Решение № 93 от 30.4.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 407/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „УМБАЛ БУРГАС”АД с ЕИК 102274111 против Решение № 681/09.06.2023 г. по гр.д.20212100100837/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, изменено по реда на чл.248 ГПК в частта на разноските с определение № 2442 от 02.10.2023 г. С обжалваното решение БОС е осъдил въззивника УМБАЛ Бургас АД, да заплати на И. Я. Д. от гр. П., сумата от 50 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неправилно поставена диагноза и нарушаване на правото на информирано съгласие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 938, 76 лв - представляваща имуществени вреди за направени разноски за последваща медицинска помощ, лекарства, медицински консумативи и транспорт, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 11.03.2020 г. до окончателното плащане, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над уважения размер до предявения размер от 60 000 лв. Въззивната болница е осъдена да заплати на адв.С. М. сумата от 4 805, 10 лв адвокатско възнаграждение, както и по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2 077, 55 лв, представляваща държавна такса и сумата от 260 лв, представляваща възнаграждение на вещото лице Щ. Н., изплатено от бюджета на съдебната власт. Въззиваемата-ищец И. Я. Д. е осъдена да заплати на УМБАЛ Бургас АД сумата от 693, 91 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски. с определение № 2442 от 02.10.2023 г. С цитираното по-горе определение, съдът е осъдил въззивника УМБАЛ Бургас АД да заплати на И. Я. Д. сумата от 130, 81 лв – съдебно- деловодни разноски, както и на адв.С. М. допълнително адв.възнаграждение в размер на 300 лв. Претендира се да бъде отменено изцяло и вместо него да с постанови решение, с което исковете да се отхвърлят изцяло с всички последици по закон. Излагат се твърдения, че обжалваното решение е неправилно и недопустимо, като постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в случая фактическият състав на непозволено увреждане е изцяло недоказан в условията на пълно и главно доказване – нито по отношение на противоправно поведение, нито по отношение на причинно-следствена връзка с настъпилия за ищцата резултат. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при фактическа липса на мотиви, тъй като изложените са противоречиви и очевидно не кореспондират с доказателствата по делото, основани са на ирелевантни интерпретации на теоретично възможни хипотези. Сочи се още, че е нарушено правото на ответника на справедлив процес и ефективна съдебна защита по чл.47 ХОПЕС и чл.6 §1 ЕКПЧ. Излагат се твърдения, че за да обоснове противоправност на действията на ответника съдът е приел наличието на поставяне на неправилна диагноза, несвоевременност на положените грижи и нарушаване правото на информиран избор на ищцата, без да посочи, каква е поставената погрешна, вместо коя правилна, без да докаже пряката /а не предполагаема и възможна/ причинно-следствена връзка на този факт с настъпилите последици. Твърди се това се превръща в презумпция за противоправност, която впоследствие съдът сам оборва в мотивите си. На първо място обосновава противоправност въз основа на кредитираната СМЕ, а в самата експертиза е посочено, че диагнозата плацента превия се поставя едва след раждането при наличие на трудна мануална екстракция на плацентата, т.е.диагнозата не би могла да се явява ненавременна, след като е поставена в деня на самото раждане и вписана в ИБР. Оспорва се второто твърдение на съда за противоправност - неинформиране на ищцата за състоянието й, тъй като то е недооценено, не била отчетена опасната патология на плацента превия перкрета, броя на забременявания, като не са положени достатъчно грижи за ищцата при извършване на ЦС и в последствие. Твърди се, че този извод на съда категорично се опровергава от събраните по делото доказателства, вкл.и от приета за доказана фактическа обстановка от съда. На следващо място се оспорва изводът на съда за нарушено право за информирано съгласие на ищцата, поради липса на автентичен подпис на ищцата под декларацията за информирано съгласие от 28.05.2019 г. Твърди се, че при доказания факт, че ищцата е приета по спешност с данни за „фалшиво раждане“, т.е.можело е да се очаква всеки момент да започне родова дейност, не е ясно как в този момент би се направил аборт, като той би бил реално предизвикано раждане! Твърди се, че тези изводи на съда могат да се определят като „груб произвол” или като водещи до „отказ от правосъдие” в нарушение на чл.6 по смисъла на произнасянето на ЕСПЧ по делото Bochan v.Ukraine {GC}, 2015. Цитирана е практика на ЕСПЧ в този смисъл. Сочи се, че изводът на съда за наличие на вина у ответника е необоснован. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът безусловно е приел заключенията на вещото лице по СМЕ. Твърди се, че липсва и извод на съда за наличие на причинно-следствена връзка между предишните състояния на ищцата и последиците от лечение. По отношение на приетите от съда непредвидими вреди се твърди, ч е такива няма, а в посочената във въззивната жалба научна литература и гатлайни, има описани логични усложнения следващи се от извършената животоспасяваща операция, неизбежно следствие от тежката патология на ищцата, причинена от сложната й гинекологична история и картина, съзнателно причинена от самата нея - два аборта по желание и три ЦС. Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за наличие в съвкупност на комулативните елементи на фактическия състав на непозволено увреждане - противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка. Твърди се, че ответникът е осъден въз основа на „теоретично възможни“ недоказани по делото факти, общи разсъждения на ВЛ във вреда на ответника, неверни твърдения, противоречащи на събраните по делото доказателства, заключения, игнориране на доказани факти, пристрастни предположения в полза на ищцата, без да се вземе под внимание нито един факт или обстоятелство пледиращо в полза на ответника. По отношение на „конгломерата от конци“, с косвено навеждащо сочене евентуална вина на ответника се твърди, че този извод на съда също е необоснован, и не намира опора в събраните по делото доказателства. Направен е подробен анализ на мотивите на първоинстанционния съд и е заявено твърдение, че те са противоречиви, взаимно изключващи се, незаконосъобразни, обосновани с теоретични възможности, със субективно преднамерени твърдения на вещи лица, със свидетелски показания в нарушение на чл.172 ГПК, оборени от приетите достоверни доказателства по делото. По отношение на приетата и кредитирана изцяло от съда Съдебно- психиатричната експертиза се твърди, че е тенденциозна и невярна, а описаните психологични състояния на ищцата са изключени като послеродови психози без аргументи. Твърди се, че съдът е включил това заключение безкритично при определяне на неимуществените вреди, като ако бе събрал поисканото от ответника с отговора на исковата молба искане за установяване осъждана ли е била ищцата по чл.194, ал.1/ал.3 НК, би могъл да достигне до друга светлина върху личностната характеристика на ищцата. По отношение на СМЕ се твърди, че заключението е недостоверно, противореиво, не е подкрепено нито с научни, нито с примери от добрата медицинска практика, съдържа флагрантно неверни становища, противоречащи на нормативната уредба и съществуващите практически правила в родилната помощ, поради което СМЕ следва да се игнорира от кръга на достоверните доказателства и да не се кредитира от съда. В тази връзка въззивникът отново заявява възражение за нарушено право на справедлив процес - ефективно право на защита. Твърди отделно от това, че неизпълнението на националния съд като съд по ПЕС, служебно да провери дали приложимата вътрешноправна норма попада в приложното поле на ПЕС, и ако да - ipso jure, служебно и винаги, да тълкува ВПН в съответствие с ПЕС, е скрепено с отговорността на държавата за вреди по чл.2б, чл.2в и чл.4 ЗОДОВ. На следващо място се излагат твърдения, че в мотивите си съдът подробно се е позовал на института за Добра медицинска практика, цитирайки твърдения на експертите в своя подкрепа, но освен формалното позоваване на бланкетната норма на чл.81, ал.2, т.1 от 33, не е посочил нито едно конкретно нарушение, не е дал нито един пример за нарушаване на конкретно правило за добра медицинска практика в България, ЕС и САЩ наричана „Гатлайн“/Guydelaine/. Твърди се, че такива нарушения не сочи и вещото лице, на чието заключение съдът базира своите правни и фактически изводи. Цитирана е практика на водещи европейски и САЩ клиники и институти в материята на раждане с Цезарово сечение. По отношение на неимуществените вреди се твърди, че съдът ги е определил незаконосъобразно, при липса на предпоставките на фактическия състав на института непозволено увреждане, като освен това неправилно е изключил безспорното съпричиняване от ищцата в пълна степен на неблагоприятния резултат от раждането със спешно ЦС. Твърди се, че въведените от съда „непредвидими вреди“, дори не са посочени в хипотетична евентуалност. Твърди се, вредите - непълноценност, затруднения при правенето на секс, паник атаки, психологически дискомфорт и други описани състояния, са ирелевантни спрямо ответника поради липса на причинно-следствена връзка с действията на ответника, които доказано са своевременни, адекватни, прецизни и точно според изискванията на ситуацията, тъй като в противен случай не биха се оказали животоспасяващи, особено с овладяването на смъртоносния ДИК синдром. Твърди се, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат чрез недобросъвестноно отношение на ищцата към себе си и проблемната си бременност, към своето и на бебето си здраве. Сочи се, че съзнателното забременяване за 5-ти път при обективните патологии на организма й, и животозастрашаващ риск за нея и бебето при вече две родени живи деца; безотговорното отношение към лечението й (неявяване на контролни прегледи, търсене на медицинска помощ само в изострени спешни състояния, противообществено поведение, затаяване и изопачаване на истината, бягство от болниците в Бургас и Стара Загора, неспазване правилата за контрол на бременността, които бяха посочени по-горе), са допринесли за настъпване на вредите и за техния обем. Твърди се, че позоваването в този смисъл на решение № 255 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 985/2020 г., IV ГО, е несъотносимо и недопустимо при аргументиране отказа да признае компенсация между вреди и ползи. Изложени са съображения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на решение, с което исковете се отхвърлят изцяло с всички законови последици по закон. Претендират се разноски за двете инстанции. С позоваване на чл.266, ал.3 ГПК са заявени искания по доказателствата, оставени без уважение от съда. В законовия срок въззиваемата-ищец И. Я. Д. е депозирала отговор на въззивната жалба на ответника, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че голяма част от изложените в жалбата аргументи са ирелевантни, с извънпроцесуален характер, освен това са хаотични, на моменти без логическа връзка и в този смисъл - неубедителни. Твърди се, че цитираната наднационална правна уредба и решения на СЕС и CEO не намират приложение в процесния казус. Сочи се, че са неоснователни и напълно бланкетни въведените възражения на ответника за противоречие на така установеното от закона основание за безвиновна отговорност на възложителя с принципа на ефективната правна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС, принципа на правовата държава, установен в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, принципа на пропорционалност и с Правото на Европейския съюз. Твърди се, че установената от закона безвиновна отговорност на възложителя не е в противоречие с цитираните принципи, а обезпечава правото на пострадалия от непозволено увреждане да получи дължимото му обезщетение, без да накърнява трайно правната сфера на ангажирания възложител, който има установено от закона право на иск за изплатеното обезщетение срещу виновния причинител на вредите. Оспорват се оплакванията в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че напротив - производството пред първата инстанция е проведено при спазване на всички процесуални разпоредби на ГПК, като на всяка от страните е дадена възможност да ангажира надлежни доказателствени искания в подкрепа на своите твърдения. Сочи се, че противно на твърденията на въззивника, целият събран доказателствен материал в рамките на първоинстанционното производство е обсъден е анализиран от БОС. Оспорват се твърденията за неправилно кредитиране на едни или други доказателства (в частност на приетата СМЕ), доколкото ответната страна не е положила адекватна процесуална защита на своите твърдения. Позовава се на заявеното в последно съдебно заседание оспорване на комплексната СМЕ, което се свежда до общо заявено несъгласие с нейните изводи, без да се сочат логични и/или експертни аргументи в тази насока, и при липсата на надлежно искане за повторна и/или допълнителна експертиза, мотивирано по реда на чл.201 от ГПК. Допълнително се сочи, че вещите лица нямат за задача да анализират правни въпроси и им дават отговори (каквито внушения се съдържат във възззивната жалба), а се произнасят по експертни такива, и в тази връзка се твърди, че заключението на КСМЕ е пълно, подробно и компетентно изготвено. Твърди се, че противно на твърденията на въззивника за липса на медицински деликт, в хода на първоинстанционното производство от ищцовата страна са доказани всички елементи на непозволеното увреждане, причинено от работещи при ответника медицински специалисти и обуславящо възникването на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответното лечебно заведение по чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че е доказано и наличието на деяние и противоправност, изразяващи се в нарушено право на информирано съгласие на ищцата и неточна диагностика, неразпознаване на тежка родилна патология и непредприемане на специфичен начин на родоразрешение, който би изключил възможността И. да претърпи тежките усложнения от раждането на детето си. Твърди се, че след като ищцата не е била надлежно уведомена за евентуално настъпване на възможните неблагоприятни последици от хирургичната интервенция, сред които е и източника на релевираните вредоносни последици - плацента превия перкрета и не се е съгласила с тях в нормативно предвидената форма, рискът от настъпването на усложнението не е преминал върху пациента, а следва да се понесе именно от медицинския персонал, който е действал по възлагане на ответника. По отношение на неточната диагностика се твърди, че тя е доказана от заключението по комплексната СМЕ, което не е необорено от ответника, а е и в синхрон с приобщената по делото медицинска документация и с показанията на разпитаните свидетели. На следващо място се твърди, че по делото, при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна, са установени причинените на ищцата вреди - сериозни по интензивност и продължителност, а и необратимост, телесни увреди - премахване на матка и яйчници, равнозначно на кастрация; тежък вътрешен кръвоизлив; причиняване на руптура (срязване) на пикочния мехур; възникване на везико-вагинална фистула; възникване на тежък възпалителен процес в малкия таз, наличие на чуждо тяло в него. Твърди се, че е доказана и причинната връзка между деянието и вредите - при планово цезарово сечение за ищцата би възникнала като неблагоприятна последица (вреда) единствено загубата на матка, но не и на цялата репродуктивна система и всички последващи усложнения. На последно място се сочи, че по аргумент от чл.45, ал.2 от ЗЗД, ищцата не е следвало да доказва наличие вина, презумпцията за вина е следвало да бъде оборена от ответника по делото, което не е сторено по надлежния процесуален ред. Противопоставя се на заявените с въззивната жалба доказателствени искания, позовавайки се на разпоредбата на чл.266 от ГПК и на липсата на направено с въззивната жалба обосновано оплакване за неизясняване на делото от фактическа страна, което да обуслови служебно събиране на доказателства от въззивната инстанция. Претендира се съдът да остави без уважение подадената от ответника въззивна жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ответника осъдителна част. Претендира се осъждане, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, въззивника да заплати на адв.С. Р. М. адв.възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на материално затруднения ищец, изразяваща се в защитата по процесната въззивна жалба. В срока за отговор, въззиваемата е депозирала и насрещна въззивна жалба против решението на БОС в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 50 000 лв до пълния предявен размер от 60 000 лв. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка и законосъобразни изводи относно елементите на медицинския деликт, първоинстанционният съд е определил занижено обезщетение за неимуществени вреди, което не кореспондира на същността, обема, вида, продължителността и интензитета на преживените от ищцата болки и страдания. Оспорват се изводите на съда, че обезщетение в присъдения размер от 50 000 лв е достатъчно да репарира страданията на ищцата, възникнали вследствие на предоставената некачествена медицинска помощ при ответника. Изложени са съображения за претърпените от ищцата увреди вследствие на осъществения медицински деликт от служителите на ответното лечебно заведение: Спешно цезарово сечение, в хода на което е установена значителна кръвозагуба, маточна атония и започващ ДИК-синдром; радикална хистеректомия - премахване на практика на цялата репродуктивна система на жената - матка, маточни тръби и яйчници; ятрогенно (в резултат от операцията) засягане на пикочния мехур - същият е бил разкъсан; описаните увреди са осъществени в рамките на две тежки оперативни интервенции, между които ищцата е била с отворен корем (лапаростома); многократни последващи хоспитализации, придружени с болезнени манипулации при ответника, носене на цистостома и катетър, причиняващи постоянно неудобство в ежедневието; везиковагинална фистула, съпроводена с възпалителен процес в малкия таз и постоянно незадържане на урина, поради което на ищцата са извършени общо три операции с пълна анестезия в „УМБАЛ Света Марина-Плевен" ООД за преодоляване на това състояние; наличие на чуждо тяло в малкия таз, образувало се в резултат на оперативните интервенции при ответника (за което се изразява несъгласие с решаващите изводи на БОС, че забравеното чуждо тяло не е в причинна връзка с поведението на лекуващите лекари). Твърди се, че описаните увреждания са провокирали значими и продължителни изменения в психическото състояние на ищцата, установени по делото от заключението по приетата съдебно-психиатрична експертиза. В обобщение се твърди, че ищцата е понесла изключително тежки, многобройни телесни и психически увреждания, довели в продължение повече от година до нарушаване на здравословното състояние на родилката, нарушаване на комфорта на живота й, невъзможност за изпълняване на ежедневните физиологични нужди и затруднение при отглеждането на децата й. На следващо място се твърди, че при определяне на размера на обезщетението БОС не е взел предвид обстоятелството на необратимост на част от причинените на ищцата телесни увреждания - радикалната хистеректомия съставлява окончателно премахване на органи, довело до детеродна неспособност и ранни хормонални смущения на жена в много млада възраст (към процесиите събития доверителката ми е била на •• г.). По отношение на икономическата обстановка в страната към момента на увреждането (20•• г.) се твърди, че сумата от 50 000 лв не се явява справедлива и не би репарирала изцяло гореописаните физически и душевни болки и страдания на ищцата, тъй като в процесния случай не става дума за някакви обичайни неудобства, свързани с лечебен процес, а за необратимо премахване на органи и наличие на настоящо психично разстройство, което пречи на ищцата да бъде пълноценен човек, майка и съпруга. Претендира се съдът да отмени решението на БОС в обжалваната от ищцата отхвърлителна част и да осъди ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от още 10 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата; а като последица от това – и да отмени първоинстанционото решение, в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответното лечебно заведение в размер на 693.91 лв и вместо това съдът да осъди ответника да заплати на ищцата в цялост направените от нея разноски в производството пред БОС, а на адв. С. Р. М. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., калкулирано върху целия размер на уважената искова претенция. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.38, ал.2 от ЗАдв. Се претендира съдът да осъди въззивника-ответник да заплати на адв.С. Р. М. адв.възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на материално затруднения ищец-въззивник процесуално представителство във връзка с подадената насрещна жалба. В законовия срок против насрещната въззивна жалба са подадени отговори от въззивника-ответник „УМБАЛ БУРГАС”АД и от третото лице- помагач - ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. Въззивникът-ответник оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна и претендира потвърждаване на решението на БОС в отхвърлителната му част, както и присъждане на разноски. Оспорват се твърденията на ищцата в насрещната й въззивна жалба за наличие на осъществен медицински деликт от служители на „УМБАЛ БУРГАС”АД, в резултат на който ищцата е претърпяла няколко групи увреди, всяка от които се отличавала със значителна сила. Преповторени са изложените във въззивната жалба на ответника подробни съображения за спешност на цезаровото сечение и за настъпилите по време на операцията усложнения. Заявява се, че по делото не са установени нарушения на медицински стандарт и добра медицинска практика. Позовава се на заключенията на вещите лица по КСМЕ и се твърди, че по делото е доказана липсата на осъществен медицински деликт. Оспорват се като неоснователни и твърденията на ищцата, че твърдяните увреждания провокирали значими и продължителни изменения на психическото й състояние. Заявява се, че приетата по делото съдебно- психологическа експертиза е недопустима, а и некомпетентна, тъй като при нея вещото лице е извършило субективен преразказ за претърпени болки и страдания без да познава ищцата, както и нейния характер, начин на живот преди това и отношението и спрямо трети лица и обществото изобщо. Третото лице-помагач - ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна с твърдения, че наведените в нея възражения, не кореспондират нито със събраните по делото доказателства, нито с обективните факти. Твърди се, че ищцата не е доказала по основание и размер, предявените искове за неимуществени вреди, поради което и доводите изложени във насрещната въззивна жалба са изцяло неоснователни и необосновани. Заявено е, че третото лице се присъединява към въззивната жалба депозирана от „УМБАЛ Бургас“ АД. Изложени са съображения, че служителите на „УМБАЛ Бургас“ АД са извършили действия, съгласно утвърдените медицински стандарти; ищцата е била в тежко увредено общо състояние, вследствие на 4 бременности в рамките на 5 години, не е дала възможност за физиологично и анатомично възстановяване на матката си. Посочено е че извършената проверка от ИА „Медицински надзор“ е констатирала, че направената на фона на развиващия се ДИК хистеректомия е била животоспасяваща за ищцата. Твърди се, че в първоинстанционното производство е доказано, че не е налице неправомерно поведение на служители на ответното лечебно заведение и не са нарушени правилата на добрите медицински практики и медицински стандарти, поради което искът е неоснователен, съответно – въззивната жалба на ответника следва да бъде уважена. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме исковете за основателни се претендира съдът да намали размера на присъденото обезщетение съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При извършената проверка по реда на чл.267 ГПК съдът констатира, ч е въззивните жалби са подадени в законовия срок, от легитимирани лица, поради което са допустими. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. Д. за осъждане на „УМБАЛ – БУРГАС“ АД да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неправилно оказана родилна помощ, предизвикване на руптура на пикочен мехур, премахване на органи от тялото на пациента и забравяне на чуждо тяло в организма, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 28.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 938, 76 лв – обезщетение за имуществени вреди за направени разноски за последваща медицинска помощ, лекарства, медицински консумативи и транспорт, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2020 г. до окончателното плащане. Ищцата твърди, че на 19.06.2016 г. е приета по спешност в ответната болница със силни контракции и болки в корема и с диагноза „лъжливо раждане“. Твърди, че след няколкодневен престой е изписана на 15.04.2019 г., без да се установи констатираната едва впоследствие диагноза плацента превия перкрета - опасна патология, в който случай е необходима своевременна диагностика и планиране на цезарово сечение най късно до 34 г.с., за да се избегнат тежки усложнения. Твърди, че при престоя й в ответната болница не са били взети предвид рисковите фактори - предходни бременности с цезарово сечение и изминали само 3 години между второ и трето раждане, не са положени никакви усилия за диагностициране на причините за болките и контракциите, не е установено неправилно предлежание на плацентата. Твърди, че на 28.05.2019 г. получила изключително силни болки ниско в корема и кървене и поради интензивни контракции и е била приета в ответната болница в 6, 34 часа сутринта, при което е било взето решение за извършване на цезарово сечение, но ищцата не е получила ясни адекватни обяснения за същността на бъдещата операция и какво налага извършването й, какви могат да бъдат рисковете и усложненията от операцията. Излага, че след извършеното цезарово сечение била въведена в реанимация с полуотворен корем, с катетър и цистостома, изпитвала ужасни болки, които не са се повлияли от обезболяващи лекарства. Твърди, че след операцията изпаднала в шок когато разбрала, че детеродните й органи - матка и яйчници са отстранени, за което не е давала съгласие, нито е предупредена, че е възможно да се случи. Сочи, че постепенно разбрала, че при операцията е сериозно засегнат пикочният мехур, което наложило включване на по-късен етап на уролог, като самите лекари признали в обясненията си, че това е било ятрогенна рептура на пикочния мехур. Твърди се, че на 29.05.2019 г. е била оперирана за втори път, продължила да изпитва силни болки и да уринира през цистостома, а на 06.06.2019 г. е била изписана здрава, но с цистостома и катетър, предупредена да не ги сваля и да се консултира с уролог. Сочи се, че след изписването й от болницата, цистостомата и катетърът са й причинявали непрекъснат дискомфорт, а поради болките не можела да се грижи за новороденото си дете, чувствала се изнервена, гневна и разстроена, плачела постоянно. Твърди, че поради това, че цитостоматата и катетърът не отделяли урина добре и в урината имало видима кръв, на 12.06.2019 г. отново е хоспитализирана в Отделението по урология на УМБАЛ-Бургас, където й била направена болезнена хирургическа операция - перкутанна цистостомия, извършена фиксация на цистостома и цистография и след два дни престой била изписана с подобрение и с предписана терапия с антибиотици. Твърди, че в следващите месеци продължила да се чувства зле, била с постоянни болки и затруднено уриниране, въпреки, че цитостомата и катетърът били отсранени чувствала болки при уриниране и се изпускала, наложило се да носи памперси и специално бельо, не можела да води нормален сексуален живот, била напрегната и стресирана, изострили се отношенията й с партньора й. Излага се, че през месец август 2019 г. състоянието на ищцата се влошило, получила болки, не уринирала нормално, изтичала урина от влагалището, поради което на 28.08.2019 г. отново постъпила на лечение в УМБАЛ Бургас, където й била поставена диагноза „остър параметрит и тазов целулит“. Твърди, че при направения скенер на корем било установено, че в тялото й има гранулом тип „чуждо тяло“; изследванията на стерилната урина показали инфекция; при УЗД изследването се констатирало удебелена и уплътнена съединителна тъкан на тазовото дъно с разпръснати хиперехогенни /фиброза/ и анехогенни /течни колекции-вероятно ексудат/ милиарни участъци. Твърди, че при престоя й в болницата не били предприети никакви адекватни действия за лечение, нито за премахване на чуждото тяло, поради което ищцата започнала да получава постоянни пристъпи на паника. Твърди, че на 30.08.2019 г. е постъпила за лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД-Стара Загора с поставена диагноза „паралитичен илеус“. При скенера се установил фистулен ход по горна задна стена и констатирана фистула между пикочен мехур и влагалище. След петдневен престой била изписана с подобрение, но не били предприети реални мерки за подобряване на състоянието й, за затваряне на фистулата и премахване на чуждото тяло. Излага, че на 08.09.2019 г. е постъпила отново в ответната болница с позиви за често уриниране, изтичане на урина през влагалището, болки и кръв в урината, където била хоспитализирана в Отделението нефрология с диагноза „пиелонефритис акута“, което напуснала самоволно след като не й обърнали внимание и не получила адекватна лекарска помощ. Твърди, че на 10.09.2019 г. постъпила по спешност и по свое желание в УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ ООД, където била незабавно хоспитализирана и след направен скенер на корем и малък таз било установено, че пикочният мехур е с редуциран обем, задебелени и неравни стени, по задно-горен контур има широка комуникация с влагалищен чукан, който е изпълнен с течна колекция, поставената в него тампонада проминира през комуникацията в лумена на мехура, констрастираната урина изтича спонтанно през описаната комуникация към влагалище чукан. Посочва, че на 12.09.2019 г. е била оперирана и от тялото й извадена марлена лента, а в протокол № 3440 от 12.09.2019 г. са описани фистула между влагалище и пикочен мехур и забравено чуждо тяло. Сочи, че в същата болница са й били извършени още две операции - на 28.01.2020 г. за окончателно затваряне на фистулата и премахване на комуникацията с поставяне на стентове в уретерите, и на 09.03.2020 г. за премахване на стентовете. Твърди, че от раждането на детето през м.май 2019 г. до последната операция е претърпяла пет хирургични операции, всички тежки и с дълъг възстановителен период, месеци наред изпитвала болки в корема и спонтанно изтичане на урина от влагалището, което смазало самочувствието й, пречило на нормалното й ежедневие, страхувала се да излиза от вкъщи, изпаднала в депресия, изпаднала в преждевременна менопауза, причинила й допълнителна нервност и сърцебиене, риск от заболявания на опорно-двигателния апарат и сърдечно-съдово заболявания, проблеми с либидото, нужда от прием на допълнителни лекарства, влошили се отношенията с партньора й. Страдала от безсъние. При преглед от психиатър й била поставена диагноза „умерено тежък депресивен епизод“ и й били предписани лекарства есцитил и левид, които продължава да приема. Твърди, че вследствие на така описаните предстои б болница и извършени й манипулации, в периода м.юни 2019 г. – м.март 2020 г. е направила разходи за консумативи в размер на 495, 93 лв, за оказана допълнителна медицинска помощ в болницата в гр.Плевен – 1 120 лв и за транспорт от гр.Поморие до гр.Стара Загора и до гр.Плевен и обратно - общо 322, 83 лв, които претендира като имуществени вреди. Твърди, че по отношение на нея ответната болница е нарушила принципа на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, като при приема й в Спешно отделение на на 07.04.2019 г. й е била предоставена некачествена медицинска помощ, изразяваща се в това, че не й е била извършена задължителна ехография с доплер предвид наличие на две предходни ЦС, или изследване с ЯМР, за да се диагностицира врастналата плацента, поради което не е било планирано родоразрешение. Твърди, че при втората хоспитализация са били допуснати нарушения на чл.79 от ЗЗ - заради хирургическа грешка е причинена ятрогенна руптура на пикочен мехур, довела до последващи усложнения; в операцията не е участвал уролог, каквато е добрата медицинска практика при наличие на плацента, обхванала стената на пикочния мехур; матката е достъпена напречно в противоречие на изискванията на науката и практиката, а не с лонгитудинален разрез според изискването за този тип плаценти. Твърди, че не е било необходимо да й бъдат премахвани и яйчниците при констатираната плацента перкрета, а предприетите действия надхвърлят обема на операцията и е засегнато правото й на информиран избор по чл.88 от ЗЗ. Твърди, че последващите грижи за нея също не са били достатъчни и своевременни, не са спазени изискванията на чл.278 от НРД за 2019 г. - забравено е било чуждо тяло - марлен компрес при множеството интервенции в ответната болница, с което е нарушено изискването за безопасно и сигурно лечение на пациента. По отношение на твърдението си нарушаване на правото й на информирано съгласие за медицински и хирургически процедури твърди, че положеният от нейно име подпис на пациент под информираното съгласие от 28.05.2019 г. не е изпълнен от нея. Предявени са искове с правно основание чл.49 ЗЗД. Ответникът е оспорил исковете с писмен отговор на исковата молба в законовия срок. Твърди се, че процесното раждане на ищцата е било изключително усложнено и проблемно, тъй като поради двете предишни раждания на ищцата с ЦС и двата предходни аборта, т.е.поради прекалено честото подлагала на ищцата на хирургически интервенции, без да даде време за нормалното възстановяване на матката, ищцата е имала тежки сраствания, изтънена маточна стена, патология на плацентата довела до перфорация на пикочен мехур, нарастващи хематоми. Твърди се, че независимо от тези усложнения, именно поради положените от лекарите в ответното болница усилия, са били спасени животът и на майката, и на бебето. Твърди се, че при констатираните усложнения при ищцата, предприетите хистеректомия с аднекси, са били единственото правилно и разумно действие, което е животоспасяващо майката, оперативните интервенции са навременни, част от тях извършени по витални индикации в интерес на майката и плода, който извод е направен и в констативния протокол за извършена проверка от ИА „Медицински надзор“ при МЗ, в който е прието, че и при двата приема на ищцата е отчетено рисковото й състояние, установена е била врастналата предлежаща плацента и е определило избора на начин на родоразрешение - трето ЦС. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на ищцата на крайния резултат - хистеректомия, тъй като пострадалата е била наясно с високия риск и за кратък период е изтощила организма си до степен, че след раждането е развила ДИК синдром. Счита, че ищцата с още едно раждане, в кратък период след предходните раждания и два аборта, при недостатъчно време за възстановяване на матката, сама се е поставила в рискова ситуация и съзнателно решила да забременее с още един плод. Твърди, че изводът на от извършената проверка от ИА „Медицински надзор“ е, че ищцата е била информирана за рисковете от ЦС и за възможната хистеректомия, видно от наличните информирани съгласия, които е подписала, и в които този въпрос е третиран. Възразява се, че твърдените емоционални състояние и преживените шок и последващо психическо разстройство не са в резултат от извършените медицински интервенции, а от поведението на самата ищца, която е неглежирала здравословното си състояние и в кратък период от време се е подложила на две раждания с ЦС и два аборта. Не се оспорва настъпилото при ЦС разкъсване на пикочния мехур, поставянето на цистома и извършването на шевове на пикочния мехур, но се твърди, че това е в резултат на врастване на плацентата към матката и частично към стената на пикочния мехур. Твърди се, че фистулата не е в причинна връзка с действията и бездействията на служителите на ответника, тъй като е диагностицирана три месеца по-късно, като е възможно да е получена вследствие на пост възпаление, за което са могли да бъдат открити индикации, ако ищцата е спазила указанията от епикризата след направената операция на 28.05.2019 г. в рамките на месец да се яви на два безплатни контролни прегледа. Сочи се, че ищцата се е появила в болницата едва четири месеца след раждането – когато е била приета по спешност на 28.08.2019 г. Позовава се на приетото в констативния протокол от проверката на ИА „Медицински надзор“, че в 3- месечен период липсват документирани оплаквания и появилата се фистула е от забравяне на марля, но не от медицинско лице при престоя на ищцата в УМБАЛ-Бургас за родоразрешение. Оспорено е твърдението на ищцата, че при операция в ответната болница в тялото й е бил забравен марлен компрес. Твърди се, че компресите Микулич и марлено руло са изброени в оперативния протокол при операцията по родоразрешението и след приключването й; ако е имало забравено марлено руло, това е щяло неминуемо да доведе до перитонит и са щели да бъдат променени показателите при изследване на кръвта, което в случая не е регистрирано. Твърди се, че наличие на марля не се установява и от взетия хистологичен материал в УМБАЛ „Света Марина Плевен“, а гранулом на чуждо тяло може да се получи и от възпаление. Оспорват се твърденията на ищцата, че при последващите й хоспитализации в ответната болница не й е обърнато внимание. Твърди се, че при приема на ищцата в ответната болница на 28.09.2019 г. са й извършени множество изследвания и е взето решение за премахване на фистула и гранулом, за което тя е дала писмено съгласие, като по указание на републиканския консултант акад.проф.Лазаров, е била сформирана разширена ЛКК и пациентката е насочена към УМБАЛ Стара Загора като лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност, а и защото ищцата отказала операция в УМБАЛ Бургас. Сочи се, че след престоя й в УМБАЛ Стара Загора, при поредния прием на ищцата по спешност в УМБАЛ Бургас на 08.09.2019 г., незабавно са й били назначени изследвания и дадени насоки за лечение, но ищцата избягала от болницата на 10.09.2019 г. сутринта, за да избегне планираната операция на 12.09.2021 г. и заминала за Плевен. Оспорва се твърдението на ищцата, че при приема й в УМБАЛ „Света Марина Плевен“ била с нечовешки болки. Твърди се, че такова състояние на ищцата не е описано в протокола от Плевен. Оспорват се част от претендираните имуществени вреди в размер на 322, 83 лв, като несъвпадащи с датите на престой в гр.Стара Загора и гр.Плевен. По искане на ответника като трето лице - помагач на страната на ответника е конституирано ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177. С представен в законовия срок отговор на исковата молба, третото лице- помагач е оспорило предявените искове като неоснователни. Изложени са възражения, че специалистите от ответната болница са оказали на ищцата адекватна медицинска по мощ, съобразена с утвърдените медицински стандарти и с правилата на добрата медицинска практика. Заявено е и възражение, че с поведението си ищцата е допринесла в значителна степен за състоянието си. Отделно са изложени твърдения, че ответникът е нарушил Общите условия към сключения застрахователен договор. С обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, ведно със законна лихва от 28.05.2019 г., както и обезщетение за имуществени вреди в пълния претендиран размер от 1 938, 76 лв. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен над уважения размер до претендирания размер от 60 000 лв. Съобразно постановения резултат съдът е осъдил ответника да заплати на адв.М. на основание чл.38 ЗА адв.възнаграждение в размер на 4 805, 10 лв, а ищцата – да заплати на ответната болница сумата от 693, 91 лв. Ответната болница е осъдена да заплати по сметката на БОС съответната държавна такса и разноски за изплатено от бюджета на съдебната власт възнаграждение на вещо лице. По искане по чл.248 ГПК от ищцата, с определение № 2442 от 02.10.2023 г. първоинстанционният съд е изменил решението си в частта на разноските и е осъдил ответната болница да заплати на ищцата съдебни разноски от 130, 81 лв и на адв.С. М. – допълнително адв.възнаграждение в размер на 300 лв. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ответника – в осъдителните части, а от ищцата – с насрещна въззивна жалба – в отхвърлителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция изцяло. При извършената проверка по чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените във въззивните жалби оплаквания, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: По делото не е спорно, а се установява и от представените доказателства, че на 07.04.2019 г. ищцата Д. е постъпила по спешност в УМБАЛ Бургас с едноплодна бременност и единични маточни контракции. Установява се от представения по делото Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ФСМП - Поморие (л.838 от първоинстанционното дело), че ищцата е била транспортирана до УМБАЛ Бургас с работна диагноза „Placenta praevia“ и с вписана в Направление за хоспитализация (л.14) приемна диагноза „Лъжливо раждане преди 37 гестационна седмица“. При хоспитализирането й по спешност в ответната болница, в Родилно отделение, в История на бременността и раждането (ИБР) № 537 (л.814) й е поставена предварителна диагноза „Grav.Ml VII. Partus praematurus imminens postresectio Caesarea“. При приемането на ищцата е отразено, че настоящата бременност е •••• по ред, родени • живи деца с ЦС, като последното – пред 2016 г., аборти по желание – 2. Видно от отразеното в ИБР, на ищцата са проведени лабораторно-клинични изследвания, гинекологично изследване на таз, както и медикаментозно лечение с антибиотик, глюкозен серум и кормагнезин. При извършеното ултразвуково изследване на ищцата (л.298 гръб) е констатиран един жив плод в главично предлежание, 27-28 гест. седмица, плацента-предна стена 0-1ст. зрелост, LA в норма, не е диагностицирана с „placenta praevia“. Ищцата е подписала декларация за съгласие. Изписана е с подобрение на 15.04.2019 г. с окончателна диагноза „Гравидитас м.л. VII. партус прематурус имминенс пост Ресекцио Цезареа“. Видно от ИБР № 1286/796 (л.437) и Епикриза на родилка, издадена от Родилното отделение на УМБАЛ Бургас (л.16-18), на 28.05.2019 г. ищцата е постъпила по спешност в УМБАЛ Бургас с контракции и кървене от гениталиите. В ИБР № 1286/796 е вписана предварителна диагноза „placenta praevia postresectio Caesarea“. От Предоперативната експертиза (л.444) се установява, че първоначално е взето решение за прекъсване на бременността по витални индикации от страна на майката и плода. Отразено е, че интервенцията се извършва по спешност, при нисък оперативен риск. В ИБР № 1286/796 (л.445-450) и в Оперативен протокол (л.19) е отразено, че на 28.05.2019 г. в 8, 15 ч. е извършено ЦС; в 8, 20 ч. е родено живо дете от мъжки пол с тегло 2300 грама и ръст 48 см. Посочено е, че по време на ЦС при родилката са установени обширни сраствания между предна коремна стена и матката, повече в ляво, силно изтънена маточна стена, след екстракцията на плода поради обилното кървене от плацентното място и обширни хематоми в плока лата, взето е решение за извършване на цезарова хистерактомия по витални индикации на майката с отстраняване на аднекси /яйчниците/. След операцията по премахване на матката и яйчниците, наложила се в хода на раждането и проведена от екип с оператори доктор Д. и доктор И. и асистенти доктор В., доктор Г. съгласно оперативен протокол № 194 от 28.05.2019 г., при отваряне на корема поради руптурирал /разкъсан/ пикочен мехур в операцията се е включил уролог (д-р М.), който е извършил възстановяване на пикочния мехур и поставяне на цистома и уретрален катетър, съгласно оперативен протокол № 690 от 28.05.2019 г. Направена е тампонада на малък таз и родилката преведена в ОАИЛ за активно наблюдение заради опасността от ДИК синдром. В Епикриза на родилка (л.16) е отразено, че в 11, 20 ч. ищцата е постъпила от операционната на Родилното отделение в ОАИЛ с невъзстановено съзнание и спонтанно дишане. Съгласно Оперативен протокол № 197 от 29.05.2019 г. (л.23) на ищцата са извършени релапаротомия, лаваж, сутура фасции и дренаж от оператор доктор Д. и асистенти доктор И. и доктор В. Отразено е, че е извършен интраоперативен лаваж с топъл физиологичен серум до общ обем 600 мл и фасцията и кожата са възстановени с единични копринени лигатури. Установено е от извършената по делото съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните, в откритото на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на представеното Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури от 28.05.2019 г. (л.475- 476), че подписът за пациент под информираното съгласие не е положен от ищцата И. Д. Видно от Епикриза на родилка (л.16), ищцата е изписана на 06.06.2019 г. в добро състояние, без оплаквания, с поставена окончателна диагноза „Гравидитас м.л.VIII-IX. Плацента превия перкрета. Статус пост Ресекцио Цезареа“. При изписването си ищцата е с цистома и катетър и е насочена за наблюдение към личния лекар, и след седмица – консултация с уролог. На 12.06.2019 г. ищцата отново е хоспитализирана в Отделението по урология на УМБАЛ Бургас, където е оперирана съгласно оперативен протокол № 710 от 12.06.2019 г. (л.25) от екип с оператор доктор М. След извършване на оперативна интервенция „перкутанна цистостомия, префиксацио, цистография“ е изписана на 14.06.2019г. с подобрение и окончателна диагноза дисфункция на стома от пикочните пътища. В оперативния протокол е описано, че е извършено изпълване на пикочния мехур с 40 мл и при изпразването му не е установен излив на контрастна материя извън пикочния мехур. На 22.08.2019 г. И. Я. е постъпила в Отделението по гинекология на УМБАЛ Бургас с оплаквания за обилно изтичане на урина от влагалището, болезнено и оскъдно отделяне на урина от уретра и болки ниско в корема. Поставена й е диагноза тазов цестит и везиковагинална фистула. На 27.08.2019 г. при извършения КТ на корем и таз на ищцата (л.29) е констатиран гранулом тип чуждо тяло в малкия таз. В ИЗ № 20503/781 (л.383 и сл.) е отразена проведена консултация с доктор М., който е дал становище за вероятно забравен Микулич компрес в малкия таз при гинекологичната операция и получена фистула с пикочен мехур при реоперацията. На 29.08.2019г. е свикана разширена ЛКК, която е взела решение операцията по отстраняване на чуждото тяло предвид установената патология със съпътстваща тежка възпалителна реакция и висок брой предходни лапаротомии, да се извърши от мултидисциплинарен екип с най-високо ниво на компетентност в клиника или център от трето ниво. Проведена е консултация с републикански консултант по АГ доктор Л., който е дал препоръки за допълнителни изследвания на пациентката и оперативно лечение с изсичане на фистулния ход и последващо зашиване с атравматични конци след преминаване на отока и възпалението. Видно от приложената Епикриза от Отделението по гинекология (л.30-31), ищцата е изписана на 30.08.2019 г. с окончателна диагноза „незадържане на урина, неуточнено и придружаващи заболявания други фистули на женските органи, гранулом тип чуждо тяло“. В епикризата е отразено становище на проф. Л., според което наличието на гранулом тип чуждо тяло може да е причинено от шевните материали. Поради заявен отказ за по-нататъшно лечение в Отделението по гинекология на УМБАЛ Бургас ищцата е насочена към Отделението по урология при УМБАЛ „Проф.доктор Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора. Видно от представената по делото Епикриза от Клиника по хирургични болести при УМБАЛ Проф. доктор Стоян Киркович АД гр.Стара Загора (л.34), ищцата е постъпила на лечение на 30.08.2019 г. и е изписана на 04.09.2019 г. с поставена окончателна диагноза „паралитичен илеус“ и придружаващи заболявания „везико-вагинална фистула, холелитиазис /между пикочен мехур и влагалище/. Видно от епикризата е проведена консервативна терапия с медикаменти. На 08.09.2019 г. ищцата отново е хоспитализирана по спешност в Отделението по нефрология на УМБАЛ Бургас с поставена диагноза „пиелонефритис акута“. Видно от ИЗ № 1454 (л.655-679) ищцата е постъпила с оплаквания за болки и парене при уриниране и отделяне на кръвна урина, поставена й е диагноза остър пиелонефрит и гранулом на чуждо тяло, като на 10.09.2019 г. самоволно е напуснала отделението. В издадената от лечебното заведение Епикриза (л.698) е вписана окончателна диагноза Остър тубулоинтерстициален нефрит; придружаващи заболявания: Гранулом тип чуждо тяло. Съгласно епикриза от 17.09.2019 г. (л.42-46) и оперативен протокол № 3440 от 12.09.2019 г. (л.41), на 10.09.2019 г. ищцата е постъпила в УМБАЛ „Света Малина - Плевен“ ООД, където на 12.09.2019 г. е оперирана. В оперативния протокол е отразено, че е предприета трансуретална оперативна интервенция върху пикочен мехур и интроперативно е установено наличие на булозен едем на лигавицата и некротични тъкани с множество калцификати. По задна мехурна стена е намерена везиковагинална фистула с размери около 1, 5/1, 5 см. със задебелени ръбове и кървене. След поставяне на вагинален спекулум е установено наличие на покрито с инкрустации чуждо тяло „най- вероятно марлена лента, около 2 см“, което е екстирпирано под визуален и дигитален контрол. Ищцата е изписана на 17.09.2019 г. Видно от представената по делото епикриза от 07.02.2020 г. (л.76- 78), издадена от УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ ООД, ищцата е хоспитализирана отново на 26.01.2020 г. и на 28.01.2020 г. й е извършена планова операция по окончателно затваряне на везиковагинална фистула и премахване на комуникацията. В раздел параклинични изследвания на епикризата е отразено, „1818-1820 – фрагментиран материал представен от фиброзна и гранулационна тъкан около хирургични конци“. Изписана е на 07.02.2020 г. в добро общо състояние. Видно от приложената епикриза от УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД (л.79-80), на 09.03.2020 г. ищцата е постъпила отново в болницата и на 11.03.2020 г. й е извършена операция по премахване на поставените й стентове От представените по делото констативни протоколи от извършени проверки от ИА „Медицински надзор“ в УМБАЛ Бургас и УМБАЛ „Света Марина“ Плевен, е видно, че при извършените проверки не са установени нарушения в двете болници при лечението на ищцата. От показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели - К. Д. (майка на ищцата) и Я. Д. (баща на ищцата), се установява, че след процесното раждане ищцата е изпитала изключително неприятни неудобства, свързани както с болките след раждането, но и с последиците от усложненията при раждането - неконтролируемо изтичане на урина, денонощно носене на памперси, невъзможност да води нормален семеен, полов и социален живот, които неудобства, според свидетелите, продължават и понастоящем. Твърдят, че ищцата е станала неспокойна и не се чувства добре психически, била по-агресивна, раздразнителна и на моменти започнала да се държи неадекватно, получавала паник атаки след операциите, поради което има назначена медикаментозна терапия от психиатър и продължава да приема предписаните й успокоителни лекарства, често плаче без причина, сменя рязко настроенията си, не може да обслужва децата си, не може да вдига малкото си дете. Във връзка със забравеното в организма при операцията чуждо тяло ищцата изпитвала страшни болки, с които била приета в плевенската болница, след изписването й състоянието й се облекчило значително, на отново се наложило да посети доктор А. в гр. П., тъй като продължила да изпуска урина нощно време. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че независимо от близката родствена връзка на тези двама свидетели с ищцата, показанията им следва да бъдат кредитирани, тъй като не само не се опровергават от останалите събрани доказателства (с изключение на размера на извадената от организма на ищцата марля), но и си кореспондират с тях. Разпитаният по делегация свидетел доктор Б. С., завеждащ Клиниката по урология в УМБАЛ „Свети Марина – Плевен“, извършил операцията по изваждане на чуждо тяло на организма на ищцата, посочва, че то е представлявало конгломерат от конци с бял цвят, не си спомня какъв е бил резултата от хистологичното му изследване. Разпитаният чрез съдебна поръчка свидетел академик доктор Л. Л. твърди, че няма конкретни спомени от случая. От приетото по делото заключение по съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице А. С. се установява, че ищцата е с „посттревматично стресово разстройство, хроничен преход“, като според вещото лице острата стресова реакция при ищцата е прераснала в дистрес. Описва периоди на повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване на минали сцени, сънища и кошмари на фона на продължаващо чувство за вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на реакция на обкръжаващата среда, анхедония и избягване на дейности и ситуации, напомнящи за травмата; тревожност, депресия и панически атаки. Посочва, че за овладяване на състоянието си, ищцата в продължителен период от време, вкл.към момента на освидетестването й от вещото лице, приема медикаменти - есцитил и левид за лечение на тревожността, депресията и паническите атаки. Според вещото лице психическото разстройство на ищцата не корелира с проявленията на типичната след раждането послеродова психоза и хипотиреоидизъм. При изслушване на вещото лице в съдбно заседание, вещото лице Стоянов заявява, че няма данни преди процесното раждане ищцата да е имала психично разстройство. Поддържа, че полученото психично разстройство може да бъде овладяно само с прилагане на съответните медикаменти, които блокират симптоматиката и не може радикално да се излекува. По делото е приетата комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от специалист АГ и специалист по урогология. В експертизата е обяснено какво представлява диагнозата „плацента превия перкрета“ и са изброени причините за възникване на такава аномалия. Посочено е, че сред основните рискови фактори за възникване на това състояние са няколко предходни аборти, възпалителни процеси на гениталиите и цикатриси на матката в резултат на цезарови сечения, като според вещите лица, рискът е завишен при прекарани две и повече цезарови сечения и в комбинация с плацента превия на предна маточна стена. Вещите лица сочат, че диагностични методи за установяване на плацента превия са ултразвука диагностика, вкл.с трансвагинална ултразвукова техника, както и изследване магнитен резонанс, което обаче е по-скъпо. Сочат, че често диагнозата „плацента превия“ се поставя едва след раждането при наличие на трудна мануална екстракция на плацентата за повече от 30 минути след израждането на плода и приложението на утеростоници, обилно кървене от плацентното място след мануална екстракция на плацентата, при пацентки с цезарови сечения и ниско разположена плацента с дебелина на миометриума под 1 мм. Вещото лице д-р В. С. сочи, че при съмнения за плацента акрета диагнозата може да се потвърди след допълнителни изследвания на алфа-фетопротеини и креатинин киназа в серума на матката и в случаите на плацента акрета увеличението на стойностите във второто тримесечие е около 2, 5 пъти над допустимото. Вещите лица сочат, че добрата медицинска практика при предварително поставена диагноза „плацента превия акрета“, за да бъдат предотвратени бъдещите усложнения като загуба на органи, кръвоизливи и тежки увреждания, предвижда планово насрочване на цезарово сечение в периода 34-38 гестационна седмица, в зависимост от състоянието на плода и развитието на бременността и постоянно наблюдение на рисковите родилки в последните месеци на бременността. Според вещите лица, при ненавременно диагностицирана патология на плацента превия акрета, какъвто е случаят при ищцата, при израждането на плода не с планово, а със спешно цезарово сечение, врасналата плацента след отделянето й води до обилно кръвотечение, атония на матката и опасност от отключване на ДИК синдром. При отговорите на въпрос № 2, поставен от ответника (л.869), въпрос № 5 (л.873) и №1 (л.874), поставени от ищцата, вещото лице д-р С. посочва, че при приема на ищцата в УМБАЛ Бургас на 07.04.2019 г. приемната диагноза плацента превия не е разпозната при извършеното УЗ изследване, не се коментира високорискова бременност и очаквано високорисково раждане при тази пациентка, съотв.не е назначено планово ЦС за израждане на плода, така, както е посочено в стандарта по АГ за такива високорискови родилки, въпреки, че при постъпването й в болницата тогава е била с поставена работна диагноза „плацента превиа“. Според вещото лице, това е довело до последващата хоспитализация на ищцата по спешност в ответната болница поради причинени от неразпознатата при предния прием на ищцата патология – плацента превиа, довела до преждевременно отлепване на плацентата, кървене, спешно ЦС за израждане на плода (в хода на което е диагностицирано врастване на плацентата през изтънената маточна стена), със засягане на пикочния мехур, обилно неовладяващо се кръвотечение вследствие на атония на матката, начален ДИК-синдром и извършване на цезарова хистеректомия с аднексите по витални индикации за майката. Вещото лице сочи, че благодарение на извършената хистеректомия ДИК-синдромът е преодолян и е спасен животът на ищцата, но с цената на отстраняване на вътрешни органи – матка и аднекси, което води до ранна менопауза и посттравматично стресово разстройство. Относно хоспитализацията на ищцата в ответната болница на 22.08.2019 г. и на 30.08.2019 г., когато са установени везиковагинална фистула и гранулом тип чуждо тяло в малкия таз на ищцата, вещото лице д-р С. е описал подробно извършените в болницата изследвания на ищцата, назначеното й лечение и обсъждането на случая й от ЛКК с участието на републиканския консултант по АГ проф.д-р Л. Посочено е, че според ЛКК на пациентката е следвало да бъдат извършени допълнителни изследвания и едва след премахване на възпалението и преминаване на отока да се премине към оперативно лечение за затваряне на фистулния ход. Според ЛКК, за това лечение ищцата е следвало да бъде приведена в урологично отделение с необходимото ниво на компетентност – УМБАЛ Стара Загора, Отделение по Урология. При отговора на въпрос № 5, поставен от ищцата (л.877-878), в.л. д-р Скарлетов е посочил, че наличието при ищцата на чуждо тяло в пикочния мехур и възпалителен процес по съседство, са предразполагащи фактори за пиелонефрит, диагностициран при ищцата при последната й хоспитализация в ответната болница на 08.09.2019 г., като този остър пиелонефрит е следствие от по-ранното наличие на параметрит (22.08.2019 г.) при ищцата. По отношение на откритото в коремната кухина на ищцата чуждо тяло - „макроскопски обилен некротичен материал, в който се виждат хирургични конци. Участъци с влакнест и снопчест строеж, наподобяващ структурно собствния мускулен слой на мехурната стена. В последния препарат има части от хирургични конци“, чуждо тяло с характер на марлена лента, вещите лица са посочили в отговор на въпрос № 11, (л. 868), че подобна структура може да попадне в организма на ищцата само в резултат на предходни медицински интервенции – операции и манипулации. В отговора си на въпрос № 3 (л.870), вещите лица посочват, че марлената лента представлява изтъкана от памучни конци тъкан, и при хистологично изследване на части от нея, те могат да се интерпретират като „хирургични конци“. На въпроси № 6 и 7, поставени от ищцата (л.878), в.л. д-р С. е отговорил, че по правило пикочен мехур се шие с резорбируеми синтетични, атравматични конци, а в случая не е посочен от ответната болница типът на използваните конци. Като краен извод вещите лица сочат, че неоткриването своевременно (при хоспитализирането й в УМБАЛ Бургас на 07.04.2019 г.) на патологичното състояние на ищцата (плацента превиа и плацента перкрета) и липсата на своевременно взето решение от лекуващите лекари на ищцата за планово ЦС в интервала 32-36 г.с., т.е.неглижирането на високорисковата бременност на ищцата, е довело до преждевременно отлепване на ненормално прикрепената плацента, кървене, спешно ЦС със засягане на пикочния мехур, атония на матката, отключване на ДИК-синдром, спешна хистеректомия с аднексите и последващи 5-6 оперативни интервенции от усложнения и възпаления в малкия таз (ятрогенно засягане на пикочния мехур, везиковагинална фистула, забравено чуждо тяло в коремната кухина, тежък тазов възпалителен процес), довели от своя страна до нарушаване на здравословното състояние на ищцата за повече от година, свързано с търпене на болки и страдания, което се отразило и на психичното й здраве и отключването на посттравматично стресово разстройство. Заключението на експертизата е поддържано от вещите лица при приемане на КСМЕ в съдебно заседание. Вещото лице д-р В. С. отново изрично е уточнил, че при първото постъпване на ищцата в ответната болница (на 07.04.2019 г.) е била поставена неправилна диагноза и неправилно бременността й не е била третирана като високо рискова, въпреки, че още тогава от анамнезата на пациента е било ясно, че няма възможност да роди по нормален начин при наличието на две предишни ЦС и извършеното тогава ултразвуковото изследване е било напълно достатъчно, за да се постави правилната диагноза и да се констатира патологията „плацента превия“, с каквато работна диагноза „плацента превия“ ищцата е дошла от гр. П. и е следвало тази диагноза само да бъде потвърдена в УМБАЛ Бургас. Вещото лице категорично заявява, че при своевременно правилно поставена диагноза на ищцата, при приема й по спешност в ответната болница е следвало според добрата медицинска практика завеждащият АГ отделението да свика ЛКК и да се вземе решение кога ще бъде изродена бременната с планово ЦС много по-рано от стандартното при родилки без такива усложнения. Според вещото лице д-р С. липсата на поставена правилна диагноза е довела до хоспитализация на ищцата в Родилното отделение по спешност поради предизвиканото от неразпознатата плацента превия преждевременно отлепване на плацентата, кървене, довели до спешно ЦС за израждане на плода, в хода на което е диагностицирано врастване на плацентата през изтънена маточна стена, със засягане на пикочния мехур, обилно неовладяващо се течение вследствие на атония на матката и начален ДИК синдром. Вещото лице д-р С. посочва още, че при поставена своевременна правилна диагноза „плацента превия“, лекарите от ответната болница е трябвало да дадат на ищцата препоръки всяка седмица да следи състоянието на матката и плода на профилактични прегледи, за могат да я изродят преди термина, с оглед ограничаване възможните рискове и вредни последици. Също в съдебно заседание в.л. д-р С. пояснява, че при наличната при ищцата патология, тя при всички случаи е щяла да загуби матката си, но при планово проведено ЦС е щяла предварително да бъде информирана за неизбежните рискове и да е подготвена от медицинския екип за предстоящата загуба на детеродния й орган, като вероятността при планово ЦС да бъдат премахнати и яйчниците на ищцата е била много по-малка и тя е нямало да развие другата патология. Вещите лица сочат, че при запазени яйчници една жена на •• години остава пълноценна и не настъпват хормонални промени, а претърпяното тотално премахване на яйчниците е предпоставка за последващото развитие на тревожно и депресивно състояние при жени на млада възраст. Вещите лица посочват още, че независимо от това, че при извършването на самото ЦС и при последващите пролежавания на ищцата в УМБАЛ Бургас, е спазена добрата медицинска практика и медицинският екип е направил всичко възможно, за да спаси майката от развитието на смъртоносен ДИК синдром, неглежирането на високорисковата й бременност и неправилното диагностициране е довело впоследствие до преждевременно отлепване на плацентата, кървене, атония на матката и отключване на начален ДИК синдром, спешна хистеректомия с аднексите като последица от обилното кървене и последващите оперативни интервенции от усложнения и възпаленията на малкия таз, изразяващи се в ятрогенно засягане на пикочния мехур и везиковагинална фистула. По отношение на за лезията на пикочния мехур на ищцата, вещото лице д-р С. пояснява при изслушването му в съдебно заседание, че причина е ятрогенното му увреждане при операцията, като поради спешността на проведеното ЦС и в условията на голяма кръвозагуба вероятността за засягане на мехура е по-голяма, тъй като целта е първо да се спаси живота на родилката и след това да се мисли за разкъсването. Вещото лице д-р С. сочи, че добрата медицинска практика изисква пикочният мехур да се шие със синтетични разграждащи се конци, въпреки, че е теоретично възможно в условията на спешност да се използват и копринени конци. Вещото лице не изключва възможността установеното впоследствие в организма на ищцата чуждото тяло тип гранулом да не представлява забравен микулич компрес, а наличието на конгломерат от конци на мястото на фистулата да е възникнало при зашиването и херматизирането на влагалищния чукан с копринени конци, които е допустимо да се използват при зашиването му. Заключението на вещите лица по Комплексната съдебно- медицинската експертиза е оспорено от ответната страна. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че заключението на вещите лица по КСМЕ следва да бъде кредитирано като компетентно и безпристрастно. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че вещите лица не са посочили медицински стандарти, които са нарушени от лекарите в ответната болница, тъй като вещите лица са цитирали като нарушени от служителите на ответника правилата на Медицински стандарт "Акушерство и гинекология", в случая - утвърден с Наредба № 19 от 22.12.2014 г. Неоснователно е и възражението, че е неправилен изводът на вещите лица за неглижиране на високорисковата бременност на ищцата при положение, че плацента превия се установява едва след раждането. Това възражение е поставено впоследствие и като въззивно оплакване, а именно, че неправилно съдът се е доверил на вещите лица по въпроса, че патологията на ищцата е могла да бъде своевременно диагностицирана при първия й прием в УМБАЛ Бургас. В.л. д-р С. излага в заключението, че диагнозата „плацента превиа“ се диагностицира по време на бременността най-често с ултразвукова диагностика, и в случая е била поставена на ищцата още преди постъпването й в УМБАЛ Бургас на 07.04.2019 г. и то – при УЗД. Вещото лице посочва, че диагнозата „плацента акрета“ (перкрета), която представлява аномалия в прикрепването на плацентата, състояща се във врастване на плацентарните въси в ендометриума и маточната стена, като в най-тежката си форма (каквато е установена и при ищцата), хориалните въси могат да прорастнат и в съседни органи, напр.пикочен мехур, все още се поставя едва след раждането на плода. Неоснователни са и възраженията на ответника, че са необосновани изводите на вещите лица, че причината за възникване на фистулата, последващите усложнения във връзка с отстранения конгломерат от конци и проявилият се пиелонефрит при ищцата представляват вреди в причинна връзка с проведеното лечение в УМБАЛ Бургас. По отношение на тези изводи на вещите лица, в частност – вероятността чуждото тяло в организма на ищцата да е причинено от зашиването на влагалищния чукан с копринени конци, и причина за останалите последващи усложнения като поява на начален ДИК синдром, отстраняване на яйчници, засягане на пикочен мехур, везиковагинална фистула, възпалителен процес в таза и пиелонефрит, да са възникнали от извършеното спешно ЦС, а не планово, при което тези усложнения е много по-малко вероятно да възникнат при ранното диагностициране на плацента превия, следва да се посочи, че въпреки оспорването на експертизата, ответната страна не е поискала допълнителни доказателства, вкл.повторна или допълнителна експертиза, която да обори изводите на вещите лица по КСМЕ. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото е доказано, че при хоспитализирането на ищцата през м.април 2019 г. в ответната болница не са положени необходимите усилия съобразно добрата медицинска практика за правилно диагностициране на състоянието на бременната, въпреки, че в историята на заболяването са се съдържали данни, че това е пета по ред бременност на пациентката и при постъпването й в болницата тя е била с поставена работна диагноза „плацента превия“. В резултат на неустановената в ответната болница аномалия на бременността на ищцата, тя не е третирана като високорискова, не са й дадени препоръки за регулярно следене на състоянието й и на това на плода, не е планирано родоразрешение с ЦС не по късно от 34 г.с. Съдът приема за доказано, че неправилното и несвоевременно диагностициране на патологията на ищцата е в пряка връзка с последващите усложнения - преждевременно отлепване на матката, отключване на начален ДИК синдром, спешна хистеректомия с аднексите, ятрогенно засягане на пикочния мехур, везиковагинална фистула, възпалителния процес в таза с изключение на забравеното чуждо тяло в коремната кухина, последващ възпалителен процес в таза, придружен с пиелонефрит, допринесли образуването на фистула и комуникацията на пикочния мехур с външната стена, както и с последвалото влошаване както на здравословното, така и на психичното състояние на ищцата. Съдът намира, че по делото е доказано, че е нарушено правото на информирано съгласие на ищцата, изискуемо в случая съгласно чл.89, ал.1 от ЗЗ. От описаното в епикризата (л.16) състояние на ищцата при постъпването й в ответната болница, не се установява наличие на описаните в чл.89, ал.2 от ЗЗ основания извършване на предстоящата хирургична интервенция (ЦС), без предварително информирано съгласие в писмена форма. Нещо повече, в случая не се твърди, че ищцата не е била в състояние да подпише такова информирано съгласие, а е представено такова, в което е положен подпис, за който от заключението по приетата Съдебно-почерковата експертиза се установи, че подписът върху този документ не е поставен от ищцата. При това положение съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че е било нарушено правото на ищцата да бъде информирана относно действителното й състояние и относно рисковете от установената аномалия плацента превиа, опасността да загуби матката си, да бъде предварително психически подготвена в това число, че раждането крие опасност за живота на плода и майката. С оглед успешно проведеното оспорване по реда чл.193 от ГПК на положения подпис от ищцата под писменото информирано съгласие преди раждането, съдът приема, че ищцата не е била предварително информирана съгласно изискването на чл.89, ал.1, вр.чл.88 от ЗЗ за диагнозата и характера на заболяването; за целите и естеството на предстоящата хирургична интервенция, за разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; за потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; както и за вероятния риск за здравето й. С оглед изложеното настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е доказан фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД, съотв.са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответната болница като възложител на медицинските дейности, при извършването на които от служители на болницата са допуснати противоправни и виновни действия по възложената работа, причинили вреди на ищцата. Както се посочи по-горе, съдът приема за доказано, че неправилната диагностика на 07.04.2019 г. в ответната болница е довела до настъпване на последващите описани по-горе усложнения в здравословното състояние на ищцата, с изключение на отстраняването на матката, за което вещото лице д-р Стоянов категорично заяви, че при констатираните аномалии при ищцата, е било неизбежно дори при предварително планирано ЦС. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и във връзка с това, че по делото е недоказано при условията на пълно и главно доказване твърдението на ищцата, че е претърпяла вреди вследствие на забравено чуждо тяло при раждането. По делото остана неустановено дали чуждото тяло е формирано от „най-вероятно марлена лента около 2 см“, описана в оперативния протокол № 3440/12.09.2019 г. от УМБАЛ „Света Марина Плевен“, или от хирургични копринени конци, с които евентуално е зашит влагалищния чукан на ищцата след извършената на 28.05.2019 г. хистеректомия. Настоящият състав не подлага на съмнение констатацията, че грануломът около чуждото тяло се е създал след престоя на ищцата в ответната болница от 28.05.2019 г. да изписването й на 06.06.2019 г. или при престоя й от 12.06.2019 г. до изписването й на 14.06.2019 г., тъй като според вещите лица по КСМЕ, подобна структура може да попадне в организма на ищцата само в резултат на преходни медицински интервенции – операции и манипулации (отговор на въпрос № 11, л.868), а такива интервенции непосрествено преди откриването на чуждото тяло на 28.08.2019 г., са били спешното ЦС на 28.05.2019 г., последвано от отстраняването на руптура на пикочния мехур, хистеректомия и отстраняване на яйчниците, и извършената на 12.06.2019 г. фиксация на поставената цистома. Според вещите лица по КСМЕ (отговор на въпрос № 10, л.866), фистулата може да възникне по различни причини, като наличието на чуждо тяло в организма е само една от възможните причини и по делото не е доказано и вещите лица не са категорични, че в случая везиковагиналната фистула, констатирана на 28.08.2019 г. е възникнала именно от наличието в близост на гранулома тип чуждо тяло. Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищца, съдът намира следното: Съдът отчита броя, вида и степента на причинените на ищцата телесни увреждания – претърпени в продължение на осем месеца шест хирургични интервенции, съпроводени с пълна упойка и продължителен възстановителен период с болки и неудобства от поставените на ищцата катетър и цистома. Извършено отстраняване на яйчниците на ищцата на ••- годишна възраст, причинило започване на менопауза при ищцата със съпътстващите поддържане на високо кръвно налягане, състояние на тревожност, депресия и чести панически атаки, характерни за посттравматично стресово разстройство. Съдът отчита и продължителното влошено здравословно състояние на ищцата вследствие на образувалата се в организма й везиковагиналната фистула (констатирана през м.август 2019 г.), свързана с изтичане на урина през влагалището на ищцата причинила на ищцата тежка възпалителна реакция – пиелонефрит, наложил последващи хирургични интервенции. Съдът отчита на следващо място, че така описаното влошено здравословно и психично състояние на ищцата в голяма степен е влошило и качеството й на живот в този период – ищцата не е била в състояние да полага необходимите грижи за своите ••• деца – последното – родено на ••.••.•••• г. Усложнили са се отношенията със съпруга й. Променил се начинът й на живот – станала затворена, раздразнителна. Не смеела да излезе от дома си, поради поставените й катетър и цистома в продължителен период от време. С оглед така описаните причинени на ищцата вреди, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалата и икономическата конюнктюра в страната, съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че обезщетение в размер на 50 000 лв. е справедливо и би репарирало ищцата за причинените й неимуществени вреди вследствие на деликта. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че е налице съпричиняване от страна на ищцата на претърпените от нея вреди. Действително преди процесното раждане ищцата има още две раждания с ЦС и два аборта по нейно желание, които неизбежно са усложнили здравословното й състояние – довели са до изтъняване на стената на матката, както и до сраствания, неизбежни след претърпени хирургични интервенции. Предвид приетото за доказано в настоящото производство, че получените при раждането усложнения (с изключение на наложилата се хистеректомия) за резултат от липсата на своевременно поставена правилна диагноза на ищцата и от липсата на предприето адекватно наблюдение и планиране на ЦС, съдът намира, че предишните две раждания и два аборта на ищцата не представляват съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат. Искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 938, 76 лв съдът намира също за основателен и доказан от представените по делото доказателства за извършени разходи за медицински консумативи, за оказана медицинска помощ в УМБАЛ „Света Марина Плевен“ и за транспортни разходи до гр. Плевен и гр. Стара Загора за периода месец юни 2019 г. – м.март 2020 г. Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК. Предвид постановения резултат, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА въззивникът-ответник следва да заплати на адв. С. М. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4800 лв. адвокатско, като при определяне на дължимото на адв. М. адв.възнаграждение за въззивното производство, съдът съобрази както присъдения размер на обезщетението, така и фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адв. М. е изготвил отговор на въззивната жалба на ответника и насрещна въззивна жалба и се е явил в едно съдебно заседание по делото. Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на ответника направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1276 лв от общо направени във въззивното производство от въззивника- ответник разноски в размер на 7 658 лв. Ответникът следва да заплати по сметка на БАС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на иска размер на 1039 лв. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд