Решение № 102 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 1464/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Териториално поделение „Д.“ към ЮЗДП ДП с ЕИК: •••••, гр. Г. Д., обл.Благоевград против: „О. Х." ЕООД с ЕИК: •••••••, гр. Г. Д., обл. Благоевград. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от ••••• лева с ДДС, съставляваща размера на неплатените от наемателя разходи (такса битови отпадъци) по ползването на недвижимият имот за периода от •••••година, •••• година, •••••година, •••година и ••••година за недвижимият имот, в едно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до изплащането. Иска се също така да бъде признат договора за наем за развален поради неизпълнение на задълженията на наемателя по него за заплащане на дължимите разходи за битови отпадъци. Твърди се от ищеца, че с Договор за наем на недвижим имот № ••••/••.••.•••• г. ищеца предоставил на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 10 години недвижим имот, частна държавна собственост, предоставен му за управление, представляващ : Сграда с идентификатор ••••••по КККР на с. П. л., общ. Г. Д., обл. Благоевград, с площ за поземления имот от 5899 кв.м., начин на трайно ползване: За животновъдна ферма. Имота бил отдаден под наем срещу задължението на ответника - наемател да заплаща месечна наемна цена от ••••лева без ДДС. Съгласно чл. 9, т. 2, Раздел V от договора страните се споразумели, че наемателя има задължения да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота, т.е всички относими към недвижимият имот разходи, които са свързани с естественото ползване на наетият имот по предназначение. От датата на сключване на договора за наем, наемателя заплащал само месечните разходи за консумираната електрическа енергия, вода и цифрова телевизия, но не и дължимата към Община Гоце Делчев такса битови отпадъци за ползваният недвижим имот за следните години : •••• г., ••••г., ••••г., ••••г. и ••••г. Ищеца изпратил до наемателя нотариална покана да изпълни задълженията си по проформа фактура № ••••••••г. в размер на •••••• лева без ДДС (••••••• с ДДС), представляваща заплатената от ищеца към Община Гоце Делчев сума за такса за битови отпадъци за ••••г., •••••г., •••••г., и •••г. за ползваният от тях под наем недвижим имот. Поканата е получена на ••.••.•••• г., но плащане не последвало. В последствие ищеца изпратил до ответника покана за доброволно плащане с изх. № ••••/••.••,•••• г., получена на ••.••.••• г., с която го поканили да изпълни задълженията си по фактура № ••••/••.••.••• г. в размер на ••••••лева с ДДС представляваща заплатената от ищеца към Община Гоце Делчев такса за битови отпадъци за 2025 г. за ползваният от тях под наем недвижим имот. По-късно били изпратени още няколко покани за доброволно плащане на горните суми, но плащане от страна на ответника не постъпило. На ••.••.••• г. постъпило възражение от управителя на дружеството наемател, че като наематели/ползватели на недвижимият имот нямат задължение за заплащане на такса битови отпадъци, т.к съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ задължените лица са собствениците на недвижимите имоти. Предвид изложеното са предявени настоящите искове. Предявеният иск е с правно основание по чл.228 и следващите от ЗЗД, чл.87 и сл. от ЗЗД. Ответника представя отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че заплащането на такса „битови отпадъци“ е отделно условие, което е следвало да бъде записано в договора за наем по този начин. Добавянето му 4 години след началото на изпълнението на договора за наем представлява нарушение на задължението на добросъвестност в преддоговорния период и на основния принцип на договорното право, че договорите трябва да се спазват. За да може такава финансова тежест да бъде законосъобразно вменена на ответника, то трябвало търгът да включва и параметрите за нейното изчисляване, а именно данни за стойността на имота по данъчна оценка или отчетната му стойност, както и приложимият за бюджетните организации начин на изчисляване на дължимата такса „битови отпадъци“ по местоположението на имота. Такса „битови отпадъци“ не може да се счита за разход, обусловен от ползването на имота съгласно приложимото национално законодателство. Начинът на нейното определяне към момента на сключване на договора за наем и до •••••• година не е свързан с начина на ползване/замърсяване и размерът й не зависи от него. Вместо това, таксата се определя в общ административен акт - по райони и видове юридически лица от общинската администрация на гр. Г.Д.. Таксата битови отпадъци по своя характер и размер е определена от ОбС на гр. Гоце Делчев на база на характеристиките на имота като недвижима вещ и вида на собственика като правен субект, а не на база ползването на имота. По тази причина неправилно е твърдението, на ищеца, че страните са се споразумели наемателят да заплаща и такса „битови отпадъци“ за имота. Съгласно чл.64 във връзка с чл. 11, ал.5 от ЗМДТ данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление, което в случая е ищеца. Останалите видове задължени лица също са изрично изброените в този член лица - концесионер (за имоти - публична държавна собственост) и ползвател по смисъла на ЗС, когато е учредено вещно право на ползване. В член 2 на процесния договора за наем на недвижим имот е посочено изрично, че „не отстъпва и не учредява вещни права на ползване върху имота", което подчертава още веднъж облигационният характер на правоотношението и неприложимостта на хипотезата „ползвател“ по чл.11, ал.3 от ЗМДТ. Имотът, описан в исковата молба, е отдаден под наем по реда на чл.13, ал.6 от ПП на ЗДС във връзка с чл.62, ал.3 от ТЗ по реда на търг с тайно наддаване. По силата на цитираните разпоредби от решенията на общинския съвет и ЗМДТ, всяко поемане на задължението за заплащане на такса битови отпадъци на управляващото предприятие от страна на наемателя е следвало да бъде изрично включено като условие в проектодоговора за наем, предоставен с обявяването на търга, във вида, в който е сключен и впоследствие между страните, за да може волеизявлението за сключването му от спечелилия търга кандидат да го обвързва по отношение на всички негови условия. Когато задължението за заплащане на такса битови отпадъци е изрично вменено и на наемателя, това се отбелязва в законовите разпоредби, поради което и по аргумент на противното таксата битови отпадъци се дължи и заплаща от предвиденото в закона задължено лице при липса на изрична нормативна разпоредба или изричен договорен текст за обратното. До 2001 г. ЗМДТ е предвиждал такса битови отпадъци да се заплаща от наемателя. Впоследствие тази разпоредба е премахната, което показва волята на законодателя да уреди нещата по противоположен начин занапред. Предвид изложеното молят исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.64 във връзка с чл.11, ал.5 от ЗМДТ, чл.13, ал.6 от ПП на ЗДС във връзка с чл.62, ал.3 от ТЗ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, че на ••.••.••• г. между ищеца, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател е сключен Договор за наем на недвижим имот № ••••• Въз основа на договора ищеца предоставил на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 10 години недвижим имот, частна държавна собственост, предоставен му за управление, представляващ: Сграда с идентификатор •••••, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на с. П. л., общ. Г. Д., обл. Благоевград, одобрени със заповед № •••••• от ••.••.••••• г. иа Изпълнителния директор на АГКК, с площ за поземления имот от •••••кв.м., трайно предназначение на територията : Горска, начин на трайно ползване: За ж.ф.. Сградата е с площ от ••••кв.м., брой етажи:2, конструкция:масивна, застроена 1987 г., с предназначение за ползване: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда съгласно Акт за частна държавна собственост № •••/ ••.••.••• г., съставен от Областния управител на Област с административен Благоевград, представлява: Многожилищна сграда с обща площ от •••кв.м., предназначение: Г. д., състояща се от две части: 1. Двуетажна масивна стоманобетонна сграда със застроена площ: ••••кв.м.; 2 Триетажна масивна стоманобетонна сграда с площ: •••••кв.м., разположена в УПИ II от квартал 19 по плана село П. л., общ. Г.Д., обл. Благоевград при съседи за урегулирания поземлен имот: изток - улица; запад - улица; север- УПИ I; юг - улица. Имота бил отдаден под наем срещу задължението на ответника - наемател да заплаща месечна наемна цена от ••••• лева без ДДС. Съгласно чл. 9, т. 2, Раздел V от договора страните се споразумели, че наемателя има задължения да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота. От датата на сключване на договора за наем, наемателя заплащал месечните разходи за консумираната електрическа енергия, вода и цифрова телевизия, но не и дължимата към Община Гоце Делчев такса битови отпадъци за ползваният недвижим имот за следните години : ••••г., ••••••г., •••••г., •••••г. и ••••г. Ищеца изпратил до наемателя нотариална покана да изпълни задълженията си по проформа фактура № •••••••г. в размер на ••••• лева без ДДС (•••••• с ДДС), представляваща заплатената от ищеца към Община Гоце Делчев сума за такса за битови отпадъци за •••••г., ••••г., •••••г., и •••••г. за ползваният от тях под наем недвижим имот. Поканата била получена от ответника на ••.••.•••• г., но плащане не последвало. В последствие ищеца изпратил до ответника покана за доброволно плащане с изх. № •••••/••.••.••••• г., получена на ••.••.••••• г., с която го поканили да изпълни задълженията си по фактура № ••••/••.••.••••••г. в размер на ••••лева с ДДС представляваща заплатената от ищеца към Община Гоце Делчев такса за битови отпадъци за •••г. за ползваният от тях под наем недвижим имот. По-късно били изпратени още няколко покани за доброволно плащане на горните суми, но плащане от страна на ответника не постъпило. По делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства, а именно: че ответника ползва процесния обект под наем, по договор сключен с ищеца, така както е посочено в исковата молба, че за този имот се дължат разходите - таксите за битови отпадъци, в размер, както е посочено в исковата молба, че ответника не е заплатил дължимите суми за разходи за обекта, които са предмет на исковата молба, че посочените суми не са заплатени от ответника за посочения период. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е допустим като предявен от лице, което има интерес от предявяването му, срещу процесуално легитимиран ответник и пред надлежния съд. Макар общата претендирана сума на иска за заплащане на такса битови отпадъци да е в размер на •••••лева, съдът намира, че иска е подсъден на районен съд, доколкото общата сума е формирана от претенции за заплащане на такса битови отпадъци за 5 години, като претендираната за всяка отделна година сума е под •••••лева. Предвид разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.5 от ГПК и искът за разваляне на договор е подсъден на районен съд. Разгледан по същество предявените искове са неоснователни, по следните съображения: Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установи, че между на на ••.••••••• г. между ищеца, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател е сключен Договор за наем на недвижим имот № ••••••.Въз основа на договора ищеца предоставил на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 10 години процесния недвижим имот, частна държавна собственост, предоставен му за управление. Имота бил отдаден под наем срещу задължението на ответника - наемател да заплаща месечна наемна цена от ••••лева без ДДС. Съгласно чл. 9, т. 2, Раздел V от договора страните се споразумели, че наемателя има задължения да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота. По делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства, а именно: че ответника ползва процесния обект под наем, по договор сключен с ищеца, така както е посочено в исковата молба, че за този имот се дължат разходите - таксите за битови отпадъци, в размер, както е посочено в исковата молба, че ответника не е заплатил дължимите суми за разходи за обекта, които са предмет на исковата молба, че посочените суми не са заплатени от ответника за посочения период. Спорно е обстоятелството дали дължимите суми за разходи за обекта, които са предмет на исковата молба – сума в общ размер от ••••• лева с ДДС, съставляваща размера на неплатените от наемателя разходи за такса битови отпадъци по ползването на недвижимият имот за периода от ••••година, •••••година, •••година, •••година и •••година се дължат за плащане от ответника. Съгласно чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите наемателят покрива за своя сметка разходите, свързани с потреблението на вещта. Законодателят в случая е предвидил, че това са обикновените разходи при ползване на недвижимия имот, като разходване на електро или топлоенергия, вода, телефон и др. подобни. Съдът намира, че таксата битови отпадъци не е разход при ползването на вещта, която се дължи от наемателя по силата на закона. Съгласно чл.6, ал.1, т.1 от ЗМДТ, таксата битови отпадъци е местна такса и чл.9 от същия закон делегира правомощието на съответния Общинският съвет да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, включително и таксата битови отпадъци. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон за имотите на територията на общината, а според чл. 11 от ЗМДТ, задължени лица са: собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот; ползвателят - при учредено вещно право на ползване; концесионерът - при учредена концесия; лицето, на което е предоставен за управление общински или държавен имот, т. е. таксата за битови отпадъци е задължение, установено със закон и се дължи от лицата, предвидени в ЗМДТ. По действащата нормативна уредба, наемателите и ползвателите на облигационно основание на общински имоти не попадат в нито една от категориите задължени лица, посочени в разпоредбата на чл. 11 от ЗМДТ, към който препраща чл. 64. Това е така тъй като с договорите за наем на държавни имоти не се предоставят вещни права на ползване по смисъла на чл. 11, ал.3 от ЗМДТ, а право на ползване на облигационно основание. Тези договори нямат характер и на такива по предоставяне на имот за управление, по смисъла на чл. 11, ал.5 от ЗМДТ. Според чл. 228 от ЗЗД, наемното правоотношение включва предоставянето на вещ за временно ползване срещу възнаграждение, като за разлика от ползвателя с учредено вещно право на ползване, наемателят, по силата на чл. 232 от ЗЗД, покрива за своя сметка единствено разходите, необходими за обикновеното потребление на вещта, като заплащането на таксата за битови отпадъци не е част от тези задължения. В случаите на предоставяне под наем на недвижим имот, в т.ч. и държавен, задължен по силата на чл. 64, във вр. с чл. 11 от ЗМДТ, е собственикът на имота. Няма забрана, страните по договор за наем да договорят наемателят да заплаща дължимата такса за битови отпадъци или да възстанови внесената от собственика такса за битови отпадъци. В случай, че в договорът за наем е изрично предвидено заплащането на таксата битови отпадъци да се извършва от наемателя, то тя се дължи от него. Тъй като това не е сторено в процесния договор за наем, а според законовите разпоредби (чл.11, ал.5 от ЗМДТ), тази такса се дължи от лицето, на което имотът е предоставен за управление, следва да се приеме, че тя е включена в наемната цена и не се дължи отделното й заплащане от наемателя. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от •••• лева с ДДС, съставляваща размера на неплатените от наемателя разходи за такса битови отпадъци по ползването на процесния недвижим имот, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като неоснователно следва да бъде отхвърлено и акцесорното искане за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С оглед приетото от съда, че ответника не дължи разходи за такса битови отпадъци въз основа на процесния договор за наем , като неоснователен следва да се отхвърли и иска да бъде признат договора за наем за развален поради неизпълнение на задълженията на наемателя по него за заплащане на дължимите разходи за битови отпадъци. Предвид изхода от спора на ищеца не се следват разноски. Ответника от своя страна е претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на •••• евро. От страна на ищеца се повдига възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат. Съдът намира възражението за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, голяма част от обстоятествата по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. Поради това съдът намира, че с оглед характера на делото и цената на предявените искове на ответника следва дасе присъдят •••••евро за адвокатско възнаграждение и да се остави без уважение искането за присъждане на разноски в останалата част. Водим от горното, съдът