Решение № 263 от 30.9.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 267/2026 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №131/14.04.2026г., постановено по търг. д. №564/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, са отменени, на основание чл.74 от ТЗ, всички решения, взети от извънредното общо събрание на съдружниците от 15.09.2025г. на „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Колю Фичето“ № 17, ет.4, ап.21, съдебен адрес гр. •••••••, ул. „••••• ••••••“ № 38, ет.3, за изключване на Н. М. П. ЕГН •••••••••• от с. •••••••, община •••••, област ••••••, местност „•••••••“ №46, съдебен адрес гр. •••••••, ул. „•••••••“ № 41, ет.2, като съдружник, поемане на освободените 15 дяла от капитала, по 100лв. всеки един, на обща стойност 1500лв., от съдружника „АСГ Инвестмънт“ ЕООД и подписване на нов дружествен договор, като незаконосъобразни. „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е осъдено да плати на Н. М. П. ЕГН •••••••••• разноски по делото в размер на 1 353.26 евро. Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД. Изложени са подробно съображения за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че окръжният съд не е извършил достатъчно обективна преценка на задължението на съдружника по чл.124 ал.2 от ТЗ /явно се има предвид ал. първа, пр. второ/– да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството, конкретно – активно да съдейства на вземане на решения на дружеството, необходими за нормалното му функциониране, като се поддържа възражението, въведено с отговора на исковата молба, че въззиваемата, с поведението си, системно блокира вземането на такива решения. Наведени са доводи, че клаузата за единодушно вземане на решения, предвидена в дружествения договор, е за защита интересите на всички съдружници, а не е с цел злоупотреба и парализиране дейността на дружеството и в случая се касае за злоупотреба с право от страна на ищцата по смисъла на чл.289 от ТЗ, във вр. с чл.8 от ЗЗД и е цитирана съдебна практика. Въведено е оплакване, че съдът неправилно е подценил значимостта на основанието по чл.126 ал.3, т.3 от ТЗ – действия против интересите на дружеството. Въведено е оплакване, че съдът неправилно е приел, че предупреждението по чл.126 ал.3 от ТЗ е опорочено, поради липса на определен срок за поправяне на поведението, с доводи, че предупреждението съдържа ясна конкретизация на нарушенията. Твърди се и че решението е необосновано и по отношение на извода за липса на настъпили неблагоприятни последици за дружеството, който извод, според жалбоподателя, противоречи на собствените фактически констатации на съда относно установеното задължение на дружеството в размер на 233 000лв., произтичащо от нотариален акт, натрупани данъчни задължения, заведени 4 броя дела за разваляне на договора за продажба, че дружеството не извършва дейност и не генерира приходи и се твърди, че именно невъзможността да се вземат решения при изискването за единодушното им вземане е причината дружеството да не може да обслужва задълженията си и да бъде изправено при реален риск да изгуби единствения си актив. Позовава се и на необосновано приложение на нормата на чл.161 от ГПК, предполагаща съзнателен отказ от действие, а не обективна невъзможност. Изразено е несъгласие с оценката на първостепенния съд за обоснованост на аргументите на въззиваемата относно начина й на гласуване. По отношение на дружествения договор се твърди, че невъзможността за неговото изготвяне е следствие именно от отказа на въззиваемата да даде съгласие за неговата промяна. Въведено е и оплакване, че първоинстанционният съд, в нарушение на изискването на чл.235 ал.2 от ГПК и чл.12 от ГПК, е анализирал едностранчиво и непълно депозираните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът по чл.74 от ТЗ. Претендират се разноски. С постъпилите в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – Н. М. П., се оспорва подадената въззивна жалба, с насрещни доводи. Въззиваемата страна претендира сторените разноски. С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания. Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание. Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ. Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето – Н. М. П., е изложила твърдения за незаконосъобразност на решенията на ОСС на ответното дружество - „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /в което тя е съдружник/, приети на извънредно общо събрание, проведено на 15.09.2025г. На проведеното ОСС, на което ищцата е представлявана от пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно, са гласувани решения по изключване на ищеца като съдружник по реда на чл.126 ал.3 от ТЗ, освободените дялове са поети от съдружника „АСГ Инвнестмънт“ ЕООД и е приет и подписан нов дружествен договор. В исковата молба се съдържа и твърдение/признание, че ищцата е получила едновременно и своевременно, както покана за провеждане на ИОСС, така и предупреждение по чл.126 ал.3 от ТЗ с вх. №15685 от 18.08.2025г., дадено от управителя по силата на решение на ОСС от 05.08.2025г. Като порок на така взетите решения се сочи тяхна материалноправна незаконосъобразност с доводи за липсата на вменените на ищцата нарушения, т.е. – липсата на основания за изключването й като съдружник, като вменените й нарушения, посочени, както в предупреждението, така и послужили като основание за изключването й са: с поведението си като съдружник не оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и извършва действия против интересите му чрез отказ да се предприемат действия, произтичащи от ТЗ, за сключване на нов дружествен договор поради прехвърлени дружествени дялове между съдружниците; отказ за вземане на решение за гласуване на допълнителни парични вноски за покриване на текущи належащи задължения на дружеството към контрагенти и по публични задължения, както и действия против интересите на дружеството, чрез блокиране на дейността му с гласуване „против“ на предложение за решение на ОСС на 05.08.2025г., при което се изисква мнозинство. Исковата молба съдържа позоваване на решение на ОСС от 05.08.2025г. за отправяне на писмено предупреждение, което е съдебно атакувано от ищцата като незаконосъобразно и е образувано т.д. №509/2025г. на ПОС. В тази връзка са релевирани възражения, че решенията на ОСС от 15.09.2025г. са незаконосъобразни, защото има висящо съдебно производство по оспорване на решението за отправяне на писмено предупреждение, респективно налице е опорочаване на процедурата по изключване. Иска се отмяна на всички взети решения на проведеното ИОСС на 15.09.2025г. Твърденията и заявеното искане се поддържат и доразвиват и с допълнителната искова молба. В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба, ответникът „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е оспорил предявения иск. Ответникът поддържа и развива подробно доводи срещу твърдяната от ищцата материалноправна незаконосъобразност на взетите решения от върховния орган, които се поддържат с въззивната жалба. От събраните по делото доказателства се установи следното: Крайните изводи на окръжен съд Пловдив следва да бъдат споделени изцяло. Това се налага от анализа на установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция. Няма спор, че ищцата Н. М. П. към датата на провеждане на ИОСС, чиито решения се атакуват - 15.09.2025г., е съдружник в „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, с дялово участие 1 500лв. от общия капитал на дружеството 5 000лв. /понастоящем 2 556.46 €/, разделен на 50 дяла по 100лв. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към изчерпателната хронология на вписванията по партидата на дружеството, отразена в обжалваното решение. На проведено на 15.09.2025г. ИОСС са взети следните решения: Изключване на съдружника Н. П. от „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, на основание чл.126 ал.3 от ТЗ, след отправено писмено предупреждение, поради неизпълнение задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, а именно: 1. Отказ за предприемане на задължението, произтичащо от ТЗ, за сключване на нов дружествен договор, предвид извършено прехвърляне на дружествени дялове между съдружници; 2. Отказ за взимане на решение за гласуване на извършване на допълнителни парични вноски за покриване на текущи належащи задължения на дружеството към контрагенти и по публични задължения; 3. Действия против интересите на дружеството, свързани с блокиране на дейността посредством гласуване „против“ на предложение на решение на ОСС, проведено на 05.08.2025г. Като последица от така взетото решение за изключване на ищцата като съдружник, е взето решение за поемане на притежаваните от нея дружествени дялове от съдружника „АСГ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД и приемане на нов дружествен договор. В исковото производство по чл.74 от ТЗ доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, от твърдените нарушения на закона и дружествения договор, като всяка страна е длъжна да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Доколкото естеството на спора е свързано с установяване на положителни факти, то върху ответника по иска по чл.74 от ТЗ е тежестта да докаже, че извънредното общо събрание на съдружниците е свикано и проведено при спазване императивните разпоредби на закона и дружествения договор, от изпълнение на които следва законосъобразността на взетите решения, а в хипотезата на чл.126 ал.3 от ТЗ – и че са налице вменените на изключения съдружник нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че от страна на ответника – настоящ жалбоподател, не е доказано наличие на вменените на ищцата нарушения и изводите на първостепенния съд в тази насока се споделят изцяло. Нормата на чл.126 от ТЗ урежда изключването на съдружник. Съответно, разпоредбата на чл. 126, ал.3, т.1-3 от ТЗ определя кога съдружникът може да бъде изключен от ОСС след писмено предупреждение за поведение, осъществено в това му качество – на съдружник. Тук следва да се посочи, че, според съвпадащите насрещни твърдения на страните и ангажираните от тях доказателства, проведеното на 15.09.2025г. ИОСС е надлежно свикано и е спазена процедурата на чл.126 ал.3 от ТЗ за отправяне на писмено предупреждение, връчено на Н. П. на 01.09.2025г. /като е посочено по силата на решението на ОСС от 05.08.2025г./. Но посоченото от съда, че, както в протокола от ОСС от 05.08.2025г., така и в писменото предупреждение не е определен и даден подходящ и разумен срок за поправяне на поведението на съдружник, е само констатация и независимо от правилността или неправилността на тази констатация, тя не е решаващ аргумент за приетата основателност на иска, а и ищецът не се позовава на такъв порок в исковата си молба. Ето защо и въведеното оплакване във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че предупреждението по чл.126 ал.3 от ТЗ е опорочено, поради липса на определен срок за поправяне на поведението, са неотносими към приетия от окръжния съд краен резултат. Но, както се посочи, приетото от окръжния съд, че липсват основания за изключването на П. като съдружник, е правилно. По отношение на първото нарушение, прието като основание за изключване на П. като съдружник: Отказ за предприемане на задължението, произтичащо от ТЗ, за сключване на нов дружествен договор, предвид извършено прехвърляне на дружествени дялове между съдружници: Няма спор, а и данните по партидата на дружеството –жалбоподател сочат, че към края на 2023г. съдружниците М. К. и Д.Ч. са прехвърлили дружествените си дялове на съдружника „АСГ Инвестмънт“ ООД /с нотариално заверени договори от 23.11.2023г./. Тук следва да се посочи фактът на предходно проведено ИОСС от дата 05.08.2025г., което също е надлежно свикано и на което ищцата също е представлявана от пълномощник, с надлежно пълномощно - адв. А. Д.. /Като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд отново препраща към подробностите в мотивите на обжалваното решение относно начина на свикване на това ИОСС, точките от дневния ред и начина на гласуване от съдружниците при провеждане на това ИОСС./ Протоколът от проведеното ИОСС от 05.08.2025г. включва точка от дневния ред /т.4/ - решение за промени на дружествения договор във връзка със сключени договори за покупко-продажба на дружествени дялове от съдружниците М. К. и Д.Ч. на съдружника „АСГ Инвестмънт“ ООД. На проведеното ИОСС от 05.08.2025г. съдружниците М. К. и Д.Ч. /последната, чрез пълномощника си Н.С./, са разяснили, че са продали дяловете си от капитала на съдружника „АСГ Инвестмънт“ ООД с договори от 23.11.2023г. и желаят нов дружествен договор и вписване. Представителят на Н. П. е заявил, че сделките са преди повече от две години, непрозрачни, не са уведомени другите съдружници и е направен опит да бъдат вписани, при което има отказ, поради което е против. Изразил е мнение, че процедурата следва да се повтори със съответните уведомления, при което би могъл да даде съгласие. Гласувал е „против“, останалите съдружници са гласували „за“, при което решението не е прието. Решението не е взето, тъй като действащият дружествен договор /обявен и в ТР/ от 28.06.2023г., - чл.9, ал.3, изисква пълно единодушие при вземане на решенията в компетентността на върховния орган – общото събрание. Така изразената позиция от представителя на ищцата обаче не е категорично против приемане изменения в дружествения договор, а се свежда до необхоД.стта от предприемане на надлежната процедура. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.129 ал.1 от ТЗ прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници се извършва свободно и не е необхоД. решение на върховния орган. Но последица от това свободно прехвърляне е освобождаване на прехвърлилия всичките си дялове съдружник и промяна в дружествения договор, която промяна е в компетентността на ОС. Но от носещата доказателствената тежест страна – дружеството – жалбоподател, не е установен положителния факт, че от страна на ОСС, на което е взето решение за освобождаване съдружниците К. и Ч., е провеждано - такъв протокол не е представен, защото събрание с дневен ред в този смисъл не е свикано, видно от представените по делото протоколи от всички проведени общи събрания, съгласно вмененото на ответника задължение по чл.190 от ГПК. Макар продажбата на дялове между съдружници да не изисква разрешение от ОСС, то решения по чл.137 ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ са част от фактическия състав на заявената за вписване промяна. Ето защо доводите и аргументите, развити от представителя на П. на ИОСС на 05.08.2025г. са съобразени с материалния закон. Не е установен и положителният факт да е бил представен актуализиран дружествен договор, който да се подложи на гласуване. Такъв не е описан нито в протокола от ИОСС от 05.08.2025г. като приложение, нито в поканата за това събрание, нито се депозира като част от материалите. Не е установено и на свиканото на 15.09.2025г. ИОСС да е представен актуализиран дружествен договор и че на съдружниците, включително и на ищцата, е дадена възможност да се запознаят с него. Факт е, че съдружниците М. К. и Д.Ч. продължават да участват в общите събрания и да гласуват, въпреки сключените писмени договори за продажба на дялове, а и те са включени като съдружници в приложения дружествен договор с посочена дата 15.09.2025г. А данните по партидата на дружеството и приложеният отказ на ДЛР от 29.11.2023г. сочат, че причина за постановяването му е именно липсата на протокол на ОСС /въпреки даваните указания/, обективиращ решение на върховния орган за освобождаване на съдружниците от дружеството, включително и за приемане изменение на дружествения договор, съгласно чл.137 ал.1, т.1 от ТЗ. В този ред на мисли разясненията на представителя на ищцата за гласуване от негова страна „против“ и причините за този начин на гласуване, са именно в насока за спазване разписаната в закона процедура и даденият глас „против“ не съставлява действие или бездействие на ищцата като съдружник да изпълнява задължения, вменени от ТЗ или дружествения договор. Не осъществяват фактическия състав на основанията за изключване на съдружник, визирани в чл.126 ал.3, т.1-3 от ТЗ и причините, посочени като действия/бездействия на ищцата в т.2 и т.3 - отказ за взимане на решение за гласуване на извършване на допълнителни парични вноски за покриване на текущи належащи задължения на дружеството към контрагенти и по публични задължения; Действия против интересите на дружеството, свързани с блокиране на дейността посредством гласуване „против“ на предложение на решение на ОСС, проведено на 05.08.2025г. Те отново са във връзка с начина на гласуване и изявленията на представителя на ищцата на проведеното ИОСС от 05.08.2025г. Подлежащите на вземане решения на това ИОСС са по т.1 - на основание чл.134 ал.1 от ТЗ за допълнителни парични вноски за погасяване на задълженията на дружеството по НА №30 от 31.01.2020г. към изброени в поканата продавачи за дължими към тях суми за цена на продадените идеални части, като общото задължение на дружеството е 233 000лв.; т.2 взимане на решение от ОСС на осн. чл.134 ал.1 от ТЗ за допълнителни парични вноски от съдружниците за погасяване на данъчните задължения на дружеството за данък недвижим имот и такса битови отпадъци към Община Пловдив за имота, за периода от 2020г. до 2025г., в общ размер на 13 212.79лв.; предвидено и е подложено на гласуване по т.3 допълнителните парични вноски по т.1 и т.2 да се внесат от съдружниците в 7 - дневен срок от провеждане на ОСС и да бъдат платени в 7 - дневен срок от събранието към продавачите по нотариалния акт и към Община Пловдив; както и по т. 4. - взимане на решение от ОСС за откриване на разплащателна сметка на дружеството в срок от 7 дена от провеждане на ОСС. Представителят на съдружника П. е гласувала „за“ извършване на допълнителни парични вноски за плащане на натрупани задължения за данък недвижими имоти, за откриване на банкова сметка на дружеството и е предоставила електронен адрес. Гласувал е „против“ относно внасяне на допълнителна парична вноска за изплащане на натрупаните задължения на дружеството за ТБО и за лихви върху МДТ, както и по предложението да се направят допълнителни парични вноски за плащане на цената на закупения на 31.01.2020г. недвижим имот – закупен с нотариалния акт от 30.10.2020г. с падеж на задължението за плащане на цената за закупения имот до 31.12.2023г., като няма спор и са представени доказателства, че продавачите са поискали разваляне на договора по исков ред, поради неплащане на продажната цена в предвидения срок. Представителят на ищцата е изложил аргументи, че при заведени и висящи съдебни дела от продавачите за разваляне на продажбата следва да се изчака съдебното решение, за да се прецени какво следва да се престира - пари или връщане на имота. По отношение на отказа да гласува „за“ внасяне на допълнителна парична вноска за изплащане на натрупаните задължения на дружеството за ТБО и за лихви върху МДТ, се е аргументирал със забавата на дружеството да изпълнява своевременно и регулярно фискалните си задължения и бездействието на управителя да подаде декларация, че имотът не се ползва, за да бъде освободено дружество от заплащане на ТБО през тези години, като не е информирал съдружниците за необхоД.ст от средства за това, което е довело до натрупване на лихви. Гласуването „против“ от страна на представителя на ищцата е довело до невземане на решения за внасяне на допълнителни парични вноски за натрупаните задължения на дружеството за ТБО и за лихви върху МДТ и допълнителни парични вноски за плащане на цената на закупения на 31.01.2020г. недвижим имот с оглед клаузата на чл. чл.9, ал.3 от дружествения договор. Но поведението на ищцата, чрез гласуването „против“ предложените решения /посредством представителя й/ не съставлява, както отказ за взимане на решение за гласуване на извършване на допълнителни парични вноски за покриване на текущи належащи задължения на дружеството към контрагенти и по публични задължения, така и действия против интересите на дружеството. Начинът на гласуване е част от вменените на съдружника активни неимуществени права, формиращи члетственото правоотношение и гласуването „против“ предложени решения не е нарушение на задълженията на съдружника по чл.124 ал.1 от ТЗ – да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Гласуването „против“ не е липса на съдействие за нормалното функциониране на дружеството. Не може да се споделят доводите на жалбоподателя, че се касае за „злоупотреба с право“, като цитираната от него съдебна практика /решение №157/03.01.2027г. по търг.д. №2219/2015г., второ т.о./ не разрешава идентичен случай. Преценката на поведението на ищцата, изведено и от разясненията на пълномощника й за начина на гласуване, не води до извод за виновно и системно действие или бездействие против интересите на дружеството, нито пък неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. За пълнота следва да се посочи, че изцяло се споделя казаното от окръжния съд за липса на настъпили неблагоприятни последици за дружеството. Поведението на ищцата се свежда до упражняване на членствени права, което не може да бъде квалифицирано като виновно действие срещу интересите на дружеството, нито пък действие, представляващо злоупотреба с право на глас, насочено към блокиране на необхоД.то единодушие. /Това се извежда и от цитираното друго решение от жалбоподателя - №171/14.03.2012г. по търг.д. №860/2010г. на ВКС второ т.о./ Начинът на гласуване от пълномощника на ищцата не може да се третира като причината дружеството да не може да обслужва задълженията, нито пък като причина за неизготвяне на дружествен договор. Ето защо правилни са и се споделят изцяло изводите на първоинстанционния съд за липсата на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя крайна мярка за уреждане отношенията между съдружниците. В този ред на мисли и за пълнота, доколкото първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.161 относно факта дали ищцата е внесла допълнителна парична вноска за данък недвижими имоти и във въззивната жалба се съдържат оплаквания в тази насока, следва да се посочи, че този факт е неотносим към преценката относно начина на гласуване и поведението на ищцата, вменено й като основание за изключване, каквото основание, както правилно е приел и окръжният съд, липсва. Този извод е обоснован, при правилна преценка на установените обстоятелства и в съответствие с процесуалните норми - чл.235 ал.2 от ГПК и чл.12 от ГПК, а оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция, които, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.42/ и приложен договор за правна защита и съдействие /л.21/, са в размер на 1 000 евро – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд