Решение № 31 от 2.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 784/2025 г.

С решение № 540/14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220101603 по описа на Районен съд – П., е отхвърлен искът, предявен от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя С.С., срещу М. С. Й., ЕГН ••••••••••, от с. С., общ. П., ул. "51-ва" № 11, за осъждането на ответника М. С. Й. да заплати на ищеца сумата 666,60 лв., представляваща главница на стойността на доставена вода и канализационни услуги за периода 17.04.2021 г. - 29.03.2024 г. и 62,65 лв. лихва за забава върху сумата за периода 17.04.2021 г. - 29.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането. Отхвърлен е искът, предявен от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя С.С., срещу З. С. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. О., общ. П., ул. •••, за осъждането на ответницата З. С. Д. да заплати на ищеца сумата 827,60 лв., представляваща главница на стойността на доставена вода и канализационни услуги за периода 07.06.2020 г. - 29.03.2024 г. и 125,80 лв. лихва за забава върху сумата за периода 07.06.2020 г. - 29.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането. Отхвърлен е искът, предявен от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя С.С., срещу П. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. К., общ. М., ул. •••-а" № 7, за осъждането на ответницата П. С. С. да заплати на ищеца сумата 827,60 лв., представляваща главница на стойността на доставена вода и канализационни услуги за периода 07.06.2020 г. - 29.03.2024 г. и 125,80 лв. лихва за забава върху сумата за периода 07.06.2020 г. - 29.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Водоснабдяване и канализационни услуги ЕООД, чрез адв. П. Г., с изложени доводи за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че решение № 540 от 14.05.2025 г., постановено по гр. дело № 1603 по описа на Районен съд гр. П. за 2024 г., е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано. Твърди, че исковата претенция е редовна, доказана както по основание, така и по размер, посочен бил периодът на претендираната главница, както и на мораторната лихва, посочено било от какво произтича вземането и конкретните обстоятелства, на които се основава иска. Твърди, че районният съдия е изградил неправилно фактическо положение, което било довело и до неправилен краен извод, че количествата доставена вода не са били доказани. Твърди, че задължението за заплащане на В и К услуги било наследимо, поради което преминавало върху наследниците, които са приели наследството, съобразно наследствения им дял /арг. чл. 48 и чл. 60, ал. 1 ЗН/. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ОУ при смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание, били длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост. Неизпълнението на това задължение не освобождавало наследника от отговорност за задълженията на починалия. Определящо било качеството му на наследник. По делото били представени и приети доказателства, че наследодателят - С.Й.Б. е бил записан в разписните книги за имота водени от Община П. и след смъртта му неговите наследници са встъпили в неговите права и задължения, при което за тях е възникнало задължение да заплаща стойността на В и К услугите. Изводът на първоинстанционния съд, че било невъзможно да се установи дали договорът за присъединяване на потребител от 1998 г. е подписан от С.Й.Б., бил неоснователен, защото по делото е представен оригинал на Договор № ••••••••• от 18.09.1998 г. и било назначено вещо лице за извършване на графологична експертиза, но вещото лице не е успяло да намери сравнителен материал. Счита, че положения подпис е на С.Б. и дружеството нямало вина, че не е намерен сравнителен материал. Жалбоподателят счита, че е осъществен фактическият състав, пораждащ субективното му право на вземане, включващо елементите: съществуващо облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и канализация за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност и неизпълнение на задължението от страна на ответниците да заплатят насрещната престация на паричната стойност на доставеното им благо. Безспорно било установено, че длъжниците са в договорна връзка с дружеството, по силата на която същите са потребители на ВиК услуги, а дружество жалбоподател - доставчик на същите. Твърди се, че за наследниците, встъпили в правата и задълженията на наследодателя след откриване на наследството, било възникнало задължението по чл.62, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №OУ-09/11.08.2014 г., а именно: при смърт на потребител - физическо лице, наследниците са длъжни в 60 дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници. Ответниците не са изпълнили това си задължение. Затова била приложима разпоредбата на чл. 62, ал.2 от Общите условия, съгласно която, при липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4 от ОУ. Последната разпоредба предвиждала, че в случаите, когато правата да потребител се притежават от няколко лица и имотът се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партида на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества вода. При липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят между потребителите по равно, до предоставяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. Сочи се, че съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Според §1, ал.1, т.2. б. „а“ ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. В чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.33, ал.2 от ОУ било предвидено, че потребителите са тези, които са задължени да заплащат цената на ВиК услугите. Плащането следвало да стане в 30-дневен срок от издаване на фактурата. От цитираните разпоредби било видно, че облигационното отношение между доставчика на услугата и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или ограничено право на ползване върху водоснабдения обект и с писмен договор. Съгласно чл.59, ал.2 ОУ и чл.17 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребителите били длъжни да подадат до ВиК оператора заявление за откриване на индивидуална партида за водоснабдения обект. При промяна на собственика на договорно основание, прехвърлителят и приобретателят били длъжни да поискат закриване на старата партида и откриване на нова в 30- дневен срок от прехвърлянето на имота - чл.61, ал.1 ОУ. Съгласно чл.63, ал.2 ОУ, ако предишният и новият собственик или ползвател не изпълнят това задължение, новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или ползването. Разпоредбата била в унисон с възприетото по-горе, че разходите за ВиК услуги се заплащат от потребителите, каквито от своя страна се явяват собствениците или ползвателите на водоснабдените имоти. Важно обстоятелство било, че ответниците З. С. Д. и П. С. С. не са подали писмени отговори. Моли съда да отмени постановеното Решение № 540 от 14.05.2025г., постановено по гр. дело № 1603 по описа на Районен съд гр. П. за 2024г., като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на дружеството следните суми: - М. С. Й. да заплати сумата в размера на 666.60 лв. (шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки) - главница за периода 17.04.2021 г. - 29.03.2024 г. и сума в размер на 62.65 лв. (шестдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) - мораторна лихва, за периода от 17.04.2021г. - 29.03.2024г., както и 1/4 от законната лихва върху претендирания дълг в исковата молба, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ведно с 1/4 от разноските по настоящото производство. З. С. Д. да заплати сумата в размера на 827.60 лв. (осемстотин двадесет и седем лева и шестдесет стотинки) - главница за периода 01.01.2019 г. - 29.03.2024 г. и сума в размер на 125.80 лв. (сто двадесет и пет лева и осемдесет стотинки) - мораторна лихва, за периода от 01.01.2019 г. - 29.03.2024 г. както и 1/4 от законната лихва върху претендирания дълг в исковата молба, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ведно с 1/4 от разноските по настоящото производство. П. С. С. да заплати на дружеството сумата в размера на 827.60 лв. (осемстотин двадесет и седем лева и шестдесет стотинки) - главница за периода 01.01.2019 г. - 29.03.2024 г. и сума в размер на 125.80 лв. (сто двадесет и пет лева и осемдесет стотинки) - мораторна лихва, за периода от 01.01.2019 г. - 29.03.2024 г., както и 1/4 от законната лихва върху претендирания дълг в исковата молба, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ведно с 1/4 от разноските по настоящото производство. Претендират се разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Е. П. в качеството й на особен представител на ответника М. С. Й., с който се моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба против Решение № 540/14.05.2025 г., по гр.д. № 1603/2024 г. по описа на РС-П. и да потвърди решението на районния съд като правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди се, че са необосновани твърденията във въззивната жалба, че исковата претенция е доказана по основание и размер. Счита за правилен и законосъобразен извода на съда, че количествата доставена вода не са доказани. Сочи, че съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия /чл.21, ал.4 новите общи условия/ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверявал съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписвал от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. В процеса били оспорени представените по делото карнети. Видно от тези документи било, че те не са надлежно оформени и не носят подпис на ответника или подпис на негов представител /нито свидетел/, като по този начин щели да удостоверяват неизгодни за него факти. Отразеното количество изразходена вода в тях било служебно начислено и не отразявало реално потребление на вода от ответника като потребител, отчетено и удостоверено по надлежния начин и ред. Твърди, че съгласно чл.39, ал.1 от Общите условия /чл.37, ал.1 от новите общи условия/ операторът можел да спре подаването на вода в изброените хипотези след предварително писмено уведомяване на потребителя /чл.39, ал.2 - чл.37, ал.2 от новите общи условия/. В чл.40, ал.1 от Общите условия /чл.38, ал.1 от новите общи условия/ имало предвидена хипотеза на спиране подаването на вода при неплащане в срок от потребителя на издадена фактура след покана за доброволно плащане, връчена по реда на чл.67 /чл.38, ал. 1, т. 1 от новите общи условия - връчена по реда на чл.66/. Ищецът не бил ангажирал доказателства и не бил установил поради какви причини е бил затапен водомерът, нито пък били налице данни за предварително писмено уведомяване. По делото не били събрани данни водомерът в имота да е бил неизправен или да е нямало такъв, при което да са били налице предпоставки за начисляване по тарифа. Ищецът следвало да процедира по реда, предвиден в чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата), според който - при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора прави предписание за отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая нито се твърдяло, нито било установено подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още по-малко ответникът да е бил уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Сочи се, че само след изпълнение на горните задължения ищецът имал право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. Твърди се, че в приложените карнети предписание няма, а и те не могат да обвържат със съдържанието си ответника, тъй като не са подписани от него и са оспорени. От разпита на св. В.В. било установено, че в имота живеел синът на наследодателя С.Б., по прякор „М.“, не било установено дали това е ответникът М. Й., чийто особен представител е адв. П.. Свидетелят бил установил, че през 2021 г. и 2022 г. водомерът бил затапен, но се цитира: „Ние ги затапваме и като ги пуснем, те се оттапват сами“. Свидетелят е установил, че имало акт за това, че водомерът бил оттапен, но такъв документ по делото не е бил представен от ищеца, нито пък протокол, за какъвто също говори свидетеля. Свидетелят не е отразил в карнетите конкретни показания на водомера за релевантния период, а и не било отбелязано, че водомерът е затапен. Ако водомерът е бил затапен, ищецът е трябвало да начислява служебно по установена по наредбата формула количеството изразходена вода. Вместо това, в представените фактури и счетоводна справка са били начислени служебно количества вода, предвид липсата на актове, протоколи и т.н. Твърди се, че по делото са налице противоречиви доказателства, изхождащи от ищеца - от една страна карнетите, в които е отбелязано, че водомерът е затапен, от друга страна фактури и счетоводна справка с показатели. Сочи се, че представената счетоводна справка нямала доказателствена сила, тъй като същата е съставена от ищеца, представлява частен документ и била оспорена с отговора на исковата молба. Въз основа на изложеното се счита за правилен и изводът на съда, че издадените от ищеца фактури като извлечения от неговите счетоводни книги биха могли поначало да служат като доказателство по реда на чл. 182 ГПК, но не и в настоящия случай. Предвид на факта, че не е доказана съществена част от фактическия състав, пораждащ вземането, се счита, че правилно и обосновано съдът е приел, че са без значение останалите въпроси като собствеността и качеството на потребител на наследодателя на ответника, значението на невъзможността да се установи дали договорът за присъединяване на потребител от 1998 г. е подписан от него. Сочи се, че по делото не било доказано по безспорен и категоричен начин ответникът или неговият наследодател да е потребител на услуги, предоставени от ищеца. От приетата като писмено доказателство справка от Имотен регистър било установено, че нито ответникът, нито наследодателят му притежава недвижим имот в с.С., ул.“П. и п.“ № 11. Сочи се, че от приетото като писмено доказателство Писмо вх. № 2318/24.01.2025 г. от Община П. е установено, че в разписната книга към плана на с.С. записването за имот пл.№ 614 е „С.Й.Б. и държавно“, без отбелязване на основанието. В писмото било отразено, че за някои села е съществувала практика в разписната книга да се вписват имената на лица, на които е учредено право на строеж в парцел държавна собственост. Дали това било така обаче за конкретното населено място и в конкретния случай липсвали категорични данни. По делото не било установено по безспорен и категоричен начин наследодателят на ответника да е подписал Договор № ••••••••• от 18.09.1998 г., предвид невъзможността за изготвяне на съдебнопочеркова експертиза, която да установи дали подписът на абонат в договора е положен от С.Б.. Няма постъпили писмени отговори срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответниците З. С. Д. и П. С. С.. Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В исковата си молба против М. С. Й. от с. С., общ. П., ул. "51-ва" № 11, З. С. Д. с. О., общ. П., ул. "П.В." № 2, Б. С. И., ЕГН ••••••••••, от с. С., ул.“П. и п.“ № 15 и П. С. С. с. К., общ. М., ул. "35-а" № 7, ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Втори януари“ № 6 е твърдял, че оглед обстоятелството, че физическото лице С.Й.Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. С., общ. П., ул. •••, бивш жител на с. С., общ. П., е починало, за ищеца възниква правният интерес да реализира правата си срещу наследниците на С.Й.Б., които са встъпили в правата и задълженията на наследодателя след откриване на наследството и за тях е възникнало задължението по чл. 58, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 071/17.07.2006 г., а именно при промяна на правото на ползване новият собственик/ ползвател в 30 - дневен срок да заяви промяната като представи документи, удостоверяващи правото им. Въпреки неизпълнението от страна на наследниците на С.Й.Б. на посоченото задължение, те били пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск поради качеството им на наследници на абоната на представляваното дружество С.Й.Б. и били встъпили в правата и задълженията му. Изложеното било и във връзка с новелата на чл. 59, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 071/17.07.2006 г., която предвиждала, че при липса на нотариално заверено споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници, които отговарят пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници. Ищецът е твърдял, че ответниците са наследници на титуляр на партида, ползвател на ВиК услуги, които не били заплатени към датата на депозиране на исковата молба. Същите били наследници на абонат на дружеството и притежавали абонатен номер № •••••••••, за адрес: с. С., общ. П., ул. „П. и п.“ № 11, на който била извършвана доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води от имота, за което били издавани месечни фактури в периода 01.01.2019 г. - 29.03.2024 г., изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение No 071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, по опис, съгласно приложената счетоводна справка - извлечение. В противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответниците в продължение на няколко години не били заплащали доставеното количество вода и отвеждане на отпадна вода. Общата дължима сума била в размер на 3773.27 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сума в размер на 3310.38 лв. /три хиляди триста и десет лева и тридесет и осем стотинки/ - главница за периода 01.01.2019 г. - 29.03.2024 г. и сума в размер на 503.20 лв. /петстотин и три лева и двадесет стотинки/ - мораторна лихва, за периода от 01.01.2019 г. - 29.03.2024 г., като за тези суми били издадени месечни фактури за периода от 01.01.2019 г. - 29.03.2024 г., по опис, съгласно приложената счетоводна справка. С оглед на изложеното ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: всеки от наследниците да заплати по 827,60 лв. главница и 125,80 лв. лихва за забава, представляващи стойност на В и К услуги по фактури, издадени в периода между 01.01.2019 г. и 29.03.2024 г. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 17.04.2024 г. В хода на процеса ищецът е направил отказ от иск срещу Б. И., срещу която производството по делото е прекратено. Частично се е отказал от иска и против М. Й. поради направеното възражение за погасяване по давност и в тези части делото е прекратено, а производството по делото е продължило срещу следните лица и за следните суми: 827,60 лв. главница и 125,80 лв. лихва за забава срещу П. С., 827,60 лв. главница и 125,80 лв. лихва за забава срещу З. Д. и 666,60 лв. главница и 62,65 лв. лихва за забава срещу М. Й.. С определение на ПОС по в.гр.д. № 784/2025 г., постановено в о.с.з., проведено на 15.01.2026 г., производството по делото е прекратено и по отношение на П. С. С. поради надлежно направен и вписан отказ от наследството на родителите й С.Й.Б. и К.Г.Б., а решението на РС-П. в тази част е обезсилено. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което исковото производство е продължило само против ответниците М. С. Й. и З. С. Д.. В срока по чл.131 от ГПК пред районния съд е постъпил писмен отговор от М. Й. чрез назначения от съда особен представител адв.Е. П. от АК-П., с който предявеният иск се оспорва. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за сумите - главници, дължими от ответника от 01.01.2019 г. до 01.01.2022 г. на основание чл. 111, б.“В“ от ЗЗД - периодични плащания и възражение за изтекла погасителна давност на мораторната лихва за периода от 01.01.2019 г. до 01.01.2022 г. на основание чл. 111, б.“В“ от ЗЗД. Твърди се, че за периода от м. декември 2020 г. до 04.08.2023 г. в приложените по делото като писмени доказателства карнети било отразено - „затап.“ и липсвали отразени показания на уреда. В тези карнети липсва л и подпис на клиент. Твърди се, че липсвали писмени доказателства ответникът да е приел наследството, оставено от С.Й.Б.. Оспорено е и ответникът да е бил потребител на услуги, предоставени от ищеца. Видно било от приложената справка от Имотен регистър, че нито ответникът, нито наследодателят му притежавали недвижим имот в с.С., ул. “П. и п.“ № 11. Ответникът е твърдял, че за този период от време следвало да се прилага Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата) и съгласно общите условия на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09/11.08.2014 г. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж върху имота, за който се предоставят ВиК услугите. Съгласно чл. 43, ал. 2, т. 1 от наредбата, именно потребителите са задължени да заплащат цената на тези услуги. От цитираните разпоредби било видно, че облигационното правоотношение между доставчика на ВиК услугата и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения обект. Сключването на изричен писмен договор не било елемент от фактическият състав на правоотношението, но наличието на такъв се изисквало от Наредбата, за да се уредят подробно отношенията между страните. Предвид изложеното, за да се приеме, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение и за да бъдат установени задълженията на потребителя /потребителите да заплаща цената на ВиК услугите, било необходимо потребителят да е собственик или притежател на ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения имот и да е потребил услугите. Правоотношението възниквало от момента на придобиване на вещното право върху имота, ако същият е водоснабден чрез водопроводната мрежа на оператора, или от момента на водоснабдяването, ако потребителят е придобил имота преди това. Ако страната по сключен договор с ищцовото дружество не е собственик на имота или притежател на ограничено вещно право на ползване върху него, този договор не можел да внесе промени в правата и задълженията на страните по правоотношението. Дори и при наличието на такъв договор, потребител по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ оставал собственикът/ползвателят на водоснабдения имот, който следвало да отговаря за цената на доставените ВиК услуги. Ответникът е оспорил да е изразходил посоченото общо в размер на 1342 куб.м. в представените по делото карнети количество вода. На основание чл. 193, ал.1 от ГПК е оспорил съдържанието им - вписаните данни в карнетите. Видно било от тези документи, че те не са надлежно оформени и не носят подпис на ответника или подпис на негов представител, за да могат да удостоверяват неизгодни за него факти. Отразеното количество изразходена вода в тях било служебно начислено и не отразява ло реално потребеното количество вода от ответника, отчетено и удостоверено по надлежния начин и ред. Оспорено е, че водомерът в имота е бил неизправен или да е нямало такъв, при което да са били налице предпоставки за начисляване по тарифа. В хипотезата на чл. 23, ал. 5 ОУ ищецът е следвало да процедира по реда, предвиден в чл. 33, ал. 2 от Наредбата, според който - при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора прави предписание за отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая нито се твърди, нито установява, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още по - малко ответникът да е бил уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Само след изпълнение на горните задължения ищецът имал право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. В приложените карнети предписание нямало, а и те не мо жели да обвържат със съдържанието си ответника, тъй като не били подписани от него. Представената счетоводна справка нямала доказателствена сила, тъй като същата била съставена от ищеца и представлява частен документ, поради което страната е оспорила изцяло съдържанието й. Освен това в графата „обща сума инкасирано“ липсвали посочени суми, като в същото време в графа „сума на лихвата“ имало начислени лихви. Едва в графа „обща сума инкасирано“ за периода 09.07.2020 г. - 23.07.2020 г. била отразена сума от 644 лв. и в графа „сума на лихвата“ - 40,31 лв., след което отново липсва ли отразявания в графата „обща сума инкасирано“, но в графа „сума на лихвата“ имало начислени лихви. В графа „обща сума инкасирано“ за периода 23.07.2020 г. - 01.04.2023 г. била отразена сума 2644,3 7 лв. В графа „обща сума инкасирано“ за периода 01.04.2023 г. - 05.04.2023 г. била отразена сума 22,01 лв., но не ставало ясно как са формирани сумите от 644 лв., 2644,3 7 лв. и 22,01 лв. Искането е претенцията спрямо М. Й. да бъде отхвърлена. Установява се от доказателствата по делото, че ответниците М. Ъ. и З. Д. са наследници по закон на С.Й.Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. С., общ. П., ул. •••. От приложените и неоспорени от ищеца справки от Агенция по вписванията (лист 93 от гр.д. № 1603/2024 г. по описа на ПРС) се установява, че на името на С.Й.Б., ЕГН: •••••••••• и на името на М. С. Й., ЕГН ••••••••••, не са установени налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания на данни, от което се налага изводът, че по партидата както на бащата, така и на сина, липсва вписване да са собственици или да се извършили сделки на разпореждане с недвижим имот, находящ се в с.С., ул.“П. и п.“ № 11. Като писмени доказателства по делото от ищеца са представени карнети, в които липсва подпис на абонат, липсва отразяване на показанията на водомера, а на мястото в графа „Показания“ е отбелязано „затап.“ В тази връзка като свидетел пред районния съд е разпитан В.П.В., от показанията на когото се установява, че е инкасаторът, извършвал отчитането на водомера в процесния имот. Относно записването със съдържание „затап.“ Свидетелят е обяснил, че това означава, че достъпът до вода е затапен. Свидетелят е твърдял, че е правена проверка през 2022 г. на този абонат и имало съставени актове. От доказателствата по делото обаче не се установява наличие на актове, съставени във връзка с проверка на този абонатен номер. Като доказателство по делото пред районния съд е представен договор № •••••••••/18.08.1998 г., сключен между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.П. и С.Й.Б. от с.С., ул. “16-та“ № 20 за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. В договора не е посочен административния адрес на имота, за водоснабдяването на който се сключва договорът, а адресът на С.Б. е различен от този, за който се претендира, че не са заплатени доставените от ищеца услуги. Други доказателства за доставена питейна вода на адреса в с.С., ул.“П. и п.“ № 11 не са представени. При тези данни въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. В тази връзка въззивният съд намира за особено наложително да вземе отношение по формата и съдържанието на обжалваното решение. Съгласно т.3 от Постановление № 1 от 13.VII.1953 г. на Пленума на ВС - За формата и съдържанието на решението и присъдата, което независимо от годината на постановяването му не е изгубило сила и представлява задължителна практика за съдилищата съгласно чл.280, ал.1, т.1 от действащия ГПК, „Всяко решение трябва да бъде мотивирано. Мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни. Мотивите трябва да съдържат: а) най-кратко указание за спора; б) какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обосновка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите; в) преценката на установените факти и приложението на закона към тях. 4. Решението трябва да бъде съставено в следната форма: а) решение, дата и място, "В името на народа", състав на съда, прокурор, секретар, номер на делото; б) мотивировка (т. 3, б. "б" и "в"); г) диспозитив; д) подписите на съдиите, участвали в състава на съда, който е разгледал делото и постановил решението“. Това е задължителното и минимално необходимо съдържание на съдебното решение съгласно цитираната задължителна практика на Върховния съд, но то не се съдържа в обжалваното решение. На практика в него липсва кратко описание на спора, с който е сезиран съдът, не се разбира какво е прието за установено от фактическа страна, не е направена преценка на относимите доказателства, нито е ясно кой закон е приложен. Решението е на границата на нищожния съдебен акт, но все пак не е нищожно, защото след тълкуване на кратките, хаотично и непрецизно изложени мотиви и постановения диспозитив, въззивният съд достига до извод, че волята на районния съд е била да отхвърли предявените искове и тя е намерила изражение в диспозитива на обжалваното решение. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения: За процесния период от време е намирала приложение Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата) и съгласно общите условия на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 09/11.08.2014 г. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж върху имота, за който се предоставят ВиК услугите. Съгласно чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредбата потребителите са задължени да заплащат цената на тези услуги. Облигационното правоотношение между доставчика на ВиК услугата и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения обект. Сключването на изричен писмен договор не е елемент от фактическият състав на правоотношението, но наличието на такъв се изисква от наредбата. Правоотношението възниква от момента на придобиване на вещното право върху имота, ако същият е водоснабден чрез водопроводната мрежа на оператора, или от момента на водоснабдяването, ако потребителят е придобил имота преди това. Установи се от справките, издадени от Агенция по вписванията, че на името на С.Й.Б., ЕГН: •••••••••• и на името на М. С. Й., ЕГН ••••••••••, не са установени налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания на данни, от което се налага изводът, че нито бащата, нито синът са собственици или ползуватели на недвижим имот, находящ се в с.С., ул. “П. и п.“ № 11. Косвено доказателство за липсата на облигационна връка между С.Б. и ВиК ЕООД – П. е представеният оригинал на сключен между тях договор № •••••••••/18.08.1998 г., в който като адрес на абоната е посочен: с.С., ул. “16- та“ № 20. При липсата на други доказателства, установяващи че наследодателят С.Б. или неговите наследници са били собственици или ползуватели на имота, находящ се в с.С., ул. “П. и п.“ № 11, следва да се приеме, че ответниците като наследници по закон на своя баща не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявения иск, тъй като не се намират във валидна облигационна връзка с ищеца. Това е достатъчно, за да се приеме, че предявените искове са неоснователни. Доколкото с обжалваното решение исковете са отхвърлени като неоснователни, то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд