Решение № 4885 от 25.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7148/2022 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20166432 от 02.08.2021 г. по гр.д. № 73947/2019 г. по описа на СРС, 144 с-в допълнено с решение № 11814/09.02.2022 г., на основание чл.34 от ЗС е допусната делба между Д. С. Г., ЕГН ••••••••••, гр.София, ул. „••••••• чрез адв. М. и Н. Г. М., ЕГН •••••••••• гр.София, ж.к.”•••••••, чрез назначен по делото особен представител адв. М. на следните недвижими имоти:

• самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1942.172.2.2 с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. „•••••••, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.1942.172.2, брой надземни етажи 1, брой подземни етажи 0 с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1942.172, и с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ по документ 45, 57 кв.м. ведно с прилежащи части - мазе с площ 12, 35 кв.м., мазе с площ 13, 15 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1942.172.2.1, 68134.1942.172.2.3, под обекта: няма, над обекта: няма;

• сграда (лятна кухня) с идентификатор 68134.1942.172.1 по КККР, с адрес на сградата: гр.София, район Витоша, ул. „••••••• и която е разположена в ПИ с идентификатор 68134.1942.172 със застроена площ от 21 кв.м. и брой надземни етажи един: подземни етажи няма без данни за самостоятелни обекти в сградата и с предназначение за жилищна сграда-еднофамилна; както и на - 1/3 ид.ч. от правото на собственост от ПИ с идентификатор 68134.1942.172 по КККР с адрес в гр. София, район Витоша, ул. „••••••• и с площ от 1080 кв.м. при трайно предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно ползване за ниско застрояване с номер по предходен план: 172, квартал 45, парцел XII и съседи: имот с идентификатор с № 68134.1942.173, имот с идентификатор с № 68134.1943.1364, имот с идентификатор с №68134.1942.171, имот с идентификатор с № 68134.1942.175 и имот с идентификатор с № 68134.1942.182 при квоти по ½ идеална част за всеки един от съделителите Д. и Н., като е отхвърлен иска за делба на недвижими имоти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1942.172.2.2 с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. „•••••••, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.1942.172.2, брой надземни етажи 1, брой подземни етажи 0 с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1942.172, и с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ п документ 45, 57 кв.м. ведно с прилежащи части - мазе с площ 12, 35 кв.м., мазе с площ 13, 15 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1942.172.2.1, 68134.1942.172.2.3, под обекта: няма, над обекта: няма; сграда (лятна кухня) с идентификатор 68134.1942.172.1 по КККР, с адрес на сградата: гр.София, район Витоша, ул. „••••••• и която е разположена в ПИ с идентификатор 68134.1942.172 със застроена площ от 21 кв.м. и брой надземни етажи един: подземни етажи няма без данни за самостоятелни обекти в сградата и с предназначение за жилищна сграда-еднофамилна; както и на 1/3 ид.ч. от правото на собственост от ПИ с идентификатор 68134.1942.172 по КККР с адрес в гр. София, район Витоша, ул. „••••••• и с площ от 1080 кв.м. при трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване за ниско застрояване с номер по предходен план: 172, квартал 45, парцел XII и съседи: имот с идентификатор с № 68134.1942.173, имот с идентификатор с № 68134.1943.1364, имот с идентификатор с № 68134.1942.171, имот с идентификатор с № 68134.1942.175 и имот с идентификатор с № 68134.1942.182 спрямо В. В. И., ЕГН •••••••••• с адрес в гр.София, ул.••••••• и И. В. М., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.София, ж.к.••••••• ОБЯВЕНИ са, на основание чл.76 от ЗН, за относително недействителни по отношение на сънаследника Н. Г. М., ЕГН •••••••••• сключените между В. В. И., ЕГН •••••••••• и И. В. М. ЕГН •••••••••• като наследници по заместване на общия на Н., В. и И. наследодател Д. Г. М., договор за дарение и договор за покупко- продажба, сключени съответно с Нотариален акт № 60, том III, дело № 383/ 2019г. на нот с peг. № 340 при НК и Нотариален акт № 61, том III, дело № 384/ 2019г. на нот. с peг. № 340 при НК, поради разпореждане с наследствени права от наследството на Д. Г. М., ЕГН ••••••••••, починал на 02.08.2011г., преди извършване на делба на наследство...““ С Решение № 30140/15.04.2022 г. е оставено без уважение искането на съделителя Н. Г. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното допълнително решение относно отразяване пълната формирана от съда воля досежно обявените за относително недействителни сделки по реда на чл.76 ЗН.

Срещу така постановеното решение за допускане на делбата и за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена въззивна жалба от съделителя Н. Г. М., ЕГН •••••••••• гр.София, ж.к.”•••••••, чрез назначен по делото особен представител адв. М.. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснато нарушение на процесуалните правила и необоснованост. При постановяване на решението си съдът е следвало да съобрази, че произнасянето по възражението по чл.76 ЗН е преюдициално за решението за допускане на делбата. В този смисъл делбата е следвало да бъде допусната между прехвърлителите и съделителя Н. Г. М., а не между приобретателя по относително недействителните сделки и съделителя Н. Г. М.. Същевременно, при произнасяне по възражението по чл.76 ЗН съдът не е индивидуализирал сделките и страните по тях, което искане е било отправено своевременно от съделителя Н. Г. М.. Моли за отмяна решението на СРС за допускане на делбата с отразяване на страните по него съобразно изразената от съда воля по предявеното и уважено възражение по чл.76 ЗН.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. С. Г., в която е изразено становище за нейната неоснователност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от В. В. И., ЕГН •••••••••• и И. В. М.. Постановеното допълнително решение № 11814/09.02.2022 г., с което съдът се е произнесъл по възражението по чл.76 ЗН не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по силата на съдебна спогодба от 17.08.1987 г. по гр.д.№ 539/1987 г. в дял и изключителна собственост на общия наследодател Д. М., поч. на 02.08.2011 г. е било поставено жилището, находящо се в югозападната част от жилищната сграда на ул.„•••••••, кв. Бояна със застроена площ от 45, 57 кв.м., състоящо се от една стая, кухня и антре, с общ дворищен клозет и 1/3 идеални части от общите части на сградата, мазето под стаята на този дял с полезна площ от 12, 35 кв.м. и мазето под стаята на жилището на дял трети (жилището находящо се в североизточната част на жилищната сграда) с полезна площ от 13, 15 кв.м., както и лятната кухня на застроена площ от 24, 13 кв.м. и 1/3 ид. ч. от дворното място, представляващо парцел XII-117, кв. 45 по плана на м. Бояна и от насажденията и подобренията в него. Към настоящия момент тези имоти са с описание съгласно влязлата в сила КККР и представляват самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1942.172.2.2 с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. „•••••••, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.1942.172.2, брой надземни етажи 1, брой подземни етажи 0 с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1942.172, и с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ п документ 45, 57 кв.м. ведно с прилежащи части - мазе с площ 12, 35 кв.м., мазе с площ 13, 15 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1942.172.2.1, 68134.1942.172.2.3, под обекта: няма, над обекта: няма; сграда (лятна кухня) с идентификатор 68134.1942.172.1 по КККР, с адрес на сградата: гр.София, район Витоша, ул. „••••••• и която е разположена в ПИ с идентификатор 68134.1942.172 със застроена площ от 21 кв.м. и брой надземни етажи един: подземни етажи няма без данни за самостоятелни обекти в сградата и с предназначение за жилищна сграда-еднофамилна; както и на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1942.172 по КККР с адрес в гр. София, район Витоша, ул. „••••••• и с площ от 1080 кв.м. при трайно предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно ползване за ниско застрояване с номер по предходен план: 172, квартал 45, парцел XII и съседи: имот с идентификатор с № 68134.1942.173, имот с идентификатор с № 68134.1943.1364, имот с идентификатор с № 68134.1942.171, имот с идентификатор с № 68134.1942.175 и имот с идентификатор с № 68134.1942.182.

Приел е за установено, че след смъртта на общия наследодател Д. на 02.08.2011 г. негови наследници по закон са Н. Г. М., който е син на Г.Д. М. / починал на 23.05.2005 г./ и В. В. И. и И. В. М., които са деца на В.Д. М. /починал на 14.02.2006 г./. Приел е, че към деня на откриване на наследството наследниците са съсобственици на описаните имоти при квоти, както следва - за В. и И. по 1/4 ид.ч., а за Н. 2/4 ид.ч.

Приел е за установено, че чрез дарение, обективирано в НА за дарение на недвижим имот № 60/ 11.10.2019 г., том III, дело № 383 от 2019 г. по описа на нотариус с peг. № 340 В. се е разпоредила с 1/40 ид.ч. от притежаваните от нея 1/4 идеални части от описаните по-горе недвижими имоти в полза на Д. Г., а с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 61/ 11.10.2019г., том III, дело № 384 от 2019 г. на нотариус с peг. № 340 тя чрез продажба е прехвърлила на Д. Г. /ищец в производството/ и останалите й 9/40 ид. ч. от наследените имоти, като със същата сделка И. е прехвърлил собствеността на своите 1/4 ид.ч. от имотите в полза на ищеца Д. Г.. С оглед направеното от съдебителя – ответник Н. Г. М., възражение по реда на чл.76 ЗН за относителна недействителност на двете разпоредителни сделки и при приемане на същото за основателно, съдът е обявил за относително недействителни разпорежданията на сънаследниците В. В. И. и И. В. М.. Въпреки това, съдът е допуснал до делба имотите между приобретателя Д. Г. и съделителя Н. Г. М. при квоти – по ½ ид.ч. за всеки от тях и е отхвърлил исковете за делба по отношение на прехвърлителите В. В. И. и И. В. М.. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Фактическата обстановка установена от първата инстанция се възприема изцяло и от настоящата въззивна инстанция и по нея не се спори.

Така, чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че с Решение от 25.05.1987г. по гр.д. № 539/1987г. е била допусната делба между наследниците на Г.И., Б. Г. М. и Д. М. спрямо следния недвижим имоти - застроен урегулиран парцел от 1093 кв.м., пл. № XII-117 в кв. 45 по плана на София, м. Бояна при граници - улица, М. и Н., ведно с построената върху него едноетажна жилищна сграда и лятна кухня.

Съответно с постигнатата по това дело съдебна спогодба от 17.08.1987 г. по гр.д.

№ 539/1987 г. е била извършена делба на гореописания имот като в дял на Д. М. е било поставено жилището, находящо се в югозападната част от жилищната сграда на ул. „•••••••, кв. Бояна със застроена площ от 45, 57 кв.м., състоящо се от една стая, кухня и антре, с общ дворищен клозет и 1/3 идеални части от общите части на сградата, мазето под стаята на този дял с полезна площ от 12, 35 кв.м. и мазето под стаята на жилището на дял трети (жилището находящо се в североизточната част на жилищната сграда) с полезна площ от 13, 15 кв.м., както и лятната кухня на застроена площ от 24, 13 кв.м. и 1/3 ид. ч. от дворното място, представляващо парцел XII-117, кв. 45 по плана на м. Бояна и от насажденията и подобренията в него.

Установено е, че към настоящия момент тези имоти са с описание съгласно влязлата в сила КККР и представляват самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1942.172.2.2 с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. „•••••••, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.1942.172.2, брой надземни етажи 1, брой подземни етажи 0 с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1942.172, и с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ по документ 45, 57 кв.м. ведно с прилежащи части - мазе с площ 12, 35 кв.м., мазе с площ 13, 15 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1942.172.2.1, 68134.1942.172.2.3, под обекта: няма, над обекта: няма; сграда (лятна кухня) с идентификатор 68134.1942.172.1 по КККР, с адрес на сградата: гр.София, район Витоша, ул. „••••••• и която е разположена в ПИ с идентификатор 68134.1942.172 със застроена площ от 21 кв.м. и брой надземни етажи един: подземни етажи няма без данни за самостоятелни обекти в сградата и с предназначение за жилищна сграда- еднофамилна; както и на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1942.172 по КККР с адрес в гр. София, район Витоша, ул. „••••••• и с площ от 1080 кв.м. при трайно предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно ползване за ниско застрояване с номер по предходен план: 172, квартал 45, парцел XII и съседи: имот с идентификатор с № 68134.1942.173, имот с идентификатор с № 68134.1943.1364, имот с идентификатор с № 68134.1942.171, имот с идентификатор с № 68134.1942.175 и имот с идентификатор с № 68134.1942.182.

Установено е, че Д. М. е починал на 02.08.2011 г. като след смъртта си е оставил по силата на заместване на починалите преди него свои синове Г.Д. М. и В.Д. М. - съответно на 23.05.2005 г. и на 14.02.2006 г. наследници, а именно Н. Г. М., който е син на Г. и В. В. И. и И. В. М., които са деца на Валентин.

Съответно, към деня на откриване на наследството останало от Д. М. по силата на чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗН наследниците му притежават следните квоти: Н. Г. М.- ½ ид.ч. и В. В. И. и И. В. М.- по ¼ ид.ч.

Установява се, че с дарение, оформено в НА за дарение на недвижим имот № 60/ 11.10.2019 г., том III, дело № 383 от 2019 г. по описа на нотариус с peг. № 340, В. И. се е разпоредила с 1/40 ид.ч. от притежаваните от нея 1/4 идеални части от описаните по- горе недвижими имоти в полза на Д. С. Г., а с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 61/ 11.10.2019г., том III, дело № 384 от 2019 г. на нотариус с peг. № 340 В. И. е прехвърлила, чрез продажба в полза на Д. С. Г. /ищец в производството/ останалите й 9/40 ид. ч. от наследените имоти. С посочената втора сделка и сънаследникът И. В. М. е прехвърлил чрез продажба собствеността върху своите 1/4 ид.ч. от имотите в полза на ищеца Д. Г.. Във връзка с направеното в производството от ответника – съделител своевременно възражение по чл.76 ЗН, съдът намира за правилни изводите на първата инстанция, че така посочените две разпоредителни сделки – дарение и продажба, с които сънаследниците са прехвърлили притежаваните от тях квоти от съсобствеността в полза на трето лице – ищеца в производството, са относително недействителни. На относителна недействителност по смисъла на чл. 76 ЗН може да се позове само сънаследник, който не се е разпоредил с наследственото имущество, като възражението за относителна недействителност на разпореждането може да се упражни само в първата фаза на делбения процес. Идентични изводи формира и въззивната инстанция при съобразяване, че възражението на ответника по чл. 76 от ЗН е наведено в съответствие с разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според последното, правото на сънаследник да иска прогласяване относителната недействителност на сделка със сънаследствен имот може да се упражни в първата фаза на делбата под формата на инцидентен установителен иск или под формата на правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 от ЗН е преюдициален на делбата. Налице е практика на съда по чл. 290 от ГПК на ВКС на РБ, че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив по искането по чл. 76 от ЗН независимо от това в каква форма е заявено-чрез инцидентен установителен иск или чрез възражение. Налице е и съдебна практика в смисъл, че при заявяване на искането по чл. 76 от ЗН под формата на възражение съдът дължи обсъждането му само в мотивите към решението. Независимо обаче от това под каква форма е заявена претенцията и независимо от факта дали съдът ще се произнесе по нея в диспозитива или само в мотивите към решението си като главна страна в делбеното производство задължително следва да се конституират както сънаследникът-прехвърлител по сделката /в случая В. И. и И. В. М./, така и приобретателя по сделката- Д. С. Г.- ищец в производството.

Възприетото от съда по същество на претенцията по чл. 76 от ЗН неминуемо следва да се отрази обаче на произнасянето и по исковете за делба при преценката между кои лица следва да се допусне делбата и дали в делбата да участва сънаследникът прехвърлител или приобретателят по съответната сделка. В случая първоинстанционният съд неправилно е приел, че делбата следва да бъде допусната с участие на приобретателя по приетите за относително недействителни сделки, а не на прехвърлителите В. И. и И. В. М.. Доводите на въззивника – ответник в този смисъл са основателни.

При тази относителна недействителност по чл. 76 от ЗН разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗН, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея.

Разпоредбата на чл. 76 ЗН е ограничителна, тъй като препятства свободното разпореждане с идеални части от наследствените имоти в полза на лица, които са извън кръга на наследниците. Затова тази разпоредба не може да се прилага разширително за хипотези, които не са уредени в закона. Целта на тази разпоредба е да защити интересите на наследниците, като обезпечи възможността да получат реален дял от наследството според състоянието му в момента на неговото откриване - в този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986 г. на ВКС по гр. дело № 36/1985 г., ОСГК, в запазилата действието си негова част относно целта на нормата на чл. 76 ЗН. Сънаследниците, упражнили правото си по чл. 76 ЗН, целят чрез прогласяване на недействителност по отношение на тях на акта за разпореждане със сънаследствената вещ, да върната същата в делбената маса, за да могат да реализират правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН. При уважаване на иск или възражение по чл. 76 ЗН, актът на разпореждане, макар и валиден, не прехвърля права, поради което в отношенията между сънаследниците сънаследникът-прехвърлител е съсобственик на вещта и делбата следва да се извърши с неговото участие под страх от нищожност- чл. 75, ал. 2 ЗН. Спорът по чл. 76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора кой е титуляр на правото на собственост.

В този смисъл доколкото възражението по чл. 76 ЗН е основателно, искът за делба на процесните имоти подлежи на уважаване спрямо прехвърлителите В. И. и И. В. М.. Спрямо приобретателя – ищец искът за делба следва да бъде отхвърлен.

Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено в частта на уважаване на иска за делба по отношение на приобретателя по сделките.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД