Решение № 491 от 3.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 952/2026 г.

Софийски градски съд03.07.2026 г.докладчик Милен Михайлов

Диспозитив

ОСТАВЯ без уважение искането на съдебните власти на Република Молдова за екстрадиране на украинския гражданин М. И.ИЧ Д., роден на •••••••• година в гр. Измаил, Украйна, с адрес в България, гр.София, кв. “Драгалевци“, ул. „•••••••• с цел провеждане на наказателно преследване срещу него.

ОТМЕНЯ взетата по отношение на М. И.ИЧ Д. мярка за неотклонение "Домашен арест".

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 5-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

  1. _______________________
  1. _______________________

Мотиви

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по НЧД 952/2026г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав Производството е по реда на чл.16 и сл. от ЗЕЕЗА и е образувано по постъпило ИСКАНЕ от Софийска градска прокуратура, с правно основание чл. 14, ал. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА за образуване на производство по екстрадиция на М. Д., роден на •••••••• г., гражданин на Украйна, в Република Молдова. Към Искането на прокуратурата са приложени Молба за екстрадиция на издирвано лице, адресирана до компетентните органи на Република България, издадена от Прокуратурата на Република Молдова и Приложение съдържащи приложимите законови разпоредби, обстоятелствата по делото и данни за самоличността на издирваното лице. По искане на съда, от издаващата държава са постъпили Гаранции, че исканото лице няма да бъде подлагано на изтезания, нито на нечовешко или унизително отношение или наказание, а правата му във връзка с наказателното производство и изпълнението на всяко евентуално наказание ще бъдат гарантирани в съответствие с изискванията на международните договори, по които Република Молдова е страна. Постъпили са справки, относно гражданството на лицето от които е видно, че М. Д., роден на ••••••••г. е придобил Българско гражданство по натурализация с Указ № 83, което е било отнето с Указ № 257 на Вицепрезидента на Република България както и Справка, от която е видно, че лицето е с украинско гражданство и с предоставена временна закрила, удължена с Решение на МС № 190/17.02.2026г. до 4 март 2027 г. Постъпила е и Справка за съдимост от която е видно, че лицето не е осъждано в Република Българи, както и Справка за висящи наказателни производства, от която се установява, че спрямо лицето няма неприключили наказателни производства в Република България. В хода по съществото на делото прокурорът заявява, че не са налице основания за уважаване на Молбата на Република Молдова за екстрадиране на исканото лице, доколкото същото е български гражданин по произход, поради което и не подлежи на екстрадиране, съгласно действащите между Република България и Република Молдова международни договори. Защитникът на исканото лице моли искането да бъде оставено без уважение, не само по основанията, посочени от представителя на СГП, но така също и поради това, че ако лицето бъде екстрадирано в Република Молдова, не може да се гарантира, че същото няма да бъде върнато в Украйна, където животът му би бил в опасност, поради съществуващия военен конфликт между Република Украйна и Руската Федерация. Исканото лице М. Д., лично в своя защита поддържа казаното от неговия защитник, моли съдът да не допуска екстрадиция, защото това би застрашило неговото здраве и живот, като сочи, че не е съпричастен към деянията, за които се иска неговата екстрадиция. В последната си дума исканото лице М. Д. моли да не бъде екстрадиран. Съдът, след като съобрази материалите по делото и наведените от страните доводи, намери за установено следното: Молбата за екстрадиция е подадена до компетентните български органи и е съпроводена с необходимите документи и доказателства по чл. 9, ал. 3 ЗЕЕЗА, като самите документи са приложени в оригинал и в превод на български език Исканото лице М. Д. е роден на •••••••• година в гр. Измаил, Украйна, с адрес в България, гр. София, кв. “Драгалевци“, ул. ••••, украински гражданин, с предоставена Временна закрила, съгласно Закона за Убежището и Бежанците. Исканото лице М. Д. е обявен за международно издирване от компетентните органи на Република Молдова по обвинение в извършване на следните престъпления, предвидени в Наказателния кодекс на Република Молдова: • шест обвинения в престъплението по член 42, параграф (2), член 46, член 190, параграф

4

- Измама, което означава незаконно присвояване на чуждо имущество чрез измама, причиняващо значителна вреда, извършено от организирана престъпна група, деяния, наказуеми с лишаване от свобода от 4 до 8 години; • едно обвинение в престъплението по член 27, член 42, параграф (2), член 46, член 190, параграф

4

- Измама, което означава опит за незаконно присвояване на чуждо имущество чрез измама, причиняващо значителна вреда, извършено от организирана престъпна група, деяния, наказуеми с лишаване от свобода от 4 до 8 години. Съгласно разпоредбите на чл. 16 и чл. 60 от Наказателния кодекс на Република Молдова, давностният срок за наказателна отговорност не е изтекъл. Главната прокуратура на Република Молдова гарантира в съответствие с разпоредбите на член 3, във връзка с тези на чл. 14 и чл. 15 от Европейската конвенция за екстрадиция, че М. Д. не е преследван въз основа на неговата раса, религия, пол, националност, произход или политически убеждения. Налични са и гаранции, че М. Д. няма да бъде преследван за друго престъпление, освен това, за което е поискано предаването му от компетентните органи на Република Молдова, и няма да бъде предаден на друга страна или на трета държава без съгласието на Република България. Посочена е и Правната квалификация на деянията за които се иска същият да бъде предаден : чл. 42, параграф (2), чл. 46, 190, параграф (4); чл. 42, параграф (2), чл. 46, 190, параграф (4); чл. 27,42, параграф (2), чл. 46,190, параграф (4); чл. 42, параграф (2), чл. 46,190, параграф (4); чл. 42, параграф (2), чл. 46, 190, параграф (4); чл. 42, параграф (2), чл. 46, 190, параграф (4); чл. 42, параграф (2), чл. 46, 190 параграф

4

от Наказателния кодекс на Република Молдова. В настоящото производство съдът следва да провери налице ли са условията по чл. 5 и чл. 6 от ЗЕЕЗА, налице ли са основания за отказ по смисъла на чл. 7 или чл. 8 от ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция. Налице е основанието на чл. 5 ал. 1 ЗЕЕЗА, доколкото наказателното преследване, за целите на което се иска предаване на лицето, е за деяния, съставомерни и по българския НК – чл. 210, ал. 1, т. 5, за което законодателят е предвидил наказание Лишаване от Свобода от 1 до 8 години и престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК за което е предвидено наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода, а в Република Молдова за посочените деяния се предвижда наказание от 4 до 8 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Ето защо е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА, за деянието, предмет на Искането за екстрадиция, да се предвижда наказание не по-малко от 1 година ЛОС. Не са налице основания за недопускане на екстрадицията по смисъла на чл. 6 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице е украински гражданин към датата на разглеждане на настоящото производство. Действително, същият е лице с български произход, поради което и същият е придобил Българско гражданство с Указ № 83, но следва да се отбележи, че същото му е било отнето с Указ № 257 на Вицепрезидента на Република България, поради което и към моментът на произнасяне на настоящия състав, същият не е лице с българско гражданство, а с украинско такова, поради което и не е налице пречка същият да бъде предаден на Молдовските власти. Установено е по делото, че М. Д. не се ползва с предоставено право на убежище, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България и съгласно българското законодателство не е лице, което не е наказателноотговорно. Не е налице и никое от предвидените в чл. 7 ЗЕЕЗА основания за отказ на екстрадицията – посоченото престъпление за което се иска предаване на лицето в Република Молдова не е политическо или свързано с него престъпление и не е военно престъпление, доколкото Измамата е криминално деяние, което се преследва от Криминален съд. Производството не се води от извънреден съдебен орган, а от материалите по делото не се установява екстрадицията да има за цел преследване или наказване на лицето на основания, свързани с раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, нито че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено, поради някое от тези основания. В тази връзка са налични и изрични гаранции, предоставени от Молдовските власти. Воденото наказателно производство не е погасено по давност, според законодателството на българската или на молещата държава, видно от наличната информация, касаеща изтичане на давността за посоченото престъпление, а за същото не се предвижда смъртно наказание. Не са налице и относителните основания за отказ на екстрадицията по смисъла на чл. 8 от ЗЕЕЗА, доколкото деянието, за което се води наказателното производство в Република Молдова не е подсъдно на български съд; не е водено наказателно производство за същото деяние от българските съдебни власти, екстрадицията не е за изпълнение на задочно постановена присъда, престъплението не е извършено извън територията на молещата държава. Не са налице и основанията на чл.18 ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията, доколкото срещу М. Д. в Република България няма висящи наказателни производства. Независимо от изложеното по-горе, настоящият състав намери, че молбата за екстрадиция на М. Д. не следва да бъде уважена, поради следните съображения :

–

По силата на Решение № 144 на Министерския съвет от 10 март 2022 г. М. Д. е лице, прието в Република България, което се ползва с право на временна закрила, съгласно Законът за убежището и Бежанците.

–

Временната закрила на определени категории лица е правен институт, който се въвежда в действие по силата на акт на Европейския съюз -Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила (ОВ L 71, 4.3.2022 г., стр. 1). Определените в акта на Европейския съюз категории граждани на трети държави или лица без гражданство се ползват от гаранциите и защитата, предвидени в правото на Европейския съюз, което им предоставя незабавна закрила, представляваща изключителна мярка за тяхната сигурност.

–

Тази изключителна мярка се предприема както в интерес на лицата, които попадат в обхвата на Директива 2001/55/ЕО, така и на други лица, търсещи закрила, които не могат да се ползват от ефекта на подобно спешно по своя характер решение, взето с цел колективна защита на големи групи от хора. Лицата, които попадат в обхвата на директивата, на основание чл. 68, ал.1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците се регистрират като кандидати за международна закрила след прекратяването на временната закрила т.е. изтичането на срока, определен съгласно акта на Министерския съвет, основан на взетото от Съвета решение.

–

Исканото лице М. Д., като украински гражданин, попада в обхвата на директивата поради руската военна инвазия и с регистрирането му като лице, ползващо се с временна закрила, в Република България му се осигурява незабавно защитата, съответстваща на европейското право, като се отчита и невъзможното за М. Д. безопасно да се завърне на територията на Украйна.

–

С решение № 190 на Министерския съвет от 17. 02.2026 г., основано на решение, взето от Съвета, срокът на действие на временната закрила за гражданите на Украйна е продължен до 4 март 2027 г. До края на посочения срок, приеманите в Република България граждани на трети държави или лица без гражданство от категориите, определени в решението за изпълнение на Съвета от 4 март 2022 г. имат възможност да се ползват с правата от временната закрила, като това важи в пълна степен и за исканото лице.

–

С оглед на съществуващия военен конфликт между Република Украйна и Руската Федерация, настоящият състав приема за основателни доводите на защитата и на исканото лице, че в случай, че същият бъде екстрадиран в Република Молдова, за него съществува реална опасност да бъде върнат в Република Украйна, като по този начин бъдат нарушени ангажиментите, които Република България е поела спрямо исканото лице, предоставяйки му Временна закрила.

–

Макар от страна на компетентните съдебни власти на Република Молдова да бяха предоставени необходимите гаранции, че правата на лицето ще бъдат зачетени, то настоящият състав намери, че не може да се гарантира, че след приключване на наказателното производство срещу М. Д., същият няма да бъде върнат в Република Украйна, още повече, че същият няма документи за самоличност, няма да има и законно основание да пребивава в Република Молдова, нито за Молдовските власти ще съществува задължение да върнат лицето в Република България.

–

С оглед на изложеното, и с цел гарантиране в пълна степен на правата на М. Д., като лице, ползващо се с временна закрила, предоставена му от Република България, съдът намери, че Молбата за екстрадиция следва да бъде оставена без уважение.

–

При така посочения изход на делото съдът отмени действащата спрямо М. Д. МНО „Домашен арест“.

–

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови своето решение.

–

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

–

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Цитирани разпоредби

20

Ползваме необходими бисквитки за входа и чата. С ваше съгласие добавяме и бисквитки за статистика, за да виждаме кое помага. Без реклами. Повече за бисквитките ·