Решение № 389 от 16.9.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 389/2026 г.

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София против Н. Н. Е., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването в полза на Банката на вземания в размер на парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3118/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица. В ИМ Банката ищец твърди, че на 18.12.2023 г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ответницата в качеството на кредитополучател кредит в размер на 15 850,05 евро /31 000 лв./ за срок от 10 години /120 месеца/, с краен срок на издължаване 18.12.2023 г.. Твърди, че неразделна част от договора е погасителен план, подписан от кредитополучателката, в който е посочен размера на всяка от дължимите погасителни вноски и нейния падеж, какот и че неразделна част от договора са и Общите условия /ОУ/на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са подписани от кредитополучателката. Твърди, че съгласно договора между страните кредитополучателят е следвало да заплаща годишна възнаградителна лихва в размер на 6,90 %, договорена при преференциален лихвен процент, а годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита при сключването му е 7,51 %. Твърди, че съгласно чл. 16 т. 1 и т. 2 от ОУ при забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта, а след предявяване на молба по съдебен ред със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Твърди, че ответницата, в качеството на кредитополучател е усвоила изцяло отпуснатия кредит, но е изпълнявала задълженията си само до м. май 2025 г., като не е погасила нито една от договорените месечни вноски в периода от 10.06.2025 г. до 10.10.2025 г. вкл., както и задълженията си след тази дата до датата на подаване на ИМ. Твърди се, че Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е изпратила уведомление - покана с изх. № от 23.10.2025 г., която е връчена ответницата чрез куриерска служба Спиди АД на 29.10.2025 г.. Твърди се, че обявяване на предсрочната изискуемост на кредита Банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3118/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица, което е уважено и са издадена заповед за незабавно изпълнение № 1247/03.12.2025 г. и изпълнителен лист за следните парични суми: сумата от 14 137,02 евро /27 649,61 лв./, представляваща непогасена главница по договора за кредит за текущо потребление, сумата от 390,71 евро /764,16 лв./, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г., сумата от 9,56 евро /18,69 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г., сумата от 154,34 евро /301,87 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2025 г. до 30.11.2025 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист /ИЛ/ е образувано изпълнително дело № 988/2025 г. по описа на ЧСИ П. П.в, рег. № ••• при КЧСИ и район на действие ОС Плевен и заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника, след което същата е подала на 16.01.2026 г. възражение срещу заповедта и на Банката са дадени указания по чл. 415 ал. 4 от ГПК да предяви срещу длъжника установителен иск за вземането, което породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си по исков съдебен ред. Твърди се, че в заповедното производство са направени разноски в размер на 249,76 евро /488,48 лв./ за държавна такса и 76,70 евро /150 лв./ за юрисконсултско възнаграждение, които се претендират от ищеца. Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски. Представени са писмени доказателства и юрисконсултско пълномощно.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н. Н. Е. е депозирала отговор на ИМ, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове. Счита, че договорът за кредит между страните не е произвел валидно правно действие и е недействителен, тъй като е сключен в противоречие със закона и добрите нрави и съдържа неравноправни клаузи. Възразява се, че начинът на изчисляване на ГПР не е посочен точно и ясно в договора и е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен в размер на 7,51 %, но в същият не са включени разходите, свързани с таксите за разкриване и обслужване на разплащателна сметка, която е задължително условие за сключване на договора, а наред с това не са включени разходите, свързани с Пакет Флекси – 4, който е задължително условие за ползване на преференциалния лихвен процент по договора. Възразява се, че застраховката по кредита също не е включена при изчисляване на ГПР, а същата съставлява разход по кредита съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Възразява се ответницата да е разбрала какви са действителните разходи по кредита и че посочения в договора процент на ГПР не отразява действителните разходи по кредита. Възразява се, че договорът не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент /РЛП/ по кредита съгласно изискванията на чл. 33а от ЗПК и договорът е сключен в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9а и т. 10 от ЗПК. Твърди се, че договорът съдържа неразбираеми правила за определяне на лихвения процент, тъй като в чл. 8.2 от договора е посочен линк към сайта на БНБ и препращане на таблица в сайта на БНБ, поради което потребителят не е бил наясно как се променя лихвения процент и какви са зависимостите, обуславящи промяната. Възразява се, че ответницата не е надлежно уведомявана за промените в РЛП и същите не я обвързват, както и че клаузите свързани с промените на лихвата по кредита са неравноправни. Твърди се, че са нарушени изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като договора за кредит и документите, неразделна част от него не са с еднакъв шрифт, не по-малък от 12, като според ответницата шрифтът на документите е 8,5. Алтернативно иска от съда, ако сумите са дължими да постанови на основание чл. 241 от ГПК разсрочване на плащането на главницата.

В о.с.з. Банката – ищец се представлява от юрисконсулт М., поддържа предявените искове и претендира и направените по делото разноски. Представя списък на разноските за заповедното и исковото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираните от пълномощника на ответника разноски за възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ по делото. В депозираните по делото писмени бележки се поддържат предявените искове и се изразява становище по възраженията на ответника. С отговора се уточняват услугите, които са включени в предоставения на ответницата платежен документ „ДСК Флекси 4“ и се поддържа, че липсва задължение от страна на кредитополучателя да сключи застраховка, за да бъде отпуснат процесния кредит, нито условие за ползване на преференциален лихвен процент по кредита. Позовава се в тази насока и на посоченото в погасителния план към договора за кредит във връзка със застраховката и прави заключение, че Банката не е имала задължение да включи в ГПР разхода за застрахователна премия. Позовава се на решение по дело С-646/22 на СЕС в тази насока във връзка с лоялността на търговската практика.

Ответницата не се явява и не представлява по делото в о.с.з., но чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК депозира писмени становища, с които поддържа депозирания отговор и изложените в него възражения. Оспорва заключението на приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и позовавайки на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като шрифтът му е с размер под изискуемия в закона, а посочения в договора ГПР не отразява действителният размер на ГПР по кредита, тъй като в него не са включени разходите за застраховка. Претендират се направените по делото разноски, в това число възнаграждение за оказана от адвокат Д. безплатна правна помощ на ответницата по делото в размер на 5 300 евро с ДДС, както и за възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата в заповедното производство в размер на 1 038,77 евро с ДДС. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.

Плевенският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно мотивите на т. 18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има вече изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице комулативно съединяване на искове и всеки от тях има цена, която е от значение за родовата и функционална подсъдност на спора.

При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София е предявил против ответницата Н. Н. Е. следните обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ал. 1 т. 2 от ГПК с правно основание чл. 432 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на Банката по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 1247/03.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3118/2025 г. по описа на РС – Горна Оряховица, както следва:

• вземането за сумата от 14 137,02 евро /27 649,61 лв./, представляваща непогасена главница по договора за кредит за текущо потребление ,

• вземането за сумата от 390,71 евро /764,16 лв./, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г.,

• вземането за сумата от 9,56 евро /18,69 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г.

• вземането за сумата от 154,34 евро /301,87 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2025 г. до 30.11.2025 г.,

• вземането за законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Същите са предявени от активно легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3118/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по заповедта за незабавно изпълнение. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на иска за главницата е родово подсъден на окръжен съд.

Не се спори между страните, а видно и от приложените към доказателства, свързани с ч.гр.д. № 3118/2025 г., че Банката – ищец е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 02.12.2025 г. против ответницата като длъжник, към което като документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение от счетоводните книги по сметка по договор за текущо потребление от 01.12.2025 г., договор за кредит за текущо потребление от 18.12.2023 г. между страните, ведно с Общи условия /ОУ/, погасителен план, декларация по чл. 5 ал. 2 от ЗПК, покана -уведомление изх. № 0030-20-03131/23.10.2023 г. и разписка за връчването й на 25.10.2025 г. Установява се, че въз основа на заявлението и представените със същото документи РС Горна Оряховица е издал заповед за незабавно изпълнение № 1247/03.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3118/2025 г. по описа на съда, с която разпоредил на ответницата да заплати на Банката – ищец парични суми, както следва: сумата от 14 137,02 евро /27 649,61 лв./, представляваща непогасена главница по договора за кредит за текущо потребление , сумата от 390,71 евро /764,16 лв./, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г., сумата от 9,56 евро /18,69 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г., сумата от 154,34 евро /301,87 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2025 г. до 30.11.2025 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 249,76 евро /488,48 лв./ за държавна такса и сумата от 76,69 евро /150 лв./ за юрисконсултско възнаграждение като е посочил, че вземанията на Банката произтичат от извлечение от счетоводните книги към 01.12.2025 г., издадено въз основа на договор за текущо потребление от 18.12.2023 г..Установява се, че на 03.12.2025 г. Банката – ищец е снабдена с ИЛ. Установява се от представените по делото покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2025•••040988/2025 г. по описа на ЧСИ П. П.в, рег. № ••• на КЧСИ и район на действие ОС Плевен, че същата е връчена на длъжника на 07.01.2026 г.. Установява се, че след постъпило на 16.01.2026 г. възражение от длъжника в срока по чл. 414 от длъжника чрез пълномощника му адвокат А. Д. от САК, осъществяващ безплатна правна помощ по делото въз основа на представено пълномощно, с разпореждане № 330/23.01.2026 г. по ч.гр.д. № 3118/2025 г. РС Горна Оряховицана основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК е указал на Банката – заявител да предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си по издадената заповед по чл. 417 от ГПК против длъжника, но е оставил без уважение искането на длъжника за спиране на основание чл. 420 от ГПК на изпълнението по горепосоченото изпълнително дело. Установява се, че определението е обжалвано от длъжника и с определение от 27.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 211/2026 г. ВТОС е отменил частично същото и е спрял незабавното изпълнение на заповедта за всички други парични вземанията извън главницата и разноските по делото, като е направил извод, че тези вземания произтичат от нищожен договор за потребителски кредит и длъжникът дължи връщане само на чистата сума по кредита. Съобщението до заявителя с указанията на съда е връчено на 03.02.2026 г., а ИМ е подадена на 24.02.2026 г. в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което исковете са допустими.

С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответницата произтичат от неизпълнението на задължението му на кредитополучател по договор за текущо потребление от 18.12.2023 г. /наричан за краткост Договора/, в тежест на ищеца е да докаже, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е налице изискуемо парично вземане в претендираните размери за главница, лихви за забава, санкциониращи лихви и разноски, произтичащо от неизпълнение на задължението на ответника по посочения договор за кредит. В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден договор за кредит в съответствие със ЗПК и ЗЗП. В тежест на Банката – ищец е да докаже, че към тази дата са били налице основанията на чл. 18 от Общите условия на договора за кредит и същият е станал предсрочно изискуем, както и че предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. С оглед направените от ответницата възражения относно шрифта на Договора и неравноправните клаузи на Договора, в тежест на ищеца е да докаже, че договорът е индивидуално договорен между страните по смисъла на закона и шрифта му отговаря на законовите изисквания. В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнявала задълженията си по Договора като е погасявала на падежа всяка от договорените вноски по кредита или че е погасила изцяло задълженията си по Договора до датата на приключване на съдебното дирене в исковото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Установява се от представените с ИМ от ищеца по делото искане за кредит, ведно Приложение № 2 към него, договор за кредит за текущо потребление от 23.12.2023 г. между ищеца и ответницата, ведно с Общи условия към него, че след подаване на писмено искане от ответницата за предоставяне на кредит в размер на 31 000 лв. и желание да закупи платежен пакет „ДСК Флекси-4“ на 14.12.2023 г. между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит от 23.12.2023 г., по силата на който ищецът „Банка ДСК ” ЕАД, гр. София е предоставила на ответницата, в качеството на кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 31 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца /10 години/, считано от датата на усвояването му. Видно от Договора, че падежна дата за издължаване на месечната вноска за главница и лихви е 10 – то число на месеца. Установява се от т.2.1 на договора, че при сключването му Банката е предоставила на ответницата примерен погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, размера на общата дължима сума и годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита – Приложение № 1. Установява се от т. 6 на Договора, че условията за ползване на лихвени преференции се изпълняват по разплащателна сметка, открита в Банката с титуляр кредитополучателя. Установява, че страните са постигнали съгласие в т. 8 от Договора кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е 6,90 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент /РЛП/, представляващ индикатор „ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на сектор домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ в размер на 0,10 %, който при отрицателна стойност се приема стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,80 %, предоставена кредитополучателя при кумулативното изпълнение на условията по т. 9 в качеството на работещ във фирма/учреждение, одобрени за преференциално кредитиране от Банката. Установява се, че страните са договорили в т.8.1 от Договора условията, при които преференциалният лихвен процент отпада и се увеличава размера му на 8,30 %, а именно неизпълнение на задълженията по т.9.1 и/или т. 9.2 за превод или поет ангажимент за превод на работна заплата по разплащателната сметка в Банката и условията за ползване на платежен пакет „ДСК Флекси-4“. Установява се от т. 8.2 от договора за кредит, че максималният размер, до който може да достигне е променлив ЛП, в размер на РЛП по т.8 към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка по т.8.1.2, която е 9,30%. Установява се от т. 8.3 от договора за кредит , че ЛП се променя и с промяната на стойностите на РЛП съгласно ОУ, както и че стойностите на индикатора „ефективен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на сектор Домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на посочената интернет страница на БНБ, като е посочен начина, по който информацията е достъпна за потребителя. Установява се от т. 8.11 от д оговора, че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е в размер на 7,51 % и се променя при предпоставките предвидени в ОУ. Установява се от т. 9 т. 1, т.2 и т. 3 на Договора, че страните са постигнали съгласие условията за ползване на преференциален лихвен процент /ПЛП/ да са: превод или поет ангажимент за превод на работна заплата по разплащателна сметка в Банката, ползване на пакет „ДСК Флекси-4“ и наличие на трудов договор или служебно правоотношение на кредитополучателя или съдлъжника с фирма или учреждение, одобрени за преференциално кредитиране от Банката. Установява се от т. 10 изр. 1 от Договора, че правото на ползване на ПЛП се възстановява, ако кредитополучателя отново изпълни условията и подаде заявление. Установява се от т. 13 от Договора, че с подписването му кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както и ОУ за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит. Установява се от т. 19 на договора, че в същата са посочени таксите и разходите, които кредитополучателят заплаща такси и разходи съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банката. Видно от т. 20 от Договора,че неразделна част от него са ОУ за предостявяне на кредити за текущо потребление на физически лица и дължимите нотариални такси във връзка с обезпеченията.

Установява се от приложените ОУ, че съгласно т.7.5 от кредита общата сума, дължима от кредитополучателя, посочена в погасителния план включва главницата по кредита и разходите по т.7.1. Съгласно клаузата на т. 7.1 ГПР е в размер, посочен в погасителния план, който се счита неразделна част от договора за кредит и включва: лихви, такса за административна дейност по разглеждане на искане за кредит, посочена в Договора, такси за допълнителни услуги, ползването на които представлява условие за получаване на преференциална лихва по кредита, такса за откриване и месечна такса за поддържане на разплащателна сметка чрез която се открива обслужвания кредит само в случай, че тази сметка е открита в деня на входиране на искане до кредитора за кредит и не е включена в ползван от титуляра на сметката платежен пакет на кредитора като условие за получаване на преференциална лихва по кредита, такса за ползван от титуляра на сметката платежен пакет на кредитора като условие за получаване на преференциална лихва по кредита, възнаграждения, дължими от кредитополучателя на посредник за сключване на договора, ако е ползван такъв. Установява се, че в т. 11 от ОУ подробно са посочени задълженията на кредитополучателя по 11 пункта, като основните сред тях са да ползва разплащателна сметка в Банката, да осигурява по разплащателната сметка най-късно на падежната дата сума най-малко в размер на дължимата погасителна вноска – главница, лихва, както и такси и комисионни, ако са дължими, да гарантира вземането с предвидените обезпечения, ако има такива, да представя документи във връзка с чл. 61 от ЗКИ при поискване от Банката и т.н., както и че сред условията липсва задължение за сключване на договор за застраховка или осигуряване по разплащателната сметка на сума за заплащане на застрахователната премия. Установява се, че съгласно чл. 16.1 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата определена в Договора, просрочената част от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения ЛП, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, които не се прилагат в случай, че кредитополучателят погаси дължимата месечна сума в срок до 7 –я ден от падежната дата. Установява се, че съгласно чл. 16.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък на главницата става предсрочно изискуем и тази последица след уведомление от кредитора до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. Установява се, че съгласно чл. 16.3 от ОУ от датата на изискуемост на кредита на краен падеж /крайният срок на издължаване на кредита/ или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД до окончателно погасяване на задължението, вкл. и по принудителен ред. Установява се от т. 21 от ОУ, че наличието на застраховка „Живот“ не кредитополучателя или съдлъжника, по която Банката е ползващо се лице не освобождава освобождава длъжниците, респ. техните наследници от изпълнение на задълженията по Договора и ОУ, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита.

Установява се от представения по делото като Приложение № 1 към договора погасителен план и ГПР, че същият отразява размера на кредита от 31 000 лв., размера на дължимите възнаградителни лихви, такси и застраховки по кредита към датата на сключването му и общият размер на дължимата сума по кредита от 47 084,47 лв.. Установява се от погасителния план, че периодът за погасяване на договорените 120 погасителни вноски е от 18.12.2023 г. до 18.12.2033 г. вкл., като 119 вноски са в размер на 358,34 лв., а последната 120 – та е в размер на 264,71 лв. и всяка от тях включва главница и лихви. Установява се от погасителния план, че кредитополучателят дължи месечни суми за застраховка, чиито общ размер от 3 472,80 лв. е включен в общо дължимата сума по кредита и такса ГПР в размер на 704,40 лв., която също е включена в общо дължимата сума по кредита. От погасителния план се установява, че сключването на договор за застраховка /с изключение на имуществена застраховка/ не е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите/предоставени условия.

Установява се от представената по делото покана – уведомление от 23.10.2025 г. от Банката до ответницата, връчено й с препоръчана пратка на 29.10.2025 г., че Банката - ищец е уведомила ответницата, че поради забава в погасяване на задълженията й по договора за банков кредит от 18.12.2023 г., отпуснат в размер на 31 000 лв., отчитан по посочена сметка и на основание предвидените условия, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като счита от датата на връчване на уведомлението цялата непогасена сума по кредита става предсрочно изискуема и върху нея се дължи законна лихва за забава.

Установява се от представения по делото договор за групова застраховка „кредитна защита“, сключен между ответницата и „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД, на основание групов договор подписан от дружествата с Банката – ищец, че същият обезпечава посочените в договора покрити рискове свързани с размера и срока на кредита, като Банката – ищец е действала като застраховащ и агент на застрахователите. Установява се от приложеното платежно нареждане, че ответницата е разпоредила ежемесечно да се удържа сума за застраховка „кредитна защита“ в полза на „Групама Застраховане“ ЕАД по банкова сметка в Банката – ищец в размер на 28,94 лв. месечно.

Установява се, че с разпореждането от 23.01.2026 г., с което са дадени указания към Банката по чл. 415 от ГПК за предявяване на исковете, постановено по ч.гр.д. № 3118/2025 г. РС Горна Оряховица е отказал да спре на основание чл. 420 от ГПК принудителното изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по делото, както и че това разпореждане частично е отменено с определение № 473/27.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 211/2026 г. на ВтОС, като е спряно принудителното изпълнение на заповедта по отношение на всички други вземания с изключение на главницата по кредита. Установява се от мотивите на въззивното определение, че със същото ВтОС е приел, че с оглед клаузата на т. 21 от ОУ сключването на договор за застраховка „Живот“ е задължително условие за сключване на Договора, поради което по аргумент от § 1 от ДР на ЗПК разходите за застраховка са част от общия разход по кредита за потребителя и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, но в конкретният случай с оглед т. 7.1 от ОУ не са взети и определения ГПР в размер на 7,51 % се явява неправилно определен и е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора при условията на чл. 23 от ЗПК.

Установява се от заключението на вещото лице Т. И., което не е оспорено от страните и като компетентно изготвено съдът възприема, че кредитът по договора за кредит е усвоен на датата на сключване на договора чрез превод на сумата от 31 000 лв. по посочена в договора разплащателна сметка на кредитополучателката. Установява се, че по договора за кредит са постъпвали суми в периода от 10.01.2024 г. до 07.08.2025 г. в общ размер на 6 397,61 лв., с които са погасени изцяло падежираните вноски до 10.05.2025 г., а вноската от 10.06.2025 г. е останала непогасена по отношение на сумата от 73,87 лв. – главница. Вещото лице установява, че към датата на връчване на уведомлението на ответницата за предсрочна изискуемост на кредита – 29.10.2025 г. ответницата не е била погасила изцяло месечните вноски за периода 10.06.2025 г. до 10.10.2025 г. /5 последователни вноски/ и дължимата сума по кредита към този момент е в общ размер на 1 519,07 лв.. При съобразяване на извършените плащания по кредита вещото лице установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до ПлРС - 01.12.2025 г. непогасената главница по кредита е в размер на 14 137,02 евро /27 649,61 лв./, от която падежиралата главница е 776,69 евро /1 519,07 лв./, а предсрочно изискуемата главница е 13 360,33 евро /26130,53 лв./, непогасена договорна лихва по кредита за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г. е в размер на 390,71 евро /764,16 лв./, обезщетение за забавено плащане на падежиралата главница за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г. е в размер на 9,56 евро /18,69 лв./, а лихвата за забава за периода от 29.10.2025 г. до 30.11.2025 г. върху дължимата главница от 14 137,02 евро /27 649,61 лв./ е в размер на 154,34 евро /301,87 лв./. Вещото лице установява, че в посочения в договора ГПР са включени разходите за договорна лихва в размер на 6,90 % и месечна такса в размер на 5,87 лв., но не е включена вноската за застраховка. Вещото лице установява, че при включване на застраховката към разходите по кредита ГПР би бил 9,41 %. Вещото лице заключава, че съгласно погасителния план застраховката от 28,94 лв. е включена в размера на месечната погасителна вноска по кредита от 358,34 лв. заедно с месечната такса от 5,87 лв., но при извършена проверка е установило, че реално застрахователни премии не са погасявани и с постъпилите суми по кредита са погасявани само главница, лихви и такса. Вещото лице е извършило и други изчисления съобразно поставените задачи от страните, които следва да бъдат обсъждани при правни изводи, които налагат това.

Установява се от заключението на вещото лице инж. К. Т., което е оспорено от ответницата, но не е опровергано от други събрани по делото доказателства и като компетентно изготвено съдът възприема, че в оригиналите на договора за кредит за текущо потребление от 18.12.2023 г. и Общите условия към договора е ползван един и същи шрифт „Times New Roman“ с височина на шрифта 12 пункта.

Съдът обсъди направените от ответника възражения за нищожност на договора за кредит като цяло или на отделн и негови клаузи, както и служебно съобразно задълженията си по чл. 7 ал. 3 от ГПК извърши самостоятелна преценка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребител и приема от правна страна следното:

Между страните е налице сключен договор за потребителски кредит, поради което ответникът в качеството на кредитополучател и потребител по смисъла на §13 от ДП на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ се ползва със защитата, установена с разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и ЗЗП.

Съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗПК , кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. При съобразяване съдържанието на договора за потребителски кредит и заключението на приетата по делото техническа експертиза, съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като всички елементи н а договора и приложенията към него, както и н а ОУ са предоставени на ответника в писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е по-малък от 12.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК „годишният процент на разходите“ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т. 2 от ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

При съобразяване на цитираните разпоредби и установената актуална практика на ВКС съдът приема, че ГПР е най-съществения елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, който служи за ориентиране на потребителя в предлагания продукт и му дава възможност да направи обективно обоснован извод за съответствието на предлаганата от доставчика услуга със собствения му личен интерес, като изискването на закона се удовлетворява само от договор, в който структурата на ГПР е посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, включително чрез точно отчитане на лихвени и нелихвени разноски. ГПР отразява всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за потребителски кредит, изчислява се чрез математическа формула и се изразява в процент от общия размер на предоставения кредит, а когато са приложими при изчисляването му се вземат предвид и допълнителни допускания. ГПР е съществен елемент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като дава информация на потребителя да определи обхвата на своето задължение към момента на сключване на договора и възможност да го съпостави с други предложения. Налице е трайна практика на ВКС, основана на цитираната в същата практика на СЕС по т. 66-68 от решение по дело № С- 448/17, т.28-31 от решение по дело № С- 686/19, решение по дело № С-714/22, решение по дело № С-677/23 по приложението на нормите на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно която неточното посочване в договор за потребителски кредит на всички компоненти, които се включват в ГПР, се приравнява на липса на този елемент и води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. ВКС приема, че формалното посочване, че сключването на застраховка не е задължително условие за предоставянето на кредита не е достатъчно да изключи само по себе си съобразяването на застрахователните премии като действителен общ разход по кредита, чието неотразяване в ГПР е достатъчно да обоснове недействителност на договора, като при преценката за недействителност съдът следва да вземе предвид всички разпоредби на договора и общите условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на допълнителни услуги или се цели възнаграждението за заетата сума да бъде изведено извън рамките на договора. /В този смисъл са решение № 147 от 09.06.2026 г. по т.д. № 1861/2025 г., I т.о., ТК на ВКС, определение № 1374 от 18.05.2026 г. по т.д. № 591/2026 г., I т.о., ТК на ВКС, и др./

При съобразяване съдържанието на договора за кредит съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, тъй като в договора и ОУ, неразделна част от него ясно е посочен начина на формиране на лихвения процент в размер на 6,90 % годишно към датата на сключване на договора, респ. РЛП по кредита към този момент в размер на 0,10 % и фиксираната преференциална надбавка от 6,80 %, която заедно с РЛП определя лихвения процент по кредита. Установява се от договора и ОУ, че в същите ясно са посочени условията, при които лихвения процент и РЛП се променят, като е посочено, че РЛП съставлява величина, която не се определя едностранно от Банката, а от БНБ при съобразяване на конкретно посочен индикатор, с което условие кредитополучателят се е съгласил, както и двете дати, два пъти годишно, на които кредиторът прави изменение на РЛП, респ. на лихвения процент по кредита. В т. 9 от Договора страните са постигнали съгласие ответницата да ползва преференциален лихвен процент /ПЛП/ при конкретни условия, едно от които е да наличие на разплащателна сметка, поради което следва да се приеме, че същата предварително е била запозната с обстоятелството, че дължи разход за такса за ползване на тази разплащателна сметка в размер на 5,87 лв.. От заключението на СИЕ по делото се установи, че Банката е променяла лихвения процент по договора в съответствие с промените на РЛП, тъй като е видно, че размерът на месечната погасителна вноска е различен от посочения в погасителния план след м. април 2024 г. в посока увеличението му, като към датата на последната неплатена месечна погасителна вноска от м. октомври 2025 г. този размер е 361,74 лв. при посочена в погасителния план месечна вноска от 358,34 лв., но доколкото страните са постигнали съгласие за тази промяна и индексът, който е променлива величина не се определя от волята на Банката не може да се приеме, че правата на ответницата като потребител са нарушени.

При съобразяване съдържанието на договора за кредит съдът приема обаче, че е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 пр. 1 от ЗПК относно посочените задължителни реквизити на договора за кредит по следните съображения: По отношение на посочения в договора за кредит ГПР по кредита в размер на 7,51 %, съдът съобрази, че съгласно заключението на вещото лице същият съответства на посочените в т. 7.1 от ОУ към договора за кредит разходи по кредита, като включва размера на месечната погасителна вноска и таксата ГПР, която според вещото лице съставлява такса за обслужване на разплащателната сметка. Съгласно т.7.5 от ОУ общата сума, дължима по кредита от кредитополучателя е тази посочена в погасителния план и включваща главницата и разходите по т.7.1., сред които не е посочена застрахователната премия. Погасителния план е неразделна част от договора съгласно т. 7.1 от ОУ към договора за кредит и в него изрично е посочено, че застраховката не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Съдът не възприема правните изводи на ВтОС в цитираното по-горе въззивно определение, че съгласно т. 21 от ОУ към Договора сключването на застраховка „Живот“ е задължително условие за сключване на конкретния договор, доколкото от една страна съдържанието на предварително подготвената клауза от ОУ е различно и не въвежда такова условие, а от друга по делото няма данни да е сключен договор за този застрахователен риск, тъй като сключения договор от кредитополучателката е за застраховка „кредитна защита“, която е различен застрахователен риск. При тези доказателства и като съобрази, че както в договора, така и в приложенията му, неразделна част от него не е посочено по какъвто и да е начин, че сключването на процесната застраховка „кредитна защита“ между ответницата и ЗД е част е необходимите условия за сключване на договора или за получаване на преференцилен лихвен процент по кредита, съдът намира, че макар в общо дължимата сума от потребителя посочена в погасителния план, изчислена към момента на сключване на договора за кредит да е включен и размера на застрахователната премия, то същата не е компонент на вноската по кредита, имащ отношение к ъ м изчисляване на ГПР по кредита като негов разход, а такива са само договорната лихва и такса по откритата в Банката разплащателна сметка, чието откриване е посочено в договора като условие за ползване на преференциален лихвен процент. С оглед на тези изводи, съдът приема, че в договора за кредит се съдържа ясно разписана методика за изчисляване на формиране на ГПР по кредита, като е налице яснота, че разходите по кредита се формират от договорения лихвен процент и договорената банкова такса за обслужване на откритата разплащателна сметка. Съдът съобрази, че общата сума на разходите по кредита за лихви и такса е в размер на сумата от 12 611,67 лв., която съставлява 40,68 % от предоставения кредит от 31 000 лв., поради което приема, че е спазена и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България към датата на сключване на договора, която е 13,80 %, т.е. да надвишава 69 % от кредита към датата на сключване на договора между страните. Съдът приема обаче, че е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във връзка с посочените задължителни реквизити на договора за кредит, тъй като е налице такова противоречие между посочените ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, което не дава възможност на потребителя да се ориентира относно задълженията си. Установява се, че Договорът и ОУ, неразделна част от него препращат относно размера на тази сума към погасителния план, подписан от страните и също неразделна част от Договора, поради което може да се приеме, че в Договора е налице посочване на общата сума, дължима по кредита, но същата не е посочена коректно от Банката и потребителят не е информиран за действителният й размер, респ. не може сам да направи изчисление за действителния размер на ГПР за да извърши преценките, посочени по-горе за съответствието му с изискванията на закона. Видно от погасителния план, че в същия е вписана като обща сума, дължима от потребителя не тази, която представлява сбор от общия размера на кредита и общия размер на разходите по същия съгласно изискванията на §1.2 от ДР на ЗПК в размер на 43 611,67 лв., а друга сума – 47 084,47 лв., която е завишава действителният размер на общата сума, дължима от потребителя по кредита с 3 472,80 лв., представляваща сбор от размерите на месечните премии за срока на договора, така както изрично е посочено в погасителния план. При този начин на посочване на общо дължимата сума по кредита, респ. и общо дължимата месечна сума за всеки месец по време на действие на договора за кредит, която включва освен размера на месечната вноска, също така месечно дължимата застрахователна премия в полза на застрахователя и месечната такса по разплащателната сметка за потребителя за потребителя се създава очевидно невярната представа, че е задължен да заплати на Банката не само месечната вноска и таксата по разплащателната сметка, но и посочената в погасителния план месечна застрахователна премия, респ. се създава невярната представа, че общият размер на дължимата сума по кредита е в поголям размер от този, който реално дължи на Банката по договора за кредит, респ. че ГПР е различен от реално посочения в договора, въпреки вярното му посочване в договора и създава неяснота за потребителя относно съществени елементи на договора за потребителски кредит.

С оглед гореизложеното следва да са приеме, че макар конкретните възражения на ответницата за нищожност на договора за кредит между страните да са неоснователни, то същият е недействителен при условията на чл. 22 от ЗПК като сключен в противоречие с чл. 11 ал. 1 т. 10 пр. 2 от ЗПК. Съдът приема, че след като погасителният план, който е част от съдържанието на договора за потребителски кредит се съдържа противоречива информация относно общият размер на дължимата сума по кредита и размера на общата дължима месечна сума по кредита, въпреки разясненията в погасителния план и ОУ, които са неразделна част от Договора относно размера на разходите по кредита то не може да се приеме, че при сключването му Договора отговаря на законовите изисквания и от съдържанието му за ответницата като потребител е станало ясно какъв е общият размер на дълга й към този момент и каква сума следва да заплаща ежемесечно към този момент за погасяване на кредита, като приема, че не е необходимо с оглед установената практика същата да има яснота каква част от главницата, лихвата или останалите разходи по кредита се погасяват с тази месечна вноска. Действително налице е четливо и ясно съдържание на погасителния план, който е предоставен на ответницата при сключване на договора и същата е запозната с размера на месечната погасителна вноска по кредита, но това обстоятелство според съда не дава възможност да бъде обоснован извод, че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити, респ. че ответницата в качеството на кредитополучател е била запозната с всички съществените елементи на договора за кредит при неговото сключване и същият е породил валидно правно действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Налице са основанията на чл. 23 от ЗПК и с оглед недействителността на договора за кредит, сключен между страните в нарушение на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 11 от ЗПК както се посочи по-горе ответницата дължи на ищеца връщане само на получената чиста парична сума по този договор в размер на 31 000 лв. и не дължи заплащане на договорни лихви и други разходи по него.

С оглед приетото по делото заключение на СИЕ, изготвено от вещото лице Т. И., което не е оспорено от страните и като компетентно изготвено възприема изцяло, съдът приема за доказано по делото, че договорената между страните като кредит парична сума от 31 000 лв. е усвоена от ответницата чрез получаването й от същата на посочената в договора за кредит нейна банкова сметка на 18.12.2023 г., както и че до датата на издаване на заповедта за изпълнение – 02.12.2025 г. ответницата е внесла по кредита сумата от 6 397,61 лв., поради което следва да се приеме, че същата дължи на Банката неплатена сума от 12 579 евро /24 602,39 лв./, представлявяща непогасена част от главницата по кредита.

При тези изводи с оглед липсата на валидно облигационно правоотношение между страните съдът приема, че първият от предявените искове следва да бъде уважен като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 12 579 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й заплащане. Искът за разликата до предявения размер, както и останалите обективно комулативно съединени искове следва да се отхвърлят като недоказани по основание и поради това като неоснователни без да се обсъждат събраните доказателства относно размера на дължимите суми за лихви, неустойки и други разходи по кредита, както и наличието на основания за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същите предполагат действителен договор между страните, какъвто не е налице в настоящата хипотеза.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК с оглед частичното уважаване на един о т предявените искове в полза на Банката ищец се дължат 86 % от направените по делото в заповедното и исковото производство съдебни разноски, както следва:

от направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3118/2025 г. на РС Горна Оряховица в размер на 488,48 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо 638,48 лв. следва да се присъдят 280,75 евро /549,09 лв./;

от направените разноски в исковото производство в размер на 293,83 евро за държавна такса, 300 евро за възнаграждение на вещо лице и 150 евро за юрисконсултско възнаграждение или общо 743,83 евро следва да се присъдят 639,69 евро.

Ответницата е направила в исковото производство разноски за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 250 евро. С оглед отхвърлената част от исковете /14 %/ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 35 евро от тези разноски. След компенсация на насрещните вземания на страните за исковото производство ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 604,69 евро за направени разноски за това производство.

На основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. в полза на адвокат А. Д. следва да се определи и присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по настоящото дело в полза на ответницата. Съдът приема, че с оглед средната степен на фактическата и правна сложност на спора, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, но също така факта, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ответницата не е явил и събраните доказателства по делото не са в значителен обем за оказаната от адвокат Д. правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 евро /1 800 евро с ДДС/ би отразило адекватно положените процесуални усилия на упълномощения адвокат в исковото производство. С оглед отхвърлената част от исковете в полза на адвокат Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 252 евро с ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ответницата в исковото производство.

На основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. в полза на адвокат А. Д. следва да се определи и присъди и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ответницата в заповедното производство. Съдът приема, че с оглед степента на фактическа и правна сложност на спора в заповедното производство с оглед характера му, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, обстоятелството, че са представени писмени доказателства, макар и в неголям обем, обстоятелството, че е направено искане за спиране на принунудителното изпълнение и е подадена частна жалба против определението на районния съд, с което е отказано спиране по чл. 420 от ГПК, че за оказаната от адвокат Г. правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро / 600 евро с ДДС/ би отразило адекватно положените процесуални усилия на упълномощения адвокат в исковото производство. С оглед отхвърлената част от исковете в полза на адвокат А. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 84 евро с ДДС за оказаната безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство.

Не са доказани по делото предпоставките на чл. 241 от ГПК, поради което молбата на ответницата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Съдът