Решение № 5356 от 2.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4356/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Н. М. срещу решение №1074/24.01.2023г. постановено по гр.д. № 6591/2022г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 165 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Б.Е.“АД предявените по реда на чл.422 от ГПК искове, както следва: -с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" Регламент (EО) 261/2004г. от 11.02.2014г. за сумата от 250, 00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB 6681 от 12.09.2018 г. от летище Варна до летище Тел Авив с повече от 3 часа; -с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 98, 89 лв. –обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 250, 00 евро за периода 13.09.2019г.-06.09.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.11.2021г. по ч.гр.д. № 53286/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото, следствие на което твърди първоинстанционният съд да е достигнал до погрешни фактически и правни изводи и до неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал представените доказателства, като е направил нелогични, необосновани и непочиващи на закона изводи, че ищецът не се е явил за регистрация не по – късно от 45 минути преди обявения час за излитане, поради което и в неговата правна сфера не е възникнало правото да получи обезщетение за изпълнения със закъснение полет. Посочва, че по делото са събрани доказателства, включително и изходящи от ответника, от които се установява, че ищецът е бил пасажер на борда на самолета и което включва и изпълнение на задължението му за регистрация в указания срок. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се уважат в предявения размер. Претендира разноски. Въззиваемата страна „Б.Е.“АД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на първоинстанционния съдМоли решението в обжалваната от ищеца част да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (EО) 261/2004г., в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, размера на дължимото обезщетение /разстоянието на полета в км./. В тежест на ответника е да установи, че точното изпълнение по договора за въздушен превоз, а при установяване на обстоятелствата в тежест на ищеца – че е погасил дълга. В Регламент (EО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети е уредено правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз/да го изпълни точно - чл. 1, § 1 от Регламента, с който се признават минимални права за пътниците, когато: а) им е отказан достъп на борда против тяхната воля; б) техният полет е отменен; в) техният полет е закъснял. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 250 евро при полет с разстояние до 1500 км., 400 евро - от 1500 к. до 3000 км., за всички останали – 600 евро. По делото не спорно, а и от събраните писмени доказателства, конкретно електронен билет /в превод на български език/ от 28.06.2018г., издаден на името на ищеца се установява, че същия е имал направена резервация за процесния полет № FB 6881, изпълнен от „Б.Е.“ АД по дестинация летище Варна – летище Тел Авив с дата и час на заминаване – 12.09.2018 г. в 00: 40 часа и дата и час на пристигане на 12.09.2018 г. в 02: 55 ч.. Данните в същия сочат за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за превоз на пътници с въздушен транспорт, по силата на което за ответника „Б.Е.“ АД, в качеството му на опериращ въздушен превозвач по см. на чл. 2, б. „б“ Регламент №(ЕО) 261/2004 г., е възникнало задължението да извърши превоза съгласно уговорените условия относно дестинацията и времето на осъществяването му, срещу насрещното задължение за ищеца, като пътник, да заплати цената на превоза и да окаже необходимото съдействие за реализирането му. Представеният билет за превод води до извода относно направена в полза на ищеця резервация за полета по см. на чл. 2, б. „ж“ от Регламента, съгласно която разпоредба „резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач. Няма спор, че същия е бил надлежно регистриран и допуснат до борда на полет № FB 6881 от дата 12.09.2018 г., изпълнен от „Б.Е.“ АД по дестинация летище Варна, Република България – летище Тел Авив, Израел. От приетите като писмени доказателства електронен билет, издаден на името на ищеца, писмо от „Ф.Т.С.Е.М.“ АД (летищен оператор на летище Варна), обективирано в съобщение по електронната поща и извлечение от интернет страница www.flightstats.com, се установява, че съгласно договора за въздушен превоз между страните по процесния полет № FB 6881 от 12.09.2018 г. планираният част на излизане от летище Варна е 00: 35 ч. на 12.09.2018 г., а действителният час на излитане 04: 08 ч. на същата дата. Изяснява се също, че самолетът е следвало да пристигне на летище Тел Авив на 12.09.2018 г. в 02: 55 ч., но е кацнал в 06: 13 часа на същата дата, а с това и с 3 часа и 18 минути закъснение. От приетото по делото и неоспорено по съдържание от ответника извлечение от интернет страница на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към МТИТС за изчисление на разстояния по въздух, се установява, че разстоянието между летище Варна, Република България и летище Тел Авив, Израел, определено по метода на дъгата на големия кръг, е 1 391 км., а с това и до 1 500 км., което прави приложима разпоредбата на чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г., определяща размера на следващото се обезщетение за пътника при подобно закъснение, като възлизащо на сумата от 250 евро. Съгласно чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламента, същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час, не по- късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи- потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет. В практика по тълкуване на Регламента СЕС е посочил, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не се е явил навреме за съответния полет. В този смисъл е разрешението, дадено в определение от 24.10.2019г. по дело С- 756/18 на СЕС. По делото въззиваемата страна- ответник по делото не е опровергала чрез обратно доказване оборимата презумпция, че въззивникът- ищец се е явил поне 45 минути преди полета на гишето за регистрация на процесния полет, чрез който е била превозен до крайната дестинация със закъснение от повече от три часа, въпреки направеното от нейна стран оспорване. В противоречие с практиката на СЕС първоинстанционният съд е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че се е явил поне 45 минути преди полета на гишето за регистрация, както и обстоятелството, че е бил пасажер на борда на самолета, изпълнил процесния полет не установява изпълнение на задължението му за явяване на гише зда регистрация 45 минути преди обявения час за полета. С допускането на борда на самолета, превозвачът е приел, че ищецът се е явил на гишето за регистрация в час, позволяващ да се яви навреме на изхода и да се качи на борда на самолета. Изложеното обуславя извод, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане за обезщетение. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се уважи като основателен, като се признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумата 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/ 2004 за изпълнен със закъснение от повече от три часа полет FB 6881, от „Б.Е.“ АД по дестинация летище Варна – летище Тел Авив с дата– 12.09.2018 г. Следва да се посочи за яснота, че ответникът не е релевирал своевременно възражението си за погасяване по давност на заявеното с исковата молба парично вземане, като направеното след изтичане на срока по чл.131 от ГПК е преклудирано и съдът не дължи разглеждане и произнасяне по същото. За пълнота на изложението, следва да се добави обаче, че и същото е неоснователно: Регламентът не урежда със специални норми сроковете за погасителна давност спрямо исковете за обезщетение при закъснял или отменен полет. Затова и предвид задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от 22.11.2012 г., дело № С - 139/11, приложимо е националното право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор. Разпоредбата на чл. 135 от Закона на гражданското въздухоплаване /редакция преди изм. ДВ бр. 16/23.02.2021 г./ предвижда специален 2-годишен давностен срок. Систематичното място на нормата в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" предпоставя приложимост на този срок единствено към случаите, за които ЗГВ предвижда рекламационно производство, а именно при липси и повреди на багажи или товари, какъвто не е настоящия казус. Същевременно според чл. 137 ЗГВ сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство. Не подлежат на обсъждане мотивите на законодателя за последващо приемане на новите чл. 135 ЗГВ, обн. ДВ бр. 16/23.02.2021 г., които нямат тълкувателен характер, поради което не произвеждат ретроактивно действие спрямо заварени случаи. Предвид изложеното, спрямо процесното обезщетение намират приложение общите гражданскоправни норми на Закона за задълженията и договорите. След като размерът на обезщетението за вреди от закъснял или отменен полет е предварително определен в Регламента, обезщетението представлява законна неустойка за неизпълнение. В съответствие с чл. 111, б."б" ЗЗД, искът за неустойка се погасява с изтичане на 3 годишен давностен срок. При условията на чл. 114 ал. 1ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането става изискуемо. Считано от процесното закъснение на 12.09.2018г. възниква вземането за съответно обезщетение. За неговото изпълнение няма предвиден срок, поради което вземането става изискуемо от същата дата - чл. 69 ал. 1 ЗЗД. Подадената по-рано на 10.09.2021г. искова молба спира теченето на давностния срок съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД, поради което искът не е погасен по давност. С оглед изложените съображения, предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, се явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от това, върху главницата от 250 евро следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по предявения иск, първоинстанционното решение следва да основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.3 от ГПК да бъде отменено и постановено друго, с което иска е уважи в заявения му размер. Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. По делото се установи, че в полза на ищеца и срещу ответника „Б.Е.“ АД съществува парично вземане за обезщетение за закъснял полет в размер на сумата. В настоящият случай, от представеното и прието по делото писмо от електронна поща се установява, че до ответника е изпратена покана от 13.08.2019 г. от лицето К.Б., действаща като представител на дружеството „К.“ ЛТД, упълномощено от ищцата да я представлява в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от закъснение на полет № FB6881 от 12.09.2018 г., изпълнен от „Б.Е.“ АД, с която е отправено искане към ответното дружество за заплащане на обезщетение във връзка с процесния полет в размер на 250 евро. В писмото е отправена молба за заплащане на сумата чрез превод по посочена банкова сметка, както и направено искане за отговор на посочен имейл адрес. Съобщението е изпратено до „Б.Е.“ АД на следния електронен адрес: crfb@air.bg. По делото обаче, въпреки разпределената и доказателствена тежест, от страна на ищецът не е установено реалното получаване на този електронен документ от адресата – ответникът „Б.Е.“ АД. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронното изявление се счита за получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. По делото няма данни за реалното постъпване на електронното изявление на „К.“ ЛТД, като представител на ищеца, в информационната система на ответника, поради което следва да се приеме, че преди образуване на настоящото производство, ответникът не е надлежно поканен т.е същия не изпаднал в забава. В случая няма и косвени доказателства относно получаването на поканата – напр. върнат от „Б.Е.“ АД отговор на електронното писмо – покана. Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск за установяване на вземането на ищеца за обезщетение за забава и неговото отхвърляне т.е. поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, в тази му част обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. По разноските В първоинстанционното производство: -на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете от общо направени в размер на 325, 00 лв. – 25 лв. – държавна такса и 300, 00 лв. – платено адвокатско възнаграждение. С оглед размера на посоченото адвоскатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество, за неговата прекомерност, доколкото същото е в минималния размер, установен в чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 /задължителни за съдилищата по чл.633 от ГПК/ същото не се явява в справедлив и пропорционален размер. Следователно на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 319, 97 лв. -на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника има право да му бъдат присъдени разноските направени в хода на производството, но същия не ги претендира. С оглед т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС разноските по ч.гр.д. № 6591/2022г. следва да се присъдят с осъдителен диспозитив, а именно от общо направени от заявителя 25, 00 лв. с оглед основателната част от исковете, следва да се присъдят 22, 72 лв. Във въззивното производство: -на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски с оглед основателната част от жалбата, а именно от направени в размер на 450, 00 лв. следва да се присъдят 409, 09 лв. На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение на подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд