Решение № 1011 от 3.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК). С решение рег. № 59/10.07.2025 г. по т.д. № 20241400900080 по описа на Окръжен съд-Враца са отхвърлени предявени от Е. Х. А. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД искове по чл. 444, ал. 6, изр. 3 вр. чл. 459, ал. 4 КЗ за сумата 32130 лева – неизплатена част от дължима застрахователна сума и за сумата 3662,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.10.2023 г. до 07.08.2024 г. В тежест на Е. А. са възложени и разноски за предоставена защита от юрисконсулт. Решението е обжалвано от Е. Х. А., наричан впоследствие въззивник и представляван във въззивното производство от адв. Д. Н. от САК. Въззивникът поддържа теза, че качеството му на трето ползващо се лице не е било спорно по делото, а и смята да произтича както от чл. 444 от Кодекса за застраховането (КЗ), така и от общите условия на ответника, с когото е сключен процесният договор, припокриващи по съдържание нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за задължителната застраховка на работниците и служителите по риска „Трудова злополука“ (Наредбата). Поддържа теза, че непотърсената сума по застраховка от останалите трети ползващи се лица, в рамките на 5 години от смъртта на общия им наследодател овластява ищеца да я получи изцяло на основание чл. 444, ал. 6 КЗ. Досежно претенцията за обезщетение за забава се навежда довод, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на давностния срок спрямо останалите ползващи се лица или на 10.10.2023 г. Иска се решението да бъде отменено, а исковете – уважени изцяло като главница ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до оконцателното й плащане. В отговор по въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство, наричан впоследствие и въззиваем – „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“АД оспорва жалбата. Застъпва се теза, че разпоредбите, касаещи доброволно сключен договор за застраховка „Живот“ принципно се различават от задължителен договор за застраховка, сключен по реда на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Поддържа се за приложимо в случая правилото на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, която норма смята да очертава ползващите се от застраховката лица. В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника – адв. Н., определя сключената застраховка като попадаща в обхвата на Глава 43 от Кодекса за застраховането и доколкото липсва изрично указание, спрямо нея приложение намира и нормата на чл. 444 КЗ. Застъпва и становище, че липсва причина правоимащите лица по задължителна застраховка да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо правоимащите лица по доброволни застраховки „Живот“ и „Злополука“. Смята, че като законен наследник на пострадал при трудова злополука се явява определяемо ползващо се от застраховката лице, легитимирано да получи застрахователната сума. Досежно претенцията за забава навежда довод, че нормата на чл. 444, ал. 6, изр. 3 КЗ не изисква изрична покана към застрахователя след изтичане на давностния срок, което смята да поставя в забава ответника по иска от деня, следващ изтичане на давностния срок. Позовава се и на изрично отправена покана с последвал отказ да бъде изплатено обезщетение. Претендира се възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА поради финансова невъзможност за въззивника да заплати възнаграждение. Въззивната жалба е предявена в предписания от закона срок от процесуално легитимирано лице, а въззивникът е освободен от задължението да внася държавна такса по делото. При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част. Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Повдигнатият спор в настоящото производство не касае фактите, относими към застрахователното събитие, поради което настоящият състав приема за установено, че на 26.07.2018 г. в цех на „МАСТЕР-ПЛАСТИК“ ООД, е настъпила злополука, при която е пострадал служител на дружеството – П. И. Н. и наследодател на ищеца, явяващ се син на сестра на неговата майка, както и че останалите наследници не са потърсили застрахователно обезщетение. От изходящо от ответника писмо се установява признание за сключена с него застраховка „Трудова злополука“ при застраховащ „Мастер-Пластик“ ООД, работодател на П. Н.. Няма спор между страните, че злополуката е настъпила в рамките на действие на застрахователния договор. Съгласно т. 11.1 от представените от застрахователя Общи условия за застраховка „Злополука и заболяване" покрит по тях риск е смърт вследствие злополука. Съгласно т. 16 отговорността на застрахователя е до размера на договорения лимит по съответния риск, а с т. 68.1 е предвидено, че при смърт от злополука на ползващите се лица се изплаща цялата застрахователна сума. Според т. 69 в случай на смърт на Застрахования, когато застраховката не е сключена в полза на трети лица (не са посочени такива в договора – т. 76) , застрахователната сума се изплаща на законните наследници на Застрахования, а ако няма такива – на лицата, живели в едно домакинство със Застрахования. Клаузата на т. 71 предвижда, че когато в застрахователната полица не са посочени ползващи се лица, за такива се считат законните наследници на Застрахования, а когато са няколко и не е договорено друго – имат равни права (т. 70). От представената застрахователна полица за застраховка „Трудова злополука“ № 619913 се установява поето от застрахователя задължение да обезщети застрахованите лица при настъпване на застрахователно събитие в рамките на срока на застраховката. Договорена е застрахователна сума за едно лице 84-кратният размер на месечната брутна заплата. При така възприетата фактическа обстановка от правна страна въззивният съд намира следното. Съгласно чл. 459, ал. 1 КЗ договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука. Законодателят утвърждава съответно приложение и на детайлизирани правила в обхвата на договора за застраховка „Живот“ (чл. 459, ал. 4 КЗ). Според чл. 444 ал. 6 КЗ ако третото ползващо се лице до изтичане на давностния срок не потърси своята част от застрахователната сума, застрахователят я разпределя пропорционално между останалите ползващи се лица. Ако в случаите по изречение трето в едногодишен срок от изтичане на давностния срок ползващо се лице не получи допълнителната част, тя остава в полза на застрахователя. Спорно между страните е дали като законен наследник на застраховано лице при условията на застраховка „Злополука“, ищецът се явява трето ползващо се лице по смисъла на чл. 444, ал. 6 КЗ. Съгласно чл. 459, ал. 4 вр. чл. 441, ал. 2, изр. първо КЗ, когато работодател сключва групова застраховка, застраховани лица са неговите служители и/или работници, чиито живот, здраве, телесна цялост и работоспособност са предмет на застраховката. Следващото изречение предвижда възможност застраховката да бъде сключена и в полза на работниците и/или служителите. Така очертаната хипотеза не разкрива специфика спрямо определения предмет на застраховка „Злополука“, която да налага корективно тълкуване. Предвид поетото с полицата задължение за заплащане обезщетение на застрахованите лица, каквито и според описанието в нея са работниците и служителите на застраховащия, еднозначно се налага извод, че сключената застраховка ползва застрахованото лице – в случая наследодателя на ищеца. Нормата на чл. 459, ал. 4 КЗ предписва аналогично приложение и на правилото на чл. 444, ал. 6 КЗ, третиращо разпределение на сумата при множество правоимащи. Съответното приложение на тази норма налага да се приеме, че е приложима само при един от посочените покритите рискове – смърт вследствие на трудова злополука. Легитимацията произтича от определено от застраховащия (работодателя) трето ползващо се лице при риск, свързан с живота на застрахования. Това именно легитимира третото лице като правоимащо по силата на договора. Макар в следващите изречения да е използвана неопределената форма на термина „трето ползващо се лице“, систематичното място на текста и съдържанието на уредбата – регламентират предпоставките за встъпване на неупражнено право, следва да се приеме, че става дума за лица, определени с договора. Както регулираното разпределение, включително и концентрацията на застрахователната сума в едно от ползващите се лица осигурява точно изпълнение на застрахователния договор. Застрахователят дължи да плати застрахователната сума на посочено в договора трето ползващо се лице. Няма основание за извод, че чл. 444, ал. 6 КЗ разширява кръга на правоимащите. Процесният договор е сключен при общи условия. Съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ общите условия са типизирани клаузи, относими към неопределен брой случаи. След като чл. 444, ал. 1 КЗ изисква определяне на третото ползващо се лице в договора, такова качество не може да се изведе от общите условия. Следва да се прави разлика между трето ползващо се лице от застрахователния договор по смисъла на чл. 444 КЗ, каквото е единствено определеното от застраховащия, от законните наследници. В първата хипотеза легитимацията пряко произтича от застрахователното правоотношение, а във втората – от нормативно предписани правила. В нормативно предвидени хипотези общият закон допуска договор в полза на трето лице, овластявайки го да търси изпълнение на обещаното с него (арг. от чл. 21, ал. 1 предл. второ ЗЗД). Понеже почива на договор, то и съдържанието на правото е предопределено с договора. При застрахователния договор точното му изпълнение предполага плащане на пълната застрахователна сума на третото ползващо се лице, понеже именно такова е поетото задължение. Извън договорно утвърдената рамка юридическата отговорност предполага нормативно предписание. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука" в случай на смърт дължимото обезщетение се изплаща на законните му наследници. Така утвърдената легитимация обаче предопределя и обема на правоприемството съобразно наследствените правила. В тази връзка и концентрация на правото на застрахователно обезщетение е възможна, но само при нормативно установените предпоставки. Такива в случая не се установяват. При достигнатия извод, идентичен като краен резултат с формирания и от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските При установения изход от спора въззивника дължи да понесе сторените от него разноски във въззивното производство. Необосновано от правна гледна точка инициираният съдебен процес ангажира и отговорността за разноски на въззивника. При това положение основателна е претенцията на въззиваемия, защитаван от юрисконсулт, да бъде компенсиран за ангажирания ресурс. Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1-ви граждански състав