Решение № 28 от 8.1.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 2924/2023 г.

Предявени са искове от С. И. Ц., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••, срещу „Бизнес парк Ветово“ ЕООД, ЕИК 203330254, със седалище и адрес на управление гр. Ветово, ул. „Трети Март“ № 2, представлявано от управителя Шефкет Исмаилов Исмаилов, с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. чл. 286 ЗЗД за възнаграждение по Договор за възлагане на управление от ••• г. в размер на 18 900 лв. главница /след изменение на иска с предявен първоначално в размер на 33 390 лв./, за периода м.11.2019 г. – м. 07.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 28.10.2022 г. до пълното плащане на задължението и по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 3980, 75 лв. за м.11.19 г. - м.07.21 г. /след изменение на иска с предявен първоначално в размер на 9005 лв./. Претендира и направените разноски.

В молбата се твърди, че между страните бил сключен Договор за възлагане на управлението от ••• г., съгласно който ищецът изпълнявал длъжността Управител на дружеството, с месечно възнаграждение 900 лв., чиста сума, съгласно чл. 6, т. 5 от Договора, като разходите за осигуровки, по чл. 8 от договора били уговорени за сметка на дружеството. Падежът на плащане бил уговорен в края на всеки месец, съгласно чл. 7 от Договора. Когато ищецът поел управлението на дружеството, неговото финансово състояние било силно влошено, с натрупани задължения и заеми. Като управител на дружеството той изплатил над 30000 лв. задължения за заеми към „Вятовска гора“ ЕООД, разплатил задължения на дружеството към НАП и други към трети лица. Всичко това затруднило получаването на неговото възнаграждение по договора, тъй като не оставали парични средства. Това наложило всеки месец да получава старото си възнаграждение /за месеци от Март 2016 г. до Юли 2018 г./ и то не в пълен размер, а в размера на 670 лв. месечно т.е. със закъснение и непълно, а текущата му месечна заплата оставала непокрита. С Решение № ••• от ••• г. на ОбС-Ветово на едноличния собственик на капитала ищецът бил освободен като управител на дружеството, вписано на ••• г., от който момент вече не изпълнявал задълженията си на управител и представител на ответника. Въпреки, че договорът му за управление не бил изрично прекратен, поради отпадане на предпоставките и условията на изпълнението му, счита, че същият е прекратен фактически и по право, считано от ••• г. Ищецът твърди, че от началото на м. Август 2018 г. до прекратяване на договора за управление на ••• г. не му е заплащано възнаграждението по договора, което било в общ размер 33 390 лв.- главница й 9005лв. лихви за забавено плащане За периода от 01.03.2016 г. до 01.08.2018 г. му било заплащано само част от възнаграждението, по 670 лв. на месец вместо 900 лв., като 130 лв. на месец не му заплащали. Или общо не му били заплатени за 29 месеца 3770 лева главница, които не претендира. Съгл. чл. 6, л. 3 от Договора ищецът имал право на платен годишен отпуск в размер на 35 работни дни, които не били използвани и също не му заплатили по 1050 лв. годишно, а имал право на тях по аналогия от чл. 224 от КТ, които също не претендира.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който оспорват предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Излагат се аргументи, че ако в решението на едноличния собственик липсва изрично изявление за определяне на възнаграждение на управителя и за точния му размер, то мандатното правоотношение ще възникне като безвъзмездно. Ищецът бил избран за управител на дружеството с решение № ••• на Общинския съвет от ••• г. Със същото решение Председателят на ОС бил оправомощен да сключи договор за управление, но счита, че Общинския съвет не е взел изрично решение за определяне на възнаграждение и за неговия размер, поради което макар самото мандатно правоотношение да е възникнало, то в частта си за дължимост на възнаграждението не било валидно възникнало. Счита, че ищеца дори дължи връщане на всички получени плащания за възнаграждения, по реда на чл. 145 ТЗ. Поради неоснователност на главния иск, оспорва и акцесорния за лихва за забава като неоснователна. Счита, че отношенията им са прекратени от момента на вземане на решение на органа на дружеството за освобождаването му от длъжност на ••• г., като за евентуално дължими възнаграждения, счита меродавен този момент, а не вписването в ТР, поради което оспорва претенцията на ищеца за м. 07, 08 и 09. 2021 г. като неоснователна. Счита, че част от възнаграждението му следвало да бъде удържано за данък и осигуровки, които ищецът като управител също плащал и били внесени по ИД № •••/••• г. вноските върху възнаграждението му по ДОО и ЗО до м. декември 2019 г. Прави възражение за погасени по давност възнагражденията за периода от м. 08.2018 г. до м. 10.2019 г. вкл., поради това, че били периодични плащания и за тях е изтекла кратката погасителна давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД. По отношение претенцията за лихви счита, че при облигационните правоотношения лихва се дължи от поканата, а ищецът не твърди да е канил дружеството да му плати възнагражденията, като до ••• г. сам се е разпореждал със средствата и като не си ги е платил сега да претендира лихва за собствената си забава, счита че е злоупотреба с право. Поканата била получена с исковата молба на 28.10.2022 г., поради което счита иска по чл. 86 ЗЗД за изцяло неоснователен. Твърди и неизпълнение на задълженията по договора за управление от страна на ищеца, който само два месеца след избирането му взел нови заеми за общо 10 000 лв. отново от „Ветовска гора“, не развивал никаква дейност, а погасяването на натрупаните задължения било финансирано от едноличния собственик Община Ветово, чрез отпуснат на 23.12.19 г. заем от 60000 лв. Същинска дейност, която да носи приходи на дружеството ищецът предприел през последните месеци, като бил освободен без да се гласува освобождаването му от отговорност, защото години наред си разпределял средства, които не бил заслужил.

В о. с. з ищецът се явява лично и с пълномощник адв. М. А., прави изменение на иска за главницата, като оттегля за размера над 18900 лв. до 33 390 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.10.22 г., както и прави изменение по иска за мораторната лихва като оттегля за размера над 3980, 75 лв. до 9005 лв. Твърди, че не е имало отпуснат бюджет и средства, с оглед твърденията, че дружеството не е извършвало дейност. Моли съда да уважи изцяло предявения иск, както и претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество се представлява от пълномощник адв. С. К., който моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че след 2020 г. ищецът е извършвал дейност. Възразява, че дружеството е търговско и не работи с бюджет, а с приходите от собствена дейност. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че на ••• г. е сключен Договор за възлагане на управлението на между ищеца и ответното дружество. Така по силата на този договор на ищеца е възложено да управлява и представлява „Бизнес парк Ветово“ ЕООД.

По силата на този договор в чл.6, т.5 е уговорено, че: „При изпълнение на функциите си ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право: т.5 На основно месечно възнаграждение в размер на 900(деветстотин) лева", в чл.7 е посочено, че: „Възнаграждението по чл.6, т.5 се изплаща ежемесечно", а в чл.8 е посочено, че: „ Разходите за възнаграждения и осигуровки са за сметка на Дружеството, като при изплащането им се спазват разпоредбите на действащото законодателство".

Видно от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на извършената ССЕ се установява, че брутният размер на незаплатеното възнаграждение, което е останало дължимо от работодателя за периода от м.Ноември 2019 г. до м.Юли 2021 г. вкл. е 18 900 лв.

Нетният размер на незаплатеното възнаграждение, което е останало дължимо от работодателя за периода от м.Ноември 2019 г. до м.Юли 2021 г. вкл. е 14 384, 58 лв.

Законната лихва за забава върху така установеното неплатено брутно възнаграждение към датата на депозиране на исковата молба - 28.10.2022 г.. считано от датата на падежа на всяка една от главниците е в размер на 3 980.75 лв.

Законната лихва за забава върху така установеното неплатено нетно възнаграждение към датата на депозиране на исковата молба - 28.10.2022 г., считано от датата на падежа на всяка една от главниците е в размер на 3 029, 67 лв.

Вещото лице установява, че през периода от м.март 2016 г. до м.юли 2021 г. възнаграждението, което е начислявано на ищеца е в брутен месечен размер на 900 лв. През същият период са правени отчисления от възнаграждението му за ДОО, ДДФЛ и ЗО. Тези отчисления за ДОО, ДДФЛ и ЗО са декларирани пред ТД на НАП и същите са внесени в бюджета.

Данъчните задължения, които са погасени с превода към НАП от сметката на дружеството на 27.12.2019 г. са: Задължения за ДОО за периода от 01.02.2017 г. до 30.11.2019 г. в размер на 8 425, 48 лв., Задължения за ЗО за периода от 01.02.2017 г, до 30.11.2019 г. в размер на 2 708, 32 лв., Задължения за ДДФ за периода от 01.02.2017 г. до 30.11.2019 г. в размер на 2 599.14 лв.

Данъчните задължения, които са погасени с превода към НАП от сметката на дружеството на 30.12.2019 г. са: Лихви за забавени плащания за ДОО в размер на 1 160, 58 лв., Лихви за забавени плащания за 30 в размер на 377, 80 лв., Лихви за забавени плащания за ДДФЛ в размер на 366, 76 лв.

"Бизнес Парк Ветово“ ЕООД е реализирало следните приходи от обичайна дейност в периода от м.03.2016 г. до м.07.2021 г. вкл. както следва:

• за периода 01.03.2016 г. - 31.12.2019 г. - 0 лв., - за периода 01.01.20 г. - 31.12.2020 г. - 46 835, 83 лв., - за периода 01.01.21 г. - 31.07.2021 г. - 33 011 лв.

За първи път дружеството е реализирало приход от обичайна дейност на дата 30.04.2020 г. от „Пътинженеринг“АД, а след това за 2020 г. имало приходи и от ОУ“Пенчо Р. Славейков“, Кметство-Кривня, Кметство-Смирненски, Кметство-Сеново и Община - Ветово. За 2021 г. е реализирало приходи основно от Община Ветово.

Видно от заключението по извършената допълнителна ССЕ през процесния период м.11.2019 г. - м.07.2021 г. е имало назначени на щат от 4 до 8 работници в „Бизнес парк Ветово“ЕООД, като за периода м.02.2021 г.-м.07.2021 г. вкл. 4-ма от тях са били назначени по програма към Бюрото по труда. За процесния период е закупен на 27.03.2020 г. един дълготраен материален актив на стойност 4 985 лв. - товарен автомобил „Мерцедес“. През 2019 г. дружеството не е извършвало разходи за консумативи във връзка с дейността си, видно от представения по делото ОПР /отчет за приходите и разходите/ за 2019 г. През 2020 г. дружеството е извършило разходи за консумативи във връзка с дейността си в общ размер на 5155, 96 лв., видно от представения по делото ОПР за 2020 г. През 2021 г. дружеството е извършило разходи за консумативи във връзка с дейността си в общ размер на 5644, 22 лв., видно от представения по делото ОПР за 2021 г. През 2020 г. „Бизнес парк Ветово“ЕООД е реализирало приходи от обичайна дейност в общ размер на 46 835.83 лв. Реализираните от дружеството разходи за персонала (възнаграждения и осигуровки) са в общ размер на 45 586, 45 лв. Финансовият резултат от дейността за 2020 г. е загуба в размер на 7 212, 16 лв.

През 2021 г. „Бизнес парк Ветово“ЕООД е реализирало приходи в общ размер на 101 522, 04 лв. Реализираните от дружеството разходи за персонала)възнаграждения и осигуровки) са в общ размер на 95 161, 10 лв. Финансовият резултат от дейността за 2021 г. е загуба в размер на 1 361, 41 лв.

През процесния период м.11.2019 г. - м.07.2021 г. „Бизнес парк Ветово“ЕООД е получило от Община Ветово еднократно сума в размер на 60 000 лв. на дата 23.12.2019 г. С Решение № ••• от ••• г. на ОбС-Ветово на едноличния собственик на капитала ищецът бил освободен като управител на дружеството, вписано на ••• г., от който момент вече не изпълнявал задълженията си на управител и представител на ответника. Съдът приема, че на ••• г. е прекратен договора за възлагане на управление. С прекратяването на договора за управление и контрол управителят не се освобождава. Необходимо е съответно да се вземе решение от общото събрание по реда на чл. 137, ал. 4 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, след което да се впише това решение в търговския регистър. От датата на вписването на освобождаването на управителя в търговския регистър, договорът се прекратява, дори и да няма изрично подписано от двете страни съгласие да прекратяване на договора за управление и контрол.

Управителят организира и ръководи дейността на дружеството, съобразно закона и решенията на общото събрание. Това е общият текст на чл. 141, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), в който е очертана компетентността на управителя. Но за разлика от компетентността на общото събрание, която е изрично и точно посочена, в чл. 137 от ТЗ, то тази на управителя е общо формулирана. Понятията „организира“ и „ръководи“ не са определени от законодателя. В правната теория се разглеждат действията на управителя като изпълнителни действия, които включват: оперативното управление и администриране на текущата дейност на дружеството. Тези действия могат да бъдат както: правни: подписване на всички договори на дружеството, свикване на общото събрание (чл. 138 от ТЗ), уведомяване на съдружник за допълнителния срок и предупреждение за изключване (чл. 126, ал. 1 от ТЗ), така и фактически: води и съхранява протоколната книга, подготвя документите за свикване на общото събрание (чл. 143, ал. 3 ТЗ). Овластяването на управителя има действие по отношение на трети лица след вписването му в търговския регистър, съответно и прекратяването на договора за управление.

Не е спорно, че в правната доктрина договорът за възлагане на управление има правната характеристика на договор за поръчка с продължително изпълнение. Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, без да се изискват специални основания за това, но дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи, съгласно нормата на чл. 288 от ЗЗД. Следователно, при условие че не е поискано разваляне на договора при констатирано неточно изпълнение в хода на изпълнение на поръчката, то уговореното възнаграждение по чл. 286 от ЗЗД се дължи на лицето, на което е възложено управление. В тази връзка е и трайната съдебна практика/ Решение № 482/13.12.2011 г. по гр. д. № 1486/2010 г. на IV г. о. и № 72/30.06.2010 г. по т. д. № 740/2009 г. на ВКС, I т. о.

Неоснователно е възражението на ответника, че собственика на капитала не дал съгласие за сключване на договора, като не е уговорил възнаграждението на управителя, поради което следвало да осъществява тази дейност безвъзмездно. Не е спорно, че ищецът бил избран за управител на дружеството с решение № ••• на Общинския съвет от ••• г. Със същото решение Председателят на ОС бил оправомощен да сключи договор за управление, както и да уговаря конкретните права и задължения с него, включително уговореното възнаграждение, за което едноличният собственик на капитала е дал съгласие.

От заключението на вещото лице се установи, че за периода от м.03.2016 г. до м.07.2021 г. вкл. "Бизнес Парк Ветово“ ЕООД е реализирало приходи от обичайна дейност след 30.04.20 г. в размер на 79 846, 83 лв., в резултат от дейността на ответника.

Съобразно нормата на чл. 288, ал. 1 от ЗЗД ответното дружество следва да заплати на ищеца при оттегляне на поръчката възнаграждение за извършената работа до датата на оттеглянето на поръчката. С оглед на горното, ищецът има основание да претендира да му бъде заплатено възнаграждение по управителното правоотношение за времето до прекратяването му на ••• година.

В тази връзка съдът, счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени за сумата от 18 900 лв., представляваща брутния размер на незаплатеното възнаграждение, което е останало дължимо от работодателя за периода от м.Ноември 2019 г. до м.Юли 2021 г. вкл. Безспорно се установи, от заключението на вещото лице, че през периода от м.март 2016 г. до м.юли 2021 г. възнаграждението, което е начислявано на ищеца е в брутен месечен размер на 900 лв. През същият период са правени отчисления от възнаграждението му за ДОО, ДДФЛ и ЗО. Съгласно чл.8 от Договора „Разходите за възнаграждения и осигуровки са за сметка на Дружеството, като при изплащането им се спазват разпоредбите на действащото законодателство". По реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). управителите на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове. За целите на осигуряването наетите по Договор за управление и контрол, са приравнени на трудовите договори като този Договор не е обвързан с работно време и осигурителният доход не се изчислява пропорционално на отработеното време. Изпълнители по договори за възлагане на управлението, се осигуряват задължително за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство, , фонд „Трудова злополука и професионална болест, и фонд „Безработица“. Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване - на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Следва да се отбележи, че лицата, на които се възлагат управлението и контролът на търговски дружества, по време на изпълнение на задълженията по тези договори нямат право на платен годишен отпуск по смисъла на КТ, както и на право на обезщетенията, регламентирани в КТ. Всички обезщетения и допълнителни възнаграждения трябва да бъдат упоменати като клаузи в договора, за да имат правна стойност. Относно данъчното облагане от 01.01.2008 г., с разпоредбата на буква, , з“ на точка 26 от ал. 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДфЛ), доходите на лицата по договори за управление и контрол, включително членовете на управителни и контролни органи на предприятия, изрично са посочени в обхвата на доходите от трудови правоотношения.

Предвид уважаването на главния иск следва основателност на акцесорната претенция за мораторна лихва, като в чл. 7 от договора изрично е уредено, че възнаграждението се плаща ежемесечно, поради което ответникът е в забава. Законната лихва за забава върху така установеното неплатено брутно възнаграждение към датата на депозиране на исковата молба - 28.10.2022 г., считано от датата на падежа на всяка една от главниците е в размер на 3980, 75 лв. лв., за периода м.11.19 г. - м.07.21 г., в който размер следва да се уважи иска.

Върху главницата от 18 900 лв. следва да се присъди законната лихва, считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане.

Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски в съдебното производство разноски в общ размер 325 лв., заплатен депозит за вещо лице и на адв. М. А. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 2 от ЗА в размер на 3 299, 08 лв., от които 2 101 лв. за уважената част от иска по чл. 79 ал. 1 във вр. чл. 286 ЗЗД, 698, 08 лв. за уважената част от иска по чл. 86 от ЗЗД и 500 лв. за трето и четвърто заседание, на осн. чл. 7 ал. 2 и ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответника следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 915, 23 лв. в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Русенския районен съд.

На ответника следва да се присъдят разноски за прекратената част от исковете, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК на л. 168 по делото, като за прекратената част от иска по чл. 79 ал. 1 във вр. чл. 286 ЗЗД същите се дължат в размер на 1866 лв., а за прекратената част от иска по чл. 86 от ЗЗД се дължат в размер на 948, 50 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът