Решение № 1325 от 22.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 999/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 261246 от 01.11.2023 год., постановено по гр.д.№ 16711/2013 год. по описа на СГС, I-12 състав е признато за установено по отношение на ответника „Общинска банка“ АД, че въз основа на осъществена реституция и наследствено правоприемство ищците К. Й. С. и К. Й. С. са собственици на по 1/8 идеални части, а ищците В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор 68134.4361.34 съгласно КККР на гр.София с площ от 693 кв.м., защрихована със сиви пресичащи се успоредни линии по т.5, 6, 11, 10, 9, 12 на комбинирана скица по приложение №9 към тройна съдебно-техническа експертиза, приета по делото и приложена на л.678 от него, представляваща неразделна част от решението, които реални части представляват реална част от бивш имот №581, нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ на гр.София, кадастрален лист №238 и част от възстановен в полза на ищците с Решение №729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО имот, като ответника е осъден да предаде на ищците владението върху този имот. Със същото решение са отхвърлени предявените от Й. К. С., починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците му К. Й. С. и К. Й. С., както и от ищците В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. срещу ответника „Общинска банка“ АД искове с правно основание чл.108 от ЗС, в частта им относно признаването за установено по отношение на ответника, че ищците К. Й. С. и К. Й. С. са собственици на по 1/8 идеални части, а В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор 68134.4361.34 съгласно КККР на гр.София, защрихована със сиви пресичащи се успоредни линии по т.5, 6, 11, 10, 9, 12 на комбинирана скица по приложение № 9 към тройна съдебно-техническа експертиза, приета по делото и приложена на л.678 от него, представляваща неразделна част от решението, които реални части представляват реална част от бивш имот №581, нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ на гр.София, кадастрален лист №238 и част от възстановен в полза на ищците с Решение №729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО, относно площта на имота от над 693 кв.м. до 700 кв.м., както и за осъждането на ответника да предаде на ищците владението върху част от над 693 кв.м. до 700 кв.м. на този имот. Със същото решение са отхвърлени предявените от Й. К. С., починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците му К. Й. С. и К. Й. С., както и от ищците В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. срещу ответника „Искра-21“ АД искове с правно основание чл.108 от ЗС, в частта им относно признаването за установено по отношение на ответника, че ищците К. Й. С. и К. Й. С. са собственици на по 1/8 идеални части, а В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор 68134.4361.35 съгласно КККР на гр.София с площ от 1723 кв.м., означена на комбинирана скица представляваща неразделна част от Решение №729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО по б.Р-Т-Е-Ж-З-И- Ф-Р, която реална част е защрихована със сиви успоредни и непресичащи се линии на комбинирана скица по приложение №9 към тройна съдебно-техническа експертиза, приета по делото и приложена на л.678 от него, и осъждането на ответника да предаде на ищците владението върху този имот. Решението е обжалвано от ищците Й. С., К. Й. С., В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. в отхвърлителните части с доводи за неправилност. Твърди се, че съдът неправилно е приложил материалния закон и поради това е достигнал до погрешни изводи относно правото им на собственост. Отделно от това съдът не е зачел задължителната сила на постановеното в административното производство влязло в сила съдебно решение с което на практика е пререшил спора относно реституцията в полза на ищците. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново с което предявените ревандикационни искове да бъдат уважени. Претендират разноски. Решението е обжалвано и от ответника „Общинска Банка“ в осъдителната част, отново с доводи за неправилност. Твърди се, че по отношение на ищците не са били налице предпоставките за реституция на имота, поради което те се негови собственици и предявения ревандикационен иск е неоснователен, както в установителната си част, така и в осъдителната. Молят за цялостно отхвърляне на исковата претенция. Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното: Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищците Й. К. С., починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците му К. Й. С. и К. Й. С., както и ищците В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. са предявили против ответниците „Искра-21“ АД и „Общинска банка“ АД ревандикационни искове, относно признаването за установено по отношение на ответника „Искра 21“ АД, че първите двама са собственици на по 1/8 идеални части, а останалите на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор на 68134.4361.35 съгласно КККР на гр.София с площ от 1723 кв.м., означена на комбинирана скица представляваща неразделна част от Решение № 729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО по букви Р-Т-Е-Ж-З-И-Ф-Р, при граници: имот с идентификатор 68134.4361.27, от двете страни имот с идентификатор 68134.4361.35 и имот с идентификатор 68134.4361.34 съгласно КККР на гр.София, а по отношение на ответника „Общинска банка“ АД, че те са собственици отново на по 1/8 идеални части и на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор 68134.4361.34 съгласно КККР на гр.София с площ от 700 кв.м. означена на комбинирана скица представляваща неразделна част от Решение №729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО по букви Л- Р-Ф-У-Л, при граници: имот с идентификатор 68134.4361.27, имот с идентификатор 68134.4361.35 и от двете страни имот с идентификатор 68134.4361.34, които реални части общо представляват реална част от бивш имот № 581, нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ на гр.София, кадастрален лист №238, представляваща поземлен имот с проектен идентификатор 68134.4361.460 по скица –проект №66015/06.11.2013г. за изменение на КККР и нанасянето му, който е възстановен в полза на ищците с Решение №729/22.07.2014 г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО, както и за осъждането на ответниците да им предадат владението върху държаните от тях реални части от този имот. Ищците основат претенциите си с твърденията, че са придобили собствеността върху процесния имот по наследство и въз основа на осъществена реституция въз основа на Решение №729/22.07.2014 г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО, а ответниците владеят процесните реални части без наличието на годни правни основания за това, защото върху тези части не е осъществено законно строителство до 1991 г., а освен това върху тях не е проведено и мероприятие от страна на държавата. Ответникът „Общинска банка“ АД оспорва исковете, като твърди, че в полза на ищците не са били налице предпоставките за реституция, като възразява спрямо материалната законосъобразност на решението на АССО, с което той е бил реституиран, тъй като са били налице пречките за това визирани в разпоредбите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ. Навежда възражението, че след като процесният имот е попадал в УПИ I, кв.47, отреден за „Комплексно обществено обслужване“ и в УПИ II, кв.47, отреден за „Обществено обслужване и пазар“ и мероприятията, чиято цел е задоволяване на важни нужди на общината вече са изпълнени, то правото на собственост върху имота не може да се възстанови в стари реални граници. Счита, че в случаят АССО неправилно е преценил, че липсва проведено мероприятие и е изследвал единствено законността на строителството и то към 1991 г. Отделно от това се сочи, че АССО с реституционното решение е излязъл извън правомощията си по контрол на законосъобразността на решенията на общинските служби по земеделие, като е възстановил имота в стари реални граници, а с това право разполага единствено съответната общинска служба по земеделие. На следващо място ответникът сочи, че е придобило имот с идентификатор 68134.4361.34 съгласно КККР на гр.София чрез договор за покупко-продажба от 09.12.2008 г. сключен с „Магазини Европа“ АД, а продавачът по тази сделка го е придобил чрез апортна вноска от „Фина Механика“ АД, а последното дружество придобива сградата през 2002 г. чрез приватизация, съгласно §10 ЗПСК. В последствие с договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 26.10.2005 г. придобива и прилежащия терен с площ от 1125 кв.м. при граници: улица, от две страни УПИ I “За КОО“ и УПИ III „ За обществено обслужване и пазар“. Поради това съгласно §11 ЗПСК този имот не може да бъде реституиран в стари реални граници. Не оспорва твърдението на ищците, че владее процесната част от имота. Ответникът „Искра 21“ АД също оспорва исковете, като твърди, че не е участвал в производството пред АССО, с решението на който е осъществена реституцията на имота в полза на ищците, поради което има правото да оспори това решение като незаконосъобразно, а и съдът разглеждащ настоящото производство има правомощието да осъществи косвен съдебен контрол върху него, относно законосъобразността му. Счита, че възстановителното решение на АССО е незаконосъобразно, защото с него неправилно е игнорирана забраната за възстановяване на имот в стари реални граници при проведено мероприятие, каквото в случая е било налице, съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Навежда твърденията, че е придобило имот с идентификатор 68134.4361.35 с площ от 11 784 кв.м. съгласно КККР на гр.София след покупката на предприятието на РПК „Искра“ гр.София, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а праводателят му е придобил собствеността върху него на основание чл.2, ал.3 ЗОС и договори за прехвърляне на правото на собственост от 1998 г. Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост, не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Съгласно константната съдебна практика, нормата на чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост, регламентира собствеността на кооперациите върху сгради, които те са построили върху държавна, общинска земя, без да им е било учредено право на строеж. Законодателят отдава правно значение на факта на построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги запазва в собственост на кооперацията, тъй като в противен случай, по правилото на чл.92 от Закона за собствеността те биха се считали за собственост на този, който е собственик на земята - държавата или общината. Разпоредбата на чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост е проявила действието си от момента на влизането й в сила - 01.06.1996 г. тъй като от този момент, както сградата, така и прилежащият й терен се считат за собственост на съответната кооперация. Непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, с която се приема, че сгради, постройки, по смисъла на този текст са само тези, които имат характера на недвижими имоти по критериите на чл.110, ал.1 от ЗС, както и че постройки от типа на павилиони, магазини, и други подобни, които не са трайно прикрепени към терена, са движими вещи. В този смисъл е решение № 419 от 30.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1244 от 2008 г., решение № 1265 от 23.12.2008 г., постановено по гр.д. № 3896 от 2007 г., решение № 316 от 19.10.2012 г., постановено по гр.д. № 830 от 2011 г. и др. В процесния случай по делото се установи, че с решение на СГС от 11.11.1996 г., постановено по гр.д. № 2912/1996 г., на основание чл.2, ал.3 /отм./ от ЗС, РПК Искра е призната по отношение на Столичната община, за собственик на 22 броя постройки, изградени на територията на кооперативния пазар в Люлин, описани в Акт за държавна собственост № 4664 от 12.12.1991 г. Прилежащият терен към тези постройки, обаче не е бил предмет на гр.д. № 2916/1996 г. по описа на СГС, съответно за него липсва произнасяне в решението. От представения по делото АДС е видно, че описаните в него 22 броя постройки са актувани заедно с терен с площ от 4468 кв.м. Следователно, на основание чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС, РПК Искра е придобила собствеността върху 22 постройки, описани в акта за държавна собственост и прилежащия към тях терен с площ от 4468 кв.м. Това се доказва и от представените по делото договор за прехвърляне право на собственост РД-56-783 от 29.04.1998 г., договор за прехвърляне право на собственост РД-56-936 от 22.05.1998 г., заповед РД-57-397 от 24.06.1998 г. на кмета на Столичната община, договор за прехвърляне на право на собственост РД-56-2059 от 09.11.1998 г. От събраните доказателства се установява, че по оригинерен начин - на основание чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост, РПК Искра е придобила само 4468 кв.м. представляващи прилежащ терен към сградите, описани в акт за държавна собственост 4663 от 12.12.1991 г. Останалите 7071 кв.м. от площта на парцел II, както и всички сгради и постройки в него, извън описаните в Акта за държавна собственост са придобити чрез възмездни сделки със Столичната община, сключени през 1998 г. Именно тези сделки, както и последвалото ги прехвърляне на търговските предприятие на РПК Искра на „Искра 21“ АД са непротивопоставими на ищците и не са пречка за реституцията на процесната част от ПИ с идентификатор 68134.4361.35 с площ на частта от 1723 кв.м. по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. От заключението на приетата пред първоинстационният съд тройна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена се установява, че в процесната част от ПИ с идентификатор 69134.4361.35 има голям брой сгради, от които единствено сградата с идентификатор 68134.4361.35.21, и то само в нейната едноетажна част е била построена преди 1991 г. Всички останали сгради в процесната част от ПИ с идентификатор 68134.4361.35, включително двуетажната пристройка към сградата с идентификатор 68134.35.21, построена от Искра 21 АД, са построени след 13 юли 1991 г., поради което не са пречка за реституция на частта от имота в полза на ищците. Освен това тези сгради не представляват недвижими имоти по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС, те са движими вещи и за тях не е приложима нормата на чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост. При съобразяване на изложените обстоятелства, настоящия съд намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си е направил погрешния правен извод, че РПК Искра е придобила на оригинерно основание - чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС собствеността върху сградите, находящи се в кооперативен пазар Люлин върху площ от 4463 кв.м., заедно с прилежащия терен към тях, който понастоящем представлява ПИ с идентификатор 68134.4361.35 съгласно КККР на гр. София. И тъй като те впоследствие са прехвърлени на „Искра 21“ АД с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 19.04.1999 г., реституцията на процесната част от ПИ с идентификатор 68134.4361.35 в полза на ищците, била непротивопоставима на посоченото дружество, защото той е придобил имота от собственик, който го е придобил на оригинерно основание. Този извод на съда е формиран в противоречие с материалния закон, тъй като видно от доказателствата по делото, нито целият имот ПИ с идентификатор 68134.4361.35 с площ от 11 539 кв.м. е придобит на оригинерно основание от РПК Искра, нито сградите, попадащи в процесната част с площ от 1723 кв.м., реституирана на ищ; ите са съществували към 13 юли 1991 г., поради което няма как да са придобити на основание чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС. Неоснователни са доводите на ответниците за липса на материално-правните предпоставки за реституция на имота в полза на ищците. Установено е по делото, че с Решение №792/22.07.2013г. постановено по КАД №461/2012 г. по описа на Административен съд - София област е отменено Решение № 00309/24.01.2008 г. на ОСЗ „Овча купел“, с което е отказано на наследниците на С. З. В. по заявление с вх.№ 00309/27.02.1992 г., подадено от Й. К. С., възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари, реални граници на Нива от 2, 000 дка, находяща се в землището на с.Филиповци, местност „•••“ и Решение № 00398/24.01.2008 г. на ОСЗ „Овча купел“, с което е отказано на наследниците на К. и Б. С. З. по заявление с вх.№ 00398/24.07.1992 г. подадено от Й. К. С., възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари, реални граници на нива от 4, 000 дка, находяща се в землището на с.Филиповци, местност „•••“. Вместо тях съдът постановява възстановяването на наследниците на С. З. В. и на К. и Б. С. З. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари, реални граници на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ върху двата имота, представляващи бивш имот с №581, нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на гр.София, кадастрален лист 238, в ЧАСТТА му с площ от 2006 кв.м., съгласно приета по делото съдебно-техническа експертиза, Вариант III, по т.4 от нея, Приложение 5 от заключението, на скицата означена по букви „Л-Р-Т-Е-Ж-З-И-Ф-У-Л“ и оцветена в зелен цвят. Това решение е влязло в сила на 22.07.2013 г. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Предвид тази разпоредба се налага извода, че когато обжалваният административен акт бъде потвърден от административния съд, решението е задължително за страните по делото пред съда, а когато обжалваният административен акт бъде отменен или изменен от административния съд, например, както в случая - при отмяна на отказа за възстановяване на Общинската служба по Земеделие, това решение на административния съд е задължително по отношение на всички, т.е. и по отношение на трети лица, участници в гражданския спор за собственост, при което гражданският съд, какъвто е настоящият не може да осъществява инцидентен косвен контрол за валидност или материална законосъобразност на реституционния акт, който в случая е самото съдебно решение. В случая, административният съд е действал в рамките на правомощията си и е разрешил спора по същество. Поради изложеното неправилни са изводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на ревандикационният иск по отношение на „Искра 21“ АД. Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта в която са отхвърлени предявените от К. Й. С., К. Й. С., В. С. С., А. Б. С., Т. Б. В. искове е правно основание чл. 108 от Закона за собствеността против „Искра 21“ АД, че признаване за установено, че К. Й. С. и К. Й. С. са собственици на по 1/8 идеална част, а В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. - на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор 68134.4361.35 съгласно КККР на гр. София, с площ на частта от 1773 кв.м., означена на комбинирана скица, представляваща неразделна част от решение 729 от 22.07.2014 г., постановено по административно дело № 461 от 2012 г. по описа на Административен съд София област, по букви Р-Т-Е-Ж-З-И-Ф-Р, която реална част е защрихована със сиви успоредни, непресичащи се линии на комбинираната скица по приложение № 9 към тройната съдебно-техническа експертиза, прието по делото пред Софийския градски съд и приложена на л. 678 от това дело, както да им бъде предадено владението върху него, като вместо това предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде уважен. В останалата част решението следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът „Общинска банка“ АД следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. сумата от по 600 лева разноски, а на К. Й. С. – сумата от 4 365 лева, разноски по делото, съгласно представени списъци по чл.80 от ГПК. Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия пред настоящия съд. По изложените съображения, Софийски апелативен съд