Решение № 1484 от 8.5.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 202/2026 г.

Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК. С Решение № 50 от 29.12.2025 г., постановено по анд № 20241430200268/2024 год., Районен съд – Кнежа е отменил Наказателно постановление № 45/4.10.2024 на Директора на ОДБХ-Плевен, с което на „А енд Г Ауто“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Искър, •••, обл.Плевенска, е наложена имуществена санкция в общ размер на 4000 лв./четири хиляди лева/. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен, в която е посочил, че е нарушен законът. Според касатора съдът се е аргументирал, че е „налице липса на съставомерност от обективна и субективна страна“. Приел е, че от „събраните по делото доказателства не се установява: 1.описаното закрито помещение да е част от търговския обект на жалбоподателя; 2.жалбоподателят да го стопанисва, управлява, ползва или предоставя като зона за консумация и 3.да съществува правна или фактическа връзка между дейността на караваната и въпросното помещение. Фактът, че клиенти но собствена воля консумират закупена храна в друго помещение, което не е обект на оператора, не съставлява нарушение по Закона за храните“. Касаторът възразява срещу тези изводи. Сочи, че от направената проверка и свидетелските показания става ясно, че въпросното помещение е на гърба на поставената отпред каравана. Видно от показанията па служителите на ОДБХ-Плевен при проверката са влизали външни хора и са сядали там. От показанията на свидетеля М., по време на проверката един мъж спрял автомобил и си закупил храна, влязъл и седнал на една от масите и започнал да консумира, имало и хладилно съоръжение със сладолед. Счита, че няма как това помещение да е собственост на трето лице, което да го е оставило отключено и със свободен достъп на хора, които си купуват храна от караваната. Макар и формално да няма договор за наем, който по силата на закона може да бъде и в устна форма, свободното ползване на помещението от лица, закупили продукти от караваната, е очевидно наличието на свързаност на двата обекта. Дори самият факт, че проверяващите са седнали във въпросното помещение е индиция, че то се ползва от собственика на караваната. Освен това въпросното помещение е било оборудвано с маси и столове. На следващо място съдът в мотивите си е приел, че „ в процесното НП са посочени множество правни норми, без ясно разграничаване на фактическия състав, който се твърди, че е нарушен. Това не може да замести доказването на конкретно нарушение и не води до законосъобразност на наказателното постановление, защото посочването на повече разпоредби не компенсира липсата на доказана съставомерност на административно нарушение“. Твърди, че в обжалваното НП изрично са посочени два броя нарушения, макар да са констатирани множество още други, а именно: Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗХ „Производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона.“ Сочи, че те са точно и ясно формулирани и конкретни. Изчерпателно посочени и аргументирани, а именно: Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗХ „Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.“ Това според касатора е първото нарушение относно помещението зад караваната, в което се предлагат и се консумират продукти, закупени от караваната. Второто нарушение е по чл. 8 от ЗХ във връзка с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и Приложение II и III от Регламент /ЕО/ № 153/ 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход /Регламент (ЕО) № 853/2004/. Съгласно чл. 8 от ЗХ „При производството, преработката и/или дистрибуцията на храни се прилагат и браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики за храните и за въвеждане, прилагане поддържане на постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите нa системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004.“ Според касатора това нарушение е свързано с констатациите, изрично записани както в акта, така и в НП, че „не са представени записи за лична хигиена и обучение на персонала, както и за термична обработка на готов продукт. Не са водени коректни записи в дневник за входящ контрол на приетите храни. Не е спазен температурен режим на сьхранение на месни заготовки, указан на етикета от производителя. Не са представени писмени доказателства от изпълнение на ВМЕ за 2023 година и 2024 година относно безопасност на готов продукт и чистота на контактни повърхности“. Цитираната разпоредба на чл.5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 е част от самата разпоредба на чл.8 от ЗХ и гласи следното: Анализ на опасностите и контрол в критични точки 1.Операторите на предприятия за храни въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР и са описани Принципите на 11ЛССР, посочени в параграф 1.“ С оглед на изложеното счита за неправилен извода на съда, че има „натрупване“ на правни норми от правото на ЕС и на Р. България в процесното НП. Всяка една разпоредба има своето съдържание и е свързана с другата, която е цитирана в обжалваното НП. На следващо място оспорва извода на съда, че са допуснати процесуални нарушения поради това, че „липсва ясно и конкретно описание на обекта, за който се твърди да е извършено нарушение ; липсва правното основание, по силата на което този обект се свързва с дейността на жалбоподателя и са налице неясноти относно нелогичното приемане, че изискванията на ЗХ са нарушени от жалбоподателя. Сочи, че изрично е записано както в АУАН, така и в НП, че се касае за каравана с peг. № [рег. номер], представляваща подвижен търговски обект с рег.№ 153000720, стопанисван от фирма „А енд Г Ауто“ ЕООД, находящ се в град Искър, на [улица] в закрито помещение зад нея са осигурени условия за консумация на място /8 броя маси и 17 броя столове около тях/.“ Обектите са достатъчно ясно индивидуализирани и по никакъв начин не нарушават разпоредбата на чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН. Липсата на правно основание за свързване на дейността на караваната с помещението според касатора не може да се приеме като аргумент при условие, че същото е отворено, намира се непосредствено зад караваната и е осигурен безпрепятствен достъп до него от купуващите продукти от караваната. Сочи още, че в оспореното решение липсват каквито и да било мотиви относно констатираното второ нарушение в процесното НП. За нарушение счита и факта, че е била допусната до разпит и представляващата дружеството Моли за отмяна на оспореното решение, претендира разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, представил е писмено становище чрез адв.П., в което е изложил подробни съображения за неправилност на оспореното решение, моли за неговата отмяна, претендира разноски. Ответникът в съдебно заседание се представлява от управителя си, която оспорва жалбата, излага съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. По същество жалбата е основателна. С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че наказаното дружество е осъществявало търговска дейност по продажба на храни от мобилен обект-каравана, регистриран и функциониращ като самостоятелен търговски обект. При извършена проверка от контролни органи на ОДБХ на 31.05.2024г. в гр.Искър е констатирано, че клиенти закупуват храни от караваната, след което консумират същите в закрито помещение, находящо се в близост до последната. Въз основа на това е прието, че дружеството осъществява дейност в несъответствие с изискванията на Закона за храните относно обекти и условия за консумация, поради което е ангажирана административно-наказателната му отговорност въз основа на КП №0022689/31.05.2024г., АУАН№001249 от 31.05.2024г. и процесното НП, с което на осн.чл.128, ал.1, т.З от ЗХ за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗХ вр.чл.24, ал.1 от ЗХ и на осн.чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ за нарушение на чл.8 от ЗХ във вр.чл.5 от Регламент /ЕО/№852/2004г. и Приложение II и III от Регламент /ЕО/№853/2004г. на жалбоподателя са наложени 2 бр. имуществени санкции от по 2000лв. или общо 4000лв./четири хиляди лева/. Нарушенията са били установени на 31.05.2024г. с АУАН№001249/31.05.2025г. Процесното НП е било издадено на 04.10.2024г, като на 09.10.2024г. било връчено на представител на дружеството чрез известие за доставяне. Съдът обсъдил свидетелските показания на разпитаните контролни органи Б., М. и А., според които на датата на проверката, която била инициирана въз основа на подадени сигнали, са посетили гр.Искър, където констатирали, че има нарушения, изразяващи се в това, че хора си купуват храна от стопанисваната от дружеството каравана, която консумирали в намиращо се недалеч зад нея помещение с маси и столове, за което помещение към момента на проверката и пред съда не се установило да е свързано или да с част от съответната каравана. От свидетелските показания на свидетелите, посочени от дружеството Н. О. и А. А. съдът установил, че това помещение е на практика партиен клуб на ДПС „Ново начало“ и се намира на терен - собственост на бащата на св. А.. Съдът дал вяра на показанията на контролните органи И. И. Б. и свидетели по установяване на нарушението М. М. М. и Д. В. А., че при извършването на 31.05.2024г. в гр.Искър на ул.“Х. Б. № проверка в присъствието на представител на дружеството Д. в помещение зад подвижната каравана е имало условия за консумация на храна,тъй като е имало поставени 8бр. маси и 17 бр. столове около тях и са възприели хора да си купуват храна от караваната, която да консумират в намиращото се зад нея закрито помещение с маси и столове, но не им дал вяра в частта, че това помещение е било свързано и е било част от дейността на жалбоподателя, тъй като от събраните по делото допълнителни гласни и писмени доказателства приел, че съответното помещение е нещо като клуб на ДПС“Ново начало“, което е изградено върху имот - собственост на бащата на св.А.. От показанията на свидетелите Н. А. О. и А. А. А. съдът възприел, че закритото помещение зад караваната е към мелницата в гр.Искър и е построено на терен, собственост на бащата на св.А., като се ползва за място за събиране с приятели от него, а свидетелката О. съобщила, че е ходила там на събрания на ДПС “Ново начало“. Съдът направил извод, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства, че установеното зад караваната закрито помещение с поставени в него маси и столове е част от или е към караваната, стопанисвана от дружеството, като само въз основа на обстоятелството, че лица закупуват храна, която консумират там, приел, че не е логично и обосновано да се приема, че това автоматично прави помещението част от или към караваната, стопанисвана от дружеството. Въззивният съд направил извод, че съгласно чл. 128, ал. 1 , т.3 от ЗХ административно-наказателна отговорност се носи при нарушаване на изискванията относно обекта и условията, при които се извършва дейността с храни. Разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.24, ал.1 от ЗХ уреждат задълженията на операторите на храни по отношение на обектите, които те стопанисват и управляват. Съдът приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява: описаното закрито помещение да е част от търговския обект на жалбоподателя; жалбоподателят да го стопанисва, управлява, ползва или предоставя като зона за консумация и да съществува правна или фактическа връзка между дейността на караваната и въпросното помещение. Фактът, че клиенти по собствена воля консумират закупена храна в друго помещение, което не е обект на оператора, не съставлява нарушение по Закона за храните. Съдът изложил съображения, че административно-наказателната отговорност е лична и не може да се основава на поведение на трети лица, нито на предположения за функционална връзка между различни обекти, когато такава не е доказана по безспорен и категоричен начин. Въззивният съд констатирал още, че в процесното НП са посочени множество правни норми, без ясно разграничаване на фактическия състав, който се твърди, че е нарушен. Това не може да замести доказването на конкретно нарушение и не води до законосъобразност на наказателното постановление, защото посочването на повече разпоредби не компенсира липсата на доказана съставомерност на административно нарушение. Съдът направил и извод, че в съдържанията на АУАН и НП липсва ясно и конкретно описание на обекта, за в който се твърди да е извършено нарушение ; липсва правното основание, по силата на което този обект се свързва с дейността на жалбоподателя и са налице неясноти относно нелогичното приемане,че изискванията на ЗХ са нарушени от жалбоподателя. Изложеното представляват нарушения на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, ограничава правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. На тези основания съдът отменил оспореното НП. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Решаващият състав на съда не е събрал всички относими доказателства от една страна и от друга-не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните такива. За да обоснове извода си, че търговецът не стопанисва закритото помещение, в което се е извършвала консумация и което се е намирало в непосредствена близост до караваната, съдът се е позовал на редица решения на Върховен административен съд, от които е цитирал единствено направени правни изводи, относими към други фактически установявания. Сами по себе си, изолирани, тези изводи, дори и да бъдат възприети като правилни, не заместват съвкупната оценка на доказателства, която решаващият състав следва да направи, като анализира подробно- поотделно и в съвкупност всички доказателства, на които да основе своите изводи. Така, въззивният съд е преразказал какво са съобщили разпитаните свидетели при своя разпит пред съда, но не е направил оценка на тези свидетелски показания съвкупно. Посочил е, че кредитира свидетелските показания на свидетелите, посочени от дружеството, като достоверни и установяващи фактите, които е приел за установени, но не е направил оценка на показанията на другата група свидетели-тези на контролните органи, извършили проверката. Не е посочил защо приема тези показания за недостоверни и не ги кредитира относно основните спорни моменти, освен че те противоречат на показанията на другата група свидетели, които установяват, че помещението, в което се е извършвала консумация на храни и напитки, не е част от търговския обект. Според касационната инстанция обаче, при противоречие на две групи свидетелски показания, дължимата оценка, свързана с кредитиране и/или отхвърляне на едните от тях не следва да се основава на противоречието им с тези на другата група свидетели, а на конкретен анализ защо не ги възприема като достоверни, обективни, заинтересовани и т.н., като съобрази съвкупно всички събрани доказателства. Освен това съдът не е събрал всички доказателства, за които има данни по делото, че съществуват- цитират се в документите по преписката сигнал, заповед, които не са събрани и приобщени към доказателствения материал. В случая районният съд не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение и неговата съставомерност. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК, приложими в административнонаказателното производство на основание препращащата норма на чл. 84 ЗАНН. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районен съд, който да събере всички допустими и относими писмени доказателства, да разпита отново посочените от страните свидетели, при противоречия между техните показания и след преценка-да проведе и очни ставки, и да направи самостоятелен анализ поотделно и в съвкупност на всички събрани доказателства, от които да направи своите решаващи изводи, както относно съставомерността на вменените деяния, така и относно спазването на процедурата при съставяне на АУАН и издаване на НП. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото, по аргумент от чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът