Решение № 2554 от 12.10.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 320/2026 г.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Депозирана е касационна жалба от Д. Ю. К. от [населено място], действащ чрез адв. М. Б., против Решение № 55/24.04.2026 г., постановено по АНД № 846/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 1410 от 24.09.2025 г., издадено от директор на РЗИ гр. Кърджали, с което на Д. Ю. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес], на основание чл. 218, ал. 2а от Закона за здравето/ЗЗ/, е наложена глоба в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на чл. 54а, т. 1 от ЗЗ. Сочи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и необосновано, постановено в нарушение материалния закон и в противоречие с целите му. Излага съображения, че в хода на съдебното следствие се установило, че през месец февруари 2025 г. касаторът, заедно със свидетеля О. А. А. от [населено място], решили да си поръчат флакони с райски газ за лична употреба. Двамата заедно си поръчали общо 6 /шест/ бр. флакона с райски газ за лична употреба. Един флакон струвал 30 лева. Поръчката била осъществена чрез [интернет приложение] за 6 /шест/ броя флакони, които К. получил на следващия ден след поръчката в [населено място]. В района на ••• от непознато за него лице той получил шестте броя флакони с райски газ, от които 3 броя били негови, а останалите три броя били на свидетеля О. А.. По време на поръчката свидетеля О. не разполагал с цялата сума от 90 /деветдесет/ лева за трите флакона, които си поръчал, поради което си платил двата такива, а за третия флакон помолил касатора да му даде 30 /тридесет/ лева заем, за да бъде платена цялата поръчка на доставчика. Последният се съгласи и предоставил на свидетеля тридесет лева. Флаконите на О. останали в К.. На 14.03.2025 г. свидетелят се обадил на Д. и поискал двамата да се срещнат, за да получи собствените си флакони райски газ. Съответно касаторът поискал да му върне дадените на заем пари, а именно сумата от 30 /тридесет/ лева. В последствие двамата се срещнали пред [обект] в [населено място] и К. предал на свидетеля един от неговите флакони. При предаването на флакона О. върнал заетата по рано сума от 30 /тридесет/ лева на жалбоподателя. Предвид горното счита за неправилни изводите на районния съд, че деянието е установено по безспорен и категоричен начин. В тази връзка релевира доводи, че касаторът нямал качествата на продавач на флакон , съдържащ диазотен оксид, а предоставената му сума в размер на 30 лв., представлявала върнат заем, поради което действията по предоставяне на процесния флакон се явявали такива по предаване на чужда вещ на собственика на същата. На следващо място счита, че дори и да е налице извършено административно нарушение, то същото представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като липсвала каквато и да е обществена опасност на деянието. Освен това се касаело за един единствен флакон с диазотен оксид и случаят бил изолиран за касатора. Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 55/24.04.2026 г., постановено по АНД № 846/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 1410 от 24.09.2025 г., издадено от директор на РЗИ гр. Кърджали, с което на Д. Ю. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес], на основание чл. 218, ал. 2а от Закона за здравето/ЗЗ/, е наложена глоба в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на чл. 54а, т. 1 от ЗЗ. По касационната жалба е постъпил отговор от директора на РЗИ гр. Кърджали, действащ чрез пълномощника адв. И. Т., в който се оспорва жалбата по основание. Излага доводи, че от събраните в производството пред районния съд писмени и гласни доказателства се установило по безспорен и категоричен начин извършеното от Д. К. нарушение на чл. 54а, т. 1 от ЗЗ, поради което оспореният акт на първоинстнационния съд се явявал законосъобразен и обоснован. В конкретния случай не били налице предпоставките за приложимостта на института за „маловажността“ за процесното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и присъди разноски на ответника. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. М. Б. са постъпили писмени бележки, в които поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Ответникът по касация – Директор на Регионална здравна инспекция – Кърджали, не се явява и не се представлява. Окръжна прокуратура Кърджали, редовно призовани, не изпращат представител. Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото и нарушения на закона, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Районен съд – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 1410 от 24.09.2025 г., издадено от директор на РЗИ гр. Кърджали, с което на Д. Ю. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес], на основание чл. 218, ал. 2а от Закона за здравето/ЗЗ/, е наложена глоба в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на чл. 54а, т. 1 от ЗЗ. С акта съдът е присъдил разноски в полза на АНО в размер на 306.78 евро. Районният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установявало, че Д. К. е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 54а, ал. 1 от ЗЗ, състоящо се в това, че на 14.03.2025 г. е продал един флакон диазотен оксид (райски газ) на физическото лице О. А. срещу сумата от 30 лв. Посочил е, че в конкретния случай се касае за хипотеза извън случаите на еднолични търговци, чийто предмет на дейност включва продажба на диазотен оксид на търговци по смисъла на Търговския закон. Съдът не е констатирал и допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление били съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно, деянието осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Д. Ю. К. са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение. Съгласно чл. 218, ал. 2а от ЗЗ, който наруши чл. 54а, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 10 000 до 20 000 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а когато нарушението е извършено в обект – заведение за хранене и развлечения, както и при повторно извършване на едно и също нарушение – от 30 000 до 40 000 лв. и затваряне на търговския обект. Разпоредбата на чл. 54а, т. 1 от ЗЗ въвежда забрана за продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн, на физически лица, извън случаите на еднолични търговци, чийто предмет на дейност включва продажбата на диазотен оксид (райски газ) на търговци по смисъла на Търговския закон. Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 14.03.2025 г. Д. Ю. К. от [населено място] е осъществи продажба на един брой флакон с диазотен оксид (райски газ) на О. А. А. от [населено място], [община]. Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, Д. Ю. К. от [населено място] е осъществи продажба на един брой флакон с диазотен оксид (райски газ) на О. А. А. от [населено място], [община]. Продажбата на райския газ е била предшествана от предварителни уговорки за закупуването му между св. О. А. и лицето Ю. Ю. А. от [населено място], последният от които предоставил на св. А. 50 лв. за закупуването на флакона, от които той заплатил на касатора 30 лв., а останалите 20 лв. задържал за себе си като печалба. Като е приел за установено това обстоятелството и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, съдът е постановил акта си в съответствие с доказателствата по делото. Изложените в касационната жалба доводи за наличието на предхождащо сделката заемно правоотношение между св. О. А. и касатора, вследствие на което свидетелят върнал на К. сумата в размер на 30 лв., не са подкрепени от фактическа страна. Показанията на св. А., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, са взаимно противоречиви, крайно нелогични и не кореспондират с останалите приобщени в производството писмени и гласни доказателства. Предвид това, същите, като недостоверни и необективни, не се кредитират от настоящия състав. Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 14.03.2025 г. Д. Ю. К. от [населено място] е осъществи продажба на един брой флакон с диазотен оксид (райски газ) на О. А. А. от [населено място], [община] за сумата от 30 лв. За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 218, ал. 2а от ЗЗ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда глоба от 5000 до 10 000 лв. за нарушение на чл. 54а от ЗЗ. С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт. В случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид висока обществена опасност, респ. не се отличава с по-ниска ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. Отделно от това следва да се отбележи, че диазотният оксид (райски газ) е рисково вещество, което застрашава човешкото здраве, поради което и продажбата на същото, извън законоустановения режим, води до висока степен на обществена опасност на деянието. По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от Д. Ю. К. от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. М. Б., за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото и надлежно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски в полза на ответника, предвид липсата на доказателства за извършени разноски в касационното производство от директора на РЗИ- Кърджали, включително и такива за заплатено адвокатско възнаграждение, в полза на ответника не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд