Присъда № 66 от 15.9.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 779/2026 г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА рег.№ 66 от 15.09.2026г на

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВНОХД 779/2026г.

Въззивното производство по делото е образувано по протест на Районна прокуратура Пловдив, въззивна жалба от адв. М. Б. защитник на подсъдимия * М. и въззивна жалба от адв. И. П., защитник на подсъдимия Р. С., всички срещу присъда № 136 от 02.07.2025г., постановена по НОХД № 6888/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив.

С присъдата на първоинстанционния съд подс.* М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода в размер на десет месеца, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен за това на 13.08.2022г в град Пловдив като непълнолетен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, да е отнел чужда движима вещ – механичен уред „Курбел“, на стойност 18,72 лева, собственост на ДПНК „Железопътна инфраструктура ССТ“, град Пловдив, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да я присвои, и е оправдаван по повдигнатото ву обвинение в тази част. Със същата присъда подс.* М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и вр. чл. 54, ал. 1 от НК поради което е осъден на лишаване от свобода в размер на десет месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, изпълнениетона което е отложено на основание чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от две години. Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложените на подс. * М. наказания по НОХД № 5791 / 2024 г. на Районен съд - Пловдив и по НОХД № 6888 / 2023 година на Районен съд – Пловдив, като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

С атакуваната присъда на първостепенния съд подс.Р. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр . ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на осем месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1 вр . с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от две години. Приспаднато е времето на предварителното задържане. На основание чл.25, ал. 1 , вр.с чл. 23, ал. 1 от Н К са групирани наложените на подсъдимия наказания с присъда № 15 / 23.01.2025г. по НОХД № 6177 / 2024 година на Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 08.02.2025 година и наказанието по настоящата атакувана присъда по НОХД № 6888/2023г. на Районен съд - Пловдив, като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода. На основание чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил определеното общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода за срок от две години.

С протеста първоинстанционната присъда се атакува с твърдения за неправилност в частта на размера на наложените на подсъдимите наказания, както и за неправилност в частта, в която подс.М. е бил оправдан по отношение на деянието от 13.08.2022г, включено в продължаваното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Иска се присъдата да бъде изменена, като се УВЕЛИЧИ определеното на подсъдимия И. Р. М., наказание за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 НК м у бъде наложено наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 години, което на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от 3 години, както и за извършеното престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 НК също му бъде наложено наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 години, което на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години, като на основание чл. 23, ал.1 от НК му бъде определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 години, което на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от 3 години. Иска се присъдата да бъде изменена, като се УВЕЛИЧИ определеното на подс.Р. С. наказание за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 НК му бъде наложено наказание „лишаване от свобода" в размер на 1 година, което на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено за срок от 3 години. Иска се още присъдата да бъде ОТМЕНЕНА в частта й на оправдателния диспозитив за деянието от 13.08.2022г. спрямо подс. И. Р. М., включено в продължаваното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и вместо него да постанови нов а, с която ДА бъде ПРИЗНАТ подсъдимия И. Р. М., за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за това деяние.

Постъпило е допълнение към протеста, в което се сочи че и двамата подсъдими са негативно охарактеризирани, тъй като са автори на множество престъпни деяния и противообществени прояви, въпреки младата си възраст Изтъква се, че опитите подсъдимите да бъдат превъзпитани посредством налагането на мерки по реда на ЗБППМН са неуспешни. Изтъква се, че з а кратък период от време подс.И. М. е извършил двете престъпления, като едно от тях е било осъществено и при условията на продължавано престъпление. Възразява се, че от страна на първостепенния съд н е са били отчетени по съответен начин и последващите осъждания на подсъдимите. В допълнението към протеста се съдържа и изявление, с което прокурорът ОТТЕГЛЯ протеста в частта му, в която е било поискано ДА СЕ ОТМЕНИ присъдата, в частта й относно оправдателния диспозитив по обвинението за деянието от 13.08.2022 г. спрямо подсъдимия И. Р. М., което е било включено в продължаваното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК .

С въззивна жалба от адв. М. Б., защитник на подсъдимия * М. присъдата се атакува с твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като и се твърди още, че липсват както преки, така и косвени доказателства. В допълнението към въззивната жалба се сочи, че присъдата не кореспондира с доказателствата по делото и е основана на предположения. Възразява се, че в обвинителния акт се сочи, че инкриминираните деяния са извършени на паркинга на УМБАЛ „Свети Георги", а в същото време, от показанията на разпитаните свидетели, включително пострадалите лица и разследващите полицаи, се установява, че извършените оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия са били насочени към паркинга на УМБАЛ Пловдив (т.нар. Окръжна болница). Изтъква се, че е ноторно известно, че УМБАЛ „Свети Георги" се намира на бул. „Пещерско шосе" №66, а УМБАЛ Пловдив н а бул. „България" №234 и противоречието засяга съществен елемент от предмета на доказване - мястото на извършване на деянието. Възразява се, че вещото лице * изготвила Стоково-оценъчна експертиза рег. № УРИ 438000-6584/15.05.2023г. не е извършила лично оглед на вещите като първоинстанционният съд е приел тази експертиза като годно доказателство макар същата да е необоснована, непълна и изготвена при съществени методологични пропуски. Оспорва се доказателственото значение Дактилоскопната експертиза установила следи от лицето М. върху документи, намирали се в автомобила, тъй като автомобилът е бил оставен отключен и без надзор в продължение на два дни в земеделска местност. Възразява се, че комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза касаеща обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК е без входящ номер, като се изтъква, че липсват експертизи по ДП № 174/2023 г. и № 479/2023 г., които да установяват психичното състояние на подсъдимия към инкриминираните дати, а приетите експертизи по ДП № 119/2023 г. и № 171/2023 г. са несъотносими, процесуално опорочени и фактически неадекватни спрямо предмета на доказване. Изтъква се, че приетата експертиза по ДП № 171/2023 г. е с дата 18.09.2021 г., т.е. две години преди инкриминираните деяния и отнася се до трето лице на име С., поради което е напълно неотносима към предмета на доказване. Твърди се, че експертните заключения са базирани върху обяснения на подсъдимия, дадени в досъдебното производство без осигурена задължителна адвокатска защита, което е опорочило експертизите, а съдът неправомерно е допуснал деривативно използване на негодни доказателства. Твърди се още, че съдът е приел като доказателство направени извън процесуални самопризнания от непълнолетните подсъдими възприети от полицаите * и * без да е присъствал адвокат. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло в осъдителната й част, като подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан, а по отношение на оправдателната част на присъдата се иска същата да бъде потвърдена.

С въззивна жалба от адв. И. П., защитник на подсъдимия Р. С. се иска присъдата да бъде отменена изцяло и подсъдимия да бъде признат за виновен и оправдан, а алтернативно присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наложеното с нея наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста и направените в него искания за увеличаване на наказанието, като твърди, че подсъдимите са личности с много висока обществена опасност . Защитникът на подс.Р. С.- адв.П. възразява, че отнетите според обвинението вещи са такива без стойност, поради което деянието е несъставомерно, а единствената вреда, която е нанесена на пострадалия е счупеният прозорец на колата, за което повреждане няма повдигнато обвинение. Защитникът на подс.* М.- адв.Б. моли да бъде постановен справедлив и законосъобразен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен като се възразява срещу детозирания протест с твърдението, че същия не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал.

В последната си дума всеки от подсъдимите молят протеста да не бъде уважаван.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът и жалбите са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законоустановения срок. По същество жалбата от адв.И. П. е основателна, жалбата от адв.Б. е частично основателна, а протестът е неоснователен.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка по описаните в обвинителния акт отделни деяния:

Свид.* работила в Държавно предприятие „Национална компания

железопътна инфраструктура“ с месторабота гара * в град Пловдив като

*, отговарящ за почистването на района и наличността на съоръженията

във връзка обслужването на влаковите композиции. След като се явила на работа сутринта на 14.08.2022г, при обход на района около 06.45ч, свид.

• забелязала, че на Пост 1 – двуетажна постройка на 800 метра източно от сградата на гарата и на 3 метра встрани от жп линиите, вратата била

отворена. Тази врата била метална, без патронник и се заключва ла с катинар посредством две халки, захванати на куки, като свид.*

забелязала, че едната от куките е откъртена и катинарът виси свободно на другата халка. За тези обстоятелства свидетелката съобщила на своите

колеги на смяна, след което се върнала с един от тях. След като влезли в помещението, те констатирали, че от металната кутия, фиксирана на лявата част от бюрото, липсвала пломбираната манивела за ръчно

обръщане на стрелковия обръщателен апарат: „Курбел СОА-3“. Сигнал за кражбата е подаден от * на ЕЕН 112 и на същата дата от полицай от 03 РУ на МВР - Пловдив от 09:50 до 10:30 часа бил извършен оглед на местопроизшествието. Според изготвена справка от ръководител звено Счетоводство на Секция „Сигнализация и телекомуникации“, град Пловдив на Държавно предприятие „Национална компания

„Железопътна Инфраструктура“, към 31.08.2022г. материалният актив курбел бил на стойност 18,72 лева.

Към 20:00 часа на 09.03.2023 година пострадалият * от град Пловдив отишъл с лекия си автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № * до Окръжната болница в града (УМБАЛ „Пловдив“ АД), заради болки в ухото като паркирал същия на обособения паркинг на здравното заведение . На предна дясна седалка оставил раницата си, в която се намирал портфейлът му, съдържащ две банкноти от 20 лева, една банкнота от 5 лева, 10 лева на монети с номинал от по 1 и 2 лева, три излезли от употреба банкноти с номинал по 2 лева, банкнота от 10 евро (на стойност 19,56 лева съобразно курса на БНБ лев - евро), или общо 74,56 лева, а също така лични документи и банкови карти. След 21:00 часа, когато свид. * се врънал забелязъл счупения десен прозорец на дясната врата и парчета стъкла по пътническата седалка, както и отворената си раница и изваденият от нея портфейл, но без пари в него

На 07.03.2023г. пострадалият * (починал на 24.03.2024 година) от гр.Габрово с лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *, собственост на управляваното от брат му * юридическо лице, отишъл до Окръжна болница в град Пловдив (УМБАЛ „Пловдив“ АД) на бул.„България“ № 234, като паркирал на обособения паркинг на здравното заведение, след което е хоспитализиран там за няколко дни. На неустановена дата между 07.03.2023г. и 09.03.2023г., чрез счупване на малкото триъгълно стъкло на задна дясна врата лекия автомобил бил отворен и от вътрешността му били взети мъжко зимно шушляково яке CASIDAN Casual Style с две връзки ключове (съответно с пет и с три ключа), две нокторезачки и 5 лева на монети в него; от джобовете на корите и джабката вземат несесер от плат с флорални мотиви; две прозрачни полиетиленови пликчета с бушони за МПС; част от скоростен лост – черна, с хромиран елемент в горната си част; черен ароматизатор Ambi Pur; 9 см отвертка; два чифта очила с прозрачни стъкла; сив макетен нож BUDGET; пластмасова кутия с остриета за макетен нож; химикал в полиетиленов плик; черни слушалки с червена връзка; дървен ароматизатор Areon със синя връзка; опаковка носни кърпи Clever; четири накрайника за компресор; 11 см отвертка; полиетиленов плик с три накрайника за отвертка; два бушона за МПС, червен и бял; черна пластмасова четка; четири метални гайки; десет устър клеми; два винта; четири пластмасови щипки за бушони на МПС; метална букса, а от багажника на колата и дървена бухалка. На 09.03.2023 година свид.М.н * отишъл до болницата за да види брат си и когато проверил паркираната кола установил разбитото стъкло. На място

пред органите на реда се явил и * *, който установил липсата на вещите

от автомобила му.

На 16.02.2023г. около 08:00 часа пострадалият * паркирал притежавания

от него лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № *, в град Пловдив на глуха

безименна улица, перпендикулярна на улица „Георги Бенев“ от където

със служебен автомобил тръгнал за гр.София. Преди да потегли

заключил собствения си автомобил Опел Астра, като същият б и л с неизправна запалителна система и пострадалият бил пригодил две

пластини за директно запалване, а патронът за контактния ключ служил

единствено за отключване на волана преди тръгване, което отключване

можело да се извърши с какъвто и да е предмет с подходящ размер.

Около 19:10 часа на 16.02.2023г., пострадалият * се прибрал от град

София и констатирал липсата на колата си от мястото, на което я бил

оставил. Разговарял със свои колеги, от които разбра л, че в 16:30 часа

автомобилът му е бил все още паркиран на мястото си, както и че никой

от колегите му не го е местил. Тогава пострадалият подал сигнал в полицията. В периода след 16.30ч на 16.02.2023г и преди 19.10ч на същата дата неустановено по делото лице проникнало в автомобила,

привел го в движение и без съгласието на собственика му се започнал да

се предвижва с него. Докато преминавал през различни препятствия,

управлявайки автомобила, неустановеният по делото негов водач успял

да счупи страничното дясно огледало и да ожули задна дясна врата, като

след известно време оставил автомобила в тревистата площ на улица

„Северно от гара *“ в град Пловдив, в посока от ж. п. линията на гара *

към град Панагюрище. В периода след отнемане на автомобила в него

проникнал и подс. * М., без да е имал за това съгласието на собственика

му *. В автомобила подс.М. преровил вещите, при което оставил следи от десния си палец върху намиралите се в купето му паспорт на автомобилна газова уредба и гаранционна карта, след което напуснал

същия. Автомобилът бил открит на 17.02.2023г и в 11.00ч на същата дата

бил извършен оглед на местопроизшествие, при което били иззети три

дактилоскопни следи, две от които открити върху паспорта на автомобилна газова уредба и гаранционна карта, принадлежали на подсъдимия М..

Заради поредицата сигнали за взломни кражби от автомобили в района на Окръжна болница, от 03 РУ на МВР - Пловдив б и л а организирана специализирана полицейска операция, във връзка с която били сформирани два екипа от сектор „Криминална полиция“ с полицаи *, М.н *, *, *. По тази причина след 19:00 часа на 10.03.2023г. полицаите се разположили в района за извършване на наблюдение. При това наблюдение бил забелязани две лица, които се движили между колите и към намиращите се зад тях будки (малки търговски обекти), както и тършували около дърветата в близката горичка, след което оглеждали автомобилите. Тогава полицейските служители пристъпили към проверка и установили, че това са лицата подсъдимите И. М. и Р. С.. Подсъдимите били отведени в сградата на 03 РУ на МВР - Пловдив за снемане на обяснения. Със заповеди от 11.03.2023 година на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР подсъдимите били задържани за срок от 24 часа, считано от 00:30 часа. За времето от 02:30 часа до 03:00 часа на 11.03.2023г. на процесния паркинг на здравното заведение бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на И. М., който завел органите на реда до мястото (по бетонен мост над минаващия в близост канал в посока запад-изток), където при огледа били открити и иззети 20-сентиметрова отвертка с жълта пластмасова дръжка, зимно шушляково яке CASIDAN Casual Style принадлежащо на * *. Вещите били намерени на земята до три диворастящи дървета и приобщени с протокола от действието по разследването. На същия ден в но в светлата част на денонощието в сградата на 03 РУ на МВР - Пловдив майката на И. Р. М. - Р. Р. М. с протокол доброволно предала на органите на реда част от инкриминираните вещи, противозаконно отнети между 07.03.2023 година и 09.03.2023 година, собственост на пострадалия * *, съответно: несесерът от плат с флорални мотиви, съдържащ двата чифта диоптрични очила с прозрачни стъкла, 9 и 11- сантиметровите отвертки (кръстата и плоска), черните слушалки с червена връзка (за мобилен телефон), частта от скоростния лост, двете прозрачни полиетиленови пликчета с бушони (предпазители) за МПС, ароматизаторът от пластмаса Ambi Pur, химикалката (с надпис „Прециз - СК Габрово“) и пластмасовата кутия с остриета за макетен нож. На 28.04.2023 година на доброволно предадените вещи бил извършен оглед н а веществени доказателства, след което собствените на * * такива му били върнати срещу разписка.

Тази фактичества обстановка се установява от събраните по делото при спазване на разпоредбите на процесуалния закон годни доказателства. На първо място настоящият въззивен съдебен състав отбелязва, че първостепенният съд е изградил част от изводите си относно виновновността на подсъдимите въз основа на недопустими доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК разпитът на полицейски служители провели разузнавателни беседи е недопустим. Това е посочено и от страна на първостепеният съд в мотивите към присъдата му и е приложено от негова страна, но частично.

Правилно първостепенният съд е отделил от доказателствената

съвкупност по делото показанията на свидетелите М.н * - разузнавач в група 01, сектор „Криминална полиция“ при 03 РУ на МВР – Пловдив, * -разузнавач в Сектор „Противодействие на престъпленията против личността“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив, тъй като първият е извършвал действия по събиране на доказателства в ДП като разследващ орган /л. 11, том III/, а вторият е приобщил с протокол доброволно предаване вещи като веществени доказателства по делото, предадени от майката на И. Р. М. /л. 11, том ІІ от ДП/. Първостепенният съд обаче ползва за изводите си относно авторството на някои от деянията, показания за това, че полицейските служители * и * чули направените на място при спиране на подсъдимите за проверка техни самопризнания за осъществени кражби. Първостепенният съд обосновава извода си за допустимост на тези доказателствени средства с мотива, че тези полицейски служители не са извършили разузнавателни беседи, а се явяват очевидци на направените от подсъдимите самопризнания при разговор с други полицейски служители. Следва да се има предвид, че правилото в чл.118, ал.2 от НПК по отношение лицата, извършили разузнавателни беседи е въведено от законодателя за да се изключи възможността да се допускат гласни доказателствени средства на оперативни работници провели извънпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по този начин се заобикаля правото на обвиняемия да бъде уведомен за обвиненията срещу него по съответния ред, включително в присъствието на адвокат като негов защитник. Присъствието на едни полицейски служители при направени самопризнания на заподозрените лица пред други полицейски служители не превръща показанията на първите в годен източник на производни доказателства. Същественото обстоятелство е дали се касае за заподозрени лица, дали изявленията им са направени пред служебни лица, натоварени с функции да разкриват престъпления, дали преди тези изявления са били осигурени правата на заподозрените лица като правото на достъп до адвокат, правото на информация относно обвиненията, правото да запазят мълчание и да не се самоуличават и т.н. /в тази връзка ДИРЕКТИВА 2012/13/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май

2012 година относно правото на информация в наказателното производство , която поради забавено транспониране към процесните инкриминирани дати е имала директен ефект/. Допускането на показания на полицейски служители, възприели извън процесуални самопризнания на проверяваните от други полицейски служители, по съответни подозрения, лица, представлява само и единствено незаконосъобразно въвеждане в наказателния процес на недопустими доказателства. По тези съображения от доказателствената съвкупност по делото следва да се изключат всички показания на полицейски служители, които преразказват извънсъдебните самопризнания на подсъдимите.

Не така стои въпросът относно показанията на полицейски служители по отношение на личните им наблюдения спрямо реализирали се действия на съответни лица, при определена обстановка. Такива се явават показанията на полицейските служители относно участието им в специализираната полицейска операция, при която са наблюдавали подсъдимите лица в района на паркинга на Окръжната болница в гр.Пловдив. Видно от показанията на свид.* същият всъщност разказва за проведена полицейска операция, при която полицейските служители са извършили лично наблюдение на определен район около болницата. Свид. * забелязал две лица, които оглеждали колите на паркинга и тършували нещо зад тях. Лицата били спрени за проверка и самоличността им била установена на място, след което били отведени в районното управление. Тези споделени от полицейския служител *, обстоятелства, няма пречка да бъдат ползвани като доказателства по делото, но видно от съдържанието им те нямат доказателствен потенциал за установяване на съставомерни факти от обвиненията, тъй като наблюдаваните действия на установените лица не могат да се отнесат и свържат с никое от престъпленията, в които тези подсъдими са били обвинени, още повече че се касае за разказани събития, случили се след инкриминираните деяния по делото.

Правилно първостепенният съд установил недоказаност на обвинителната теза, изложена в обвинителния акт, по отношение обвинението срещу подс.М. за това да е извършил едно от деянията на продължаваното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК с предмет манивела за ръчно обръщане на стрелкови обръщателен апарат, наречена кубел, извършено на 13.08.2022г. Според обвинителния акт на 13.08.2022г подсъдимият И. М., който имал нужда от пари, решил да извърши кражба, при което на същата дата разбил катинара и проникнал в помещението на сградата на пост 1, стопанисвана от ДПНК „Железопътна инфраструктура ССТ“ гр.Пловдив, след което откраднал от там една манивела. Никое от допустимите доказателства по делото не установяват това обвинително твърдение. Разпитаният по делото свид.* сочи единствено, че подсъдимите са му предавали на железа за изкупуване като вторични суровини, но свидетелят не посочва нито една вещ по индивидуални белези, поради което показанията му не способстват за установяване на каквото и да е съставомерно обстоятелство. Няма други доказателства, свързани с това обвинението, които да следва да бъдат обсъдени от съда. За това посочените в обвинителния акт фактически обстоятелства по отношение на това престъпление не се установяват от нито едно доказателство по делото, така както е приел и първостепенният съд, поради което и с присъдата правилно подс. М. е бил признат за невинен и оправдан от първостепенният съд за посоченото деяние. Тук следва да се има предви и че протестът спрямо оправдаването на подсъдимия по това конкретно деяние от продължаваното престъпление бе оттеглен от прокурора, който го е подал, което е сторено своевременно съгласно разпоредбите на чл.324, ал.1 от НПК, поради което и настоящият съд не разполага с правомощия да отмени присъдата на първостепенния съд в тази част, ако е имало основания за това.

Освен деянието от дата 13.08.2022г от обвинението за продължаваното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, в това него от страна на държавното обвинение са включени още две деяния, едното от които се сочи да е извършено на 09.03.2023г с пострадал *, а другото касае периода от 07.03.2023г до 09.03.2023г с пострадал * * , понастоящем починал.

По отношение деянието от 09.03.2023г по делото се установяват следните доказателства: Събрани са гласни доказателства чрез показанията на пострадалия свидетел * пред съда и приобщените чрез прочитане негови показания от ДП, последните установяващи точния размер на отнетата парична сума от автомобила на пострадалия. Става ясно от тези свидетелски показания, че собствените на пострадалия свидетел движими вещипосочената парична сума, е била противозаконно отнета чрез взломяване на преграда, препятстваща свободният достъп до вътрешността на автомобила. Освен данни за мястото, на което пострадалия е оставил автомобила си, състоянието в което го е намерил по-късно и липсите от него, чрез показанията на свид. * не се установяват други обстоятелства, още по малко такива касаещи авторството на деянието. Същевременно няма други доказателства, които да бъдат обсъдени по този пункт на обвинението. Оглед на местопроизшествие не е бил извършен. Доказателства за самоличността на автора на деянието не са били събрани. Неправилно първостепенният съд е допуснал и кредитирал като годни доказателства за авторството на деянието показанията на полицейските служители относно направени извънсъдебни самопризнания на подс.М.. В хода на цялото наказателно производство този подсъдим се е възползвал от правото си да не дава обяснения. От изложеното е видно, че липсват каквито и да е доказателства за виновността на подс.И. М. в извършване на обисаното в обвинителният акт деяние на 09.03.2023г с предмет сумата от общо 74,56 лева, отнета от владението на *, поради което и на основание чл.304 от НК настоящият въззивен съдебен състав го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение за това деяние като част от извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

По отношение деянието извършено в периода от 07.03.2023г до 09.03.2023г. с пострадал * *, обстоятелствата за обстановката, при която е извършено престъплението се установяват от показанията на неговия брат М.н *, разпитан непосредствено пред първостепенният съд. Освен тези гласни доказателствени средства, първостепеннинят съд е кредитирал още приобщените в ДП веществени доказателства по два начина- чрез оглед на местопроизшествието и чрез протокол за доброволно предаване.

Налице са процесуални пречки иззетите с огледа на местопроизшествие вещи да послужат като като веществени доказателства по делото, тъй като това действие е било извършено при съществено нарушаване на правото на защита на подс.И. М.. Действително тези веществени доказателства са били приобщени чрез използване на допустим способ за събиране на доказателства, регламентиран в НПК в чл. 136, чл.155-156 от НПК, но действието е извършено при съществено нарушаване правата на подсъдимия, което води до неговата незаконосъобразност.

От събраните по делото доказателства, се установява, че подс.И. М. и подс.Р. С. са били задържани поради съмнения на полицейските органи за тяхна съпричастност към извършени по –рано във времето престъпления. Съмненията на полицейските органи са произтекли от обстоятелството, че подсъдимите са заварени да обикалят на конкретното място, на което е имало зачестили случаи на извършени по-рано кражби. Към момента на спиране на подс.М. и подс.С. за проверка не са били налични каквито и да е уличаващи ги в кражби данни. Двамата били задържани на 11.03.2023г в 00:30ч. по реда на ЗМВР за срок от 24ч. видно от заповедите за задържане в т.1 л.61 и л.63. След задържането им с тях били проведени оперативни беседи без присъствието на родители, без присъствието на инспектор при Детска педагогическа стая, без да им е било разяснено и осигурено реализирането на правото на адвокат, без да им е било разяснено правото им да запазят мълчание и да не се самоуличават. При проведените оперативни беседи били снети обяснения, при които подсъдимите съобщили уличаващи ги обстоятелства. В резултат на така придобитата информация било пристъпено към извършване на оглед на местопроизшествие на място, посочено от подс.М. при проведената преди това оперативна беседа. Огледът бил извършен в присъствието на подс.М., през нощта- от 02:30ч до 03:00ч и това е било първото действие, поставило началото на наказателното производство, при което били иззети въпросните веществени доказателства, описани в съставения протокол. Част от така иззетите вещи били поставени в основата на обвинението срещу подсъдимите. Въз основа на така събраните доказателства при нарушаване правата на подсъдимия била изградена обвинителната теза на прокурора в съставения и внесен в съда обвинителен акт за съпричастността на подсъдимите към престъплението по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр с чл. 194, ал. 1 НК, като тези доказателства останали и единствените обвинителни доказателства по делото.

Изложените обстоятелства установяват, че огледът на местопроизшествие от 11.03.2023г е извършен при грубо нарушаване правата на подс.М.. При огледа са били открити и иззети вещи, които са поставени в основата на обвинението срещу подсъдимия, без обаче преди това изобщо той да е бил информиран за правата си, още по малко да му е била предоставена възможност да направи информиран избор относно ползването им. Същевременно следва да се подчертае, че към момента на разследването подс.И. М. и подс. Р. С. са били непълнолетни, поради което според Закона за закрила на детето и ратифицираната Конвенцията за правата на детето, те следва да се третират от държавните органи като деца. Съгласно правилата на посочената Конвенция, а и тези на Директива 2016/800 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2016г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, арестът и задържането на деца се изпълнява само като кР. мярка. Също така всяко дете, лишено от свобода трябва да има право на незабавен достъп до правна и друга необходима помощ, както и да му се разясни правото да оспорва законността на лишаването си от свобода пред съд или друг компетентен, независим и безпристрастен орган. Международните стандарти в областта на правосъдието за деца изискват съблюдаването на най –добрия инетерес на детето, който следва да се съобразява от момента на първия контакт на правоприлагащите органи с него. В случая подсъдимите е следвало да бъдат възприети и третирани като уязвими лица, тъй като същите са непълнолетни, а освен това и неграмотни, и тези обстоятелства са налагали още по- сериозна грижа от страна на държавните органи за осигуряване на правата им с оглед провеждането на справедлив наказателен процес /Решение на ЕСПЧ Salduz v.Turkey от 27ноември 2008г./ Освен неспазването на правото им на защита, прави впечатление още и това, че беседите и огледът на местопроизшествието с участието на непълнолетния са били извършени през нощта, а чл.156, ал.4 НПК изрично посочва, че огледът на местопроизшествие се извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане. Нищо в настоящия случай не сочи спешността на това действие и изключителната необходимост от незабавното му извършване нощно време. Налице е непропорционално интервиране в правата на подсъдимия с оглед търсеното охраняване чрез това действия на защитения обществен интерес, тъй като се касае за престъпление с ниска обществена опасност, неотличаващо се с каквито и да е особености на случая, при ниската стойност на предмета на престъплението, възлизаща на 234,87лв, при което липсата на каквато и да е изключителност не е налагала нарушаване на чл.156, ал.4 от НПК.

От изложеното е видно, че наказателното производство и обвиненията срещу подсъдимите за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК са били изградени върху доказателства, събрани при грубо нарушаване на правата на подсъдимите и най-вече тези на подс.И. М., гарантирани им от Директива 2016/800 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. Съгласно чл.6, т.3 от тази Директива, имала директен ефект към датата на задържане на подсъдимите поради ненавременното й транспониране, децата трябва да получават адвокатска защита без неоправдано забавяне, като при всички случаи трябва да се ползват от адвокатска защита след задържането им и преди да бъдат разпитани от полицията, както и при извършване на действие по събиране на доказателства. В случая това не е било спазено. За правото си да запазят мълчание подсъдимите все пак са били уведомени, но доста по –късно – при привличането им като обвиняеми по реда на НПК, когато им е била предоставена и правна помощ, при което те се позовали на това своите права и в присъствието на адвокат не дали обяснения, заемайки тази процесуална позиция в хода на цялото наказателно производство. От тук е видно, че иззетите веществени докакателства с огледа на местопроизшествие от 11.03.2023г /т.1, л.3 от ДП/, извършено в резултата на извънсъдебно самопризнание на подс.И. М., направено без изобщо да са били осигурени и спазени правата му, няма как да се ползват от страна на съда като годни доказателства и следва да се изключат от доказателствената съвкупност по делото. Същевременно това са и единствените обвинителни доказателства налични по делото и възприети от първостепенният съд като достатъчни за постановяване на осъдителен съдебен акт. По делото няма други допустими по правилата на НПК доказателства, които да обосновават обвинителната теза. Следва да се подчертае и нещо друго – наличието на инкриминирани вещи у едно лице може да се разгледа като косвено доказателство за съпричастността му към тяхното противозаконно отнемане по смисъла на чл.194 от НК. Само по себе си обаче едно такова по вид доказателство не е достатъчно за изграждането на несъмнен извод за това. А съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК съдът може да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

По отношение на вещите, предадени на 11.03.2023г от майката на подс.И. М. с протокол за доброволно предаване /т.1, л.11/, съдът намира че това обстоятелство установява единствено наличието на вещите във фактическата власт на майката на подс.М. в един определен момент, но не установява каквото и да е съставомерно обстоятелство от обвинението за престъпление чл. 195, ал. 1, т. 3 вр с чл. 194, ал. 1 НК. От съдържанието на протокола за доброволно предаване е видно, че майката на подсъдимия е предала по досъдебното производство вещи и то такива описани с най-общите им белези. На 28.04.2023г на тези вещи е бил извършен оглед, за който е съставен протокол за оглед на веществени доказателства и са направени фотоснимки. Не е било извършено разпознаване на предмети, а с разписка са били предадени на пострадалия * *. В протоколът за доброволно предаване майката на подсъдимия е направил, изявление което обаче е без доказателствена стойност, тъй като така съставеният протокол не представлява писмено доказателствено средство по реда на НПК, което може да възпроизвежда гласни доказателствени средства като показания на свидетели. От друга страна майката на подс.М., поради това й качество, разполага с правото да не дава показания по делото на основание чл.121 ог НПК, като в случая тя се е възползвала от това свое право пред първостепенния съд, впрочем това е сторила и майката на подс.С.. Съответно направените по рано техни изявления като свидетелите по делото не могат да бъдат ползвани като доказателствен източник. По тези съображения съдът не намира установяването на въпросните вещи, чрез приобщаването им като веществени доказателства по делото да способства изясняването на авторството на деянието, последното още повече необходимо да се случи по един несъмнен начин, съгласно чл. 303, ал.2 от НПК.

От изложеното е видно, че липсват изобщо доказателства, които да обосноват обвинението срещу подсъдимите Р. А. С. и И. Р. М., в това, в периода между 07.03.2023г. и 09.03.2023г. в град Пловдив като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на деянието и да ръковод ят постъпките си, в съучастие като извършители чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, да са отнели чужди движими вещи: мъжко зимно шушляково яке CASIDAN Casual Style на стойност 103 лева; несесер от плат с флорални мотиви на стойност 2 лева; две прозрачни полиетиленови пликчета с бушони за МПС на обща стойност 4 лева; част от скоростен лост – черна, с хромиран елемент в горната си част, на стойност 8 лева; черен ароматизатор Ambi Pur на стойност 4 лева; 9 см отвертка на стойност 2 лева; два чифта очила с прозрачни стъкла на обща стойност 24 лева; сив макетен нож BUDGET на стойност 9 лева; пластмасова кутия с остриета за макетен нож на стойност 1 лев; химикал в полиетиленов плик на стойност 1 лев; черни слушалки с червена връзка на стойност 12 лева; дървен ароматизатор Areon със синя връзка на стойност 1 лев; опаковка носни кърпи Clever на стойност 0,3 лева; четири накрайника за компресор на обща стойност 2 лева; 11 см отвертка на стойност 2 лева; полиетиленов плик с три накрайника за отвертка на обща стойност 1 лев; два бушона за МПС, червен и бял, на обща стойност 0,2 лева; черна пластмасова четка на стойност 1 лев; четири метални гайки на обща стойност 0,23 лева; десет устър клеми на обща 4 стойност 10 лева; два винта на обща стойност 0,14 лева; четири пластмасови щипки за бушони на МПС на обща стойност 4 лева; метална букса на стойност 2 лева; връзка с пет ключа на обща стойност 10 лева; връзка с три ключа на обща стойност 6 лева; две нокторезачки на обща стойност 12 лева; дървена бухалка на стойност 8 лева; сума от общо 5 лева на монети с различен номинал, всички вещи на обща стойност от 234,87 лева, от владението на *, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Поради това възивният съдебен състав намери извода на първостепенния съд по отношение вината на подсъдимите за необоснован, поради което и на основание чл. 304 от НК ги ОПРАВДА по повдигнатото им обвинение, както следва: срещу подс.С. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1от НК., а срещу подс.М. за деянието, част от престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

По отношение обвинението за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК неправилно първостепенният съд е приел наличие на достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза срещу подс.И. М. за това той да е отнел моторното превозно средство. Първостепенният съд обосновава извода си с наличието на дактилоскопни следи на подс.М. по вещи установени в автомобила. Този факт обаче доказва единствено проникването на подсъдимия в автомобила, а не и авторство по отношение на неговото отнемане.

Както вече бе споменато показанията на свид.* са изключени от доказателствената съвкупност по делото, поради това, че той е извършил действие за събиране на доказателства в ДП, но следва да се отбележи, че основание за това представлява и обстоятелството, че този свидетел е провел и разузнавателна беседа с подс.М.. Показанията на пострадалия свид.* установяват приблизителното време, когато автомобилът е бил

противозаконно отнет, както и специфичното му запалване, което е било пригодено от негова страна. От протокола за оглед на местопроизшествие от 16.02.2023г се установяват мястото, от което автомобилът„Опел Астра“ с peг. № * е бил отнет и следите останали на местопроизшествието, сочещи взломяването именно на това място на същия. От протокола за оглед на местопроизшествие от 17.02.2023г се установява мястото, на което по- късно на тази дата преди 11ч автомобилът е бил открит от полицейските органи и състоянието му в този момент, като при този оглед са направени фотоснимки и са иззети дактилоскопни следи. Единствените доказателства, свързващи подс.И. М. с процесния лек автомобил, представляват откритите, върху вещи от купето на автомобила, негови две дактилоскопни следи. Идентичността на дактилоскопните следи се установява от експертиза № 278 / 21.04.2023г на вещо лице Неофит Крумов (л. 81 - л. 82, том ІІ от ДП), съгласно чието заключение две от дактилоскопните следи, иззети при огледа на лекия автомобил „Опел Астра“ с peг. № * от 17.02.2023 година, са оставени от десния палец на И. Р. М.. В експертизата се сочи, че изследваните две следи, при които е установено съвпадението, са били иззети от документи. Видно от протокола за оглед на открития лек автомобил от 17.03.2023г, единствените следи, които са били иззети от документи са тези иззети от паспорт на автомобилна газова уредба и от гаранционна карта. Видно от фотоалбума, съставен от снимки при огледа на това местопроизшествие, автомобилът е бил заварен със затворени врати, а документи се намират в купето му. Предвид данните за самоличността на подсъдимия и показанията на пострадалия свидетел, то М. е нямало при какъв повод да остави следи върху посочените документи от вътрешността на автомобила освен при установяващата се фактическа обстановка. Конкретните обстоятелства формират единственият възможен извод относно авторството на това деяние в лицето на подс.М.. Откритата и иззета трета дактилоскопна следа от огледалото за обратно виждане не е била идентифицирана.

Наличието на дактилоскопни следи по вещи от купето на автомобила установява пребиваването на подс.* М. във вътрешността на процесният лек автомобил, но не и обвинението срещу него именно той да е боравил с механизмите и приборите на превозното средство по начин, че да го е привел в движение и да е управлявал същото, чрез което да е реализирал отнемането му. Липсват гласни или други доказателствени средства, които да установяват факти, обосноваващи посочената обвинителна теза за извършено от подсъдимия престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, а именно той да е отнел лекия автомобил. Факт е обаче, че няма как подсъдимият да остави свои дактилоскопни следи по вещи от вътрешността на автомобила ако не се е намирал там, а попадането му в автомобила не е възможно да се е случило в друг момент осмвен описаният, тъй като именно на инкриминираната дата пострадалият е бил лишен от фактическа власт върху него. За това съдът намира, че се доказва по несъмнен начин това, че подсъдимият се е намирал във вътрешността на автомобила, без да е имал право на това, поради липса на съгласие на собственика му, като липсват каквито и да е доказателства, които да внасят съмнение за възможност инкриминиращите подсъдимия следи да е било възможно да попаднат на мястото, на което са открити при други обстоятелства. От субективна страна съдът намери, че подсъдимият И. М. е годен субект на престъплението по чл.346б НК, съобразно чл.31, ал.2 от НК, тъй като макар към инкриминираното време да е бил непълнолетен, той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, установено от изготвената в ДП комплексна съдебно психиатрична и съдебнопсихологична експертиза от вещите лица * и *. Посочената експертиза следва да бъде приета с доверие, тъй като същата е пълна и ясна, изготвена от вещи лица, разполагащи с компетентност в съответната научна област.

По отношение възраженията на защитата, то същите бяха възприети от настоящия съд като основателни по отношение престъплението против собствеността. Възразява се още от защитата, че приетата експертиза по ДП № 119/2023 г., което е имало за предмет разследване за отнемане на лекия автомобил е несъотносима, процесуално опорочена и фактически неадекватна спрямо предмета на доказване, базирана върху обяснения на подсъдимия, дадени в досъдебното производство без осигурена задължителна адвокатска защита, което е опорочило изследването. Съдът не намери такива недостатъци на изготвената експертиза, каквито се твърдят от защитника. Експертизата е изготвената в амбулаторни условия, при проведено интервю от вещите лица психиатър и психолог, които са взели предвид и данните по делото към онзи момент. Няма процесуални правила, които да налагат при това експертно изследване да присъства защитник, доколкото същото е вид изследване, което се прави от медицински лица. Същевременно споделените обстотятелства от изследваното лице в хода на експертизата никога не представляват доказателствени източници. По тези съображения настоящият съдебен състав не намери основания да счете изготвената коплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на подс.* М. за необоснована, нито са налице правни основания, сочещи да е било нарушено правото на защита на подсъдимия поради участието му в проведеното изследване.

Трайно установено е в наказателноправната теория и съдебна практика, че за да се постанови оправдателна присъда, при липса на изменение на обвинението по чл.287 НПК, е необходимо инкриминираното поведение в обвинителния акт изобщо да не осъществява състав на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. /Решение №195 от 19.05.1997г на ВКС по н.д.№656/1996г I н.о./. Доказаните по делото факти, установяващи влизане на подсъдимия във вътрешността на автомобила Опел Астра с рег.№*, без да е имал за това съгласието на собственика му *, възпроизведени по този начин и в обинителният акт, изпълват от обективна и субективна страна състава на престъплението противозаконно проникване в чуждо МПС по чл.346б от НК. Фактическите обстоятелства на деянието по чл.346б от НК, за които подсъдимия М. следва да бъде признат за виновен, са описани в обвинителния акт и съответно са му предявени по законов ред, с връчването на същия. Тези фактически обстоятелства, описани в обвинителния акт и предявени на подсъдимия, съдът намери да изпълват признаците на посоченото по-леко наказуемо престъпление, а при „закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление”, възприетата от съда правна квалификация не остава същата, а се променя, като със съдебния акт следва да се извърши преквалификация на деянието. По тези съображения съдът с присъдата ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК,, съобразно фактите от обвинителният акт, в по-леко наказуемото престъпление чл.346б от НК, за това че на 16.02.2023г. в гр.Пловдив, противозаконно е проникнал в чуждо моторно превозно средство- лек автомобил Опел Астра с рег.№*, без съгласието на собственика му *, ЕГН ••••••••••, като ОПРАВДА този подсъдим по възведените в обвинението факти да е отнел противозаконно същото моторно превозно средство.

За така извършеното от подс. * М. престъпление по чл.346б от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Съгласно правилата на чл.63, ал.1, т.4 от НК това наказание се заменя, поради непълнолетието на подсъдимия, който към момента на извършване на престъплението е бил на 17 години, с наказание лишаване от свобода до две години. Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство настоящият съд отчете чистото му съдебно минало на към датата на извършване на деянието. Отегчаващи вината му обстоятелства не се установяват. Няма множество, нито изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, както е посочил и първостепенният съд, поради което наказанието за престъплението по чл.346б НК, след неговата редукция по чл.63, ал.1, т.4 от НК, следва да се определи по правилата на чл.54 НК. Прилагайки този ред и съобразно описаните обстоятелства съдът съобрази, че наказание лишаване от свобода в размер на законовия минимум от ТРИ МЕСЕЦА е достатъчно за постигане на целите по чл.36 НК, а именно да се въздейства поправящо и превъзпитаващо спрямо подсъдимия и предупредително спрямо неустойчивите членове на обществото.

По тези съображения, на основание чл. 334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК настоящият въззивен съдебен състав ИЗМЕНИ проверяваната първоинстанционна присъда в частта, в която подсъдимият И. Р. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал.1 от НПК като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в престъпление по чл.346б от НК - за това, че на 16.02.2023г. в гр.Пловдив като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно е проникнал в чуждо моторно превозно средство- лек автомобил Опел Астра с рег.№*, без съгласието на собственика му *, ЕГН ••••••••••, за което на основание чл.54 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК го осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ТРИ МЕСЕЦА, както и го

ОПРАВДА в това да е отнел противозаконно същото моторно превозно средство.

Поради обстоятелството, че към датата на извършване на престъплението подсъдимият М. е бил непълнолетен, както и че не е бил осъждан, а наложеното му от настоящия съд наказание е под три години, то съда намери за обосновано изтърпяването на това наказание на основание чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи с изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.

По отношение подс. Р. А. С. първоинстанционната присъда бе отменена в частта, в която са приложени чл.69 вр. чл.66 НК, чл.59 от НК и чл. 25 вр. чл.23 от НК, тъй като с оправдаването на този подсъдим от настоящата съдебна инстанция няма основания за приложението на тези правни разпоредби.

По отношение на подс. И. Р. М. присъдата в частта, в която самостоятелно е приложен чл.23 от НК, бе отменена, тъй като за престъплението, за което първостепенинят съд е установил реална съвкупност от престъпления подсъдимият бе оправдан от настоящата съдебна инстанция. Доколкото първостепенният съд е приложил чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на конкретно определеното от негова страна по размер наказание лишаване от свобода в резултат на приложението на на чл.23 от НК, то присъдата в тази й част също бе отменена.

С присъдата на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК първостепенният съд е групирал наказанието на подс. И. Р. М. по настоящото дело с наказанието му наложено по НОХД 5791/2024г на РС- Пловдив . Действително са налице правни основания за групиране на наказанията на подсъдимия, но за стори това първостепенният съд е следвало да събере данни за всички осъждания на подсъдимия, което не е било сторено от негова страна. Това става ясно от приложента във въззивното производство справка за съдимост на М., според която преди датата на постановяване на присъдата от първостепенният съд на 02.07.2025г подс.М. е бил осъден освен по НОХД 5791/2024г на РС- Пловдив, още и по НОХД 113/2025г в сила от 05.03.2025г, както и по НОХД5318/2024г., в сила от 26.03.2025г /а към момента и по други наказателни дела/. Съдът, който извършва групирането на наказанията следва да събере доказателства за всички осъждания на лицето, което би дало възможност за извършване на групиране при най-благоприятния за осъденото лице вариант. В случая това не е било сторено и не следва да се извършва за първи път от въззивната съдебна инстанция. Поради това присъдата в частта на групиране на наказанията спрямо подсъдимия И. Р. М. по реда на чл.25 от НК бе отменена.

С присъдата спрямо подс.М. е приспаднато времето на предварителното му задържане по реда на ЗМВР и доколкото, след преквалификация на престъплението с въззивия съдебен акт, на същият бе наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, то са налице основания за приложението на чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК и в тази част присъдата бе потвърдена.

Правилно първостепенният съд се е произнесъл по отношение на веществени доказателства, останали по делото, като в тази част присъдата също бе потвърдена. Съдът обаче е пропуснал да стори това относно разноските по делото направени в досъдебното производство и в първа съдебна инстанция, като приложи разпоредбите на чл.189-190 от НПК. Пропускът следва да се отстрани по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

Разноски във въззивната съдебна инстанция не бяха наравени.

Воден от горното, Пловдивският окръжен съд постанови обявената на страните присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.