Решение № 32 от 1.4.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 218/2025 г.

Производството пред Апелативен съд Велико Търново е образувано въз основа на искане на осъдения Н. С. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 25/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането се поддържа, че съдебните актове по приключилото наказателно производство са постановени при нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдържат се твърдения за липса на достатъчно доказателства, за да бъде направен осъдителен извод за извършено деяние по чл. 210 ал. 1 т.5 от НК. Оспорват се изводите на съдебните състави по отношение на извършване на престъплението от обективна и субективна страна, като се поддържа, че възприетите факти по делото не съответстват на доказателствената съвкупност. Твърди се допуснато процесуално нарушение от въззивния съд поради това, че е разгледано производството по реда на чл. 269 ал. 3 т. 4 б. „в“ от НПК. Прокурорът и защитникът са заявили в съдебно заседание, че е налице пречка за даване ход на делото, но независимо от това съдът е постановил разглеждането му на посочената дата. По този начин искателят е лишен от право на лично участие в наказателния процес. Твърди се допуснато процесуално нарушение и във връзка с постановеното от съда заличаване на свидетеля М. Ш.. На тези основания се иска наказателното производство по НОХД 25/2022г. по описа на ГРС да бъде възобновено, постановената присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание осъденият не се явява редовно призован. Защитникът му – адв. Д. поддържа искането на посочените в него основания. Сочи, че на практика по делото са събрани доказателства само по искане на прокурора, а всички доказателства, поискани от защитата са отхвърлени от съда. Поддържат се и допуснатите процесуални нарушения, които се намират за съществени и ограничаващи правото на защита – даване ход на делото в Габровски окръжен съд в отсъствието на подсъдимия и заличаването/недопускането от ОС/ като свидетел на М. Ш.. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2. Твърди, че решаващите съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствата и правилно са приели, че осъденият е извършил престъпленията по 210 ал.1 т. 5 от НК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения така, както твърди защитата, поради което и липсват основания за уважаване на искането. Великотърновският апелативен съд, след като провери доказателствата по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Настоящото искане е подадено в срока по чл. 421 НПК - на 17.07.2025г., при влязъл в сила съдебен акт на 06.06.2025г. С него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред и е подадено от лице с процесуална легитимация. Ето защо същото е процесуално допустимо. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно, по следните съображения: С присъда № 1/13.01.2025г., постановена по НОХД 25/202 2г., състав на РС Габрово е признал Н. С. Д. за виновен да е извършил деяние по чл. 210 ал.1 т.5 от НК, извършено на 29.11.2012г. в гр. Бръчко, Босна и Херцеговина и му е наложил наказание от една година лишаване от свобода. Постановил е същото да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието по НОХД 105/2010 г. на РС Поморие от шест месеца лишаване от свобода, за което също е определил „общ“ режим на изтърпяване. Присъдил е разноски. Присъдата е била проверена по жалба на подсъдимия от ОС Габрово, който с решение № 40/06.06.2025г. е изменил същата само в частта на наложеното наказание за деянието по чл. 210 ал.1 т. 5 от НК като го е намалил на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК от една година на шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата на Габровски районен съд е била потвърдена. На първо място следва да се отбележи, че на проверка се подлага въззивният съдебен акт, щом като първоинстанционният е бил атакуван пред втората инстанция и е предизвикано произнасянето й по съществото на делото. Щом това е така, то упреците на осъденото лице следва да визират акта на тази инстанция и какво в разрез със закона не е направила или какви пропуски на първата инстанция не е отстранила, ако това е било възможно, а основните възражения са насочени към акта на първостепенния съд. От друга страна, правото да установяват фактите по делото e на инстанционните съдилища, те имат право да дадат вяра на едни пред други доказателствени източници, като обосноват становището си и възприетите от тях факти не могат да бъдат подменяни от настоящата инстанция. Внимателният прочит на съдебният акт на окръжния съд сочи, че той е изпълнил в пълнота задълженията си по цялостна проверка на присъдата, като е проверил отново събраните доказателства, анализирал е същите и е мотивирал убедително защо възприема като правилно изяснена фактическата обстановка. Особено внимание съдът е отделил на показанията на св. П., доколкото той е не само очевидец на събитията, но и пострадал от деянието. След като е установил, че показанията му са последователни и подробни, без вътрешни противоречия и логически несъответствия, а също така са подкрепени от останалите писмени събрани по делото доказателства, съдът е мотивирал извода си за достоверност на свидетелските показания и е отказал да даде кредит на доверие на обясненията на подсъдимия. Съдът не е подминал и възражението на защитата относно законосъобразността на приобщаването на показанията на този свидетел, като убедително е аргументирал наличието на предпоставките за това и заявената от защитата позиция на съгласие. Ето защо решението на ОС Габрово изцяло покрива критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 339 ал.2 от НПК. Всъщност основните възражения, направени във искането за възобновяване, касаещи въззивната инстанция са сведени до допуснати две съществени процесуални нарушения - даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия и недопускане до разпит на искания свидетел М. Ш.. Настоящият съд не установява да са допуснати сочените нарушения. Коректния прочит на материалите по ВНОХД 79/2025г. маркира следната последователност: В настоящия казус осъденият е участвал лично в разпоредително заседание и в заседанията на разглеждане на делото пред първата инстанция, включително и при постановяване на присъдата. Установяването на подсъдимия извън пределите на републиката е било причина делото пред въззивната инстанция разгледано в негово отсъствие. Въззивният съд е предприел всички необходими мерки за призоваването му. Осъденият е призован по имейл на 18.03.2025г. в съответствие с разпоредбите на чл. 178 ал.8 от НПК за насроченото първо по ред съдебно заседание. На 11.04.2025г. той е изпратил имейл, в който е посочил, че няма възможност да се яви по делото и е потвърдил имейл адреса, на който да бъде призован за следващо съдебно заседание. Този молба е послужила като основание съставът на съда да отсрочи делото за друга дата – 14.05.2025г., за когато Д. отново е призован на посоченият от него имейл. На 12.05.2025г. /по имейл/ е депозирана поредната молба, че не може да се яви в съдебно заседание по делото и посочил, че желае делото да се отложи за друга дата. Като причина за това е посочил, че му се налагало по спешност да пътува от Англия, където е неговото местожителство в до Турция, за да се прегледа в стоматологична клиника. Представил е копие от самолетен билет. Отново не е даден ход на насроченото за 14.05.2025г. съдебно заседание, като съдът е приел, че е налице уважителна причина, но е задължил подсъдимият да представи документи, които да удостоверяват влошеното му здравословно състояние. Делото е отложено за 04.06.2025г. Следващата молба, постъпила от подсъдимият по имейл е от 03.06.2025г. В нея Д. е посочил, че е претърпял инцидент на 01.06.2025г. и не може да се яви в съдебно заседание. Този път обаче изрично е изразил съгласието си делото да бъде разгледано в негово отсъствие и е направил доказателствени искания. В проведеното на 04.06.2025г. съдебно заседание съставът на окръжен съд Габрово, разглеждащ делото е преценил, че са налице предпоставките по чл. 269 ал.3 т.4 б. „в“ и е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия. Тази преценка на съда е законосъобразна и почива на закона, тъй като са налице предвидените предпоставки, а именно : подсъдимият Д. е бил редовно призован, на имейл, който той сам е посочил за тази цел; местожителството му е извън пределите на РБългария; лично е изразил съгласие да се даде ход на делото в негово отсъствие и това не би затруднило разкриването на обективната истина. Посочените от него причини за неявяването са общи и неподкрепени с писмени доказателства. След като е констатирал тези обстоятелства, въззивният съд е дал ход на делото на посоченото основание. Сочената хронологична последователност изключва възможността да се обсъжда допуснато съществено процесуално нарушение от окръжния съд, тъй като процесуалният закон е спазен стриктно. Възраженията на подсъдимия Д., направени в искането, че е изразил съгласие за даване ход на делото в негово отсъствие, тъй като смятал, че ще бъдат уважени доказателствените му искания са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Ирелевантен е и фактът коя от страните какво становище е заела в проведеното съдебно заседание. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на осъденото лице за липса на предупреждение, че делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия при неявяването му. Внимателният прочит на НОХД 25/2022г. на РС Габрово сочи, че съобщение с точно такова отразяване на подсъдимият е изпратено и на адреса му и по имейл. Изпратеното съобщение, в което е налице изрично записване с букви в гоям курсив, че явяването на подсъдимия е задължително и делото може да се разгледа и реши в негово отсъствие в случай на неявяване е приложено на л. 12 от делото, а на л. 13 изпратеният имейл, в който е отразено, че се изпраща препис от Решение №2/10.01.2022г. по ВНОХД 127/2021г. на ОС Габрово, препис от разпореждане на РС Габрово и съобщение за явяването в разпоредително заседание. В проведеното съдебно заседание на 07.03.2022г. в качеството си на подсъдим С. Д. е заявил, че ги е получил. Тези възражения се разглеждат от настоящият съдебен състав само доколкото се твърди допуснато процесуално нарушение от въззивния съд и в рамките на правомощията на настоящата инстанция по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК съгласно чл. 424 ал.1 от НПК. Следва да се посочи, че тъй като в допълнителното изложение се съдържат твърдения и за проведено задочно производство, което е недопустимо, то съгласно разпоредбата на чл. 424 ал.2 от НПК компетентен да разгледа искане за възобновяване при подобни твърдения е единствено ВКС на РБ. В съдебно заседание пред ОС Габрово, проведено на 04.06.2025г. защитникът на подсъдимия е преповторил направените в молбата искания от самия Д. за разпит на свидетеля М. Ш. и изискване на писмени доказателства чрез Д“МОС“ от Босна и Херцеговина кой е подал заявлението за изчезналия автомобил, предмет на престъплението. Въззивният съд е оставил така направените искания на защитата без уважение. Това не е сторено произволно, а след подробно и аргументирано запознаване с делото. В рамките на определението, с което е постановил отказ съдът е посочил, че исканият свидетел е бил допуснат до разпит пред първостепенният съд, като първоначално подсъдимият е заявил, че ще го доведе, а впоследствие е посочил адрес за призоваване в Словения. Първоинстанционният съд е направил всичко необходимо за призоваването му, но свидетелят не е демонстрирал желание за явяване, което е наложило и неговото заличаване. Поради това новираното искане е оставено без уважение от въззивната инстанция. Подробно аргументирано е и защо и искането за писмени доказателства е оставено без уважение, като съдът е посочил, че по делото са събрани достатъчно доказателства, относими към главният факт. Следва да се отбележи, че съдът не е задължен да уважи всички искания на защитата, а само тези, които счете, че ще допринесат за изясняване на фактическата обстановка и правилното му решаване, поради което не може всеки отказ на съда да бъде разглеждан като съществено процесуално нарушение. В настоящият случай е налице подробна аргументация, която почива на установена по делото хронология, а не произволен отказ, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато и второто твърдяно от защитата съществено нарушение на процесуалните правила в настоящото производство, свързано с непризоваване на исканият свидетел. Основните оплаквания на осъдения са насочени към акта на първия съд и се свеждат до това, че според него е осъден за деяние, което е недоказано. Проверката на това твърдение се извършва от настоящата инстанция в рамките на приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не биха могли да бъдат оспорени. При правилно установени факти, редът за приемането на които не е бил оспорен, се констатира и правилно приложение на материалния закон. Обективно осъденият Д. е въвел в заблуждение св. П. като сключил с него договор за наем на автомобил, че ще управлява автомобила, без да напуска границите на Босна и Херцеговина, след което ги напуснал и причинил на пострадалия имотна вреда в размер на 24 022лв. Законосъобразно аргументи в тази насока са намерени в доказателствата, изхождащи от показанията на свидетеля П., които съдът е съпоставил с приобщените писмени доказателства – договорът, с който е предоставен под наем автомобил на подсъдимия от 29.11.2012г., изисканите писмени доказателства и експертните заключения. Установил е, че тези доказателства корелират с факта, че подсъдимият нарочно като залог е оставил паспорт с изтекъл срок № ••••••••• както и стационарен телефон в гр. Габрово, а не мобилен, на който може да бъде намерен, с установените неуспешни опити на подсъдимия да напусне границите на Босна и Херцеговина през няколко ГКПП, откъдето бил връщан, с жалбата, подадена от св. П. в Районно полицейско управление на гр. Бръчко, към която приложил и паспорта на подсъдимия с изтекъл срок на валидност и писмените доказателства, че автомобилът е обявен за издирване от прокуратурата на Бръчко, както и че все още не е снет от издирване. Законосъобразно съдилищата по фактите са намерили, че от установената връзка и еднопосочност на тези доказателства се установява извършеното деяние по чл. 210 ал.1 т.5 от НК от подсъдимия Д.. Предвид стойността на автомобила, определена чрез назначената оценъчна експертиза е категорично установено и съществуването на квалифициращия признак по чл. чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. Обърнато е особено внимание на обясненията на подсъдимия, както от първия, така и от въззивният съд, които са направили собствен подробен анализ, вследствие на което аргументирано е прието, че те противоречат на останалата доказателствена съвкупност. Възражения защитата прави и във връзка са представените документи от Босна и Херцеговина, от които се установява, че не „П. Ауто“, а „Райфанзен лизинг“ е собственик на автомобила. Те нямат отношение към извършеното престъпление. От документите по делото се установява, че автомобилът е закупен от „Плясковил Ауто“ на лизинг от „Райфанзен лизинг“. Всички задължения и рискове за вещта/автомобила/ са за лизингополучателя при договор за финансов лизинг. Затова и правилно е прието, че вредата е причинена на „Пласкович ауто“. Няма отношение към основния въпрос извършено ли е деяние по чл. 210 ал.1 т.5 от НК и възражението, свързано с отказа за изплащане на обезщетение за настъпило застрахователно събитие от „Еврохерц“ отдел щети. Доколкото щетата се претендира на основание извършена кражба на автомобила, резонно е това производство да е обвързано с приключване на наказателното производство за това деяние, т.е. за гражданските последици е от значение наказателното производство, а не обратно. Законосъобразно съдът е преценил, че престъплението е осъществено и от субективна страна, като осъденият е съзнавал, че въвежда в заблуждение собственика на автомобила и е осъществил тези действия при условията на пряк умисъл и при наличието на предвидената в закона користна цел. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на осъдения обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК , поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение и на първия съд. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав инстанция не може да сподели оплакването, че постановените съдебни актове почиват на предположение. Предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници, постановили са съдебни актове, които не почиват на предположение и в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. А с оглед събраните доказателства, които обосновават приетата от съдилищата идентична фактология – материалния закон е приложен правилно. Мотивиран от изложеното по – горе настоящият съдебен състав не намери основания за възобновяване на наказателното производство, водим от което: