Решение № 3096 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2589/2025 г.

Производството е по реда на чл. 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба от лишения от свобода М. Ж. Ж., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, чрез адв. Г. П., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София с искане ответната страна да бъде осъдена да заплати на Ж. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени за периода от 01.07.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба 30.12.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (а не от датата на увреждането, съгласно уточнението, направено в първото съдебно заседание на 25.02.2026 г. -л.65 от делото), като вредите се претендират в резултат на бездействието на затворническата администрация да осигури на ищеца своевременно и адекватно медицинско обслужване. В исковата молба се посочва, че в продължение на приблизително шест месеца ищецът многократно е търсил медицинска помощ от здравната служба към ЗО „Дебелт“ към Затвора – Бургас, но въпреки системните оплаквания не са му били извършени никакви медицински изследвания, не му е била проведена диагностика, нито бил насочен за консултация със специалист. Излагат се твърдения, че л.св. Ж. е с общо влошено здравословно състояние, постоянна отпадналост и рязка загуба на телесно тегло – повече от 20 кг., въпреки нормалния му хранителен режим. В резултат на бездействието на служителите от администрацията на ответната страна, Ж. претърпял неимуществени вреди – физическо изтощение и слабост, тревожност и страх от тежко заболяване, чувство за изоставеност, унизително отношение и продължително страдание, несъвместимо с минималните стандарти за хуманно третиране. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е заявено становище за неоснователност и недоказаност на претенцията по основание и размер, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предпоставки. Оспорва се твърдението за бездействие на администрацията, изразяващо се в неадекватно медицинско обслужване в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, като се позовава на приложените към отговора медицинска справка и копия от амбулаторен журнал за 17 броя посещения на ищеца в медицинския център в периода от 01.07.2025 г. до 30.12.2025 г. По същество се иска съда да отхвърли предявения от М. Ж. Ж. иск като неоснователен и недоказан, а в полза на ответника да бъде присъден юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Към отговора са приложени писмени доказателства. В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се представлява от адв. П., която поддържа исковата молба. Ангажира гласни доказателства и пледира исковата претенция да бъде уважена. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, не изпраща представител. Освен приложените към писмения отговор доказателства, в изпълнение указанията на съда, са представени медицинска справка /л.80/ и график за посещения в медицинския център към ЗО „Дебелт“. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска, тъй като не е налице бездействие от страна на администрацията. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно, че ищецът М. Ж. Ж. към настоящият момент се намира в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, където изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“. Съгласно представените по делото медицинска справка, изготвена от м.ф. К. Буриева (л.26) и копия от книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ (л.29-60) за периода, посочен в исковата молба, от 01.07.2025 г. до 30.12.2025 г. л. св. М. Ж. е посетил медицинския център към ЗО „Дебелт“ общо 17 пъти, както следва: На 30.07.2025 г. с амб. № 3538, с диагноза: Пирозис (киселини). Дадени таблетки фамотидин. На 06.08.2025 г. с амб. №3618, с диагноза: Пирозис (киселини) и зъбобол. Дадени таблетки фамотидин и темпалгин. На 20.08.2025 г. с амб. №3772, с диагноза: Зъбобол. Дадени таблетки темпалгин и фамотидин. На 03.09.2025 г. с амб. №3993, с диагноза: Зъбобол. Дадени таблетки темпалгин, фамотидин и валеряна. На 17.09.2025 г. с амб. №4172, с диагноза: Зъбобол, пирозис. Дадени таблетки темпалгин и фамотидин. На 24.09.2025 г. с амб. №4245, с диагноза: Гастродуоденит и зъбобол. Дадени медикаменти: фамотидин, бусколизин, темпалгин. На 15.10.2025 г. с амб. №4528, с диагноза: Главоболие и гастрит. Дадени таблетки аналгин и фамотидин. На 22.10.2025 г. с амб. №4635, с диагноза: Миалгия, пирозис. Измерени RR 115/70, пулс- 83 уд./мин., Sp02 - 98%. Дадени таблетки парацетамол, аналгин и фамотидин. На 29.10.2025 г. с амб. №4771, с диагноза: Миалгия, пирозис. Дадени медикаменти: оклис, аналгин и фамотидин. Ha 12.11.2025 г. c амб. №5010, с диагноза: Зъбобол, пирозис. Дадени таблетки темпалгин, фамотидин и парацетамол. На 19.11.2025 г. с амб. №5121, с диагноза: Ентероколит. Дадени медикаменти: спазмалгон, бусколизин, фамотидин, активен въглен, имомед. На 21.11.2025 г. с амб. №5153, с диагноза: Невроза. Измерени RR 110/70, пулс- 88 уд./мин., Sp02 - 96%. Дадени таблетки Мента, глог, валериана. На 26.11.2025 г. с амб. №5244, с диагноза: ОВИ. Дадени таблетки парацетамол, фамотидин, аналгин, вит. С. На 03.12.2025 г. с амб. №5373, с диагноза: Миалгия, пирозис. Дадени аналгин и фамотидин. На 10.12.2025 г. с амб. №5511, с диагноза: Плексит. Направен наклофен – 1 амп.i.m. Дадени таблетки темпалгин и фамотидин. На 12.12.2025 г. с амб. №5544, с диагноза: Плексит. Направен наклофен - – 1 амп.i.m. На 17.12.2025 г. с амб. №5624, с диагноза: Миалгия. Дадени таблетки аналгин. Според справката за посочения период от 01.07.2025г . до 30.12.2025 г. са регистрирани 17 посещения на Ж. в МЦ към ЗО „Дебелт“ с разнообразни оплаквания, повечето от които са в дните определени по график за групата, в която е настанен. Посочва се, че не са регистрирани посещения по спешност, изискващи незабавна медицинска намеса във връзка с влошаване на здравословното състояние, както и допълнителни консултации с външни специалисти. Според м.ф.Баруева, измерените на л.св. Ж. физиологични показатели (артериално налягане, сърдечна честота и кислородна сатурация) са в нормални стойности. Сочи се, че промяната в телесното тегло не е признак за наличие или липса на заболяване и не е показател, чието проследяване е задължително. В справката е заявено, че регистрираните множество оплаквания на ищеца са свързани предимно с болка от дентален характер, поради наличието на множество увредени зъби и последващо от това затруднено храносмилане и поява на киселини. Твърди се, че многократно му е препоръчвано да посети стоматологичния кабинет към Затвора Бургас за провеждане на лечение. С писмо/молба вх. №3804/17.03.2026 г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, чрез ст.юрисконсулт Ч., по делото са представени график за посещения в Медицински център ЗО“Дебелт“ (л.79) и медицинска справка за л.св. М. Ж., изготвена от м.ф.К. Б., според която от началото на престоя в Затвора Бургас до момента за л.св. Ж. не са били регистрирани остри заболявания, изискващи преглед и лечение извън МЛС (л.80). По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц. М.. Свидетелят сочи, че Ж. видимо е отслабнал и има промяна в теглото му, като му е споделял, че е ходил на лекар, тъй като не се чувствал добре. Съдът, като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното: Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане. Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС. При това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като ал. 1 на чл.3 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според алинея втора на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГДИН – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В разглеждания случай ищецът претендира сумата от 20 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на противоправното бездействие на служители на ответника да му осигурят своевременно и адекватно медицинско обслужване в периода от 01.07.2025 г. до 30.12.2025 г. във връзка с влошено здравословно състояние, постоянна отпадналост и физическа слабост, както и рязка загуба на телесно тегло – повече от 20 кг. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана, поради следните съображения: За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция. Според чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Настъпването на фактите, от които биха произтекли вредите, които се презюмират, подлежи на доказване. Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава десета от ЗИНЗС, глава трета от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба № 2/22.03.2010 г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно ал. 2 на същата норма, лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда създаването на медицинските центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, като съгласно чл. 12 от Наредба № 2/22.03.2010 г. приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом (ал. 1), като лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването (ал. 2). Нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. гласи, че амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицинския център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Според ал. 2 на същата разпоредба амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. В случая посочените разпоредби са били изпълнени и не е бил препятстван достъпът на Ж. до лекар докато изтърпява наказание "лишаване от свобода" в ЗО „Дебелт“ през процесния период. Страните не спорят, че в ЗО „Дебелт“ има медицински център. Ищец е посещавал този медицински център, като във водения там журнал са отбелязани провежданите прегледи (общо 17 за процесния период от шест месеца), лечения и здравен статус. Видно от събраните доказателства лицето е получавало медицинско обслужваме. Извършвани са прегледи и са предписвани медикаменти с оглед здравословното му състояние. Тези доказателства сочат, че действително ищецът е имал негативни преживявания във връзка със здравословното си състояние по време на исковия период. По делото обаче не се установи ответникът да е поставил в риск живота и здравето му, противно на твърденията в исковата молба или със свои действия или бездействия, които да са незаконосъобразни и против установените правила, да е причинил пряко и непосредствено тези негативни изживявания. Ищецът не е бил изведен на преглед при външен специалист, но по делото не се констатират данни състоянието му да е изисквало приоритизиране за извършване на такъв преглед с оглед естеството на оплакванията. Видно от разпоредбата на чл.135 от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; когато се налага лечение на инфекциозни заболявания; когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. В случая не се установява липсата на условия за провеждане на необходимото лечение в медицинския център в затворническото общежитие, не се касае и за инфекциозно заболяване или за необходимост от специализирано изследване. Освен това в чл.115, ал.1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание. В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези. Освен това липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар, на които да му е било отказано. Показанията на допуснатия до разпит свидетел не променят тези изводи. Свидетелят посочва, че Ж. видимо е отслабнал. Не посочва конкретни дати и случаи, когато на ищеца е отказано лечение. Съдът не констатира пропуски и/или неглижиране на медицинското обслужване в ЗО „Дебелт“ спрямо ищеца. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Налице е обаче разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава – профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл. 80 от Закона за здравето, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество (чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл. 6, ал. 6). Това следва и от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. По делото не се установи бездействие на затворническата администрация, което да е довело до значителни неимуществени вреди, както твърди Ж.. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е бил лишен от медицинско обслужване, напротив видно от медицинската справка в исковия период му е осигурявана своевременно дължимата медицинска помощ. Не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация относно неосигуряване на дължимата медицинска грижа, както и липсва причинно – следствената връзка между сочените от ищеца неимуществени вреди и поведението на администрацията от ГДИН. Предвид изложеното, съдът приема, че искът за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, за периода от 01.07.2025 г. до 30.12.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, е недоказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен изцяло. Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което са неприложими. Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав