Решение № 2876 от 29.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12412/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК . С решение № 16037 от 26.08.2025г., постановено по гр.д. № 8545/2024г. по описа на СРС, 174-ти състав, са отхвърлени предявените от „Медлийз“ ЕАД срещу Р. А. Х. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1053,31 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит № 947 от 04.11.2020г., сумата в размер на 626,90 лева, представляваща остатъчна главница по същия договор и сумата от 136,41 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2023г. до 10.02.2024г. Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца „Медлийз“ АД, с която са развити съображения за неговата неправилност. Въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че след като договорът за кредит бил недействителен бил подписан от страна на кредитодателя с физически подпис, а от страна на кредитополучателя – с квалифициран електронен подпис. Касаело се за две волеизявления, всяко от които било надлежно подписано и била спазена тяхната писмена форма. Сочи, че кредитополучателката била подписала договора и стандартния европейски формуляр с валиден КЕП, което се установявало от приетото по делото удостоверение. В тази насока били представени и 18 броя платежни нареждания, от които било видно, че кредитополучателката била погасявала кредита лично или чрез трети лица. По делото било установено, че отпуснатият кредит е изплатен по сметката на посоченото в договора дружество МБАЛ „Света Анна София“ АД и нямало спор по въпроса, че целта на кредита бил финансиране на медицински услуги на В.В. при посочената болница, за което кредитополучателката се съгласила с подписването на договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата Р. А. Х. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че бил правилен изводът на съда, че не било възможно договорът да бъде подписан валидно едновременно чрез КЕП от едната страна и чрез физически подпис от другата страна. Счита, че формата била опорочена. Поради което договорът бил нищожен. Освен това в първоинстанционното производство не било установено, че КЕП бил положен лично от ответницата, че й принадлежи, както и че е автентичен. От доказателствата по делото било видно, че ответницата била с поставена диагноза „Параноидна шизофрения с непрекъснато протичане“. От гласните доказателства се установявало, че същата не могла да си служи с компютър, електронният й подпис бил издаден дфистанционно, като ответницата не била разбрала за това. Впоследствие била установила, че трети лица се били възползвали от личните й данни за изваждане на електронен подпис за получаване на кредитни средства, от които не се била възползвала. От представените платежни нареждания се установявало, че 13 от тях били наредени от племенника на ответницата и 1 от неговата майка, а за останалите четири нямало категорични данни кой ги бил наредил. Не станало ясно кой е действителният длъжник по договора за кредит. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното. По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, в това число неговото сключване и неговите условия; предоставянето на сумата по кредита; размера и изискуемостта на непогасената главница; размера и изискуемостта на дължимата договорна лихва. В тежест на ответницата е да докаже възражението си за унищожаемост на договора поради измама. От приетия по делото договор за потребителски кредит № 947 от 04.11.2020г. между „Медлийз“ АД като кредитор и Р. А. Х. като кредитополучател се установява, че между страните е уговорено кредиторът да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 2700 лева, при фиксиран годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от 14 % и годишен процент на разходите от 14,93% платим на 48 броя месечни погасителни вноски с падеж 10-то число на всеки месец, всяка от които в размер 73,78 лева, първата от които дължина на 10.12.2020г., а последната – на 10.11.2024г. В договора е посочено, че целта на кредита е финансиране на медицински услуги от Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ София АД /“търговски партньор“/. В чл. 1 от договора е уговорено, че отпуснатият кредит ще бъде изплатен пряко на търговския партньор, като извършването на плащането в негова полза представлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави уговорения кредит на кредитополучателя. Според чл. 3, изр. 2 от договора, при забавяне на три или повече месечни вноски, считано от падежната дата на третата непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер. Договорът е подписан с физически подпис от М.П.П. – представител на „Медлийз“ АД, а от страна на Р. А. Х. договорът е подписан с квалифициран електронен подпис. Приложение № 2 към договора е стандартен европейски формуляр, който е подписан от страните по така посочения начин. От приетото споразумение от 05.11.2020г. между „Медлийз“ АД и Р. А. Х., подписано по същия начин, се установява, че страните са се уговорили целта на кредита да е финансиране на здравна услуга на пациент В.А.В. на обща стойност 2542,98 лева и са се уговорили остатъкът до пълния размер на кредита от 2700 лева да бъде приспаднат от месечните погасителни вноски. От приетото преводно нареждане от 05.11.2020г. се установява, че кредитодателят „Медлийз“ АД е превел по сметката на посоченото в договора и споразумението лице – МБАЛ „Света Анна“ София АД сумата от 2542,98 лева с основание ИЗ 19273-В.В., дог. Кредит 947/04.11.2020 Х.. От приетите сметка за лечението на В.А.В., ИЗ 19273/2020г. от 28.10.2020г. и картон на пациента за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента, издадени от МБАЛ „Света Анна“ АД се установява, че общата стойност на лечението на пациента В.В. е 2542,98 лева, какъвто е и преведеният размер. Издадено е удостоверение за банкова сметка на болницата, която е идентична с тази в преводното нареждане. Във връзка с оспорването на електронния подпис на ответницата, в първоинстанционното производство е прието удостоверение от „Евротръст Технолъджис“ АД, от което се установява, че Р. А. Х. е използвала услуга за електронна идентификация и услуга за отдалечено подписване с квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис /КУКЕП/. Приложеният в случая ред за удостоверяване самоличността при издаването на КУКЕП е следният: потребителят е инсталира мобилното приложение Evrotrust на реално мобилно устройство; потребителят избира бутон „регистрация“ от екран „условия на договора“ потребителят прочита информацията и дава съгласие чрез активиране на бутон „приемам всички“; от екран „нов потребител“ лицето избира шестцифрен код от клавиатурата на устройството, за да създаде свой личен ПИН код; от друг екран потребителят въвежда втори път своя ПИН код; от екран „регистрация – тайна парола“ потребителят създава своя „тайна парола“ и избира бутон „напред“; от екран „инструкции“ потребителят прочита инструкциите за успешно сканиране на документа си за самоличност и избира бутон „продължи“; потребителят разрешава достъпа до камерата на устройството съгласно съобщенията на екрана; потребителят подготвя и сканира документа си за самоличност /лице и гръб на личната карта/, следвайки инструкциите от екран „регистрация“; в базата данни на Евротръст към профила на Р. А. Х. се добавя модела на устройството, името и операционната система, от което е направена регистрацията; от екран „идентификация“ процесът продължава с „полуавтоматизирана идентификация“, при която се провежда видеоконферентен разговор в реално време чрез приложението между лицето и оператор на Евротръст; Р. А. Х. преминава успешно през операторска отдалечена видео идентификация; от екран „регистрация – въведете информация за връзка с вас“ потребителят въвежда своя мобилен номер /••••••••••/ и натиска бутон „напред“; Евротръст генерира шестцифрен код /512284/ за потвърждаване на телегинния номер, който е изпратен като SMS на въведения номер; от екран „регистрация – потвърди“ потребителят въвежда кода 512284 от получения SMS и натиска бутон „потвърди“; извършва се повторна проверка от оператор на Евротръст, при която не са открити нередности и профилът на Р. А. Х. е потвърден; Евротръст издава на Р. А. Х. КУКЕП с посочения сериен номер и осигурява възможност за отдалечено подписване с него; потребителят подписва с КУКЕП общите условия. Понастоящем КУКЕП е със статус „неидентифициран“ поради изтичане срока на валидност на личната карта /21.06.2021г./. От приетото по делото веществено доказателство – компакт диск със запис на процеса по автентификация и извършения от първоинстанционния съд оглед в проведеното на 25.02.2025г. открито съдебно заседание се установява, че на проведения видеоконферентен разговор присъства лице от мъжки пол, идентифицирано като А.А. /племенник на ответницата/, който показва личен документ на Р. Х.. На записа се вижда и лице от женски пол, което ответницата идентифицира като самата Р. Х., която заявява „да, чувам Ви, господине“, казва си трите имена, датата си на раждане и „хубав ден, да сте жили и здрави“. Видно от гореизложеното, квалифицираният електронен подпис на ответницата е валидно издаден. Противно на наведените от нея твърдения, че нейният племенник А.В.А е откраднал личните й данни чрез заснемане на личната й карта, и ги е използвал за дистанционно издаване на КЕП на нейно име, от приетото и неоспорено веществено доказателство се установява по категоричен начин, че самата ответница е участвала лично в процеса по автентификация за издаване на КЕП, участвала е в проведения видеоконферентен разговор със служител на „Евротръст Технолъджис“ АД и е потвърдила сама личните си данни за издаване на електронния подпис. От приетото удостоверение се установява, че с така създадения КЕП е подписан договорът за кредит № 947/03.11.2020г. в 12,36ч. на 04.11.2020г., поради което положеният върху договора електронен подпис е валиден и автентичен. Неоснователно е и оспорването на ответницата, че действията по подписване на договора за кредит били извършени от нейния племенник, тъй като тя самата нямала техническа грамотност, като племенникът й бил използвал нейния КЕП за да я задължи по кредитното правоотношение. Както беше изяснено, ответницата е участвала в процеса на автентификация заедно с нейния племенник и е потвърдила волята си за издаване на КЕП чрез лично заявяване на нейните лични данни пред служителя. Наред с това с отговора на исковата молба същата е посочила, че е била уведомена от нейния племенник че ще бъде сключен договор за кредит с нейно участие, като се уговорили устно кредитът да бъде погасяван от А.А. и неговата майка /сестра на ответницата/. От съвкупността от тези обстоятелства се установява, че именно ответницата е предоставила създадения на нейно име КЕП на А.А. за подписване на договора. Съгласно чл. 18а, ал. 1, т. 2 ЗЕДЕУУ, лицето, посочено като титуляр на електронен подпис, създател на електронен печат и изпращач на данни при електронна препоръчана поща, не може да оспори авторството, титулярството, създаването и изпращането спрямо адресата/получателя, когато създаденият от лицето електронен документ е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране. При това положение, договорът за кредит се явява надлежно подписан от ответницата с валиден квалифициран електронен подпис. Основателно е оплакването на жалбоподателя за неправилност на извода на първоинстанционния съд за нищожност на договора за кредит, тъй като бил подписан с КЕП от едната страна и с физически подпис от другата. Както всеки друг договор, този за потребителски кредит изисква две насрещни покриващи се по съдържание волеизявления, всяко от които следва да бъде извършено в изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, като законът не предвижда ограничение относно способа за подписване на всяко от тях. Няма пречка волеизявлението на едната от страните по договора да бъде във формата на подписан с КЕП електронен документ, а волеизявлението на другата да бъде материализирано на хартиен носител, подписано с физически подпис. Не е необходимо това да е изрично предвидено, тъй като приравняването на КЕП на саморъчен подпис е законоустановено - чл. 25, пар. 2 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. - следователно всяко изявление, което може да бъде подписано физически, може да бъде валидно подписано с КЕП, независимо от уговорките на страните. В случая писмената форма и на двете насрещни волеизявления на страните е спазена, доколкото това на ответницата е извършено под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, а това на ищеца-кредитодател е извършено на хартиен носител с физически подпис. Обстоятелството, че двете волеизявления са насложени в един документ, който е бил подписан с КЕП като електронен документ, а след това разпечатан и подписан физически от кредитодателя /или обратното – бил е подписан физически от кредитодателя, след това е бил сканиран и подписан с КЕП от кредитополучателя/, не променя валидността на двете волеизявления, нито факта на спазване на писмената форма по отношение на всяко от тях. На следващо място макар ответницата да твърди, че страда от параноидна шизофрения, същата не е навела твърдения, че не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, нито е релевирала възражение за унищожаемост на договора за кредит на това основание. Напротив, с отговора на исковата молба същата е посочила, че нейният племенник А.А. е дошъл при нея и двамата се разбрали да бъде изтеглен кредит за лечението на В.А., което трябвало да стане с нейно участие, тъй като А.А. бил осъждан, а неговата майка И. имала други кредити и нямало да й отпуснат средства. Ответницата се съгласила „на доверие“ да помогне на роднините си, след като й било обещано, че А.А. и майка му ще погасяват кредита, тя няма да има финансови задължения, както и че самата ответница няма да бъде кредитополучател, а поръчител. Впоследствие установила, че така посочените лица не плащали задълженията си и тя останала отговорна в качеството си на кредитополучател. Така релевираното възражение е за унищожаемост на договора за кредит поради измама /чл. 29 ЗЗД/ тъй като ответницата твърди, че е била въведена в заблуждение от своя племенник, че само формално ще участва в кредитното правоотношение като поръчител, както и че сумите ще бъдат заплащани от нейните роднини. В същия смисъл са и събраните пред СРС показания на свидетеля Й..С., която сочи, че сестрата на ответницата й се обадила по телефона, че трябва да изтеглят пари за операцията на нейния съпруг, за което ответницата следвало да й помогне, А.А. снимал личната карта на ответницата и й казал, че ще бъде поръчител. Касае се за измамливи действия, предприети от трето лице за кредитното правоотношение /А.А./, поради което и на основание чл. 29, ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде унищожен, само ако към датата на сключването му насрещната страна по него /“Медлийз“ АД/ е знаела или не е могла да не знае за измамата. В случая макар „Медлийз“ АД да е знаел, че целта на кредита е заплащане на лечението на трето лице /В.А. – баща на А.А./, по делото не се установява той да е знаел за вътрешните отношения и уговорки между ответницата-кредитополучател и нейния племенник А.А., нито да се е намирал в хипотеза, в която те да са му били неизбежно известни. При това положение, след като към датата на сключване на договора за кредит жалбоподателят-ищец не е знаел за характера и съдържанието на вътрешните отношения между ответницата и А.А., извършената от последния измама спрямо ответницата, че ще бъде поръчител и няма да се налага да плаща нищо, не може да му бъде противопоставена като основание за унищожаване на договора за кредит. На последно място при извършената от съда служебна проверка за валидност на договора за потребителски кредит, включително относно спазване императивните изисквания на Закона за кредитните институции и наличието/липсата на неравноправни клаузи, съдът установи, че кредитното правоотношение е правно валидно. Договорът е написан на ясен и разбираем език, съдържа посочване на сумата по кредита, срока на кредита, погасителен план с броя и падежа на погасителните вноски, както и разпределението на плащането между главницата и лихвата. Договорената възнаградителна лихва от 14 % годишно е с фиксиран размер и не буди съмнение за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Посочен е общият размер на плащанията, както и размерът на всяка погасителна вноска. Посочен е годишният процент на разходите, чийто размер от 14,93 % не противоречи на императивната норма чл. 19, ал. 4 ЗКИ, и начинът на формирането му е ясен, предвид че договорът не предвижда други задължения за кредитополучателя извън възнаградителната лихва /не са уговорени такси, разноски и др. подобни/. Преддорговорната информация е предоставена на ответницата под формата на стандартен европейски формуляр, чието получаване е удостоверено от нея чрез квалифициран електронен подпис. Договорът не е сключен при общи условия, поради което нормата на чл. 147а ЗЗП е неприложима. Не се установява и процесните вземания за главница и лихва да се основават на неравноправни клаузи. Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е валиден и поражда задължение за ответницата да заплати изискуемата по него главница и възнаградителна лихва. Относно техния размер, в първоинстанционното и въззивното производство не е налице спор, че с извършените частични плащания през периода са погасени изцяло вноските дължими до месец 08.2022г. - изцяло и частично вноската за месец 09.2022г. Считано от вноската с падеж 10.10.2022г. главницата по кредита не е обслужвана. Видно от погасителния план към договора, за периода от 10.09.2022г. /частично/ до 10.02.2024г. /вноската преди датата на подаване на исковата молба/ дължимата главница е в размер на 1053,31 лева. Предсрочната изискуемост на останалите вноски по главницата за периода от 10.03.2024г. до 10.11.2024г. /последна вноска/ е обявена с исковата молба, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /освен това падежите им са настъпили в хода на процеса/. Видно от погасителния план, главницата по тях е в размер на 626,90 лева. Така общият размер на дължимата от ответницата главница е 1680,21 лева. Също така видно от погасителния план, стойността на договорната лихва за периода от 10.06.2023г. до 10.02.2024г. е 136,41 лева, която сума съответства на исковата претенция, а за периода след обявяването на предсрочната изискуемост не се дължи възнаградителна лихва /т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо предявените искове съобразно диспозитива на решението, предмет на въззивен контрол, са основателни в пълен размер. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. с чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година, сумите следва да бъдат присъдени в евро по официалния обменен курс, а именно 859,08 евро – главница и 69,75 евро – договорна лихва. С оглед несъвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което така посочените искове да бъдат уважени изцяло. По разноските. При този изход от спора, право на разноски има единствено жалбоподателят-ищец. В първоинстанционното производство той е сторил разноски за държавна такса в размер на 76,15 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платени изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, или общо 576,15 лева, т.е. 294,58 евро, които следва да му бъдат присъдени. Във въззивното производство жалбоподателят е сторил разноски за държавна такса в размер на 38,07 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платени изцяло по банков път, или общо 538,07 лева, т.е. 275,11 евро, които следва да му бъдат присъдени. Така мотивиран, Софийски градски съд