държавна мярка, наложена от международните санкционни режими срещу дружества от Руска федерация. Неговата основна стратегическа задача е преизграждане на вътрешния контрол и пренастройване на рафинерията от функциониране по корпоративните правила на ПАО ”ЛУКОЙЛ“ към работа под пряк държавен надзор. В този смисъл, освобождаването на заварения висш мениджмънт, в това число и на ищеца, чието назначаване е подлежало на задължително съгласуване с компанията-майка представлява легитимен инструмент за реорганизация на обекта от критичната инфраструктура и елиминира-не на чуждото корпоративно влияние. Поемането на непосредствен контрол от страна на ОТУ над управленските процеси от първо ниво, без да се назначава нов междинен ръководител, представлява целесъобразно стопанско решение, предприето в условията на геополитическа и икономическа криза. Това преструктуриране по никакъв начин не заличава обективния факт, че към момента на уволнението длъжността на ищеца е притежавала ръководен характер – по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. Законът не изисква назначаването на нов служител на същата щатна позиция, като елемент от фактическия състав по чл.328, ал.2 от КТ, а прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е изцяло съобразено с нормативната уредба. Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и като такъв – следва да се отхвърли. Като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните претенции по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 евро – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Съдът