Решение № 106 от 29.4.2024 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 711/2023 г.

Производството е по реда на чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по предявени от М. Й. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. Златна Панега, общ. Ябланица, област Ловеч, ул. „Шипка”, № 3, вх. Б, ап. 10, с адрес за призоваване и кореспонденция: гр. Луковит, област Ловеч, ул. „Съединение“, № 41, срещу „фирма“ ООД с адрес: гр. София, п.к. 1680, р-н Витоша ул. „улица“ № 91, ет. 3, офис 4, ЕИК по БУЛСТАТ ••••••••, искове с правно основание иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за признаване недействителност на трудовия договор; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № ххх/17.07.2023 г. на работодателя, във връзка с иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Работник поддръжка" при ответника и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 1 600 лева за периода от 28.06.2023 г. Ищецът сочи, че е работил в Цех „Пещи“ в „Циментов завод Златна Панега“ АД от началото на 2012 г., все на една и съща длъжност - поддръжка и обслужване на инсталацията за гуми. Заявява, че през годините фирмите, които обслужват линията се сменяли постоянно, като последната била през м. април 2023 година. При всички фирми работниците, които обслужват линията си оставали на работа и до момента не е имало никакви проблеми. Сочи се в исковата молба, че в началото на месец април работниците подписали заповед за прекратяване на трудов договор № 58/10.04.2023 г. с фирмама „фирма - 2“ ООД и подписали безсрочни договори с новата фирма „фирма“ ООД, като ищецът подписал договор № •••/10.04.2023 г. със шест месеца изпитателен срок. Твърди, че работниците възразили, тъй като работят от 10 години там и към момента нямало никаква промяна в задълженията им и начина на обслужване на техниката. След около 20 дни ги извикали да подпишат нови договори с почти същите условия, като в допълнителното споразумение № 1/01.05.2023 г. към трудов договор № •••/10.04.2023 г. отново бил включен нов изпитателен срок от 6 месеца. Сочи се в исковата молба, че на 11.07.2023 г. сутринта на ищеца му било зле и затова отишъл при личния си лекар д-р Захариева в гр. Луковит. Обадил се по телефона на Ръководителката Камелия Печова, заявил, че му е зле и отива на болницата. Тя му казала, че няма кой да работи и да отивам на работа. Д-р Захариева му дала направление за кардиолог, който ищеца посетил на следващия ден. На 12.07.2023 г. отишъл на работното си място и занесъл направлението и документ от прегледа при д-р Захариева. Тогава му взели трудовата книжка и му връчили заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В срока по чл.131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. Дружеството ответник заявява, че не оспорва твърдението, че между „фирма“ ООД като работодател и М. Й. М. като работник е бил сключен безсрочен трудов договор № •••/10.04.2023 г., с който последният е бил назначен на длъжност „работник, поддръжка“, с работно време - 8 часа на ден/ работа по график, с основно месечно възнаграждение в размер на 1 300, 00 лв., със срок за изпитване от 6 месеца в полза на Работодателя. Не оспорват твърдението, че между „фирма“ ООД като работодател и М. Й. М. като работник е било сключено допълнително споразумение № 1/01.05.2023 г. към трудов договор № •••/10.04.2023 г., в което е била посочена продължителността на трудовия и осигурителен стаж и е договорено трудовото възнаграждение за трудов стаж и възраст в размер на 6.00 % /6 на сто от основното месечно трудово възнаграждение/ или 78.00 лв. /седемдесет и осем лева/ и е посочено и да договорени допълните условия по трудовия договор в т. 11., а именно, че Трудовия стаж за длъжността „работник поддръжка“ е 2-ра категория труд. Всички останали условия са същите като в сключения на 10.04.2023 г. трудов договор, като е използвана същата бланка като на сключения трудов договор и са преповторени. Счита, че с допълнителното споразумение на основание чл. 119 от КТ е извършено изменение на трудовото правоотношение единствено с вписване на продължителността на трудовия и осигурителния стаж и с уговаряне на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. С допълнителното споразумение не е уговорен нов изпитателен срок от 6 месеца. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че на 10.07.2023 г. ищецът не е бил на работа. Сочи се от ответното дружество, че на посочената дата ищецът се е явил на работа и е изпълнявал своите трудови задължения. Оспорват твърденията, че във връзка с неявяване на работника на работа на дата 11.07.2023 г. трудовото му правоотношение е било прекратено. Оспорва и твърдението, че на дата 12.07.2023 г. на ищеца е била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява, че Заповед на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда - Заповедта е постановена на дата 17.07.2023 г. - тоест 5 дни след датата, на която ищецът твърди, че се е явил за последно на работа. Върху приложеният екземпляр от Заповедта лично работникът е положил дата на връчване - 20.07.2023 г. счита, че при това положение недоказани и неверни се явяват твърденията, че заповедта по чл. 71, ал. 1 от КТ е връчена на 12.07.2023 г. Ответника счита за абсолютно неотносими към спора твърденията на ищеца, че същият е изпълнявал едни и същи задължения в продължение на повече от 10 години при различни работодатели. Обстоятелството, че дадено лице упражнява една и съща професия (например - шофьор на автобус) не лишава последващи работодатели да сключват с него трудови договори в срока за изпитване, поради което и тези твърдения не следва да бъдат разглеждани като имащи отношение съм конкретния правен спор. Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По установителния иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ: В процесният случай, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 70 от КТ, в която хипотеза страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, до неговото изтичане, може да прекрати договора без предизвестие. Ищецът навежда твърдения, че клаузата „срок за изпитване от 6 месеца“ в трудовия договор, сключен между страните, е недействителна поради противоречие на закона /чл. 70, ал. 5 от КТ/. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание, в негова тежест е да докаже наличието на основание за твърдяната недействителност на клаузата, за срок за изпитване поради противоречие със закона. Според разпоредбата на 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор. Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ намира приложение единствено в рамките на правоотношението, възникнало по силата на трудовия договор, сключен между работника/служителя и неговия работодател, като са без никакво значение предходните трудови договори, които са били сключени с други работодатели /освен в хипотези на правоприемство по чл. 123 и чл. 123а от КТ, каквито не са установени и не се твърдят по делото/, както и предходни граждански такива. В случая в трудовия договор от 10.04.2023 г. е посочено изрично в чия полза е уговорен срокът за изпитване, а именно в полза на работодателя. Договорът със срок за изпитване може да се сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов договор. Необходимо е уговорката за това да се съдържа в него. И в двата случая обаче той може да се сключи само при постъпването на работа и за срок не по-дълъг от 6 месеца - чл. 70, ал. 1 КТ. Целта на допълнителната клауза за срок за изпитване е да се провери годността на работника или служителя да изпълнява работата по трудовото правоотношение. В настоящия случай, съдът намира, че възникналото, считано от 10.04.2023 г. трудово правоотношение между ищеца и „фирма“ ООД гр. София, ЕИК •••••••• е ново, първо по ред за страните, доколкото предхождащото правоотношение между работникът М. М. и дружеството „фирма“ ООД гр. София до този момент не е имало. Съгласно чл. 74, ал. 1 и 4 от КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или Конституцията или ги заобикалят. В случая съдът намира, че клаузата за срок за изпитване е действителна, същата е уговорена в полза на работодателя, които е целял да провери възможностите за изпълнение на работника на длъжността, на която е назначен. Основният спорен по делото въпрос е дали постъпването на 10.04.2023 г. на ищеца на работа в „фирма“ ООД гр. София, ЕИК •••••••• на длъжността „работник поддръжка“, при посочения работодател, е идентична на длъжността, която е заемал ищеца по трудово правоотношение, а именно: „работник поддръжка“ при дружеството „фирма - 2“ ООД гр. Плевен ЕИК ••••••••••. При сравнителен анализ на двете дружества работодатели, а именно „фирма“ ООД гр. София, ЕИК •••••••• и „фирма - 2“ ООД гр. Плевен ЕИК ••••••••••, не се установява същите да са свързани лица по смисъла на закона. Дори напротив, след проверка в Търговски регистър, се установи, че двете търговски дружества имат различни собственици на капитала, различни управители и различни адреси, в различни градове. Няма как, в конкретния случай, да се говори за идентичност на работодатели. При липса на идентичност на работодателя, проверка на годността на работника с договор по чл. 70 КТ е необходима и затова, законът я позволява. Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато, след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност, се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция. Не е налице възможност за сключване на втори и последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител, за същата работа. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ не съдържа изискване уговорката за изпитване да е в рамките на трудово правоотношение, възникнало от един трудов договор, нито определя времева разлика между договорите при вече съществувала уговорка за изпитване. Съдът намира, че доколкото се установи, че се касае за различни работодатели, уговорката в трудов договор с № •••/10.04.2023 г. за срок на изпитване в полза на работодателя е действителна и не цели заобикаляне на забраната за повторно проверяване пригодността на работника да изпълнява конкретно възложените му функции. С оглед на това искът с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На следващо място следва да се посочи, че правоотношението между страните е прекратено, чрез упражнено от работодателя едностранно право да прекрати трудовия договор в рамките на уговорения в негова полза изпитателен срок, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Съгласно действащата нормативна уредба, договорът със срок за изпитване /чл. 70, ал. 1 КТ/ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). Когато в договора не е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70, ал. 2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. В настоящия случай, е налице първата хипотеза на чл. 70, ал. 1 от КТ, доколкото срокът е уговорен в полза на работодателя, съответно процесният договор е прекратен именно от него. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. От значение е единствено преценката на работодателя дали служителят изпълнява възложената работа в обхват, достатъчен да го удовлетвори, без тази преценка да е обусловена от обективно съществуващи критерии. Поради изложеното, право на работодателя е да прекрати трудовия договор в срока на изпитване без предизвестие и без да посочва мотивите си за това, като това поведение е допустимо от закона и не представлява нарушаване на трудовите права на работниците/служителите. Изводът, който се налага, е че в срока за изпитване, прекратяването на трудовото правоотношение, при съблюдаване на изискванията по чл. 70 КТ, е резултат от преценката на работодателя, което е законосъобразно негово поведение и което му позволява прекратяването да стане по по- облекчен ред, включително без мотиви, предизвестие и закрила по чл. 333 КТ. Разбирането е застъпено в Решение № 108 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4838/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 178 от 18.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., III г. о.; Решение № 234 от 23.04.2001 г. на ВКС, III ГО, Решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 261 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на Четвърто г. о.; Решение № 369 от 03.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г. на Четвърто г. о.; Решение № 27 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 2868/2013 г. на Четвърто г. о.; Решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на Четвърто г. о. Съдът намира, че клаузата в процесното допълнителното споразумение от 30.04.2023 г. към Трудов договор № ••• от 10.04.2023 г., предвиждаща срок за изпитване е валидна, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от КТ Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. В тази хипотеза волеизявлението на работника или служителя следва да бъде доброволно и свободно изразено от него, а не да бъде направено под въздействие на работодателя. Затова то трябва да бъде изрично, т. е да изразява ясно и недвусмислено волята на работника или служителя и да бъде направено в писмена форма, като тя е форма за неговата действителност. Съдебната практика последователно приема, че волеизявлението на работника или служителя по чл. 67, ал. 3 от КТ следва да е изразено отделно, нарочно и вън от споразумението по чл. 119 от КТ и трябва да предхожда по време сключване на споразумението по чл. 119. Ако липсва такова волеизявление, трудовият договор, въпреки подписаното споразумение по чл. 119, не се превръща в срочен трудов договор за определено време, а продължава да съществува като безсрочен. Настоящия случай не е такъв и не попада в приложното поле на чл. 67, ал. 3 от КТ. Това е така, защото трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Само ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време /в зависимост от предварителната уговорка на страните/. Уговорката за срок за изпитване е недействителна само ако противоречи на ограничението на чл. 70, ал. 5 от КТ. В настоящия случай не съществува речка страните да уговорят срок за изпитване, защото с процесното допълнително споразумение е посочена продължителността на трудовия и осигурителен стаж и е договорено трудовото възнаграждение за трудов стаж и възраст в размер на 6.00 % /6 на сто от основното месечно трудово възнаграждение/ или 78.00 лв. /седемдесет и осем лева/ и е посочено и да договорени допълните условия по трудовия договор в т. 11., а именно, че Трудовия стаж за длъжността „работник поддръжка“ е 2-ра категория труд. Всички останали условия са същите като в сключения на 10.04.2023 г. трудов договор, като е използвана същата бланка като на сключения трудов договор и са преповторени т. е. касае се до заемане по взаимно съгласие от ищеца на трудова функция, годността на изпълнението на която страните са уговорили да бъде проверена в срок от 6 месеца, който срок е бил уговорен между страните още на 10.04.2023 г. Не е налице уговорка за нов срок за изпитване за изпълнение същата длъжност, което е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ. Ето защо съдът приема, че уговорката за срок за изпитване е действителна. В настоящия случай, доколкото срокът за изпитване е уговорен в полза работодателят, същият е разполагал с правото едностранно да прекрати трудовия договор с ищеца, без да е необходимо да мотивира защо приема, че работникът не може да изпълнява възложената работа. Прекратяването на трудовия договор е извършено на 17.07.2023 г. преди изтичане на уговореният трудовият договор от 10.04.2023 г. 6 месечен срок за изпитване. Работодателят е могъл да упражни правото си да прекрати договора със срок за изпитване до края на последния ден на срока за изпитване, което в случая е спазено от него. Преценката на работодателя за годността на служителя да изпълнява възложената му работа в рамките на изпитателния срок не подлежи на съдебен контрол. На последно място следва да се отбележи, че в конкретния случай обстоятелството, че ищецът е освидетелстван с експертно решение № 0604 от 034 от 27.02.2020 г. на ТЕЛК към СБАЛББ Троян с общо заболяване ИБС. ИКМН. Артериална хипертония II ст. ЗСН-II ФК по НИХА. Неинсулинозависим захарен диабет с КДС - нефропатия е неотносимо към правния спор. Експертното решение е изтекло на 01.02.2022 г., т.е. повече от година и половина преди прекратяване на трудовото правоотношение, и както твърди и ищеца в исковата молба не е подновявано. Нещо повече, закрилата по чл. 333 от КТ не важи при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ. Характерът на договора изключва приложението на предварителната закрила - работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор е работник или служител, след като е преценил, че последният не е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който страните предварително са се споразумели /Решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3302/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в производството по оспорване на законността на уволнението в тежест на работодателя е да установи наличието на посоченото от него основание за прекратяване на договора, както и законосъобразността на това прекратяване. Предвид изложените по горе съображения, прекратяването на трудовото правоотношение в 6 месечния срок по чл. 70, ал. 1 от КТ от работодателя в чиято полза е уговорен срок за изпитване е извършено при спазване изискванията на чл. 71, ал. 1 от КТ. При прилагане на това основание за прекратяване на договора страната в чиято полза е уговорен срокът не дължи мотиви или предизвестие за прекратяване на договора. Достатъчно условие за законност на уволнението е договорът да е прекратен в уговорения срок за изпитване и преди неговото изтичане. В процесния случай това е спазено. Предвид изложеното и при въведените опорочаващи възражения в исковата молба, съдът намира уволнителната заповед за законосъобразна, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ: Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението. Настоящият съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „работник поддръжка“ при ответното дружество и за заплащане на сумата от 1 600 лева, представляваща обезщетение поради незаконно уволнение за периода от 28.06.2023 г., следва да бъдат отхвърлени. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Такива са претендирани с отговора на исковата молба, но до края на съдебните прения не е заявен техен размер, както и не е представен списък с претендираните разноски. В представеното пълномощно по делото от адв. В. /л. 28 от делото/ също не е посочен размер на адвокатско възнаграждение, с оглед на което съда не следва да присъжда разноски в полза на дружеството ответник. С оглед изхода на делото, дължимата държавна такса и разхода за експертиза съдебно-счетоводна експертиза остават в тежест на бюджета. Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът